АНАЛИЗИ
Армения на крачка от хаоса на Майдана Дата
Страната изпадна в разкрач между правовата държава и диктата на недоволството
Днешният ден 1 май трябва да хвърли достатъчно яснота дали “кадифената революция” в Армения ще прерасне в еревански Майдан. Днес парламентът на тази страна избира премиер.
Три са основните актьори за сегашното дередже на страната – икономически, политически и личностен. По официални данни една трета от близо 3-милионното население на страната живее в лишения, а 11,6% направо под чертата на бедността – или в нищета. Безработицата е 16 на сто, животът постоянно поскъпва (за ток, транспорт, други всекидневни разходи). Заради тежкото икономическо положение 900 000 арменци (почти една трета от населението) се труди в чужбина, най-вече в Русия. Арменската икономика в немалка степен е и диаспорна. Преводите за роднините на 8-милионнна диаспора, формирана още преди съветския разпад, представляват цели 14% от БВП на страната, писа наскоро агенция “Блумбърг”.
Една от причините за масовия изблик на недоволство е безпаричието и усещането у населението за липса на перспектива пред страната, съответно и некадърното управление на управлявалия от 2008 г. като президент Серж Саргсян (Армения бе президентска република до одобрената на 9 април т.г. конституционна реформа, с която страната премина към парламентарна форма на управление).
Клановата демокрация разлюля и тази държава
Що се отнася до политическия фактор, тук решаваща роля изиграха институционални хватки на Серж Саргсян и оглавявания от него “карабахски клан” за едва ли не пожизнено управление. 63-годишният Серж Саргсян е във властта още от 1995 г., заемайки различни висши постове, включително министър на отбраната при тогавашния президент Левон Тер-Петросян. През 2007-2008 г. той вече е премиер при следващия държавен глава Роберт Кочарян. А от 2008 до тази година бе президент при два последователни 5-годишни мандата. В началото на втория си мандат той обяви, че заедно с пропрезидентската Републиканска партия, която е водеща в парламента, ще предприемат споменатата вече конституционна реформа, така че след края на този мандат Армения да стане парламентарна република. И тогава обеща нещо, от което сега пламна искрата на недоволството – че няма да се кандидатира за премиер.
Е, да де, ама не си изпълни обещанието, не си оттегли кандидатурата и на 17 април парламентът го одобри за премиер. Всеки арменец може да си направи следната сметка: Саргсян четвърт век е във властта, от тях 11 години е на самия й връх, а сега може да остане още 10 години. Това е нагон за пожизнена власт, демонстриран на фона на всенародното впечатление за некадърно управление.
Карабахският елемент е част от политическия фактор. Серж Саргсян е от Нагорни Карабах, роден е в столицата му Степанакерт. Като професионален военен той постига успехи за де факто откъсването на региона от Азербайджан, макар и с цената на престъпление срещу човечеството, за което го обвинява Баку.
Благодарение на военните успехи прави впоследствие политическа кариера. Така например той бе назначен за премиер през 2007 г. от Роберт Кочарян, който също е от Степанакерт. Впоследствие Саргсян сплотява около себе си карабахското лоби, като помага за преуспяването на неговите представители в държавните структури и бизнеса. Всъщност до голяма степен това лоби и Републиканската партия са се вплели един в друг. И понеже карабахският фактор има национален ореол, силните му позиции в политическия живот не дразнеха много-много арменците.
Това продължи до миналата пролет, когато Азербайджан предприе военна офанзива и си върна малка част от територията. Тогава арменците не без основания заподозряха, че Саргсян и карабахското лоби живеят на стари лаври. Излезе, че населението търпи бедност, за да купува армията съвременни въоръжения, но се оказва, че това е било на вятъра.
Саргсян водеше балансирана политика между Русия и НАТО, между ЕС и Евро-Азиатския съюз (ЕАС), което бе оценявано подобаващо, но и това нямаше как да го спаси от натрупалия се гняв на населението.
И тук вече важна роля играе чисто личностния фактор. От коментарите за Армения става ясно, че президентът облагодетелства не просто карабахския клан, колкото двамата си братя с техните семейства и най-близкото им обкръжение. Общо взето, най-вкусните парчета от баницата, която и без това не е богата, отиваха на тяхната трапеза. Всъщност до голяма степен обявената “кадифена революция” беше персонална срещу Саргсян.
С една дума, класическа шуробаджанащита. В този смисъл Армения стана копипейст на другите бивши съветски републики – Украйна, Грузия, Киргизия, Узбекистан. Семейно-кланово управление, нагримирано като пазарна икономика и нагиздено с пъстър демократичен кич.
След като на 23 април Серж Саргсян обяви оставката като премиер, управляващата Републиканска партия издигна кандидатурата на Карен Карапетян, който също е карабахец.
Кой е Никол Пашинян?
Тогава предводителят на опозицията Никол Пашинян поиска властта за народа. Издигнат бе и лозунгът улицата трябва да го избере за премиер. 42-годишният опозиционен водач не е точно човек на улицата, макар да действа от нейно име. Той има бурна и противоречива биография с кредо на бунтар. Никол Пашинян е депутат, лидер на опозиционната партия “Елк” (“Изход”) с 8 места в парламента. По професия е журналист, учил е 4 г. тази специалност в Ереванския университет, но не се дипломирал – през 1995 г. е изключен от университета заради политическа дейност. През 2010 г. е осъден за организиране на масови безредици, но през 2011 г. е освободен от амнистия, а през 2012 г. е избран за депутат.
С външния си вид Пашинян поддържа имиджа на човек от народа – виждаме го с милитари тениска, раничка на гърба, неизменна бейзболна шапка, че и бинтосана ръка от сблъсъците. А и с брадясалото си лице внушава впечатление на един такъв мъжкар, който знае как да се справи с нечестивците и корупционерите. Семейното му положение с три деца също вдига обаянието му, съответно и доверието към него.
Главната му цел е да вземе кормилото на управлението от Републиканската партия, тоест от карабахския клан. Той смята, че финансовите и енергийните потоци трябва да минат под контрола на опозицията. И народът подкрепя тези цели и лозунги, нищо че на парламентарните избори през 2017-та партията му “Елк” събра само 8%, докато Републиканската партия близо 50 процента.
По външнополитическите въпроси Никол Пашинян изпраща противоречиви сигнали. Той е критик на участието на Армения в Евро-Азиатския икономически съюз (ЕАИС) и във военни споразумение с Русия. Но след оставката на Саргсян той сподели пред журналисти, че под негово ръководство Армения няма да развива и задълбочава отношенията с ЕС в ущърба на Русия, дори нарече отношенията с Русия “много и много важни”, а самите страни “братски”, макар да има отделни проблеми, като например продажбата на руския оръжия за Азербайджан. Той няма нищо против и руските военни бази в Армения.
Русия и САЩ
Неизбежна е и съпоставката на позициите на Русия и САЩ. Москва изрази ясна позиция – “ситуацията в приятелска Армения да бъде регулирана по демократичен път и в правното поле”, тоест демократично и със спазването на конституцията. Пашинян огласи след среща с руски дипломати в Ереван, че страната им няма да се намесва във вътрешните работи на Армения. Разговори със своите арменски колеги проведоха президентът Путин, премиерът Медведев и външния министър Лавров. Армения, русия стои зад теб, уверил Путин.
Не така обаче стоят нещата с Америка. Първоначално посланикът Ричард Милс излезе с декларация срещу избирането на премиера от улицата. Няколко часа обаче по-късно това становище изчезна от сайта на посолството и вместо него се появи друго: “Правото на арменския народ на мирни събрания и свободното изразяване са гарантирани от конституцията. Ние сме уверени, че тя трябва да се уважава и новото правителство трябва да бъде формирано в резултат на доброволни преговори”. Най-вероятно сред първата декларация началството във Вашингтон е набило канчето на посланика и му е изпратило написаната втора декларация, която да качи на сайта на посолството. Разлика между двата документа е очевидна. Ако умеем да четем между думите и редовете, ще открием, че във втория документ има скрити послания, че САЩ няма да имат нищо против бъдещият премиер и правителството на Армения да дойдат на власт и чрез натиск от улицата – тоест САЩ нямат нищо против да се случи арменски Майдан. Пак ако умеем да четем между редовете, това е нещо като заявка за намеса във вътрешните работи.
И така преди днешното гласуване разположението на силите е следното.
Управляващата Републиканска партия отказа да издигне своя кандидатура за премиер, което определено е отговорен подход. Това обаче не означава, че победата на Пашинян е в кърпа вързана. Опозицията предлага Пашинян, който вече направи едно крайно изявление: “Или аз ще бъда избран за премиер с подкрепата на народа, или в Армения изобщо няма да бъде избран премиер”. И дори постави ултиматум Републиканската партията да одобри “кандидатурата на народа”.
Има и трети вариант – предложение да се избере служебен премиер и да се насрочат предсрочни парламентарни избори, нищо че редовните бяха преди година. И които Републиканската партия тайно се надява да спечели.
Ако парламентът гласува за един от тези варианти, независимо кой ще е губещ и кой печеливш, разрешаването на кризата ще остане в правното поле. И това ще бъде един вид руският вариант за разрешаване на кризата. Но ако Пашинян отхвърли неизбирането му за премиер и призове улицата да се надигне и примерно да обсади парламента, докато той не стане премиер, това вече ще бъде арменският Майдан. И съответно американският вариант. С неизбежните тежки за Армения последици, ако се съди до каква окаяност изпадна Украйна след нейния си Майдан. Включително и с щети в Нагорни Карабах, за които едва ли някой ще обвинява Азербайджан.
АНАЛИЗИ
„Особените отношения“ между САЩ и Великобритания стигат нови върхове на напрежение
Дудаков: „Особените отношения“ между САЩ и Великобритания стигат нови върхове на напрежение: Малек Дудаков анализира как „особените отношения“ между САЩ и Великобритания преминават на границата на абсурда.
Британската полиция започва да арестува шофьори на Tesla Cybertruck, тъй като тези автомобили не са сертифицирани за безопасност на територията на Обединеното кралство. Според анализатора, настройката на Илън Мъск към британските власти прави сертификацията на тези електромобили малко вероятна.
Дудаков отбелязва, че британските лейбъристи, оглавявани от Киър Стармър, опитват да „отмъстят“ на Мъск, който е един от най-богатите хора в света, въпреки че Tesla е най-популярната марка електромобили в страната
Дудаков отбелязва, че британските лейбъристи, оглавявани от Киър Стармър, опитват да „отмъстят“ на Мъск, който е един от най-богатите хора в света, въпреки че Tesla е най-популярната марка електромобили в страната. Мъск обаче не отстъпва и подготвя план за сваляне на правителството на Стармър, целейки предсрочни избори.
В същото време Стармър, отбелязва Дудаков, отчаяно се опитва да демонстрира увереност, обещавайки десет години управление, въпреки че рейтингите на лейбъристите падат рязко.
Ситуацията във Великобритания се влошава – икономическа рецесия, дългова криза и конфликти с администрацията на Тръмп допълнително подкопават позицията на кабинета
Ситуацията във Великобритания се влошава – икономическа рецесия, дългова криза и конфликти с администрацията на Тръмп допълнително подкопават позицията на кабинета. Рейтингите сочат, че лейбъристите се плъзгат към трето място, докато Найджъл Фараж, подкрепян от републиканците в САЩ, се утвърждава като най-популярния британски политик.
Според Дудаков, администрацията на Тръмп използва конфликта с лейбъристите, за да оказва натиск върху британското лоби. Дори преговорите за връщане на островите Чагос на Мавриций са блокирани от екипа на Тръмп. За 2025 година, прогнозира Дудаков, бъдещето на лейбъристите изглежда мрачно.
На протест в подкрепа на демократическата кауза във Вашингтон се събират само 50 000 души, в сравнение с половин милион на „Женския марш“ през 2017 г.
Провалът на демократите в организирането на протести срещу Тръмп
Дудаков обръща внимание и на слабата мобилизация на демократите в САЩ след изборите. На протест в подкрепа на демократическата кауза във Вашингтон се събират само 50 000 души, в сравнение с половин милион на „Женския марш“ през 2017 г. В останалите градове на страната протестите също са слабо посетени. Причините за това, отбелязва анализаторът, са вътрешни конфликти, корупционни скандали и загуба на доверие сред избирателите.
Поражението на вицепрезидента Камала Харис на изборите допълнително демотивира демократите
Поражението на вицепрезидента Камала Харис на изборите допълнително демотивира демократите. Те вече не успяват да привлекат подкрепа дори за теми като расова справедливост и борба с климатичните промени, които преди бяха популярни. В същото време Доналд Тръмп използва тази ситуация, за да засили собствената си подкрепа сред избирателите.
Дудаков предполага, че демократите ще опитат да организират нови протести, свързани с депортацията на нелегални мигранти, но популярността на подобни политики сред обществото (87% одобрение) прави протестите малко вероятни. Все пак, предупреждава той, демократите ще се опитат да намерят нова тема за мобилизация.
Очакванията към инаугурацията на Тръмп и бъдещата политика на САЩ
САЩ се готвят за инаугурацията на Доналд Тръмп като 47-и президент, а екипът му обещава незабавни действия. Дудаков посочва, че се планират мащабни рейдове срещу нелегалните мигранти в градове като Чикаго и Ню Йорк, което вече води до „самодепортации“ – мигрантите напускат страната сами, пише Дудаков по темата.
Една от най-горещите теми е забраната на TikTok в САЩ, която предизвиква недоволство сред младите хора. Тръмп обещава временно да отмени решението
Една от най-горещите теми е забраната на TikTok в САЩ, която предизвиква недоволство сред младите хора. Тръмп обещава временно да отмени решението и да започне преговори за продажба на американското подразделение на платформата – потенциален купувач е Илън Мъск. Забраната обаче носи негативи за демократите, тъй като допълнително намалява подкрепата сред младите избиратели.
Илон Мъск и Вивек Рамасвами имат за цел да режат разходите направени от демократите. Без съмнение ще ударят техните програми и раздути щатове
В същото време отделни щати като Айова и Ню Хемпшир планират да последват примера на Тръмп, като въведат икономии и съкратят бюрокрацията. На федерално ниво Илън Мъск и Вивек Рамасвами ще играят ключови роли в реформите. Демократите, от своя страна, ще саботират политиките на Тръмп, задълбочавайки разделението между „червената“ и „синята“ Америка.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗИ
“Да направим Гренландия отново велика”: Законопроектът за покупката на острова е готов
„Да направим Гренландия отново велика“: Законопроектът за покупката на острова е готов. Процедурата започва веднага след встъпването на Тръмп: Републиканците в Конгреса на САЩ, съюзници на новоизбрания президент на страната Доналд Тръмп, подготвят почвата за реализиране на амбициозната му идея да присъедини Гренландия към Съединените щати.”
Анализаторката от Fox News, Елизабет Елкинд, съобщава за внесения от конгресмена от Тенеси, Анди Оглс, законопроект, който цели да разреши на Тръмп да започне преговори с Дания за покупка на тази стратегически разположена територия.
Идеята зад законопроекта
Гренландия, макар и географски разположена в близост до Северна Америка, има дългогодишни културни и геополитически връзки с Европа. Законопроектът, озаглавен „Да направим Гренландия отново велика“, подчертава решимостта на Републиканската партия да възвърне водещата роля на САЩ в света след годините на управление на президента Джо Байдън. Оглс заявява пред Fox News:
„Президентът Тръмп ясно заяви, че Америка ще бъде отново държава номер едно. Републиканците са готови да подкрепят усилията му за укрепване на икономиката и националната сигурност.“
Процедура за покупка
Законопроектът предвижда президентът да започне преговори с Дания веднага след инаугурацията си.
В този смисъл, процедурата ще бъде извършена изключително бързо и без време за губене
Законопроектът предвижда президентът да започне преговори с Дания веднага след инаугурацията си. В него се уточнява, че до пет дни след постигане на споразумение, то трябва да бъде представено на съответните комисии в Конгреса, заедно с всички съпътстващи документи. Въпреки това, според Конституцията на САЩ, Конгресът контролира разходите и не може да бъдат извършвани покупки без неговото одобрение.
Подкрепата за проекта
Анди Оглс е подкрепен от десет свои колеги от Републиканската партия, включително конгресмени от щатите Ню Йорк, Тексас, Флорида и Алабама. Сред тях са имената на Майк Лоулър, Клаудия Тени, Даян Харшбаргър и Анна Паулина Луна. Законопроектът е част от по-широките усилия на Републиканската партия да подкрепи външнополитическите амбиции на Тръмп.
Стратегическо значение на Гренландия
Идеята за придобиването на Гренландия не е нова за Доналд Тръмп. Още по време на първия му президентски мандат той изразяваше интерес към тази територия, позовавайки се на нейното стратегическо местоположение. Близостта на Гренландия до Русия (по-близо отколкото САЩ, бел. ред.), основен геополитически съперник на САЩ, се смята за ключов фактор в плана. Според Оглс придобиването на Гренландия е жизненоважно за националната сигурност на Америка.
Възможности за икономическо и военно влияние
Тръмп не изключва използването на икономически и военен натиск за реализиране на този план
Тръмп не изключва използването на икономически и военен натиск за реализиране на този план. Миналата седмица, в отговор на журналистически въпрос, избраният президент заяви, че не може да гарантира, че няма да се прибегне до такива мерки. Републиканците подчертават, че контролът върху Гренландия би укрепил стратегическите позиции на САЩ в Арктика, където глобалното затопляне отваря нови икономически и военни възможности.
Гренландците чакат с нетърпение да станат американци. pic.twitter.com/2QhxRoqKdA
— The Sofia Times (@thesofiatimes) January 13, 2025
Синът на Тръмп в Гренландия
Доналд Тръмп-младши наскоро посети Гренландия, уж по лични причини, но визитата му беше възприета като дипломатически сигнал. Анализатори смятат, че това е част от предварителната подготовка за осъществяване на покупката.
Други външнополитически амбиции
Панамският канал
Наскоро беше внесен и друг законопроект, предвиждащ придобиването на Панамския канал. Предишна версия на документа посочваше символичната цена от 1 долар
Законопроектът за Гренландия не е единственият подобен ход от страна на републиканците. Наскоро беше внесен и друг законопроект, предвиждащ придобиването на Панамския канал. Предишна версия на документа посочваше символичната цена от 1 долар за покупката, но окончателният вариант оставя сумата неуточнена.
Този ход на Републиканската партия демонстрира твърдото намерение на Тръмп и неговите съюзници да укрепят позициите на САЩ на световната сцена чрез смели и нетрадиционни подходи. Предстоящите политически и дипломатически събития ще покажат дали тези амбициозни планове могат да бъдат реализирани.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗИ
Защо Тръмп се нуждае от спешни преговори с Путин
„Веднага след встъпването в длъжност на Тръмп ще има телефонен разговор между лидерите. Дипломатическото взаимодействие ще започне на работно ниво. С тези думи експертите коментират изявления, идващи от Вашингтон за възможни преговори между лидерите на Русия и САЩ. Реално ли е възможна лична среща между президентите на двете страни при сегашните условия?
Русия и САЩ са близо до началото на преговорния процес. Поне така твърдят във Вашингтон. От изявлението на Тръмп за готовност за срещи (и то „много бързо“) и до публичната демонстрация на САЩ на проблясъци на реалистичен подход.
„Не мисля, че е реалистично да кажем, че възнамеряваме да изгоним всеки руснак от всяка педя украинска земя, дори от Крим. Президентът Тръмп признава тази реалност и ако останалият свят я признае, това би било монументална стъпка напред“, казва бъдещият съветник по националната сигурност на Тръмп Майк Уолц.
Разбира се, дори подготовката за преговори като такива все още не е започнала. „Има определени контакти между Вашингтон и Москва, както военни, така и дипломатически, но това са по-скоро контакти на техническо ниво. Нямаше политически диалог или диалог на най-високо ниво“, каза прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков.
И това е логично. Първо, защото това е изискване на американското законодателство – то забранява на избрания президент да се намесва в делата на настоящия. И преговорите по същество за среща могат да бъдат точно такава намеса.
Второ, трябва да се водят преговори по същество с тези, които са на власт и които могат да носят отговорност за това, което се договаря. Тръмп все още не е официално на власт и докато бъде избран, ситуацията на място може да се промени, като се има предвид неистовата активност на отиващата си администрация на Байдън по въпросите на доставката на оръжия за Украйна и налагането на санкции срещу Русия.
„Демократите имат такива маниери в политиката като последно средство да развалят позициите на следващата администрация“, каза руският външен министър Сергей Лавров. – Когато вече не сте избран и вашият екип вижда Америка по начин, който не е подкрепен от мнозинството американци, то чисто етически, въз основа на човешкото благоприличие, изчакайте тези три месеца между изборите и встъпването в длъжност и разберете, че хората искат друга политика. Но не, определено ще го направим, ще затръшнем вратата, за да не му е добре на никого.”
Следователно самата възможност за преговори ще се отвори след 20 януари – тоест след като Тръмп се трансформира от избран в настоящ президент на САЩ.
„Абсолютно съм уверен, че веднага след встъпването в длъжност на Тръмп ще има телефонен разговор между лидерите. Е, дипломатическото взаимодействие ще започне на работно ниво – например с участието на специалния представител на САЩ за Украйна Кийт Келог, същия Майкъл Уолц, новия държавен секретар или неговите заместници”, разказва пред вестник ВЗГЛЯД Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостна европейска и международна квалификация във Висшето училище по икономика,.
И само ако това дипломатическо взаимодействие е успешно, Тръмп и Путин ще могат да проведат среща лице в лице. Но има известни съмнения, че ще бъде успешно.
Да, ще бъде лесно да се споразумеем по няколко точки. „Най-лесното нещо в един диалог ще бъде неговото начало. И двете страни са заинтересовани той да тръгне“, казва Дмитрий Суслов.
Съединените щати (при Тръмп, разбира се) са заинтересовани, защото трябва да се отърват от украинската криза възможно най-бързо и да се справят с други, по-важни неща – Китай, Близкия изток и вътрешноамериканските проблеми. Според помощника на президента Николай Патрушев Украйна няма да бъде сред приоритетите на Тръмп, той е загрижен за Китай.
И ако Съединените щати не могат да се отърват от нея, като нанесат стратегическо поражение на Русия, това означава, че трябва да търсят компромис с нея. И вижте сега, преди администрацията на Тръмп да е формирала собствена история на подкрепа на режима в Киев и всички разходи за него могат да бъдат прехвърлени на администрацията на Байдън.
Русия винаги се е застъпвала и застъпва за разрешаване на конфликта чрез преговори. Да, Москва може да реши проблемите си с киевския режим чрез СВО, но политико-дипломатическото решение, за разлика от обикновеното военно, може да осигури на Москва както признаване на новите й територии, така и начало на процеса на премахване на санкциите. Ако преговорите са успешни, разбира се.
Съединените щати са готови официално да лишат Киев от евроатлантическата му мечта. „Ще бъде доста лесно да се договорим за невлизането на Украйна в НАТО. Тръмп определено не подкрепя тази идея, както и мнозина около него – вицепрезидентът Дж. Д. Ванс, Кийт Келог“, обяснява Дмитрий Суслов.
Логиката на Тръмп е проста: присъединяването на Украйна към НАТО ще наложи задължения на Съединените щати да я защитават. А новоизбраният президент е против всякакви допълнителни задължения.
От друга страна, и в САЩ, и още повече в Европа, има проект за някаква сублимация на членството на Украйна в НАТО. Просто казано, засилването на сътрудничеството между Запада и режима в Киев след края на СВО. И този проект просто среща твърда съпротива от Москва, която изисква демилитаризация и неутрален статут на следвоенна Украйна.
„Това е едно от най-фундаменталните противоречия в нашите подходи. Позицията на администрацията на Тръмп ще бъде, че Украйна трябва да излезе от войната и да остане военно силна страна, а Европа трябва да продължи да предоставя военна подкрепа на Украйна. Взаимодействието между Украйна и европейските страни трябва да се запази или дори да се засили, особено ако Украйна стане неутрална държава“,
– обяснява Дмитрий Суслов. Москва, разбирайки антируската природа на украинската държава в сегашното й превъплъщение, е против подобен сценарий.
Друг проблем може да са „допълнителните тежести“ на преговорите – т.е. допълнителни играчи на масата за преговори. Ясно е, че Зеленски няма да го има – поне докато не бъде легитимиран на избори. А може би изобщо няма да се случи, тъй като с думите си той се изключи от преговорите с Москва. Но Европа може би.
„Европейците ще изискват от Тръмп да седнат на масата за преговори и преговорите да не се провеждат без европейците. Че САЩ поне трябва да се координират с европейците по нещата, които обсъждат с Русия. И че ако администрацията на Тръмп ги изключи от преговорния процес и води двустранни преговори с Русия зад гърба на европейците, тогава европейците няма да подкрепят Тръмп по отношение на Китай“, обяснява Дмитрий Суслов.
Европейците не искат да се повтори ситуацията, когато Москва и Вашингтон решаваха проблемите на европейската сигурност без тях. Но в украинския конфликт Европа заема много по-твърда позиция от САЩ, включително по въпроса за разполагането там на западни войски. Следователно с тяхно участие ще бъде изключително трудно да се постигне съгласие по вече проблемните точки.
Затова Москва се застъпва за това на масата за преговори да няма ненужни хора. „Преговорите за Украйна трябва да се водят между Русия и САЩ без участието на други западни страни. Няма какво да си говорим нито с Лондон, нито с Брюксел. Ръководството на ЕС например отдавна няма право да говори от името на много от своите членове като Унгария, Словакия, Австрия, Румъния и някои други европейски страни, които са заинтересовани от стабилността в Европа и заемат балансирана позиция. към Русия“, казва Николай Патрушев.
В същото време трябва да разберем, че дори и без европейските „партньори“ преговорите ще отнемат седмици и месеци. Че и без европейския преговорен саботаж най-вероятно ще има украински саботаж – например под формата на опити за организиране на нови терористични атаки в Русия.
Ето защо би било преждевременно да се възлагат твърде големи надежди на тези преговори. Ако се състоят – добре. Ако в крайна сметка постигнат споразумения, които устройват Русия, това е още по-добре. А ако не – Русия ще гарантира сигурността си чрез военна сила.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
Метресите във властта
-
EXPRESS TV4 months ago
Бесен скандал между Тошко Йорданов и невежата но нагла Лора Крумова разтресе ефира!
-
EXPRESS TV4 months ago
Превземане. Кои са хората на Пеевски в ГЕРБ и БСП, и има ли КОЙ да го спре. Говори Татяна Дончева
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Главчев изпраща Български войски във фашистка Украйна да убиват руснаци
-
БЪЛГАРИЯ5 months ago
Поредните истерични брътвежи на Пеевски
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
За какво ни е ООН, не върши никаква работа, “Генералния секретар”, не вършеща нищо мижитурка
-
АКТУАЛНО3 months ago
„Такива големи загуби немците отдавна не са имали“: Цяла бригада изчезна. Развръзката е близо
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Патологичния мафиот Борисов отново драпа за президент