Connect with us

ФОКУС

Болшевишката революция, финансирана от Ню Йорк – Част 2

Avatar photo

Published

on

Доказателства за принадлежността на Ленин към братството може да откриете в Универсален речник з франкмасонството, в който Ленин е цитиран преди 1914 г. като член на Ложата Белвил от Великия Ориент във Франция, в околностите на Париж. В потвърждение на тази теза следва красноречивото обстоятелство, че при мумията на известния идеолог е поставена хвалебствена надгробна плоча на масонски орден, в който Ленин е чирак. С идването си на власт след Октомврийската революция заедно със съидейниците си Красин и Соломон по време на публична реч забравя за пролетарската фразеология и изказва знаменателна фраза за пролетарската фразеология и изказва знаменателна фраза за истинските цели на революцията. Изразява мнение, което недвусмислено ни препраща към идеите, пропагандирани от масонската секта на илюминатите: „Тук не става дума само за Русия, аз плюя върху Русия; това не е нищо друго, освен преходен период, за да се стигне до световна революция, до световно господство. И запомнете добре, ще бъдем безмилостни към всички, ще разрушим и върху руините ще издигнем нашия храм.

Дори идеята за Съветите в Русия, която въвеждат Троцки и Ленин, не е онова, а истинските й корени трябва да търсим в древната еврейска култура на есеите, където всички блага на колектива са общи. Автентичното еврейско название съвет е kahal, или това са днешните израелски кибуци. Революционерите подбудители, довели до зверското убийство на руския император Николай II Романов, съпругата и децата му, по-късно се оказва, че са петима депутата от еврейски произход. Като се има предвид че еврейската общност в Русия в периода, когато монархът е свален от власт, съставлява само няколко процента от цялото руско население и значителното присъствие на техни представители в ръководния състав, а после начело на комунистическата партия е добре обмислена идея на масонството и едрите финансови кръгове, по-известни като еврейското лоби. Първият президент на Съветската република е Яков Свредлов – евреин с огромно влияние от лениновата революционна група, който през размирните години нарежда на чекистите да се погрижат за екзекуцията на императора. А групата от наемни убийци, които извършват зверството върху императорското семейство, ерцхерцогините, доктор Боткин и чат от прислугата, се оглавява от друг негов едноверец – някой си Яков Юровски. Без съд и присъда са разстреляни на 17 юли 1919 г. в Свердловск (днес Екатерининбург). И след толкова пролята кръв на следващата нощ са избити и останалите членове на фамилията. Убийствата, насилията и преследванията – една тъжна страница от историята на Русия – както е известно, продължават много години.
Сталин, или Йосиф Висарионович Джугашвили, макар и д се натрапва с антисемитско поведение, е грузинец с еврейски произход, а при това, и той посещава училище, както и Адам Вайсхаупт, на Ордена на йезуитите.
Истинското фамилно име на диктатора е Йосеб Бесарионис дзе Джугашвили. А Джугашвили на грузински означава син (shvili) на израелтянин (Jugha). В биографията на диктатора, която пише Иман Рагудза, се твърди, че родителите му – Бесарионис Джугашливи (бащата) и Екатерина Джугашливи (майката) – православна християнка (според еврейската традиция на alacha няма значение религията, която изповядваш, за да бъдеш определен като евреин), се считат за смесен брак, а дядо му по майчина линия е юдей от Кутаиси.
Когато Сталин се възкачва на власт, се жени за Роза Каганович – сестра на евреина Лазар Мойсеевич Каганович, ръководител на Централния комитет на Комунистическата партия. Дори на ръководни постове във властта жестокият диктатор поставя представители на еврейската общност – Николай Ежов (наречен кървавото джудже на Сталин), Яков Гамарник и Шверник. Преобладаващото еврейско присъствие в управлението на партията е повече от очевидно, за да не кажем нагло или безсрамно. В ръководството откриваме имената на Литвинов, Мануилски, Пятаков, Шверник, Пагода, Камински, Калманович, Угаров, Розенголтц, Соколников. Според официални данни, предоставени в писмен вид от болшевиките, през 1920 г. асоциация Единство ма Русия публикува в Ню Йорк списък с държавните функционери, който е повече от красноречив: от 503 държавни служители 406 са евреи, а измежду 42 журналисти, които обработват общественото мнение, само един не е евреин. В Съвета на народните комисариат, който се ръководи от Троцки, броят им е 34 членове срещу 43. В Комисариата по вътрешните работи, ръководен от Зиновиев, 45 от 64 са евреи; в Комитета по външните работи откриваме 16 евреи от 17 служители; в Комисариата на правосъдието отново 18 от общо 19 са евреи; във Върховния съвет по икономика 45 от общо 56 са евреи; в Централния комитет на Съветите 33 от 34 са евреи; в Комисариата по образование 44 от 53 отново са евреи; в Централната служба на Комунистическата партия има 55 евреи от 56 и т.н.
Достатъчно е да хвърлим поглед и на имената на народните министри, за да си дадем сметка, че подобно съсредоточаване на евреи на възлови места в политическата власт след революцията не е много естествено.
1) Изидор Любимов (известен като Козловски), министър на леката промишленост.
2) Мойсей Калманович, министър на държавните стопанства;
3) М.А. Тешернов, министър на земеделието;
4) Лев Ефимович, председател на Държавната банка;
5) А. П. Розенголц, министър на външната търговия;
6) В. Камински, министър на общественото здравеопазване;
7) И. А. Заленски, председател на Централния съюз на кооперациите;
8) М. Вул, председател на Пансъветската кооперативна банка;
Соломон Лозовски е директор на информационната служба по време на цялата Втора световна война. Дори довереният човек на Сталин, поставен начело на съветските тайни служби – прословутият безмилостен Лаврентий Павлович Берия, е от еврейски произход, Такъв е и Давид Заславски, директор на вестник Правда.
Ето и настъпилите промени в еврейската номенклатура по-късно, през 1951 г., по време на съветската власт:
1) Фьодор Гусев, министър на външните работи;
2) А.М.Якобсон, член на Президиума на Върховния съвет;
3) Алексей Ф. Горкин, секретар на Президиума на Върховния съвет;
4) П.А.Юдин, министър на тежката промишленост и строителството;
5) Павел Юдин, издател на вестник Комимформ;
6) А.М.Киршенстейн, председател на Президиума;
7) Пьотър Левитски, ръководител на Съвета на националностите;
8) Б.А.Двински, министър на селскостопанските продоволствия;
9) Семьон Яковлевич Фомин, министър на автомобилната промишеност;
10) Д.И.Фомин, министър на изхранването и резерва;
11) Иван Изидоревич Носенко, заместник-министър на корабния транспорт.
През 1919 г. Короленко, известен революционер, потвърждава: „Сред болшевиките евреите са многобройни. Липсата на такт и високомерието им дразнят и правят лошо впечатление… особено сред чекистите се срещат много еврейски физиономии, а това наранява чувствата на руския народ.“ Сред хилядите имена с еврейски произход, които откриваме в номенклатурата на властта от бившата съветска комунистическа партия, се откроява името на Матиас Берман, който в миналото е координатор на управлението на гулаците (1936 г.), а по-късно става заместник-министър на НКВД – институцията, от която се ражда прословутото КГБ. След него идват други важни личности: Якоб Агронов – чекист, който си спечелва славата на безпощаден по време на жестоките разпити, които се извършват над участници в бунта в Кронщад. Лев Илич Инжир е назначен за главен счетоводител на лагерите благодарение на политическата подкрепата подкрепа на едновереца му Ижов – ветеран от НКВД, чиито речи са изпъстрени с цитати от Талмуда. А когато през 1933 г. окончателно завършва строителството на канала, разположен между Бяло и Балтийско море, става ясно, че поради непосилния и принудителен труд, на който са били подложени, при нечовешки условия загиват стотици хиляди руски, украински и азиатски пленници. Въпреки това, виновните за масовите смъртни случаи са наградени с медали и отличия от управляващата партия.
Ето имената на видни другари, които ръководят операциите: Ягода – комисар на НКВД; Матвей Берман – ръководител на гулак; Семьон (Шимон) Фирин – директор на БелБал; Лазар Коган – ръководител на строителната дейност; Яков Рапопорт – негов заместник; Нафталий Френкел – ръководител на корабостроителниците в Бяло море. Всички те са с еврейски произход. През 1923 г; Байкерман (и той по националност евреин) пише открито, но без доза цинизъм: „Днес евреинът е навсякъде, във всички нива на властта. Руският човек го вижда начело на Москва, начело на столицата на Нева (по онова време Петроград), начело на Червената армия, тази несравнима машина за саморазрушение… руснакът припознава в юдея съдията и главореза; на всяка крачка среща юдеи, които не са комунисти, но които са взели всичко в свои ръце и действат от името на съветската власт.“

Трима комунистически „герои“, които заговорничат, за да установят Болшевишка революция в Русия – Сергей Киров, Михаил Левандовски и Константин Мехоношин. Тези хора са отговорни за мъченията и смъртта на стотици хора, преди Сталин да премахне и тях. Левандовски, в центъра, показва масонски жест на Ябулон.
Не бива да ни учудва факта, че обикновеният руснак проявява нетърпимост към това, че тогавашната власт е еврейска, че е създадена за евреите и се обслужва интересите им. А и самата власт потвърждава това.
През 1999г. А. В. Критчевски, след като е прегледал документите, дълго време засекретени в архивите на съветския мощен репресивен апарат, публикува едновременно в Москва и в Йерусалим книга със заглавие Евреите и руската революция. В нея четем: „По времето на „руския терор“ националните малцинства съставляват 50 на сто от централния апарат на ВЧК и около 70 на сто от ръководните постове в апарата.“ Малцинствата на, които се позовава авторът, са предимно латвийци, евреи и поляци. По-нататък продължава, като разкрива че „… измежду съдия-изпълнителите, натоварени с борбата срещу контрареволюцията, половината са евреи.“ Сърпът у чукът, които изпъкват на съветското знаме заедно със звездата с пет върха, принадлежат на списъка от символи, които традиционно използва масонството. И двата символа присъстват от отделни места в т. нар. Квадрат от ложата, където сърпът представлява философията, а чукът – силата. От 1919 г. нататък се превръщат в емблема на комунистическите партия.
Нека повторя отново, че голямата част от еврейския народ няма никаква вина за действията на елита и нейните представители едноверци. Така, както не можем да виним никога за това, че е роднина, приятел или сънародник на престъпник. Няколко гнили ябълки (но с голямо влияние и власт) са тези, които позорят името на цял един народ. Дори много евреи смело застават срещу безсрамните им действия. Ето и някои важни твърдения на историка от еврейски произход Габриел Ландау: „Поразени сме от онова, което най-малко сме очаквали да срещнем в еврейските кръгове: жестокост, садизъм, насилие, които изглеждат така чужди на народ, който не обича войната. Тези, които вчера не можеха дори да държат пушка, днес се превърнаха в главорези и палачи.“ Подобни обвинения не могат да бъдат интерпретирани като признание за вина; те са точно обратното – израз на възмущението и неодобрението на голяма част от евреите, които се изпратя пред реалността да приемат вината на криминалните деяния на някои сънародници.
Фактът, че еврейският народ е една от най-сплотените и най-националистичното настроените общности в света не бива да ни заблуждава, интепретирайки подобна солидарност като доказващ елемент за съучастие в игрите за власт на елита. И обратното, единството на еврейската общност и силното им чувство за национална принадлежност – черти, характерни за целия еврейски народ, ловко се използват от илюминатите, за да постигнат налудничавите си планове за превъзходство в света.
Народът е измамен, а революцията – предаена

Голяма част от политическите експерти твърди, че крахът на СССР е и краят на социалистическите идеали, и на всичко, което някое все още продължават да отъждествяват с някаква възможна форма на реален комунизъм. Нека не забравяме обаче обективния факт, че в действителност в бившата СССР социалистическа доктрина никога не е била прилагана. На практика Ленин и всички останали подбудители на революцията, които се финансират от силните на деня, изменят на обещанията, дадени на пролетариата, като предават управлението на страната в ръцете на привилегирован елит от едрите буржоазни прослойки. Реалният социализъм всъщност трябваше да премахне причините за народната мизерия и неограничената власт на малцинството върху мнозинството, но противно на издигнатите прокламации се случва точно обратното. В края на революцията Ленин и Троцки закриват всички независими организации на работниците, като ги поставят извън закона. Създава се Всеруската извънредна комисия – най-безмилостният инструмент за контрол и терор върху населението, като го лишава от правото да изразява политическо несъгласие.
Роза Люксембург (5 март 1870 – 15 януари 1919) – пламенна поддръжница на социализма, осъжда политическата обстановка в следреволюционна Русия. Активистката от еврейски произход изказва следното мнение: „На мястото на избраните от народа представители по време на избори генералите Ленин и Троцки поставиха Съветите в качеството на единствено меродавно представителство на работническите маси. Но задушавайки политическия живот в цялата страна, и Съветите не са подминати от общата политическа парализа с големи размери. Без общи избори, без свобода на печата, право да се провеждат неограничено събрания, както и свободно изразяване на мнение във всяка една обществен организация, животът угасва, става привиден, като единственият живец остава бюрокрацията… разбира се, една диктатура; но не диктатурата на пролетариата, а диктатурата на шепа политици, което означава диктатура в буржоазен смисъл, в смисъл на якобинско господство.“
Самозваната диктатура на пролетариата се превръща във всяко едно отношение в диктатура срещу самия него, а народът е използван като материал за кланица, за да осъществи революция, в основата на която стои буржоазният елит. Комунистическите идеали се използват най-цинично за заблуда на масите. На практика революцията оставя напълно непроменено отношението между угнетени и угнетители, което предизвиква силно объркване сред руския народ, който лека-полека започва да разбира, че е измамен. През периода 1921-1929 г. се осъществяват много реформи в полза на лобито, което е на власт. Всички въпроси, свързани с национализацията и частната собственост, се разрешават в полза на доминиращата група която включва благородници, буржоа и функционери от стария режим. Революцията се оказва една голяма измама за пролетариата, а руската икономика катастрофално се сгромолясва, като оставя десетки хиляди бедстващи да загинат от глад или епидемии. Две години след началото на комунистическата епоха има повече от един милион безработни, а заплатите падат с една трета.
След като превзема властта, руският елит премахва физически всички истински комунисти и установява диктаторски режим, основан на терора. Комунистическият деец Николай Бухарин е застрелян след общ процес затова, че се опитва да въведе някои реформи от социалистически характер в новия режим. Последните му думи са: „Аз умирам. Прекланям глава, но не пред пролетарския сърп, който справедливо е безмилостен, но и мъдър. Аз съм безпомощен пред адската машина, която макар и да си слъжи със средновековни методи, е много мощна, измисля клевети, действа безогледно и с „вдъхновение“… Днес, т. нар. „институции на ГПУ“ в по-голямата си част представляват дегенерирала организация от безскрупулни функционери, разюздани и със свободни прави, които са и добре платени.“
А инакомислещите исторически значими болшевишки лидери, които не споделят идеите на елита или дръзват да му се противопоставят, са избити всички до един. Както и Троцки, който на 20 август 1940 г. е нападнат в гръб от секретаря си Рамон Меркадер, за когото после се разбира, че е агент на Сталин. Меркадер му разбива черепа с малка кирка и Троцки издъхва на другия след часове, прекарани в мъчителна агония. В името социализма, така и оставал неосъществен, е възвърнато робството и насилието над човека чрез създаването на прословутите лагери, където загиват стотици хиляди невинни.
Ако е вярно, че денят се познава от сутринта, едно писмо на руската публицистка Александра Колонтай свидетелства за драматичната действителност още през 1917 г.: „… Бях посрещната от старите служители на министерството не без известна съпротива. Голяма част от тях открито ни саботираха.“ Комунизмът не е нищо друго, освен фарс, умело замислен от международните финансови кръгове, за да контролират масите и да наложат първата модерна форма на световна тирания, маскирана като реален социализъм. Мнозина ярки комунистически дейци, които най-чистосърдечно вярват в каузата на пролетарската революция, осъзнават, че социалистическата идея се е изродила, като сред тях е и американката Бела Дод (1904-1969), член на Националния съвет на Американската комунистическа партия. Тя е автор на Училището на мрака – силно разобличителна книга с емблематично заглавие, която днес на практика е неоткриваема. Експлозивното и съдържание прави преглед на етапите на Руската революция, като се спира върху неопровержими доказателства, свързани с истинските причини, довели до нея.
И след като вече стана повече от ясно, че именно банкерите от Уолстрийт са тези, които финансират международната революционна активност, съвсем спонтанно възниква въпросът каква ли е тайната причина, поради която крупните капиталисти, сред които изпъква финансовата империя на Дж.П.Морган, подкрепят и поддържат комунистите? Гари Алън дава следното обяснение: „Ако признаем, че комунизмът не е програма за разделяне на благата, а по-скоро средство за неговия контрол, то тогава измамливият парадокс, че свръхбогатият налага комунистическата идея, престава да бъде такъв. Комунизмът се превръща в логичен и съвършен инструмент за мегаломани, които се стремят към власт, като престава да бъде движение на потиснатите маси, защото на практика изцяло принадлежи на икономическия елит.“

Научният материализъм и трудът на жените според Плана на илюминатите са средства за подриване на всички традиционни ценности на обществото

Дод описва комунизма и като продукт на таен култ (луциферианския гностицизъм на илюминатите), чиято истинска скрита цел е разрушаването на традиционната ценностна система на цивилизацията. И така милиони наивни идеалисти са измамени с лозунги за общо благо и помощ на най-нуждаещите се, а в действителност единствена цел и стремеж на елита е установяването на Нов световен ред. Това се доказва и от факта, както Дод разкрива, че в седалището на партията не се правят никакви социални проучвания. В отговор й обясняват: „Нашата партия не е реформистка, а революционна.“
Комунистическата партия действа, като внедрява навсякъде свои членове, за да извършва подривна дейност в обществени институции- църкви, училища, медии и правителство, а в крайната й цял е пълно подчинение на народите на онзи модел на световно господство и експлоатиране на по-слабия, за който иначе публично заявявам че му се противопоставя и трябва да бъде разрушен. Дод пише още, че 1100 членове на Американската комунистическа партия са редови свещеници – католици от 30-те години, докато друга част са комунистически агенти, занимаващи се с подривна дейност в средите на американската образователна система. Действията им са насочени към подчинение на учителския профсъюз на някои специални културни асоциации, контролирани от елита. И само онези, които приемат материалистическия подход (или същата онази фундаментална идеология, сродна с либерализма и масонския дарвинизъм) на международната класова борба, успяват да изплуват в тези структури.
Дългосрочният план на действие на комунистите предвижда и въвличането на жените в трудовия свят (успешно реализирано и в капиталистическия, в който заради непрекъснатото поскъпване на живота, дело на международния финансов елит, става невъзможно семейството да се издържа само със заплатата на мъжа). Целта е да разрушат семейната клетка, а възпитането на подрастващото поколение да бъде поверено почти изцяло на колективни институции на партията. Принудата и двамата родители да работят не им дава възможност да контролират децата си. Така подрастващото поколение следва за психологическо манипулиране като телевизията например. Семейството, което е крепостта на традиционните човешки ценности (векове наред жената е била стълб на семейното огнище), трябва да бъде окончателно разрушено, а възпитателната роля на родителите да бъде поверена изцяло в ръцете на Партията на държавата.
Дод най-чистосърдечно и искрено отдава своя принос на организацията на Конгреса на американските жени (предвестник на феминисткото движение) и когато се издига знамето на мира, организацията успява да привлече много последователи. Но в действителност става дума само за една подновена офанзива на елита, целяща да дестабилизира семейството и да разчисти пътя за формиране на новите поколения. Жените, както и младите и малцинствените групи, винаги са били и все още се смятат за резервна сила на революцията, които заради емоционалната си нестабилност лесно се поддават на психологическо манипулиране.
Втората световна война заставя Американската комунистическа партия да се откаже окончателно от класовата борба и да се присъедини към т. нар. Група на прогреса на Рузвелт, която включва капиталисти-прогресисти, докато съветската комунистическа партия поема курс към въвеждане на строга дисциплина сред работниците.
Сянката на елита зад всяка голяма масова идеология

Бела Дод е доста предпазлива по отношение на онези, които ловко управляват комунистическата партия зад кулисите. Веднъж й обяснили, че ако загуби връзка с Москва, трябва да се обади на двама мултимилионери, които живеят в Уолдорф Тауърс, На други места в книгата говори за „,,, тайна и добре организирана световна власт“. Очевидно се страхува да разкрива много факти, защото е наясно, че физическото й премахване лесно може да бъде замаскирано със самоубийство.
Разказва обаче, че и десетте етажа от седалището на партията на номер 35 на 12-а улица са пригодени за дейността на комунистическата партия. А на шестия се помещава службата по печата на ежедневник, списван на идиш – Свобода, и Еврейската комисия. Израилтяните, както вече стана ясно, се открояват сред наивните комунисти „Онова, което ми направи впечатление, е доброто разбирателство между тези две сили: комунистите с плана си за световно господство и някои наемни сили от свободния свят с намерения до спекулират с проливането на кръв.“
Дод описва и историята на кораба Ерика рийд, която е огледало на още стотици други истории. По време на Испанската гражданска война американските даряват средства и натоварват медицински и хранителни продукти за Испания, но комунистите го отклоняват към Русия. Авторката добавя, че цензурата представлява съществен елемент в прийомите на комунистите: „Често пъти съм ставала свидетел на това как ръководители взимат книги от лавиците в домовете на членове на партията и се разпореждат да бъдат унищожени.“ Комунизмът в същността си е враждебна и зла система за контрол, който упражнява международният елит, и съвсем не е вярно, че по време на макартизма комунистите са преследвани; по-скоро комунистическата партия се преобразува в Нова левица, в контра култура, в движения за граждански права и за правата на жените. Впоследствие е маскирана под формата на неправителствени организации, пак спонсорирани от него – фракции от републиканската и демократическата партия, либерални групи, ционистки движения, профсъюзни и дори движения за правата на гейовете. Всички те, както и Американската комунистическа партия, са ас пирамидална структура на управление, като членовете от по-ниските нива една ли подозират, че са употребяван. А ако някой възрази, че това е невъзможно, защото тъкмо те се противопоставят на глобализацията, Дод посочва случаи, когато Американската комунистическа партия подкрепя формално каузи, които в действителност желае да саботира.
В заключение бих казал, че комунизмът е бил и е измамна утопия, измислена от много заможни личности, които отнемат мечтите на човешката мисъл. Става дума за същия заговор, който доведе до последните войни. Пропагандира ценности като братство и мир, за да заблуди и предизвика объркване сред масите, а ги отрича още с първите фундаментни на материалистическата идеология (както чрез формата на индивидуализъм при капитализма, така и чрез понятието колективизъм при болшевизма не е в състояние да носи каквито и да било морални или етични ценности). Под алчност на международните финансови елити, които непрекъснато експлоатират тялото и духа на милиарди хора по-света. Всичко, което се разпространява като истина в медиите и училищата, е част от тази чудовищна измама. Изразът политически коректен, вече универсално възприет, не е нищо друго освен стара комунистическа пропаганда, отличителен белег и знам за принадлежност към ортодоксалната идеология на партията.
И феминисткото движение е комунистическа рожба както по произход, така и по дух. С претенции да защитава правата на жените на практика прави безплодни и двата пола, разрушава семейството, което представлява основна социална клетка, или истинския фундамент на обществото. Сегашното общество прилича на кораб, който драматично потъва в море от лицемерие, злоба и коварство, без пасажерите да забелязват това. А за да се отвлича вниманието на масите от злободневните проблеми, главите им се пълнят с много спорт и всякакъв друг род забавления, които на много добри цени предлага циркът на медиите, устроен от онзи, който стои начело на кабината на пилотаж.
Така наречената „Студена война“

Колкото и странно да звучи, за да не кажем парадоксално, създаването на двете свръхсили, родени от пепелта на Втората световна война (САЩ, И СССР), е записано като точка в бележниците на илюминатите още през далечната 1917 г. Известни фамилии от еврейски произиход – Морган или Рокфелер с измамлив и фасаден образ на западния свободен пазар, притежават социалистическа зона още от времето на революцията.

Набор от документи, публикувани в периодичното издание Op Nuovo през май 1982 г., разкриват, че Госбанк (бившата съветска централна банка) е акционерно дружество с капитали, чийто произход отново трябва да търсим сред едрите международни финансови среди. През 1937 г. съветският емисионен институт е приватизиран в пълно противоречие с идеологическите принципи, от които се вдъхновява революцията, а американският евреин мултимилиардер Арманд Хамър влиза с пълни права в Управителния съвет на Госбанк. Така съдбата на Руската революция и на политическите режими, които се установяват след нея, винаги е била режисирана и ръководена от едно и също лоби – банкерското, което се припознава в култа на илюминатите.
Това парадоксално сътрудничество между режими, измамливо противоположни и в противоречие помежду си, е брилянтно разобличено в книгата на еврейския писател Чарлз Левинстън Водка-Кола, която символично може да се предаде накратко с известното ръкостискане между президента на САЩ Роналд Рейгън и съветския президент Михаил Горбачов по време на срещата им в Рейкявик (Исландия през 1986г.

ФОКУС

Битката за бъдещето започва – истинска кървава война по света

Avatar photo

Published

on

By

Алекс Крайнер: Битката за бъдещето започва – истинска кървава война на глобално ниво – ден след встъпването на Тръмп

В анализ, публикуван в ZeroHedge, пазарният анализатор и мениджър на хедж фондове Алекс Крайнер разглежда драматичните предсказания на Стив Банън, бивш политически стратег на Доналд Тръмп и водещ на популярното предаване „War Room“ за близкото бъдеще. В разговор, проведен по Zoom, Банън очертава апокалиптична визия за предстоящите дни на света, като поставя в центъра на дебата мащабен конфликт, който ще започне веднага след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като 47-ми президент на САЩ.

„Дните на буря започват“ – Предстоящата битка според Банън

Стив Банън: „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп.Той вещае буквално апокалиптична война между Дълбоката държава и новата американска власт”

Банън, който е известен със своите остри коментари и директен стил, започва разговора с прогноза, която е едновременно тревожна и вдъхновяваща. „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп. „Това няма да бъде просто поредната политическа промяна. Това ще бъде нападение, което ще промени света завинаги.“

Банън подчертава, че врагът в тази битка не са външни сили като Китай, Русия или Иран, както може да се предположи. Според него истинската заплаха идва отвътре, т.е. в САЩ – от „техните“, т.е. глобалният елит, който контролира най-мощната империя в света. „Тези хора няма да се откажат от властта си доброволно. Те ще се борят до смърт,“ заявява Банън и добавя, че тази битка не е просто политически конфликт, а борба за оцеляване. „Ако Тръмп и екипът му не успеят, те ще ги унищожат – до последния човек,“ предупреждава той.

Исторически уроци: Жертвите на свободата

Подписалите декларацията за независимост на САЩ. Петима са хванати от британците и измъчвани до смърт. Останалите са разорени, членове на семействата им са избити

За да илюстрира мащаба и значението на тази борба, Банън прави паралел с подписалите Декларацията за независимост през 1776 година, с което се откъсват от Британската империя. Той ги описва като смели и решителни мъже, които са били готови да жертват всичко за свободата. „Тези хора не бяха просто бунтовници. Те бяха заможни, образовани мъже, които разбираха рисковете. Ако бъдат хванати, щяха да бъдат обесени или измъчвани до смърт,“ посочва той. Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко – домове, имущество и дори своите семейства. „Тези мъже се жертваха за независимостта, точно както хората около Тръмп са готови да се борят срещу най-могъщите сили на света,“ подчертава той.

Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко и предупреждава, че това ще очаква и екипа на Доналд Тръмп, ако се провали

„От 56-те подписали (Декларацията за независимост), 24 са били юристи и съдии, 11 са били заможни търговци, 9 са били фермери и големи земевладелци. Подписвайки Декларацията за независимост, те са предизвикали гнева на (Британската) империята, знаейки, че ако бъдат заловени, наказанието им ще бъде смърт. Петима от тях наистина са хванати от британците като предатели и измъчвани до смърт. Дванадесет от тях са имали домове, които са разграбени и изгорени. Двама загубват синовете си (убити), а на още двама синовете си заловени и хвърлени в затвора. Картер Бракстън, богат търговец, видял как всичките му кораби бяха потопени от британския флот. За да изплати дълговете си, той бил принуден да продаде имотите си и умира в мизерия. Други преминаха през мъчителни изпитания и загубиха всичко. На много от тях семействата им са избити.“

Невидимите врагове и глобалният авторитаризъм

Банън не е единственият, който изразява опасения за бъдещето на света. В разговора участва и Кристин Андерсън, член на Европейския парламент и представител на германската партия AfD. Тя обръща внимание на тревожната тенденция към авторитаризъм в Европа. „Властите в Германия, Великобритания и Франция вече не се крият. Те открито приемат авторитарни мерки,“ заявява евродепутатката Андерсън.

Според нея в Германия изборите скоро могат да бъдат отменени, а социалните медии ще бъдат подложени на строга цензура. Андерсон посочва също така новия климатичен закон във Великобритания, който според нея ще постави икономиката на страната в изключително тежка ситуация. „Това е част от по-голям план за ограничаване на свободата и налагане на контрол върху населението,“ добавя тя.

Рисковете за САЩ и Европа: хаос и насилие

Банън е категоричен, че не само САЩ, но и Европа я чака саботаж, тероризъм и разруха: Това е само началото. Истинската битка започва сега

Банън предупреждава, че борбата срещу глобалния елит няма да бъде лесна и че може да доведе до хаос и насилие. „Ще видим саботаж, убийства, тероризъм и разрушения. Това няма да бъде просто политическа битка – това ще бъде истинска война,“ казва той. Според него както в САЩ, така и в Европа, хората ще станат свидетели на мащабни кризи, които ще поставят основите на новия световен ред. „Това е само началото. Истинската битка започва сега,“ категоричен е Банън.

Банън напомня и личната цена, която е платил за убежденията си и защото е бил в екипа на Тръмп: Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация

Личната цена на борбата

Банън споделя и своите лични преживявания, като подчертава цената, която плаща за своите убеждения. „Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация,“ казва той. Той подчертава, че хората, които стоят зад Тръмп, също са готови да платят висока цена, защото разбират залозите в тази битка. „Това не е просто борба за власт. Това е борба за бъдещето на човечеството,“ заявява Банън.

Съдбата на света в баланс

Алекс Крайнер завършва анализа си с мрачна, но и с вдъхновяваща нотка. Според него това, което предстои, ще бъде една от най-значимите битки в историята на човечеството. „Това е война, която няма да се води само с оръжия, но със сигурност ще бъде една от най-важните в световната история,“ пише Крайнер.

Той подчертава, че тази борба няма да бъде само за САЩ или Европа, а за целия свят. „Силите, които контролират тази империя, няма да се предадат без бой. Но онези, които се борят за свобода, са решени да направят всичко възможно, за да победят,“ заключава той.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Continue Reading

ФОКУС

Защо бе отстранен Джъстин Трюдо?

Avatar photo

Published

on

By

Проф. Ивайло Груев: Канада, “The Great Reset”. Защо Джъстин Трюдо бе отстранен? Възможен ли е разпад на страната?

„Всъщност изпитвам известно възхищение към Китай, защото тяхната диктатура им позволи да обърнат икономиката в правилната посока.“ Джъстин Трюдо.

Ако пътят към ада е постлан с добри намерения, то, вече, бившият министър председател на Канада Джъстин Трюдо, както иронично отбеляза един канадски журналист, със сигурност, би трябвало да е собственик на асфалтова компания. Той обеща помирение, каквото и да означава това, с коренното население, драматично увеличаване на размера на средната класа, и разбира се основното в неговата стратегия – справяне с измененията на климата. Така бе трасирано бъдещето на Канада по провъзгласените от него “лъчезарни пътища“. Нещо наподобяващо на МАГА на Тръмп, естествено със специфичен канадски привкус.

Джъстин Трюдо, премиер на Канада

Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени

Неговите опоненти от Консервативната партия изказаха основателни опасения. Въпреки външността и безспорния чар като на незабравимия Ален Делон (в младежките му години приликата е очевидна), всъщност Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени. Те трудно биха се възприели като сериозни акредитации за квалификациите наминистър председател на втората по големина страна в света и една от водещите страни на Г 7.

Разбира се фамилията Трюдо продължава да резонира в съзнанието на Канадското общество. По-възрастните гласоподавателите усетиха, по-скоро припознаха с небезвестна доза носталгия, екзалтацията от годините на Трюдо баща и решиха да му дадат шанс. Казвайки си в крайна сметка защо пък не.

Избирането на Джъстин Трюдо беше опит за възстановяване на визията на Пиер Елиът Трюдо за една прогресивна, двуезична, мултикултурна, и най-вече справедлива и щедра социална Канада, завистта на света и в най-силния имиграционен “магнит“. Но за разлика от картезианската прецизност и интелектуална елегантност на Трюдо-баща, това което Джъстин Трюдо предложи бе един младежки ентусиазъм, гарниран с безспорен “fun“, особено за представители на нежния пол. Тоест канадците решиха без особено да се замислят да спонсорират епизод №2 на феномена, наречен, Трюдомания.

След десетилетие ориентираното основно към бизнеса консервативно правителство на Стивън Харпър, 2007-2015, чиято, да си признаем откровено, харизма бе толкова жизнена колкото на снежен човек през месец април изненадващото представяне на Трюдо-младши се възприекато глътка свеж въздух в монотония и безцветен политически живот на страната.

Едва на 36 години Трюдо бе избран в Парламента представлявайки работнически квартал на Монреал. Само няколко години по-късно през 2015 г. бе вече избран за лидер на Либералната партия. Тази победа бебезпрецедентна в дългогодишната традиция на Либералната партия: бивш гимназиален учител, без всякакъв политически опит и с доста лековата биография (освен фамилното си име, разбира се) успя да издигне Либерална партия, от трето място през 2011 г. (най-лошото й представяне в историята), до първо място, буквално следвайки стъпките на баща си.

Без съмнение, както и се очакваше, Трюдо-младши се наслади на един продължителен “меден месец“. За известен период той дори бе коронясан за “дарлингът“ на световните (включително Европейски) медии. Причините? Прекалено млад по установените стандарти за политик от такъв ранг, чаровен и перфектно двуезичен (в неговия случай; френският и английският са майчини езици, за разлика от мнозинството англоезични политици, които говорят на силно развален, а понякога на неразбираем френски) и на всичкото отгоре потомствен политически аристократ.

Трюдо легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Първите успехи на правителството на Трюдо бяха свързани с намаляване на детската бедност, увеличаване на данъците за богатите и намаляване на данъците за средната класа. Както и опити за подобряване на живота на коренното население на Канада, чийто жизнен стандарт по-скоро принадлежи на страна от Третия, ако не и от Четвъртия свят и е с право източник на национален позор.

Той легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Днес Канада е дълбоко деморализирана, силно поляризирана, особено разочарована от 9-те години управление на Трюдо, чиято популярност стигна до катастрофалните 16%, най-ниският регистриран спад на министър-председател в историята на страната.

Причина за това бе, нека така да го наречем, “иновативният“ начин на управление. Лозунгите за единство, благосъстояние и просперитет на средната класа, както и съхранението на национална идентичност на базата на мултикултурализма, останаха в, употребявайки енигматичния термин, небитието. Оказа се, както на времето съветваше Макиавели, че политиките имат своята дуалистична същност, особено по време на предизборните кампании. Но с една съществена уговорка. Тези политики, бяха много грижливо калибрирани, целейки да задоволят специфични, конкретни групи гласоподаватели. Обществото бе разделено на социални клъстъри, всеки със своите специфични обещания. Било то на енергичната радикално повлияна от ултра либерализма генерация Х, (легализиране на марихуана, а и в последствие на твърдите наркотици) или пенсионери, (Old Age Security – пенсии) или социално маргинали (индексиране на социалните помощи).

Незабелязано, т.н. “социален контракт“ бе заменен с логиката на маркетинг стратегия за печелене на избори. В България, както е широко известно, този процес е доведен до съвършенство. Както и се очакваше тази изборна еквилибристика до неизбежното фрагментиране на канадското общество на малко печеливши и на губещи т.е. всички останали. Тъй като екипът на Трюдо беше наистина професионален в стратегическото прилагане на микротаргетирането на избирателите, то Либералната партия се нуждаеше само от една трета от националния вот. Звучи познато? Естествено за стратезите на Либералната Партия на първо време тази дълбинна фрагментация се оказа без особено значение.

Не съм убеден, че Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг)

Проблемът е, че Джъстин Трюдо, така и не успя да влезе, фигуративно казано, в обувките на своя баща. Трюдо баща бе политикът, който остави на Канада набор от институции и най-важното идеали, създавайки Хартата на правата и свободите, тоест Конституцията – основата на националното съзнание и самочувствие на съвременна, модерна Канада. Не съм убеден, че синът му Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг). Какво имам предвид:

Човекът на Давос

Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“

Трудно бихме си обяснили изключителното поляризиранеи катастрофалния спад на популярността на традиционно доминиращата политическа сила, Либералната партия, ако не повдигнем завесата зад прякора на Трюдо “Човекът на Давос“. Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“ Да си припомним неговите пророчески думи: “The pandemic represents a rare but narrow window of opportunity to reflect, reimagine, and reset our world“ “Пандемията представлява рядък, но тесен прозорец от възможности за размисъл, преосмисляне и за нулиране на нашия свят.“

Както е добре известно през 2017 г. Клаус Швабтриумфално заяви, че е успял, (забележете термина, който той използва to penetrate), да „проникне“ в кабинета на министър-председателя Джъстин Трюдо поради факта, че много от неговите министри са били членове на програмата на WEF (Световният икономически форум) за млади глобални лидери.

“Бях на прием за премиера Трюдо и знам, че половината от кабинета му или дори повече от половината от кабинета му всъщност са млади глобални лидери“.

Нещо повече, Трюдо, поне на мен доколкото ми е известно,бе единственият лидер на Запад, който не се притесни да използва термина „зануляване“, за да опише канадската пандемична политика (в реч на ООН през ноември 2020 г).

Действително в това отношение Клаус Шваб се оказа прав. Трюдо действително оправда доверието на Световния Икономически Форум, не само повтаряйки буквално WEF “talking points” (опорните точки), но по-важно прилагайки ги в действие, което естествено не остана скрито за широката общественост в Канада.

Бездомници в Канада, просяци, бедност

По време на пандемията средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%.

По време на пандемията, както вече писах по-рано, средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%. Малките и средни бизнеси бяха принудени да поемат колективно 135 милиарда долара дълг, тоест средно 170 000 долара за бизнес.

Така – цената на “зануляването“ бе 213 000 фалити!

В Канада, в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство

Този феномен предизвика безпрецедентно социално, а и здравословно отражение – в страната 1 на всеки 20 канадци (6%) е имал самоубийствени нагласи. Малко контекст – две годни по рано, през 2018, в унисон с WEF политиката на ултра-либерализъм, леките наркотици, като марихуана и канабис бяха легализирани. Успоредно с това особено, при така нареченото поколение Z се породи една своеобразна култура, водеща не само до зависимост (до 24 часа доставка онлайн), но далеч по-опасното чувство за гарантирана съдебна безнаказаност (в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство).

Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани

Вместо достъпът до наркотици да бъде ограничен, особено в контекста на чудовищната опиоидната криза в Канада, където всеки ден шестнадесет канадци са хоспитализирани поради свръхдоза (отравяне) с опиоиди, а само в град Ванкувър 6, предимно млади хора, умират от свръхдоза, правителството на Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани, което накара някои политически некоректни наблюдатели да дефинират тази политика като геноцид срещу младите.

Проф. Ивайло Груев

Проф. Ивайло Груев, Преподавател в Университета в Отава, Канада

Безнаказаността, за което споменах, се дължи също така и на един нов закон, влязъл в сила по същото време. Либерализиране на съдебната система, т. нар “catch and release”, тоест освобождаване под гаранция, превърнало се в де факто в “revolving door” – “въртяща се врата“. В разговорен превод това означава арестуване и (моментално) освобождаване,(!) като задължава полицията и съдиите да следват “принципа на сдържаност“. Тази безпрецедентна по своята логика абсурдна политика, според правителството е трябвало да реши проблема със свръхпредставянето в предварителния арест на уязвими групи като коренното население, бездомните,наркозависимите и не на последно място ЛГБТ общността.

Continue Reading

ФОКУС

Москва и Техеран направиха своя избор

Avatar photo

Published

on

By

Днес в Кремъл ще бъде подписано Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и Иран: президентите Владимир Путин и Масуд Пезешкиан ще завършат три години работа по историческия документ.

Защо исторически?

Защото наистина извежда отношенията между двете страни на ниво, безпрецедентно в историята на нашите връзки.

И тази история датира от повече от четири века и половина и е богата на различни събития – откакто сме съседи (в Каспийско море), те имат много измерения. Търговия и война, вражда и приятелство, подчинение на влияние и идеологическа борба, но взаимен интерес и зле прикрита симпатия един към друг, дори през годините на конфронтация, останаха постоянни.

Двете велики сили-цивилизации претърпяха възход и упадък както във вътрешните си работи, така и в отношенията си, но останаха съседи, заинтересовани един от друг. Но почти през всичките тези векове ние живеехме в свят, в който глобалните правила се определяха от Запада или по-скоро от англосаксонците – и това остави сериозен отпечатък върху нашите отношения.

По времето, когато започнаха нашите връзки, величието на древен Иран вече беше нещо от миналото, а Русия, напротив, беше поела по пътя на своя възход. Последната руско-иранска война приключи преди почти два века, но още тогава Иран попадна в сферата на влияние на Великобритания, която се опитваше да попречи на руснаците да достигнат Индийския океан.

И въпреки че Москва никога не е имала планове да завладее Персия, това нямаше значение за Лондон – те безкрайно се страхуваха от попадането на древната страна в руската орбита, виждайки това като заплаха за техните индийски владения (в Лондон постепенно започнаха да вярват в собствения си мит за плановете на руската армия за поход към Индия).

В резултат на това Иран беше разделен на британска и руска зона на влияние, южна и северна – и остана в това положение до средата на миналия век. Москва като цяло беше доволна от тази ситуация, но за гордостта на иранците ограниченият суверенитет и чуждото влияние бяха обидни.

След Втората световна война западното влияние в Иран става преобладаващо и шахът, който поддържа добри отношения със СССР, провежда политика на западнизиране на местния живот. Завърши с ислямската революция – и създаването на уникална система на теократична власт в комбинация с изборните институции на президентско-парламентарна република.

Новият Иран не само скъса със Запада – той се превърна в последователен идеологически и геополитически противник на цялата глобализация, изградена от англосаксонците. През първото десетилетие от съществуването на ислямската република СССР все още беше жив – и отношението към атеистичните комунисти с техния износ на революция (без значение, че това в много отношения не беше така) в Техеран беше враждебно и предпазливо.

Изоставянето на комунистическата идеология след разпадането на Съюза премахна идеологическата пречка пред руско-иранските отношения, но тук Русия се оказа в плен на залога си за сближаване със Запада (и в още по-голяма степен, приемането на западноцентричното геополитическото мислене на нашия елит).

Москва искаше да развие връзки с Техеран, но с поглед към Запада, превръщайки руско-иранските връзки в разменна монета или дори в заложник в играта си с англосаксонците. Всичко това не допринесе за нарастването на доверието към нас сред иранския елит, част от който, позовавайки се на историята, смяташе Русия за същата империалистическа държава като западните сили (въпреки че това беше несправедливо по отношение на Русия дори за 19 век).

През десетите години на нашия век започнаха сериозни промени: Русия, отдалечавайки се от Запада, започна да гледа на Иран като на стратегически партньор, преставайки да обръща внимание на западната пропаганда за страната като част от „оста на злото“. Сближаването беше улеснено от съвместните военни действия на двете страни в Сирия и решаващата роля на Русия в сключването на т. нар. ядрена сделка за иранската ядрена програма.

Двете страни се доближиха до напълно независимото определяне на отношенията и координацията на политиките си на световната сцена: нивото на доверие се повиши, личните връзки се засилиха и последните илюзии за възможността да се договорят поне за относителна нормализация на отношенията със Запада изчезнаха.

След февруари 2022 г. Русия се оказа в положението на супер-Иран: броят на санкциите срещу нашата страна многократно надхвърли иранското ниво. Ислямската република живее под американските санкции повече от четиридесет години и въпреки щетите, които нанасят, изгради свой модел на функциониране.

Опитът да се изтръгне Русия от световната икономика означава не само, че ще трябва да следваме отчасти иранския път, но по-важното е, че етапът на демонтаж на съществуващия световен ред е започнал. Мащабът на санкциите, наложени срещу Русия, показа, че компромис със Запада не може да бъде постигнат, което означава, че Иран, Русия, всички останали санкционирани страни, Китай и Индия са заинтересовани от изграждането на паралелен, алтернативен търговски и финансов механизъм.

Започна процесът на демонтаж на западния световен ред, англосаксонския модел на глобализация – и Русия и Иран са знаменосци в него.

Този процес няма да бъде нито бърз, нито лесен, особено след като е съчетан с геополитически земетресения по света, особено в Близкия изток, който е толкова важен за Иран. И двете страни обаче са направили избор в полза на изграждането на нов световен ред.

И укрепването на двустранното сътрудничество (а то засяга различни области – от военно-промишлени до транспортни и логистични), както и взаимодействието както по регионални, така и по международни въпроси е само материално укрепване на тази историческа стъпка. Русия и Иран вървят заедно към обща цел и сега никой не може да ги отклони от този път.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯ16 hours ago

Свалят имунитета на шавливата Лена

Наталия Киселова внесе искането за снемане на три депутатски имунитета Председателят на Народното събрание Наталия Киселова внесе проекторешения за сваляне...

БЪЛГАРИЯ2 days ago

Сухопътният Шенген ни свари неподготвени

Неочаквано бързото отваряне на границите с Румъния и Гърция изненада държава, община и частни интереси Заведи премиер или министър на...

БЪЛГАРИЯ2 weeks ago

Синдикати и работодатели организират протести и блокади

Синдикатите и работодателите организират протести и блокади, ако не бъдат компенсирани за поскъпването на тока Протести и блокади на магистрали...

БЪЛГАРИЯ2 weeks ago

Пазарът на имоти полудя. Невижан интерес към тези градове

Реализирани са повече сделки с имоти както в най-големите градове на страната Невиждано покачване на продажбите на жилищни имоти в...

БЪЛГАРИЯ2 weeks ago

Костадинов подкрепя Тръмп за Канада и Панамския канал, иска Македония и Южна Бесарабия към България

С публикация в социалната мрежа лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов прикани българското правителство да предяви своите претенции към Южна Бесарабия....

СВЯТ

СВЯТ20 minutes ago

Лавров: “Не очакваме нищо по различно в отношението към Русия”

Лавров: Първите изявления на Тръмп очертават методите му за прокарване на интересите на САЩ „Първите изявления на американския президент Доналд...

СВЯТ31 minutes ago

Налудничави приказки на вещицата от Брюксел

Вещицата докладва в Давос за изпълнена заповедта на господарите и! Фон дер Лайен: Европейците плащат непосилна цена заради отказа от...

СВЯТ16 hours ago

Искате Евро, питайте хърватите, пощуряха!

Хърватия, която прие еврото, въвежда нови мерки за контрол на цените заради рекордната инфлация Страната, която преди 2 г. прие...

СВЯТ16 hours ago

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио призова за бързо прекратяване на войната в Украйна

Новият държавен секретар на САЩ Марко Рубио направи официално изявление, подчертавайки спешната нужда от прекратяване на военните действия между Русия...

СВЯТ1 day ago

Мрежата на Сорос се финансира от бюджета на ЕС

Орбан: Мрежата на Сорос се финансира от бюджета на ЕС. Брюксел е в джоба му. Не можем да толерираме това...

Най Четени