ФОКУС

Войната срещу раждането на деца, за която никой не говори

Published

6 years ago

June 4, 2019

Autor

Войната срещу раждането на деца, за която никой не говори

Много се говори за демографската криза в България, за това колко ниска била раждаемостта, как хората не искали да имат деца и тем подобни неща. Но това не е точно така или поне не е цялата истина. Има и друг проблем, който е много сериозен и за който никой не говори. И това е огромният натиск, който лекари оказват върху бъдещите родители, и страховете, които им всяват, за да ги откажат да имат деца. Парадоксално е, че вместо да служат на живота, каквото е всъщност призванието им, лекари стават служители на смъртта.

Въпреки значителния си напредък в акушеро-гинекологията и голямата помощ, която оказва в тази област, медицината същевременно води безмилостна, скрита война срещу раждането на деца. Това става чрез определянето на дадена бременност като „рискова“ и изчисляването на „вероятности“ за заболявания или увреждания на плода. Намерението иначе изглежда много „добро“ и „благородно“ – да не се допусне раждането на болни бебета. Но кой може да каже със сигурност дали едно бебе ще се роди болно или не? А и дали това е основание, за да бъде убито то? Знаете ли колко бебета са убити заради т.нар. рискови бременности и „вероятности“ за заболявания? Огромен брой. Включително напълно здрави деца – не че това може да бъде основание някой да бъде оставен жив или не. А после ни говорят, че раждаемостта била ниска!? Ами как няма да е ниска, като толкова бебета са убивани под предлог, че са негодни за живот. Или ни казват, че хората не искали да имат деца!? Напротив, искат, но са принуждавани (или да го кажем по-галантно – убеждавани с медицински аргументи) да ги премахват още в зародиш. А дори и тези, които някак успеят да се преборят с огромната лекарска съпротива, натиск, сплашване и дори подигравки и се сдобият с дете, не искат повече да чуят за следващо и да преживеят отново целия този кошмар.

За да стане човек родител, се изисква любов и вяра. Без любов и вяра няма как човек да победи страховете, да устои на натиска, да преодолее съмнението, да понесе подигравките и хулите – „как може да не се вслушва в мнението на специалистите“. Ако искаш да бъдеш родител, трябва да си готов да защитаваш детето си и да се бориш за живота му независимо от всичко, от всякакви прогнози, вероятности, рискове, статистики.

Добре, че има и свестни, ценящи живота лекари, които без заобикалки заявяват, че всички тези вероятности за заболявания на плода са пълна глупост, нямат никакво значение и въобще не трябва да се вземат предвид, тъй като само могат да ви навредят на здравето със страховете, които всяват. А и за никой не е тайна, че тези изследвания се правят за пари – това се признава от самите лекари; от тези изследвания няма никаква реална полза за родителите или децата. Каква е ползата от това да ти кажат, че бебето ти има – или може да има – някакво генетично заболяване и затова е добре да бъде премахнато? Полза има, ако се предлага лечение и отстраняване на проблема, а не отстраняване на бебето. Убийството не е решение за справяне с проблемите.

В този смисъл по-бедните хора (а също „по-необразованите“ според светските стандарти) са облагодетелствани, защото не могат да си позволят (или не смятат за необходими) всички препоръчвани от медицината изследвания във връзка с проследяването на бременността и по този начин са предпазени от целия ужас, свързан с изследванията за рискове и вероятности. А по-заможните (и „по-образованите“) в желанието си да изпълняват стриктно всичко, което им се казва, че трябва да се направи, и тъй като имат финансова възможност, сами си създават толкова много излишни неприятности. Това е и един от факторите за по-голямата раждаемост сред по-бедните (и „по-необразованите“) слоеве на населението – защото лекарите и медицината нямат толкова голям достъп до тях. Иначе със сигурност раждането на деца щеше да намалее драстично и сред тях.

Колкото по-малко се ходи по лекари, толкова по-добре. Естествено, има неща, които наистина са необходими и важни при грижата за бременността, но човек трябва да бъде мъдър, да мисли, да изпитва всичко и да преценява конкретно за себе от какво има нужда и кое е добро за него и близките му.

Според стандартите на медицината риск за дадено заболяване (или генетичен проблем) от порядъка например на 1:100 се смята за висок. Но какво всъщност значи това? Значи, че на всеки 100 бебета се предполага, че едно може да е болно; и някои лекари са готови да убият 99 здрави бебета само защото е възможно да има и едно болно!!! Това ако не е медицински геноцид! За човек, който обича и цени живота, дори риск 1:2 не е основание за прекъсване на бременността. Даже и прогнозата да е 1:1, пак това не значи, че със сигурност ще стане така. Всичко може да се промени. Но дори и наистина детето ти да има заболяване – няма ли да го защитиш и да се погрижиш за него? Или ще се откажеш от него? То може и здраво да се роди, а по-късно да се разболее – и какво, ще го изхвърлиш в кофата за боклук ли? Това е едно изродско мислене. А медицината мисли точно така – щом има вероятност едно дете да е болно, по-добре да бъде премахнато. По тази логика по-добре човек да не се ражда само защото има вероятност да умре.

Животът е риск. Бременността също е риск. Всяка бременност е рискова, няма нерискова бременност. И това е нещо напълно нормално. Който иска да живее, трябва да може да поема рискове. Животът не се определя от вероятности и статистики, а от нашите избори и от промисъла, вложен във всичко съществуващо.

Статистиката е инструмент за изследване на миналото, а не на бъдещето. Тя се отнася единствено за това, което е било, а не за това, което ще бъде. Статистиката може да показва миналото (и то донякъде), но не и бъдещето. Следователно е напълно погрешно – и може да бъде пагубно – да се предсказва бъдещето въз основа на статистически данни. А медицината прави точно това с нейните изчисления на вероятности и рискове въз основа на минали събития или на показатели, отнасящи се за други случаи, други хора, други обстоятелства, които нямат нищо общо с конкретния човек и конкретната ситуация.

Освен това медицината въобще не си дава сметка, че нещата могат да се променят в бъдещето, независимо че в настоящия момент може да изглеждат по друг начин. Никой не може да каже дали даден проблем, дори когато наистина има такъв (а не е измислица или заблуда на лекарите), няма да изчезне в бъдещето. Реалността не е обективна, както твърди материализмът, а зависи от наблюдателя, от субекта, от нашия поглед и отношение, от нагласите ни, от мислите, с които се изпълваме и на които даваме място, от делата ни и начина ни на живот. Когато човек е в неверие и страхове, това естествено води до материализирането на тези страхове и неверие. Страхът е пълната противоположност на любовта, както и неверието е обратното на вярата. Страховете могат да бъдат победени само с любов, с убеждението, че всичко, което ти се случва, е за твое добро и има своето предназначение и смисъл да те развие като личност. Неслучайно се казва, че съвършената любов изпъжда страха, защото в любовта няма страх; а който се страхува, не е усъвършенстван в любовта, защото страхът има в себе си наказание.

Децата не се правят или дават от лекарите, а са дар от Бога. Единствено Творецът има власт над живота. Така че никой лекар няма право да препоръчва, камо ли да настоява за убиването на дадено бебе, след като нито го е създал, нито може да носи отговорност за живота му. Животът не зависи от лекарите и медицината – и слава Богу! Следователно никой човек (в това число никой лекар – все пак лекарите са хора, а не богове) не може да дава преценки за това дали някой трябва да живее или да умре, нито да прави прогнози за рискове и вероятности дали някой ще е болен и колко ще живее.

Друг инструмент за изтребване на бебета е процедурата амниоцентеза. При нея през корема на майката се вкарва една игла, която прониква в околоплодните води, за да вземе генетичен материал, който да бъде изследван, за да се установят евентуални заболявания. Само от описанието на процедурата може да ви стане ясно колко е „безопасна“ – направо тръпки да те побият. Въпреки това тя официално се води за ниско рискова. Истината обаче, основаваща се на реалните истории на жените, подложили се на амниоцентеза, а не на манипулативната статистика, е, че почти всички, които са преминали през тази процедура, са направили след това спонтанен аборт или са имали тежки усложнения на бременността, а бебетата им са оцелели само по чудо. Много от жените, които са загубили бебетата си след амниоцентеза, после разбират от изследванията, че всъщност плодът им е бил напълно здрав, но вече е късно: едва ли за някой може да е утеха, че бебето му е било здраво, когато него вече го няма.

Но дори едно дете да се роди болно, това прави ли го недостойно или негодно за живот? Болните деца – и въобще болните хора – нямат ли право да живеят? Или само здравите имат право на живот, а другите да бъдат изтребвани? Явно такава е позицията на медицината. Това си е истински здравен расизъм или медицински нацизъм. Някога Хитлер и нацистите са мечтаели да създадат едно напълно здраво общество, „чисто“ от всякакви „непълноценни индивиди“, но не като се борели с болестите и техните истински причини, а като изтребвали болните хора. Такова е мисленето и на медицината в областта на акушеро-гинекологията – на сталинския принцип „има човек, има проблем; няма човек, няма проблем“: има бебе, има проблем; няма бебе, няма проблем. За някои лекари важното е да няма болни бебета – за тази цел са готови да убият всички бебета, само и само да няма болни.

Смисълът на живота не се определя от това дали си здрав или болен, щастлив или нещастен, дали изпитваш страдание или не; животът има смисъл при всякакви условия и обстоятелства; дори страданието и болестите може да имат много повече смисъл, ако облагородяват и извисяват човека, отколкото някакво здраве и щастие, за които нито си благодарен, нито цениш, нито те правят по-достоен човек.

Друга широко разпространена заблуда, която също служи за оказване на натиск и всяване на страхове и която е поддържана от немалко лекари, е твърдението, че по-възрастните жени (разбирай жени над 35 години!) раждали болни бебета – или имало по-голяма вероятност да родят болно бебе, отколкото една по-млада жена. Всичко е индивидуално и конкретно за всеки и е напълно погрешно да се правят подобни обобщения. Естествено, някой ще извади „аргумента“ на статистиката в подкрепа на това твърдение. Но тук трябва да се има предвид, че в статистиката като неуспешни бременности са включени всички случаи на аборт, препоръчан поради предполагаем „риск“ или „вероятност“ за заболяване на плода, както и спонтанен аборт в резултат на извършена по лекарско назначение амниоцентеза. Следователно със своите настоявания за прекъсване на бременността поради някаква измислена от тях причина лекарите всъщност подсилват черната статистика. Може ли тогава тези данни да бъдат наречени „обективни“, след като са целенасочено направени да бъдат такива от „заинтересованите“ лица?

В днешно време все повече жени раждат на по-късна възраст. Това е тенденция, която ще се засилва в бъдеще, така че лекарите трябва да си променят разбиранията за възрастовите „ограничения“ на жените да забременяват и да раждат деца. Такива ограничения реално не съществуват, така че нека лекарите да не си приписват власт над живота, каквато нямат, определяйки кой може да ражда и кой – не, или кога. Както и да спрат да разглеждат като по-високо рискови бременностите на смятаните от тях за по-възрастни жени и да престанат да им упражняват натиск да се подлагат на всевъзможни изследвания и процедури, които в най-добрия случай са безсмислени, а в най-лошия могат да бъдат пагубни. Жените могат да раждат и да отглеждат деца на толкова години, на колкото им е дадено от Живота.

Трябва също така да се има предвид, че в медицината има определена „заинтересованост“ от това да се правят аборти, за да има материал за изследвания. Ако няма неуспешни бременности и мъртви бебета, няма да могат да се правят различни опити и проучвания. За медицината смъртта на едно дете не е кой знае каква трагедия, но за родителите, загубили бебето си, наистина е. Така че не позволявайте вашето дете да се превърне в материал за нечия дисертация или изследване. Освен това е добре да се настоява в случай на смърт на бебето – било в резултат на аборт или поради друга причина, тленните му останки да се погребват, а не да бъдат оставяни на болниците и лекарите, за да си правят опити и проучвания с тях, или да бъдат изхвърляни като отпадъци. Това е човешко същество, а не материал за изследване или някакъв боклук!

Някои болници отказват да се занимават с бременности, които са смятани за по-трудни, за да не си развалят „репутацията“, ако се случи нещо. Особено голяма съпротива има срещу бременностите с близнаци – някои лекари гледат на тях не като на повод за радост, а като на проблем. Даже се дават медицински препоръки за прекъсване на подобни бременности или за убиване на някое от близначетата, без реално да се проявява загриженост нито за живота на децата, нито за живота на майката, въпреки че може да се твърди точно обратното.

Не слушайте лекарите – освен тези, които имат светъл поглед и добро отношение към вас и децата ви; другите напълно ги игнорирайте и не позволявайте по никакъв начин тяхното мнение да ви окаже влияние. След като някой лекар не ви харесва, го сменяйте с друг. Слава Богу има и добри лекари.

Ако бяхме слушали някои лекари и прокрадващите се чрез тях отровни внушения, сега нито ние със съпругата ми, нито толкова много други хора щяхме да сме родители и да имаме такива прекрасни деца. За нещастие, немалко хора са слушали подобни “лекари” и отровни внушения и после горчиво са съжалявали.

Не робувайте на лекарски авторитети. Не се доверявайте напълно на лекарите, нито приемайте всичко, което ви казват, за чистата, пълна и абсолютна истина. Винаги си търсете откровение лично за вас и преценявайте нещата според вашия конкретен случай, без да се сравнявате с някой друг. Лекарите са хора като вас, а не богове. Те могат много да помагат, но и много да вредят. Има само един истински и всемогъщ Лечител и Той може да използва различни хора, средства и обстоятелства, за да ви помогне.

Основните причини за демографската криза не са финансови, нито икономически, нито материални, както се опитват да ни втълпяват. Основните причини за демографската криза са страхът и неверието. А те могат да бъдат победени единствено чрез любов и вяра. Любовта и вярата са основните движещи сили на живота, развитието и благополучието. Без любов и вяра животът е невъзможен; без тях няма развитие и благополучие. А страхът и неверието водят единствено до упадък, изостаналост и смърт – до каквото водят и егоизмът и мързелът, които също са в основата на демографската криза, кореняща се в нежеланието да се грижиш за някой друг освен за себе си – макар че е съмнително дали въобще човек наистина може да се грижи добре за себе си, ако не се грижи и за другите.

Автор: Илиян Могиларски

Post Views: 5

ФОКУС

Битката за бъдещето започва – истинска кървава война по света

Published

3 days ago

January 21, 2025

Autor

Алекс Крайнер: Битката за бъдещето започва – истинска кървава война на глобално ниво – ден след встъпването на Тръмп

В анализ, публикуван в ZeroHedge, пазарният анализатор и мениджър на хедж фондове Алекс Крайнер разглежда драматичните предсказания на Стив Банън, бивш политически стратег на Доналд Тръмп и водещ на популярното предаване „War Room“ за близкото бъдеще. В разговор, проведен по Zoom, Банън очертава апокалиптична визия за предстоящите дни на света, като поставя в центъра на дебата мащабен конфликт, който ще започне веднага след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като 47-ми президент на САЩ.

„Дните на буря започват“ – Предстоящата битка според Банън

Стив Банън: „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп.Той вещае буквално апокалиптична война между Дълбоката държава и новата американска власт”

Банън, който е известен със своите остри коментари и директен стил, започва разговора с прогноза, която е едновременно тревожна и вдъхновяваща. „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп. „Това няма да бъде просто поредната политическа промяна. Това ще бъде нападение, което ще промени света завинаги.“

Банън подчертава, че врагът в тази битка не са външни сили като Китай, Русия или Иран, както може да се предположи. Според него истинската заплаха идва отвътре, т.е. в САЩ – от „техните“, т.е. глобалният елит, който контролира най-мощната империя в света. „Тези хора няма да се откажат от властта си доброволно. Те ще се борят до смърт,“ заявява Банън и добавя, че тази битка не е просто политически конфликт, а борба за оцеляване. „Ако Тръмп и екипът му не успеят, те ще ги унищожат – до последния човек,“ предупреждава той.

Исторически уроци: Жертвите на свободата

Подписалите декларацията за независимост на САЩ. Петима са хванати от британците и измъчвани до смърт. Останалите са разорени, членове на семействата им са избити

За да илюстрира мащаба и значението на тази борба, Банън прави паралел с подписалите Декларацията за независимост през 1776 година, с което се откъсват от Британската империя. Той ги описва като смели и решителни мъже, които са били готови да жертват всичко за свободата. „Тези хора не бяха просто бунтовници. Те бяха заможни, образовани мъже, които разбираха рисковете. Ако бъдат хванати, щяха да бъдат обесени или измъчвани до смърт,“ посочва той. Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко – домове, имущество и дори своите семейства. „Тези мъже се жертваха за независимостта, точно както хората около Тръмп са готови да се борят срещу най-могъщите сили на света,“ подчертава той.

Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко и предупреждава, че това ще очаква и екипа на Доналд Тръмп, ако се провали

„От 56-те подписали (Декларацията за независимост), 24 са били юристи и съдии, 11 са били заможни търговци, 9 са били фермери и големи земевладелци. Подписвайки Декларацията за независимост, те са предизвикали гнева на (Британската) империята, знаейки, че ако бъдат заловени, наказанието им ще бъде смърт. Петима от тях наистина са хванати от британците като предатели и измъчвани до смърт. Дванадесет от тях са имали домове, които са разграбени и изгорени. Двама загубват синовете си (убити), а на още двама синовете си заловени и хвърлени в затвора. Картер Бракстън, богат търговец, видял как всичките му кораби бяха потопени от британския флот. За да изплати дълговете си, той бил принуден да продаде имотите си и умира в мизерия. Други преминаха през мъчителни изпитания и загубиха всичко. На много от тях семействата им са избити.“

Невидимите врагове и глобалният авторитаризъм

Банън не е единственият, който изразява опасения за бъдещето на света. В разговора участва и Кристин Андерсън, член на Европейския парламент и представител на германската партия AfD. Тя обръща внимание на тревожната тенденция към авторитаризъм в Европа. „Властите в Германия, Великобритания и Франция вече не се крият. Те открито приемат авторитарни мерки,“ заявява евродепутатката Андерсън.

Според нея в Германия изборите скоро могат да бъдат отменени, а социалните медии ще бъдат подложени на строга цензура. Андерсон посочва също така новия климатичен закон във Великобритания, който според нея ще постави икономиката на страната в изключително тежка ситуация. „Това е част от по-голям план за ограничаване на свободата и налагане на контрол върху населението,“ добавя тя.

Рисковете за САЩ и Европа: хаос и насилие

Банън е категоричен, че не само САЩ, но и Европа я чака саботаж, тероризъм и разруха: Това е само началото. Истинската битка започва сега

Банън предупреждава, че борбата срещу глобалния елит няма да бъде лесна и че може да доведе до хаос и насилие. „Ще видим саботаж, убийства, тероризъм и разрушения. Това няма да бъде просто политическа битка – това ще бъде истинска война,“ казва той. Според него както в САЩ, така и в Европа, хората ще станат свидетели на мащабни кризи, които ще поставят основите на новия световен ред. „Това е само началото. Истинската битка започва сега,“ категоричен е Банън.

Банън напомня и личната цена, която е платил за убежденията си и защото е бил в екипа на Тръмп: Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация

Личната цена на борбата

Банън споделя и своите лични преживявания, като подчертава цената, която плаща за своите убеждения. „Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация,“ казва той. Той подчертава, че хората, които стоят зад Тръмп, също са готови да платят висока цена, защото разбират залозите в тази битка. „Това не е просто борба за власт. Това е борба за бъдещето на човечеството,“ заявява Банън.

Съдбата на света в баланс

Алекс Крайнер завършва анализа си с мрачна, но и с вдъхновяваща нотка. Според него това, което предстои, ще бъде една от най-значимите битки в историята на човечеството. „Това е война, която няма да се води само с оръжия, но със сигурност ще бъде една от най-важните в световната история,“ пише Крайнер.

Той подчертава, че тази борба няма да бъде само за САЩ или Европа, а за целия свят. „Силите, които контролират тази империя, няма да се предадат без бой. Но онези, които се борят за свобода, са решени да направят всичко възможно, за да победят,“ заключава той.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 3

ФОКУС

Защо бе отстранен Джъстин Трюдо?

Published

3 days ago

January 21, 2025

Autor

Проф. Ивайло Груев: Канада, “The Great Reset”. Защо Джъстин Трюдо бе отстранен? Възможен ли е разпад на страната?

„Всъщност изпитвам известно възхищение към Китай, защото тяхната диктатура им позволи да обърнат икономиката в правилната посока.“ Джъстин Трюдо.

Ако пътят към ада е постлан с добри намерения, то, вече, бившият министър председател на Канада Джъстин Трюдо, както иронично отбеляза един канадски журналист, със сигурност, би трябвало да е собственик на асфалтова компания. Той обеща помирение, каквото и да означава това, с коренното население, драматично увеличаване на размера на средната класа, и разбира се основното в неговата стратегия – справяне с измененията на климата. Така бе трасирано бъдещето на Канада по провъзгласените от него “лъчезарни пътища“. Нещо наподобяващо на МАГА на Тръмп, естествено със специфичен канадски привкус.

Джъстин Трюдо, премиер на Канада

Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени

Неговите опоненти от Консервативната партия изказаха основателни опасения. Въпреки външността и безспорния чар като на незабравимия Ален Делон (в младежките му години приликата е очевидна), всъщност Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени. Те трудно биха се възприели като сериозни акредитации за квалификациите наминистър председател на втората по големина страна в света и една от водещите страни на Г 7.

Разбира се фамилията Трюдо продължава да резонира в съзнанието на Канадското общество. По-възрастните гласоподавателите усетиха, по-скоро припознаха с небезвестна доза носталгия, екзалтацията от годините на Трюдо баща и решиха да му дадат шанс. Казвайки си в крайна сметка защо пък не.

Избирането на Джъстин Трюдо беше опит за възстановяване на визията на Пиер Елиът Трюдо за една прогресивна, двуезична, мултикултурна, и най-вече справедлива и щедра социална Канада, завистта на света и в най-силния имиграционен “магнит“. Но за разлика от картезианската прецизност и интелектуална елегантност на Трюдо-баща, това което Джъстин Трюдо предложи бе един младежки ентусиазъм, гарниран с безспорен “fun“, особено за представители на нежния пол. Тоест канадците решиха без особено да се замислят да спонсорират епизод №2 на феномена, наречен, Трюдомания.

След десетилетие ориентираното основно към бизнеса консервативно правителство на Стивън Харпър, 2007-2015, чиято, да си признаем откровено, харизма бе толкова жизнена колкото на снежен човек през месец април изненадващото представяне на Трюдо-младши се възприекато глътка свеж въздух в монотония и безцветен политически живот на страната.

Едва на 36 години Трюдо бе избран в Парламента представлявайки работнически квартал на Монреал. Само няколко години по-късно през 2015 г. бе вече избран за лидер на Либералната партия. Тази победа бебезпрецедентна в дългогодишната традиция на Либералната партия: бивш гимназиален учител, без всякакъв политически опит и с доста лековата биография (освен фамилното си име, разбира се) успя да издигне Либерална партия, от трето място през 2011 г. (най-лошото й представяне в историята), до първо място, буквално следвайки стъпките на баща си.

Без съмнение, както и се очакваше, Трюдо-младши се наслади на един продължителен “меден месец“. За известен период той дори бе коронясан за “дарлингът“ на световните (включително Европейски) медии. Причините? Прекалено млад по установените стандарти за политик от такъв ранг, чаровен и перфектно двуезичен (в неговия случай; френският и английският са майчини езици, за разлика от мнозинството англоезични политици, които говорят на силно развален, а понякога на неразбираем френски) и на всичкото отгоре потомствен политически аристократ.

Трюдо легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Първите успехи на правителството на Трюдо бяха свързани с намаляване на детската бедност, увеличаване на данъците за богатите и намаляване на данъците за средната класа. Както и опити за подобряване на живота на коренното население на Канада, чийто жизнен стандарт по-скоро принадлежи на страна от Третия, ако не и от Четвъртия свят и е с право източник на национален позор.

Той легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Днес Канада е дълбоко деморализирана, силно поляризирана, особено разочарована от 9-те години управление на Трюдо, чиято популярност стигна до катастрофалните 16%, най-ниският регистриран спад на министър-председател в историята на страната.

Причина за това бе, нека така да го наречем, “иновативният“ начин на управление. Лозунгите за единство, благосъстояние и просперитет на средната класа, както и съхранението на национална идентичност на базата на мултикултурализма, останаха в, употребявайки енигматичния термин, небитието. Оказа се, както на времето съветваше Макиавели, че политиките имат своята дуалистична същност, особено по време на предизборните кампании. Но с една съществена уговорка. Тези политики, бяха много грижливо калибрирани, целейки да задоволят специфични, конкретни групи гласоподаватели. Обществото бе разделено на социални клъстъри, всеки със своите специфични обещания. Било то на енергичната радикално повлияна от ултра либерализма генерация Х, (легализиране на марихуана, а и в последствие на твърдите наркотици) или пенсионери, (Old Age Security – пенсии) или социално маргинали (индексиране на социалните помощи).

Незабелязано, т.н. “социален контракт“ бе заменен с логиката на маркетинг стратегия за печелене на избори. В България, както е широко известно, този процес е доведен до съвършенство. Както и се очакваше тази изборна еквилибристика до неизбежното фрагментиране на канадското общество на малко печеливши и на губещи т.е. всички останали. Тъй като екипът на Трюдо беше наистина професионален в стратегическото прилагане на микротаргетирането на избирателите, то Либералната партия се нуждаеше само от една трета от националния вот. Звучи познато? Естествено за стратезите на Либералната Партия на първо време тази дълбинна фрагментация се оказа без особено значение.

Не съм убеден, че Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг)

Проблемът е, че Джъстин Трюдо, така и не успя да влезе, фигуративно казано, в обувките на своя баща. Трюдо баща бе политикът, който остави на Канада набор от институции и най-важното идеали, създавайки Хартата на правата и свободите, тоест Конституцията – основата на националното съзнание и самочувствие на съвременна, модерна Канада. Не съм убеден, че синът му Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг). Какво имам предвид:

Човекът на Давос

Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“

Трудно бихме си обяснили изключителното поляризиранеи катастрофалния спад на популярността на традиционно доминиращата политическа сила, Либералната партия, ако не повдигнем завесата зад прякора на Трюдо “Човекът на Давос“. Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“ Да си припомним неговите пророчески думи: “The pandemic represents a rare but narrow window of opportunity to reflect, reimagine, and reset our world“ “Пандемията представлява рядък, но тесен прозорец от възможности за размисъл, преосмисляне и за нулиране на нашия свят.“

Както е добре известно през 2017 г. Клаус Швабтриумфално заяви, че е успял, (забележете термина, който той използва to penetrate), да „проникне“ в кабинета на министър-председателя Джъстин Трюдо поради факта, че много от неговите министри са били членове на програмата на WEF (Световният икономически форум) за млади глобални лидери.

“Бях на прием за премиера Трюдо и знам, че половината от кабинета му или дори повече от половината от кабинета му всъщност са млади глобални лидери“.

Нещо повече, Трюдо, поне на мен доколкото ми е известно,бе единственият лидер на Запад, който не се притесни да използва термина „зануляване“, за да опише канадската пандемична политика (в реч на ООН през ноември 2020 г).

Действително в това отношение Клаус Шваб се оказа прав. Трюдо действително оправда доверието на Световния Икономически Форум, не само повтаряйки буквално WEF “talking points” (опорните точки), но по-важно прилагайки ги в действие, което естествено не остана скрито за широката общественост в Канада.

Бездомници в Канада, просяци, бедност

По време на пандемията средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%.

По време на пандемията, както вече писах по-рано, средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%. Малките и средни бизнеси бяха принудени да поемат колективно 135 милиарда долара дълг, тоест средно 170 000 долара за бизнес.

Така – цената на “зануляването“ бе 213 000 фалити!

В Канада, в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство

Този феномен предизвика безпрецедентно социално, а и здравословно отражение – в страната 1 на всеки 20 канадци (6%) е имал самоубийствени нагласи. Малко контекст – две годни по рано, през 2018, в унисон с WEF политиката на ултра-либерализъм, леките наркотици, като марихуана и канабис бяха легализирани. Успоредно с това особено, при така нареченото поколение Z се породи една своеобразна култура, водеща не само до зависимост (до 24 часа доставка онлайн), но далеч по-опасното чувство за гарантирана съдебна безнаказаност (в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство).

Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани

Вместо достъпът до наркотици да бъде ограничен, особено в контекста на чудовищната опиоидната криза в Канада, където всеки ден шестнадесет канадци са хоспитализирани поради свръхдоза (отравяне) с опиоиди, а само в град Ванкувър 6, предимно млади хора, умират от свръхдоза, правителството на Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани, което накара някои политически некоректни наблюдатели да дефинират тази политика като геноцид срещу младите.

Проф. Ивайло Груев

Проф. Ивайло Груев, Преподавател в Университета в Отава, Канада

Безнаказаността, за което споменах, се дължи също така и на един нов закон, влязъл в сила по същото време. Либерализиране на съдебната система, т. нар “catch and release”, тоест освобождаване под гаранция, превърнало се в де факто в “revolving door” – “въртяща се врата“. В разговорен превод това означава арестуване и (моментално) освобождаване,(!) като задължава полицията и съдиите да следват “принципа на сдържаност“. Тази безпрецедентна по своята логика абсурдна политика, според правителството е трябвало да реши проблема със свръхпредставянето в предварителния арест на уязвими групи като коренното население, бездомните,наркозависимите и не на последно място ЛГБТ общността.

Post Views: 3

ФОКУС

Москва и Техеран направиха своя избор

Published

3 days ago

January 20, 2025

Autor

Днес в Кремъл ще бъде подписано Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и Иран: президентите Владимир Путин и Масуд Пезешкиан ще завършат три години работа по историческия документ.

Защо исторически?

Защото наистина извежда отношенията между двете страни на ниво, безпрецедентно в историята на нашите връзки.

И тази история датира от повече от четири века и половина и е богата на различни събития – откакто сме съседи (в Каспийско море), те имат много измерения. Търговия и война, вражда и приятелство, подчинение на влияние и идеологическа борба, но взаимен интерес и зле прикрита симпатия един към друг, дори през годините на конфронтация, останаха постоянни.

Двете велики сили-цивилизации претърпяха възход и упадък както във вътрешните си работи, така и в отношенията си, но останаха съседи, заинтересовани един от друг. Но почти през всичките тези векове ние живеехме в свят, в който глобалните правила се определяха от Запада или по-скоро от англосаксонците – и това остави сериозен отпечатък върху нашите отношения.

По времето, когато започнаха нашите връзки, величието на древен Иран вече беше нещо от миналото, а Русия, напротив, беше поела по пътя на своя възход. Последната руско-иранска война приключи преди почти два века, но още тогава Иран попадна в сферата на влияние на Великобритания, която се опитваше да попречи на руснаците да достигнат Индийския океан.

И въпреки че Москва никога не е имала планове да завладее Персия, това нямаше значение за Лондон – те безкрайно се страхуваха от попадането на древната страна в руската орбита, виждайки това като заплаха за техните индийски владения (в Лондон постепенно започнаха да вярват в собствения си мит за плановете на руската армия за поход към Индия).

В резултат на това Иран беше разделен на британска и руска зона на влияние, южна и северна – и остана в това положение до средата на миналия век. Москва като цяло беше доволна от тази ситуация, но за гордостта на иранците ограниченият суверенитет и чуждото влияние бяха обидни.

След Втората световна война западното влияние в Иран става преобладаващо и шахът, който поддържа добри отношения със СССР, провежда политика на западнизиране на местния живот. Завърши с ислямската революция – и създаването на уникална система на теократична власт в комбинация с изборните институции на президентско-парламентарна република.

Новият Иран не само скъса със Запада – той се превърна в последователен идеологически и геополитически противник на цялата глобализация, изградена от англосаксонците. През първото десетилетие от съществуването на ислямската република СССР все още беше жив – и отношението към атеистичните комунисти с техния износ на революция (без значение, че това в много отношения не беше така) в Техеран беше враждебно и предпазливо.

Изоставянето на комунистическата идеология след разпадането на Съюза премахна идеологическата пречка пред руско-иранските отношения, но тук Русия се оказа в плен на залога си за сближаване със Запада (и в още по-голяма степен, приемането на западноцентричното геополитическото мислене на нашия елит).

Москва искаше да развие връзки с Техеран, но с поглед към Запада, превръщайки руско-иранските връзки в разменна монета или дори в заложник в играта си с англосаксонците. Всичко това не допринесе за нарастването на доверието към нас сред иранския елит, част от който, позовавайки се на историята, смяташе Русия за същата империалистическа държава като западните сили (въпреки че това беше несправедливо по отношение на Русия дори за 19 век).

През десетите години на нашия век започнаха сериозни промени: Русия, отдалечавайки се от Запада, започна да гледа на Иран като на стратегически партньор, преставайки да обръща внимание на западната пропаганда за страната като част от „оста на злото“. Сближаването беше улеснено от съвместните военни действия на двете страни в Сирия и решаващата роля на Русия в сключването на т. нар. ядрена сделка за иранската ядрена програма.

Двете страни се доближиха до напълно независимото определяне на отношенията и координацията на политиките си на световната сцена: нивото на доверие се повиши, личните връзки се засилиха и последните илюзии за възможността да се договорят поне за относителна нормализация на отношенията със Запада изчезнаха.

След февруари 2022 г. Русия се оказа в положението на супер-Иран: броят на санкциите срещу нашата страна многократно надхвърли иранското ниво. Ислямската република живее под американските санкции повече от четиридесет години и въпреки щетите, които нанасят, изгради свой модел на функциониране.

Опитът да се изтръгне Русия от световната икономика означава не само, че ще трябва да следваме отчасти иранския път, но по-важното е, че етапът на демонтаж на съществуващия световен ред е започнал. Мащабът на санкциите, наложени срещу Русия, показа, че компромис със Запада не може да бъде постигнат, което означава, че Иран, Русия, всички останали санкционирани страни, Китай и Индия са заинтересовани от изграждането на паралелен, алтернативен търговски и финансов механизъм.

Започна процесът на демонтаж на западния световен ред, англосаксонския модел на глобализация – и Русия и Иран са знаменосци в него.

Този процес няма да бъде нито бърз, нито лесен, особено след като е съчетан с геополитически земетресения по света, особено в Близкия изток, който е толкова важен за Иран. И двете страни обаче са направили избор в полза на изграждането на нов световен ред.

И укрепването на двустранното сътрудничество (а то засяга различни области – от военно-промишлени до транспортни и логистични), както и взаимодействието както по регионални, така и по международни въпроси е само материално укрепване на тази историческа стъпка. Русия и Иран вървят заедно към обща цел и сега никой не може да ги отклони от този път.