ФОКУС

Двойната игра на Германия между Русия и САЩ

Published

6 years ago

January 28, 2019

Autor

Между Русия и Германия се създаде таен сговор, в който те, за пред хората, имитираха противопоставяне, а всъщност малко или много си помагаха да премахнат глобалното господство на САЩ или поне съществено да го ограничат до момента, в който наберат повече сила. Но нито Германия, нито Русия имат за цел да унищожат САЩ. Тяхната цел е самите те да станат по-силни. Това, че със своите действия автоматично отслабват Америка, е по-скоро страничен ефект, а не цел на стратегията им за тайно взаимодействие.
Политолозите са наясно, че съюз между Русия и Германия е много по-страшен за Англия и САЩ, отколкото съюз между Русия и Китай или каквато и да била друга геополитическа схема. Съветникът на Джордж Буш-старши бе казал на среща с журналиста Сергей Кургинян, че съюз между Германия и Русия няма да има никога, защото това ще означава ядрена война в Европа. И тази война ще бъде предизвикана от САЩ, а не от Русия и Германия. САЩ ще бъдат тези, които ще воюват с Русия за Германия. И не само за нея, а за цяла Европа. В резултат на което Кургинян прави извода, че Европа никога няма да приеме пълноценен съюз с Русия заради собственото си оцеляване и риска да бъде унищожена от американското оръжие.
Този извод наистина е неопровержим. Нещо повече, той обяснява стратегията на постоянно стремящата се към Европа Русия.Тази стратегия се крепи не само на стремежа на отделните членове на руския елит да се установят на Запад и да станат неразделна част от него. Има и друга група елити, която е наясно, че това е невъзможно, но въпреки това продължава да се стреми към Европа.
Съображенията за това са главно от военно-стратегическо естество. Това означава да заемеш ключов плацдарм. То е осъзнаване на факта, че Русия може да води успешно локални войни, но не може напълно успешно да се противопостави на обединения Запад. И главната причина за това е, че руската икономика се намира между пето и седмо място в света, а не в първата тройка или поне петорка в класацията. В допълнение трябва да кажем, че това съотношение не се е променяло от времето но Кримската война до днешната кампания в Сирия. Това прекрасно е разбирал и Сталин, прекрасно са разбирали и предишните ръководители на СССР, прекрасно разбира и днешното ръководство на Русия. Именно по тази причина бяха създадени НАТО и Организацията на страните от Варшавския договор. Съветският военен блок балансираше НАТО, но не го превъзхождаше.
Сега единственото спасение за англо-саксонското господство в Европа е доколко успешно то може да организира перманентни войни между големите европейски държави. Първата и Втората световни войни са два горещи стадия на една голяма непрекъсната война на обединения Запад срещу Русия, водеща началото си от Кримската война и продължаваща до ден-днешен. Защото паузите между активните стадии на войните се използваха за набиране на сили от страните за следващия стадий. Но в никакъв случай не можеха да се нарекат мир.
След двата горещи стадия на световни войни на Запада срещу Русия, Германия и Франция разбраха, че единствената им възможност за оцеляване е да избягват статута на театър на военни действия и по тази причина Европа се присъедини към победителя в качеството си на победен васал. Спасението й се състоеше в безусловното приемане на конфронтационната парадигма на Великобритания и САЩ, насочена срещу Русия, и ангажимента им да участват във всички техни враждебни акции. В замяна на това им бе обещано неучастие в горещи стадии на война между враждуващите сили. Но едновременно с ролята си на остриета на военната система на САЩ в Европа, Франция и Германия започнаха тайно да реализират огромни търговски проекти с Русия, които биха били невъзможни, ако те на думи не подкрепяха конфронтацията на англо-саксонския свят с Русия.
Германия се съгласи да стане водеща част в системата на господство на САЩ в Европа, но през всички години от съществуването на СССР тя, от една страна, теглеше оттам нефт и газопроводи, а от друга – участваше в създаването на всички антисъветски проекти, като се започне от подкрепата на бандеровци в Съветска Украйна до превръщането й в комплексен център за подривна дейност. С тази задача се занимаваха бившите специалисти на Хитлер, които бяха в основата на създаването на специалните служби на ГФР, напълно контролирани от специалните служби на САЩ. Освен това всички германски канцлери знаеха, че стенограмите от подслушаните им през деня разговори на другата сутрин са на бюрото на президента на САЩ. Това, разбира се, ги устройваше, защото така демонстрираха отсъствие на скрити цели или намерения да се освободят от американския контрол Такова послушание за второстепенните неща позволяваше на Германия да се концентрира върху главното.
Сега в Европа няма по-горещ привърженик на санкциите против Русия заради украинския казус от Германия. По този повод, сънародниците на Меркел я упрекнаха в двоен стандарт, тъй като в миналото Русия не възпрепятства обединяването на двете Германии.
Но в действителност Германия, като осъжда Русия и демонстрира враждебност към нея, де факто обменя риторика срещу бизнес.Същевременно Берлин успя да спаси от ударите на САЩ стратегическите си проекти за изграждане на газопроводи. Германците сведоха обвиненията, че създават основа за излизане от подчинението си към Щатите, до елементарното обяснение за обичайна търговска сделка на няколко крупни немски компании.
Естествено Германия няма намерение да реже клона под САЩ и да обединява своите технологии с ресурсите на Русия, като по този начин се превърне в територия на ядрен апокалипсис. Не, това е просто бизнес, конкурентна борба между германските и американски газови корпорации. Сваляйки нивото на глобалния конфликт между Европа и САЩ с няколко степени надолу, Германия защити своя проект за постепенното си превръщане в суверенен център на сила и спечели междинна победа над своя господар. Тя не позволи да й натрапят трактовката за газопроводите като политически проблем, а успя да наложи определянето им като чисто търговска сделка, като при това не забрави да засили антируската си риторика.
В този смисъл, между Русия и Германия се създаде таен сговор, в който те, за пред хората, имитираха противопоставяне, а всъщност малко или много си помагаха да премахнат глобалното господство на САЩ или поне съществено да го ограничат до момента, в който наберат повече сила. Но нито Германия, нито Русия имат за цел да унищожат САЩ. Тяхната цел е самите те да станат по-силни. Това, че със своите действия автоматично отслабват Америка, е по-скоро страничен ефект, а не цел на стратегията им за тайно взаимодействие.
Германия зае възмущаваща руснаците и немците позиция като подкрепи откъсването на Русия от Украйна и участва в окупацията на последната. Защо? Създава се впечатлението, че Германия има собствено виждане за Украйна и се стреми да я включи в своята сфера на влияние. Такъв стремеж действително съществува, но за какво му е това на Берлин? Нали Украйна не може да бъде пазар за германските стоки, защото не отговаря на необходимите за това условия, а като обект за германски инвестиции въобще не представлява интерес за германците. Тоест Украйна не е обект за експанзия на германския капитал. Тогава защо й е на Германия контрол върху пристанището в Мариупол и върху правителството в Киев?
В конкретния случай целта на Германия е да увеличи количеството на възможните точки на влияние върху Русия, за да запази своите позиции в сферата на природния газ. За Германия представляват интерес украинските газопроводи, като противовес на значително нарасналото влияние на „Газпром“.
Русия успя да се промъкне, макар и със съгласието на Германия, в Европа по две ключови и за САЩ направления. На юг от Черно море, и на север – в Балтика. Това са регионите, където се планираше да бъде отрязана Европа от Русия. Така Русия с две ръце прегърна Европа.
Трябва да се отбележи, че Европа не само че не се стреми да се освободи от тази прегръдка, а така да се каже, отваря за нея и вратата, и прозореца. Разбира се, на думи тя на висок глас казва, че е омъжена за Америка и никакви отношения с други кандидати, даже и в мислите си, не допуска да има. Главното за нея е тези нейни декларации да ги чува постоянно американският й съпруг. И той ги чува, макар и да не вярва на нито една нейна дума, но нищо не може да направи. Разбира, че Европа го върти на малкия си пръст, казва й го, но Европа всичко отрича и като доказателство привежда словесните си нападки срещу Русия.
Междувременно Европа позволява на Русия да й прави такива подаръци, които не само че я правят по-богата, но я правят и по-независима. Европа за нищо на света не би отказала тези подаръци, даже с цената на съпружески скандал. Вашингтон, Лондон, Варшава, Киев и Прибалтика прекрасно разбират, че стават свидетели на един германо-европейски спектакъл, и че утре укрепналата върху руския газ Германия, сговорила се с Франция, ще смени темата на разговора и ще започне да действа по друг начин.
В новата схема всички сегашни васали на САЩ в Европа ще загубят играта и ще бъдат изправени пред сериозни изпитания.Германия нееднократно е показвала какво мнение има за поляците, украинците и прибалтийците. А когато набере сила, тя отново ще им го напомни. Най-сериозната причина за негодуванието на Полша, Англия и днешна Украйна е, че те виждат как Русия си играе с Германия като с кукла на конци.
Влизайки в схватка със САЩ и заобикалящата я политическа прислуга, Русия печели време, търпи шамарите и изчаква настъпването на момента, когато ще захапе със зъби англо-саксонското гърло и ще го разкъса. А най-болното е, че тези зъби няма да бъдат руски, а немски.
Но за американо-британските съюзници това ще бъде още по-ужасяващо. Тяхната генетична памет помни колко безпощадни могат да бъдат немците. Например, немската овчарка пусната не за лов на вълци, а за охрана на концлагерите, от които един беше построен в Полша, и за самите поляци. Когато немците припомнят на поляците, прибалтийците и бандеровците всичките им гадости, които търпяха през годините, тогава никакви молби за милост няма да им помогнат. Когато спрат дотациите от ЕС, укрепналата Германия ще заговори на друг език с тях.
Трябва да отбележим, че немците винаги са се отнасяли крайно презрително към поляците, което те винаги са знаели и още не са го простили на Германия. Французите пък считат за варвари всички, които се намират източно от граничния между Франция и Германия град Аахен. Ако французите, макар и с известно чувство на ирония, все пак приемат западните немци, то Източна Европа, започваща от границата с бившата ГДР, просто не съществува за Франция. Колкото и толерантно да говорят официално политиците, многовековните стереотипи все още действат под формата на колективно безсъзнателното и влияят върху приеманите решения.
Русия и Германия изглеждат като някакви съвременни Монтеки и Капулети в Европа, които през деня водят словесни разпри, а през нощта правят тайни срещи и градят планове за съвместното си бъдеще. Разбира се, това няма да бъде сплотено семейство, ценностите ще си останат различни, а дружбата ще бъде между домовете им, между търговските им домове по-точно. Но този „брак по сметка“ ще се окаже много по-траен и ще надживее много други бракове по любов (с бившите „братушки“, например) или бракове по принуда (като брака между Германия и САЩ).
Между Германия и Русия няма никакви ирационални емоции. Твърде много ползи носи този алианс на всяка една от страните, че да се откажат от него.
Това означава, че антируската публична реторика е отвличащ маньовър, 70 процента от целта на който е да упокои САЩ относно техните главни страхове в стил „Скъпи, сега ще ти обясня всичко, въобще не е това, за което си мислиш“, а останалите 30 процента целят да превърнат Русия в независим от САЩ канал за получаване на руски газ в стил „Извинявай, но аз имам още един поклонник“. И тогава отново да започне да успокоява американския си съпруг относно плановете си за Русия.
Голямото нещастие на Германия е, че цялата тази игра е съшита с бели конци и е ясна за всички. А това я прави уязвима. И само настойчивостта на Русия оставя надежда на Германия да получи желания европейски статут на независима гранд дама, а не на американско момиче на повикване.
Русия ще помогне на Германия да се откупи от американски плен. Докато това стане и двете страни ще търпят. Но през това време газопроводите се строят и все по-малко време им остава да търпят.
След пускането в експлоатация на „двата потока“ светът ще бъде свидетел на съвсем друга ситуация в Европа. И когато бившият вече американски съпруг, със своя LPG, почука на германската врата с молба да го пуснат вътре, на прага ще се покаже огромен мужик и с руски акцент ще попита: „Кой е този натрапник?“ Отговорът ще бъде: „А, това е бившият ми мъж, още не може да преживее развода. Не го изхвърляй на улицата, нека да иде в кухнята да го нахранят“.
Разбира се, Америка е достатъчно силна, за да разруши Европейския дом. Но колкото по-късно тя използва силата си, толкова по-скъпо ще й струва това, и толкова по-малки ще бъдат реалните й шансове да реализира прогнозата, за която говореше съветникът на Буш-старши на Сергей Кургинян по темата за ядрена война в Европа.
След изминалите 30 г., да се противопоставиш на стремежите на Китай към Европа при свързващата роля на Русия плюс руския газ, ще бъде почти невъзможно.Възниква огледална ситуация, когато вече не САЩ ще устройват провокации на Европа, а Европа ще устройва провокации на САЩ, изкарвайки ги от нерви. След това Европа може спокойно да си „опакова куфарите“ и с всеобщата подкрепа на бизнеса и населението да се откъсне от структурите на САЩ. Всички необходими приготовления ще бъдат приключени, когато настъпи това време. Започвайки от газопроводите, всичко ще свърши с разделянето на американските от европейските военни и финансови структури.
Така Русия ще върне историческия дълг на САЩ за СССР. Щатите прекрасно виждат и разбират накъде отива работата. И тъй като целият свят се движи в тази посока, то омразата на САЩ към Русия само ще нараства. Но тук нищо не може да се направи. На Русия ще й се наложи по някакъв начин да живее с това.
А как ще живеят Щатите с такава психотравма е въпрос, който, без добър психолог, няма как да бъде решен. В Русия има един такъв. Казва се Шойгу. Той лекува с „Авангард“ и „Посейдон“. Казват, че помагало. Упокоявали чудесно. Понякога даже завинаги. Така че експертите са прави когато казват, че в Европа няма алтернатива на руския газ. Главното е да се свикне с тази мисъл и да не се нервничи. Защото нервните клетки не подлежат на възстановяване.
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи

Post Views: 6

Related Topics:война свят фокус

Up Next

Българите в чужбина са над 2,4 милиона

Don't Miss

Възходът на простотията у нас е отчайващ

ФОКУС

Битката за бъдещето започва – истинска кървава война по света

Published

2 days ago

January 21, 2025

Autor

Алекс Крайнер: Битката за бъдещето започва – истинска кървава война на глобално ниво – ден след встъпването на Тръмп

В анализ, публикуван в ZeroHedge, пазарният анализатор и мениджър на хедж фондове Алекс Крайнер разглежда драматичните предсказания на Стив Банън, бивш политически стратег на Доналд Тръмп и водещ на популярното предаване „War Room“ за близкото бъдеще. В разговор, проведен по Zoom, Банън очертава апокалиптична визия за предстоящите дни на света, като поставя в центъра на дебата мащабен конфликт, който ще започне веднага след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като 47-ми президент на САЩ.

„Дните на буря започват“ – Предстоящата битка според Банън

Стив Банън: „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп.Той вещае буквално апокалиптична война между Дълбоката държава и новата американска власт”

Банън, който е известен със своите остри коментари и директен стил, започва разговора с прогноза, която е едновременно тревожна и вдъхновяваща. „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп. „Това няма да бъде просто поредната политическа промяна. Това ще бъде нападение, което ще промени света завинаги.“

Банън подчертава, че врагът в тази битка не са външни сили като Китай, Русия или Иран, както може да се предположи. Според него истинската заплаха идва отвътре, т.е. в САЩ – от „техните“, т.е. глобалният елит, който контролира най-мощната империя в света. „Тези хора няма да се откажат от властта си доброволно. Те ще се борят до смърт,“ заявява Банън и добавя, че тази битка не е просто политически конфликт, а борба за оцеляване. „Ако Тръмп и екипът му не успеят, те ще ги унищожат – до последния човек,“ предупреждава той.

Исторически уроци: Жертвите на свободата

Подписалите декларацията за независимост на САЩ. Петима са хванати от британците и измъчвани до смърт. Останалите са разорени, членове на семействата им са избити

За да илюстрира мащаба и значението на тази борба, Банън прави паралел с подписалите Декларацията за независимост през 1776 година, с което се откъсват от Британската империя. Той ги описва като смели и решителни мъже, които са били готови да жертват всичко за свободата. „Тези хора не бяха просто бунтовници. Те бяха заможни, образовани мъже, които разбираха рисковете. Ако бъдат хванати, щяха да бъдат обесени или измъчвани до смърт,“ посочва той. Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко – домове, имущество и дори своите семейства. „Тези мъже се жертваха за независимостта, точно както хората около Тръмп са готови да се борят срещу най-могъщите сили на света,“ подчертава той.

Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко и предупреждава, че това ще очаква и екипа на Доналд Тръмп, ако се провали

„От 56-те подписали (Декларацията за независимост), 24 са били юристи и съдии, 11 са били заможни търговци, 9 са били фермери и големи земевладелци. Подписвайки Декларацията за независимост, те са предизвикали гнева на (Британската) империята, знаейки, че ако бъдат заловени, наказанието им ще бъде смърт. Петима от тях наистина са хванати от британците като предатели и измъчвани до смърт. Дванадесет от тях са имали домове, които са разграбени и изгорени. Двама загубват синовете си (убити), а на още двама синовете си заловени и хвърлени в затвора. Картер Бракстън, богат търговец, видял как всичките му кораби бяха потопени от британския флот. За да изплати дълговете си, той бил принуден да продаде имотите си и умира в мизерия. Други преминаха през мъчителни изпитания и загубиха всичко. На много от тях семействата им са избити.“

Невидимите врагове и глобалният авторитаризъм

Банън не е единственият, който изразява опасения за бъдещето на света. В разговора участва и Кристин Андерсън, член на Европейския парламент и представител на германската партия AfD. Тя обръща внимание на тревожната тенденция към авторитаризъм в Европа. „Властите в Германия, Великобритания и Франция вече не се крият. Те открито приемат авторитарни мерки,“ заявява евродепутатката Андерсън.

Според нея в Германия изборите скоро могат да бъдат отменени, а социалните медии ще бъдат подложени на строга цензура. Андерсон посочва също така новия климатичен закон във Великобритания, който според нея ще постави икономиката на страната в изключително тежка ситуация. „Това е част от по-голям план за ограничаване на свободата и налагане на контрол върху населението,“ добавя тя.

Рисковете за САЩ и Европа: хаос и насилие

Банън е категоричен, че не само САЩ, но и Европа я чака саботаж, тероризъм и разруха: Това е само началото. Истинската битка започва сега

Банън предупреждава, че борбата срещу глобалния елит няма да бъде лесна и че може да доведе до хаос и насилие. „Ще видим саботаж, убийства, тероризъм и разрушения. Това няма да бъде просто политическа битка – това ще бъде истинска война,“ казва той. Според него както в САЩ, така и в Европа, хората ще станат свидетели на мащабни кризи, които ще поставят основите на новия световен ред. „Това е само началото. Истинската битка започва сега,“ категоричен е Банън.

Банън напомня и личната цена, която е платил за убежденията си и защото е бил в екипа на Тръмп: Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация

Личната цена на борбата

Банън споделя и своите лични преживявания, като подчертава цената, която плаща за своите убеждения. „Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация,“ казва той. Той подчертава, че хората, които стоят зад Тръмп, също са готови да платят висока цена, защото разбират залозите в тази битка. „Това не е просто борба за власт. Това е борба за бъдещето на човечеството,“ заявява Банън.

Съдбата на света в баланс

Алекс Крайнер завършва анализа си с мрачна, но и с вдъхновяваща нотка. Според него това, което предстои, ще бъде една от най-значимите битки в историята на човечеството. „Това е война, която няма да се води само с оръжия, но със сигурност ще бъде една от най-важните в световната история,“ пише Крайнер.

Той подчертава, че тази борба няма да бъде само за САЩ или Европа, а за целия свят. „Силите, които контролират тази империя, няма да се предадат без бой. Но онези, които се борят за свобода, са решени да направят всичко възможно, за да победят,“ заключава той.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 3

ФОКУС

Защо бе отстранен Джъстин Трюдо?

Published

2 days ago

January 21, 2025

Autor

Проф. Ивайло Груев: Канада, “The Great Reset”. Защо Джъстин Трюдо бе отстранен? Възможен ли е разпад на страната?

„Всъщност изпитвам известно възхищение към Китай, защото тяхната диктатура им позволи да обърнат икономиката в правилната посока.“ Джъстин Трюдо.

Ако пътят към ада е постлан с добри намерения, то, вече, бившият министър председател на Канада Джъстин Трюдо, както иронично отбеляза един канадски журналист, със сигурност, би трябвало да е собственик на асфалтова компания. Той обеща помирение, каквото и да означава това, с коренното население, драматично увеличаване на размера на средната класа, и разбира се основното в неговата стратегия – справяне с измененията на климата. Така бе трасирано бъдещето на Канада по провъзгласените от него “лъчезарни пътища“. Нещо наподобяващо на МАГА на Тръмп, естествено със специфичен канадски привкус.

Джъстин Трюдо, премиер на Канада

Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени

Неговите опоненти от Консервативната партия изказаха основателни опасения. Въпреки външността и безспорния чар като на незабравимия Ален Делон (в младежките му години приликата е очевидна), всъщност Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени. Те трудно биха се възприели като сериозни акредитации за квалификациите наминистър председател на втората по големина страна в света и една от водещите страни на Г 7.

Разбира се фамилията Трюдо продължава да резонира в съзнанието на Канадското общество. По-възрастните гласоподавателите усетиха, по-скоро припознаха с небезвестна доза носталгия, екзалтацията от годините на Трюдо баща и решиха да му дадат шанс. Казвайки си в крайна сметка защо пък не.

Избирането на Джъстин Трюдо беше опит за възстановяване на визията на Пиер Елиът Трюдо за една прогресивна, двуезична, мултикултурна, и най-вече справедлива и щедра социална Канада, завистта на света и в най-силния имиграционен “магнит“. Но за разлика от картезианската прецизност и интелектуална елегантност на Трюдо-баща, това което Джъстин Трюдо предложи бе един младежки ентусиазъм, гарниран с безспорен “fun“, особено за представители на нежния пол. Тоест канадците решиха без особено да се замислят да спонсорират епизод №2 на феномена, наречен, Трюдомания.

След десетилетие ориентираното основно към бизнеса консервативно правителство на Стивън Харпър, 2007-2015, чиято, да си признаем откровено, харизма бе толкова жизнена колкото на снежен човек през месец април изненадващото представяне на Трюдо-младши се възприекато глътка свеж въздух в монотония и безцветен политически живот на страната.

Едва на 36 години Трюдо бе избран в Парламента представлявайки работнически квартал на Монреал. Само няколко години по-късно през 2015 г. бе вече избран за лидер на Либералната партия. Тази победа бебезпрецедентна в дългогодишната традиция на Либералната партия: бивш гимназиален учител, без всякакъв политически опит и с доста лековата биография (освен фамилното си име, разбира се) успя да издигне Либерална партия, от трето място през 2011 г. (най-лошото й представяне в историята), до първо място, буквално следвайки стъпките на баща си.

Без съмнение, както и се очакваше, Трюдо-младши се наслади на един продължителен “меден месец“. За известен период той дори бе коронясан за “дарлингът“ на световните (включително Европейски) медии. Причините? Прекалено млад по установените стандарти за политик от такъв ранг, чаровен и перфектно двуезичен (в неговия случай; френският и английският са майчини езици, за разлика от мнозинството англоезични политици, които говорят на силно развален, а понякога на неразбираем френски) и на всичкото отгоре потомствен политически аристократ.

Трюдо легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Първите успехи на правителството на Трюдо бяха свързани с намаляване на детската бедност, увеличаване на данъците за богатите и намаляване на данъците за средната класа. Както и опити за подобряване на живота на коренното население на Канада, чийто жизнен стандарт по-скоро принадлежи на страна от Третия, ако не и от Четвъртия свят и е с право източник на национален позор.

Той легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Днес Канада е дълбоко деморализирана, силно поляризирана, особено разочарована от 9-те години управление на Трюдо, чиято популярност стигна до катастрофалните 16%, най-ниският регистриран спад на министър-председател в историята на страната.

Причина за това бе, нека така да го наречем, “иновативният“ начин на управление. Лозунгите за единство, благосъстояние и просперитет на средната класа, както и съхранението на национална идентичност на базата на мултикултурализма, останаха в, употребявайки енигматичния термин, небитието. Оказа се, както на времето съветваше Макиавели, че политиките имат своята дуалистична същност, особено по време на предизборните кампании. Но с една съществена уговорка. Тези политики, бяха много грижливо калибрирани, целейки да задоволят специфични, конкретни групи гласоподаватели. Обществото бе разделено на социални клъстъри, всеки със своите специфични обещания. Било то на енергичната радикално повлияна от ултра либерализма генерация Х, (легализиране на марихуана, а и в последствие на твърдите наркотици) или пенсионери, (Old Age Security – пенсии) или социално маргинали (индексиране на социалните помощи).

Незабелязано, т.н. “социален контракт“ бе заменен с логиката на маркетинг стратегия за печелене на избори. В България, както е широко известно, този процес е доведен до съвършенство. Както и се очакваше тази изборна еквилибристика до неизбежното фрагментиране на канадското общество на малко печеливши и на губещи т.е. всички останали. Тъй като екипът на Трюдо беше наистина професионален в стратегическото прилагане на микротаргетирането на избирателите, то Либералната партия се нуждаеше само от една трета от националния вот. Звучи познато? Естествено за стратезите на Либералната Партия на първо време тази дълбинна фрагментация се оказа без особено значение.

Не съм убеден, че Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг)

Проблемът е, че Джъстин Трюдо, така и не успя да влезе, фигуративно казано, в обувките на своя баща. Трюдо баща бе политикът, който остави на Канада набор от институции и най-важното идеали, създавайки Хартата на правата и свободите, тоест Конституцията – основата на националното съзнание и самочувствие на съвременна, модерна Канада. Не съм убеден, че синът му Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг). Какво имам предвид:

Човекът на Давос

Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“

Трудно бихме си обяснили изключителното поляризиранеи катастрофалния спад на популярността на традиционно доминиращата политическа сила, Либералната партия, ако не повдигнем завесата зад прякора на Трюдо “Човекът на Давос“. Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“ Да си припомним неговите пророчески думи: “The pandemic represents a rare but narrow window of opportunity to reflect, reimagine, and reset our world“ “Пандемията представлява рядък, но тесен прозорец от възможности за размисъл, преосмисляне и за нулиране на нашия свят.“

Както е добре известно през 2017 г. Клаус Швабтриумфално заяви, че е успял, (забележете термина, който той използва to penetrate), да „проникне“ в кабинета на министър-председателя Джъстин Трюдо поради факта, че много от неговите министри са били членове на програмата на WEF (Световният икономически форум) за млади глобални лидери.

“Бях на прием за премиера Трюдо и знам, че половината от кабинета му или дори повече от половината от кабинета му всъщност са млади глобални лидери“.

Нещо повече, Трюдо, поне на мен доколкото ми е известно,бе единственият лидер на Запад, който не се притесни да използва термина „зануляване“, за да опише канадската пандемична политика (в реч на ООН през ноември 2020 г).

Действително в това отношение Клаус Шваб се оказа прав. Трюдо действително оправда доверието на Световния Икономически Форум, не само повтаряйки буквално WEF “talking points” (опорните точки), но по-важно прилагайки ги в действие, което естествено не остана скрито за широката общественост в Канада.

Бездомници в Канада, просяци, бедност

По време на пандемията средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%.

По време на пандемията, както вече писах по-рано, средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%. Малките и средни бизнеси бяха принудени да поемат колективно 135 милиарда долара дълг, тоест средно 170 000 долара за бизнес.

Така – цената на “зануляването“ бе 213 000 фалити!

В Канада, в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство

Този феномен предизвика безпрецедентно социално, а и здравословно отражение – в страната 1 на всеки 20 канадци (6%) е имал самоубийствени нагласи. Малко контекст – две годни по рано, през 2018, в унисон с WEF политиката на ултра-либерализъм, леките наркотици, като марихуана и канабис бяха легализирани. Успоредно с това особено, при така нареченото поколение Z се породи една своеобразна култура, водеща не само до зависимост (до 24 часа доставка онлайн), но далеч по-опасното чувство за гарантирана съдебна безнаказаност (в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство).

Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани

Вместо достъпът до наркотици да бъде ограничен, особено в контекста на чудовищната опиоидната криза в Канада, където всеки ден шестнадесет канадци са хоспитализирани поради свръхдоза (отравяне) с опиоиди, а само в град Ванкувър 6, предимно млади хора, умират от свръхдоза, правителството на Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани, което накара някои политически некоректни наблюдатели да дефинират тази политика като геноцид срещу младите.

Проф. Ивайло Груев

Проф. Ивайло Груев, Преподавател в Университета в Отава, Канада

Безнаказаността, за което споменах, се дължи също така и на един нов закон, влязъл в сила по същото време. Либерализиране на съдебната система, т. нар “catch and release”, тоест освобождаване под гаранция, превърнало се в де факто в “revolving door” – “въртяща се врата“. В разговорен превод това означава арестуване и (моментално) освобождаване,(!) като задължава полицията и съдиите да следват “принципа на сдържаност“. Тази безпрецедентна по своята логика абсурдна политика, според правителството е трябвало да реши проблема със свръхпредставянето в предварителния арест на уязвими групи като коренното население, бездомните,наркозависимите и не на последно място ЛГБТ общността.

Post Views: 3

ФОКУС

Москва и Техеран направиха своя избор

Published

3 days ago

January 20, 2025

Autor

Днес в Кремъл ще бъде подписано Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и Иран: президентите Владимир Путин и Масуд Пезешкиан ще завършат три години работа по историческия документ.

Защо исторически?

Защото наистина извежда отношенията между двете страни на ниво, безпрецедентно в историята на нашите връзки.

И тази история датира от повече от четири века и половина и е богата на различни събития – откакто сме съседи (в Каспийско море), те имат много измерения. Търговия и война, вражда и приятелство, подчинение на влияние и идеологическа борба, но взаимен интерес и зле прикрита симпатия един към друг, дори през годините на конфронтация, останаха постоянни.

Двете велики сили-цивилизации претърпяха възход и упадък както във вътрешните си работи, така и в отношенията си, но останаха съседи, заинтересовани един от друг. Но почти през всичките тези векове ние живеехме в свят, в който глобалните правила се определяха от Запада или по-скоро от англосаксонците – и това остави сериозен отпечатък върху нашите отношения.

По времето, когато започнаха нашите връзки, величието на древен Иран вече беше нещо от миналото, а Русия, напротив, беше поела по пътя на своя възход. Последната руско-иранска война приключи преди почти два века, но още тогава Иран попадна в сферата на влияние на Великобритания, която се опитваше да попречи на руснаците да достигнат Индийския океан.

И въпреки че Москва никога не е имала планове да завладее Персия, това нямаше значение за Лондон – те безкрайно се страхуваха от попадането на древната страна в руската орбита, виждайки това като заплаха за техните индийски владения (в Лондон постепенно започнаха да вярват в собствения си мит за плановете на руската армия за поход към Индия).

В резултат на това Иран беше разделен на британска и руска зона на влияние, южна и северна – и остана в това положение до средата на миналия век. Москва като цяло беше доволна от тази ситуация, но за гордостта на иранците ограниченият суверенитет и чуждото влияние бяха обидни.

След Втората световна война западното влияние в Иран става преобладаващо и шахът, който поддържа добри отношения със СССР, провежда политика на западнизиране на местния живот. Завърши с ислямската революция – и създаването на уникална система на теократична власт в комбинация с изборните институции на президентско-парламентарна република.

Новият Иран не само скъса със Запада – той се превърна в последователен идеологически и геополитически противник на цялата глобализация, изградена от англосаксонците. През първото десетилетие от съществуването на ислямската република СССР все още беше жив – и отношението към атеистичните комунисти с техния износ на революция (без значение, че това в много отношения не беше така) в Техеран беше враждебно и предпазливо.

Изоставянето на комунистическата идеология след разпадането на Съюза премахна идеологическата пречка пред руско-иранските отношения, но тук Русия се оказа в плен на залога си за сближаване със Запада (и в още по-голяма степен, приемането на западноцентричното геополитическото мислене на нашия елит).

Москва искаше да развие връзки с Техеран, но с поглед към Запада, превръщайки руско-иранските връзки в разменна монета или дори в заложник в играта си с англосаксонците. Всичко това не допринесе за нарастването на доверието към нас сред иранския елит, част от който, позовавайки се на историята, смяташе Русия за същата империалистическа държава като западните сили (въпреки че това беше несправедливо по отношение на Русия дори за 19 век).

През десетите години на нашия век започнаха сериозни промени: Русия, отдалечавайки се от Запада, започна да гледа на Иран като на стратегически партньор, преставайки да обръща внимание на западната пропаганда за страната като част от „оста на злото“. Сближаването беше улеснено от съвместните военни действия на двете страни в Сирия и решаващата роля на Русия в сключването на т. нар. ядрена сделка за иранската ядрена програма.

Двете страни се доближиха до напълно независимото определяне на отношенията и координацията на политиките си на световната сцена: нивото на доверие се повиши, личните връзки се засилиха и последните илюзии за възможността да се договорят поне за относителна нормализация на отношенията със Запада изчезнаха.

След февруари 2022 г. Русия се оказа в положението на супер-Иран: броят на санкциите срещу нашата страна многократно надхвърли иранското ниво. Ислямската република живее под американските санкции повече от четиридесет години и въпреки щетите, които нанасят, изгради свой модел на функциониране.

Опитът да се изтръгне Русия от световната икономика означава не само, че ще трябва да следваме отчасти иранския път, но по-важното е, че етапът на демонтаж на съществуващия световен ред е започнал. Мащабът на санкциите, наложени срещу Русия, показа, че компромис със Запада не може да бъде постигнат, което означава, че Иран, Русия, всички останали санкционирани страни, Китай и Индия са заинтересовани от изграждането на паралелен, алтернативен търговски и финансов механизъм.

Започна процесът на демонтаж на западния световен ред, англосаксонския модел на глобализация – и Русия и Иран са знаменосци в него.

Този процес няма да бъде нито бърз, нито лесен, особено след като е съчетан с геополитически земетресения по света, особено в Близкия изток, който е толкова важен за Иран. И двете страни обаче са направили избор в полза на изграждането на нов световен ред.

И укрепването на двустранното сътрудничество (а то засяга различни области – от военно-промишлени до транспортни и логистични), както и взаимодействието както по регионални, така и по международни въпроси е само материално укрепване на тази историческа стъпка. Русия и Иран вървят заедно към обща цел и сега никой не може да ги отклони от този път.