АНАЛИЗИ

Идват войни за вода. По-скоро отколкото си мислим

Published

5 years ago

June 4, 2020

Autor

Докато светът си задава въпроса „За колко време ще ни стигнат петролните залежи?”, почти никой не си дава сметка, че се движим към момент, в който изразходването на питейната вода на планетата, ще разклати целия свят. „Уискито е за пиене, водата е нещо, за което трябва да се биеш”, е казал Марк Твен.

Много скоро в различни точки на света ще се задълбочат кървави конфликти за тръбопроводи и залежи, но не на черно злато, а за чиста вода. Идва време, в което миграционните потоци ще тръгнат от зоните, в които водата свършва към богатите на вода региони, което има потенциал да промени не само обществата, икономиката и политическите системи, но и ще ни накара да преосмислим живота и нашето място в него.

След силния отзвук, който предизвика нашата статия „Да убиеш морето”, ви предлагаме кратко изследване на често неглижиран проблем, който обаче през следващите десетилетия може да се превърне в причина за военни сблъсъци по цялото земно кълбо, включително и на Балканите.

Имаме две новини – една лоша и една много по-лоша. Коя предпочитате за начало на тази история?

Лошата новина е, че както, може би сте чули, добивът на петрол в световен мащаб е близо до своя връх. Това, казано накратко означава, че откритите залежи се изчерпват бързо, при фактическа липса на нови находища. Петролът никога повече няма да бъде евтина суровина, защото с изчерпването на залежите и намаляването на производствените квоти, търсенето ще повишава цената, въпреки навлизането на електрическите автомобили.

Ако петролът дава енергия за удовлетворяването на второстепенните нужди на хората, водата е жизненоважният елемент, който поддържа живота на тази планета. И сега идва много, много по-лошата новина…

Също както и петролът, количеството вода на планетата е ограничено. „Черното злато” е течност с биологичен произход, която в следствие на химически процеси при определени условия, е придобило вида и характеристиките, с които я познаваме. За произхода на водата обаче се знае изключително малко. И както става винаги в такива ситуации, при които учените не могат да отговорят на даден въпрос, се приема, че произходът е „отгоре”. Ето защо, водата, по общоприетото мнение има космически произход.

„Откъде идва водата?” е класически въпрос без еднозначен отговор. Има няколко популярни теории за това как са се появили океаните. В центъра на всички тях е тезата, че първичната Земя е представлява един неприятен огромен коктейл от киселини, лава и прочее отровни смеси, които са врели и кипели като почти-готова супа-топчета. И като всяка супа, в един момент земята е започнала да изстива и да се втвърдява, в резултат на което по химичен път водородът се е свързал с кислорода и се е появила водата. Има и друга версия – водата е „донесена” на планетата от комети и астероиди.

Щом планетата се е зародила в следствие на „взрив” в космоса, водата също е дошла от него. Т.е., не асоциирайте „Големият взрив” с огън, а по-скоро с вода.

Какво е количеството на водата в нашия свят? Разполагаме с около 1.4 милиарда кубически километра вода. 97% от това количество обаче се пада на солените океани и морета. Прясната вода или „сладката вода” е едва 3% от общите запаси. Една значителна част от тези запаси е заключена в ледниците, което прави сладката вода още по-ограничен ресурс. През 2000 година, населението на земята е било около 6 милиарда.

През 2009-та сме били 6,5 милиарда, а само след 40 години се очаква вече да сме 9 милиарда души. И всички ще искаме да пием вода, да си поливаме градините, да мием, да чистим, да произвеждаме стоки и да се къпем. Лошото е, че населението расте най-бързо там където водата е най-малко. Това не прави хората в тези райони по-малко жадни.

Изкуствено се отклоняват огромни реки, които вече не стигат до моретата, богати корпорации завземат контрола върху водните ресурси на цели държави, а самите държави започват да се обвиняват една друга за сушата. Всичко това създава огромен потенциал за водни конфликти, някои от които вече са в ход.

Животът се е зародил във водата. Много, много, много, много отдавна, милиарди малки микроорганизми са изпълнили древния световен океан, където много скоро (например след 900 милиона години, което за геолозите е все едно вчера-ония ден или миналата седмица) са започнали да щъкат малки и големи мекотели, безгръбначни и риби.

Ако се придържаме към Библията водата е била началото на света. Тя е била на Земята още в навечерието на първия ден от Сътворението: “В начало Бог сътвори небето и земята. А Земята беше пуста безводна и тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.”

Като символ на живота, водата е основен мотив за началото на света в повечето религии. Пророкът Мохамед също е съгласен с водата като основоположник на живота: „Аллах сътвори от вода всяка твар. Някои от тях се движат по корем, някои от тях вървят на два крака, а някои от тях вървят на четири”. (Сура Нур, 45)”

Египетската митология гласи, че бог Ра не е чакал някой друг да го създава и свършва тази безспорно трудна работа абсолютно сам, благодарение на водата – тъмният и неподвижен океан Нун.

Най-старшият титан в гръцката митология е Океан, създал огромна река, която опасала цялата земя. От нея дори изгрели звездите. За разлика от Ра обаче, Океан действал с голям замах и не обичал да скучае и да си създава всичко сам. Ето защо се оженил за Тетида и тя му родили цели 3000 дъщери-реки и 3000 синове-потоци(с имена Ахелой, Нил и т.н).

Четено в момента: Тъжната история на изчезналото море

Като цяло по-голямата част от митовете за сътворението се основават на водата, чрез която се обяснява как е започнал животът и как планетата е придобила своя днешен облик. В много култури, обаче водата се свързва и с края.

Когато някой върховен бог е искал да накаже хората директно им е изпращал потоп и добре, че в такъв случай винаги е имало някой като Утнапищим от „Епос за Гилгамеш”, Девкалион или Ной(в зависимост от митологията и религията), който да качи на кораб жена си, животните заедно с белия гълъб.

Основната идея на всички тези легенди се крие в посланието. Те ни учат да уважаваме водата и да я пазим, така както пазим собствения си живот. Защото без вода, няма живот, няма свят.

Африкански неволи

Африка е най-бедният континент в света. Освен мизерията и болестите, африканците страдат от хронична липса на вода, което още повече спомага за разпространението на болестите и мизерията. Дяволски кръг, в който участват над един милиард и двеста милиона души. С две думи, положението на водния фронт не се влошава, а се срива тотално.

Ако за прочитането на този материал са ви нужни 15 минути, над 50 деца в Африка ще са умрели от малария. Ако четете това, докато седите в тоалетната, трябва да знаете, че с едно пускане на водата, вие изразходвате повече вода, отколкото едно африканско семейство от петима души ще има, за да се пие, мие, готви за цял един ден.

Някога, езерото Чад е било едно от най-големите източници на питейна вода на континента. Разположено между Чад, Нигерия, Нигер и Камерун, водният басейн осмисля живота на около 20 милиона души.

Само преди 40 години, езерото е простирало водите си върху 25 хиляди квадратни километра. Днес, според проучване на Университета в Усконсин, езерото се е свило до 1/20 от предишното си количество. Най-лесно би било за тази катастрофа да обвиним глобалното затопляне. Да не забравяме обаче, че то е предизвикано основно от човешката дейност и промишленото замърсяване.

В наши дни, това велико в миналото езеро достига дълбочина едва от 7-8 метра. Още в началото на 60-те години, северна Африка е обхваната мъчителна и продължителна суша, която принуждава хората да отклонят част от системата на реките Шари и Логон към столицата на Чад Н’джамена. Използването на водите за земеделско напояване се оказва пагубно за езерото, в което се влива значително по-малко количество вода и то пресъхва.

Тази комбинация от климатични промени и човешка намеса ни кара да прогнозираме, че за да запазят зърнените си култури, хората по поречието на Чад и големите реки, които се вливат в него, ще използват остатъка от водата в езерото, което ще доведе до пълното му изчезване. Това ще предизвика глад и огромни миграции към други региони на Африка.

Колкото и невероятно да звучи, Африка не е най-безводният континент. На първо място е Австралия, но проблемът на африканците е бедността, глада и болестите. Да си го кажем директно – това е сметището на света, където всички останали изхвърлят всичко най-мръсно и ненужно.

За нещастие на цялото човечество, водата е разпределена неравномерно по земната повърхност. В Африка например, има много вода, но не на правилните места, в правилното време и в правилните количества. Или както се шегува нашият колега от Канада Марк Де Вилие – „Господ е създал водата, но е забравил да прокара тръбите”.

Най-яркият пример е огромният басейн на река Конго, в който е съсредоточена 30% от наличната вода на континента, но тя е достъпна едва за 10% от населението на Африка. Затова все по-често четем новини като тази:

Найроби. 9 март, 2009 г.12 души починаха в резултат на усложнения,

причинени от водна диария в няколко села, на около 90 километра от Могадишу.

Само за 5 дни 12 души, сред които осем деца под 10-годишна възраст умряха в село Фулаше и Курдхере.

Тези хора са пили от един от хилядите извори със заразена вода в Сомалия. В някои части на тази изстрадала страна водата е толкова скъпа, че мъртъвците се погребват с мръсни тела, което според исляма е много голям грях. Един бидон с вода(около 200 литра) струва 500 000 сомалийски шилинга(около 19 долара), докато средната дневна надница в страната не надхвърля 180 000 шилинга(6 долара).

На кого му пука? На никого. Единственото усилие, което правим ние в Европа, за да се сдобием с вода е да завъртим кранчето. Но в по-голямата част на Африка не е така. Този огромен и подценяван от нас континент не е мръднал в икономическото си развитие от нивата на 1980-та година. 40% от милиардното население живее под линията на бедността, която за ООН е 1 долар на ден. В най-голямата държава по територия в Африка – Судан, едва една четвърт от населението има достъп до чиста вода. Затова не е чудно, че конфликтът в Дарфур надали ще намери своето разрешение в близките десетилетия.

Тук искам да насоча вниманието ви към Дарфур, защото така или иначе често четем за това място малки дописки из международните страници на вестниците. Какво обаче е това Дарфур? Кои и защо се бият там? Толкова ли е страшно? Само един факт – в тази отдалечена и огромна провинция на Судан днес върлува чумата, за която сме чели, че е заличавала милиони европейци през Средновековието.

Дарфур – класически конфликт за вода

Четено в момента: 1990: Българското Черноморие

Судан се простира върху територия от почти 1 милион квадратни километра. Едва 7% от тази суха земя стават за земеделско обработване. Каквото и да ви кажа за Дарфур, надали ще бъда по-точен от Джефри Сакс:

„В Дарфур се случиха две неща. Първо, в рамките на една генерация, населението се увеличи двойно. Второ, количеството валежи рязко намаля. Това са много гладни хора, които днес се избиват едни други”.

Като цяло, липсата на вода е в основата на омразата в огромната суданска провинция. Сушата започва в началото на 80-те и продължава до днес, заклещвайки Дарфур в смъртоносен капан. Липсата на вода означава смърт. Особено в Африка и най-вече в Дарфур.

Конфликтът в страната избухва сравнително скоро – през 2003 година. Само за шест години, той се превръща в една от най-кървавите драми в историята на човечеството – 450 хиляди убити, над 3 милиона бежанци.

Защо Судан е толкова размирна страна? Това е сложен въпрос. Мислено разделете най-голямата държава в Африка на две части. Северната част е населена от арабски мюсюлмани, а южната от не арабски чернокожи африканци, които са разделени на стотици племена. Днес те вече имат своя държава – Южен Судан.

Тези два противника си дават среща именно в западната провинция на страната – Дарфур, в която населението е предимно мюсюлманско, но етнически смесено в около 30 различни групи. Тези групи обаче условно могат да се обединят в двете течения, за които споменахме – арабско и африканско.

Арабите и арабоговорящите номадски племена са мнозинство в северната и южната част на провинцията, а между тях, в централната част на Дарфур битуват местни африканци от три етнически групи – Фур, Загава и Маса Лейт. Между другото, топонимът „Дарфур” означава именно „Земята на Фур”. Арабите и чернокожите живеят в мир векове наред, докато водата не започва да свършва. И арабските племена поглеждат по друг начин към земята на своите съседи…

Първо сушата убива реколтите в северен Дарфур, което принуждава местното население масово да мигрира към централната част. За да използва ресурсите на земята обаче, „пришълците” трябва да прогонят местните африканци от домовете им.

Затова арабите си създават милиции, наречени „Джанджавид”, които бързо да се саморазправят с африканските племена. През 2003 година в изсъхналите корита на малките реки потича не вода, а кръв, пламват къщи, започват изнасилвания и зверства. Целта е една – неарабските племена да бъдат прогонени от малкото останала земя, която става за обработване. Най-смущаващото е, че целият този кошмар се дирижира лично от президента Башир, които въоръжава, финансира и мотивира арабските главорези пред очите на целия цивилизован свят, който също както по време на геноцида в Руанда през 1994 г. кротко гледа, клати глава и „осъжда остро” действията на убийците, та чак до края на работния ден…

Каквито и общи приказки да говорят политиците и наперените западни дипломати, конфликтът в Дарфур няма да намери своето разрешение, докато не бъде решен проблема с напояването. В своята същност, този конфликт не е религиозен, нито етнически. Той е воден! Ето защо, когато мислим за неговото решение, не трябва да го гледаме през призмата на геополитиката, а на въпроса – Как да докараме вода в Дарфур?

В Индия в момента има суша, невиждана през последния век. Северните и източните райони на Германия създава все повече опасения за реколтите. В Китай все по-често четем за огромни региони, засегнати от сушата и глобалното затопляне.

Post Views: 4

АНАЛИЗИ

Защо се провали България

Published

1 day ago

January 30, 2025

Autor

Иван Спирдонов: Защо се провали България, как кукловодите намериха начин да убедят много българи в обратното?

ЗАЩО СЕ ПРОВАЛИ БЪЛГАРИЯ, КАК КУКЛОВОДИТЕ НАМЕРИХА НАЧИН ДА УБЕДЯТ МНОГО БЪЛГАРИ В ОБРАТНОТО И КАКВИ СА ПЕРСПЕКТИВИТЕ?

За всеки мислещ човек у нас е ясно, че нещото, наречено “преход” се провали със страшна сила. Днес България е сред държавите с най-бързо топящо се население в света. Официално се водим около 6.4 милиона, но де факто едва ли имаме 6 и от тях далеч не всички са българи.

A doctor does injection child vaccination baby

В 1970 год. например, броят на новородените деца у нас е бил почти два пъти по-голям от броя на починалите – 139 000 новородени към 77 000 починали. В 2022 е обратното

Аз не виждам какъв по-важен показател за пропадането на една държава може да има. В 1970 год. например, броят на новородените деца у нас е бил почти два пъти по-голям от броя на починалите – 139 000 новородени към 77 000 починали. В 2022 е обратното – имаме вече 56000 новородени срещу 118000 починали. Отрицателният прираст у нас, тоест – умират повече отколкото се раждат, за първи път е отбелязан в 1990 и оттогава умиращите българи постоянно са се увеличавали, а новородените са намалявали.

Но не е само това. По всички световни и европейски класации родината ни е изпаднала в списъците с много за последните 35 години. Според световния индекс на щастието трайно сме около Конго и Мозамбик, а по коефициента на Джини сме като Того и Руанда!?! Да не говорим за индекса на човешкото развитие, по който изпаднахме на 71-во място, няколко позиции по-долу от Сайшелските острови. Същото е в образованието и здравеопазването. Да не говорим за почти пълното унищожение на армията ни или за упадъка на българския спорт.

Няма да се впускам в подробности за моралната и ценностната ни дегенерация. Писал съм много за това. Писал съм и за множеството разделения в днешното ни общество. Писал съм не един път, че на всички КПП за влизане в България трябва да пише – добре дошли в страната на егоизма, алчността и простотията.

Увуличиха МРЗ от 2025 г.

Днес единствената ценност са парите – само за него, тук и сега, колкото се може повече

ЗАЩО СТАНА ТАКА?

1. У нас беше привнесен абсолютно Чужд модел за устройство на обществото. Неолибералният капитализъм влезе със страшна сила веднага след 10.11.1989, примесен с типично ориенталски подправки – корупция, кражби, престъпност. Освен това той унищожи всякакви идеи, морал, етика, ценности. Днес единствената ценност са парите – само за него, тук и сега, колкото се може повече.

2. Скоростното разрушаване на държавата, особено с идването на Н.В. след 2001 година. Чак тогава. А историята е доказала, че нашия народ може да просперира само при наличие на силна държава субект. Иначе става мазало…както и стана. Вместо силна държава, диктуваща икономическа, социална, вътрешна и външна политика, получихме западни куратори, мутри, групировки и пълен хаос.

3. Народопсихология – българинът е индивидуалист. 500 год. Турско робство са ни променили на генетично ниво. Десетки поколения са били загрижени само за едно – как да оцелеят. Понеже е нямало държава или някакви обществени структури, всеки се е спасявал кой както може. Но той е и завистлив. Той мрази комшията, понеже има по-хубава кола, примерно. Навремето го е мразел, понеже има повече крави или кокошки.

Само дебил може да повярва, че европейския и глобалния елит някога ще ни допусне в кръга на богатите западни страни… Парадоксално е, че за 18 години в ЕС ние нямаме още и 200 км истинска нормална магистрала

4. Влизането ни в НАТО и ЕС съвсем ни доунищожи. Само дебил може да повярва, че европейския и глобалния елит някога ще ни допусне в кръга на богатите западни страни. Както преди 20 години така и днес нашите “партньори” ни смятат за хора и общество втора, да не кажа трета категория. Парадоксално е, че за 18 години в ЕС ние нямаме още и 200 км истинска нормална магистрала. Тях ги интересува да сме послушен пазар за боклуците им, както и важното ни географско положение, за да го използват при геополитическите си начинания. Ползват ни като прислуга – когато и за каквото им трябваме. Това е и в национален и в персонален мащаб. Няколко стотин успели българи в САЩ или западна Европа са само изключения, потвърждаващи правилото.

5. Дирижираният избор на управници. По време на целия ни преход или поне след 2001 у нас няма реални избори. Всичко е предварително подготвено и нагласено. И днес също е така. Ако някой вярва, че гласувайки за един коя си партия, тя ще промени хода на развитието на България, жестоко се лъже. Нито нашите, нито външните кукловоди няма да допуснат такава партия не до властта, а дори и до парламента. Народното мнение и народния вот нямат абсолютно никакво значение. Решенията се вземат от чужди посолства, служби и наши олигарси.

КАК КУКЛОВОДИТЕ УСПЯХА ДА УБЕДЯТ МИЛИОНИ, ЧЕ ПРОГРЕСИРАМЕ И СЕ РАЗВИВАМЕ?

1. Зомбиране чрез тотален контрол върху медиите. Много милиони хвърлиха чужди фондации и НПО да ни убеждават, че всичко е перфектно. И много българи им повярваха – особено в София и няколко още големи града. Днес в тези градове има десетки хиляди, които са убедени, че България просперира. Разбира се, те съдят по себе си и обкръжението си – прилични доходи, хубави коли и жилища, екскурзии в чужбина и т.н. Хич не им и пука, че цели области се превръщат в пустини. Населението на област Габрово, например, е спадало 2 пъти за 30 години, а на Видинска област – почти 3 пъти. И не са само те. Почти всички български региони се обезлюдяват. Обаче за повярвалите в успеха на “прехода” това са “нормални” и естествени процеси, ако изобщо знаят за тях. Те приемат такива промени за резултат от влиянието на свещените им мантри „свободен пазар“ и „свободна конкуренция“

2. Разрушение на образованието. Не е тайна, че и в образованието – една от най-важните сфери на развитие за всяко общество, отдавна си “развяват байрака” Отворено общество и подобни. Огромната част от учителите, макар и свестни и честни хора, са принудени да преподават на децата пълни глупости. Целта на нашата образователна система отдавна е да създава полуграмотни полуроби, а не образовани българи. Може на някои да им звучи пресилено, но нещата са точно така. В системата на висшето образование е още по-зле.

3. Екстри на час по лъжичка. Както веригите хранителни магазини пускат промоции, така и на българите им пускат екстри на час по лъжичка. И тези екстри се раздухват от пропагандата до небето. Влизането в Шенген е типичен пример.

4. Унищожаването на историческата памет. Този фактор за въздействие е много важен. От десетилетия ни набиват в главите колко добре сме били през турско и през царско, обаче дошли въшливите руснаци и ни извадили от турския и царския рай. После ни наложили комунизма, при който милиционерите разстрелвали хора по улиците, нямали сме какво да ядем и да обличаме и не сме можели да пътуваме в чужбина.

За всички неуспехи после са виновни същите комунисти и ченгета от ДС, които нарочно били проваляли светлото “западно бъдеще”, за да можели да ни върнат в соца. Това звучи смешно за повечето хора на над 50 години, обаче за много от по-младите вече е истина. А да не забравяме, че дори родителите на днешните 18-20 годишни вече са расли в годините на “прехода”.

Друга тема е, че дори и да имат значителна роля в “прехода”, голяма част от тези “комунисти” отдавна са мъртви, а децата им са пребоядисани и нямат нищо общо с комунизма. Разпадът, а и самата партия БСП са типичен пример за тези процеси.

5. Унищожаване на националната култура и изкуство. Огромната част от вече две поколения българи се възпитава с чалга. Тази чалга не е само в музиката. Вместо истинско изкуство, днес масово ни се налага култа към парите, към разврата, към лакомията и най-вече – към простотията. Да си самовлюбен, алчен и прост е модерно. Не ти трябва да разбираш от класическа живопис, от театър, опера или сериозна музика. Трудно и тежко е.

По-добре да си припяваш Фики – “Oтпусни се малко. А наздраве и да ни е сладко… Дай да видя колко те бива… Завърти се малко…” и да гледаш просташки клипчета в тик ток или тъпи риалити шоута по наведени телевизии.

Има още много да се напише по темата, но това е пост във Фейсбук, а не научна статия.

Един извод е напълно ясен и не ми дава мира – днес ние сме като във втората половина на XIII век. Тогава черната чума, ред неплодородни години и феодалната разпокъсаност правят тъй, щото България губи повече от ⅓ от населението, изпада в разделение, дълбока криза на ценностите, нарояват се всякакви религиозни секти и учения. Исихазмът, проповядващ примирение пред всичко, е бил официална доктрина на най-важната институция – църквата. В край на краищата, заради всички тези фактори, България става много лесна плячка на изгряващата сила Османски султанат, който по него време дори още не е централизирана държава.

Още нещо – и тогава сме се надявали някой да ни спаси, обаче нито походът на Сигизмунд, нито на Владислав Ягело (Варненчик) успяват да го направят. Друга тема е, че и двамата са преследвали свои цели, а не освобождение на България и че тогава тези католически армии са гледали на българите като на еретици, тоест – пак като на хора втора ръка.

Резултатите от 35 годишния ни преход сега са подобни, дори и без чума населението намалява и няма никакво национално или колективно мислене. Имаме подобна на средновековната феодална разпокъсаност, при която местни дерибеи де факто притежават цели общини. Имаме и пълен упадък на ценностите. И днес официалната доктрина е, подобна на исихазма – не трябва да се борим, а трябва да сме доволни, защото това е прогрес, а не падение. И днес се надяваме някой друг да ни спаси. Разчитаме пак на западните ни партньори, без да се сещаме, че, както в средновековието, те пак гледат на нас като на хора втора ръка.

А най-лошото от всичко е, че днешна провалена, разделена и обезлюдяваща се България пак граничи с развиваща се, единна и мощна Турция, която, на всичкото отгоре, винаги ни е смятала за своя “плячка”!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5

АНАЛИЗИ

‼️🇷🇺4 възможни сценария за прекратяване на войната в Украйна описва The Times

Published

4 days ago

January 28, 2025

Autor

▪️Украйна е „на колене“, въпреки че „все още не е счупена“. „Картината на бойното поле никога не е била толкова мрачна. „През 2024 г. руската армия окупира 6 пъти повече украинска територия, отколкото през 2023 г.“, се казва в статията.

▪️Публикацията предлага „да не се вземат предвид малко вероятните сценарии, свързани с внезапната смърт на Путин или магическа украинска контраофанзива“. И идентифицира 4 „реалистични изхода от войната“.

🔺1ви сценарий – поражение на Украйна. Това може да се случи, ако Русия реши да продължи войната и Украйна бъде отрязана от подкрепата на САЩ. Изданието смята, че „Тръмп ще бъде предпазлив да допусне такъв катастрофален резултат“.

🔺Вторият сценарий е „лош мир“, когато, при липса на подходяща подкрепа от САЩ, Украйна „от слаба позиция“ ще подпише мирно споразумение, което ще доведе до разделяне на страната и установяване на марионетно правителство в Киев.

🔺3-ти сценарий – прекратяване на огъня като част от преходна фаза, водеща до окончателно споразумение, мирно споразумение и реален край на войната.

➖“Това може да доведе до регионална стабилност и оцеляване на Украйна с ограничени гаранции за сигурност и икономика.” В същото време „прекратяването на военните действия само по себе си просто би замразило войната по съществуващите фронтови линии, позволявайки военните действия да започнат отново в удобно за Русия време“.

▪️Държавният секретар на САЩ Марко Рубио е за дългосрочно споразумение.

🔺Четвъртият сценарий предполага споразумение, при което Киев ще се окаже „в позиция на сила“.

▪️При този сценарий САЩ „ще дадат власт на Украйна да участва в мирни преговори от позиция на сила“.

▪️„Укрепване на Украйна“ означава Тръмп да наложи санкции срещу Русия и да обещае да подкрепи Украйна с оръжия и пари, ако Русия реши да избегне мирните преговори или „недобросъвестно участва в тях“.

▪️Но дори при този сценарий е малко вероятно териториалните придобивки на Русия да бъдат сведени до нищо.

▪️Дали Украйна печели или губи в крайна сметка ще се определя не от териториални въпроси, а от това в чия сфера на влияние ще бъде страната след последния изстрел, пише Times.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 21

АНАЛИЗИ

Предизвикателство към глобализма: „турбо метлата“ Тръмп

Published

4 days ago

January 27, 2025

Autor

Реалистични ли са целите, които си поставя новият обитател на Белия дом?

Коментирайки първите 24 часа от мандата на 47-ия президент на САЩ, руският външен министър Сергей Лавров отбеляза, че приоритетните решения, взети от новия обитател на Белия дом, ясно показват с какви методи президентът Тръмп и неговата администрация възнамеряват да насърчават интересите на САЩ на световната арена.

„Интересът на САЩ никога не се е променял в зависимост от това дали демократи или републиканци са в Белия дом, интересът е винаги да бъдат по-силни от всеки конкурент. Предишното управление се ръководеше от същата задача“, отбеляза Лавров.

Що се отнася до задачите, които си поставя новият лидер на западния свят, шефът на руската дипломация е абсолютно прав – САЩ имат предимство пред всички, във всичко и винаги. Но визията за тези предимства, образът на „златния век“ на Америка, настъпването на който самият Тръмп обяви, според мен поразително го отличава от всичко, което се случи в западната политика през последните 15 или дори 30, години.

Да вземем за пример прословутия глобализъм, чиито идеи по нареждане на Съединените щати бяха пропагандирани в света както при демократите, така и при републиканците (включително и при самия Тръмп в първия му мандат, въпреки че той лично имаше малко общо с това), с целия му безумно фалшив зелен дневен ред, с джендърното разно(задраскано) безобразие и други девиации.

Ще дам конкретен пример или по-скоро два примера наведнъж. Единият от тях е добре познат на широката публика, за другия се говори малко и само сред тесния кръг фенове на видеоигрите.

Холивуд, който е може би главният пропагандатор на „прогресивните” идеи, наскоро прие регламент, според който филми (независимо от тяхното значение и културна стойност) не могат да се класират за Оскар, ако не отговарят на либералните насоки както от гледна точка на самия процес на създаване на филми, така и по същество по темите, изобразени на екрана. Един от най-ревностните борци за утвърждаването на тези норми беше най-големият представител на американската филмова индустрия Disney. Това първо.

И второ. Известната, или още по-добре, скандалната американска инвестиционна корпорация Black Rock прокарва едно и също нещо чрез своите инвестиционни проекти в продължение на много години, но в индустрията на видеоигрите в резултат на това много западни производители се оказаха на ръба на фалита или разпадането на техните компании. Е, просто геймърите не се изкушиха и не харесаха тези ЛГБТ простотии.

И какво сега? С първите си укази Тръмп:

анулира участието на САЩ в Парижкото споразумение за климата, тоест нанася удар на изключително съмнителната от научна гледна точка зелена идеология;

напуска СЗО (Световната здравна организация), която сега е обвинена в умишлено и неоснователно преувеличаване на темата за пандемията от коронавирус, както и в намерението да ваксинира населението без съгласието на ръководството на съответните държави, което също беше едно от проявите на идеите на глобалистите;

утвърждава държавната концепция, според която в Съединените щати признават само два пола, съответстващи на биологичния пол – мъжки и женски;

и в същото време забранява на транссексуалните лица или хора, които се смятат за такива, да служат във въоръжените сили на САЩ, да участват в спортни състезания наравно с лица от различен от техния биологично определен пол (без повече побоища на жени на боксовия ринг от маскирани мъже), да използват съблекални и тоалетни, които не отговарят на техния биологичен пол, и като цяло да получават някакви предимства само на основание, че са „различни“.

По този начин глобалистите и глобализмът, като феномен или дори нова квазирелигия, получиха удар в слабините. И този удар, вероятно, не е последният.

Друга рязка промяна в приоритетите беше отношението на Тръмп към съюзниците на САЩ в Европа. Почти всички вече говорят, че Съединените щати възнамеряват да ги принудят да внесат не мижавите 2%, а цели 5% от БВП в „общия фонд“ на НАТО. Но такава очевидна намеса във вътрешната политика на европейските държави никога не е била обсъждана досега.

Днес дори списъкът на гостите, поканени от Тръмп на неговата инагурация, се оказва много показателен.

Няма я нито шефката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, нито канцлерът Шолц, нито президентът Макрон, нито премиерът Стармер, нито, да ме прости, Зеленски. Да, ще каже някой, по протокол обикновено не ги канят на подобно събитие.

Но протоколът не попречи на Тръмп да покани ръководителя на италианското правителство Джорджия Мелони, президента на Аржентина Хавиер Майли, съпредседателя на партията “Алтернатива за Германия” Тино Хрупала, члена на парламентарната група на AfD Беатрикс фон Щорх, както и британския десен популист и ръководител на Реформаторската партия Найджъл Фарадж.

Освен това официална покана да присъства на церемонията дори беше изпратена до китайския президент Си Дзинпин, който учтиво отказа и изпрати на негово място своя заместник Хан Джън.

Интересно беше да наблюдаваме сред гостите както верния съюзник на новия президент и яростен тръмпист Илон Мъск, така и други като основателя на Amazon Джеф Безос и шефа на Meta Марк Зукърбърг, които само довчера се кълнеха във вярност към идеите на глобализма, а днес напълно подкрепят Тръмп.

Сред гостите беше и Шоу Чу, собственикът на социалната мрежа Tiktok, 50% от която Тръмп възнамерява да „изстиска“ в полза на САЩ.

Ако към всичко изброено добавим плановете за връщане на Панамския канал под юрисдикцията на САЩ, намерението за започване на търговска война с Канада, Мексико, страните от БРИКС и дори Европа, както и издигането за нов ръководител на Държавния департамент на Марк Рубио и като специален представител на САЩ за Украйна Кийт Келог за завършване на украинския конфликт, тогава си струва да се признае, че „новата метла“ Тръмп, която традиционно винаги мете по новому, то в случая 47-ият президент направо може да претендира за титлата „турбо метла“.

Започна много активно. Ще видим скоро как ще продължи. Главното за Русия е да не забравя казаното от Лавров: Каквото и да прави Тръмп, той го прави единствено в интерес на Съединените щати и така трябва да се третира.

Post Views: 25