Всички казват, че властите са взели на мушка бизнесмена Христо Ковачки, но ако вярваме на документите, това не е така. Официално Ковачки не е собственик на нищо, което се разследва в момента – четири ТЕЦ-а, за които се предполага, че замърсяват от години околната среда.

В края на миналата седмица беше арестуван и шефът на ТЕЦ “Бобов дол”, но сто на сто никой не му е запомнил името. За всички ТЕЦ “Бобов дол” е свързан с името на Христо Ковачки – бизнесменът, за когото се знае най-малко от всички, но чиито владения вестник “Капитал” оценява на 1.5 млрд. лв., наричайки го най-голям търговец на ток в страната. Често към името му се добавя и определението “енергиен бос”.

Кой е този човек и откъде е тръгнал бизнесът му?
Семейството, голямата тайна

Христо Ковачки е роден през 1962 г. в Самоков. Няма надеждни данни за това от какво семейство произхожда и къде е завършил средното си образование. Това незнание пречи на разбирането за бизнеса му. Според повечето данни дружествата на Ковачки се регистрират именно на негови близки роднини – една от първите фирми (преобразуваната “Хиала”) той прави със сестра си Галина, а след сватбата й превръща в своя дясна ръка нейния съпруг – Никифор Ваклинов.

Ковачки прави бизнес с роднини, но точно за семейството му е известно твърде малко

Първата компания, с която Ковачки се прочува – “Ел Ем – Импекс”, придобива първите два ВЕЦ-а в неговото енергийно портфолио и е регистрирана в сградата на ТКЗС на софийското село Продановци. Същевременно някои от журналистите, изследвали биографията на Ковачки, твърдят, че баща му е бил председател на ТКЗС. И че, съответно, е свързан с функционерите, управлявали тези стопанства.

Повечето кредити на Ковачки идват от Първа инвестиционна банка (ПИБ), вероятно с помощта на човека, който е бил кум на сватбата му – Ивайло Мутафчиев, един от собствениците на банката.

През 2007 г. Ковачки прави партия ЛИДЕР, която прераства в “Български демократичен център. Съпредседател на партията е братовчедката на бизнесмена д-р Красимира Ковачка.

Тези пет примера сочат, че зад семейството на Ковачки може да стои нещо повече от обичайния набор роднински връзки. Фактът, че не може да се проникне в историята на бизнеса му, се обяснява именно с роднинската обвързаност на хората в него.

Първият милион

За първия милион на Ковачки няма сигурни данни, но най-често се споменават три предположения – че той е натрупан от търговия с Русия в размирните времена, последвали Перестройката; че е дошъл от (нарко)бизнеса на Константин Димитров – Самоковеца; че е натрупан от банкови кредити. Или и трите заедно.

През 1988 г., в разгара на големите политически промени в СССР, Ковачки завършва физика в Ленинградския институт за точна механика и оптика. През 1991 г. защитава пак там дисертация за лазерите и микроелектрониката. Руският му период съвпада с големи сътресения в съветската икономика – тогава плановото стопанство се разпада, а новият икономически модел още не е регулиран.

По това време Ковачки живее между двете държави. Още през 1990 г. той регистрира в Самоков първата си фирма на име “Хиала”. За целта използва комунистическия указ № 56, който донякъде позволява частната инициатива. “Хиала” се занимава с хотелиерство, туризъм, обществено хранене.

В зората на 90-те той изнася консерви за Русия, участва в спекулативната търговия в България, държи щандове в различни пазари. Разглеждат го като дребен играч. На никого не му и хрумва, че изведнъж ще се озове начело на енергийния бизнес.

До средата на 90-те на него се гледа като на дребен играч

До средата на 90-те той успява да регистрира в родния си Самоков и в София няколко дружества за търговия и туризъм заедно с граждани на Русия и Украйна, като очевидно се опитва да капитализира контактите, натрупани по време на следването му. Но тези дружества оцеляват във времето едва 2-3 години. Оттогава нататък той няма съвместни дружества с граждани на бившия СССР, сочат търговските регистри.

Първото му участие в приватизацията е по времето на кабинета “Беров”. През 1994 той успява да се сдобие със супермаркет в столичния район “Красна поляна” и да плати кеш цялата сума, възлизаща на тогавашни 6 750 000 лв. Месец-два по-късно историята се повтаря – той купува супермаркет на столичния булевард “Мария Луиза”, за тогавашните 17 085 000 лв. Само че плащането е вече разсрочено.

Следващите му два успеха в приватизацията се отнасят към мандата на Иван Костов. През 1998 г. той плаща (разсрочено) 645 000 щатски долара, за да придобие 80% от капитала на едно дружество, а през 2000 г. никому неизвестната “Ел Ем Импекс”, чийто едноличен собственик е Христо Ковачки, се сдобива с два веца – “Пасарел” и “Кокаляне”, обединени в каскада “Искър”, за близо 2 милиона долара. Ковачки плаща незабавно в брой половината от тази сума, а другата половина изплаща в следващите 30 дни.
Щастливата му година: 2002

Ако пещерата на Аладин съществува, трябва да я е открил Христо Ковачки. През 2002 г. той толкова стремително навлиза в приватизацията и енергийния бизнес, че друга причина, освен чудодейно забогатяване, надали би се открила.

Само през тази календарна година той придобива няколко държавни или общински предприятия, сред които изпъкват имената на “Фина механика”, “Булгарплод-Бояна”, “Булварко” или “РУМ – Деница”. Пак тогава придобива и първата си мина – “Чукурово”. Пак тогава регистрира и първата си фирма в сграда на Промишлена зона “Орион” в район “Връбница”, където оттук нататък ще се помещават почти всичките му дружества.

2003 година също му носи успехи в приватизацията, но тогава акцентът вече не пада върху количеството на придобитите предприятия, а върху качеството. Тогава той купува втората си мина – “Бели брег”, заявявайки се като сериозен участник в енергийния пазар.

Успехът го следва през целия мандат на Симеон Сакскобургготски (2001-2005) и почти през целия мандат на следващото правителство, в което заедно управляват БСП, ДПС и НДСВ и което е наричано правителство на тройната коалиция (2005-2009).

Най-големият успех на Ковачки е постигнат по време на два мандата – този на Сакскобургготски и този на Станишев

В края на тези два мандата Ковачки вече притежава – лично или чрез свързани фирми – също и мините “Черно море”, “Бобов дол”, “Станянци”, “Открит въгледобив – Перник”. Вече е навлязъл и в бизнеса с тецовете, чрез ТЕЦ “Бобов дол”, ТЕЦ “Марица 3” – Димитровград, “Атоменергоремонт”, фабрика “Брикел”.
Новият бизнес и последните 10 години

Самият Ковачки рядко дава интервюта, но от малкото му участия в публичния живот стават ясни две негови твърдения: че той никога не е имал нищо общо с убития в Амстердам Константин Димитров – Самоковеца и че всичките си предприятия е купувал с банкови кредити. Той твърди, че не притежава тецове, а е само техен консултант.

В последните 10 години бизнесът на Ковачки се е променил значително, макар и да остава в сферата на енергетиката, смята в. “Капитал” и дава примери: голяма част от въгледобивните мини днес вече са затворени или са с намален капацитет, няма ги вече и магазините “Европа”, генерирали по над 100 млн. лв. на година, много от топлофикациите работят с по-малко хора, а самият Ковачки отдавна не е част от Общинска банка.

Въпреки това Ковачки остава най-големият играч на пазара на електроенергия и е основен доставчик на институции като Министерския съвет и Народното събрание, както и на компании като БДЖ и столичното метро.
Проверки и съдебни дела

Христо Ковачки е бил по веднъж проверяван и съден, а в момента се разследват тецовете, свързани с него.

Първата прокурорска проверка на Ковачки е образувана в разгара на превръщането му в енергиен бос – през 2006 г. По данни на вестник “Капитал” тя е задържана почти две години и е видяла бял свят чак след оставката на тогавашния вътрешен министър Румен Петков. Обвиняеми са Ковачки и неговият зет Никифор Вангелов. Първоначалната хипотеза на прокуратурата е била следната: че Ковачки е купувал предприятия по завишени цени, за да взима по-големи банкови кредити.

Ковачки е осъден на 3 години затвор условно, но горната инстанция го оправдава

Това дело на прокурор Маргарита Немска успява да стигне до развръзка: Ковачки е осъден на 3 години условно с петгодишен изпитателен срок. Съдийският състав на Александра Йорданова признава, че Ковачки е сключвал фиктивни сделки за машини, сувенири и биодизел, като е избегнал да плати близо 17 милиона лева данъци. Присъдата е произнесена през пролетта на 2011 г.

Вестник “Труд” твърди, че веднага след това Ковачки е започнал да прехвърля част от дружествата си в офшорни зони. Той не се отказва от това дори и три години по-късно, когато апелативната инстанция оправдава бизнесмена.

Междувременно Ковачки е бил обект и на проверка на антикорупционната комисия, известна с името на тогавашния си председател Стоян Кушлев. Тя установява, че от 1 януари 1994 г. до 31 декември 2008 г. Ковачки е получил доходи от малко над 2 милиона лева, но е успял да придобие предприятия за над 143 милиона лева. Запорирани са сметки и имущество на бизнесмена. Но с оправдаването му на апелативна инстанция запорът е свален.

Паралелно с това е известно и друго дело, по което Ковачки не е обвиняем, макар че непрекъснато става дума за него. Това е делото на бившия министър на икономиката и енергетиката в правителството на Сергей Станишев – Румен Овчаров. През 2018 г., малко преди изтичането на 10-годишния давностен срок, той беше обвинен в това, че е допуснал източването на “Мини Бобов дол” ЕАД, които са били дадени под наем на дружество, свързвано с Ковачки. Делото все още се гледа на първа инстанция.

През септември 2019 тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров започна проверка на тецовете “на Ковачки”, за да провери сигнал на ДАНС, че в тях се извършва незаконно горене на отпадъци. Резултатите от това намерение така и не станаха известни, но преди десетина дни новият главен прокурор Иван Гешев повторно обяви такава проверка, без да споменава предишната. Да видим.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Предупреден ли е бил бъдещият председател на ДПС за готвените санкции по „Магнитски“, за да се отърве навреме от медии и имоти?

Отговорът на въпроса кой контролира медиите в България е тясно свързан с американските санкции от 2021 година.

Две сделки – едната имотна, а другата медийна – вписани три дни една след друга в Търговския регистър в края на месец март 2021 г., повдигат въпроса доколко процедурата по закона „Магнитски“ за България е била адекватна.

Смяната на собствеността на две компании, свързвани с Делян Пеевски и контролирани от него дружества, е вписана съответно на 22 и 25 март. Това е само около месец преди Секцията за човешки права и борба срещу корупцията на американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC) да одобри вътрешно на 29 април доказателствения меморандум за депутата от ДПС, показват документи от делото „Пеевски срещу Йелън“.

На 2 и 16 март – в рамките на три месеца преди обявяването на санкциите – двама дългогодишни управители на дружества, свързвани с Пеевски, продават огромна част от имотите, които до 2020 г. са били контролирани от депутата, и цялата му медийна собственост в страната.

От сделките не става напълно ясно дали парламентарният лидер на ДПС действително се е разделил с части от империята си или става въпрос за преструктуриране на активи преди санкциите. Както и дали той не е бил предупреден предварително за предстоящите мерки на правителството на САЩ.

Изтекла ли е информация за санкциите?

Американското Министерство на финансите не пожела да коментира дали е възможно да е имало изтичане на информация за санкциите по „Магнитски“. Депутатът от ДПС отрече чрез пресцентъра на партията си да има нещо общо с фирмата, на която са били продадени имотите. Сделката за медиите няма нищо общо със санкциите, заявиха от ДПС, като подчертаха, че „всяка друга интерпретация е неуместна и манипулативна“. Делян Пеевски не отговори дали е знаел предварително за санкциите.

След два неуспешни опита за сделки с ирландска и американска компания, съответно през 2014 г. и 2018 г., продажбата на вестниците на Пеевски през 2021 г. породи надежди за подобряване на медийната ситуация в страната. Тя бе промотирана от почти всички големи издания и телевизии в България и с твърдението, че инвеститорът – „Юнайтед груп“ – е свързан с американския фонд ККР. Още тогава обаче два официални източника, отделно един от друг, категорично отрекоха да знаят каквото и да е за участие на капитали от САЩ в сделките в България.

Представител на ККР, пожелал анонимност, изрази учудване, че от „Юнайтед груп“ са съобщили през февруари 2021 г., че американският фонд „все още държи значителен миноритарен дял“ в структурата ѝ. Американската фирма, която до 2019 г. е била мажоритарен собственик на основаното в Сърбия дружество, заяви тогава, че е продала и последните си акции в него именно през февруари 2021 година. От ККР не пожелаха да коментират дали някой в България се опитва да се възползва от името им.

България спря да пита #Кой

Продажбата на медиите на Пеевски на „Юнайтед груп“ несъмнено постигна една цел. Българското общество спря да поставя въпроса за собствеността на медиите #Кой задаван в продължение на цяло едно десетилетие. Журналистката, медийна експертка и преподавателка в УНСС Весислава Антонова, коментира промяната така:

„С годините българските граждани все повече започнаха да губят доверие в медиите. Социологическите проучвания показват, че поне 50 % от обществото има много занижено доверие към тях. След това те спряха и да питат.“

Весислава Антонова смята, че хората просто са се уморили:

„Когато много често питаш #Кой, #Кой, #Кой, в един момент се отегчаваш, ако не получаваш отговор. И спираш да питаш. Същият феномен съществува и при журналистите. Властта постъпва доста безцеремонно и жестоко с медиите. Каквито и разкрития и разследвания да се правят, когато няма никаква реакция и липсва самосезиране, и журналистическата работа се обезмисля. Имаме пасивно общество и пасивна политическа класа.“

Високопоставен източник с вътрешен поглед към вземането на решения за българските медии на „Юнайтед груп“ обясни следното:

„Редакционната политика на групата се определя от България, включително и на телевизията. Но не в редакциите на медиите.“

Според източника водещият принцип за съдържанието е „битовото ниво над политиката“, повече криминални, човешки и социални теми. Стремежът е да има „по-малко политически новини, колкото е възможно по-малко политика“, посочи той.

От „Юнайтед груп“ заявиха, че българското им медийно дружество „Нова“, като част от „Юнайтед медия“, оперира отделно и напълно независимо от останалите бизнеси на компанията по най-високите журналистически и редакционни стандарти.

Източникът твърди, че от медийната компания са си тръгнали опитни журналисти, които са разбирали от политическа и криминална тематика. Протекла е „замяна с млади и приятни лица“, каза още той.
Собственици на медии vs. мениджъри на чужди активи

В статиите на западни медии за „Юнайтед груп“ основният фокус обикновено попада върху дългогодишния конфликт на компанията със сръбското правителство и държавния „Телеком“. Президентът на страната Александър Вучич не се слави като особено голям привърженик на свободното слово. Затова и изводът на журналистите често е, че „Юнайтед груп“ се застъпва за свободата на медиите и има прозападна ориентация, за разлика от властите в Сърбия. Присъствието на дружеството в България разкрива доста по-сложна и нюансирана картина.

В контраст с периода, в който Делян Пеевски контролираше официално огромна част от медиите в страната, „Юнайтед груп“ сложи край на противопоставянето с други групи и на медийния рекет срещу хора и компании. Преди сделката с парламентарния лидер на ДПС, компанията придоби през 2020 г. и най-големия български телеком, както и най-голямата телевизионна и интернет група в страната.

В Сърбия „Юнайтед груп“ е обвинявано от медии и политици, че служи като параван за управление на активи на бившия кмет на Белград Драган Джилас. От компанията категорично отрекоха тези твърдения:

„Драган Джилас не е „клиент“ на „Юнайтед груп“. „Юнайтед груп“ често e атакувано от подкрепяни от държавата медии в Сърбия за това, че има връзки с Джилас. Но тези атаки са напълно безпочвени и мотивирани от специални интереси (на сръбското правителство). Дори и бегъл поглед към медиите, които пишат за това, биха го показали“, заявиха от дружеството.

От “Юнайтед груп” не отговориха дали бизнес дейността им включва управление на активи от името на други клиенти.

През 2013 г. българският бизнесмен Красимир Гергов придоби фирмата на Драган Джилас „Дайрект медия“, а през 2018 г. „Юнайтед груп“ я закупи от Гергов. Така, след 5-годишна пауза и междинен български собственик, рекламната компания отново стана частично сръбска. Красимир Гергов има и имотни взаимоотношения с основателя на „Юнайтед груп“ Драган Шолак.

Продавали ли са или са купували българските играчи?

Но сделките на „Юнайтед груп“ в България са още по-нестандартни. Първоначалният стремеж на компанията да се представи пред обществото като свързана с американски акционери и придобиването на медиите на Пеевски два месеца и половина преди санкционирането му, повдигат въпроси.

Закупуването на вестниците тогава беше коментирано от представители на инвеститора като „360-градусово преживяване“ за рекламодателите и добавяне на „липсващото парче към пъзела“. Точно година по-късно вестник „Монитор“ бе закрит. Вестник „Телеграф“ така и не беше ребрандиран, въпреки репутацията и наследството му като медия от групата на Пеевски.

Източникът твърди още, че е имало финансово саниране на дружеството-издател на Пеевски „Вестник Телеграф“ ЕООД преди продажбата му. Целта, според него, била „да може то да се оцени на по-висока цена при дю дилиджънса“. Според източника в компанията са постъпвали по-големи парични потоци от рекламни приходи от „приятелски фирми“, плащани били и по-пълни осигуровки върху заплатите на журналистите.

Финансовият отчет на дружеството за 2021 г. показва ръст от над 100 % на разноските за персонал и сериозен скок на общите разходи. В началото на 2021 г., около месец и половина преди да бъде продадена, фирмата-издател на вестниците на Пеевски, която избегна американските санкции заради продажбата ѝ на нов собственик, е сключила и 5-годишен договор за наем на друг, по-добър офис.

Руски връзки

Още по-интересна е покупката на „Юнайтед груп“ през 2020 г. на „Виваком“. Продавачи тогава са вече санкционираната руска инвестиционна банка „Ви Ти Би Кепитъл“ и българските ѝ партньори. Контролираната от Кремъл институция финансира през 2015-2016 г. придобиването на телекома. „Виваком“ е и най-ценният актив от масата на несъстоятелността на Корпоративно-търговска банка. През годините дружества, свързвани с Делян Пеевски, са демонстрирали сериозен интерес към тези активи.

През 2011 г. при първото правителство на Бойко Борисов „Ви Ти Би Кепитъл“ приватизира по скандален начин „Булгартабак“. На следващата година руската инвестиционна банка го препродаде на компании, свързвани от медиите със семейството на Делян Пеевски. Куриозно, десетилетие по-късно, „Ви Ти Би Кепитъл“ и депутатът от ДПС се появяват отново, този път като продавачи на „Юнайтед груп“.

Журналистът Спас Спасов разказва за друго съвпадение между руски интереси и тези на ДПС. Негово разследване на удълбочаването на Варненското езеро разкрива, че част от 435 млн. лв., платени за поръчката, са изтекли към руски подизпълнител. Според източници на Спасов въпросните средства са отишли, за да погасят задължения на политик от ДПС за периода, в който на пристанище „Варна“ са били складирани тръбите за „Южен поток“.

„Тези тръби стояха много дълго в пристанището и след това изчезнаха в неизвестна посока. Вероятно с тях беше изграден „Турски поток“, казва Спасов.

Имотният пъзел преди санкциите

При другата сделка от месец март 2021 г., с която Делян Пеевски отрича да има нещо общо, огромна част от имотите, контролирани до 2020 г. от дружества, свързвани с него, са били прехвърлени на фирма без директна юридическа обвързаност с парламентарния лидер на ДПС. По темата пръв писа журналистът от „Капитал“ Николай Стоянов. Продадените недвижимости са били на стойност от десетки, „а потенциално и на стотици милиони левове“, по оценка на изданието.

Справката в Имотния регистър за компанията „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“, която 9 месеца преди санкциите започва ударно да придобива въпросните недвижими имоти, поставя въпроса дали не е съществувала вероятна стратегия за въпросните транзакции.

Така например, сградата на част от бившите медии на Пеевски и още по-бивша редакция на вестник „Труд“ от периода, в който той беше управляван от ВАЦ и бe най-четеният български всекидневник, не попада сред санкционираните активи, макар че 10 месеца преди обявяването им е била част от санкционираното „Интръст“.

Въпреки това редакционната сграда на столичната улица „Екзарх Йосиф“ 119 е посочена в меморандума за мерките на американското финансово министерство като един от двата адреса на всички шест санкционирани компании на парламентарния лидер на ДПС. Всъщност адресът на управление на повечето от тях официално е променен още през декември 2020 година.

Още на 15 май 2019 г. „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ става собственик на фирмата „СФ-БТ“ и имотите ѝ, които са били част от структурата на „Булгартабак Трейд ФЗЕ“, регистрирано в ОАЕ, а преди това – и на „София-Булгартабак“. Два дни по-рано тя е придобила и компанията „БЛ-Б“, дотогава собственост на акционерното дружество „Благоевград-БТ“. На 23 май същата година „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ придобива и „Ди Ар Си Инвест“. Първият собственик на „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ през 2017 г. също е „Благоевград БТ“. А първи управител на „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ за кратко е и настоящият представител на „Булгартабак-Холдинг“ АД.

По-назад в годините, „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ е бил длъжник и съдлъжник на заеми, обезпечени с ипотеки върху имоти на свързвания с Пеевски „Техномаркет“ в Пловдив, Русе, Благоевград и Севлиево.
Как са били идентифицирани активите на Делян Пеевски?

Съдебни документи от делото „Пеевски срещу Йелън“, което депутатът заведе в окръг Колумбия срещу правителството на САЩ през 2022 г., потвърждават, че американските власти не са идентифицирали като негова собственост многобройните дружества, водещи началото си от „Булгартабак“. Според некласифицираните документи от делото „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ също не е била сред разглежданите от американското Министерство на финансите компании към ноември 2020 година.

През август 2020 г. санкционираното по-късно „Интръст“ прехвърля на „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ дружеството „Автотранс-Средец“, което Делян Пеевски придобива предишната година. Бившата редакция на медиите на Пеевски и на вестник „Труд“ е сред активите му. По-късно през същия месец имотните придобивки на „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ се възобновяват с особена интензивност. Те идват от свързаните „Автотранс-Средец“ и „Ди Ар Си Инвест“. В продължение на 4 месеца, до края на декември 2020 г., на дружеството са били прехвърлени повече от сто имотни единици в София и още няколко градове.

Неясна собственост и привидни сделки

Адвокат Вилис Генчев разказва, че т.нар. привидните сделки са били регламентирани още в римското право. След Освобождението българското законодателство се е базирало върху германското и френското право, обяснява столичният юрист.

Така и в него се появяват т.нар. обратен документ или обратно писмо. То се използва, за да постанови, че дадена сделка – например за покупка на фирма или имот – е симулативна. При подобна транзакция реален собственик остава продавачът, при все че купувачът е регистриран официално като такъв и става собственик пред обществото, пояснява адвокат Генчев. Обикновено тези документи са в единствен екземпляр, който се съхранява от реалния собственик.

Друг източник, който пожела анонимност, разказва за модела, по който в недалечното минало се е прикривала собствеността на големи български медии:

„Използваха се фирми АД-та с акции на приносител“, обяснява той. „Акциите се джиросват бланково, (върху тях се оставя свободна дата и име – бел. ред.). А алонжът стои в касата на реалния собственик.“
„Ние ти осигуряваме приходите, ти ни предоставяш редакционната политика“

След 2019 г., когато акциите стават поименни, тази възможност отпада. Проблемите с издръжката на медиите в България обаче остават същите.

„Финансовите резултати на медиите са плачевни и никой не се интересува от тяхната собственост“, казва още източникът. „Акциите им се използват само в краен случай при продажба или при разпределение на печалбата, ако изобщо има такава.“ И допълва: „За медиите важи джентълменско споразумение: ние ти осигуряваме приходите, ти ни предоставяш редакционната политика за България.“

Друг сравнително стандартен метод за прикриване на крайните притежатели, който може да бъде прилаган и за медии, и за по-мащабни активи, е тръстовото споразумение, обяснява източникът.
Купувачите са напълно зависими от българските институции

Общото между купувачите на имотната и медийната фирма от март 2021 г. е, че бизнесът им е изцяло зависим от решенията на регулаторите и останалите български институции. ГЕРБ и ДПС имат решаващото влияние върху тях. Това поставя санкционирания по „Магнитски“ депутат от ДПС с властта му върху държавните органи в уникална ситуация.

Медиите свързаха купувача на „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ с Георги Самуилов, който има петролен бизнес и чието дружество „Инса ойл“ финансира през 2018 г. покупката на Общинска банка. Самуилов е излязъл официално от фирмата, закупила компанията, в която са били съсредоточени имотите, година преди последната ѝ продажба на 2 март 2021 година. Основният бизнес на „Юнайтед груп“ е телекомуникационният, който също е силно зависим от регулаторите в България.

„Законът е много ясен. Той казва, че тези органи трябва да са независими“, коментира Весислава Антонова. „Но всяка една власт, дори либерално-демократичните партии в България, се изкушават често да звънят по телефона на членовете на регулаторите, за да ги питат защо мислят така, защо гласуват така и въобще какво правят.“

На въпрос дали член на регулатор някога ѝ е споделял неофициално, като на журналистка, че са му са се обаждали от партия, за да го инструктират какво трябва да се прави и как да гласува, Антонова отговаря:

„Нееднократно.“

Не е изключено процесът, придобил популярност в българското общество като „изпирането на Пеевски“, да е повече от метафора. Вероятно е и той да е започнал доста преди обявяването на имената на първите трима българи, санкционирани по „Магнитски“. Журналистката Венелина Попова, която през 2021 г. е разпитвана от полицията защо пише за депутата от ДПС, коментира темата дали Делян Пеевски все още разполага с медийна власт в страната така:

„Разбира се, че разполага с медийна власт. Просто той, както виждаме от последните му изяви от последната една година, излезе силно напред на политическата сцена и започна да си изгражда друг образ. С идеята, че може би така ще изчисти предишния си образ. И че това ще му даде шансове да излезе от списъка „Магнитски“. Според мен това е твърде наивно. Но когато говорим за ДПС и за хората, представляващи движението, винаги трябва да имаме предвид, че там задкулисието е много силно. И много тъмно. И ние не знаем какво става.“

Венелина Попова посочва още, че ДПС все повече губи позиции след младите мюсюлмани в България и „затова партията все повече обръща поглед към ромските гета и махали.“
Въпреки санкциите: сделки и погасявания на задължения за милиони

Въпреки мерките на американското правителство, Делян Пеевски безпроблемно продаде имоти за милиони на санкционираните си компании „Интръст“ и „Инт“ в края на 2021 година. През януари 2023 г. са били заличени и банкови ипотеки, отново на стойност милиони, на „Интръст“ в София и Пловдив „поради пълно погасяване на кредитното задължение“.

Не е ясно по какъв начин санкциите на Великобритания срещу парламентарния лидер на ДПС, обявени на 10 февруари 2023 г., влияят върху активите, които той контролира.

Американското Министерство на финансите не пожела да коментира дали българските власти са потърсили съдействието му за „адресирането на реформи, свързани с прането на пари“, за които институцията посочва в мотивите за санкциите си от 2021 г., че „остава ангажирана“ да работи със София.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Премахване на зелените сертификати, връщане на децата в училище, овладяване на демографската катастрофа и недопускане въвеждане на еврото у нас от 2024 са приоритетите на “Възраждане”

Братя българи, вчера постигнахме голяма победа! Благодаря на всички възрожденци, които вчера с гласа си подкрепиха съвременното българско опълчение в лицето на “Възраждане”! От тук насетне ни чака много повече работа – битката спечелихме, предстои да спечелим и войната! С тези думи приветства сподвижниците си Костадин Костадинов, лидерът на партия “Възраждане”, която изненада социолозите, ставайки седмата парламентарна сила в бъдещото Народно събрание

Премахване на зелените сертификати, връщане на децата в училище, овладяване на демографската катастрофа и недопускане на плана за въвеждане на еврото у нас от 2024 г. са ключовите три приоритета, за които ще работи “Възраждане”, изреди на един дъх часове след финала на изборния ден Костадин Костадинов.

След 20-годишен опит в политиката варненецът успя да осигури национална трибуна за идеята, която изповядва – че България трябва да е независима и да върне забравената си отдавна слава на силна държава. Със сигурност ще я отстоява до кръв от парламентарната банка, но че ще го прави в ролята на опълченец, защото твърди, че няма съмишленици, с които “Възраждане” да се коалира.

Правителство ще има, но неустойчиво, защото ще е създадено под натиск отвън, категоричен е Костадинов, готов за нови битки във войната за бъдещо спечелване на мнозинство, което да му осигури възможност да реализира нужните според него реформи. Веднага би се заел с промени в Закона за предучилищното и училищно образование, които да премахнат делегираните бюджети. Така ще се спре закриването на училища в малки населени места, което автоматично води и до обезлюдяването им. “Възраждане” е готова с план за демографска регенерация на България, който скоро ще огласи и всеки, който не иска след 10 г. страната ни да я няма на картата, би трябвало да го подкрепи, смята Костадинов. Той е твърд противник и на Зелената сделка, защото е убеден, че можем да развиваме въглищната индустрия по модерен и екологичен начин и трябва да достроим АЕЦ “Белене”.

По образование Костадинов е историк и юрист, по призвание – родолюбец, а характерът му е прям, дори чепат. Затова освен многобройни фенове, има и люти врагове. Преди време, заради проруските му изявления те му залепиха прякора “Копейкин”. Той обаче не отстъпи от тезата си, че западни фондации диктуват обезличаването на образованието у нас. Беше сред организаторите на протести за промяна на съдържанието на учебниците в началния курс, както и сред най-върлите противници на незаконните къщи в ромските махали във Варна. Беше и страна по делото за рекет и побой срещу съгражданина си и лидер на “Воля” Веселин Марешки, който го удари с юмрук. Заради дългото протакане на процеса, обвинението за побой отпадна. “В България за богатите няма правосъдие”, коментира тогава Костадинов. В Общинския съвет на Варна, където има няколко мандата като съветник, той упорито отстояваше проект за връщане на българските имена на над 200 крайградски местности, които през 1830 г.. са били заменени с турски. През юли тази година най-сетне идеята му се увенча с успех. На същата сесия по искане на “Възраждане” бе свален от зам.-председателския пост емблематичният доайен на местния парламент във Варна Янко Станев.

От стъпването си на политическата арена докторът по етнография Костадин Костадинов е свързан с патриотични формации. Дълги години бе областен координатор на ВМРО. Издигна се до зам.-председател, но през 2013 г. напусна войводите и стана яростен техен опонент. Година по-късно учреди партия “Възраждане”. През 2011 г. и 2015 г. се кандидатира за кмет на Варна – първия път от дясната коалиция “Варна утре”, втория от коалиция “Варна”, в която “Възраждане” бе с “Атака”. Потрети опита през 2019 г., когато стигна до балотаж с настоящия градоначалник Иван Портних с обещанието да върне управлението в ръцете на народа. Две години по-рано “Възраждане” стана единствената извънпарламентарна партия, спечелила субсидия. Част от нея бе дарена, а партията подкрепи националния референдум за 1 лв. субсидия.

На вота сега Костадинов бе и кандидат за президент. “Нормалните български граждани сме лишени от избор, защото не виждам разлика в политиките на двамата претенденти”, коментира той предстоящия балотаж между Румен Радев и проф. Анастас Герджиков.

Безкраен идеалист

Костадин Костадинов разбуди имунната система на народа и направи така, че България да се върна в парламента си. Той е безкраен идеалист, който работи за възраждане на българските традиции. Не се отказва, колкото и тояги да се стоварят на гърба му. Може да е пример за това как хората трябва не само да изучат историята, но и да черпят поуки от нея.

Георги Георгиев, зам.-председател на ПП “Възраждане”

Напорист, бързо се ориентира

Познавам Костадин Костадинов от дълги години, още докато бе областен координатор на ВМРО. Напорист човек е, бързо се ориентира в ситуацията. Има принципи, които се различават от моите, но всеки има право да отстоява тезите си и той го прави с жар.
Д-р Ивайло Митковски, общински съветник от “Демократична България”

Смел човек, който върши работа

Костадин Костадинов е интелигентен, коректен и смел човек, който за разлика от повечето политици действа, вместо да се занимава с интриги. Преди години единствен той реагира на мой сигнал за масова сеч в гората над кв. “Аспарухово”. Сезирах полицията, общината, партии. Реагира само той и свърши работата на институциите. Оттогава винаги гласувам за него на избори и нито веднъж не съм съжалил.

Лъчезар Борисов, бизнесмен от Варна

Написа “Пътеводител на старите български земи” и учебник без чуждици

Костадин Костадинов е авторитетен историк, автор на няколко книги и документални филми, свързани с българската диаспора. Сред последните му трудове е “Пътеводител на старите български земи”, който представя 100 малко познати, но важни места извън пределите на страната ни, свързани с българското културно-историческо наследство. Най-популярният му труд обаче е учебникът “Родинознание” за деца от 1 до 4 клас, който не съдържа нито една чуждица. Написва го през 2015 г. като контрапункт на официалните учебници, които проповядват асимилация. Досега е отпечатал и дарил над 150 000 копия на училища у нас и в чужбина, а електронният вариант е изтеглен повече от половин милион пъти. В малкото си свободно време Костадинов обича да чете и да се гмурка.