ФОКУС

Мутрата Борисов: „Трябва да даваш в плик“

Published

1 year ago

January 8, 2024

Autor

Прокурорското постановление за прекратяването на делото е наръчник как не се доказва политическа корупция

60 млн. лв. в пликове, натъпкани по джобове и в чантичка „Луи Вюитон“, срещи в министерски кабинети и премиерски резиденции, законодателни еквилибристики в частен интерес, опити за продажбата на хазартен бизнес, фалирал футболен клуб.

Това не е реклама на евтин мафиотски филм, а ключовите моменти от делото за изнудването на хазартния бизнесмен Васил Божков. Малко преди Коледа Софийската градска прокуратура, по-специално командированата от районната прокуратура Марина Ненкова, сложи точка на това знаково дело, по което протичаха имената на бившия вече премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, финансовия му министър Владислав Горанов и доверената му пиарка Севделина Арнаудова. Тримата бяха задържани по това дело от МВР през март 2022 г., но след по-малко от 24 часа в ареста – пуснати, тъй като прокуратурата отказа да им повдигне обвинения.

Политическата корупция е сложна за доказване. Иска се не просто работа по събиране на доказателствата, но и независимост от силните на деня и замесените в порочните явления.

За да прекрати делото, прокурор Ненкова приема, че всички начини за доказване са изчерпани, всичко е дума срещу дума и на никоя версия не може да бъде даден превес. Същата обаче отказва да направи очната ставка на Божков с Горанов и Борисов, смятайки, че от нея полза няма да има. Божков се отказа да обжалва прекратяването на делото, за да даде възможност на прокуратурата сама да се поправи.

Горанов бе санкциониран по глобалния закон „Магнитски“, защото е участвал в корупционна схема, в резултат на която български длъжностни лица са получили десетки милиони евро в замяна на благоприятно законодателство, облагодетелстващо кръгове в хазартния бизнес. Прокурор Ненкова не установява такова нещо.

Все пак постановлението ѝ е много любопитно четиво. Обикновено когато някой наруши омертата, се очаква, че това ще доведе до разнищване на схемите. Тук обаче това не е така.

Прокуратурата връща лентата към октомври 2014 г. и внесения от Георги Кадиев законопроект за промени в Закона за хазарта, който целял в държавния бюджет да постъпват повече приходи. Проектът е отхвърлен от парламента. 3 седмици след проекта на Кадиев Менда Стоянова и група народни представители от ГЕРБ внасят друг. Това предложение минава.

В показанията си Божков твърди, че предложенията на Кадиев били неблагоприятни и щели да доведат до спиране на дейността на хазартните оператори. След внасянето на този законопроект Божков бил потърсен от Борисов. По време на срещата премиерът се интересувал какви са проблемите с хазартния бизнес. Именно на тази среща Борисов му обещал да „оправи нещата“, в замяна на което Божков трябвало да помага. Борисов му казал да се срещне с Менда Стоянова и да обсъдят промените в Закона за хазарта.

Божков се срещнал със Стоянова в централата на ГЕРБ. По думите му Стоянова предложила вариант за законовите промени. Тя пък свидетелства, че Божков поискал еднакво облагане за онлайн и офлайн хазарта, а тя му обяснила, че това не може да стане.

Борисов отрича да се е месил в промените в Закона за хазарта, както и да ги е обсъждал с Божков или да му е предлагал среща със Стоянова.

Срещи има, но другото е неясно

Така прокурорката приема, че среща Божков – Стоянова в централата на ГЕРБ със сигурност е имало, но няма как да се установи какво са си говорили и дали са се видели заради намесата на Борисов.

Божков твърди, че няколко дни след приемането на законовите поправки Борисов му звъннал и казал: „Видя ли сега какво направихме, ходи при Влади, той ще ти каже какво да направиш“. Божков звъннал на Горанов и си определили среща в кабинета му в министерството. На тази среща според Божков Горанов поискал от него да плаща 20% от печалбата от хазартните игри, за които се плащало по новия данък, въведен с последните изменения на закона. Думите на Горанов били: „трябва да даваш“ и „най-слабата държава е по-силна от най-силния бизнесмен“. Божков възприел това като задължение да дава пари, за да има бизнес.

Той дава показания, че от началото на 2015 г. до края на 2019 г. се е срещал с Горанов в кабинета му в МФ и на тези срещи му е предавал различни суми – 500 000 евро, 300 000 евро, 600 000 евро, винаги в купюри по 500 евро. Тези пари били теглени от директора на холдинга или от упълномощено от него лице и били носени в офиса на Божков. Като тръгвал към Горанов, вземал парите в пликове и в джобовете на връхните си дрехи. Предавал ги лично на Горанов без свидетели. Така от 2017 г. до края на 2019 г. предал на Горанов около 60 млн. лв.

Свидетел с тайна самоличност

Тридесетина свидетели, в това число и един с тайна самоличност, подкрепят показанията на Божков, че е ходил до Министерството на финансите. Четирима свидетели, включително и тайният, казват, че той е носил със себе си пари, когато е тръгвал от кабинета си към МФ. Съдружникът му Георги Попов дава показания, че е виждал Божков да взема подаръчен плик от бюрото си и е тръгвал към министерството, но не е виждал какво има в плика. Също така бил виждал няколко пъти Божков да тръгва към МФ, слагайки пачки от по 500 евро в джобовете си.

Свидетелят с тайна самоличност разказва пред разследващите, че на една от срещите през 2018 г. повдигнал пред Божков темата, че след акциите на властта срещу КТБ, Миню Стайков, Арабаджиеви и Баневи, и след внасянето на законопроекта на Валери Симеонов за ограничаване на хазартния бизнес и рекламирането му, следващата цел биха могли да бъдат Божков и неговият бизнес. Божков му казал, че съзнава това, но останалите пострадали, защото не си плащали „данък рекет“, а той се разбрал с Бойко и му плащал през Влади. В същия разговор Божков споделил, че се чувства в безопасност заради „данък рекет“. По време на друга тяхна среща Божков казал, че има срещу с Горанов. Докато казвал това, извадил от чекмеджето си две пачки от по 500 евро и ги сложил във вътрешния джоб на якето си. После извадил още 2 пачки. (Обичайно една пачка съдържа 100 банкноти по 500 евро, т.е. 50 000 евро.)

Секретарка на Божков пък разказва как той наричал Горанов „Влади“ и няколко пъти ѝ е искал да подготви кутия с пури и уиски, както и да му даде пликове с размер половината на А4. Няколко пъти свидетелката го виждала да слага пачки от банкноти от по 500 евро в тях и да ги прибира в джобовете на връхната си дреха и в чантата си „Луй-Вюитон“ (прокурорката така изписва „Луи Вюитон“). „Аз съм при Влади, ако има нещо – съм на телефона“, казвал Божков на секретарката, излизайки.

Свидетелят Бойко Борисов отрича всичко – да е предлагал на Божков да се срещне с Горанов, да е имал договорки за имотни облаги, да е получавал нещо от Божков, нито е искал пари от него. Борисов твърди още, че с Горанов си комуникирал само по повод редовната му работа като министър на финансите и никога не се е месил в тази работа.

Горанов също свидетелства, че не е имало никакви договорки с Божков, а срещите с него били по инициатива на бизнесмена за въпроси, свързани със законодателството в областта на хазарта, в това число и за уеднаквяване на режима за облагане с такси на хазартните игри. Горанов отрича и да се е месил при подготовката на законови промени.

Разкриването на банковата тайна показва, че за периода има тегления в брой на каса от сметките на Божков на големи суми в евро и лева. Но няма доказателства как са разходвани тези суми.

Безспорно за прокурора е и че Божков е посещавал много пъти МФ и е имал срещи с Горанов в кабинета му. Отивал там с парични суми, но не било ясно дали ги е давал на Горанов. Срещите били на четири очи.

„Налице са две коренно противоположни версии и независимо от положените усилия в хода на разследването, няма как категорично едната да бъде оборена за сметка на другата, тъй като не бяха установени други доказателства, които да спомогнат за преодоляване на двете крайно противоречиви групи показания. Косвени доказателства за това, че Васил Божков евентуално е предавал на Горанов пари са показанията на свидетелите, които посочват, че са виждали Божков да взема със себе си големи парични суми в брой преди излизанията си за Министерството на финансите. Същите обаче не са достатъчни, за да обосноват единствения и непротиворечив извод за твърдяното от Божков. Още повече, че свидетелите не знаят дали след излизането на Божков от министерството паричните суми все още са били в него“, пише прокурорката в постановлението си.

Опити за продажба

Божков свидетелства още, че през 2018 г. решил да продаде „Национална латория“ и „Ню Геймс“, защото не желаел повече да дава пари на Горанов. Свързал се с мениджмънта на италианската компания „Сисал“. Тогава от НФСБ внесли законопроекта за забрана на рекламата на лотарийни игри и ограничаване на разпространението им. Италианците се отказали от сделката.

След внасянето на този законопроект Борисов му се обадил по телефона и поискал среща. Тя се провела в Бояна. Борисов обещал, че ще оправи нещата. Звъннал на Данаил Кирилов, по това време шеф на правната комисия в парламента, и му казал проектът да бъде така замотан, че да не стигне до гласуване. Борисов му казал също, че ще се обади на Горанов и на Менда Стоянова. След седмица Горанов го викнал на среща. Стоянова също била там и обсъждали как да се забави проектът на НФСБ. Божков смята, че този проект е внесен, за да му се попречи да продаде бизнеса си и да продължи да си плаща на Борисов и Горанов.

И Борисов, и Горанов, и Стоянова отричат.

Валери Симеонов свидетелства, че никой не му се е бъркал за проекта. Данаил Кирилов също отрича правната комисия да се е занимавала с проекта. В крайна сметка обаче проектът е прехвърлян между комисии, по него е пратена нотификация до Европейската комисия и на финала той изобщо не стига до обсъждане и приемане в парламента. Прокурорката обаче смята, че не може да се прави извод, че Борисов, Горанов и Менда Стоянова са имали отношение към законопроекта.

Божков свидетелства и че е имало интерес към бизнеса му от чешката компания „Саска груп“. Стигнало до споразумение „Саска груп“ да купи 51% от „Национална лотария“ и „Ню геймс“, като разговорите били водени и през януари 2020 г. Според Божков Горанов разбрал за тези разговори и това бил поводът да мy ce обади и да поиска среща. Васил Божков отишъл в кабинета на Горанов в МФ. Горанов поискал да знае дали продава компаниите и защо и му казал, че това не е добра идея. На тази среща Горанов казал Божков да даде компаниите си нa „посочени от нас лица“.

Божков поискал време дa помисли, защото тълкувал тези думи, че трябва да си даде бизнеса на посочени лицa от Горанов и Борисов, като за това нямало да му бъде заплатено. Горанов отправил заплахи към него, че ако не даде бизнеса си, този бизнес нямало да го имa. След тази среща през януари 2020 г. Божков казал на Горанов, че няма да им даде компанията. Според Божков този отказ бил повод за законодателни промени и практическото национализиране на лотариите, които били направени на 16 януари 2020 г.

Горанов отрича да е знаел за преговорите на Божков със „Саска груп“, както и да се е срещал и говорил с него да продаде бизнеса си. Според Горанов на 3 декември 2019 г. в МФ и други държавни институции постъпил сигнал от братя Найденови, че определени хазартни оператори декларират и облагат грешно организираните игри, в бюджета не постъпват следващите се суми от такси. Така Горанов възложил на АДФИ да провери случая и агенцията през януари оповестила доклада си, че е налице неправилно прилагане на Закона за хазарта по отношение на някой оператори, в резултат на което в бюджета на Държавната комисия пo хазарта са постъпили по-малко от следващите ce пo закон такси. Сигналът от бившите му съдружници – братята Боян и Цветомир Найденови и техния баща Стефан беше и официалният повод за атаката срещу Божков.

За „Левски“ и Нова тв

Божков свидетелства още, че е през март 2019 г. му се обадил Борисов и го поканил да си говорят за футбол. Бизнесменът отишъл в резиденция „Бояна“ с охраната си. Борисов му казал, че трябва да вземе ПФК „Левски“. Божков отказал, защото не му се занимавало с футбол и не бил фен на „Левски“. Предложил да дава пари за реклама или спонсорство. Борисов обаче му обяснил, че ситуацията изисквала да вземе клуба. Направил го с тон, от който Божков разбрал, че не му е оставено право на избор и ако не се съгласи, ще си има проблеми. Затова и склонил. Заедно с Георги Попов купили клуба, който бил на загуба и имал задължения от нас 32 млн. лв., нямал приходи. Божков погасил част от задълженията, други предоговорил. Издръжката на „Левски“ му струвала 2 млн. лв. на месец.

Борисов отрича да има нещо общо с покупката на „Левски“ от Божков и „да си президент на най-известния клуб би било чест за всеки българин“.

Прокурорката смята, че няма категорични доказателства, че Божков е бил притиснат да купи клуба, макар и да има показания от Спас Русев (той е старият собственик), че Божков не е искал да придобива „Левски“.

В постановлението има и още един сюжет – твърденията на Божков, че след като Кирил Домусчиев придобил „Нова телевизия“, от Божков бил поискан нов договор за реклама, не на пазарен принцип, а осигуряващ твърда сума годишно. За целта му се обадил Владислав Горанов, поискал среща и му казал, че трябва да подпише с Нова тв договор, какъвто му предложат. Божков отказал, но бил заплашен, че неговата лотария ще бъде закрита. Затова и Божков се срещнал с Домусчиев. „Това е положението, ако искаш, подписвай, ако не – ще си правим лотария“. Така Божков се съгласил за 2 000 000 лв. на месец за реклама и 240 млн. лв. при прекратяване на договора. На тази среща двамата подписали паметна записка по темата.

Според прокурорката обаче клаузите в договора не могат да обосноват еднозначен и несъмнен извод, че Божков е бил принуден да го подпише при тези условия. Тя отказва очна ставка между Божков и Домусчиев.

„С. Арнаудова“ става „Севи“

За пиарката на Борисов Божков разказва, че я познава от първия мандат на лидера на ГЕРБ като премиер. Тя ходила при него по поръчка на Борисов, за да дава пари на него или на партията за мероприятия и извънредни нужди. От 2014 г. до края на 2019 г. давал различни суми – 10 000 лв., 20 000 лв. и други, но вземания от Арнаудова еднократно за над 50 000 лв. не било имало. Парите ги давал лично, а когато бил зает – ги давала секретарката му.

Божков твърди, че е давал парите, защото Борисов му казал, че иначе няма да има бизнес. И тези пари нямали нищо общо с даваните на Горанов.

Арнаудова пък свидетелства, че е посещавала офиса на Божков само по служебни поводи. Като организирането на „Спортист на годината“ или изложби. Тя отрича секретарки или охранители да са ѝ давали пликове с пари. По думите ѝ тя е получавала само покани за събития, поздравителни адреси и каталози на изложбите.

Борисов също отрича да е имал договорка с Божков да получава пари или други облаги чрез пиарката.

По делото е разпитан и съпругът на Арнаудова Делян Димитров. И той обяснява, че е ходил в офиса на Божков за календари и рекламни материали и отрича да е получавал пари в пликове.

Като свидетели са разпитани голям брой секретарки и охранители. Някои от тях си спомнят да са виждали Арнаудова в офиса на „Московска“ 43, а също и Горанов. Всеки месец Божков давал на секретарката хартиен плик, който тя трябвало да остави на охраната. Пликът бил надписан „Севи“. Секретарката знаела от охраната, че пликът се взема от мъжа на Арнаудова. Няколко от охранителите казват, че по вида на плика предполагат, че вътре е имало пари. Друг обяснява, че Арнаудова и съпругът ѝ идват в началото на месеца и ако пропуснат някой месец, следващият имат да вземат 2 плика.

Един от охранителите обяснява, че пликовете за Арнаудова и съпруга ѝ били подаръчни, запечатани отгоре с телбод и той е виждал в тях пачки. Първоначално те били надписани със „С. Арнаудова“, а след това – със „Севи“. Прокурорката не дава вяра на тези показания за пликовете, тъй като всички други, включително и Божков, говорят за пликове за документи. Секретарката също твърди, че пликовете са били запечатани, но усещала, че вътре има пари.

Прокурорката приема за доказано, че Арнаудова много пъти е посещавала офиса на Божков, но не и каква е била целта на посещенията ѝ.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 5

Up Next

Хомейни предупреди британския агент Горбачов да не разбива света, но “той не го разбра”!

Don't Miss

5 неудобни въпроса за демонтажа на Паметника на съветската армия

ФОКУС

Битката за бъдещето започва – истинска кървава война по света

Published

2 days ago

January 21, 2025

Autor

Алекс Крайнер: Битката за бъдещето започва – истинска кървава война на глобално ниво – ден след встъпването на Тръмп

В анализ, публикуван в ZeroHedge, пазарният анализатор и мениджър на хедж фондове Алекс Крайнер разглежда драматичните предсказания на Стив Банън, бивш политически стратег на Доналд Тръмп и водещ на популярното предаване „War Room“ за близкото бъдеще. В разговор, проведен по Zoom, Банън очертава апокалиптична визия за предстоящите дни на света, като поставя в центъра на дебата мащабен конфликт, който ще започне веднага след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като 47-ми президент на САЩ.

„Дните на буря започват“ – Предстоящата битка според Банън

Стив Банън: „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп.Той вещае буквално апокалиптична война между Дълбоката държава и новата американска власт”

Банън, който е известен със своите остри коментари и директен стил, започва разговора с прогноза, която е едновременно тревожна и вдъхновяваща. „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп. „Това няма да бъде просто поредната политическа промяна. Това ще бъде нападение, което ще промени света завинаги.“

Банън подчертава, че врагът в тази битка не са външни сили като Китай, Русия или Иран, както може да се предположи. Според него истинската заплаха идва отвътре, т.е. в САЩ – от „техните“, т.е. глобалният елит, който контролира най-мощната империя в света. „Тези хора няма да се откажат от властта си доброволно. Те ще се борят до смърт,“ заявява Банън и добавя, че тази битка не е просто политически конфликт, а борба за оцеляване. „Ако Тръмп и екипът му не успеят, те ще ги унищожат – до последния човек,“ предупреждава той.

Исторически уроци: Жертвите на свободата

Подписалите декларацията за независимост на САЩ. Петима са хванати от британците и измъчвани до смърт. Останалите са разорени, членове на семействата им са избити

За да илюстрира мащаба и значението на тази борба, Банън прави паралел с подписалите Декларацията за независимост през 1776 година, с което се откъсват от Британската империя. Той ги описва като смели и решителни мъже, които са били готови да жертват всичко за свободата. „Тези хора не бяха просто бунтовници. Те бяха заможни, образовани мъже, които разбираха рисковете. Ако бъдат хванати, щяха да бъдат обесени или измъчвани до смърт,“ посочва той. Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко – домове, имущество и дори своите семейства. „Тези мъже се жертваха за независимостта, точно както хората около Тръмп са готови да се борят срещу най-могъщите сили на света,“ подчертава той.

Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко и предупреждава, че това ще очаква и екипа на Доналд Тръмп, ако се провали

„От 56-те подписали (Декларацията за независимост), 24 са били юристи и съдии, 11 са били заможни търговци, 9 са били фермери и големи земевладелци. Подписвайки Декларацията за независимост, те са предизвикали гнева на (Британската) империята, знаейки, че ако бъдат заловени, наказанието им ще бъде смърт. Петима от тях наистина са хванати от британците като предатели и измъчвани до смърт. Дванадесет от тях са имали домове, които са разграбени и изгорени. Двама загубват синовете си (убити), а на още двама синовете си заловени и хвърлени в затвора. Картер Бракстън, богат търговец, видял как всичките му кораби бяха потопени от британския флот. За да изплати дълговете си, той бил принуден да продаде имотите си и умира в мизерия. Други преминаха през мъчителни изпитания и загубиха всичко. На много от тях семействата им са избити.“

Невидимите врагове и глобалният авторитаризъм

Банън не е единственият, който изразява опасения за бъдещето на света. В разговора участва и Кристин Андерсън, член на Европейския парламент и представител на германската партия AfD. Тя обръща внимание на тревожната тенденция към авторитаризъм в Европа. „Властите в Германия, Великобритания и Франция вече не се крият. Те открито приемат авторитарни мерки,“ заявява евродепутатката Андерсън.

Според нея в Германия изборите скоро могат да бъдат отменени, а социалните медии ще бъдат подложени на строга цензура. Андерсон посочва също така новия климатичен закон във Великобритания, който според нея ще постави икономиката на страната в изключително тежка ситуация. „Това е част от по-голям план за ограничаване на свободата и налагане на контрол върху населението,“ добавя тя.

Рисковете за САЩ и Европа: хаос и насилие

Банън е категоричен, че не само САЩ, но и Европа я чака саботаж, тероризъм и разруха: Това е само началото. Истинската битка започва сега

Банън предупреждава, че борбата срещу глобалния елит няма да бъде лесна и че може да доведе до хаос и насилие. „Ще видим саботаж, убийства, тероризъм и разрушения. Това няма да бъде просто политическа битка – това ще бъде истинска война,“ казва той. Според него както в САЩ, така и в Европа, хората ще станат свидетели на мащабни кризи, които ще поставят основите на новия световен ред. „Това е само началото. Истинската битка започва сега,“ категоричен е Банън.

Банън напомня и личната цена, която е платил за убежденията си и защото е бил в екипа на Тръмп: Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация

Личната цена на борбата

Банън споделя и своите лични преживявания, като подчертава цената, която плаща за своите убеждения. „Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация,“ казва той. Той подчертава, че хората, които стоят зад Тръмп, също са готови да платят висока цена, защото разбират залозите в тази битка. „Това не е просто борба за власт. Това е борба за бъдещето на човечеството,“ заявява Банън.

Съдбата на света в баланс

Алекс Крайнер завършва анализа си с мрачна, но и с вдъхновяваща нотка. Според него това, което предстои, ще бъде една от най-значимите битки в историята на човечеството. „Това е война, която няма да се води само с оръжия, но със сигурност ще бъде една от най-важните в световната история,“ пише Крайнер.

Той подчертава, че тази борба няма да бъде само за САЩ или Европа, а за целия свят. „Силите, които контролират тази империя, няма да се предадат без бой. Но онези, които се борят за свобода, са решени да направят всичко възможно, за да победят,“ заключава той.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 3

ФОКУС

Защо бе отстранен Джъстин Трюдо?

Published

2 days ago

January 21, 2025

Autor

Проф. Ивайло Груев: Канада, “The Great Reset”. Защо Джъстин Трюдо бе отстранен? Възможен ли е разпад на страната?

„Всъщност изпитвам известно възхищение към Китай, защото тяхната диктатура им позволи да обърнат икономиката в правилната посока.“ Джъстин Трюдо.

Ако пътят към ада е постлан с добри намерения, то, вече, бившият министър председател на Канада Джъстин Трюдо, както иронично отбеляза един канадски журналист, със сигурност, би трябвало да е собственик на асфалтова компания. Той обеща помирение, каквото и да означава това, с коренното население, драматично увеличаване на размера на средната класа, и разбира се основното в неговата стратегия – справяне с измененията на климата. Така бе трасирано бъдещето на Канада по провъзгласените от него “лъчезарни пътища“. Нещо наподобяващо на МАГА на Тръмп, естествено със специфичен канадски привкус.

Джъстин Трюдо, премиер на Канада

Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени

Неговите опоненти от Консервативната партия изказаха основателни опасения. Въпреки външността и безспорния чар като на незабравимия Ален Делон (в младежките му години приликата е очевидна), всъщност Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени. Те трудно биха се възприели като сериозни акредитации за квалификациите наминистър председател на втората по големина страна в света и една от водещите страни на Г 7.

Разбира се фамилията Трюдо продължава да резонира в съзнанието на Канадското общество. По-възрастните гласоподавателите усетиха, по-скоро припознаха с небезвестна доза носталгия, екзалтацията от годините на Трюдо баща и решиха да му дадат шанс. Казвайки си в крайна сметка защо пък не.

Избирането на Джъстин Трюдо беше опит за възстановяване на визията на Пиер Елиът Трюдо за една прогресивна, двуезична, мултикултурна, и най-вече справедлива и щедра социална Канада, завистта на света и в най-силния имиграционен “магнит“. Но за разлика от картезианската прецизност и интелектуална елегантност на Трюдо-баща, това което Джъстин Трюдо предложи бе един младежки ентусиазъм, гарниран с безспорен “fun“, особено за представители на нежния пол. Тоест канадците решиха без особено да се замислят да спонсорират епизод №2 на феномена, наречен, Трюдомания.

След десетилетие ориентираното основно към бизнеса консервативно правителство на Стивън Харпър, 2007-2015, чиято, да си признаем откровено, харизма бе толкова жизнена колкото на снежен човек през месец април изненадващото представяне на Трюдо-младши се възприекато глътка свеж въздух в монотония и безцветен политически живот на страната.

Едва на 36 години Трюдо бе избран в Парламента представлявайки работнически квартал на Монреал. Само няколко години по-късно през 2015 г. бе вече избран за лидер на Либералната партия. Тази победа бебезпрецедентна в дългогодишната традиция на Либералната партия: бивш гимназиален учител, без всякакъв политически опит и с доста лековата биография (освен фамилното си име, разбира се) успя да издигне Либерална партия, от трето място през 2011 г. (най-лошото й представяне в историята), до първо място, буквално следвайки стъпките на баща си.

Без съмнение, както и се очакваше, Трюдо-младши се наслади на един продължителен “меден месец“. За известен период той дори бе коронясан за “дарлингът“ на световните (включително Европейски) медии. Причините? Прекалено млад по установените стандарти за политик от такъв ранг, чаровен и перфектно двуезичен (в неговия случай; френският и английският са майчини езици, за разлика от мнозинството англоезични политици, които говорят на силно развален, а понякога на неразбираем френски) и на всичкото отгоре потомствен политически аристократ.

Трюдо легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Първите успехи на правителството на Трюдо бяха свързани с намаляване на детската бедност, увеличаване на данъците за богатите и намаляване на данъците за средната класа. Както и опити за подобряване на живота на коренното население на Канада, чийто жизнен стандарт по-скоро принадлежи на страна от Третия, ако не и от Четвъртия свят и е с право източник на национален позор.

Той легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Днес Канада е дълбоко деморализирана, силно поляризирана, особено разочарована от 9-те години управление на Трюдо, чиято популярност стигна до катастрофалните 16%, най-ниският регистриран спад на министър-председател в историята на страната.

Причина за това бе, нека така да го наречем, “иновативният“ начин на управление. Лозунгите за единство, благосъстояние и просперитет на средната класа, както и съхранението на национална идентичност на базата на мултикултурализма, останаха в, употребявайки енигматичния термин, небитието. Оказа се, както на времето съветваше Макиавели, че политиките имат своята дуалистична същност, особено по време на предизборните кампании. Но с една съществена уговорка. Тези политики, бяха много грижливо калибрирани, целейки да задоволят специфични, конкретни групи гласоподаватели. Обществото бе разделено на социални клъстъри, всеки със своите специфични обещания. Било то на енергичната радикално повлияна от ултра либерализма генерация Х, (легализиране на марихуана, а и в последствие на твърдите наркотици) или пенсионери, (Old Age Security – пенсии) или социално маргинали (индексиране на социалните помощи).

Незабелязано, т.н. “социален контракт“ бе заменен с логиката на маркетинг стратегия за печелене на избори. В България, както е широко известно, този процес е доведен до съвършенство. Както и се очакваше тази изборна еквилибристика до неизбежното фрагментиране на канадското общество на малко печеливши и на губещи т.е. всички останали. Тъй като екипът на Трюдо беше наистина професионален в стратегическото прилагане на микротаргетирането на избирателите, то Либералната партия се нуждаеше само от една трета от националния вот. Звучи познато? Естествено за стратезите на Либералната Партия на първо време тази дълбинна фрагментация се оказа без особено значение.

Не съм убеден, че Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг)

Проблемът е, че Джъстин Трюдо, така и не успя да влезе, фигуративно казано, в обувките на своя баща. Трюдо баща бе политикът, който остави на Канада набор от институции и най-важното идеали, създавайки Хартата на правата и свободите, тоест Конституцията – основата на националното съзнание и самочувствие на съвременна, модерна Канада. Не съм убеден, че синът му Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг). Какво имам предвид:

Човекът на Давос

Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“

Трудно бихме си обяснили изключителното поляризиранеи катастрофалния спад на популярността на традиционно доминиращата политическа сила, Либералната партия, ако не повдигнем завесата зад прякора на Трюдо “Човекът на Давос“. Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“ Да си припомним неговите пророчески думи: “The pandemic represents a rare but narrow window of opportunity to reflect, reimagine, and reset our world“ “Пандемията представлява рядък, но тесен прозорец от възможности за размисъл, преосмисляне и за нулиране на нашия свят.“

Както е добре известно през 2017 г. Клаус Швабтриумфално заяви, че е успял, (забележете термина, който той използва to penetrate), да „проникне“ в кабинета на министър-председателя Джъстин Трюдо поради факта, че много от неговите министри са били членове на програмата на WEF (Световният икономически форум) за млади глобални лидери.

“Бях на прием за премиера Трюдо и знам, че половината от кабинета му или дори повече от половината от кабинета му всъщност са млади глобални лидери“.

Нещо повече, Трюдо, поне на мен доколкото ми е известно,бе единственият лидер на Запад, който не се притесни да използва термина „зануляване“, за да опише канадската пандемична политика (в реч на ООН през ноември 2020 г).

Действително в това отношение Клаус Шваб се оказа прав. Трюдо действително оправда доверието на Световния Икономически Форум, не само повтаряйки буквално WEF “talking points” (опорните точки), но по-важно прилагайки ги в действие, което естествено не остана скрито за широката общественост в Канада.

Бездомници в Канада, просяци, бедност

По време на пандемията средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%.

По време на пандемията, както вече писах по-рано, средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%. Малките и средни бизнеси бяха принудени да поемат колективно 135 милиарда долара дълг, тоест средно 170 000 долара за бизнес.

Така – цената на “зануляването“ бе 213 000 фалити!

В Канада, в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство

Този феномен предизвика безпрецедентно социално, а и здравословно отражение – в страната 1 на всеки 20 канадци (6%) е имал самоубийствени нагласи. Малко контекст – две годни по рано, през 2018, в унисон с WEF политиката на ултра-либерализъм, леките наркотици, като марихуана и канабис бяха легализирани. Успоредно с това особено, при така нареченото поколение Z се породи една своеобразна култура, водеща не само до зависимост (до 24 часа доставка онлайн), но далеч по-опасното чувство за гарантирана съдебна безнаказаност (в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство).

Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани

Вместо достъпът до наркотици да бъде ограничен, особено в контекста на чудовищната опиоидната криза в Канада, където всеки ден шестнадесет канадци са хоспитализирани поради свръхдоза (отравяне) с опиоиди, а само в град Ванкувър 6, предимно млади хора, умират от свръхдоза, правителството на Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани, което накара някои политически некоректни наблюдатели да дефинират тази политика като геноцид срещу младите.

Проф. Ивайло Груев

Проф. Ивайло Груев, Преподавател в Университета в Отава, Канада

Безнаказаността, за което споменах, се дължи също така и на един нов закон, влязъл в сила по същото време. Либерализиране на съдебната система, т. нар “catch and release”, тоест освобождаване под гаранция, превърнало се в де факто в “revolving door” – “въртяща се врата“. В разговорен превод това означава арестуване и (моментално) освобождаване,(!) като задължава полицията и съдиите да следват “принципа на сдържаност“. Тази безпрецедентна по своята логика абсурдна политика, според правителството е трябвало да реши проблема със свръхпредставянето в предварителния арест на уязвими групи като коренното население, бездомните,наркозависимите и не на последно място ЛГБТ общността.

Post Views: 3

ФОКУС

Москва и Техеран направиха своя избор

Published

3 days ago

January 20, 2025

Autor

Днес в Кремъл ще бъде подписано Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и Иран: президентите Владимир Путин и Масуд Пезешкиан ще завършат три години работа по историческия документ.

Защо исторически?

Защото наистина извежда отношенията между двете страни на ниво, безпрецедентно в историята на нашите връзки.

И тази история датира от повече от четири века и половина и е богата на различни събития – откакто сме съседи (в Каспийско море), те имат много измерения. Търговия и война, вражда и приятелство, подчинение на влияние и идеологическа борба, но взаимен интерес и зле прикрита симпатия един към друг, дори през годините на конфронтация, останаха постоянни.

Двете велики сили-цивилизации претърпяха възход и упадък както във вътрешните си работи, така и в отношенията си, но останаха съседи, заинтересовани един от друг. Но почти през всичките тези векове ние живеехме в свят, в който глобалните правила се определяха от Запада или по-скоро от англосаксонците – и това остави сериозен отпечатък върху нашите отношения.

По времето, когато започнаха нашите връзки, величието на древен Иран вече беше нещо от миналото, а Русия, напротив, беше поела по пътя на своя възход. Последната руско-иранска война приключи преди почти два века, но още тогава Иран попадна в сферата на влияние на Великобритания, която се опитваше да попречи на руснаците да достигнат Индийския океан.

И въпреки че Москва никога не е имала планове да завладее Персия, това нямаше значение за Лондон – те безкрайно се страхуваха от попадането на древната страна в руската орбита, виждайки това като заплаха за техните индийски владения (в Лондон постепенно започнаха да вярват в собствения си мит за плановете на руската армия за поход към Индия).

В резултат на това Иран беше разделен на британска и руска зона на влияние, южна и северна – и остана в това положение до средата на миналия век. Москва като цяло беше доволна от тази ситуация, но за гордостта на иранците ограниченият суверенитет и чуждото влияние бяха обидни.

След Втората световна война западното влияние в Иран става преобладаващо и шахът, който поддържа добри отношения със СССР, провежда политика на западнизиране на местния живот. Завърши с ислямската революция – и създаването на уникална система на теократична власт в комбинация с изборните институции на президентско-парламентарна република.

Новият Иран не само скъса със Запада – той се превърна в последователен идеологически и геополитически противник на цялата глобализация, изградена от англосаксонците. През първото десетилетие от съществуването на ислямската република СССР все още беше жив – и отношението към атеистичните комунисти с техния износ на революция (без значение, че това в много отношения не беше така) в Техеран беше враждебно и предпазливо.

Изоставянето на комунистическата идеология след разпадането на Съюза премахна идеологическата пречка пред руско-иранските отношения, но тук Русия се оказа в плен на залога си за сближаване със Запада (и в още по-голяма степен, приемането на западноцентричното геополитическото мислене на нашия елит).

Москва искаше да развие връзки с Техеран, но с поглед към Запада, превръщайки руско-иранските връзки в разменна монета или дори в заложник в играта си с англосаксонците. Всичко това не допринесе за нарастването на доверието към нас сред иранския елит, част от който, позовавайки се на историята, смяташе Русия за същата империалистическа държава като западните сили (въпреки че това беше несправедливо по отношение на Русия дори за 19 век).

През десетите години на нашия век започнаха сериозни промени: Русия, отдалечавайки се от Запада, започна да гледа на Иран като на стратегически партньор, преставайки да обръща внимание на западната пропаганда за страната като част от „оста на злото“. Сближаването беше улеснено от съвместните военни действия на двете страни в Сирия и решаващата роля на Русия в сключването на т. нар. ядрена сделка за иранската ядрена програма.

Двете страни се доближиха до напълно независимото определяне на отношенията и координацията на политиките си на световната сцена: нивото на доверие се повиши, личните връзки се засилиха и последните илюзии за възможността да се договорят поне за относителна нормализация на отношенията със Запада изчезнаха.

След февруари 2022 г. Русия се оказа в положението на супер-Иран: броят на санкциите срещу нашата страна многократно надхвърли иранското ниво. Ислямската република живее под американските санкции повече от четиридесет години и въпреки щетите, които нанасят, изгради свой модел на функциониране.

Опитът да се изтръгне Русия от световната икономика означава не само, че ще трябва да следваме отчасти иранския път, но по-важното е, че етапът на демонтаж на съществуващия световен ред е започнал. Мащабът на санкциите, наложени срещу Русия, показа, че компромис със Запада не може да бъде постигнат, което означава, че Иран, Русия, всички останали санкционирани страни, Китай и Индия са заинтересовани от изграждането на паралелен, алтернативен търговски и финансов механизъм.

Започна процесът на демонтаж на западния световен ред, англосаксонския модел на глобализация – и Русия и Иран са знаменосци в него.

Този процес няма да бъде нито бърз, нито лесен, особено след като е съчетан с геополитически земетресения по света, особено в Близкия изток, който е толкова важен за Иран. И двете страни обаче са направили избор в полза на изграждането на нов световен ред.

И укрепването на двустранното сътрудничество (а то засяга различни области – от военно-промишлени до транспортни и логистични), както и взаимодействието както по регионални, така и по международни въпроси е само материално укрепване на тази историческа стъпка. Русия и Иран вървят заедно към обща цел и сега никой не може да ги отклони от този път.