БЪЛГАРИЯ

Социалистите изхвърлят лидерите си от политическата сцена

Published

2 months ago

December 1, 2024

Autor

Как БСП изхвърляше лидерите си от политическата сцена

Единствено Стратега Лилов избегна тъжната карма на непризнаването

Живков „носеше одеялото“ в ареста, Виденов е обругаван до днес, а за Станишев другарите предпочитат да забравят, че е вкарал страната в ЕС и е бил резидент на ПЕС

Преди 35 години започна преходът от комунизъм към демокрация, за който мнозина смятат, че още не е свършил. Едно от нещата, които не станаха „като на Запад“, е отношението към хората, които са били на власт, а вече не са. Най-често те са обругавани, постиженията им – отричани и непризнавани. Както от свои, така и от чужди.

И това най-много личи по отношението към бившите партийни лидери. Партиите, които принадлежат към някое от големите политически семейства, веднага направиха в структурите си поделение „Старейшини“ – т.е. ветерани, както е „на Запад“. Но далеч не възприеха уважението, което се дължи на „старейшините“ или „сеньорите“, както още ги наричат в средите на социалистите в Западна Европа.

Пример за това са двете исторически партии на прехода – БКП/БСП и СДС. И в два последователни материала от Епицентър.бг ще припомним каква бе съдбата на лидерите на тези две партии.

Ето хронологията на процеса по изхвърляше лидерите от политическата сцена, който протече в червените редици в постотаритарните години.

За начало на прехода се смята 10 ноември 1989 г. На тази дата се провежда пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия, който за разлика от предишни подобни събития, които пропагандата наричаше исторически, настина става исторически. На това заседание Тодор Живков, ръководил комунистическата партия от 1954 г., е сменен. А по-късно и изключен от БКП.

Младите, които не помнят годините на социализма, ако въобще имат някакъв спомен за Живков, той е как, наметнат с одеяло, го води полицейски кордон. Срещу дългогодишния ръководител на социалистическа България бяха заведени пет дела, той бе тикнат в ареста, независимо от това, че вече е на 78 години и едва ли е имало опасност „да се укрие или да извърши ново престъпление“, че да му се налага точно такава мярка за неотклонение.

Живков остава зад решетките повече от шест месеца. Съден е за възродителния процес, за раздаване на коли и апартаменти, за „лагерите на смъртта“, за помощта, която България е оказвала на други държави. Смъртта му през 1998 г. слага край на делата срещу него. Всъщност това, за което е съдебно преследван Живков, са все решения, взимани от колективни органи. В които са били и част от хората, насърчаващи тази разправа. С други думи – неговите партийни другари. За истинското отношение на хората в преименувалата се вече на БСП БКП към Живков говори посрещането му в завод „Кремиковци“ в края на 90-те години. Тогава той е под домашен арест и получава специално разрешение от правоохранителните органи да се срещне с трудовия колектив. Първите икономически трудности на прехода вече са налице, хората, помнещи спокойния живот по негово време, го посрещат ентусиазирано. Партийното му членство е възстановено.

Знакови имена от висшия ешалон на БКП – Петър Младенов, Станко Тодоров, Добри Джуров, Александър Лилов, Георги Атанасов, като свидетели по едно от делата на Живков в съдебната зала

Наследилият Живков начело на БКП Петър Младенов, който за кратко е и държавен глава, избягва участта на предшественика си може би защото след като подава оставка като президент/председател на републиката, се оттегля напълно от обществения живот.

А сменилият го в БСП Александър Лилов е може единственият ръководител на социалистите, който до смъртта си запазва позициите си в партията, с уважение е наричан Стратега и неизменно получава най-много гласове на конгресите при избора на членове на Националния съвет.

По инициатива на Лилов БКП се отрича от възродителния процес още в края на 1989 г. и са върнати имената на българските турци. Лилов е автор на новата програма на партията „Нови времена, нова България, нова БСП“, основа на която е демократичния социализъм. Под негово ръководство се осъществява смяната на името на партията от комунистическа на социалистическа на 3 април 1990 г.

През декември 1991 г. той дава път на младите и се оттегля, а за председател на БСП е избран Жан Виденов, посочен от него. Виденов тогава е на 32 години.
Няма по-обругаван български политик от Виденов! Той е обвиняван основно за финансовата криза през 1996/97 г., довела до хиперинфлация, обезценила спестяванията на поколения българи за десетилетия. Но никой, дори от сменилите го начело в партията, не обърна внимание нито веднъж на това, че правителството и министър-председателят не могат да имат вина за нароилите се в началото на 90-те години банки, които в края на десетилетието започват „да гърмят“ една след друга, защото ръководството на банковата система от самото начало на прехода е преминало към БНБ. Сякаш всички, заседавали на „Дондуков“ 1 до вчера редом с Виденов, забравиха и, че по негово време България подаде молба за членство в Европейския съюз. Редовите социалисти обаче запазиха уважението си към Жан Виденов, което можеше да се види всяка година на националния събор на Бузлуджа, където той неизменно бе заобикалян от стотици симпатизанти.

Георги Първанов е следващият лидер на БСП, който можеше да стане най-успешният политик от редиците й с двата си президентски мандата, ако, излизайки от „Дондуков“ 2, не беше основал АБВ. С което подкопа собственото си дело на обединител на левицата. Като председател на БСП Първанов направи невъзможното, за да съхрани партията след краха на правителството на Виденов и кризата през 1997 г. За БСП 90-те години са време за идеологически спорове каква да бъде партията – социалистическа или социалдемократическа.

В медите е „прието“ БСП, която с различни маньоври на няколко пъти се е отказвала от властта, да бъде обвинявана, че не е изживяла комунистическия си манталитет, че се стреми към хегемонизъм в политическия процес и към власт на всяка цена (сякаш политическите партии са читалищни организации и по дефиниция не се създават точно, за да участват във властта). През 97-ма изглеждаше, че партията се е запътила към политическото небитие (като останалите си посестрими от съветския блок) и никога няма да се съвземе. Но под ръководството на Първанов взе, че се съвзе. Той осъществи т.нар. Солунски процес, довел до обединение на четири леви партии – БСП, Евролевицата, Обединения блок на труда и БСДП на д-р Петър Дертлиев. Докато в Евролевицата и ОБТ членуваха предимно бивши комунисти, случаят с БСДП не беше такъв. Това е историческата социалдемократическа партия, носеща спомена на много по-стар разкол с комунистите – още от първите десетилетия на ХХ век. По-късно социалдемократите са „врагове“ на комунистическия режим, а самият Дертлиев е изпратен в лагер. Затова в първите години на прехода възстановената БСДП е част от Съюза на демократическите сили. Припомнянето е важно, за да се осъзнае значението на това обединение, изковано от Първанов. Негово дело е и още по-широкото ляво обединение „Коалиция за България“, с което БСП консолидира цялото център – ляво политическо пространство и години наред се явяваше на избори под това име. Ентусиазмът от спечелването на президентските избори през 2001 г. възроди БСП, вдъхна й нов живот.

Начело на социалистическата партия след Първанов бе избран Сергей Станишев. Това стана на заседание на конгреса през декември 2001 г. И тук може би трябва да се припомни един исторически парадокс – формата „постояннодействащ конгрес“ бе измислена срещу Първанов, за да може да бъде отстранен бързо и без тромавата процедура по избор на делегати. А той я използва, за да осъществи елегантно оттеглянето си, след като вече бе избран за държавен глава. Като произнесе фразата, че „сърцето му продължава да бие отляво“.
Какво означава постояннодействащ конгрес? Просто делегатите могат да бъдат свиквани с решение на Националния съвет по всяко време, а не веднъж на четири години.
Днес едва ли някой помни как беше наложена тази поправка в устава. Както стана дума, тя бе елемент от вътрешнопартийните борби. Преобразованията в БСП, извършвани от Първанов и целия курс, който той следваше, съвсем не бе приеман безкритично в партията. Особено трудно бе приет завоят към НАТО. В партията не се ползваше с популярност и начина, по който ръководителите й се отнасяха към Виденов – те сякаш забравиха за него. Видните социалисти хич не се съпротивляваха срещу медийното му очерняне и мълчаха дори, когато отсреща се говореха откровени нелепици. Съпротивата срещу водената политика получи и организационна форма – т.нар. Открит форум, начело с Красимир Премянов. Демократизирайки се, БСП бе разрешила съществуването на фракции в редиците си. И точно Премянов измисли постояннодействащите конгреси, може би с надеждата на някой такъв конгрес да свали Първанов. Но след победата на президентските избори на Първанов му бяха простени всички грехове. Дори от социалистите, които до последно го критикуваха. Както се казва „победителите не ги съдят“.

А Сергей Станишев, оглавил партията на 5 декември 2001 г., остана начело на БСП цели 13 години – до юли 2014 г. Ако живеехме в Средновековието, когато всеки виден участник в политическите процеси е имал девиз, Станишев сигурно би могъл да се нарече „Най-щастливия“. Защото под негово ръководство БСП, бивша комунистическа партия от Източна Европа, не просто получи реабилитация и право на съществуване на политическата арена. БСП последователно бе приета в Социалистическия интернационал (през 2003 г.) и Партията на европейските социалисти, обединяваща социалистическите и социалдемократическите партии от Европейския съюз, през 2004 г. Нещо повече – Станишев бе избран за президент на ПЕС и бе преизбиран на този пост повече от десет години.
Под негово ръководство БСП спечели парламентарните избори през 2005 г., нещо немислимо само няколко години по-рано. Тогава Станишев стана министър-председател и се записа в историята като премиерът, вкарал страната в Европейския съюз.
Но днес другарите му сигурно нямат нужда от опита му или са забравили тези негови заслуги, защото през лятото, когато се редяха кандидатдепутатските листи, не му намериха място в нито една от тях, въпреки десетките номинации от общински организации. А в медиите мнозина от тях предпочитат да изтъкват, че е „започнал с изключванията“, изключвайки Първанов, Румен Петков и Ивайло Калфин, удобно забравяйки, че по устав те бяха се самоизключени заради участие в друга кандидатска листа.

След Станишев БСП бе ръководена от Михаил Миков. Той остана на поста само две години и бе сменен от Корнелия Нинова. Причината – лошото представяне на парламентарните избори през 2014 г., на които БСП получи 39 депутатски места. А в предишното бе имала 84.

На мястото на Миков бе избрана Корнелия Нинова и на първо време тя оправда очакванията. На следващите парламентарни избори през 2017 г. БСП взе 80 места, като предишната година бе спечелила и президентски избори.
Нинова обаче се зае да сменя идеологията на партията, обръщайки се към консерватизма и направо замрази отношенията с ПЕС. Във вътрешнопартиен план на недоволните организации се налагаха организационни мерки за въздействие като организиране на пълен цикъл отчети и избори с цел основно да бъдат подменени ръководствата им. И така в цялата страна, начело с най-големите организации – софийската и пловдивската. За капак Нинова поде и война с Румен Радев, когото сама бе наложила като кандидат за президент. И както се казва, резултатите не закъсняха. БСП направо се срина на изборите. Политическата ситуация пък бе станала такава, че избори има всяка година, а в някои години и по два – три. А резултатите на левицата дълбаеха дъното. Първия път Нинова обвини за това машинното гласуване, което до този момент енергично бе подкрепяла, но после прогледна за истината и подаде оставка. Впрочем, това не беше първата ѝ оставка, но предишната не бе „констатирана“ от конгреса. И за да се застраховат този епизод да не се повтори, за всеки случай другарите ѝ я изключиха от партията. Сега Корнелия Нинова не пропуска да натърти, че тези, които днес ръководят столетницата – Атанас Зафиров, Борислав Гуцанов и Кристиан Вигенин, но вчера са били редом с нея и са одобрявали всичко, което е предприемала като лидер. Те пък не ѝ остават длъжни.

И в тази отровна атмосфера, заразяваща дори първичните партийни организации, не е чудно, че бивши лидери на БСП като Жан Виденов и Михаил Миков вече не са членове на БСП. Първанов също се е оттеглил от активната политика, макар че през лятото впрегна целия си авторитет в полза на новата коалиция „БСП – Обединена левица“.

Станишев е от следващото поколение и му е рано за политическа „пенсия“, но другарите му явно са решили, че е минал от ред и няма какво повече да даде на партията. За разлика от Нинова обаче, Станишев не дава публичен простор на огорченията си. И когато критикува, го прави от принципните позиции на редови социалист. “Златното време” на неговото лидерство, когато кадрите на БСП заемаха ключови места и в центъра, и по места се помни. Но Станишев, за разлика от Нинова, не използва този капитал разрушително. Довчерашната председателка на БСП напротив – вече промотира новия си политически проект, с който със сигурност се надява да откъсне някой и друг процент от живото месо на партията.

А тя междувременно продължава да линее, докато водачите й водят битки с предшествениците си.

И в друго нещо не заприличахме на “Запада”. Сигурно, заради слабостта на икономиката ни. “Там” оттеглилите се лидери влизат в бордовете на компании, фондации или неправителствени организации, издържани от тези компании. При нас сякаш място под слънцето за оттеглилите се от активната политика хора, дори и в разцвета на силите им, сякаш няма. В партиите вече царуват нови лидери, които не искат конкуренция, а излаз навън просто няма.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 13

Related Topics:featured trending българия история политика

Up Next

Нов рекет-измама от държавата-мащеха

Don't Miss

Лавров: Атаката с ATACMS на Киев срещу Русия е сигнал от Запада, че иска ескалация.

БЪЛГАРИЯ

Сухопътният Шенген ни свари неподготвени

Published

18 hours ago

January 22, 2025

Autor

Неочаквано бързото отваряне на границите с Румъния и Гърция изненада държава, община и частни интереси

Заведи премиер или министър на границата и виж как няма опашка! Така възкликнаха от Камарата на автомобилните превозвачи и предложиха този български метод да се патентова и да се прилага и в други страни.

Миналата седмица премиерът Димитър Главчев с още двама министри цъфнаха на Дунав мост при Русе, където въпреки отворената вече шенгенска граница с Румъния реални и виртуални опашки продължават да тормозят шофьорите на камиони.

“Пълноправното членство на България в Шенгенското пространство е достижение на усилията на много правителства и няма да допусна в това да се сложи лъжица катран”, обяви тържествено Димитър Главчев, след като констатира, че опашка от тирове вече няма. А на печално известния буферен паркинг се мъдрели само десетина коли, чиито шофьори явно не бързат за никъде.

Уж така жадуван, сухопътният Шенген ни свари неподготвени.

Първо, държавата, се оказа, че не е готова (и не се знае кога ще бъде) с повече трасета на граничните пунктове с Румъния и Гърция, за да поемат нарасналия трафик. А нали точно на това разчитахме като ефект от Шенген – безпроблемно пресичане на граници, бърза доставка на стоки, ръст в търговията и в производството. Даже Министерството на финансите калкулира 600 млн. лв. повече в проектобюджета за 2025 г. заради пълноправното ни вече членство в Шенгенското пространство.

Ресорните министерства обаче не са организирали навреме изтеглянето на контрола (макар и спорадичен на случаен принцип) върху превозните средства и отбиването им, така че да не задръстват движението. Кантарите за камионите не са преместени далеч от граничния пункт. Не е въведена и електронна система, която да позволи водачите на тежкотоварни автомобили предварително да плащат онлайн таксата за преминаване през моста при Русе и директно да минават границата, като дигитален четец отчита от разстояние платената такса – така както е в останалите страни от Шенгенското пространство. Вместо това шофьорите на тирове на Дунав мост при Русе се редят на опашки пред гишета, на които митничарите им взимат по 37 евро в брой или с банкова карта.

Изненадани се оказаха и фирмите, които стопанисват пограничните паркинги. Те имат най-голям интерес струпванията на камиони да продължават и да биват отбивани за задължително паркиране срещу такса и раздаване на номера за преминаване на границата. Гневът на шофьорите от наглото притискане да минават през паркинга и да чакат ред в първите дни след 1 януари, когато нямаше никакви опашки, прекрати тази практика.

Какъв Шенген?! Граничари още проверяват, но не от будки, а от коли pic.twitter.com/vxPJ1tBP9C

— The Sofia Times (@thesofiatimes) January 7, 2025

Вероятно и община Русе е неприятно изненадана

от така неочаквано бързото вдигане на шенгенската бариера на Дунав мост. Защото знае, че докато има колони чакащи камиони, ще има и работа за най-големия паркинг от 116 дка, предоставени от общината на “Тир Паркинг Русе” срещу 600 хил. лв. годишно вноска в общинския бюджет в продължение на 30 години.

Сега властта стоварва вината за пречките пред свободното минаване на границата с Румъния върху ремонтните работи по “Моста на Дружбата”. Заради тях движението се осъществява само в една лента и така ще бъде в следващата година и половина. Превозвачи обаче се съмняват, че това e причината за все още заформящите се опашки. И припомнят, че и преди да започне ремонтът, се чакаше почти денонощие да минат границата. И питат: защо след 1 януари опашки на Дунав мост при Русе няма за леките автомобили, а само за тировете?

Визитата на Главчев също не успя да установи защо близо 200 камиона се струпват към края на деня по пътищата, които водят до русенския Дунав мост. Двамата придружаващи го министри – на регионалното развитие Виолета Коритарова и на транспорта Красимира Стоянова, тепърва ще анализират кога и по кое време на деня се случва струпването и не успяха да отговорят на редица журналистически въпроси.

Например:

Кога и за тировете ще се плаща онлайн такса за минаване на моста?

И защо това не е направено досега? Сдруженията на автомобилните превозвачи имат информация, че поне до средата на годината ще е така – Агенция Митници ще им събира парите на гише. Къде е Министерството на електронното управление? Къде са от “Информационно обслужване? Толкова ли е трудно да се внедри подобна система, още повече, че тя вече съществува за леките автомобили?

Министърът на регионалното развитие Виолета Коритарова не отговори ясно и кога ще бъде изградено отделно трасе за леките автомобили, платили вече таксата за преминаване на моста онлайн, за да не са в общата опашка и да преминават свободно.

Въобще, цялото поведение на служебния кабинет показва, че оставят на редовното правителство решението на проблемите със свободното преминаване на шенгенските граници. До тогава превозвачите ще трябва

да се примирят с виртуалните опашки на частния паркинг,

ако отново се случи струпване на камиони.

Сега кметът на Русе Пенчо Милков, който преди сам решаваше как да се преминава граничния пункт, търси съдействие от държавата. Милков отнесе много критики заради сключения през 2022 г. дългосрочен договор с фирмата “Тир Паркинг Русе” за предоставяне право на строеж на паркинг върху 116 дка общинска земя. И най-вече за заповедта всички камиони задължително да бъдат отбивани на този паркинг преди преминаването на границата, за да чакат ред на виртуална опашка – дигитална система, изработена от собственика на паркинга. Може получаването на номерче да не е платено, но пък спирането на паркинга се таксува с 15 лв. за български камиони и 50 лв. за чуждестранни – още едно безобразие, за което е сезирана Еврокомисията.

Целият този рекет две години се толерираше от МВР и пътна полиция, като предишни министри на вътрешните работи обясняваха, че нямат нищо общо с паркингите по границата. Така Калин Стоянов се дистанцираше и от безобразията на другия мост на Дунав – при Видин, където частен паркинг също рекетираше превозвачите. От 1 януари превозвачите казват, че там вече няма проблеми.

Тези дни кметът Милков и областният управител на Русе Драгомир Драганов призоваха служебния премиер Димитър Главчев

държавата да изработи и въведе собствена система за управление на трафика

в подстъпите към Дунав мост, за да не се вият опашки от тежкотоварните автомобили по булевардите на града.

В отговор на запитване на “Сега” стана ясно, че Агенция “Митници” работи по проект за управление на трафика, но той бил предназначен само за ГКПП на външните граници на ЕС и ще бъде внедрен пилотно в началото на следващата година.

Проверка показа, че още през октомври 2023 г. Агенция “Митници” е обявила обществена поръчка с предмет на дейност „Изграждане на системи за управление на трафика на ГКПП и за управление на опашките“ за близо 8.2 млн. лв. без ДДС, която е спечелена от “А1 България” през май 2024 г. Работата по тази поръчка обаче е започнала през октомври 2024 г. със срок на изпълнение 60 месеца.

Само няколко часа след визитата на Главчев на Дунав мост Русе над 50 камиона се струпаха в очакване да преминат границата. Те обаче бяха отбити край Бяла. Явно там ще се премести виртуалната опашка и там ще се намърдат новите частни паркинги, които да рекетират превозвачите. Защото поне още година и половина държавата ще се помайва с решението на проблема с бързото и безпроблемно преминаване на шенгенските граници.

Междувременно Румъния обяви, че е спечелила 2,5 млрд. евро от Европейската комисия за строеж на втори Дунав мост при Русе. Изпълнители на проекта ще бъдат румънски фирми. Очаква се строителството да започне през 2026 г., а съоръжението да заработи през 2030 г. Е, тогава сигурно превозвачите ще минават бързо тази шенгенска граница.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 3

БЪЛГАРИЯ

Синдикати и работодатели организират протести и блокади

Published

2 weeks ago

January 10, 2025

Autor

Синдикатите и работодателите организират протести и блокади, ако не бъдат компенсирани за поскъпването на тока

Протести и блокади на магистрали и гранични пунктове ще предприемат синдикатите и работодателските организации, ако правителството не ги компенсира за скъпия ток.

В България има над 500 000 небитовите потребители, съобщи на пресконференция председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев и предупреди, че се подготвят протести, ако държвата не ги компенсира. Работодателите обясниха, че тези компенсации не са само за бизнеса, но и за над 6 милиона българи, тъй като значителното увеличение на цената на тока за небитовите абонати ще доведе до поскъпване на стоките и услугите и тази цена ще бъде платена от обикновения потребител.

Васил Велев припомни, че цената на електроенергията за битовите потребители бе повишена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) от 128 на 138 лева за мегаватчас на закрито заседание на 1 януари. За небитовите потребители обаче цената от 1 януари скочи от 180 на над 250 лева, като последните сделки на енергийната борса достигат 282-305 лева за мегаватчас. Това прави предприятията неконкурентоспособни, подчерта Велев и поиска компенсация от държавата, която повиши цената на електроенергията. Прогнозите са, че скъпата електроенергия ще доведе до фалити, ако държавата не всеме мерки.

„Ако това не се случи, на 15 януари, в 11.00 ч., с нашите партньори и членове, ще бъдем на протест в триъгълника на властта“, закани се председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Работодателите настояват за запазване на настоящия праг от 180 лева за мегаватчас за небитовите потребители.

За да се избегнат спонтанни действия, като блокади на магистрали и гранични пунктове, социалните партньори, работодателските организации и синдикатите са предприели координирани усилия. Проведени са срещи със служебния министър на енергетиката, вицепремиера и министър на финансите. Предстоят още дискусии, включително с представители на парламентарните групи, както и още една среща със служебния министър на енергетиката, уточни Велев и предупреди, че ако няма решение, започват протести.

Механизмът за компенсации е от ключово значение не само за предприятията, но и за небитовите потребители като детски градини, училища, болници, храмове и музеи, които също изпитват трудности от високите цени.

Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) беше извикан на изслушване в парламента кое е наложили покачването на цените. Иван Иванов призна, че непредвидени обстоятелства около енергийната криза в Украйна и повишеното потребление са наложили поскъпването на тока. „Цената за бита е свързана с прогнозната цена в регулаторния период. До 30 юни ние определяме прогнозната цена, но настъпиха непредвидени неща, рязка криза в Украйна през есента и цената расте нагоре“, каза Иванов по време на изслушването си в пленарна зала. Той трябваше да отговаря на въпроси на депутатите защо енергийният регулатор е качил цената на тока. „България, Гърция, Румъния, Унгария и Словакия бяха страните, които осигуриха тези доставки на пазарни цени“, добави той. По думите му чисто технологично не е било възможно да се включат с доставки за Украйна страните на запад от Унгария.

„Това повиши пазарната цена и от 1 януари ние сме длъжни да отчетем реалните стойности в изминалите 6 месеца. Цялата методика е открита. Повишението се дължи преди всичко на тези дружества“, заяви той, като обвини и разходите на АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица Изток 2“ за новите цени. Двете държавни дружества обаче не са искали покачване на цените, отрече аргументите му министърът на енергетиката Владимир Малинов.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 31

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на имоти полудя. Невижан интерес към тези градове

Published

2 weeks ago

January 10, 2025

Autor

Реализирани са повече сделки с имоти както в най-големите градове на страната

Невиждано покачване на продажбите на жилищни имоти в големите градове на страната. Сделките с апартаменти и къщи в София се увеличиха с над 32% в периода от октомври до декември 2024 г. спрямо предходното тримесечие, показват данни на Агенцията по вписванията.

През четвъртото тримесечие на миналата година в столицата са регистрирани 10 441 сделки с имоти, при 7879 продажби през предходното тримесечие. Сериозно увеличение на покупките има и в другите големи градове на страната.

По принцип четвъртото тримесечие на годината е най-добро за пазара на имоти и миналата година не прави изключение. Регистрираните покупки на къщи и апартаменти от октомври до декември в цялата страна са 60 429, показват данни на Агенцията по вписвания. Това е ръст с 11,6% спрямо предходното тримесечие.

Реализирани са повече сделки с имоти както в най-големите градове на страната, така и в редица по-малки населени места. Това показва, че има търсене не само на апартаменти в най-големите градове, а и на селски и ваканционни имоти. Редица хора в по-малките градове също купуват имоти, защото искат да живеят в по-хубав дом или да инвестират парите си и да ги предпазят от инфлацията.

Общо в шестте най-големи града в страната – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора регистрираните продажби на имоти през четвъртото тримесечие на миналата година са 23 760. Това е с над 18% повече спрямо предходното тримесечие.

От тези шест града най-голям е ръстът на сделките в София. На второ място е Варна, където увеличението на продажбите е с 14,7%, а на трето място е Русе с ръст от 13,3% спрямо предходното тримесечие. В Пловдив увеличението на сделките е с 10,7%, в Стара Загора е с 5,3%, а в Бургас има спад с 2%.

Ако от общия брой на сделките с имоти в страната извадим данните за шестте най-големи града, също има ръст на реализираните продажби през четвъртото тримесечие на миналата година. Регистрираните в тези населени места сделки са 36 669, което е със 7,6% повече спрямо предходното тримесечие.

Покупките на селски къщи и ваканционни имоти нараснаха след пандемията, като тази тенденция продължава и досега. Причините за това са много. От една страна хората разбраха предимствата да имат втори дом по-близо до природата, където винаги могат да отидат със семейството си. Много хора, които могат да работят дистанционно, предпочетоха да се отдалечат от големите градове.

А освен това покупката на къща е чудесна инвестиция. При високата инфлация и ниските лихви по депозитите в банките много хора решават да спасят парите си като ги вложат в имот. Ако нямат достатъчно налични пари за покупка на хубав апартамент в голям град, взимат и банков кредит или се насочват към имот в по-малко населено място, където цените са по-ниски.

Най-голям ръст на сделките с имоти е регистриран в службата по вписванията в Ивайловград. За едно тримесечие там са вписани 54 продажби на имоти, което е с 50% повече спрямо предходното тримесечие. Природата в района на Ивайловград е хубава, а предимство за града е, че е близо до границата с Гърция. В района имоти купуват и хора, които са изкарали пари от работа в чужбина и искат да ги инвестират.

В топ три на населените места по ръст на сделките влизат Брезник и Оряхово. За едно тримесечие в службата по вписванията в Брезник са регистрирани 106 продажби, което е с над 47% повече спрямо предходното тримесечие, показват данните на Агенцията по вписвания. Близостта на Брезник до София е основната причина за ръста на сделките. В Оряхово за три месеца продажбите са 177, което е с 40% повече спрямо предходното тримесечие.

На четвърто място по ръст на сделките е службата по вписвания в Самоков. Регистрираните сделки там са 306, което е увеличение с над 39% спрямо предходното тримесечие. Развитието на района като туристическа дестинация увеличава интереса към покупката на имоти. Топ пет се допълва от службата по вписванията в Харманли, където сделките са 262, а ръстът е с близо 38%. В района много имоти купуват кора, които са изкарали парите си от работа в чужбина.

Сред другите служби по вписванията, които е добре да бъдат отбелязани, са Девин (122 сделки и 34% ръст спрямо предходното тримесечие), Радомир (420 продажби, +33,3%), Трън (56 сделки, +33,3%), Асеновград (624 продажби, +33,2%), Сандански (344 сделки, +32,3%), Перник (675 продажби, +31,3%), Бяла Слатина (260 сделки, +31,3%) и Разлог (955 продажби, +31,2%). Има голяма разлика по отношение на движението на пазара на имоти в различните градове на страната. В 37 от всичките 113 служби по вписванията регистрираните сделки с имоти нарастват с над 20 на сто.