ФОКУС

Фактчекърите в Европа последна агония и гърч на неофашизма

Published

2 days ago

January 27, 2025

Autor

Соня Момчилова: Запазването на фактчекърите в Европа е агония и гърч на тези, които „предъвкват рефлукса на грантовете“, интервю на Любо Данков:

Когато говорим за свободата в медиите, кое е по-важно – свободата на словото на журналиста, правото на „потребителя“ да получава информация, свободата на притежателя на медията да постига целите си чрез нея? Как взаимодействат тези неща помежду си?

– Свободата в медиите е функция на отношението към свободата и ненамесата в работата на журналиста както от страна на собственика на медията, така и от политически, финансови, идеологически и други фактори. Когато говорим за редакционна журналистика, свободата на журналиста да формира позиция и гледна точка, без да обслужва интереси, предразсъдъци или страхове – било лични, било чужди – гарантира, че потребителят на информация ще получи обективна картина и яснота за явление, процес или ситуация.
Когато журналистът работи в собствен влог, платформа или друг вид модерна интернет медия, той носи цялата отговорност за съдържанието, което създава, и за доверието, на което разчита. Дълбоко погрешно и самонадеяно е от страна на познатите традиционни форми на журналистика e да подценяват и омаловажават ролята и работата на новите медии и хората, които са техни лица. Бих казала, че това е комплекс.

Важни ли са обществените медии за една държава? Каква е ролята им? БНТ обществена медия ли е или карикатура на такава? Защо БНТ стигна до това положение? Може ли да се преборим за истинска обществена медия или това е загубена кауза на този етап?

-Обществените медии са наречени такива, защото имат обществена мисия. Как е формулиран ангажиментът на БНР и БНТ да защитават интереса, осведомеността и базовото съдържание, залегнало в програмните схеми, може да се види в Закона за радио и телевизия. Отделна тема е спешната нужда мисията да се предефинира и изследва предвид променената медийна среда и новите нужди на зрителите и слушателите.
Обществените медии в много отношения, дори според текстовете на настоящия ЗРТ, не изпълняват мисията си. В условията на конкуренция с новите, буквално роящи се платформи за аудиовизуално съдържание, традиционните медии просто нямат шанс да задържат позиции, ако не се събудят от амнезията и удобното безкритично преследване на актуалните събития.

Преди дни видяхме как един чест и очакван до втръсване гост в БНТ си позволи да се държи с колегата Владислав Апостолов. Самозабравата и високомерието на „обичайните заподозрени“, които обикалят телевизиите и радиата, печелят грантове и тотално са изгубили представа за възможността да бъдат в конкуренция и в съседство по микрофон с другомислещ, създаващ потребност от аргументирана мисловна дейност събеседник, лично мен ме смая. Наглостта и арогантността на зам.-главния, както се самопредстави претендиращият за легитимност, са изумителни.

През годините на либерално извращаване на медиите се стигна до пълна хомогенизация на мненията в ефир, включително и в обществените медии. Хора, които говореха, че трябва да има една цивилизационно легитимна гледна точка и че какъвто и да било релативизъм на мненията е немислим, буквално завзеха медийното пространство и бранят линията на евроатлантизма по-ревностно от някогашните политкомисари в медиите.

Ако трябва да бъдем докрай обективни – а без съмнение това е наложително – то в БНТ по мое лично мнение се наблюдава известен плурализъм, поне що се отнася до партийни участия в публицистичните формати. Големият проблем на СЕМ и на обществените медии е, че финансирането им зависи от политически силните фигури както в законодателната, така и в изпълнителната власт. Няма как да не се церемонят и да не създават комфорт на онези, които им определят бюджета. Ако се приеме нов закон, който да гарантира финансовата независимост на медиите, нещата ще се променят.

Има ли забранени теми или гледни точки в обществените медии? А в големите частни национални медии? А забранени и разрешени гости? Могат ли да бъдат решени тези проблеми?
– Има, разбира се. Не се повдигат насъщни, жизненоважни за съдбата, здравето и оцеляването на нацията проблеми. Не се говори за престъпния характер на концесионирането у нас, за злоупотребите и дерибейството в малките населени места. Забранено е дори да се изразява съмнение относно правилната ориентация и цивилизационния избор на страната ни, въпреки че въртим в омагьосан кръг вече 35 години.

Има списъци с позволени и непозволени гости в студията. Съществува и пряка връзка – физическа или телефонна

– с пресцентровете на партиите, които осигуряват „храната“ за определени журналисти и медии. Решение в така структурираното медийно пространство няма, защото търговските медии зависят от рекламни приходи и грантове, а финансовото благосъстояние на рекламиращите субекти зависи от елитите по върховете на властта. Това не е нещо ново, но е важно да се напомня.

Информацията е скъп продукт. Как е редно да бъдат финансирани медиите, за да не се стигне до разпространяване на изкривена в нечия полза информация?
– Отдавна се коментират различни подходи за финансиране, познати в старите демокрации. Няма воля, нито желание от управляващите да се разработи фонд за финансиране, нито да се регламентира процент от БВП за тази цел. Съществуват и други форми, но настоящото положение устройва напълно както компрадорския елит, така и партньорите ни, които не пестяха средства (надявам се това да се промени), за да минимализират негативните коментари на политиките, които провеждат чрез наместниците си срещу националните ни интереси.

Опасно ли е финансирането чрез реклами в обществените медии?
– Има различни мнения. Зависи от естеството и формата, под която се рекламира дадена стока или услуга. Аз много се гордея, че станах инициатор на премахването на рекламата на хазарт. Едва ли има нужда да уточнявам защо това беше, макар и закъсняло, абсолютно наложително действие, макар и да не влизаше в задълженията и прерогативите на СЕМ.

Личното ми мнение е, че в обществените медии не би трябвало да има търговска реклама, но това, съотнесено към настоящата форма на финансиране, би било дискриминация.

Медиите чужда собственост опасни ли са?
-Някога, преди 25 години, когато създавахме БТВ, си мислех, че правим нещо много стойностно и важно. Направо революция си въобразявах, че се случва. С днешна дата си давам сметка как с изтичането на мозъци и професионализъм, на ярки лица и запомнящи се гласове, настъпи интелектуалният холокост. Позволявам си вече традиционно да се изразя по този начин, без да се притеснявам, че някой може да ми поиска оставката за употреба на крайни квалификации, над които едни хора са си въобразили, че притежават нотариален акт.

Бездушие, посредственост, зависимости от всевъзможен характер – подозирам, че това е причината за състоянието, в което се намира личният състав (бих го нарекла персонал) на медиите, които би трябвало да са зона на свободни и красиви умове.

Етикетирането на медии като чуждестранни агенти би ли имало реален ефект или за спиране на влиянието чрез медиите на външни сили са нужни по-сериозни мерки?
– Етикетирането на каквото и да било, без да се проумяват причините и природата, е безсмислено и е предпоставка за разделение и ялови спорове. Когато обаче едно определяне на агенти за влияние се покрива с впечатлението от дейността им, то тогава, съгласно правилото на Окъм, срещу тях трябва да се действа, както се обезврежда агент за влияние.

Четвъртата власт е невъзможна без захранващите я и верифициращите необходимостта ѝ други три власти. Доколкото четвъртата власт доброволно абдикира от ролята си на коректив, ще бъде интересно да се наблюдава пораженческото ѝ слизане от сцената на „Обществото на спектакъла“ по Ги Дебор.

Имаме основание, струва ми се, да направим извода, че финансираните щедро от чуждестранни бюджети медии обслужват интересите на „партньорите ни“ и то с корпоративната отдаденост на наемници. Надявам се да се приеме закон, точно дефиниращ работата на такива медии, и санкции, лимитиращи размера и характера на дейността им.

Каква е ролята на информацията в наши дни? Може ли да се каже, че четвъртата власт по някакъв начин е първа, заради ролята ѝ в избирането на първите две?
– Имам лично колебание дали информацията или идеите са конвертируемата стока с по-висока стойност в наши дни. Хибридните войни, ролята на дийпфейка и дезинформацията, постистината и достъпът до социални мрежи и платформи за споделяне на аудио-визуално съдържание промениха ролята на традиционните медии и дават все по-съществен тласък на платформите в интернет.

Как се бори дезинформация – с информация или с регулации?
– И по двата начина. Но дезинформацията се неутрализира с повече автентична, проверена и доказуема информация. Не със заклинания и лозунги, не със стигматизация на различното мнение и противоположната гледна точка.

рискът свръхрегулацията да се изроди в цензура е много голям. Мисля, че вече сме усетили последиците от престараването на хигиенистите и санитарите, финансирани от „циклопа“, лишен от периферно зрение

Колкото до регулацията, рискът свръхрегулацията да се изроди в цензура е много голям. Мисля, че вече сме усетили последиците от престараването на хигиенистите и санитарите, финансирани от „циклопа“, лишен от периферно зрение. Регулацията трябва да се насочи към спекулативните страни и безконтролната изобретателност на инфлуенсърите, рекламиращи всевъзможни опасни, подвеждащи и дори животозастрашаващи артикули, дейности и услуги.

Трябват драконовски мерки и дори забрана на дейността, увреждаща или застрашаваща детското здраве и психика, както и изобщо подлагаща потребителите на рискове. В същото време платените фактчекърски звена, обслужващи едностранно идеологически или финансови интереси, трябва да се преориентират професионално.

Кои са основните моменти в журналистическите стандарти и какъв е пътят за налагане на спазването им?
– Съществуват редакционни стандарти и дори цели устави и кодекси за поведението и принципите на работа както в BBC, така и в други големи медийни компании.

За мен принципите, на които трябва да се основава журналистическият труд, са дефинирани най-ясно и класически неопровержимо от Йосиф Хербст точно преди век: „Никому в угода, на никого напук!“ Той казва още, че истината трябва да бъде преди хляба. Съпоставете сега веруюто на този апостол на свободния печат и революционното слово с тезата на журналистка от „Свободна Европа“, която се оплака на американския посланик, че не стигат парите, а журналистиката е бизнес и изисква финансиране.
Какви принципи може да изискваш от такъв субект? Той иска единствено да печели от труда си и да капитализира търсенето на истината в сребърници. Това не е етиката на журналиста, това е житейската правда на бакалина.

Кога трябва да се налага регулация по отношение на разпространението на информация? И трябва ли?
В Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) е описано и регламентирано в кои случаи и по какъв начин се упражнява регулация от СЕМ. По-страшното е, че съгласно ежегодните анкети на АЕЖ, автоцензурата е вече напълно всекидневно явление и е на път да се превърне в норма. Всеки трети запитан журналист твърди, че установява автоцензура в работата си. Това явление и масовизацията на уплашения журналист са терминалната фаза за болната журналистика.

Регулация е необходима и тя трябва да се провежда от наистина независими и компетентни хора, които не обслужват благодетелите си, пратили ги да бдят за интересите им.

Ако е нужно – кои медии е добре да подлежат на регулация? Тези с голяма аудитория?
– Още веднъж казвам – важно е кой и от какви подбуди е движен, когато упражнява регулация.
На медийната индустрия ли се угажда, на монополистите и магнатите, на политическите субекти или на обществото? Всяка медия би могла да послужи за разпространяване на дезинформация, фалшиви новини, индоктринация и дори углавни престъпления. Трябва да се наблюдава целият медиен ландшафт, но без да се упражняват самоцелни рестрикции.
Правото на свобода на изразяване на мнение има всеки човек и това е неоспоримо право, залегнало във всички харти и конституции на модерното човечество, към което се причисляваме. Аудиторията няма значение – дори един човек да е застрашен от вредно съдържание, той трябва да бъде защитен. Това не означава, че са необходими крайни мерки като заличаване и премахване на медии по недоказани обвинения, доноси и субективни преценки.

За националните медии – нужно ли е лицензиране за разпространение на новини и актуални предавания, което да бъде прекратявано при системно погазване на журналистическите стандарти? Или с това по-скоро може да се злоупотреби?

Лицензирането на обществените и комерсиалните медии се извършва по определени критерии и алгоритъм, залегнали в ЗРТ и ЗЕС. Програмните изисквания също са дефинирани както съдържателно, така и процентно. Темата за журналистическите стандарти и отказът от тях вече обсъдихме – тя е много деликатна и спорна. Намеса в редакционното съдържание трябва да се прилага изключително внимателно.
Всяка медия би трябвало да държи сметка за доверието и аудиторния дял, който губи или печели при демонстрация на незачитане и погазване на истината.

Изискването за представяне на различни гледни точки за един журналист ли се отнася, или само за медията като цяло?
– Както е казал Марк Аврелий: „Каквото за пчелата, това и за кошера.“ Шегувам се, но е ясно, че ако е правило за медията да се стреми към плурализъм, за отделния журналист също е недопустимо да се задоволява само с едно мнение, когато се търси истината.

Има ли „европейска позиция“ в журналистиката, или такава може да имат само чиновниците от ЕК?
– Чиновниците нанесоха драстични поражения на свободата на медиите и продължават да упорстват с налагането на единна, европейска, чиновническа позиция, чието отстояване защитават с директиви и регламенти. Това бетонира разделението в обществото и променя ролята и предназначението на медиите.
По силата на Нютоновия закон този натиск ще предизвика и вече предизвиква обратен ефект. Тези дни най-голямата партия в ЕП се обяви срещу чиновничеството, което вече заприличва на имплозия на сгрешения и порочен модел на управление на ЕС.

Трябва ли да има закон срещу цензурата?
– Няма официално действаща цензура, така че няма как да има закон срещу нещо, което е оспоримо и трудно доказуемо. По-важното е да има ефективна регулация, която да бъде гарант за свободата и недосегаемостта на журналистите.

Добра идея ли е да има комисия, която със съдебни методи да решава журналистически казуси и спорове?
– В момента има Комисия за журналистическа етика, както и съдебна система, която, слава Богу, изключително рядко отсъжда в ущърб на журналиста, срещу когото е предявена съдебна претенция. У нас почти липсват т.нар. дела „шамари“ срещу журналисти. Друг въпрос е каква е структурата на КЖЕ, кой избира състава и членовете ѝ и дали има смисъл от нея.

Проверка на факти от структура, която не предлага участие на всички заинтересовани страни, представяне на доказателства, ясна процедура и възможност за обжалване борба за истината ли е или цензура?
– Цензура, без съмнение. Но ми се струва, че с това зло, което „все добро твори“, е приключено. Поне така ми се иска да вярвам.

ЕФЖ и „Репортери без граници“ искат ЕК да опази фактчекърите в Европа, включително със санкции към Meta (заглавие от сайта на СБЖ). Как ще коментирате това?
– Това е агония и гърч на тези, които „предъвкват рефлукса на грантовете“. Хигиенистите могат да се преквалифицират в отдел „Чистота“ на общините по местоживеене.
За организацията „Репортери без граници“ мога да говоря дълго, но се надявам скоро да няма причина да се обсъжда несъстоятелността на подобни образувания.

Няколко думи за СЕМ? В сегашната ситуация този съвет може ли да играе значима роля в медийния живот?
– СЕМ може да играе значима роля, стига да поиска да не си спестява неприятностите и неодобрението на „индустрията“ и на политиците, които са причина за озоваването на всеки един от членовете в съвета. Ако оправдае характеристиката „независим регулатор“, СЕМ ще може да повлияе положително.
Всичко, което гледаме по телевизията и слушаме по радиото, дори това в интернет, може да претърпи благотворна промяна и да повиши качеството и полезността си.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 17

Related Topics:featured trending измама конспирация корупция лъжа политика свят технологии

Up Next

В 45-минутна реч пред Давос, Тръмп насмете ЕС

Don't Miss

Битката за бъдещето започва – истинска кървава война по света

ФОКУС

Санкциите проработиха – глобалното затопляне се отменя

Published

4 hours ago

January 29, 2025

Autor

Александър Яковенко: Санкциите проработиха – глобалното затопляне се отменя

Климатичните политики на Запада често са свързвани с либералните елити, които от години си поставят амбициозни и често нереалистични цели в борбата с климатичните промени.

Тези идеи намериха отражение в Парижкото споразумение за климата, концепцията за зелена икономика и енергийния преход. Подобни инициативи са заложени и в руската политика, включително в новата редакция на Климатичната доктрина 2023, която предвижда достигане на въглеродна неутралност до 2060 г., пише руският анализатор Александър Яковенко.

Русия и климатичните амбиции

Русия, като „устойчив оловен войник,“ спазва международните си ангажименти, докато в същото време Западът, който създаде проблема с климата, започва да преразглежда собствените си цели. Основен фактор за тази промяна е Доналд Тръмп, който още в началото на президентството си извади САЩ от Парижкото споразумение, добавя Александър Яковенко.

икономическите предизвикателства, включително санкциите срещу Русия и конфликта в Украйна, доведоха до реализацията, че тези политики носят сериозни рискове за икономиката, особено в ЕС

Този акт не е изолиран – той е отражение на нарастващото съзнание за ограниченията на човечеството в борбата с климатичните промени. Първоначално Западът смяташе, че може да се справи с всичко, но икономическите предизвикателства, включително санкциите срещу Русия и конфликта в Украйна, доведоха до реализацията, че тези политики носят сериозни рискове за икономиката, особено в Европейския съюз, допълва той.

Равносметката на „зелените технологии“

Много от зелените технологии не са толкова ефективни, колкото се твърди. Японските вятърни турбини покриват едва 46% от въглеродните емисии, генерирани при тяхното производство

През последните години стана ясно, че много от зелените технологии не са толкова ефективни, колкото се твърди. Пример за това е дело в Ню Йорк, където съдът установява, че японските вятърни турбини покриват едва 46% от въглеродните емисии, генерирани при тяхното производство. Подобен резултат е отчетен и при соларните панели на една от компаниите на Илон Мъск – те компенсират само 24% от въглеродния си отпечатък за период от 10 години, пише анализаторът.

обещанията на развитите държави да предоставят 300 милиарда долара на развиващите се страни за климатични цели изглеждат все по-нереалистични

Същевременно, обещанията на развитите държави да предоставят 300 милиарда долара на развиващите се страни за климатични цели изглеждат все по-нереалистични. Въпреки че тези обещания помогнаха на Запада да привлече развиващите се страни към своята климатична политика, е ясно, че финансирането няма да бъде изпълнено, отбелязва Яковенко.

Глобалното затопляне и политическите игри

Опитите да се ограничат температурите на планетата до увеличение от 1,5 градуса вече са се провалили в много региони. Това поставя въпроси за ефективността на цялостната климатична политика, допълва анализаторът. Освен това, с очакваното завръщане на Доналд Тръмп на президентския пост, е възможно напълно да се преосмисли климатичната програма на САЩ, коментира Яковенко.

Арктика и енергийните интереси

САЩ, водени от прагматизма на Тръмп, ясно демонстрират намерението си да използват природните ресурси на Арктика за икономическа изгода

САЩ, водени от прагматизма на Тръмп, ясно демонстрират намерението си да използват природните ресурси на Арктика за икономическа изгода. Претенциите за Гренландия и Канадските арктически територии са само върхът на айсберга в този контекст, подчертава анализаторът. Вместо да се съсредоточи върху глобалното затопляне, Вашингтон изглежда готов да използва изменението на климата като възможност за икономически растеж, пише Яковенко.

Противоречията на шистовата революция

САЩ се превърнаха в енергийна суперсила благодарение на шистовата революция. Въпреки това този метод за добив на нефт и газ се оказва изключително замърсяващ. Хидроразривът, използван за извличане на ресурсите, води до замърсяване на подпочвените води, микроземетресения и големи емисии на метан – газ, който е многократно по-вреден за климата от въглеродния диоксид, коментира анализаторът.

Интересното е, че дори американските екологични фондове като BlackRock продължават да инвестират в шистовата индустрия, въпреки че тя е нерентабилна и противоречи на климатичните цели във всяко отношение

Интересното е, че дори американските екологични фондове като BlackRock продължават да инвестират в шистовата индустрия, въпреки че тя е нерентабилна и противоречи на климатичните цели. Това е пример за двуличието на американската политика, която от една страна се представя като защитник на климата, а от друга използва разрушителни технологии за икономическа изгода, подчертава Яковенко.

Европа и последствията от санкциите

ЕС, който доскоро се опитваше да бъде лидер в климатичната политика, е принуден да се върне към използването на въглища заради енергийната криза, предизвикана от санкциите срещу Русия. Това е пореден удар по зелените амбиции на ЕС

Европейският съюз, който доскоро се опитваше да бъде лидер в климатичната политика, е принуден да се върне към използването на въглища заради енергийната криза, предизвикана от санкциите срещу Русия. Това е пореден удар по зелените амбиции на ЕС, който същевременно губи конкурентоспособност на глобалния пазар заради високите цени на енергията, обяснява анализаторът.

Призивите на Тръмп Европа да увеличи покупките на американски енергийни ресурси само влошават ситуацията, тъй като те са значително по-скъпи от традиционните доставки от Русия, добавя Яковенко.

Егоизъм в климатичната политика

Александър Яковенко подчертава, че САЩ не само живеят за сметка на останалия свят чрез статута на долара като глобална резервна валута, но и унищожават екологията на планетата, за да поддържат икономическия си растеж

В този контекст става ясно, че климатичната политика се превръща в инструмент за геополитически и икономически манипулации, а не в средство за справяне с глобалните екологични проблеми. САЩ, вместо да се ангажират с реални действия за опазване на климата, използват екологичните дебати за утвърждаване на собствените си интереси, пише Яковенко.

Това поставя въпроса дали глобалната борба с климатичните промени наистина може да бъде успешна, докато водещите икономики използват тези инициативи за свои собствени цели, заключава анализаторът.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 0

ФОКУС

Oсновен инструмент за легитимиране на изградената властова брюкселска конструкция

Published

1 day ago

January 28, 2025

Autor

В епохата на късния СССР подпалвачи на войната бяха американските империалисти.

Дьо Гол, Митеран, Бранд, Шрьодер и други видни европейци се усмихваха на престарялото ръководство в Кремъл. Те се ползваха от евтините руски въглеводороди и природни ресурси.

И минаваха за миролюбци.

Тогава нещата изглеждаха така, но не бяха съвсем така. Европейците бяха предимно крипторусофоби и откровени лицемери. Но хвалеха публично Андропов и Горбачов, който по-късно се преобрази в рекламен агент на „Луи Вюитон“ и „пица Хът“за сметка на руските имперски амбиции.

Днес еврокартинката е коренно различна. Днес Путин и Русия са „агресивни врагове“ и са жизнено необходими на европейските елити. Те са основен инструмент за легитимиране на изградената властова брюкселска конструкция по дизайн на турболибералите. Днес Кийр Стармър, Еманюел Макрон, Олаф Шолц и не на последно място Урсула фон дер Лайен са рекламни агенти на европейския „стратегически паразитизъм“ (за сметка на САЩ), който няма нищо общо с прокламираната от Еманюел Макрон „европейска стратегическа независимост“ Върху него се гради отсъствието на страх от война с Русия. Патологичната русофобия в Европа е последната сламка, за която се държат властовите европейски елити. Типичен пример са нашите лауреати.

Готови са да попържат включително Тръмп и да вярват, че ще се случи чудо и чичо Дончо ще остане само нещо като ужасен временен кошмар в техния провинциален смърдящ на корупция комфорт. Повечето журналисти от големите национални медии още не са изхвърлили папките с опорните точки и клишета от времето на Сънливия Джо. В това отношение Нова телевизия е безспорен лидер.

Нищо чудно като се има предвид собственикът на медията. Европа се върна във времето на Уинстън Чърчил, когато британците се опитваха да вкарват САЩ във война със СССР. Сега европейците тичат в Киев е се прегръщат и целуват със Зеленски. Искат да бъдат спонсори на бандеровците, но дали имат пари? Така или иначе подготвят източноевропейците, като поприключат украинците, да ги включат като пушечно месо на ЛБС. От „последния украинец“ вървим към „последния източноевропеец“. Курсът взет от европейския псевдоелит води неизбежно до ядрен Армагедон.

С влизането на Тръмп в Белия дом е гарантиран (при определени условия) руският ядрен удар по войнствените европейци от Западна Европа. „Орешник“ е само стъпка към употребата на ТЯО.

Кремъл също е в сложна ситуация. Място за лавиране, „жестове“, нерешителност и неувереност не остана. Играта с „червените линии“ и „хитрите“ планове вече не е актуална. Тя превръща все повече Москва в „книжен тигър“ в очите на европейците. Брюксел сам се вкара в задънена улица и от нея няма излизане. Урсула и Кая заедно с техните приятели и приятелки се превърнаха в огромен токсичен актив за Стария континент.

България си няма своя Виктор Орбан. Сегашното статукво у нас няма как да го измисли. Всички български „юнаци турбопатриоти“ са лего-конструкции за баламурници и перпетуум-мобиле за илюзии и мокри сънища на биомасата. Изходът е един. ИЗТРИВАНЕ И РЕСТАРТИРАНЕ.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 13

EXPRESS TV

В 45-минутна реч пред Давос, Тръмп насмете ЕС

Published

2 days ago

January 27, 2025

Autor

В 45-минутна реч пред Давос, Тръмп намля ЕС, обясни, че не се шегува за Канада и заяви нов световен ред.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп направи значимо обръщение пред световния елит на ежегодната среща на Световния икономически форум в Давос, което трая 45 минути.

Чрез видеоконферентна връзка от Белия дом, той изложи амбициозна програма, наситена с предложения за глобални промени, остри критики към международни партньори и обещания за икономически растеж, които се възприеха с изненада, но и със силно внимание от присъстващите.

Петрол, ОПЕК и Саудитска Арабия: Промяна на енергийния баланс

Изказването на Тръмп в Давос. pic.twitter.com/ZFif3aekt1

— The Sofia Times (@thesofiatimes) January 24, 2025

Едно от ключовите послания на Тръмп беше насочено към страните от ОПЕК, особено Саудитска Арабия. Президентът заяви категорично, че ще настоява за незабавно намаляване на цените на петрола. „Това е от критично значение за световната икономика“, подчерта той, като добави, че този ход ще стабилизира пазарите и ще облекчи икономиките в период на растящи разходи.

В допълнение, Тръмп отправи директен призив към Рияд да увеличи своя инвестиционен ангажимент към САЩ. От предварително договорените 600 милиарда долара той поиска Саудитска Арабия да повиши сумата на впечатляващия 1 трилион долара. Тази мярка, според него, ще гарантира по-силни икономически връзки и взаимна изгода.

Мир между Русия и Украйна: Необходима стъпка към глобална стабилност

Той описа конфликта като „абсолютно поле на смъртта“ и призова за неговото незабавно прекратяване. Президентът заяви, че е готов да се срещне с руския си колега Владимир Путин

С особено емоционален тон Тръмп се обърна към темата за войната между Русия и Украйна. Той описа конфликта като „абсолютно поле на смъртта“ и призова за неговото незабавно прекратяване. Президентът заяви, че е готов да се срещне с руския си колега Владимир Путин, за да намерят решение на продължаващата вече три години война.

„Това не е просто икономически въпрос – става дума за живота на милиони хора. Трябва да сложим край на тази касапница“, заяви Тръмп, като добави, че Китай също трябва да изиграе ключова роля в този процес. „Те имат огромно влияние. Надявам се, че можем да работим заедно, за да постигнем мир,“ добави той.

Критики към Европейския съюз: Високи мита и данъци

Европейският съюз беше подложен на унищожителни критики от американския президент. Тръмп обвини европейските регулатори в несправедливо отношение към американските компании

Европейският съюз беше подложен на унищожителни критики от американския президент. Тръмп обвини европейските регулатори в несправедливо отношение към американските компании и подчерта, че високите мита, наложени от ЕС, вредят на двустранната търговия. „Това е неприемливо за Съединените щати. Ако ЕС не промени подхода си, ще въведем мита за трилиони долари като отговор,“ заяви той.

Освен това Тръмп обърна внимание на данъчното облагане в Европа, наричайки го „тежка пречка за бизнеса“, и призова за по-голяма икономическа отвореност.

Данъчна реформа: Намаляване на корпоративния данък

В речта си президентът обяви план за намаляване на корпоративния данък в САЩ до 15% за компании, които произвеждат на американска територия.

В речта си президентът обяви план за намаляване на корпоративния данък в САЩ до 15% за компании, които произвеждат на американска територия. Тази мярка е насочена към стимулиране на вътрешното производство и връщане на американските компании, които в момента оперират зад граница. „Ако искате да продавате в Америка, трябва да произвеждате в Америка,“ категорично заяви Тръмп.

Канада като потенциален щат: Смело предложение

Той предложи Канада да стане част от Съединените щати като начин за премахване на търговския дефицит между двете страни.

Едно от най-провокативните изказвания на Тръмп предизвика вълна от реакции в залата. Той предложи Канада да стане част от Съединените щати като начин за премахване на търговския дефицит между двете страни. „Това е решение, което би донесло ползи и за двете страни,“ отбеляза той. Макар че предложението беше прието със смесени реакции, то подчерта амбициозния подход на Тръмп към геополитиката.

Енергетика: Гарантиране на доставките на LNG

Президентът увери Европа, че САЩ ще гарантират доставките на втечнен природен газ (LNG) за европейските държави, дори при глобални смущения.

Според Тръмп, тези действия са ключови за повишаване на енергийната сигурност и намаляване на разходите.

Президентът увери Европа, че САЩ ще гарантират доставките на втечнен природен газ (LNG) за европейските държави, дори при глобални смущения. Той подчерта, че администрацията му е ускорила разрешителните за ключови енергийни проекти, включително две големи съоръжения за LNG в Луизиана. Според Тръмп, тези действия са ключови за повишаване на енергийната сигурност и намаляване на разходите.

Глобални икономически реформи: Нов ред

Тръмп очерта своята визия за икономическо лидерство, като постави САЩ в центъра на бъдещи иновации, включително в сферата на изкуствения интелект, криптовалутите и изкопаемите горива. „САЩ имат най-големите резерви на петрол и газ в света. Ние ще ги използваме, за да станем производствена суперсила,“ обяви той.

Критика към Федералния резерв

Според него, увеличаването на лихвите през първите години от мандата му е било грешка, която е ограничила икономическия растеж.

Тръмп не пропусна да изрази недоволство от политиката на Федералния резерв и неговия председател Джером Пауъл, когото самият той назначи. Според него, увеличаването на лихвите през първите години от мандата му е било грешка, която е ограничила икономическия растеж. „Това е политика, която се нуждае от корекции,“ подчерта той.

Речта на Доналд Тръмп в Давос представи амбициозна визия за бъдещето, изпълнена със смели обещания и остри критики. Докато част от предложенията му, като мирът между Русия и Украйна, звучат хуманно и належащо, други, като включването на Канада в САЩ, предизвикаха тотален шок в залата. Чуха се охкания и ахкния. Въпреки всичко, тази реч остава символ на неговия стил – провокативен, директен и ориентиран към действия, които според него ще затвърдят глобалната хегемония на Америка.