ПОЛИТИКА

Цветанов си остана политически лицемер

Published

4 years ago

January 27, 2021

Autor

За малко повече от година всичко в света на бившия зам.-шеф на ГЕРБ от бяло стана черно

Когато прескачат от една партия в друга, политиците обикновено се оправдават, че старата им формация е изоставила принципите си. Същия аргумент използва бившият зам.-шеф на ГЕРБ Цветан Цветанов, за да обясни смайващата лекота, с която натири своите съратници в името на солова политическа кариера. „Това вече не е партията, с която дълги години бях свързан”, обяви драматично той, когато хвърли членската си книжка.

Така ли било? Нищо подобно. ГЕРБ си остава същата, каквато винаги е била. Просто Цветанов трябваше да потърси нови пътища, за да осъществи амбициите си, след като досегашните се затвориха за него, когато се сгромоляса от партийния връх. В подобна ситуация един достоен политик би признал честно своята роля в скандалите, грешките и несполуките от общото им минало. На Цветанов обаче не му стигаше смелост за нещо подобно. Затова, без много да му мисли, отметна от себе си споделените с бившите си съпартийци грехове. Аз милеех за ГЕРБ, на другите не им пукаше, затова ме отстраниха и поех по нов път – такава е елементарната и

наивна версия на събитията

около неговия политически крах, която ни пробутва.

Човек може да гледа единствено с насмешка (и известно съжаление) на подобни оправдания. Особено ако си припомни ключовото място, което Цветанов заемаше в партията повече от десетилетие. От раждането си ГЕРБ имаше две лица подобно на двуликия Янус – едното на Борисов, другото на Цветанов. Малцина помнят, че през 2010 г., когато първото правителство на Борисов беше още в пелени, неговият партиен заместник го беше задминал по рейтинг. „Ние заедно с Цветанов имаме 115 процента срещу 40 на президента. Ние с него сме скачени … Затова му се радвам като на син, като на дете”, вълнуваше се тогава Борисов. Дали беше искрен или не, няма особено значение. Ролята на Цветанов като втори човек в партията и в правителството (в качеството му на вътрешен министър) не оставяше съмнение, че той е сред най-важните хора в държавата. За известно време името му дори се спрягаше – лично от Борисов – като кандидат на ГЕРБ за президентските избори през 2011 г.

Славата му се оказа мимолетна

Популярността му бързо се стопи, най-напред заради скандалите около имотното му състояние. След това дойде аферата с лекарите от Горна Оряховица, които публично обвини в убийство, обвиненията в незаконни подслушвания, безбройните му битки със съдебната власт, множеството спорни полицейски акции, пропаднали в съда. Към края на първия мандат на Борисов неговата дясна ръка беше най-мразената политическа фигура в страната и най-слабото място на правителството. Но винаги се отърваваше от последствия благодарение на странната мекушавост на своя бос, който се задоволяваше с някоя по-строга дума или плесване по ръката. “Партията трябваше да бъде изграждана, партийната работа е тежка и неблагодарна… Всеки иска да стане депутат, кмет, общински съветник. Тези хора се карат, па се разправят, па спорят, па си правят интриги и т.н. Цветанов е като кошчето за душевни отпадъци на всеки един от тях. Аз съм му дал да се занимава с тази работа”, обясняваше слабостта си към него Борисов.

Ако оставим държавните бъркотии настрана, Цветанов се стремеше да направлява и политическата дейност на ГЕРБ. Например той неизменно оглавяваше предизборните щабове на партията. Не го смущаваше това, че като шеф на МВР, който разполага с огромни възможности да оказва влияние върху вота, създава опасност за коректното му провеждане. Също така винаги намираше време да обгрижва партийните структури – дори по едно време се амбицира да гради такива в съседна Турция. В тази връзка още от онова време датира двусмисленото му отношение с ДПС – докато в парламента се лаеха едни други, на изборите, например местните през 2011 г., Цветанов спокойно допускаше взаимодействие между своята партия и формацията на Ахмед Доган в смесените райони. Трябва да се отбележи и позицията му спрямо февруарските протести през 2013 г., които свалиха първия кабинет на Борисов – тогава Цветанов плашеше хората, че криминалният контингент е надигнал глава и държавата едва ли не ще потъне в хаос, ако ГЕРБ падне от власт.

Единственото, което се промени в политическото поведение на Цветанов през втория мандат на Борисов, беше, че

стана по-прикрит и обигран,

след като беше монтиран в парламента, за да поддържа сложната конфигурация от политически сили, които крепяха кабинета „Борисов 2”. Тук отново пролича нюансираното му отношение към ДПС. При управлението на Орешарски той беше в жесток конфликт с влиятелния депутат от движението Делян Пеевски. „Г-н Цветанов, да ви кажа – вие вадите много лъжи, но тепърва ще излиза вие с колко криминално проявени лица сте се виждали!”, скачаше му Пеевски от парламентарната трибуна през 2013 г. Две години по-късно зам.-шефът на ГЕРБ говореше пред медиите, че „има прекалено голяма фиксация върху отношението ни към ДПС и Пеевски” и вместо конфронтация трябвало да се търси „диалог за реализирането на конкретни политики”. Резултатът от диалога с ДПС се оказа „историческият компромис” по правосъдната реформа, който доведе до разпадането на Реформаторския блок – тогавашния основен партньор на ГЕРБ във властта, и косвено допринесе за рухването на второто правителство на Борисов в края на 2016 г.

Позицията на Цветанов в партията обаче продължаваше да бъде непоклатима. Нищо, че като нейния главен „изборджия” се очакваше да понесе някаква отговорност за разгромната загуба на ГЕРБ на президентските избори през 2016 г. Но нали си оставаше „детето” на Борисов, така че

и този провал го подмина

Но поражението му остави горчилка в устата, свидетелство за което беше трайната му неприязън към новоизбрания държавен глава Румен Радев. Тази антипатия намери израз в атаки срещу президента като създаването на парламентарната комисия, проучваща избора на изтребители „Грипен” от служебното правителство на Радев от 2017 г. В същото време Цветанов безспирно показваше колко е щастлив от правителството на Борисов. „Демокрацията не е в опасност, тя е в опасност при служебен кабинет, когато се управлява еднолично в лицето на президента. Сега имаме парламент, имаме опозиция, парламентарно мнозинство. Имаме стабилно правителство и параметри, които ни отреждат до най-развитите държави в ЕС. Премиерът Бойко Борисов вече е цененият фактор за стабилността в Европа” – така говореше зам.-шефът на ГЕРБ в края на 2018 г.

И това отношение не претърпя промяна дори и след като поредният имотен скандал, в който беше въвлечен, принуди Борисов да го скрие на дъното на партийната резервна скамейка. Макар и неангажиран с кампанията за евроизборите през 2019 г., Цветанов бодро уверяваше по медиите, че предстои поредна победа на ГЕРБ. С всички сили се държеше да не изпусне каквото е останало от кариерата му – даже пробва да се прикачи като сътрудник на парламентарната група на партията. И

чак когато му стана ясно, че кариерата му в ГЕРБ е приключила,

демонстративно скъса членската си книжка и се захвана да гради своята партия „Републиканци за България”.

И всичко в света на Цветанов, което довчера беше бяло, изведнъж стана черно. От демократично управлението на Борисов се превърна в еднолично. Правителството, което Цветанов преди хвалеше като европейско, стана изразител на руските интереси на Балканите. Натискът на гражданските протести, които през 2013 г. той оспорваше, през 2020 г. беше вече легитимна причина за предсрочни избори. Президентската институция, която обявяваше за бастион на БСП, сега настояваше да бъде уважавана и защитавана. А ДПС, за което твърдеше, че трябва да се работи посредством диалог, нарочи за основен политически враг наравно с ГЕРБ.

Сега Цветанов очаква 400 000 избиратели да гласуват за него и да го направят „незаобиколим фактор в следващия парламент”. Повече от съмнително е, че толкова много българи ще могат да преглътнат лицемерието му и да го издигнат до статута на влиятелен политически актьор. Или поне трябва да се надяваме, че е така.

Post Views: 2

ПОЛИТИКА

Завръщането на Тръмп: краят на американските претенции за световна хегемония

Published

2 hours ago

January 23, 2025

Autor

Нямаше да има церемония по встъпване в длъжност на новия стар президент на САЩ – Доналд Тръмп не беше и предвиден да спечели президентските избори. Предвидено беше да загуби или просто да не ги доживее, но той не трябваше да се върне в Белия дом.

Тръмп не беше и предвиден да спечели президентските избори. Предвидено беше да загуби или просто да не ги доживее, но той не трябваше да се върне в Белия дом. Такова беше мнението на абсолютното мнозинство от американския елит, за който първият мандат на милиардера вече беше злополучен обрат в националната история

Такова беше мнението на абсолютното мнозинство от американския елит, за който първият мандат на милиардера вече беше злополучен обрат в националната история. Въпреки това Тръмп оцеля, спечели и се върна. И то не за четири години, а за да започне нова глава от историята. Не само в американската, но и в световната история.

Заклеването на Доналд Тръмп

Въпреки това Тръмп оцеля, спечели и се върна. И то не за четири години, а за да започне нова глава от историята. Не само в американската, но и в световната история.

И тук не става дума за величието на Тръмп – не той започва нова глава, а завръщането му на власт я символизира. Именно неговото завръщане, дори повече от първата му победа през 2016 г., е знак за случилото се. Старата Америка е свършила, и то безвъзвратно. Една нова – неизвестна, но определено много различна от съществуващата – умира. А предвид мястото и ролята на сегашните САЩ в света, формално все още съществуващият световен ред също е към своя край. Неговият упадък се свързва не с Тръмп, а с Путин, но отмъщението на Тръмп потвърждава диагнозата. Старият свят си отива, а новият, както винаги, се ражда в кръв и агония.

Доналд Тръмп се чувства като месия – а неотдавнашният опит за убийство само затвърди това. Така мислят и много американци

Доналд Тръмп се чувства като месия – а неотдавнашният опит за убийство само затвърди това. Така мислят и много американци, за които екстравагантният милиардер-шоумен се е превърнал в символ на надеждата за голяма промяна. Тръмп наистина е истински американски патриот – самозван пробив в политическия елит във време, когато почти не са останали американски патриоти в традиционния смисъл на думата.

Истаблишмънтът от последните десетилетия се състои или от закоравели циници, или от хора, които виждат Америка като връх на човешката цивилизация, предопределена да пасе всички народи по света – макар че двете лесно се съчетават.

А Тръмп, чиято семейна история не включва много поколения имигранти (баща му едва ли не е роден в Германия), се оказа искрен патриот на Америка – както реална, така и митична – във време, когато това беше станало доста немодерно сред елита. Но само това – в съчетание с личните му борбени качества – нямаше да е достатъчно, за да разбие двупартийната машина и да стане президент два пъти. Трябваше да има търсене отдолу за такъв човек – и то се беше развило в американското общество към средата на миналото десетилетие.

Но и това нямаше да е достатъчно, ако не беше пълният крах на американския елит в очите на американския народ. Разочарованието от системните политици, обитатели на „вашингтонското блато“, се трупаше от дълго време, но към момента на номинирането на Тръмп през 2015 г. то беше достигнало своя максимум.

според сценария съпругата на бившия президент трябваше да се бори на изборите със сина и брата на друг бивш държавен глава. Тръмп разби не само този сценарий, но и цялата двупартийна машина на американската управляваща класа

Истаблишмънтът дотолкова се беше откъснал от реалността, че дори не смяташе да крие семейно-олигархичния си характер: според сценария съпругата на бившия президент трябваше да се бори на изборите със сина и брата на друг бивш държавен глава. Тръмп разби не само този сценарий, но и цялата двупартийна машина на американската управляваща класа. Тя никога повече няма да се възстанови, макар че засега все още показва движения.

Белият дом и Кремъл

Конвенционално наричан „свят по американски образец“ или „еднополюсен свят“, той стигна до застой през десетата година на този век. И нашият Крим беше само симптом за това.

Но имаше и друго обстоятелство, което играеше в полза на Тръмп: разочарованието от елита съвпадна с кризата на американския глобален проект. Конвенционално наричан „свят по американски образец“ или „еднополюсен свят“, той стигна до застой през десетата година на този век. И нашият Крим беше само симптом за това. Америка се оказа на разклонение: да продължи по пътя на изграждане на американоцентричен свят, опитвайки се да запази глобалното си господство, или да признае безнадеждността на това начинание и да се насочи към поправяне и укрепване на собствената си държава.

Семействата Буш и Клинтън

Тръмп започна да нарича нещата с истинските им имена. Той не просто играеше на противопоставяне на елитите срещу хората – той говореше за това, че елитите са неефективни, че заявката им за световно господство е победена

Повечето представители на властта предпочитат първия вариант, а повечето хора – втория. Тръмп не просто схвана този момент – той започна да нарича нещата с истинските им имена. Той не просто играеше на противопоставяне на елитите срещу хората – той говореше за това, че елитите са неефективни, че заявката им за световно господство е победена, че всички ще бъдат победени заедно с тях. По същество той плашеше американците, че ако те загубят, космополитният елит ще повлече със себе си и останалата част от Америка – и тук не беше далеч от истината.

Народа се радва на свободата дошла с Тръмп. pic.twitter.com/9dumyo2pVB

— The Sofia Times (@thesofiatimes) January 20, 2025

Речта на Тръмп след клетвата

Безполезно е да се спекулира с това какво ще постигне Тръмп през четирите години на втория си мандат, но най-непредсказуемият президент на САЩ вече промени Америка. И няма съмнение, че сега тя ще се промени още по-бързо, заедно със света, който навлиза в постамериканската ера.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 0

ПОЛИТИКА

Пеевски се извъртя отново: “ще освободим България от соросоидната хидра”

Published

13 hours ago

January 22, 2025

Autor

Пеевски: С Тръмп започва ново начало. Ще освободим България от соросоидната хидра

Новият свят започва своето ново начало с встъпването в длъжност на новия американски президент Доналд Тръмп, заяви лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски в позиция, разпространена от пресцентъра на партията.

Този исторически скок на цивилизацията трябва да намери своята опора и хоризонт в света и Европа, а за нас е особено важно да намери своите измерения в България, пише още Пеевски.

България, свободна от соросоиди и техните мрежи, от зависими и манипулиращи НПО-та, от фалшиви антикорупционери, обслужващи олигарси, прокопиевистки медии и лъже- социолози и анализатори от хранилката на соросоидните фондации, партийни проекти, инженерствани в офиси на същите НПО-та. Тяхното време свърши. Сорос и неговият наместник в България Иво Прокопиев са вече токсичен отпадък. Дори и да се опитат да се пребоядисат като истински безпринципни страхливци, трябват да помнят, че нищо и никой не е забравен. Всичко се помни и ще се напомня безпощадно.

Утрешният ден, от който толкова се страхуваха настъпи!

България има шанса за своето ново начало и аз няма да се поколебая да бъда лидер и гаранта за това то да се случи – да освободим Родината си от мъртвата хватка на соросоидната хидра.

България трябва да има своето ново начало на държава на хората и за хората.

На страната, в която на почит са традиционните семейни ценности и патриотичен национален дух.

Ще защитавам, отстоявам и настоявам политиката да се прави в унисон с националния интерес и напомням и на всички партии, които искат да останат на политическата сцена, че трябва да изберат за какво са призвани. Тези, които не усещат пулса на времето, отиват на бунището на историята.

А с тези, които са готови да бъдат на висотата на историята и в името на бъдещето ще работим за една просперираща България, с ключова роля за развитието на Югоизточна Европа и реализиран потенциал да участва в моделирането на новите международни отношения на Света на 21-ви век.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 3

ПОЛИТИКА

Тръмп издаде указ срещу цензурата, маскирана като „борба с дезинформацията“

Published

13 hours ago

January 22, 2025

Autor

Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа указ, забраняващ на правителствени служители да нарушават свободата на словото под прикритието на борба с дезинформацията.

Тръмп подписа поредица от заповеди часове след като положи клетва като 47-ия президент в понеделник.

В документа Тръмп обвини предшественика си Джо Байдън, че „цензурира речта на американците в онлайн платформи“ и оказва натиск върху компаниите за социални медии да „модерират, деплатформират или по друг начин потискат реч, която федералното правителство не одобрява“.

„Под прикритието на борба с „дезинформацията“ федералното правителство наруши конституционно защитените права на словото на американските граждани в Съединените щати по начин, който прокара предпочитания от правителството разказ за важни въпроси на обществения дебат. Правителствената цензура на словото е нетърпима в едно свободно общество“, се казва в документа.

Тръмп възложи на властите да „гарантират, че нито един федерален правителствен служител или агент не участва или улеснява поведение, което противоконституционно би ограничило свободата на словото на който и да е американски гражданин“.

Американското правителство приложи натиск върху социалните мрежи да заглушат или директно да изтрият инакомислещите мнения онлайн, особено по време на пандемията от Ковид-19 и президентските избори през 2020 г. През 2020 г. Twitter и Facebook направиха невъзможно споделянето на история на New York Post за лаптопа на Хънтър Байдън. Републиканците описаха инцидента като акт на цензура.

Вътрешна комуникация, публикувана от технологичния милиардер Илон Мъск, който купи Twitter през 2022 г. и го преименува на X, разкри, че ФБР е поискало от Twitter да премахне акаунти, които според него разпространяват „дезинформация“ за изборите.

Собственикът на Facebook Марк Зукърбърг каза по-рано този месец, че властите са оказали натиск върху платформата му да изтрие материали, които се считат за „дезинформация“ за Ковид, включително мемета за ваксинация.