ПАРИ

Абсурдни промени ще направят невъзможна работата от вкъщи

Published

1 year ago

September 1, 2023

Autor

Уж за повече гъвкавост човек вече ще може да работи само от едно място, а не откъдето си иска

С цел повече сигурност и гъвкавост кабинетът предлага рестриктивни промени в Кодекса на труда, които ще постигнат точно обратното – да направят почти невъзможна работата от разстояние, която иначе безпроблемно се прилага по цял свят от пандемията насам. Промените са пълни с нови бюрократични изисквания и към работодателя, и към служителя. Те, освен това, създават неравнопоставени условия между служители в присъствена форма на работа и техните колеги, които работят от вкъщи. С тях се залагат изисквания, за чието спазване ще е трудно да се следи, но които отварят възможности за административен произвол. Всичко това, както обикновено, е облечено в иначе смислените препоръки на ЕК относно все по-трудното съвместяване на личния и служебния живот.

Противоречията между замисъла на законопроекта и реалните текстове са поразителни. В мотивите се говори за нуждата от гъвкавост, но на практика според промените излиза, че занапред ще сме застопорени само на едно място – едва ли не няма да можем да мърдаме до дивана в хола, ако сме заявили, че работим от кухнята. Помещението, в което ще работим от разстояние, вече трябва да бъде записано в трудовия договор, а служителят да предостави писмено описание пред работодателя. Това ще обезсмисли основното предназначение на работата от разстояние – да сме свободни да я вършим от всяка точка на света. В мотивите даже в прав текст пише, че чрез уговаряне в трудовия договор на конкретното място, от което ще се извършва работата от разстояние, “нито една от страните няма да има право едностранно да променя уговореното място на работата от разстояние”. С други думи – служителят няма да може сам да смени мястото, от което работи, примерно да слезе в близкото кафене или споделено пространство.

Въпреки че работата днес често се побира в един лаптоп, към работното ни помещение има изисквания то да е с “достатъчна площ и с условия, позволяващи на работещия да извършва работата от разстояние без риск за здравето и безопасността”. Така излиза, че на практика за най-уязвимите групи – например самотна майка в тясно жилище, това иначе удобно облекчение може да се окаже недостъпно. По този въпрос в мотивите се вменява внушението, че преценката къде е безопасно да работим от разстояние е на работодателя.

С цел сигурност се въвеждат още нови изисквания – служителят трябва предварително да уговори с работодателя си начин на уведомяване за настъпила злополука на работното място. И когато тя настъпи, е длъжен “незабавно” да го уведоми. Този текст може да е неизчерпаем извор на шеговити хипотези – от него излиза, че работещият от разстояние трябва да се уговори как ще предаде на шефа си, ако се подхлъзне по паркета или се удари на шкафа. Шкафът обаче трябва да е от предварително декларираното работно помещение, за да се води злополуката за трудова. Не е ясно какво става, ако примерно сме декларирали работно помещение в спалнята, но се ударим в холната гарнитура, докато тичаме да вдигнем телефона по работа. Или ако ни е стегнала шапката и сме се отлъчили от обявения си офис някъде другаде, където случайно ни сполети авария.

Как ще се проверява спазването на трудовите права и условията на труд при работата от дома – на тази тема бе посветено последното заседание на парламентарната комисия по електронно управление.

Едно от новите предложения отговаря точно на предназначението си – да гарантира съчетаването на професионалния и личния живот и да осигурява възможност за пълноценно прекарване на свободното време. За целта се предлага специален текст, че служителят, който извършва работа от разстояние, не е длъжен да осъществява електронна комуникация с работодателя по време на междудневната и седмичната почивка, освен когато в трудовия договор са уговорени условия, при които това е допустимо. С този текст обаче има друг проблем – липсва аналогична защита и за присъствените служители. Така излиза, че работещият от вкъщи няма да е длъжен да следи служебните чатове в извънработно време, но на присъствения служител е позволено да се звъни и нощем.

Работата от нас, лаптопът – от вас

По този въпрос имаше вълнения и през локдауните, но той всъщност е стар регламент от 2011 г. Когато човек работи от разстояние, работодателят трябва да му осигури за своя сметка оборудване, консумативи, софтуер, устройства за комуникация, вкл. интернет свързаност. Възможно е работодателят дори да монтира система за наблюдение, ако такава се налага и ако има писмено съгласие на служителя.

А кой ще ни следи къде сме

Промените със сигурност ще подновят и стария спор от пандемията кой може да влиза в дома ни на проверка, за да проследи спазването на всичките тези нови правила. При локдауните ставаше напрежение, когато ГИТ обявяваше инициатива да проверява хоум офиса. Тогава беше внимателно разяснено, че ако у дома имаме обособено работно място, то това работно място може да бъде проверено не само от инспектори на ГИТ, но и от работодателя, и от синдикатите. И сега в Кодекса на труда пише, че “работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, нямат право да отказват достъп до работното място без основание за това, в рамките на установеното работно време”.

Разбира се, на практика не се е чуло някой да е звънял по вратите на хора, работещи у дома. Затова и не се е налагало на никого да проверява на практика дали неговият дом е крепост.

ИПИ: Решава се несъществуващ проблем

Промените опитват да решават несъществуващ проблем, защото по нищо не личи при работата от разстояние да има нужда от допълнително регулиране. Тъкмо обратното – предоставянето на максимална гъвкавост е силен инструмент за привличане на работници, коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика. Според него, въвеждането на допълнителна регулация застрашава разпространението на работата от разстояние към други сектори. Това, между другото, е поредно драстично разминаване между намерения и резултат – именно фактът, че сме на последно място по работа от разстояние в ЕС, се сочи в мотивите като една от водещите причини да се предложи проектът. У нас 10% от заетите работят от разстояние. ИПИ намира проблем и с необходимостта от отчитане на работното време, където обаче само се дописват текстовете с възможности за автоматично отчитане.

Едно към едно

Някои твърдения в мотивите заслужават специално внимание. Като посочват последното ни място в ЕС по работещи от разстояние, вносителите са написали, че “причина за това може да се търси в практически затруднения при организирането на работата от разстояние, които следва да бъдат разрешени чрез допълнителна нормативна регламентация”.

Възможността да се работи от различни места, извън помещенията на работодателя, както и все по-налагащият се хибриден модел на работа, в определени случаи води до несигурност между страните по трудовия договор. Липсва ясно регламентирано задължение мястото, от което ще се извършва работата от разстояние и периодите на работа извън предприятието, да се установява по споразумение между тях, пише още в мотивите.

На изкуствения интелект е обърнато специално внимание. В тази връзка е необходимо да се предприеме регулативен подход, чрез който да се гарантира, че човекът и неговите права са в центъра на дигиталната трансформация, посочват авторите на промените, според които е важно да се регламентира човешки контрол върху всички важни автоматизирани решения, засягащи правата на служителите.

КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!

***

ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Post Views: 1

Related Topics:featured trending българия пари политика финанси

Up Next

Заплатите растат с 13%, но защо се усеща като 0

Don't Miss

🛢🛢🛢🛢Руският петрол „излетя в космоса“: Цените минаха границите и бият рекорди

ПАРИ

Пари в държавата няма

Published

15 minutes ago

January 23, 2025

Autor

Министър Петкова пред Съвета за съвместно управление: Пари в държавата няма

Притеснителни данни за състоянието на бюджета и приходите на държавата е изнесла министърката на финансите Теменужка Петкова на днешния съвет на управляващата коалиция. Това разказаха пред “24 часа” участници в съвета на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС-ДПС.

Заради притеснителното състояние на хазната още следващата седмица четворната коалиция ще свика съвет за бюджета. Още повече, че правителството трябва спешно да изработи бюджет за 2025 година, след като вариантът на служебния кабинет се оказа напълно неприемлив за политическите сили.

На днешния съвет, както стана ясно, управляващите са се разбрали кои депутати ще са председатели на парламентарните комисии.

На него присъстваха от ГЕРБ – СДС зам. председателите на ПГ на ГЕРБ – СДС Рая Назарян, Деница Сачева и проф. Костадин Ангелов, от „БСП – Обединена левица“ вицепремиерът Атанас Зафиров, министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов, зам.-председателят на ПГ на „БСП – Обединена левица“ Кирил Добрев и зам.-председателят на Народното събрание Драгомир Стойнев. От ПГ на „Има такъв народ“ – председателят Тошко Йорданов, зам.-председателят на ПГ Станислав Балабанов и Павела Митова. От „Демокрация, права и свободи“ – ДПС – председателят на ПГ доц. д-р. Джевдет Чакъров и зам.-председателят на ДПС-ДПС Валентин Тончев.

За първи ротационен председател на ССУ беше избран проф. Костадин Ангелов, който за срок от три месеца ще ръководи съвета.

На днешното заседание като представители на правителството присъства финансовият министър Теменужка Петкова и вицепремиерът Томислав Дончев. Дончев бе определен да ръководи работата по изготвянето на общите законодателна и управленска програма.

Теменужка Петкова запозна ССУ с финансовото състояние на държавата и спешната нужда от редовен бюджет. Според присъствали на заседанието финансовият министър е докладвала за реалното финансово състояние на държавата, от което на всички им е станало ясно, че “пари няма”. Заради драматичното положение в хазната е решено, че ще има отделен Съвет другата седмица, посветен на бюджета.

ССУ заседава и обсъди темата с комисиите в парламента, за да може те да заработят и да започне придвижването на законите. Още утре в пленарната зала въпросът ще бъде поставен на обсъждане.

Заседанието на Съвета за съвместно управление е протекло в консенсусен дух, в разбирателство, без никакво напрежение по разглежданите теми.

Единодушно ССУ одобри, решенията от съвета да се съобщават с общи прессъобщения. Този подход бе възприет още по време на преговорите за съставяне на правителство.

Съветът за съвместно управление (ССУ) е записан като механизъм за вземане на решения в коалицията между ГЕРБ-СДС, “БСП-Обединена левица” и “Има такъв народ” (ИТН). ССУ ще има ротационен председател, който се избира на ротационен принцип за срок от 3 месеца. Негова задача е да организира дневния ред, да модерира заседанията и да осигурява изпълнението на приетите решения, предвижда още споразумението. Заседанията ще са на всеки две седмици, както и при извънредни ситуации, а решенията да се взимат чрез консенсус, е посочено още в споразумението. При липса на такъв, изрично е посочено, че въпросът може да бъде отложен за допълнително обсъждане или да се изготви компромисно предложение, а вето при вземане на решения може да се налага от поне две от страните по това Споразумение.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 0

ПАРИ

Еврото пред сериозна криза

Published

24 hours ago

January 22, 2025

Autor

Еврото на прага на сътресения: 2025 г. като повратна точка за Европа и валутата ѝ: Според анализ на South China Morning Post, 2025 г. може да се окаже критична за европейската валута и икономика. Рисковете са свързани с геополитически, икономически и демографски фактори, които се съчетават в уникално предизвикателство за Европа, притисната между икономическите амбиции на САЩ и Китай.

В рамките на глобалния триъгълник между САЩ, Китай и Европа, Старият континент се откроява като най-слабата страна.

Уязвимост на Европа в глобалния контекст: В рамките на глобалния триъгълник между САЩ, Китай и Европа, Старият континент се откроява като най-слабата страна. Причините за това са многопластови, като се започне от структурни проблеми в европейската икономика и се стигне до политическите и демографски предизвикателства.

Един от основните рискове за еврото произтича от потенциалното изтегляне на европейски капитал към САЩ. Обещанията на Доналд Тръмп за нови мита, стимулиране на вътрешното производство и депортиране на незаконни имигранти създават условия за икономическа несигурност. Тези политики могат да доведат до растеж на лихвените проценти и увеличаване на фискалния дефицит на САЩ, но също така биха направили страната привлекателна за европейските инвеститори, които търсят стабилност и висока доходност.

Ролята на печатането на пари

Стана ясно, кой е босът на печатницата за едни от най-добрите ментета на евро и долари в Европа

масовото печатане на пари може временно да стабилизира икономиките, но последствията от тези действия са неизбежни

Пандемията от COVID-19 показа, че масовото печатане на пари може временно да стабилизира икономиките, но последствията от тези действия са неизбежни. Централните банки успяха да избегнат сериозна финансова криза благодарение на огромните ликвидни инжекции, но тези мерки увеличиха инфлацията. Според анализа, 2025 г. може да се превърне в повторение на кризите от миналото, подобни на спукването на „дотком“ балона през 2000 г., когато еврото падна до около 80 цента спрямо долара.

Европа губи конкурентоспособност

Европейската индустрия, особено автомобилната, е сред най-уязвимите сектори. Дълго време тя бе двигател на растежа

Европейската индустрия, особено автомобилната, е сред най-уязвимите сектори. Дълго време тя бе двигател на растежа благодарение на иновации и брандова стойност, но сега е изправена пред значителни предизвикателства. Китайският пазар, който някога беше основен източник на печалби, вече не предлага същите възможности. В Китай се очакват мащабни ценови войни през 2025 г., които ще засегнат допълнително европейските производители.

Енергийният сектор на Европа също е под натиск. Енергийната криза, породена от войната в Украйна (сгрешени политики, бел. на ред.) и зависимостта на континента от външни доставки, изтласква индустрии към региони с по-ниски разходи и стабилни доставки на енергия. Това допълнително засилва структурната слабост на Европа спрямо Китай и САЩ.

Демографски предизвикателства и пазарът на труда

миграционните политики създават допълнителен натиск върху икономиките на развитите държави

Промените в демографските структури и миграционните политики създават допълнителен натиск върху икономиките на развитите държави. В САЩ средната възраст на населението нараства, а пенсионната вълна на бейби бумърите прави страната все по-зависима от имиграцията. Политиката на Тръмп срещу нелегалните имигранти може да доведе до рязък ръст на заплатите, което ще увеличи инфлационния натиск и ще ограничи способността на Федералния резерв да намали лихвите.

Възможен сценарий за еврото

Прогнозите за 2025 г. са мрачни за европейската валута. След години на относителна стабилност, еврото може да претърпи сериозен спад, подобен на този в началото на века. Според анализа, Европа е структурно по-слаба от тогава, което прави ситуацията още по-рискова.

Последици за глобалната финансова система

Ако ликвидната подкрепа на централните банки отслабне, светът може да навлезе в нова фаза на финансови сътресения. Ликвидността, която предотврати кризи по време на пандемията, вече е трансформирана в инфлация. Когато тази инфлация стане неуправляема, последиците ще се проявят под формата на фискални и дългови кризи в уязвими региони като Европа.

2025 г. може да се окаже преломна година за еврото и европейската икономика. В свят, доминиран от напрежения между САЩ и Китай, Европа изглежда като слабият играч, изправен пред структурни, демографски и икономически проблеми. Глобалната финансова система е на кръстопът, а печатането на пари, което временно стабилизира икономиките, сега заплашва да се превърне в катализатор за нова криза.

Европа трябва да се подготви за трудни времена.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 3

ПАРИ

България е с най-скъп ток в цяла Европа заедно с Румъния

Published

5 days ago

January 17, 2025

Autor

На пазарния сегмент „ден напред“ за ден на доставка 15 януари 2025 г. България е първа по най-висока цена на електроенергията в Европа заедно с Румъния, показват данните на ENTSO-E.

В България и северната ни съседка цената е 241.89 евро/мвтч, която е рекордна за цяла Европа.

Цената у нас е около 1,7 пъти по-висока от тази в Португалия и Испания, 3 пъти по-висока от тази в Норвегия, 6 пъти по-висока от тази във Финландия.

На гръцката енергийна борса средната цена за базова енергия зa 15 януари е 205,78 евро/мвтч, на унгарската енергийна борса – 225,17 евро/мвтч. Средната цена на тока в Словакия е 228,80 евро/мвтч, в Чехия – 216,65 евро/мвтч.

На Австрийската енергийна борса цената за базова енергия за 15 януари е 216,76 евро/мвтч, на Германската – 222,18 евро/мвтч на 15 януари. Цената в Италия на сегмента „Ден напред“ за 15 януари е 127,10 евро/мвтч за базова енергия, във Франция – 160,57 евро/мвтч.

През изминалата седмица председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) най-накрая призна в парламента, че непредвидени обстоятелства около енергийната криза в Украйна и повишеното потребление са наложили поскъпването на тока.

Износът на електроенергия за Украйна, включително от България за Румъния и от Румъния за Украйна, беше посочван неведнъж от експерти като причина за възникналия дефицит, който качва цената на електроенергията в Източна Европа. Българските фактчекъри маркираха всяка една публикация по темата на Обективно.БГ като фалшива новина във Фейсбук и обясняваха в телевизионните студиа на националните телевизии, че това е лъжа и България няма общо с износ за Украйна, защото не граничим с Украйна, а с Румъния.

От признанието на председателя на КЕВР следва, че фактчекърите са цензурирали напълно вярна информация и погрешно са я маркирали като фалшива новина и дезинформация във Фейсбук с цел тя да не бъде разпространявана в социалните мрежи, за да не се разколебават читателите с негативни новини за последиците от подкрепата нa правителството за Украйна.