ФОКУС

Борисов и Пеевски правят кастинга и за следващия главен прокурор

Published

11 months ago

February 27, 2024

Autor

Говорим за мрежа, в която са обхванати служители на МВР, прокурори от прокуратурите, включително преди това от специализираната прокуратура.
Комисията няма да постигне резултати, каквито обществото очаква – например да изясни от долу до горе има ли връзка между политически лица, които се намират в парламента, с тези фигури.
Започнах да осветявам подобни случаи за лъжесвидетели и много се надявам, че в някаква степен съм възпрял тази зловредна и зловеща практика.
Нека не забравяме, че Пепи Еврото в немалък период по времето на Сотир Цацаров беше директор на столичното следствие.
През 1993-1994 г., също през 1996-1997 г. Мартин Божанов-Нотариуса престоял в следствения арест съответно по две различни дела – за измама и за кражба.

Доказателства и свидетелства се трупат, че паралелно с отказите на прокуратурата да разследва дейността на групата на Мартин Божанов-Нотариуса и търгуването с влияние на Петър Петров – Пепи Еврото, в МВР същите групи са си пробили канали и кръгът се е затворил. По тези теми разговаряхме с бившия вътрешен министър и депутат от “Продължаваме промяната – Демократична България” Бойко Рашков в понеделник (19 февруари). Ден преди това пред “Нова тв” той разказа как в мандата му като служебен вътрешен министър не е успял да предотврати теч на информация към Божанов.

Г-н Рашков, какво заварихте в МВР във връзка с Мартин Божанов-Нотариуса и кога започна работата по имотните измами и заплахите, извършвани от неговата група?

– Отзад напред – работата започна два или три месеца след като встъпих в длъжност като служебен министър на вътрешните работи през 2021 г. При мене дойдоха множество граждани, между които е съдия Цариградска – с нейната епопея със заплахите, които е получила дори в съдебната зала, г-жа Ивайла Бакалова, заедно с вашия колега журналист Стайков от Антикорупционен фонд. И за да не изброявам всички, нека ви кажа нещо, което досега не съм споделял:

много от онези задържани под стража с години лица са посещавали един дом в Банкя, където са оставяли торби със съответно съдържание.

Това ме потресе. Но нека продължа …

Вярно ли? Прекъсвам ви – торби с какво съдържание и кой ги е носил?

– Известен бизнесмен, многомесечно задържан под стража, с проточено дело, което и до момента не е приключило, дойде при мен и сподели – неудобно е, занесох… дано ме оставят на мира. Оставил торбата в коридор, където видял и други такива.

Съдържанието е пари. Опасно е да посоча дори инициали – виждате какво става с преки участници.

Но да продължа за работата по Божанов-Нотариуса. Бяха снети данните стенографски и на аудиозапис и ги предоставихме директно в Главна дирекция “Борба с организираната престъпност” (ГДБОП), без да минават през деловодството на министерството, за да не изтече информация.

Забележете, че в съдебната зала пред съдия Цариградска освен поведението на Божанов е имало и случаен човек, който я предупреждава, че вече имало един в инвалидна количка. Аз знам кой е този човек, който наистина е бил година или две в инвалидна количка и той е мъжът, с който живее бивша съпруга точно на Мартин Божанов, което е потресаващо.

Оттам нататък с какво темпо са работили хората в ГДБОП при изясняването на тези сигнали, защото те са по различни случаи, но насочени основно към двама души – Божанов-Нотариуса и Петров-Еврото, и как са ги посрещнали в прокуратурата, са отделни въпроси.

Не се ли интересувахте?

– Интересувах се, разбира се. Публичният образ на прокуратурата след постъпването на г-н Цацаров като главен прокурор се измени. Единственото, което ги интересуваше, най-вече когато функционираше специализираният съд, беше да задържат хора под стража за изключително дълъг период, с което не се установяваха фактите, а се съсипваше техния бизнес, здравето, семействата им. Но прокуратурата не се интересуваше от това. И делата всъщност не приключваха.

Причините?

– Така е структурирала делата прокуратурата, като че ли целта е именно да не приключват, а някой да бъде тормозен, да се откупва, да плаща. Това е първо впечатление, което правеше не само на мен, а и на цялото общество. И какво установих:

Поддържан е контингент от лица, които са дежурни лъжливи свидетели по наказателни дела, и нещо повече – осигурявана им е охрана от МВР с постановления на прокурори от различните нива.

Конкретни примери имате ли?

– Един случай ме впечатли особено – лице с инициали И.С. със съдебно минало колкото дипляна, около 40-50 записа, регистрации за криминални прояви, включително и присъди, Този човек е бил под полицейски чадър и си е позволявал да извършва престъпления, докато са му правени полицейски услуги, каквито на вас никой няма да направи. И тази протекция е упражнявана от високопоставен служител в Главна дирекция “Национална полиция”.

Когато разбрах за лъжесвидетелите, които са предпазвани от закона чрез този служител, аз го командировах в друга регионална дирекция извън столицата, за да мога поне малко да затрудня зловредната му дейност.

Дежурният свидетел не се ли казва Ивайло Серафимов, протежиран от този в Национална дирекция “Полиция”? Къде е сега покровителят с полицейския чадър и защо не го посочите с име?

– Продължава да си бъде в Главна дирекция “Национална полиция”, след моя мандат го върнаха. Ами да го назова – казусът “Наумов”. Този човек, който за съжаление е дългогодишен служител, поддържал е контингент за ползване на лъжливи свидетели. Представяте ли си какви процеси са текли…

След като започнах да осветявам подобни случаи, много се надявам, че в някаква степен съм възпрял тази зловредна и зловеща практика, защото така се лишаваме като общество от правосъдие.

Каква е схемата с лъжливите свидетели – на ниво МВР или в целия процес?

– Разследващите органи на ниво МВР, следствените органи на Националната следствена служба и прокуратурата са се съюзили в една обща система да извличат облаги от граждани, за което са намерили прост и ефективен механизъм:

Например И.С. подава жалба в полицията или в прокуратурата, по която да започне проверка. Гражданинът, срещу когото е жалбата, се призовава. И тогава се появява трето лице, което казва: проблемът ти е решим срещу такава сума.

Какви суми са искали тъй наречените лобисти Нотариуса и Еврото, за да решат проблем, и към кого са насочвани парите?

– Имаше един драстичен случай сред тези, които минаха през моя кабинет да се оплачат, но не по линия на Божанов, а свързан с Пепи Еврото. Той разбрал, че заможен човек е с подобни проблеми, каквито обясних, и му казва, че срещу 400 хиляди евро проблемът ще изчезне. И този с проблема платил. Твърди, че е предал парите на съпругата на Петьо Петров. Но след няколко дни му се обадил по телефона самия Петров-Еврото и му казал, че те от известно време не са в добри отношения със съпругата му и значи той е платил на погрешната личност. И поискал човекът втори път да плати същата сума, но на него лично, което е станало.

Такива неща, естествено, не могат да се случат само с волята и действията на тези двама наричани нежно “лобисти”, а всъщност конвенционални престъпници-измамници като Божанов, Бог да го прости, и Петров Еврото, за когото не знаем дали е жив.

Затова се опитвам да обясня връзката между – нека справедливо да ги наричаме – някои служители от МВР и някои прокурори от районна или градска или по-висока прокуратура. Нека така да говорим. Това е продължавало с години. А накъде са насочвани парите трябва да установи разследването.

Течът на информация от МВР ще попречи ли много на разследванията?

– Взеха мерки незабавно, веднага щом научиха, че събираме информация – например от бившата съпруга на Божанов, от съдия Цариградска, на която в определен период от време никой не й е обръщал внимание.

Логично е да са получили информация от службите на МВР, след като при едно от посещенията на бившата съпруга на Божанов в ГДБОП на излизане я пресрещнал самият Божанов, срещу когото тя е дала сведения в същата дирекция. Което означава, че е изтекла информация от самата служба, на която съм възложил проверката.

По онова време директор на ГДБОП беше сегашният министър на вътрешните работи Калин Стоянов?

– Откровено казано, към онзи период му имах доверие. Аз и сега не мога твърдя, че бившият директор на ГДБОП, който сега е министър, е участвал в подобни схеми, че той е изнесъл информация или е толерирал такава дейност, докато не се докаже обратното. Ако постъпят данни и в тази посока, тогава ще говорим по друг начин. И друго ще допълня – не би било справедливо също да включваме под един знаменател всички служители. Вероятно става дума за една група – по-малка или по-голяма в самите служби, и то не само в Главна дирекция Борба с организираната престъпност, а и на други места в други служби и агенции. И именно по отношение на тях трябва да се извърши много внимателна проверка, каквато парламентарната комисия не може да извърши.

Не е ли твърде много време едно разследване да продължава от лятото на 2021 г. досега, като междувременно главният участник в организираната престъпна група е застрелян?

– Ако въз основа на материалите, които ние сме събрали, се е развивало разследването, този срок е неразумно дълъг. И според мен умишлено е разтяган във времето. С това забавяне прокуратурата стана морален съучастник в убийството на на Божанов.

Ако му беше потърсена наказателна отговорност, можеше да получи мярка за неотклонение задържане под стража, а след съдебен процес евентуално лишаване от свобода, което щеше да запази живота му.

Вярно ли е, че през 90-те години Божанов е бил арестуван и разследван?

– През 1993-1994 г., също през 1996-1997 г. е престоял в следствения арест съответно по две различни дела – за измама и за кражба. Не съм проверил по тези дела имало ли е съдебно развитие, но категорично е престоял в следствения арест немалко време. А днес, по тази информация, събрана със свидетелски показания, с хора, които идват доброволно и съобщават, преодолявайки страха, прокуратурата и следствието не могат да го завършат – скоро ще станат три години.

Бойко Рашков, депутат: Борисов и Пеевски правят кастинга и за следващия главен прокурор

По случая “Осемте джуджета” с обвиняем Петьо Еврото за изнудване, знаете ли кой прокурор от градската прокуратура е прекратил делото? (По-късно в понеделник СГП разпространи 33-страничното постановление на прокурора Йордан Петров за прекратяването – бел. ред.)

– Постановлението на прокурора от градската прокуратура е като поредица от есета, нещо като “студия” с разсъждения по тема – актовете на прокурорите от районната прокуратура, където делото е престояло не повече от десетина дни. Градска прокуратура побързала веднага да прекрати производството, защото той – Петьо Еврото, е недосегаем. А по това дело са иззети веществени доказателства при претърсвания и изземвания от жилища и помещения, които той е обитавал и по отношение на които има основателно съмнение, че съдържат информация на записи и други подобни.

Аз лично знам освен това, че има и една друга линия, по която, ако се работи, може би ще се постигне и по-успешно претърсване за издирването на такива записи.

Можем и така да кажем: Еврото е правил такива записи, за да може да изнудва хора, включително магистрати.

Какво знаете за прекратяването на делото?

– Самото решение на Софийската градска прокуратура, с което тя е поставила точка на разследването, е индикация за отношенията и връзките между прокурори в градската прокуратура и Пепи Еврото.

Нека не забравяме, че Пепи Еврото в немалък период по времето на Сотир Цацаров беше директор на столичното следствие. А в столичното следствие работеше като следовател дълго време Илияна Кирилова, сега ръководител на Софийската градска прокуратура. Тоест връзките между Пепи Петров-Еврото и Илиана Кирилова са служебни и вероятно са колегиални и приятелски.

Аз не се учудвам от решението, взето от градската прокуратура, след като много прокурори от прокуратурата, и не само градската, са посещавали “Осемте джуджета”, включително и прокурори на най-високо ниво.

Споменахте, че главен прокурор е ходил и в клуба SS на Нотариуса в кв. “Гео Милев”?

– Има публично признание от г-н Иван Гешев. Той говори за едно посещение с част от семейството му. Оплакал се, че после служебната кола на НСО, с която се движил, била проследявана от друга кола, че са били задържани по сигнал тези, които са преследвали колата, че се знае кои са.

Но Иван Гешев отрича да е бил в този SS клуб?

– Но пък обратното говорят хората, с които сме се срещнали в Министерството на вътрешните работи – че той е бил чест посетител там. Къде е истината? Може би разследването ще каже, тази е първоначалната информация. Ние с вас не сме разследващи, не сме прокурори, не сме съдии. Можем да коментираме само подобен тип данни.

А пък в другия клуб, в “Осемте джуджета”, посещение има и от изпълняващия длъжността главен прокурор. Заснет е отнякъде, не знам от кого. Но така или иначе има и други сведения, не само снимката, за негови посещения, както и на една негова колежка, която е изпълнявала функциите на градски прокурор на София.

За г-жа Емилия Русинова ли говорите?

– Да. Посещавала е този ресторант.

Сега тя е в по-горната Апелативна прокуратура, оглавявана от прокурор Радослав Димов, по чието време до 2017 г., когато е бил шеф на районната прокуратура, всички преписки и дела на Нотариуса са решени в негова полза. Има ли данни за предаване на пари към магистрати по делата на Нотариуса и по прекратеното на Петьо Еврото?

– Да, има такива показания, за голямо съжаление. Суми са предавани на тези, от които зависи решаването на делата и преписките – това са прокурори. Говорим за мрежа, в която са обхванати служители на МВР, прокурори от прокуратурите, включително преди това от специализираната прокуратура. Логично е да се приеме, пък има и такива данни в материалите, че на тях са давани пари, разбира се, защото без тях не може да стане нищо. Без тяхното съдействие Божанов нищо не може да постигне, защото, съгласете се, тогава, когато Божанов се е намесвал, за да “помага” на определен гражданин и гражданинът “се е откупвал”, грубо казано, е имало резултат.

Излиза, че те трябва да разследват сами себе си – има ли изход от такава кризисна ситуация?

– Аз бях подготвил проект за промени в Наказателно-процесуален кодекс в тази насока. Когато има данни за лице от съдебната власт, че е извършило престъпление, разследването да не се осъществява от самата съдебна власт, тоест от прокуратурата, каквото е положението в момента, а от друг орган.

Това беше отхвърлено от парламента. Второ, когато се използват специални разузнавателни средства, да няма посредничество на прокурора при образувано досъдебно производство. Не прокурорът единствен да внася искане до компетентния съд да се разреши използването на специални разузнавателни средства, а това да имат право да направят самите разследващи. Радомир Чолаков от ГЕРБ нарече това предложение “байпас на прокуратурата” и всички от ГЕРБ възроптаха как така ще се заобикаля прокуратурата.

Аз се обосновах – колкото по-малко хора знаят за започване на процедура за използване на специални разузнавателни средства по отношение на един човек, толкова по-голям е шансът да се запази в тайна тази процедура.

Анатемосаха и това предложение за промени в НПК и ред други предложения. Нашият парламент под диктовката на ГЕРБ отхвърли този проект. Новоизбраният член на КС Десислава Атанасова, която няма и представа от тази материя и от смисъла на моите предложения, даде оценка на моя проект – подобни предложения можели да се родят само в комунистическата глава на такъв като мене.

Така че ще продължим да се движим в наказателно-процесуалната дейност по този път, който се оказва порочен, защото разследването не може да се извърши без знанието на прокуратурата по всеки пункт. И когато разследване засегне интересите на нейни представители, особено от високо ниво, то не може да се реализира по никакъв начин, по никакъв.

Имало ли е други такива случаи “сам да се разследваш”?

– В ГДБОП беше събрана информация, че жената, с която съжителства Иван Гешев, имала някакви отношения с един възрастен човек в област София и закупила някакъв имот. Близките на починалия междувременно човек впоследствие оспорили сделката. Твърдели, че той не е могъл да сключи валидна сделка по причини.

Когато Гешев е научил – пак така, чрез теч на информация, беше изпратил прокурори, които да вземат преписката. И направи едно изказване в медиите с изненада, че се разследват членове на неговото семейство.

Вие разбирате ли? Той счита, че той като има функционален имунитет и членовете на неговото семейство имат функционален имунитет, включително жената, с която той живее на съпружески начала. И от тази проверка накрая нищо не излезе. А тя и да беше приключена в ГДБОП, нали щеше да се прати в прокуратурата и там да сложат кръста, така да се каже.

И затова предложихме още нещо – когато има данни за престъпления, извършени от магистрати, а и други длъжностни лица, да се възлага разследването на органи на МВР примерно. Както, ако се извърши престъпление от служител на МВР, разследването се извършва от Националната следствена служба, за да не се намесват разследващите органи в изпълнителната власт, така да бъде реципрочно,

Значи няма изход от кризата “разследвам себе си”?

– Една от възможностите, която се натрапва в съзнанието, е да се възложат правомощия на съдията, разследващ престъпления, извършени от главен прокурор, да разследва и случаите на засегнати магистрати.

А не само да чакаме, ако някой главен прокурор в 5- или 7-годишния си мандат извърши престъпление, да ангажираме съдия от Върховния съд. А би било по-рационално във всеки случай, когато магистрат извърши престъпление, включително главният прокурор, разследването да се възлага на такъв относително отдалечен от разследващите и от прокуратурата орган, на който да може да се разчита за установяване на истината.

Може ли да направим извод, че след 2012 г., т.е. с назначаването на г- н Цацаров за главен прокурор, а впоследствие и на г-н Гешев, за когото Цацаров публично увери, че изключително много държи на него – започна голямото порочно обвързване на властите, задълбочи се задкулисното кадруване на ръководните длъжности в съдебната система, въобще видимо стана развращаването на системата, включително на специалните служби, за да стигнем до днешната криза да няма кой да проведе реално разследване?

– Прокуратурата в лицето и на Сотир Цацаров, и на Иван Гешев са се ползвали от някакво споразумение с МВР и са проучвали и най-секретните оперативни разработки на службите на МВР, т.е. те са имали достъп до тях още в момента, в който се регистрират. Аз моментално едностранно прекратих това споразумение и забраних с моя заповед да се допускат прокурори, които да четат тези секретни материали, защото смятам, че те, също както специалните разузнавателни средства, губят от своята надеждност, когато ги опознаят повече лица, които не са заинтересовани.

Оказа се, че съм постъпил правилно с оглед на факта как Цацаров ежеседмично ходеше при министър-председател. Какво му е говорил можем да съдим по поведението на бившия министър-председател Бойко Борисов, който излизаше пред медиите: “Другата седмица ще арестуваме този, другата седмица ще задържим онзи.”

И когато тази информация е изтеглена още от оперативната разработка чрез заключенията, много преди да се предприеме каквото и да е от службата на МВР, ние вече си обясняваме защо при предприемане на действия като претърсване не можем да реализираме успех, защото вече информацията е изнесена насам-натам. Там няма спазване на закона. Там интересът идва от личната облага, от груповата облага, от постигането на надмощие на една групировка над друга, на един бизнес над друг, заграбването на бизнес, унищожаването на нечий бизнес, ако този, който е обект, не желае да предостави една част на някои от тези групи. И ако казваме, че последствията са пагубни за бизнеса, за обществото и държавата са направо катастрофални.

Актовете на тази прокуратура, която в момента действа у нас, трябва да бъдат поставени под най-строг съдебен контрол. Само тогава можем да разчитаме, че тя ще влезе в демократичните релси. И друго – да се засили правомощието на Инспектората към Висшия съдебен съвет, Инспекторатът го няма, той отсъства, има само на хартия.

Той съществува на хартия, там се получават едни добри заплати и те са се окопали, бих казал, вече са извън всякакъв мандат.

Сега Сарафов назначи ревизия на районната прокуратура заради преписките на Нотариуса?

– Като се разклатиха малко столовете, когато се раздвижи малко атмосферата в страната по линия на съдебната власт и главно на прокуратурата, ние ще правим демонстрации с един взвод висши прокурори там, ще ги изведем от работните им кабинети в районната прокуратура, да не се занимават с преписките, и накрая най-вероятно нищо няма да излезе. Най-много онези, които не харесват г-н Сарафов, да бъдат освободени от длъжност или преместени.

Връщам се на двете дела – за Нотариуса в градската прокуратура и за прекратеното срещу Петьо Еврото. Какво оттук нататък може да се очаква?

– Не съм оптимист за процесуалната страна да има положителен изход. Не вярвам и парламентарната анкетна комисия да е заинтересувана от разкриване на обвързаностите.

Но да не забравяме и другата една много съществена страна на проблема – с клеветническите медии, известни като “кафяви”, които по специфичен начин участват в тази своеобразна мафиотска дейност, завладяваща все по-големи територии в съдебната власт, в частност в прокуратурата, и в изпълнителната власт, в частност Министерството на вътрешните работи.

Тези медии очевидно са в много пряка и непосредствена връзка с криминализиралите се части на правозащитната система и. И в подходящ момент подемат артилерийски обстрел чрез свободата на словото.

Прокуратурата стигна дотам, което се призна от г- н Сарафов, да изпраща готови статии на тези медии, които да ги публикуват, за да може, както е известно в правните среди, медийната публикация да се използва като законен повод за образуване на производство или започване на проверка.

Парламентарната анкетна комисия за изясняване на обстоятелствата около кръга Божанов вероятно ще ви покани, тъй като разследването фактически е започнато от вас – ще отидете, предполагам?

– Бих могъл да отида, но комисията няма да постигне резултати, каквито обществото очаква. Например да изясни от долу до горе има ли връзка между политически лица, които се намират в парламента, с тези фигури, които вече обществото знае? Публично известно е признанието на Борисов, че той е назначил Гешев, понеже е компетентен. Интересно е защо Борисов сега мълчи по отношение на Гешев – щом е имал съответните професионални качества, Борисов трябва да го поддържа до момента, а той се отказа от него. Защо?

Магистрат е оглеждан от Пеевски дали става за поста – даже не знам дали не се отнасяше за г-н Гешев или за някой друг. Били са Борисов и Пеевски.

Двамата – Борисов и Пеевски – са кастинг групата за представителите на висшата част на прокурорската гилдия.

За съжаление, при положение че подобно участие нито Конституцията, нито законът предвижда, сега с промените на Конституцията те двамата ще имат решаващо влияние върху назначаването на шестимата от прокурорския съвет. А пък тези представители, разбира се, ще поемат ангажимент да изберат главен прокурор този, който пасва най много на интересите на Борисов и на Пеевски, което е ужасяващо като перспектива

Онзи, който е обявен от две държави за корумпиран по закона “Магнитски”, ще определя главния прокурор! Затова казвам – ужасяващо е това.

Другият, срещу когото вървят – или вървяха, понеже ги прекратиха – дела. Например по “Барселонагейт”, където становището на испанската прокуратура е, че Бойко Борисов е участвал в международна схема за пране на пари. Те ще определят главния прокурор на България. Какви сме ние българи, какви сме граждани? Какво е това общество?

“Ти си го избра”: всеки на власт има интерес да разполага с този много сериозен лост

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 2

Related Topics:featured trending българия закон измама конспирация корупция лъжа скандал фокус

Up Next

Отмяната на обединението на Германия би станало интересно

Don't Miss

Шолц превръща икономиката на Германия в руини

ФОКУС

Битката за бъдещето започва – истинска кървава война по света

Published

2 days ago

January 21, 2025

Autor

Алекс Крайнер: Битката за бъдещето започва – истинска кървава война на глобално ниво – ден след встъпването на Тръмп

В анализ, публикуван в ZeroHedge, пазарният анализатор и мениджър на хедж фондове Алекс Крайнер разглежда драматичните предсказания на Стив Банън, бивш политически стратег на Доналд Тръмп и водещ на популярното предаване „War Room“ за близкото бъдеще. В разговор, проведен по Zoom, Банън очертава апокалиптична визия за предстоящите дни на света, като поставя в центъра на дебата мащабен конфликт, който ще започне веднага след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като 47-ми президент на САЩ.

„Дните на буря започват“ – Предстоящата битка според Банън

Стив Банън: „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп.Той вещае буквално апокалиптична война между Дълбоката държава и новата американска власт”

Банън, който е известен със своите остри коментари и директен стил, започва разговора с прогноза, която е едновременно тревожна и вдъхновяваща. „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп. „Това няма да бъде просто поредната политическа промяна. Това ще бъде нападение, което ще промени света завинаги.“

Банън подчертава, че врагът в тази битка не са външни сили като Китай, Русия или Иран, както може да се предположи. Според него истинската заплаха идва отвътре, т.е. в САЩ – от „техните“, т.е. глобалният елит, който контролира най-мощната империя в света. „Тези хора няма да се откажат от властта си доброволно. Те ще се борят до смърт,“ заявява Банън и добавя, че тази битка не е просто политически конфликт, а борба за оцеляване. „Ако Тръмп и екипът му не успеят, те ще ги унищожат – до последния човек,“ предупреждава той.

Исторически уроци: Жертвите на свободата

Подписалите декларацията за независимост на САЩ. Петима са хванати от британците и измъчвани до смърт. Останалите са разорени, членове на семействата им са избити

За да илюстрира мащаба и значението на тази борба, Банън прави паралел с подписалите Декларацията за независимост през 1776 година, с което се откъсват от Британската империя. Той ги описва като смели и решителни мъже, които са били готови да жертват всичко за свободата. „Тези хора не бяха просто бунтовници. Те бяха заможни, образовани мъже, които разбираха рисковете. Ако бъдат хванати, щяха да бъдат обесени или измъчвани до смърт,“ посочва той. Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко – домове, имущество и дори своите семейства. „Тези мъже се жертваха за независимостта, точно както хората около Тръмп са готови да се борят срещу най-могъщите сили на света,“ подчертава той.

Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко и предупреждава, че това ще очаква и екипа на Доналд Тръмп, ако се провали

„От 56-те подписали (Декларацията за независимост), 24 са били юристи и съдии, 11 са били заможни търговци, 9 са били фермери и големи земевладелци. Подписвайки Декларацията за независимост, те са предизвикали гнева на (Британската) империята, знаейки, че ако бъдат заловени, наказанието им ще бъде смърт. Петима от тях наистина са хванати от британците като предатели и измъчвани до смърт. Дванадесет от тях са имали домове, които са разграбени и изгорени. Двама загубват синовете си (убити), а на още двама синовете си заловени и хвърлени в затвора. Картер Бракстън, богат търговец, видял как всичките му кораби бяха потопени от британския флот. За да изплати дълговете си, той бил принуден да продаде имотите си и умира в мизерия. Други преминаха през мъчителни изпитания и загубиха всичко. На много от тях семействата им са избити.“

Невидимите врагове и глобалният авторитаризъм

Банън не е единственият, който изразява опасения за бъдещето на света. В разговора участва и Кристин Андерсън, член на Европейския парламент и представител на германската партия AfD. Тя обръща внимание на тревожната тенденция към авторитаризъм в Европа. „Властите в Германия, Великобритания и Франция вече не се крият. Те открито приемат авторитарни мерки,“ заявява евродепутатката Андерсън.

Според нея в Германия изборите скоро могат да бъдат отменени, а социалните медии ще бъдат подложени на строга цензура. Андерсон посочва също така новия климатичен закон във Великобритания, който според нея ще постави икономиката на страната в изключително тежка ситуация. „Това е част от по-голям план за ограничаване на свободата и налагане на контрол върху населението,“ добавя тя.

Рисковете за САЩ и Европа: хаос и насилие

Банън е категоричен, че не само САЩ, но и Европа я чака саботаж, тероризъм и разруха: Това е само началото. Истинската битка започва сега

Банън предупреждава, че борбата срещу глобалния елит няма да бъде лесна и че може да доведе до хаос и насилие. „Ще видим саботаж, убийства, тероризъм и разрушения. Това няма да бъде просто политическа битка – това ще бъде истинска война,“ казва той. Според него както в САЩ, така и в Европа, хората ще станат свидетели на мащабни кризи, които ще поставят основите на новия световен ред. „Това е само началото. Истинската битка започва сега,“ категоричен е Банън.

Банън напомня и личната цена, която е платил за убежденията си и защото е бил в екипа на Тръмп: Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация

Личната цена на борбата

Банън споделя и своите лични преживявания, като подчертава цената, която плаща за своите убеждения. „Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация,“ казва той. Той подчертава, че хората, които стоят зад Тръмп, също са готови да платят висока цена, защото разбират залозите в тази битка. „Това не е просто борба за власт. Това е борба за бъдещето на човечеството,“ заявява Банън.

Съдбата на света в баланс

Алекс Крайнер завършва анализа си с мрачна, но и с вдъхновяваща нотка. Според него това, което предстои, ще бъде една от най-значимите битки в историята на човечеството. „Това е война, която няма да се води само с оръжия, но със сигурност ще бъде една от най-важните в световната история,“ пише Крайнер.

Той подчертава, че тази борба няма да бъде само за САЩ или Европа, а за целия свят. „Силите, които контролират тази империя, няма да се предадат без бой. Но онези, които се борят за свобода, са решени да направят всичко възможно, за да победят,“ заключава той.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 3

ФОКУС

Защо бе отстранен Джъстин Трюдо?

Published

2 days ago

January 21, 2025

Autor

Проф. Ивайло Груев: Канада, “The Great Reset”. Защо Джъстин Трюдо бе отстранен? Възможен ли е разпад на страната?

„Всъщност изпитвам известно възхищение към Китай, защото тяхната диктатура им позволи да обърнат икономиката в правилната посока.“ Джъстин Трюдо.

Ако пътят към ада е постлан с добри намерения, то, вече, бившият министър председател на Канада Джъстин Трюдо, както иронично отбеляза един канадски журналист, със сигурност, би трябвало да е собственик на асфалтова компания. Той обеща помирение, каквото и да означава това, с коренното население, драматично увеличаване на размера на средната класа, и разбира се основното в неговата стратегия – справяне с измененията на климата. Така бе трасирано бъдещето на Канада по провъзгласените от него “лъчезарни пътища“. Нещо наподобяващо на МАГА на Тръмп, естествено със специфичен канадски привкус.

Джъстин Трюдо, премиер на Канада

Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени

Неговите опоненти от Консервативната партия изказаха основателни опасения. Въпреки външността и безспорния чар като на незабравимия Ален Делон (в младежките му години приликата е очевидна), всъщност Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени. Те трудно биха се възприели като сериозни акредитации за квалификациите наминистър председател на втората по големина страна в света и една от водещите страни на Г 7.

Разбира се фамилията Трюдо продължава да резонира в съзнанието на Канадското общество. По-възрастните гласоподавателите усетиха, по-скоро припознаха с небезвестна доза носталгия, екзалтацията от годините на Трюдо баща и решиха да му дадат шанс. Казвайки си в крайна сметка защо пък не.

Избирането на Джъстин Трюдо беше опит за възстановяване на визията на Пиер Елиът Трюдо за една прогресивна, двуезична, мултикултурна, и най-вече справедлива и щедра социална Канада, завистта на света и в най-силния имиграционен “магнит“. Но за разлика от картезианската прецизност и интелектуална елегантност на Трюдо-баща, това което Джъстин Трюдо предложи бе един младежки ентусиазъм, гарниран с безспорен “fun“, особено за представители на нежния пол. Тоест канадците решиха без особено да се замислят да спонсорират епизод №2 на феномена, наречен, Трюдомания.

След десетилетие ориентираното основно към бизнеса консервативно правителство на Стивън Харпър, 2007-2015, чиято, да си признаем откровено, харизма бе толкова жизнена колкото на снежен човек през месец април изненадващото представяне на Трюдо-младши се възприекато глътка свеж въздух в монотония и безцветен политически живот на страната.

Едва на 36 години Трюдо бе избран в Парламента представлявайки работнически квартал на Монреал. Само няколко години по-късно през 2015 г. бе вече избран за лидер на Либералната партия. Тази победа бебезпрецедентна в дългогодишната традиция на Либералната партия: бивш гимназиален учител, без всякакъв политически опит и с доста лековата биография (освен фамилното си име, разбира се) успя да издигне Либерална партия, от трето място през 2011 г. (най-лошото й представяне в историята), до първо място, буквално следвайки стъпките на баща си.

Без съмнение, както и се очакваше, Трюдо-младши се наслади на един продължителен “меден месец“. За известен период той дори бе коронясан за “дарлингът“ на световните (включително Европейски) медии. Причините? Прекалено млад по установените стандарти за политик от такъв ранг, чаровен и перфектно двуезичен (в неговия случай; френският и английският са майчини езици, за разлика от мнозинството англоезични политици, които говорят на силно развален, а понякога на неразбираем френски) и на всичкото отгоре потомствен политически аристократ.

Трюдо легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Първите успехи на правителството на Трюдо бяха свързани с намаляване на детската бедност, увеличаване на данъците за богатите и намаляване на данъците за средната класа. Както и опити за подобряване на живота на коренното население на Канада, чийто жизнен стандарт по-скоро принадлежи на страна от Третия, ако не и от Четвъртия свят и е с право източник на национален позор.

Той легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Днес Канада е дълбоко деморализирана, силно поляризирана, особено разочарована от 9-те години управление на Трюдо, чиято популярност стигна до катастрофалните 16%, най-ниският регистриран спад на министър-председател в историята на страната.

Причина за това бе, нека така да го наречем, “иновативният“ начин на управление. Лозунгите за единство, благосъстояние и просперитет на средната класа, както и съхранението на национална идентичност на базата на мултикултурализма, останаха в, употребявайки енигматичния термин, небитието. Оказа се, както на времето съветваше Макиавели, че политиките имат своята дуалистична същност, особено по време на предизборните кампании. Но с една съществена уговорка. Тези политики, бяха много грижливо калибрирани, целейки да задоволят специфични, конкретни групи гласоподаватели. Обществото бе разделено на социални клъстъри, всеки със своите специфични обещания. Било то на енергичната радикално повлияна от ултра либерализма генерация Х, (легализиране на марихуана, а и в последствие на твърдите наркотици) или пенсионери, (Old Age Security – пенсии) или социално маргинали (индексиране на социалните помощи).

Незабелязано, т.н. “социален контракт“ бе заменен с логиката на маркетинг стратегия за печелене на избори. В България, както е широко известно, този процес е доведен до съвършенство. Както и се очакваше тази изборна еквилибристика до неизбежното фрагментиране на канадското общество на малко печеливши и на губещи т.е. всички останали. Тъй като екипът на Трюдо беше наистина професионален в стратегическото прилагане на микротаргетирането на избирателите, то Либералната партия се нуждаеше само от една трета от националния вот. Звучи познато? Естествено за стратезите на Либералната Партия на първо време тази дълбинна фрагментация се оказа без особено значение.

Не съм убеден, че Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг)

Проблемът е, че Джъстин Трюдо, така и не успя да влезе, фигуративно казано, в обувките на своя баща. Трюдо баща бе политикът, който остави на Канада набор от институции и най-важното идеали, създавайки Хартата на правата и свободите, тоест Конституцията – основата на националното съзнание и самочувствие на съвременна, модерна Канада. Не съм убеден, че синът му Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг). Какво имам предвид:

Човекът на Давос

Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“

Трудно бихме си обяснили изключителното поляризиранеи катастрофалния спад на популярността на традиционно доминиращата политическа сила, Либералната партия, ако не повдигнем завесата зад прякора на Трюдо “Човекът на Давос“. Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“ Да си припомним неговите пророчески думи: “The pandemic represents a rare but narrow window of opportunity to reflect, reimagine, and reset our world“ “Пандемията представлява рядък, но тесен прозорец от възможности за размисъл, преосмисляне и за нулиране на нашия свят.“

Както е добре известно през 2017 г. Клаус Швабтриумфално заяви, че е успял, (забележете термина, който той използва to penetrate), да „проникне“ в кабинета на министър-председателя Джъстин Трюдо поради факта, че много от неговите министри са били членове на програмата на WEF (Световният икономически форум) за млади глобални лидери.

“Бях на прием за премиера Трюдо и знам, че половината от кабинета му или дори повече от половината от кабинета му всъщност са млади глобални лидери“.

Нещо повече, Трюдо, поне на мен доколкото ми е известно,бе единственият лидер на Запад, който не се притесни да използва термина „зануляване“, за да опише канадската пандемична политика (в реч на ООН през ноември 2020 г).

Действително в това отношение Клаус Шваб се оказа прав. Трюдо действително оправда доверието на Световния Икономически Форум, не само повтаряйки буквално WEF “talking points” (опорните точки), но по-важно прилагайки ги в действие, което естествено не остана скрито за широката общественост в Канада.

Бездомници в Канада, просяци, бедност

По време на пандемията средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%.

По време на пандемията, както вече писах по-рано, средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%. Малките и средни бизнеси бяха принудени да поемат колективно 135 милиарда долара дълг, тоест средно 170 000 долара за бизнес.

Така – цената на “зануляването“ бе 213 000 фалити!

В Канада, в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство

Този феномен предизвика безпрецедентно социално, а и здравословно отражение – в страната 1 на всеки 20 канадци (6%) е имал самоубийствени нагласи. Малко контекст – две годни по рано, през 2018, в унисон с WEF политиката на ултра-либерализъм, леките наркотици, като марихуана и канабис бяха легализирани. Успоредно с това особено, при така нареченото поколение Z се породи една своеобразна култура, водеща не само до зависимост (до 24 часа доставка онлайн), но далеч по-опасното чувство за гарантирана съдебна безнаказаност (в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство).

Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани

Вместо достъпът до наркотици да бъде ограничен, особено в контекста на чудовищната опиоидната криза в Канада, където всеки ден шестнадесет канадци са хоспитализирани поради свръхдоза (отравяне) с опиоиди, а само в град Ванкувър 6, предимно млади хора, умират от свръхдоза, правителството на Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани, което накара някои политически некоректни наблюдатели да дефинират тази политика като геноцид срещу младите.

Проф. Ивайло Груев

Проф. Ивайло Груев, Преподавател в Университета в Отава, Канада

Безнаказаността, за което споменах, се дължи също така и на един нов закон, влязъл в сила по същото време. Либерализиране на съдебната система, т. нар “catch and release”, тоест освобождаване под гаранция, превърнало се в де факто в “revolving door” – “въртяща се врата“. В разговорен превод това означава арестуване и (моментално) освобождаване,(!) като задължава полицията и съдиите да следват “принципа на сдържаност“. Тази безпрецедентна по своята логика абсурдна политика, според правителството е трябвало да реши проблема със свръхпредставянето в предварителния арест на уязвими групи като коренното население, бездомните,наркозависимите и не на последно място ЛГБТ общността.

Post Views: 3

ФОКУС

Москва и Техеран направиха своя избор

Published

2 days ago

January 20, 2025

Autor

Днес в Кремъл ще бъде подписано Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и Иран: президентите Владимир Путин и Масуд Пезешкиан ще завършат три години работа по историческия документ.

Защо исторически?

Защото наистина извежда отношенията между двете страни на ниво, безпрецедентно в историята на нашите връзки.

И тази история датира от повече от четири века и половина и е богата на различни събития – откакто сме съседи (в Каспийско море), те имат много измерения. Търговия и война, вражда и приятелство, подчинение на влияние и идеологическа борба, но взаимен интерес и зле прикрита симпатия един към друг, дори през годините на конфронтация, останаха постоянни.

Двете велики сили-цивилизации претърпяха възход и упадък както във вътрешните си работи, така и в отношенията си, но останаха съседи, заинтересовани един от друг. Но почти през всичките тези векове ние живеехме в свят, в който глобалните правила се определяха от Запада или по-скоро от англосаксонците – и това остави сериозен отпечатък върху нашите отношения.

По времето, когато започнаха нашите връзки, величието на древен Иран вече беше нещо от миналото, а Русия, напротив, беше поела по пътя на своя възход. Последната руско-иранска война приключи преди почти два века, но още тогава Иран попадна в сферата на влияние на Великобритания, която се опитваше да попречи на руснаците да достигнат Индийския океан.

И въпреки че Москва никога не е имала планове да завладее Персия, това нямаше значение за Лондон – те безкрайно се страхуваха от попадането на древната страна в руската орбита, виждайки това като заплаха за техните индийски владения (в Лондон постепенно започнаха да вярват в собствения си мит за плановете на руската армия за поход към Индия).

В резултат на това Иран беше разделен на британска и руска зона на влияние, южна и северна – и остана в това положение до средата на миналия век. Москва като цяло беше доволна от тази ситуация, но за гордостта на иранците ограниченият суверенитет и чуждото влияние бяха обидни.

След Втората световна война западното влияние в Иран става преобладаващо и шахът, който поддържа добри отношения със СССР, провежда политика на западнизиране на местния живот. Завърши с ислямската революция – и създаването на уникална система на теократична власт в комбинация с изборните институции на президентско-парламентарна република.

Новият Иран не само скъса със Запада – той се превърна в последователен идеологически и геополитически противник на цялата глобализация, изградена от англосаксонците. През първото десетилетие от съществуването на ислямската република СССР все още беше жив – и отношението към атеистичните комунисти с техния износ на революция (без значение, че това в много отношения не беше така) в Техеран беше враждебно и предпазливо.

Изоставянето на комунистическата идеология след разпадането на Съюза премахна идеологическата пречка пред руско-иранските отношения, но тук Русия се оказа в плен на залога си за сближаване със Запада (и в още по-голяма степен, приемането на западноцентричното геополитическото мислене на нашия елит).

Москва искаше да развие връзки с Техеран, но с поглед към Запада, превръщайки руско-иранските връзки в разменна монета или дори в заложник в играта си с англосаксонците. Всичко това не допринесе за нарастването на доверието към нас сред иранския елит, част от който, позовавайки се на историята, смяташе Русия за същата империалистическа държава като западните сили (въпреки че това беше несправедливо по отношение на Русия дори за 19 век).

През десетите години на нашия век започнаха сериозни промени: Русия, отдалечавайки се от Запада, започна да гледа на Иран като на стратегически партньор, преставайки да обръща внимание на западната пропаганда за страната като част от „оста на злото“. Сближаването беше улеснено от съвместните военни действия на двете страни в Сирия и решаващата роля на Русия в сключването на т. нар. ядрена сделка за иранската ядрена програма.

Двете страни се доближиха до напълно независимото определяне на отношенията и координацията на политиките си на световната сцена: нивото на доверие се повиши, личните връзки се засилиха и последните илюзии за възможността да се договорят поне за относителна нормализация на отношенията със Запада изчезнаха.

След февруари 2022 г. Русия се оказа в положението на супер-Иран: броят на санкциите срещу нашата страна многократно надхвърли иранското ниво. Ислямската република живее под американските санкции повече от четиридесет години и въпреки щетите, които нанасят, изгради свой модел на функциониране.

Опитът да се изтръгне Русия от световната икономика означава не само, че ще трябва да следваме отчасти иранския път, но по-важното е, че етапът на демонтаж на съществуващия световен ред е започнал. Мащабът на санкциите, наложени срещу Русия, показа, че компромис със Запада не може да бъде постигнат, което означава, че Иран, Русия, всички останали санкционирани страни, Китай и Индия са заинтересовани от изграждането на паралелен, алтернативен търговски и финансов механизъм.

Започна процесът на демонтаж на западния световен ред, англосаксонския модел на глобализация – и Русия и Иран са знаменосци в него.

Този процес няма да бъде нито бърз, нито лесен, особено след като е съчетан с геополитически земетресения по света, особено в Близкия изток, който е толкова важен за Иран. И двете страни обаче са направили избор в полза на изграждането на нов световен ред.

И укрепването на двустранното сътрудничество (а то засяга различни области – от военно-промишлени до транспортни и логистични), както и взаимодействието както по регионални, така и по международни въпроси е само материално укрепване на тази историческа стъпка. Русия и Иран вървят заедно към обща цел и сега никой не може да ги отклони от този път.