БЪЛГАРИЯ

Бюджетът, който пълним всички, а го харчи само Той*

Published

6 years ago

September 18, 2018

Autor

Държавният бюджет на България се управлява еднолично от министър-председателя Борисов и при трите негови правителства. Многобройни са примерите за извършвани ежедневно разходи, без да са предвидени и с дежурното обяснение, че се финансират от бюджетния излишък. При това вече не само финансовите експерти, но и политолози и всякакви други анализатори посочват, че бюджетният излишък е резултат не на повече приходи, а на манипулации при планирането и осъществяването на разходите.

Формално имаме закони, които определят как да протича бюджетната процедура и как да се контролира изпълнението на бюджета. Законът за публичните финанси е в сила от 2014 г., като главното му предназначение е да определя правилата за харчене на събраните данъци.
Нашият закон обаче е направен така, че позволява през годината да се извършват промени в разходите – от Министерския съвет, от министъра на финансите и дори от самите изпълнители по бюджета в отделните звена. Подобна практика е позната на всички страни, но проблемите при нас идват от прекалено широките възможности за промени в течение на годината. Одит на Сметната палата установи, че бюджетът за 2015 г. е бил променян 1243 пъти. Нещо повече, в края на 2015 г. в преходните разпоредби на проектобюджета за 2016 г. е включен параграф, в който се предлага законово изменение на държавния бюджет за 2015 г.! Няма друг такъв случай в цялата наша практика през последните двадесет години. Въпреки че прецедентът е отбелязан от Сметната палата, няма никакво действие от страна например на фискалния съвет или на друг държавен орган. И управляващите продължават да се разпореждат с общите пари по начин, който създава условия за разхищения и злоупотреби.
Христоматиен пример е Държавната консолидационна компания (ДКК). Неотдавна Министерският съвет реши да предостави 500 милиона лева на ДКК, за да ремонтира язовирите в страната. Още в началото на 2018 г. същата компания получи (за дъщерното си дружество „Еко Антрацит“, бел. ред.) 120 млн. лева от бюджета, за да решава въпроси, свързани с екология, рекултивация и поддържане на хвостохранилища. Тук е мястото да припомним какво е ДКК и защо бе създадена.
В управленската програма на ГЕРБ, огласена през пролетта на 2010 г., като мярка за „укрепване на фискалната позиция” е предвидено създаването на държавно дружество, в което ще се апортират държавните акции, останали след приватизацията на електроразпределителните предприятия.
Така се появява ДКК – компания на подчинение на министъра на икономиката (тогава Трайчо Трайков). В мотивите е обяснено, че тези остатъчни акции ще бъдат приватизирани, но тъй като продавач ще е ДКК, парите няма да отидат в Сребърния пенсионен фонд (както се предвижда по Закона за приходите от раздържавяването), а ще останат в дружеството и то ще ги превежда в бюджета като дивиденти. Тъкмо това според тогавашните виждания на управляващите щяло да укрепи фискалната позиция на страната. Шумно се разяснява, че новото предприятие ще управлява всички миноритарни дялове и акции на Министерството на икономиката. Но през следващите години и особено по времето на министър Лукарски в ДКК се включват и цели държавни дружества – като „Кинтекс“ ЕАД и „Ел Би Булгарикум“ ЕАД. Първоначалната концепция за съществуване и работа на ДКК главоломно се променя. Обхватът на ДКК се разширява и когато начело на икономическото министерство застава Емил Караниколов, номиниран за поста от „Атака”. Междувременно в ДДК влиза и авиоремонтният завод „Авионамс“.
Последното предоставяне на 500 млн. лв. бюджетни пари на ДКК ЕАД обаче е несравнимо с всичко сторено досега. Само с едно семпло решение на Министерския съвет половин милиард лева се прехвърлят в разпореждане на няколко души, които никой не познава. Не е ясно как ще се изразходва тази огромна сума, какъв ще е контролът и каква отговорност ще носят членовете на съвета на директорите на ДКК, които се отчитат само през министъра на икономиката. Според практиката на страните от ЕС подобни действия на правителството се анализират в специални доклади на фискалния съвет, като докладите са предназначени за широката общественост. И България вече си има фискален съвет, но анализ и доклад няма.
ДКК далеч не е първият холдинг, през който преминават огромни суми, без никой да разбере къде и защо се харчат. Тази тъжна част от нашата най-нова стопанска история започна през 90-те години със създаването на Банковата консолидационна компания, която трябваше да осъществи приватизацията на банките в България. При закриването й БКК се отчете към държавния бюджет със скромната сума от 127 млн. лева. Нещо подобно се случи с държавната компания „Публични инфраструктурни проекти“, която усвои 240 млн. лева и после безславно бе закрита. Към групата на странните държавни холдинги може да причислим и БЕХ – Българския енергиен холдинг.
Министър Емил Караниколов вместо да ограничи дейността на ДКК до първоначалната идея за управление на миноритарни дялове, разшири дейността й до предели, които няма как да не доведат до изтичане на обществени средства в изключително големи размери. Нека си припомним, че Караниколов разгърна широка и смущаваща дейност – предоставяне на залози от ДКК пред банка, на която пак той е „патронът” (Българската банка за развитие, бел. ред.), вземане на кредити от същата банка, сложни сделки със синдиците на КТБ около разправията с „Дунарит“ и др.
Никой не е дал отчет пред обществото какви са резултатите за ДКК. Всички се питаме дали с язовири, хвостохранилища и рекултивация трябва да се занимават фирми, подопечни на Министерството на икономиката, а не министерствата на земеделието и на околната среда. Обяснения обаче няма – нито от правителството, нито от Фискалния съвет, нито от другаде. Което засилва притесненията, че безотговорното харчене на общите пари няма да спре.
Де юре и де факто
Годишните приходи и разходи на всяка демократична държава се определят ежегодно чрез Закон за държавния бюджет. И у нас, както и във всяка демократична страна, са създадени многобройни контролни органи. Във всяко ведомство с бюджет над определен праг съществуват вътрешен одитор и инспекторат, които трябва да следят всеки лев да се изразходва според Закона за бюджета.
В края на годината финансовият отчет на всяко министерство, агенция, съвет или друг орган се преглежда от одитори на Сметната палата. Палатата от своя страна е задължена да се произнася ежегодно как се изпълнява Законът за държавния бюджет, като изготвя и доклад върху отчета за изпълнението му. Този доклад, както и самият отчет за изпълнението на бюджета трябва да се приемат от Народното събрание. От няколко години в системата за контрол е включен и Фискален съвет, чиито членове са избрани от Народното събрание. Главната му задача е да се грижи за прозрачното и ефективно извършване на разходите. За съжаление, досега Фискалният съвет е доста пасивен. Народното събрание от години не включва в своята работа обсъждане на годишните отчети за изпълнение на държавния бюджет. Нищо не се чува и от вътрешните одитори по отношение на изпълнението на бюджета в отделните министерства. Казано накратко – контролните системи за защита на обществения интерес не работят пълноценно.
* Автор: Проф. Христина Вучева

Post Views: 2

БЪЛГАРИЯ

Свалят имунитета на шавливата Лена

Published

11 hours ago

January 23, 2025

Autor

Наталия Киселова внесе искането за снемане на три депутатски имунитета

Председателят на Народното събрание Наталия Киселова внесе проекторешения за сваляне на три депутатски имунитета. Става въпрос за поисканите от прокуратурата имунитети на Лена Бориславова от „Продължаваме промяната“, Джейхан Ибрямов от ДПС – ДПС и Марио Рангелов от ДПС-ДПС. Имунитетите на тримата депутати бяха поискани от и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов още миналата година.

Парламентът беше сезиран 13 ноември 2024 г. за Ибрямов, и на 19 декември 2024 г. за Рангелов и Бориславова. На 9 януари Сарафов напомни на Киселова, че в Прокуратурата още не е постъпила информация относно поисканите имунитети. Той поиска свалянето на имунитета на общо осем народни представители, като пет имунитета вече са свалени.

Разрешението за възбуждане на наказателно преследване срещу народен представител се дава или след негово писмено съгласие, или след решение на парламента, който обсъжда данните срещу конкретния депутат.

Спрямо Лена Бориславова искането е във връзка с направена оценка от наблюдаващия прокурор, че събраните към момента доказателства по досъдебно производство са достатъчни за привличането ѝ към наказателна отговорност за документно престъпление.

Джейхан Ибрямов има две обвинения за търговия с влияние. Първото е, че през октомври 2019 г. в София е поискал и приел дар, който не му се следва – 20 000 хиляди лева, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице от Министерство на здравеопазването във връзка със службата му по повод издаване на разрешение за предоставяне на пазара на група биоциди.

Марио Рангелов е привлечен към наказателна отговорност за престъпления против политическите права на гражданите, извършени в периода 20 септември – 26 октомври тази година.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 0

БЪЛГАРИЯ

Сухопътният Шенген ни свари неподготвени

Published

1 day ago

January 22, 2025

Autor

Неочаквано бързото отваряне на границите с Румъния и Гърция изненада държава, община и частни интереси

Заведи премиер или министър на границата и виж как няма опашка! Така възкликнаха от Камарата на автомобилните превозвачи и предложиха този български метод да се патентова и да се прилага и в други страни.

Миналата седмица премиерът Димитър Главчев с още двама министри цъфнаха на Дунав мост при Русе, където въпреки отворената вече шенгенска граница с Румъния реални и виртуални опашки продължават да тормозят шофьорите на камиони.

“Пълноправното членство на България в Шенгенското пространство е достижение на усилията на много правителства и няма да допусна в това да се сложи лъжица катран”, обяви тържествено Димитър Главчев, след като констатира, че опашка от тирове вече няма. А на печално известния буферен паркинг се мъдрели само десетина коли, чиито шофьори явно не бързат за никъде.

Уж така жадуван, сухопътният Шенген ни свари неподготвени.

Първо, държавата, се оказа, че не е готова (и не се знае кога ще бъде) с повече трасета на граничните пунктове с Румъния и Гърция, за да поемат нарасналия трафик. А нали точно на това разчитахме като ефект от Шенген – безпроблемно пресичане на граници, бърза доставка на стоки, ръст в търговията и в производството. Даже Министерството на финансите калкулира 600 млн. лв. повече в проектобюджета за 2025 г. заради пълноправното ни вече членство в Шенгенското пространство.

Ресорните министерства обаче не са организирали навреме изтеглянето на контрола (макар и спорадичен на случаен принцип) върху превозните средства и отбиването им, така че да не задръстват движението. Кантарите за камионите не са преместени далеч от граничния пункт. Не е въведена и електронна система, която да позволи водачите на тежкотоварни автомобили предварително да плащат онлайн таксата за преминаване през моста при Русе и директно да минават границата, като дигитален четец отчита от разстояние платената такса – така както е в останалите страни от Шенгенското пространство. Вместо това шофьорите на тирове на Дунав мост при Русе се редят на опашки пред гишета, на които митничарите им взимат по 37 евро в брой или с банкова карта.

Изненадани се оказаха и фирмите, които стопанисват пограничните паркинги. Те имат най-голям интерес струпванията на камиони да продължават и да биват отбивани за задължително паркиране срещу такса и раздаване на номера за преминаване на границата. Гневът на шофьорите от наглото притискане да минават през паркинга и да чакат ред в първите дни след 1 януари, когато нямаше никакви опашки, прекрати тази практика.

Какъв Шенген?! Граничари още проверяват, но не от будки, а от коли pic.twitter.com/vxPJ1tBP9C

— The Sofia Times (@thesofiatimes) January 7, 2025

Вероятно и община Русе е неприятно изненадана

от така неочаквано бързото вдигане на шенгенската бариера на Дунав мост. Защото знае, че докато има колони чакащи камиони, ще има и работа за най-големия паркинг от 116 дка, предоставени от общината на “Тир Паркинг Русе” срещу 600 хил. лв. годишно вноска в общинския бюджет в продължение на 30 години.

Сега властта стоварва вината за пречките пред свободното минаване на границата с Румъния върху ремонтните работи по “Моста на Дружбата”. Заради тях движението се осъществява само в една лента и така ще бъде в следващата година и половина. Превозвачи обаче се съмняват, че това e причината за все още заформящите се опашки. И припомнят, че и преди да започне ремонтът, се чакаше почти денонощие да минат границата. И питат: защо след 1 януари опашки на Дунав мост при Русе няма за леките автомобили, а само за тировете?

Визитата на Главчев също не успя да установи защо близо 200 камиона се струпват към края на деня по пътищата, които водят до русенския Дунав мост. Двамата придружаващи го министри – на регионалното развитие Виолета Коритарова и на транспорта Красимира Стоянова, тепърва ще анализират кога и по кое време на деня се случва струпването и не успяха да отговорят на редица журналистически въпроси.

Например:

Кога и за тировете ще се плаща онлайн такса за минаване на моста?

И защо това не е направено досега? Сдруженията на автомобилните превозвачи имат информация, че поне до средата на годината ще е така – Агенция Митници ще им събира парите на гише. Къде е Министерството на електронното управление? Къде са от “Информационно обслужване? Толкова ли е трудно да се внедри подобна система, още повече, че тя вече съществува за леките автомобили?

Министърът на регионалното развитие Виолета Коритарова не отговори ясно и кога ще бъде изградено отделно трасе за леките автомобили, платили вече таксата за преминаване на моста онлайн, за да не са в общата опашка и да преминават свободно.

Въобще, цялото поведение на служебния кабинет показва, че оставят на редовното правителство решението на проблемите със свободното преминаване на шенгенските граници. До тогава превозвачите ще трябва

да се примирят с виртуалните опашки на частния паркинг,

ако отново се случи струпване на камиони.

Сега кметът на Русе Пенчо Милков, който преди сам решаваше как да се преминава граничния пункт, търси съдействие от държавата. Милков отнесе много критики заради сключения през 2022 г. дългосрочен договор с фирмата “Тир Паркинг Русе” за предоставяне право на строеж на паркинг върху 116 дка общинска земя. И най-вече за заповедта всички камиони задължително да бъдат отбивани на този паркинг преди преминаването на границата, за да чакат ред на виртуална опашка – дигитална система, изработена от собственика на паркинга. Може получаването на номерче да не е платено, но пък спирането на паркинга се таксува с 15 лв. за български камиони и 50 лв. за чуждестранни – още едно безобразие, за което е сезирана Еврокомисията.

Целият този рекет две години се толерираше от МВР и пътна полиция, като предишни министри на вътрешните работи обясняваха, че нямат нищо общо с паркингите по границата. Така Калин Стоянов се дистанцираше и от безобразията на другия мост на Дунав – при Видин, където частен паркинг също рекетираше превозвачите. От 1 януари превозвачите казват, че там вече няма проблеми.

Тези дни кметът Милков и областният управител на Русе Драгомир Драганов призоваха служебния премиер Димитър Главчев

държавата да изработи и въведе собствена система за управление на трафика

в подстъпите към Дунав мост, за да не се вият опашки от тежкотоварните автомобили по булевардите на града.

В отговор на запитване на “Сега” стана ясно, че Агенция “Митници” работи по проект за управление на трафика, но той бил предназначен само за ГКПП на външните граници на ЕС и ще бъде внедрен пилотно в началото на следващата година.

Проверка показа, че още през октомври 2023 г. Агенция “Митници” е обявила обществена поръчка с предмет на дейност „Изграждане на системи за управление на трафика на ГКПП и за управление на опашките“ за близо 8.2 млн. лв. без ДДС, която е спечелена от “А1 България” през май 2024 г. Работата по тази поръчка обаче е започнала през октомври 2024 г. със срок на изпълнение 60 месеца.

Само няколко часа след визитата на Главчев на Дунав мост Русе над 50 камиона се струпаха в очакване да преминат границата. Те обаче бяха отбити край Бяла. Явно там ще се премести виртуалната опашка и там ще се намърдат новите частни паркинги, които да рекетират превозвачите. Защото поне още година и половина държавата ще се помайва с решението на проблема с бързото и безпроблемно преминаване на шенгенските граници.

Междувременно Румъния обяви, че е спечелила 2,5 млрд. евро от Европейската комисия за строеж на втори Дунав мост при Русе. Изпълнители на проекта ще бъдат румънски фирми. Очаква се строителството да започне през 2026 г., а съоръжението да заработи през 2030 г. Е, тогава сигурно превозвачите ще минават бързо тази шенгенска граница.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 3

БЪЛГАРИЯ

Синдикати и работодатели организират протести и блокади

Published

2 weeks ago

January 10, 2025

Autor

Синдикатите и работодателите организират протести и блокади, ако не бъдат компенсирани за поскъпването на тока

Протести и блокади на магистрали и гранични пунктове ще предприемат синдикатите и работодателските организации, ако правителството не ги компенсира за скъпия ток.

В България има над 500 000 небитовите потребители, съобщи на пресконференция председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев и предупреди, че се подготвят протести, ако държвата не ги компенсира. Работодателите обясниха, че тези компенсации не са само за бизнеса, но и за над 6 милиона българи, тъй като значителното увеличение на цената на тока за небитовите абонати ще доведе до поскъпване на стоките и услугите и тази цена ще бъде платена от обикновения потребител.

Васил Велев припомни, че цената на електроенергията за битовите потребители бе повишена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) от 128 на 138 лева за мегаватчас на закрито заседание на 1 януари. За небитовите потребители обаче цената от 1 януари скочи от 180 на над 250 лева, като последните сделки на енергийната борса достигат 282-305 лева за мегаватчас. Това прави предприятията неконкурентоспособни, подчерта Велев и поиска компенсация от държавата, която повиши цената на електроенергията. Прогнозите са, че скъпата електроенергия ще доведе до фалити, ако държавата не всеме мерки.

„Ако това не се случи, на 15 януари, в 11.00 ч., с нашите партньори и членове, ще бъдем на протест в триъгълника на властта“, закани се председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Работодателите настояват за запазване на настоящия праг от 180 лева за мегаватчас за небитовите потребители.

За да се избегнат спонтанни действия, като блокади на магистрали и гранични пунктове, социалните партньори, работодателските организации и синдикатите са предприели координирани усилия. Проведени са срещи със служебния министър на енергетиката, вицепремиера и министър на финансите. Предстоят още дискусии, включително с представители на парламентарните групи, както и още една среща със служебния министър на енергетиката, уточни Велев и предупреди, че ако няма решение, започват протести.

Механизмът за компенсации е от ключово значение не само за предприятията, но и за небитовите потребители като детски градини, училища, болници, храмове и музеи, които също изпитват трудности от високите цени.

Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) беше извикан на изслушване в парламента кое е наложили покачването на цените. Иван Иванов призна, че непредвидени обстоятелства около енергийната криза в Украйна и повишеното потребление са наложили поскъпването на тока. „Цената за бита е свързана с прогнозната цена в регулаторния период. До 30 юни ние определяме прогнозната цена, но настъпиха непредвидени неща, рязка криза в Украйна през есента и цената расте нагоре“, каза Иванов по време на изслушването си в пленарна зала. Той трябваше да отговаря на въпроси на депутатите защо енергийният регулатор е качил цената на тока. „България, Гърция, Румъния, Унгария и Словакия бяха страните, които осигуриха тези доставки на пазарни цени“, добави той. По думите му чисто технологично не е било възможно да се включат с доставки за Украйна страните на запад от Унгария.

„Това повиши пазарната цена и от 1 януари ние сме длъжни да отчетем реалните стойности в изминалите 6 месеца. Цялата методика е открита. Повишението се дължи преди всичко на тези дружества“, заяви той, като обвини и разходите на АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица Изток 2“ за новите цени. Двете държавни дружества обаче не са искали покачване на цените, отрече аргументите му министърът на енергетиката Владимир Малинов.