АНАЛИЗИ

Войната за петрола!

Published

7 years ago

February 24, 2018

Autor

Щетите от продължаващата вече седма година война в Сирия се оценяват на 226 млрд. долара. Това гласи доклад от Световната банка, публикуван в средата на 2017 г. Загубени са малко над 530 хиляди работни места, а бежанската вълна надхвърли 5 милиона души.

Преди да говорим за каквото и да е икономическо възстановяване, трябва да посочим какви са структурните особености на сирийската икономика. Добивната промишленост винаги е била гръбнак на националните икономики в този регион на света. Причината за това е проста – Близкият изток е богат на петролни и газови залежи. Сирия не прави изключение. Въпреки че страната не е голям износител на петрол, „черното злато” играе важна роля за ресурсното осигуряване на вътрешната икономика. През 2010 г. петролната индустрия на страната е генерирала 25% от приходите в държавния бюджет – една четвърт от икономиката се крепи на добивния отрасъл. За същата година Сирия е произвеждала 385 хил. барела суров петрол дневно (около 0,6% от световния добив), а добивът на природен газ е възлизал на 5,3 млрд. куб. метра. В този смисъл сирийските запаси може би не са от значение за световните енергийни пазари, но са от изключителна важност за вътрешната икономика на страната.

Къде се намират големите енергийни находища?

Големите петролни залежи се намират предимно в източната част на страната. Най-голямото петролно находище е „Ал-Омар”, което е разположено на изток от град Дейр Ез-Зор. След разгрома на ИДИЛ през 2017 г., това находище, както и прилежащата му инфраструктура, попаднаха под контрола на Сирийските демократични сили (кюрдско-арабски съюз, познат още с абревиатурата SDF, бел.авт.).

Другите по-големи нефтени полета са в крайната североизточна част на страната, в близост до град Маликия. Те също са под юрисдикцията на сирийските кюрди. Съществуват и по-малки находища, ситуирани в Централна Сирия, южно от град Ракка.

Петролните кладенци и съпътстващата ги инфраструктура като тръбопроводи, помпени станции и преработвателни заводи са обекти от стратегическо значение, а значимостта им е съпоставима с тази на военните бази и други ключови обекти от подобен тип. Терористичната групировка „Ислямска държава” оцеляваше години наред именно благодарение на факта, че контролираше почти всички енергийни находища в Сирия. Това позволи на групировката да генерира огромни приходи от нелегалната продажба на петрол и газ.

За разлика от относително не толкова големите петролни запаси, Сирия е държава, богата на природен газ. Големите газови находища са локализирани най-вече в централната част на страната – едната група от тях са позиционирани южно от Ракка, а другата – около Палмира. Тръбите също са основен елемент от енергийната инфраструктура на страната. „Арабският газопровод”, построен през 2003 г., доставя природен газ от Египет за Йордания, Ливан и Сирия. Дължината му е 1200 км., а максималният обем на доставките – 10,3 млрд. кубически метра. Заради терористичните атаки по участъците в Египет и Сирия, газопроводът не работи с пълния си капацитет.

Друг голям неработещ тръбопровод е „Киркук-Банияс”. Той е построен през далечната 1952 г. и транспортира суров петрол от иракския град Киркук до сирийския пристанищен град Банияс. Дължината на тръбата е 800 км., а капацитетът ѝ е сравнително малък – 300 000 барела дневно. От 2003 г. насам петролопроводът не работи заради разрушенията по иракския участък. Помпените станции и трасето в Сирия обаче се използват като хъбове за вътрешните находища в страната. Такъв е случаят с помпените станции Т2, Т3 и Т4, които обработват и транспортират доставки от Дейр Ез-Зор към пристанищните градове на Средиземно море.

Каква е държавната политика в добивния сектор?

Държавата участва директно в управлението на всички регионални петролни компании, чрез своя собствен холдинг – „Сирийска петролна компания” (СПК). СПК притежава 50% от акциите не само във сирийските, но и в компаниите с международно участие. Такъв е и случаят с най-големия чуждестранен консорциум, опериращ на територията на Сирия – Ал-Фурат. Там, освен 50% дял на СПК, останалите 50% се разпределят между „Shell”, „Китайската национална петролна компания” и „Индийската корпорация за петрол и природен газ”. Трябва да се отбележи, че Сирийската петролна компания е обект на санкции от страна на западните страни още от лятото на 2011 г.

След идването на президента Башар Асад на власт през 2000 г., в Сирия започва мащабна икономическа и социална реорганизация. В икономиката акцентът пада върху отварянето на Сирия както за западните, така и за фирмите на изток, притежаващи солиден „ноу-хау” в енергийния отрасъл.

Свидетелство за доброто партньорство между Сирия и западните държави е договорът подписан през 2008 г. между френската „Тотал” и „Сирийската петролна компания” за разширяване капацитета на петролните и газови находища в Дейр Ез-Зор. Инвестиционните намерения на „Тотал” не се свеждат само до увеличаване на добива – планирано е строителство на нови фабрики и оптимизация на целия производствен процес. Всъщност френското присъствие в Сирия на полето на енергетиката не е новост, дяловото участие на „Тотал” в петролната компания „Дейр Ез-Зор” датира още от 1988 г. За съжаление, в началото на декември 2011 г., само няколко месеца след избухването на размириците, „Тотал” се изтегли от Сирия.

Има ли надежда за възстановяване на сирийските енергийни находища?

В началото на 2017 г. сериозна част от петролните и газови залежи на страната се намираха под контрола на ИДИЛ. Това създаваше огромни проблеми за и без това страдащата сирийска икономика. Рискът за газовите доставки беше постоянен, тръбопроводната инфраструктура беше обект на постоянни атаки, а немалко бяха и случаите, в които терористичните групировки съзнателно унищожаваха газоразпределителни станции и преработващи фабрики. В тези условия Сирия нямаше как да обезпечи енергийната сигурност на своите граждани, а перспективите за по-мащабно икономическо възстановяване и индустриален подем граничеха с абсурда.

При такива условия, сирийската армия, подпомогната от своите съюзници, проведе успешни офанзиви в централната и източна част на страната. Освен че тези операции освободиха стратегически важни градове като Палмира, Дейр Ез-Зор и Абу Камал, върнаха под правителствен контрол и значителна част от енергийните находища. Година по-късно, предпоставките за икономически растеж в страната са налице, тъй като доставките на природен газ са подсигурени. Даден е ход на реконструкцията на разрушената инфраструктура край газовите находища в „Хаян”, „Джазал” и „Джихар”, като някои от производствата вече достигат оптималния си предвоенен капацитет.

Плановете за цялостно икономическо възстановяване минават през задължителната реконструкция на стратегическите енергийни обекти на територията на Сирия. Това, естествено, не е по силите на сирийската държава, която към момента изпитва огромни финансови проблеми, с оглед на продължаващите бойни действия. Тук на помощ могат да се притекат основните съюзници на Сирия – Русия, Иран и Китай.

Икономическото сътрудничество между гореизброените държави и Дамаск не датира от вчера. Русия е традиционен партньор на Сирия още от времето на СССР. В началото на XXI век руската компания „Стройтрансгаз” участваше в ключови енергийни проекти като строежа на 318-километровия сирийски участък от „Арабския газопровод”. Много от газопреработвателните станции и рафинерии също са строени с руско участие.

Иран също ще участва във възстановяването на сирийския енергиен сектор. Техеран и Дамаск вече подписаха няколко важни споразумения за възстановяване на електропреносната система на страната, строеж на нова електроцентрала край Латакия с мощност 540 мегавата, както и рехабилитацията на 90 мегаватовата електроцентрала край Дейр Ез-Зор.

Китайските компании също имат потенциала и възможностите да участват в рехабилитацията на енергийната система на страната. Китайската национална петролна компания вече има дялово участие в няколко сирийски петролни фирми. Освен сферата на енергетиката, Китай предявява интерес към реконструкцията на пътната инфраструктура, гарите, летищата и телекомуникациите. Интересът на Китай е продиктуван и от друго обстоятелство със стратегическо значение – Новият път на коприната. Амбициозният проект на Пекин цели изграждането на съвършено нова система на взаимодействие с държавите от Близкия изток и Европа. Сирия е важна страна по този маршрут.

В съвременната икономика, особено в индустриалния сектор, трансферът на технологии и знания е задължителен. В този смисъл няма как Сирия да не разчита на преките чуждестранни инвестиции. Отговорността на сирийските власти е огромна, защото те трябва да проявят майсторство в икономическата дипломация, за да успеят да сключат взаимноизгодни договори с чуждите компании. Ситуацията е сложна, защото в Сирия се преплитат много регионални и геополитически интереси, но ролята на сирийските политици и техните управленчески решения изобщо не е маловажна.

Какви могат да бъдат препятствията?

На първо място, това са продължаващите военни действия. Нито една компания, било то държавна, частна или смесена, не би се решила на мащабни инвестиции, ако в региона се водят бойни действия. Краят на войната, или поне прекратяването на битките в определени райони, е задължително условие за осъществяването на мащабни инвестиционни проекти.

На второ място това са различията между воюващите страни. Доста от енергийните находища бяха върнати под контрола на сирийското правителство, но най-големите от тях остават под кюрдски контрол. Такива са случаите с петролните находища в басейна „Ал-Омар”, както и големите язовирни съоръжения по поречието на река Ефрат – Тишрин и Табка. Твърде вероятно е в даден момент, особено при затихване на военните действия и навлизане във фазата на политическия и икономически преход, сирийската държава да си ги поиска обратно. Проблемът тук произтича от факта, че нито една от страните по конфликта не е готова на драматични компромиси, а това създава потенциална опасност за ескалация на напрежението.

Post Views: 4

Related Topics:война новини свят

Up Next

“ЕЛЕКТРИЧЕСКА БУРЯ” В БЪЛГАРИЯ

Don't Miss

Повече от година истерия

АНАЛИЗИ

„Особените отношения“ между САЩ и Великобритания стигат нови върхове на напрежение

Published

20 hours ago

January 22, 2025

Autor

Дудаков: „Особените отношения“ между САЩ и Великобритания стигат нови върхове на напрежение: Малек Дудаков анализира как „особените отношения“ между САЩ и Великобритания преминават на границата на абсурда.

Британската полиция започва да арестува шофьори на Tesla Cybertruck, тъй като тези автомобили не са сертифицирани за безопасност на територията на Обединеното кралство. Според анализатора, настройката на Илън Мъск към британските власти прави сертификацията на тези електромобили малко вероятна.

Дудаков отбелязва, че британските лейбъристи, оглавявани от Киър Стармър, опитват да „отмъстят“ на Мъск, който е един от най-богатите хора в света, въпреки че Tesla е най-популярната марка електромобили в страната

Дудаков отбелязва, че британските лейбъристи, оглавявани от Киър Стармър, опитват да „отмъстят“ на Мъск, който е един от най-богатите хора в света, въпреки че Tesla е най-популярната марка електромобили в страната. Мъск обаче не отстъпва и подготвя план за сваляне на правителството на Стармър, целейки предсрочни избори.

В същото време Стармър, отбелязва Дудаков, отчаяно се опитва да демонстрира увереност, обещавайки десет години управление, въпреки че рейтингите на лейбъристите падат рязко.

Ситуацията във Великобритания се влошава – икономическа рецесия, дългова криза и конфликти с администрацията на Тръмп допълнително подкопават позицията на кабинета

Ситуацията във Великобритания се влошава – икономическа рецесия, дългова криза и конфликти с администрацията на Тръмп допълнително подкопават позицията на кабинета. Рейтингите сочат, че лейбъристите се плъзгат към трето място, докато Найджъл Фараж, подкрепян от републиканците в САЩ, се утвърждава като най-популярния британски политик.

Според Дудаков, администрацията на Тръмп използва конфликта с лейбъристите, за да оказва натиск върху британското лоби. Дори преговорите за връщане на островите Чагос на Мавриций са блокирани от екипа на Тръмп. За 2025 година, прогнозира Дудаков, бъдещето на лейбъристите изглежда мрачно.

На протест в подкрепа на демократическата кауза във Вашингтон се събират само 50 000 души, в сравнение с половин милион на „Женския марш“ през 2017 г.

Провалът на демократите в организирането на протести срещу Тръмп

Дудаков обръща внимание и на слабата мобилизация на демократите в САЩ след изборите. На протест в подкрепа на демократическата кауза във Вашингтон се събират само 50 000 души, в сравнение с половин милион на „Женския марш“ през 2017 г. В останалите градове на страната протестите също са слабо посетени. Причините за това, отбелязва анализаторът, са вътрешни конфликти, корупционни скандали и загуба на доверие сред избирателите.

Поражението на вицепрезидента Камала Харис на изборите допълнително демотивира демократите

Поражението на вицепрезидента Камала Харис на изборите допълнително демотивира демократите. Те вече не успяват да привлекат подкрепа дори за теми като расова справедливост и борба с климатичните промени, които преди бяха популярни. В същото време Доналд Тръмп използва тази ситуация, за да засили собствената си подкрепа сред избирателите.

Дудаков предполага, че демократите ще опитат да организират нови протести, свързани с депортацията на нелегални мигранти, но популярността на подобни политики сред обществото (87% одобрение) прави протестите малко вероятни. Все пак, предупреждава той, демократите ще се опитат да намерят нова тема за мобилизация.

Очакванията към инаугурацията на Тръмп и бъдещата политика на САЩ
САЩ се готвят за инаугурацията на Доналд Тръмп като 47-и президент, а екипът му обещава незабавни действия. Дудаков посочва, че се планират мащабни рейдове срещу нелегалните мигранти в градове като Чикаго и Ню Йорк, което вече води до „самодепортации“ – мигрантите напускат страната сами, пише Дудаков по темата.

Една от най-горещите теми е забраната на TikTok в САЩ, която предизвиква недоволство сред младите хора. Тръмп обещава временно да отмени решението

Една от най-горещите теми е забраната на TikTok в САЩ, която предизвиква недоволство сред младите хора. Тръмп обещава временно да отмени решението и да започне преговори за продажба на американското подразделение на платформата – потенциален купувач е Илън Мъск. Забраната обаче носи негативи за демократите, тъй като допълнително намалява подкрепата сред младите избиратели.

Илон Мъск и Вивек Рамасвами имат за цел да режат разходите направени от демократите. Без съмнение ще ударят техните програми и раздути щатове

В същото време отделни щати като Айова и Ню Хемпшир планират да последват примера на Тръмп, като въведат икономии и съкратят бюрокрацията. На федерално ниво Илън Мъск и Вивек Рамасвами ще играят ключови роли в реформите. Демократите, от своя страна, ще саботират политиките на Тръмп, задълбочавайки разделението между „червената“ и „синята“ Америка.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

“Да направим Гренландия отново велика”: Законопроектът за покупката на острова е готов

Published

5 days ago

January 17, 2025

Autor

„Да направим Гренландия отново велика“: Законопроектът за покупката на острова е готов. Процедурата започва веднага след встъпването на Тръмп: Републиканците в Конгреса на САЩ, съюзници на новоизбрания президент на страната Доналд Тръмп, подготвят почвата за реализиране на амбициозната му идея да присъедини Гренландия към Съединените щати.”

Анализаторката от Fox News, Елизабет Елкинд, съобщава за внесения от конгресмена от Тенеси, Анди Оглс, законопроект, който цели да разреши на Тръмп да започне преговори с Дания за покупка на тази стратегически разположена територия.

Идеята зад законопроекта

Гренландия, макар и географски разположена в близост до Северна Америка, има дългогодишни културни и геополитически връзки с Европа. Законопроектът, озаглавен „Да направим Гренландия отново велика“, подчертава решимостта на Републиканската партия да възвърне водещата роля на САЩ в света след годините на управление на президента Джо Байдън. Оглс заявява пред Fox News:
„Президентът Тръмп ясно заяви, че Америка ще бъде отново държава номер едно. Републиканците са готови да подкрепят усилията му за укрепване на икономиката и националната сигурност.“

Процедура за покупка

Законопроектът предвижда президентът да започне преговори с Дания веднага след инаугурацията си.

В този смисъл, процедурата ще бъде извършена изключително бързо и без време за губене

Законопроектът предвижда президентът да започне преговори с Дания веднага след инаугурацията си. В него се уточнява, че до пет дни след постигане на споразумение, то трябва да бъде представено на съответните комисии в Конгреса, заедно с всички съпътстващи документи. Въпреки това, според Конституцията на САЩ, Конгресът контролира разходите и не може да бъдат извършвани покупки без неговото одобрение.

Подкрепата за проекта

Анди Оглс е подкрепен от десет свои колеги от Републиканската партия, включително конгресмени от щатите Ню Йорк, Тексас, Флорида и Алабама. Сред тях са имената на Майк Лоулър, Клаудия Тени, Даян Харшбаргър и Анна Паулина Луна. Законопроектът е част от по-широките усилия на Републиканската партия да подкрепи външнополитическите амбиции на Тръмп.

Стратегическо значение на Гренландия

Идеята за придобиването на Гренландия не е нова за Доналд Тръмп. Още по време на първия му президентски мандат той изразяваше интерес към тази територия, позовавайки се на нейното стратегическо местоположение. Близостта на Гренландия до Русия (по-близо отколкото САЩ, бел. ред.), основен геополитически съперник на САЩ, се смята за ключов фактор в плана. Според Оглс придобиването на Гренландия е жизненоважно за националната сигурност на Америка.

Възможности за икономическо и военно влияние

Тръмп не изключва използването на икономически и военен натиск за реализиране на този план

Тръмп не изключва използването на икономически и военен натиск за реализиране на този план. Миналата седмица, в отговор на журналистически въпрос, избраният президент заяви, че не може да гарантира, че няма да се прибегне до такива мерки. Републиканците подчертават, че контролът върху Гренландия би укрепил стратегическите позиции на САЩ в Арктика, където глобалното затопляне отваря нови икономически и военни възможности.

Гренландците чакат с нетърпение да станат американци. pic.twitter.com/2QhxRoqKdA

— The Sofia Times (@thesofiatimes) January 13, 2025

Синът на Тръмп в Гренландия

Доналд Тръмп-младши наскоро посети Гренландия, уж по лични причини, но визитата му беше възприета като дипломатически сигнал. Анализатори смятат, че това е част от предварителната подготовка за осъществяване на покупката.

Други външнополитически амбиции

Панамският канал

Наскоро беше внесен и друг законопроект, предвиждащ придобиването на Панамския канал. Предишна версия на документа посочваше символичната цена от 1 долар

Законопроектът за Гренландия не е единственият подобен ход от страна на републиканците. Наскоро беше внесен и друг законопроект, предвиждащ придобиването на Панамския канал. Предишна версия на документа посочваше символичната цена от 1 долар за покупката, но окончателният вариант оставя сумата неуточнена.

Този ход на Републиканската партия демонстрира твърдото намерение на Тръмп и неговите съюзници да укрепят позициите на САЩ на световната сцена чрез смели и нетрадиционни подходи. Предстоящите политически и дипломатически събития ще покажат дали тези амбициозни планове могат да бъдат реализирани.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 33

АНАЛИЗИ

Защо Тръмп се нуждае от спешни преговори с Путин

Published

6 days ago

January 16, 2025

Autor

„Веднага след встъпването в длъжност на Тръмп ще има телефонен разговор между лидерите. Дипломатическото взаимодействие ще започне на работно ниво. С тези думи експертите коментират изявления, идващи от Вашингтон за възможни преговори между лидерите на Русия и САЩ. Реално ли е възможна лична среща между президентите на двете страни при сегашните условия?

Русия и САЩ са близо до началото на преговорния процес. Поне така твърдят във Вашингтон. От изявлението на Тръмп за готовност за срещи (и то „много бързо“) и до публичната демонстрация на САЩ на проблясъци на реалистичен подход.

„Не мисля, че е реалистично да кажем, че възнамеряваме да изгоним всеки руснак от всяка педя украинска земя, дори от Крим. Президентът Тръмп признава тази реалност и ако останалият свят я признае, това би било монументална стъпка напред“, казва бъдещият съветник по националната сигурност на Тръмп Майк Уолц.

Разбира се, дори подготовката за преговори като такива все още не е започнала. „Има определени контакти между Вашингтон и Москва, както военни, така и дипломатически, но това са по-скоро контакти на техническо ниво. Нямаше политически диалог или диалог на най-високо ниво“, каза прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков.

И това е логично. Първо, защото това е изискване на американското законодателство – то забранява на избрания президент да се намесва в делата на настоящия. И преговорите по същество за среща могат да бъдат точно такава намеса.

Второ, трябва да се водят преговори по същество с тези, които са на власт и които могат да носят отговорност за това, което се договаря. Тръмп все още не е официално на власт и докато бъде избран, ситуацията на място може да се промени, като се има предвид неистовата активност на отиващата си администрация на Байдън по въпросите на доставката на оръжия за Украйна и налагането на санкции срещу Русия.

„Демократите имат такива маниери в политиката като последно средство да развалят позициите на следващата администрация“, каза руският външен министър Сергей Лавров. – Когато вече не сте избран и вашият екип вижда Америка по начин, който не е подкрепен от мнозинството американци, то чисто етически, въз основа на човешкото благоприличие, изчакайте тези три месеца между изборите и встъпването в длъжност и разберете, че хората искат друга политика. Но не, определено ще го направим, ще затръшнем вратата, за да не му е добре на никого.”

Следователно самата възможност за преговори ще се отвори след 20 януари – тоест след като Тръмп се трансформира от избран в настоящ президент на САЩ.

„Абсолютно съм уверен, че веднага след встъпването в длъжност на Тръмп ще има телефонен разговор между лидерите. Е, дипломатическото взаимодействие ще започне на работно ниво – например с участието на специалния представител на САЩ за Украйна Кийт Келог, същия Майкъл Уолц, новия държавен секретар или неговите заместници”, разказва пред вестник ВЗГЛЯД Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостна европейска и международна квалификация във Висшето училище по икономика,.

И само ако това дипломатическо взаимодействие е успешно, Тръмп и Путин ще могат да проведат среща лице в лице. Но има известни съмнения, че ще бъде успешно.

Да, ще бъде лесно да се споразумеем по няколко точки. „Най-лесното нещо в един диалог ще бъде неговото начало. И двете страни са заинтересовани той да тръгне“, казва Дмитрий Суслов.

Съединените щати (при Тръмп, разбира се) са заинтересовани, защото трябва да се отърват от украинската криза възможно най-бързо и да се справят с други, по-важни неща – Китай, Близкия изток и вътрешноамериканските проблеми. Според помощника на президента Николай Патрушев Украйна няма да бъде сред приоритетите на Тръмп, той е загрижен за Китай.

И ако Съединените щати не могат да се отърват от нея, като нанесат стратегическо поражение на Русия, това означава, че трябва да търсят компромис с нея. И вижте сега, преди администрацията на Тръмп да е формирала собствена история на подкрепа на режима в Киев и всички разходи за него могат да бъдат прехвърлени на администрацията на Байдън.

Русия винаги се е застъпвала и застъпва за разрешаване на конфликта чрез преговори. Да, Москва може да реши проблемите си с киевския режим чрез СВО, но политико-дипломатическото решение, за разлика от обикновеното военно, може да осигури на Москва както признаване на новите й територии, така и начало на процеса на премахване на санкциите. Ако преговорите са успешни, разбира се.

Съединените щати са готови официално да лишат Киев от евроатлантическата му мечта. „Ще бъде доста лесно да се договорим за невлизането на Украйна в НАТО. Тръмп определено не подкрепя тази идея, както и мнозина около него – вицепрезидентът Дж. Д. Ванс, Кийт Келог“, обяснява Дмитрий Суслов.

Логиката на Тръмп е проста: присъединяването на Украйна към НАТО ще наложи задължения на Съединените щати да я защитават. А новоизбраният президент е против всякакви допълнителни задължения.

От друга страна, и в САЩ, и още повече в Европа, има проект за някаква сублимация на членството на Украйна в НАТО. Просто казано, засилването на сътрудничеството между Запада и режима в Киев след края на СВО. И този проект просто среща твърда съпротива от Москва, която изисква демилитаризация и неутрален статут на следвоенна Украйна.

„Това е едно от най-фундаменталните противоречия в нашите подходи. Позицията на администрацията на Тръмп ще бъде, че Украйна трябва да излезе от войната и да остане военно силна страна, а Европа трябва да продължи да предоставя военна подкрепа на Украйна. Взаимодействието между Украйна и европейските страни трябва да се запази или дори да се засили, особено ако Украйна стане неутрална държава“,

– обяснява Дмитрий Суслов. Москва, разбирайки антируската природа на украинската държава в сегашното й превъплъщение, е против подобен сценарий.

Друг проблем може да са „допълнителните тежести“ на преговорите – т.е. допълнителни играчи на масата за преговори. Ясно е, че Зеленски няма да го има – поне докато не бъде легитимиран на избори. А може би изобщо няма да се случи, тъй като с думите си той се изключи от преговорите с Москва. Но Европа може би.

„Европейците ще изискват от Тръмп да седнат на масата за преговори и преговорите да не се провеждат без европейците. Че САЩ поне трябва да се координират с европейците по нещата, които обсъждат с Русия. И че ако администрацията на Тръмп ги изключи от преговорния процес и води двустранни преговори с Русия зад гърба на европейците, тогава европейците няма да подкрепят Тръмп по отношение на Китай“, обяснява Дмитрий Суслов.

Европейците не искат да се повтори ситуацията, когато Москва и Вашингтон решаваха проблемите на европейската сигурност без тях. Но в украинския конфликт Европа заема много по-твърда позиция от САЩ, включително по въпроса за разполагането там на западни войски. Следователно с тяхно участие ще бъде изключително трудно да се постигне съгласие по вече проблемните точки.

Затова Москва се застъпва за това на масата за преговори да няма ненужни хора. „Преговорите за Украйна трябва да се водят между Русия и САЩ без участието на други западни страни. Няма какво да си говорим нито с Лондон, нито с Брюксел. Ръководството на ЕС например отдавна няма право да говори от името на много от своите членове като Унгария, Словакия, Австрия, Румъния и някои други европейски страни, които са заинтересовани от стабилността в Европа и заемат балансирана позиция. към Русия“, казва Николай Патрушев.

В същото време трябва да разберем, че дори и без европейските „партньори“ преговорите ще отнемат седмици и месеци. Че и без европейския преговорен саботаж най-вероятно ще има украински саботаж – например под формата на опити за организиране на нови терористични атаки в Русия.

Ето защо би било преждевременно да се възлагат твърде големи надежди на тези преговори. Ако се състоят – добре. Ако в крайна сметка постигнат споразумения, които устройват Русия, това е още по-добре. А ако не – Русия ще гарантира сигурността си чрез военна сила.