Световните бизнес и политически елити тази седмица отново се събраха в алпийския курорт Давос, Швейцария, за да дискутират предизвикателствата, пред които са изправени. Основните рискове, обсъждани тази година в рамките на Световния икономически форум, са киберсигурността и „влошаването на геополитическата ситуация”. Първият от тези два риска – киберсигурността, представлява просто последната от множество заплахи, които произтекоха от технологичното развитие, докато страните и частните играчи се залъгват едни други, за да спечелят дивиденти. Но вторият риск – влошаването на геополитическата ситуация, не е бил в центъра на тези дебати в продължение на десетилетия. И тъй като геополитиката е платформа, върху която почиват много други неща, нейното влошаване е опасност, която засяга не само участниците във форума в Давос, но също и населението на целия свят.

Световният валс

Бизнесът и геополитиката се движат ръка за ръка, танцуват своя валс в продължение на векове, като се редуват кой да води танца. Съвеременната корпорация например води своето начало от споразумения, които са се сключвали между бизнесмени в Източното Средиземноморие по времето на кръстоносните походи. Тези ранни договори са се подписвали между уседнал инвеститор, който осигурява капитала и смел пътешественик, който придружава стоките, с които се търгува при криещо рискове пътуване. Но тези своеобразни корпорации могат да функционират само в рамките на своята геополитическа среда. Приятелските отношения между Венеция и мюсюлманския свят например позволяват венецианските пътешественици да станат световноизвестни бизнесмени, като продават източни стоки в Европа с големи печалби.

В други случаи – особено когато геополитиката е фрагментирана – бизнесът е ръководел случващото се. Ханзейската лига (Ханза), група от градове, опасващи Балтийско и част от Северно море, съюз, който е изцяло мотивиран от печалбата, възниква във време, в което Германия е хлабаво съшита от градове и окръзи. За да брани своите инвестиции, Лигата създава военноморски флот, който принуждава суверенните правителства да погледнат сериозно на групата от търговци. По-късно държавите, чиито двигател е бизнесът, се превръщат в империя. Холандските компании и корпорациите от източната част на Британска Индия, създадени да бъдат оръжие в ръцете на техните национални правителства, са обуздавали мотивацията на частния бизнес, като същевременно са подкрепяли националните интереси – всичко това без да използват прекалено много ресурси.

Геополитиката след края на Втората световна война благоприятства това бизнесът да се прояви като абсолютен господар. След 1945 г. светът е разделен от двама големи съперници: Съединените щати и Съветският съюз. Въпреки че противопоставянето създава големи рискове за бизнеса, титаните в крайна сметка доказват, че предпочитат взаимно да си нанесат по няколко по-леки удара, отколкото да стигнат до по-мащабни действия, които няма да бъдат от полза за никого и ще доведат със себе си само разруха. Бизнесът от капиталистическата страна на Желязната завеса процъфтява, съчетавайки стремеж към ефективност, водещ до постижения в технологичната сфера, както и до натрупване на богатство. Капиталистическият модел се разпространява след падането на Съветския съюз, тъй като бившите комунистически държави и развиващите се страни също смъкват по-ниско търговските бариери.

Заедно тези тенденции създават света на мултинационалните корпорации, които познаваме днес. Тъй като значението на националните граници намалява, корпорациите се възползват от по-приятелската бизнес среда. Непрекъснатият стремеж към ефективност довежда компаниите до това да разпрострат своята дейност по света, което кара представителите на бизнеса да се превърнат в хората, които командват парада, хората, до които националните правителства се опитват да се домогнат. В свят, в който корпорациите могат да избират да насочат ресурси там, където смятат, че средата е най-благоприятна, политическите лидери, които искат да увеличат колкото се може повече работните места, съответно и своето богатството, са принудени да лобират в полза на корпорациите. Това по същество е историята с Давос, която представлява двореца на краля, а именно бизнесът, където световните лидери отиват, за да бъдат чути от корпоративния елит.

Променящият се ритъм

Но времената се менят, а уверенията, които са дадени вчера в геополитически план, са се изпарили. Вместо да обръща внимание на различните „асиметрични заплахи” като тероризма, последната Стратегия за национална сигурност на САЩ, станала обществено достояние през декември, се фокусира основно върху Китай и Русия. Очаква се през януари президентът Доналд Тръмп да повдигне завесата относно това какви ще бъдат първите твърди мерки за противодействие на възприеманата като заплаха китайска търговия. Мерките са симптом за израждането на геополитическата среда и биха могли да доведат до ескалация на напрежението между двете страни.

Засилващата се конфронтация между държавите може да повлияе негативно върху бизнеса в международен мащаб. Страните, които се концентрират една върху друга не се съревновават за корпоративно внимание. Те дори имат силата да формират обкръжението около корпорациите. За разлика от епохата на Ханза, националните правителства днес до голяма степен държат монопола върху насилието, което означава, че определят правилата. Конфронтацията може да доведе до възстановяване на търговски бариери между страните и да затрудни работата на корпорациите. В момента страните от цял свят са взаимосвързани, така че евентуална нова Студена война може да принуди страните да развиват своите съществуващи вериги за доставки, но в този процес компаниите ще трябва да вложат много големи суми. А конвенционалният военен конфликт би имал още по-разрушителен ефект, тъй като застрашава физическия капитал и персонал, като същевременно прави така, че богатството на клиенти и правителства да се разходва по посока на военните усилия, а не за корпоративни продукти.

Войната между големите сили е малко вероятна, поне отчасти заради разрушителния ефект, който ще има върху бизнеса, който страните ценят високо. В една хипотетична война ще се очаква компаниите с широко международно влияние да вземат страна в конфликта. Това е избор, който ще бъде по-сложен за някои корпорации, отколкото за други. Ясно е, че много държавни компании – като Saudi Aramco или China National Petroleum Corporation (Китайската национална петролна корпорация) – ще останат лоялни.

Тъй като ресурсите са стратегически важни по време на война, човек може да си представи, че компании като ExxonMobil, Royal Dutch/Shell и BP вероятно ще бъдат впрегнати да работят изцяло за националните цели. Това може да доведе до някои спънки. Мултинационалните компании са глобализирани не само заради ефективността, но и защото има такава необходимост. ExxonMobil, Shell and BP предлагат нефт и природен газ навсякъде, където имат печалба, включително в страни, с които Запада може да влезе във военен конфликт. Освен това технологичните компании като Apple Inc. все повече зависят от чуждестранни линии на производство и дори от чужди пазари. Нито една от тези вериги за доставки не може да бъде преустроена за една нощ. Въпреки това прецедентът от Втората световна война показа, че корпорациите могат да бъдат под пряк държавен контрол по време на война.

Нова световна война няма да избухне внезапно, но влошаването на геополитическата ситуация влияе върху дейността на бизнес лидерите, взели участие във форума в Давос – или поне върху дейността на онези, които не представляват компании, свързани с отбранителната индустрия. Създадено при много особени геополитически обстоятелства, статуквото от последните 70 години създава благоприятен за международния бизнес климат. Това е причината бизнес елитът тази седмица да обръща по-голямо внимание на всичко, което може да наруши сегашния световен ред. Участниците във форума събират сведения относно бъдещия ход на геополитиката, знаейки, че има голяма възможност тя да се влоши още повече.

Източник: Stratfor