Еврото на прага на сътресения: 2025 г. като повратна точка за Европа и валутата ѝ: Според анализ на South China Morning Post, 2025 г. може да се окаже критична за европейската валута и икономика. Рисковете са свързани с геополитически, икономически и демографски фактори, които се съчетават в уникално предизвикателство за Европа, притисната между икономическите амбиции на САЩ и Китай.

В рамките на глобалния триъгълник между САЩ, Китай и Европа, Старият континент се откроява като най-слабата страна.

Уязвимост на Европа в глобалния контекст: В рамките на глобалния триъгълник между САЩ, Китай и Европа, Старият континент се откроява като най-слабата страна. Причините за това са многопластови, като се започне от структурни проблеми в европейската икономика и се стигне до политическите и демографски предизвикателства.

Един от основните рискове за еврото произтича от потенциалното изтегляне на европейски капитал към САЩ. Обещанията на Доналд Тръмп за нови мита, стимулиране на вътрешното производство и депортиране на незаконни имигранти създават условия за икономическа несигурност. Тези политики могат да доведат до растеж на лихвените проценти и увеличаване на фискалния дефицит на САЩ, но също така биха направили страната привлекателна за европейските инвеститори, които търсят стабилност и висока доходност.

Ролята на печатането на пари

• Стана ясно, кой е босът на печатницата за едни от най-добрите ментета на евро и долари в Европа
• масовото печатане на пари може временно да стабилизира икономиките, но последствията от тези действия са неизбежни

Пандемията от COVID-19 показа, че масовото печатане на пари може временно да стабилизира икономиките, но последствията от тези действия са неизбежни. Централните банки успяха да избегнат сериозна финансова криза благодарение на огромните ликвидни инжекции, но тези мерки увеличиха инфлацията. Според анализа, 2025 г. може да се превърне в повторение на кризите от миналото, подобни на спукването на „дотком“ балона през 2000 г., когато еврото падна до около 80 цента спрямо долара.

Европа губи конкурентоспособност

Европейската индустрия, особено автомобилната, е сред най-уязвимите сектори. Дълго време тя бе двигател на растежа

Европейската индустрия, особено автомобилната, е сред най-уязвимите сектори. Дълго време тя бе двигател на растежа благодарение на иновации и брандова стойност, но сега е изправена пред значителни предизвикателства. Китайският пазар, който някога беше основен източник на печалби, вече не предлага същите възможности. В Китай се очакват мащабни ценови войни през 2025 г., които ще засегнат допълнително европейските производители.

Енергийният сектор на Европа също е под натиск. Енергийната криза, породена от войната в Украйна (сгрешени политики, бел. на ред.) и зависимостта на континента от външни доставки, изтласква индустрии към региони с по-ниски разходи и стабилни доставки на енергия. Това допълнително засилва структурната слабост на Европа спрямо Китай и САЩ.

Демографски предизвикателства и пазарът на труда

миграционните политики създават допълнителен натиск върху икономиките на развитите държави

Промените в демографските структури и миграционните политики създават допълнителен натиск върху икономиките на развитите държави. В САЩ средната възраст на населението нараства, а пенсионната вълна на бейби бумърите прави страната все по-зависима от имиграцията. Политиката на Тръмп срещу нелегалните имигранти може да доведе до рязък ръст на заплатите, което ще увеличи инфлационния натиск и ще ограничи способността на Федералния резерв да намали лихвите.

Възможен сценарий за еврото

Прогнозите за 2025 г. са мрачни за европейската валута. След години на относителна стабилност, еврото може да претърпи сериозен спад, подобен на този в началото на века. Според анализа, Европа е структурно по-слаба от тогава, което прави ситуацията още по-рискова.

Последици за глобалната финансова система

Ако ликвидната подкрепа на централните банки отслабне, светът може да навлезе в нова фаза на финансови сътресения. Ликвидността, която предотврати кризи по време на пандемията, вече е трансформирана в инфлация. Когато тази инфлация стане неуправляема, последиците ще се проявят под формата на фискални и дългови кризи в уязвими региони като Европа.

2025 г. може да се окаже преломна година за еврото и европейската икономика. В свят, доминиран от напрежения между САЩ и Китай, Европа изглежда като слабият играч, изправен пред структурни, демографски и икономически проблеми. Глобалната финансова система е на кръстопът, а печатането на пари, което временно стабилизира икономиките, сега заплашва да се превърне в катализатор за нова криза.

Европа трябва да се подготви за трудни времена.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

На пазарния сегмент „ден напред“ за ден на доставка 15 януари 2025 г. България е първа по най-висока цена на електроенергията в Европа заедно с Румъния, показват данните на ENTSO-E.

В България и северната ни съседка цената е 241.89 евро/мвтч, която е рекордна за цяла Европа.

Цената у нас е около 1,7 пъти по-висока от тази в Португалия и Испания, 3 пъти по-висока от тази в Норвегия, 6 пъти по-висока от тази във Финландия.

На гръцката енергийна борса средната цена за базова енергия зa 15 януари е 205,78 евро/мвтч, на унгарската енергийна борса – 225,17 евро/мвтч. Средната цена на тока в Словакия е 228,80 евро/мвтч, в Чехия – 216,65 евро/мвтч.

На Австрийската енергийна борса цената за базова енергия за 15 януари е 216,76 евро/мвтч, на Германската – 222,18 евро/мвтч на 15 януари. Цената в Италия на сегмента „Ден напред“ за 15 януари е 127,10 евро/мвтч за базова енергия, във Франция – 160,57 евро/мвтч.

През изминалата седмица председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) най-накрая призна в парламента, че непредвидени обстоятелства около енергийната криза в Украйна и повишеното потребление са наложили поскъпването на тока.

Износът на електроенергия за Украйна, включително от България за Румъния и от Румъния за Украйна, беше посочван неведнъж от експерти като причина за възникналия дефицит, който качва цената на електроенергията в Източна Европа. Българските фактчекъри маркираха всяка една публикация по темата на Обективно.БГ като фалшива новина във Фейсбук и обясняваха в телевизионните студиа на националните телевизии, че това е лъжа и България няма общо с износ за Украйна, защото не граничим с Украйна, а с Румъния.

От признанието на председателя на КЕВР следва, че фактчекърите са цензурирали напълно вярна информация и погрешно са я маркирали като фалшива новина и дезинформация във Фейсбук с цел тя да не бъде разпространявана в социалните мрежи, за да не се разколебават читателите с негативни новини за последиците от подкрепата нa правителството за Украйна.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Финансовият гуру Крейг Хемке отсече: Масивна девалвация на долара през 2025 г.!

Финансовият анализатор и експерт по благородни метали Крейг Хемке, известен със своите точни прогнози, заяви в началото на 2024 г., че държавният дълг на САЩ ще нарасне с още 2 трилиона долара, достигайки 36.3 трилиона.

Това се потвърди, а сега Хемке представя своите прогнози за 2025 г., като обръща внимание на нарастващите лихвени проценти и тяхното въздействие върху икономиката.

Контрол на доходността и паричното печатане

Хемке предупреждава, че ако икономиката на САЩ навлезе в рецесия и правителството не успее да овладее бюджета, Федералният резерв може да започне открито да прилага „контрол на доходността“. Този термин описва печатането на големи количества пари, за да се изкупува държавен дълг.

Илюстрация на Доналд Тръмп, който гледа “долар” с образа на ръководителя на Федералния резерв на САЩ

Федералният резерв ще стане последната инстанция за изкупуване на дълга, като създава нова валута, за да поддържа ниска доходност по облигациите. Според него това ще доведе до масова девалвация на долара

„Да, точно така. Парите трябва да идват отнякъде, нали?“ – казва Хемке. Той обяснява, че Федералният резерв ще стане последната инстанция за изкупуване на дълга, като създава нова валута, за да поддържа ниска доходност по облигациите. Според него това ще доведе до масова девалвация на долара, подобно на случилото се след COVID-19.

„Това е създаване на пари, долари, които се вливат в икономиката. Резултатът е инфлация, която удря обикновения човек – мен, вас и всички, които трябва да използват долари, за да купуват стоки.“

Според Хемке правителството на САЩ разполага с два варианта: или да продължи да печата пари, или да намали разходите. И двата избора обаче имат своите сериозни последстви

Дилемата пред правителството

Според Хемке правителството на САЩ разполага с два варианта: или да продължи да печата пари, или да намали разходите. И двата избора обаче имат своите сериозни последствия: „Ако намалите дефицита с 2 трилиона долара, това ще означава, че няма да имате 2 трилиона растеж. Това е много сложна ситуация, която не е толкова проста, колкото се опитват да я представят финансовите медии.“

През 1971 г., когато президентът Никсън прекъсва връзката между долара и златния стандарт, цената на 400-унцово златна кюлче е била 11 000 долара. Днес същото кюлче би струвало 1.1 милиона долара.

Намаляването на разходите ще доведе до пресъхване на ликвидността, спад в данъчните приходи и срив на пазара. Продължаването на паричното печатане, от друга страна, ще задълбочи инфлацията и ще намали покупателната способност на долара.

Съветите на Хемке за защита

Хемке препоръчва инвестиции в злато и сребро като най-добрата защита срещу паричната нестабилност. Той подчертава, че още през 1971 г., когато президентът Никсън прекъсва връзката между долара и златния стандарт, цената на 400-унцово златна кюлче е била 11 000 долара. Днес същото кюлче би струвало 1.1 милиона долара.

Трябва да направим същото като централните банки през последните три години – да инвестираме в злато и сребро.

„Централните банки по света – в Китай, Русия, Полша, Турция и Индия – конвертират своите доларови резерви в злато. Ние също имаме доларови резерви, било то като спестявания или приходи. Трябва да направим същото като централните банки през последните три години – да инвестираме в злато и сребро. Това е най-добрата защита в тази лудост.“

Ситуацията с нарастващия държавен дълг и инфлацията създава сериозни рискове за долара. Според Крейг Хемке, паричното печатане от страна на Федералния резерв и липсата на устойчиви бюджетни политики ще доведат до значителна девалвация на валутата. За защита на своите активи той препоръчва инвестиране в злато и сребро, което, по думите му, е надежден инструмент срещу икономическа нестабилност и загуба на покупателна способност.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail