ФОКУС

Гешев* разкри страшна тайна – Путин иска да го свали за да дестабилизира Балканите, Европа и цялата планета

Published

2 years ago

January 1, 2023

Autor

Руските връзки зад опитите за елиминиране на главния прокурор Иван Гешев

Цели се нарушаване на сигурността в държава член на ЕС и НАТО

Кампанията срещу българския главен прокурор има общ център, пряко свързан с руското разузнаване като целта е да се доведе до задълбочаване на кризата в страната, а оттам до дестабилизация на Балканския регион

В края на 23 декември последният работен ден преди коледните празници се разбра, че неизвестен досега в България американски конгресмен официално е поискал налагането на санкции спрямо българския главен прокурор Иван Гешев.

В писмо от две страници, адресирано до секретаря по финансите на САЩ, Уорън Дейвидсън преповтаря добре известни у нас обвинения срещу обвинител №1. В голямата си част те са застъпвани в публични изяви на подсъдимия за фалита на КТБ Цветан Василев и близкия до него журналист от изданието BIRD, а преди това от „Биволь“ – Атанас Чобанов.

В рамките на почивните дни една от партиите в парламента – „Продължаваме промяната“, не устоя и очаквано използва писмото на Дейвидсън, вероятно и защото само след седмица се очаква да получи мандат за съставянето на кабинет, който по всички прогнози ще е неуспешен.

Прочитът на писмото, с което конгресмен Дейвидсън атакува персонално Иван Гешев и особено реакциите на гореизброените, даде основание да се заключи, че в случая се касае не толкова за единичен акт, плод на лобистки ангажимент, а на поредна атака, част от мащабна кампания по дискредитиране на обвинител №1 с цел овладяване на прокуратурата от кръгове, засегнати от нейните действия, но не само. Анализът на действията на широк кръг от лица, медии, партии и външни фактори, привидно нямащи нищо общо, категорично разкрива, че дискредитирането и отстраняването на Гешев като ръководител на българската прокуратура е част от много по-голям план, целящ задълбочаване на институционалната криза и цялостна дестабилизация на страната.

Кръгът от лица, които имат пряк интерес от елиминирането на главния прокурор е прекалено широк, като в настоящия анализ са изброени само водещите от тях. Оказва се, че между тях има една обща следа – тази, че под една или друга форма, понякога пряко, друг път косвено, но всичките са свързани с режима, управляващ Руската федерация, близки до Кремъл олигарси и/или руското външно разузнаване. А последното е пряко засегнато от дейността на главния прокурор Иван Гешев от встъпването му в длъжност преди три години.

Цветан Василев – подсъдим за фалита на Корпоративна търговска банка като нанесените щети се оценяват на почти 5 млрд. лв., източени умишлено през фирми-бушони.

Акционер в КТБ преди банкрута ѝ с 9,9% е руската ВТБ. Свидетелства сочат, че по това време Василев се хвали, че е „съдружник“ с руския президент Владимир Путин.

Осма година Василев се укрива в Белград, благодарение на близките си отношения с олигарси от най-тесния кръг на Кремъл, сред които и Константин Малофеев, санкциониран от САЩ. По разследване на българската прокуратура за шпионаж в полза на Русия, през 2019 г. на Малофеев е наложена забрана да влиза в страната за срок от десет години.

Сред наблюдаващите прокурори по делото, които внасят обвинителен акт срещу Цветан Василев, е и Иван Гешев, избран за главен прокурор в края на 2019 г. И като главен прокурор Гешев продължи да иска връщането на Василев в България, където да бъде съден за източването на КТБ.

От началото на престоя си в Белград, където се укрива от втората половина на 2014 г., Цветан Василев води кампания срещу прокуратурата, в т.ч. последните двама главни прокурори – Сотир Цацаров и Иван Гешев. Кампанията срещу Иван Гешев е особено ожесточена с оглед на факта, че това е водещият прокурор в разследването на източването на КТБ.

В кампаниите срещу българската прокуратура Василев прибягва до услугите на скъпо платени адвокатски кантори и лобисти във Вашингтон. По признания на самия Василев – целта на наемането на лобисти в САЩ е налагането на санкции над български магистрати, начело с главния прокурор.

Константин Малофеев – след укриването на Цветан Василев в Белград фалиралият банкер се опитва да прехвърли голяма част от активите на КТБ на подставени лица. В началото на 2015 г. срещу цена от „едно евро“ – французинът с руски паспорт Пиер Луврие обявява, че е придобил от Цветан Василев активи за над 1 млрд. евро – оръжейният завод „Дунарит“, военно-ремонтният завод „Авиоманс“, БТК, НУРТС, ТВ7, ГАРБ и др.

Пиер Луврие – установени са множество доказателства, че зад международния аферист с руски паспорт стои именно Константин Малофеев. Връзката между Малофеев и Луврие, който в България се появява с още подставени лица – всичките свързани с Русия, се осъществява през Игор Гиркин – Стрелков, военен командир, подкрепящ руските сепаратисти в Донецк.

Игор Гиркин – Стрелков е близък приятел с Луврие, както и бивш служител на олигарха Малофеев.

Дмитрий Косарев – друг свързан с Малофеев руснак осигурява охраната и местопребиваването на Цветан Василев в Сърбия. Косарев участва в схемите по заграбване на активи от банкрутиралата КТБ.

Намесата на прокуратурата, в т.ч. на Иван Гешев, наблюдаващ по това време прокурор по делото срещу Цветан Василев, в голяма степен предотвратява схемите между Василев, Малофеев, Луврие, Косарев и др.

Николай Малинов – лидер на движение „Русофили“ е обвинен от прокуратурата през есента на 2019 г. за шпионаж в полза на Русия. По това време Иван Гешев е заместник-главен прокурор, отговарящ за работата на закритата през 2022 г.

Специализирана прокуратура. Разследването за шпионаж се води именно от спецобвинители. Въпреки разкритията само месец по-късно – през ноември 2019 г., Малинов демонстративно е награден в Москва с орден, връчен му лично от руския президент Владимир Путин. По-късно съдията Андон Миталов, който е разрешил пътуването на Николай Малинов до Москва, е включен в санкционния списък „Магнитски“ от Департамента по финанси на САЩ.

През 2019 г. , успоредно с обвинението на Малинов, по искане на прокуратурата, българското контраразузнаване издава забрана за влизането в страната на Константин Малофеев и Леонид Решетников, бивш генерал от КГБ, директор на

Института за стратегически изследвания при администрацията на Путин в Кремъл

Малинов твърди, че именно той е запознал Цветан Василев с Константин Малофеев.

Факт е, че именно Цветан Василев осигурява възможност на Малинов и съдружника му в руската телевизия „Царьград“ Джак Ханик да опитат „да влязат“ в ТВ7, финансирана по-рано с 300 млн. лв. от парите на вложителите в КТБ. Руската телевизия „Царьград“ се финансира от Малофеев. Водени от Цветан Василев бележки, които попадат в медиите, разкриват за негова близост и с бившия офицер от КГБ Леонид Решетников.

През септември 2022 г. – половин година след началото на войната на Русия срещу Украйна – Николай Малинов посещава Москва, където отново демонстрира близост с един от най-близките до Владимир Путин – външният министър Сергей Лавров. Разговорът на Малинов с Лавров е в компанията на Малофеев.

Атанас Чобанов – представя себе си за разследващ журналист, а всъщност публикациите му целят да дискредитират официалните държавни институции, особено тези от тях, които имат активна роля по разкриване на противоправна дейност на влиятелни икономически субекти, както и противопоставящи се на руската агентура у нас.

Подобно на много нещатни агенти на посткомунистически служби на Съветския съюз Чобанов представя себе си за прозападно ориентиран активист за демокрация, свобода на словото и върховенство на правото.

От години живее във Франция като упорито крие компрометиращата го връзка с Русия по семейна линия. Съпругата на Чобанов е Мария Онучко, която също живее във Франция и работи за руски медии, които пропагандират политиката на Кремъл в Европа. Онучко е дъщеря на дългогодишен кореспондент на държавната РИА Новости в Париж и Брюксел Виктор Онучко. Спецификата на руския разузнавателен апарат изключва възможността кореспондентът на водещата информационна агенция в една от ключовите европейски столици да не е свързан с шпионски мрежи на КГБ.

Вероятно и поради тази причина, през 2020 г. при своя визита в Европейския парламент в Брюксел главният прокурор Иван Гешев се шегува при срещата си с български журналисти, като пита Чобанов: „Как е времето в Москва?“

Мария Онучко работи за изданието „Русия отвъд“, което има за цел разпространяване на руска пропаганда зад граница, в случая в една от страните, основателки на Европейския съюз.

Интересна подробност е, че, както съпругата на Атанас Чобанов работи за руска международна медия, която привидно разпространява културна информация, в България идентично издание, но носещо името „Руски дневник“, се ръководи от Даниела Малинова, съпруга на Николай Малинов.

През 2021 г. в публикации в медиите се твърди, че Атанас Чобанов е ползвал за офис в Париж имот, който е собственост на Васил Божков – Черепа.

Самият Атанас Чобанов има доста спорно поведение и практики. Част от популярността му се дължи на използването на материали, получени очевидно по нерегламентиран начин от заинтересовани кръгове или персони като Цветан Василев, Васил Божков, както и политици. Това в голяма степен обяснява и фиксацията на Чобанов спрямо главния прокурор, включително и спрямо бившия председател на Конституционния съд проф. Борис Велчев.

В първите дни на 2022 г. Чобанов обявява, че е бил информиран от чуждо посолство в София, че е обект на проследяване и има риск за сигурността му. По-късно се разбира, че Атанас Чобанов си е позволил да запише разговора с представител на дипломатическата мисия на САЩ в България.

През последния месец Чобанов и неговият партньор в сайта BIRD – Димитър Стоянов, бяха обвинение от голяма международна компания, работодател на хиляди български и чуждестранни граждани, с офиси в България, че са отправяли недопустими заплахи, свързани с модерирането на социалната мрежа Фейсбук.

Георги Готев е български журналист, позициониран в Брюксел, потомствен агент на бившата Държавна сигурност, също подобно на Чобанов, активно работи за дискредитирането на българската съдебна власт на европейско ниво. В същото време Готев е свързан и с български политици, членове на Европейския парламент.

Васил Божков – Черепа – един от най-богатите българи в годините на Прехода, смятан за недосегаем до началото на 2020 г., когато е обвинен за 19 престъпления. Успява да избегне ареста и изправянето му пред съда. Божков се укрива в Дубай. Непосредствено след пристигането му в Дубай Божков е задържан от властите в арабската страна. Освободен е докато в ОАЕ на посещение е директорът на Службата за външно разузнаване на Русия Сергей Наришкин.

От Дубай Васил Божков започва активна кампания, в т.ч. организирането на провокации и улични безредици срещу властите в България и особено срещу прокуратурата и нейния административен ръководител – Иван Гешев.

От записи, придобити със специални разузнавателни средства, става ясно, че сред ключовите цели на Божков е ограничаване правомощията на главния прокурор и неговото отстраняване от поста.

В тези разговори Божков коментира активността на Цветан Василев срещу прокуратурата, което дава основание да се смята, че в изминалите вече близо три години, двамата са започнали да синхронизират действията си срещу държавното обвинение у нас.

Подобно на това срещу Цветан Василев, разследването срещу Васил Божков се води от ликвидираната през 2022 г. Специализирана прокуратура.

През 2021 г. Божков е включен в санкционния списък на САЩ по Закона „Магнитски“

Атанас и Пламен Бобокови – в средата на 2020 г., половин година след началото на мандата на Иван Гешев като главен прокурор, по разследване, стартирало в Италия за незаконен износ на отпадъци, Специализираната прокуратура повдига обвинение на двамата братя – бизнесмени. Разследващите установяват, че фирми на Бобокови депонират опасни отпадъци, съдържащи оловни елементи, в землищата на различни общини в страната.

Във фабрики, собственост на фирми на Бобокови, са открити и голямо количество складирани отпадъци.

В хода на разследванията се установява, че Бобокови са в близки отношения с укриващия се в Дубай Васил Божков, а част от бизнеса на братята е позициониран в Русия, както и в различни африкански държави, в които има силно руско влияние.
Докато Специализираната прокуратура разследва Атанас и Пламен Бобокови за незаконосъобразното заравяне в земите на опасни отпадъци, братята също предприемат атаки срещу прокуратурата и персонално срещу главния прокурор Иван Гешев.

Бобокови, подобно на Цветан Василев, също наемат лобисти, които да ги представляват пред властите в САЩ. Атанас и Пламен Бобокови ползват услугите на кантора в САЩ, която вече е наета и от друг българин – Миню Стайков. Последният е обект на разследвания на Специализирана прокуратура, когато същата е ръководена от Иван Гешев, за злоупотреба с европейски средства, както и за незаконно производство на цигари и укриване на данъци.

Ина Лулчева – адвокатът на Пламен Бобоков се включва активно в кампанията по дискредитиране на Специализирана прокуратура. Самият Бобоков активно подкрепя политическите партии в предходните парламенти, които правят три опита за ликвидирането на спецправосъдието като в трети поред парламент – 47-то Народно събрание, успяват да приемат закон, с който органите на спецправосъдието са ликвидирани.

Христо Иванов – съпредседател на коалиция „Демократична България“, през лятото на 2022 г. е заснет да се качва в автомобила на Пламен Бобоков, който е паркиран зад сградата на българския парламент. Срещата съвпада с реалното прекратяване на работата на Специализирана прокуратура и прехвърлянето на разследването срещу Бобокови в Софийска градска прокуратура, както и непосредствено преди разпускането на 47-мия парламент и провеждането на предсрочни парламентарни избори. Политикът Иванов и обвиняемият Бобоков опитват да оправдаят нетипичната среща в джипа на бизнесмена с обсъждането на културен проект в Русе!?

Клеър Дейли – ирландският европейски депутат е особено активна през последните три години в откритите си нападки към българската прокуратура и в частност срещу главния прокурор Иван Гешев. Прави впечатление, че Дейли намира поддръжници в лицето на журналисти като Атанас Чобанов и Георги Готев. Самата Клеър Дейли има спорна репутация, включително заради ролята ѝ на яростен защитник на политиката на Владимир Путин.

Уорън Дейвидсън – американският конгресмен, ползващ се с репутацията на част от „отбора на Путин“ в Капитолия, изненадващо излезе с писмо, насочено срещу българския главен прокурор Иван Гешев. Съдържанието на писмото сочи, че то е изготвено у нас, като авторството му се свързва, както с хора около Цветан Василев, а така също и с Атанас Чобанов, за когото има множество индикации, че работи в тясно сътрудничество с бившия вътрешен министър и настоящ депутат от „Продължаваме промяната“ Бойко Рашков.

Що се отнася до самия Рашков, който започва работата в следствения отдел на Народната милиция, публично известен факт е близкото му приятелство в миналото с Васил Божков. Партньорът на Чобанов – Димитър Стоянов пък е близък с депутата от „Продължаваме промяната“ Иван Христанов.

„Продължаваме промяната“ изненадващо се оказва, че е реагирала на писмото на американския конгресмен Уорън Дейвидсън преди още самият му автор да е обявил за неговото съществуване. На 23 декември /петък/ от партията изпращат запитване до ВСС и до главния прокурор при положение, че към този момент Дейвидсън все още не е обявил, че е изпращал писмо до Департамента на финансите на САЩ, в което се коментира фигурата на българския главен прокурор.

„Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ са формации, които претендират, че са за твърда евроатлантическа ориентация на страната, за върховенство на правото и остро критикуват политиката на Москва в региона. В същото време повечето от сравнително младите на възраст лидери на двете формации се оказват потомци на свързани с Русия и бившия тоталитарен режим у нас членове на комунистическата партия и/или на структурите на Държавна сигурност и други.

ПП и ДБ в услуга на руското зловредно влияние в НАТО и ЕС – така се оказва, че водещите политици от ПП и ДБ са сред основните проводници на интересите на разследвани за тежки престъпления олигарси, повечето от които свързани с интересите на режима в Русия и неговата мрежа за зловредно влияние в страните членки на НАТО и Европейския съюз.

Интересът на Кремъл и на представители на българската олигархия по отстраняването на главния прокурор напълно съвпада. Причина за това следва да се търси и в особената активност на Иван Гешев в последните три години по разкриване на над 10 руски разузнавачи в България, ползващи се с прикритието на дипломати, които бяха принудени да напуснат страната. В качеството си на главен прокурор Гешев е подпомогнал изгонването от ЕС на повече от всеки друг висш магистрат, заемащ идентичния пост в страна членка на общността.

KillNet – руска хакерска група предприе преди два месеца масирана атака срещу сайтовете на български институции и медии. Особено внимание и персонални закани руските хакери, за които има достатъчно доказателства, че са свързани и с ГРУ, отправиха и срещу главния прокурор Иван Гешев.

Цялата тази поредица от случайности недвусмислено показва, че България е обект на много активна кампания от страна на руското разузнаване, която е насочена към допълнително задълбочаване на икономическата, политическата и конституционна криза в страната, каквото би настъпило с продължаване на опитите за елиминиране на главния прокурор.

Подобни действия представляват риск за срив на цялата съдебна власт, която в последните две години, характеризиращи се с институционална парализа, успяваше да осигури баланс.

Все по-ясно се очертава и връзката между действията на руската агентурна мрежа, която очевидно има трайни корени в българския политически и икономически елит с оглед изложените мрежи от свързаности и последващите от това зависимости.

От всичко изложено дотук става ясно, че кампанията срещу българския главен прокурор има общ център, пряко свързан с руското разузнаване като целта е да се доведе до задълбочаване на кризата в страната, а оттам до дестабилизация на Балканския регион от една страна, а от друга и до прецедент – нарушаване на сигурността в държава член на Европейския съюз и Северноатлантическия пакт.

*На крива ракета и космоса и пречи!

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Post Views: 3

Up Next

Американската „Блек рок“ изкупува Украйна. Защо елитите в САЩ да искат мир при такава сделка?

Don't Miss

“Експрес”: Съпругът на Урсула фон дер Лайен замесен в корупционни фармацевтични сделки

ФОКУС

Битката за бъдещето започва – истинска кървава война по света

Published

2 days ago

January 21, 2025

Autor

Алекс Крайнер: Битката за бъдещето започва – истинска кървава война на глобално ниво – ден след встъпването на Тръмп

В анализ, публикуван в ZeroHedge, пазарният анализатор и мениджър на хедж фондове Алекс Крайнер разглежда драматичните предсказания на Стив Банън, бивш политически стратег на Доналд Тръмп и водещ на популярното предаване „War Room“ за близкото бъдеще. В разговор, проведен по Zoom, Банън очертава апокалиптична визия за предстоящите дни на света, като поставя в центъра на дебата мащабен конфликт, който ще започне веднага след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като 47-ми президент на САЩ.

„Дните на буря започват“ – Предстоящата битка според Банън

Стив Банън: „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп.Той вещае буквално апокалиптична война между Дълбоката държава и новата американска власт”

Банън, който е известен със своите остри коментари и директен стил, започва разговора с прогноза, която е едновременно тревожна и вдъхновяваща. „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп. „Това няма да бъде просто поредната политическа промяна. Това ще бъде нападение, което ще промени света завинаги.“

Банън подчертава, че врагът в тази битка не са външни сили като Китай, Русия или Иран, както може да се предположи. Според него истинската заплаха идва отвътре, т.е. в САЩ – от „техните“, т.е. глобалният елит, който контролира най-мощната империя в света. „Тези хора няма да се откажат от властта си доброволно. Те ще се борят до смърт,“ заявява Банън и добавя, че тази битка не е просто политически конфликт, а борба за оцеляване. „Ако Тръмп и екипът му не успеят, те ще ги унищожат – до последния човек,“ предупреждава той.

Исторически уроци: Жертвите на свободата

Подписалите декларацията за независимост на САЩ. Петима са хванати от британците и измъчвани до смърт. Останалите са разорени, членове на семействата им са избити

За да илюстрира мащаба и значението на тази борба, Банън прави паралел с подписалите Декларацията за независимост през 1776 година, с което се откъсват от Британската империя. Той ги описва като смели и решителни мъже, които са били готови да жертват всичко за свободата. „Тези хора не бяха просто бунтовници. Те бяха заможни, образовани мъже, които разбираха рисковете. Ако бъдат хванати, щяха да бъдат обесени или измъчвани до смърт,“ посочва той. Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко – домове, имущество и дори своите семейства. „Тези мъже се жертваха за независимостта, точно както хората около Тръмп са готови да се борят срещу най-могъщите сили на света,“ подчертава той.

Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко и предупреждава, че това ще очаква и екипа на Доналд Тръмп, ако се провали

„От 56-те подписали (Декларацията за независимост), 24 са били юристи и съдии, 11 са били заможни търговци, 9 са били фермери и големи земевладелци. Подписвайки Декларацията за независимост, те са предизвикали гнева на (Британската) империята, знаейки, че ако бъдат заловени, наказанието им ще бъде смърт. Петима от тях наистина са хванати от британците като предатели и измъчвани до смърт. Дванадесет от тях са имали домове, които са разграбени и изгорени. Двама загубват синовете си (убити), а на още двама синовете си заловени и хвърлени в затвора. Картер Бракстън, богат търговец, видял как всичките му кораби бяха потопени от британския флот. За да изплати дълговете си, той бил принуден да продаде имотите си и умира в мизерия. Други преминаха през мъчителни изпитания и загубиха всичко. На много от тях семействата им са избити.“

Невидимите врагове и глобалният авторитаризъм

Банън не е единственият, който изразява опасения за бъдещето на света. В разговора участва и Кристин Андерсън, член на Европейския парламент и представител на германската партия AfD. Тя обръща внимание на тревожната тенденция към авторитаризъм в Европа. „Властите в Германия, Великобритания и Франция вече не се крият. Те открито приемат авторитарни мерки,“ заявява евродепутатката Андерсън.

Според нея в Германия изборите скоро могат да бъдат отменени, а социалните медии ще бъдат подложени на строга цензура. Андерсон посочва също така новия климатичен закон във Великобритания, който според нея ще постави икономиката на страната в изключително тежка ситуация. „Това е част от по-голям план за ограничаване на свободата и налагане на контрол върху населението,“ добавя тя.

Рисковете за САЩ и Европа: хаос и насилие

Банън е категоричен, че не само САЩ, но и Европа я чака саботаж, тероризъм и разруха: Това е само началото. Истинската битка започва сега

Банън предупреждава, че борбата срещу глобалния елит няма да бъде лесна и че може да доведе до хаос и насилие. „Ще видим саботаж, убийства, тероризъм и разрушения. Това няма да бъде просто политическа битка – това ще бъде истинска война,“ казва той. Според него както в САЩ, така и в Европа, хората ще станат свидетели на мащабни кризи, които ще поставят основите на новия световен ред. „Това е само началото. Истинската битка започва сега,“ категоричен е Банън.

Банън напомня и личната цена, която е платил за убежденията си и защото е бил в екипа на Тръмп: Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация

Личната цена на борбата

Банън споделя и своите лични преживявания, като подчертава цената, която плаща за своите убеждения. „Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация,“ казва той. Той подчертава, че хората, които стоят зад Тръмп, също са готови да платят висока цена, защото разбират залозите в тази битка. „Това не е просто борба за власт. Това е борба за бъдещето на човечеството,“ заявява Банън.

Съдбата на света в баланс

Алекс Крайнер завършва анализа си с мрачна, но и с вдъхновяваща нотка. Според него това, което предстои, ще бъде една от най-значимите битки в историята на човечеството. „Това е война, която няма да се води само с оръжия, но със сигурност ще бъде една от най-важните в световната история,“ пише Крайнер.

Той подчертава, че тази борба няма да бъде само за САЩ или Европа, а за целия свят. „Силите, които контролират тази империя, няма да се предадат без бой. Но онези, които се борят за свобода, са решени да направят всичко възможно, за да победят,“ заключава той.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 3

ФОКУС

Защо бе отстранен Джъстин Трюдо?

Published

2 days ago

January 21, 2025

Autor

Проф. Ивайло Груев: Канада, “The Great Reset”. Защо Джъстин Трюдо бе отстранен? Възможен ли е разпад на страната?

„Всъщност изпитвам известно възхищение към Китай, защото тяхната диктатура им позволи да обърнат икономиката в правилната посока.“ Джъстин Трюдо.

Ако пътят към ада е постлан с добри намерения, то, вече, бившият министър председател на Канада Джъстин Трюдо, както иронично отбеляза един канадски журналист, със сигурност, би трябвало да е собственик на асфалтова компания. Той обеща помирение, каквото и да означава това, с коренното население, драматично увеличаване на размера на средната класа, и разбира се основното в неговата стратегия – справяне с измененията на климата. Така бе трасирано бъдещето на Канада по провъзгласените от него “лъчезарни пътища“. Нещо наподобяващо на МАГА на Тръмп, естествено със специфичен канадски привкус.

Джъстин Трюдо, премиер на Канада

Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени

Неговите опоненти от Консервативната партия изказаха основателни опасения. Въпреки външността и безспорния чар като на незабравимия Ален Делон (в младежките му години приликата е очевидна), всъщност Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени. Те трудно биха се възприели като сериозни акредитации за квалификациите наминистър председател на втората по големина страна в света и една от водещите страни на Г 7.

Разбира се фамилията Трюдо продължава да резонира в съзнанието на Канадското общество. По-възрастните гласоподавателите усетиха, по-скоро припознаха с небезвестна доза носталгия, екзалтацията от годините на Трюдо баща и решиха да му дадат шанс. Казвайки си в крайна сметка защо пък не.

Избирането на Джъстин Трюдо беше опит за възстановяване на визията на Пиер Елиът Трюдо за една прогресивна, двуезична, мултикултурна, и най-вече справедлива и щедра социална Канада, завистта на света и в най-силния имиграционен “магнит“. Но за разлика от картезианската прецизност и интелектуална елегантност на Трюдо-баща, това което Джъстин Трюдо предложи бе един младежки ентусиазъм, гарниран с безспорен “fun“, особено за представители на нежния пол. Тоест канадците решиха без особено да се замислят да спонсорират епизод №2 на феномена, наречен, Трюдомания.

След десетилетие ориентираното основно към бизнеса консервативно правителство на Стивън Харпър, 2007-2015, чиято, да си признаем откровено, харизма бе толкова жизнена колкото на снежен човек през месец април изненадващото представяне на Трюдо-младши се възприекато глътка свеж въздух в монотония и безцветен политически живот на страната.

Едва на 36 години Трюдо бе избран в Парламента представлявайки работнически квартал на Монреал. Само няколко години по-късно през 2015 г. бе вече избран за лидер на Либералната партия. Тази победа бебезпрецедентна в дългогодишната традиция на Либералната партия: бивш гимназиален учител, без всякакъв политически опит и с доста лековата биография (освен фамилното си име, разбира се) успя да издигне Либерална партия, от трето място през 2011 г. (най-лошото й представяне в историята), до първо място, буквално следвайки стъпките на баща си.

Без съмнение, както и се очакваше, Трюдо-младши се наслади на един продължителен “меден месец“. За известен период той дори бе коронясан за “дарлингът“ на световните (включително Европейски) медии. Причините? Прекалено млад по установените стандарти за политик от такъв ранг, чаровен и перфектно двуезичен (в неговия случай; френският и английският са майчини езици, за разлика от мнозинството англоезични политици, които говорят на силно развален, а понякога на неразбираем френски) и на всичкото отгоре потомствен политически аристократ.

Трюдо легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Първите успехи на правителството на Трюдо бяха свързани с намаляване на детската бедност, увеличаване на данъците за богатите и намаляване на данъците за средната класа. Както и опити за подобряване на живота на коренното население на Канада, чийто жизнен стандарт по-скоро принадлежи на страна от Третия, ако не и от Четвъртия свят и е с право източник на национален позор.

Той легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Днес Канада е дълбоко деморализирана, силно поляризирана, особено разочарована от 9-те години управление на Трюдо, чиято популярност стигна до катастрофалните 16%, най-ниският регистриран спад на министър-председател в историята на страната.

Причина за това бе, нека така да го наречем, “иновативният“ начин на управление. Лозунгите за единство, благосъстояние и просперитет на средната класа, както и съхранението на национална идентичност на базата на мултикултурализма, останаха в, употребявайки енигматичния термин, небитието. Оказа се, както на времето съветваше Макиавели, че политиките имат своята дуалистична същност, особено по време на предизборните кампании. Но с една съществена уговорка. Тези политики, бяха много грижливо калибрирани, целейки да задоволят специфични, конкретни групи гласоподаватели. Обществото бе разделено на социални клъстъри, всеки със своите специфични обещания. Било то на енергичната радикално повлияна от ултра либерализма генерация Х, (легализиране на марихуана, а и в последствие на твърдите наркотици) или пенсионери, (Old Age Security – пенсии) или социално маргинали (индексиране на социалните помощи).

Незабелязано, т.н. “социален контракт“ бе заменен с логиката на маркетинг стратегия за печелене на избори. В България, както е широко известно, този процес е доведен до съвършенство. Както и се очакваше тази изборна еквилибристика до неизбежното фрагментиране на канадското общество на малко печеливши и на губещи т.е. всички останали. Тъй като екипът на Трюдо беше наистина професионален в стратегическото прилагане на микротаргетирането на избирателите, то Либералната партия се нуждаеше само от една трета от националния вот. Звучи познато? Естествено за стратезите на Либералната Партия на първо време тази дълбинна фрагментация се оказа без особено значение.

Не съм убеден, че Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг)

Проблемът е, че Джъстин Трюдо, така и не успя да влезе, фигуративно казано, в обувките на своя баща. Трюдо баща бе политикът, който остави на Канада набор от институции и най-важното идеали, създавайки Хартата на правата и свободите, тоест Конституцията – основата на националното съзнание и самочувствие на съвременна, модерна Канада. Не съм убеден, че синът му Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг). Какво имам предвид:

Човекът на Давос

Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“

Трудно бихме си обяснили изключителното поляризиранеи катастрофалния спад на популярността на традиционно доминиращата политическа сила, Либералната партия, ако не повдигнем завесата зад прякора на Трюдо “Човекът на Давос“. Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“ Да си припомним неговите пророчески думи: “The pandemic represents a rare but narrow window of opportunity to reflect, reimagine, and reset our world“ “Пандемията представлява рядък, но тесен прозорец от възможности за размисъл, преосмисляне и за нулиране на нашия свят.“

Както е добре известно през 2017 г. Клаус Швабтриумфално заяви, че е успял, (забележете термина, който той използва to penetrate), да „проникне“ в кабинета на министър-председателя Джъстин Трюдо поради факта, че много от неговите министри са били членове на програмата на WEF (Световният икономически форум) за млади глобални лидери.

“Бях на прием за премиера Трюдо и знам, че половината от кабинета му или дори повече от половината от кабинета му всъщност са млади глобални лидери“.

Нещо повече, Трюдо, поне на мен доколкото ми е известно,бе единственият лидер на Запад, който не се притесни да използва термина „зануляване“, за да опише канадската пандемична политика (в реч на ООН през ноември 2020 г).

Действително в това отношение Клаус Шваб се оказа прав. Трюдо действително оправда доверието на Световния Икономически Форум, не само повтаряйки буквално WEF “talking points” (опорните точки), но по-важно прилагайки ги в действие, което естествено не остана скрито за широката общественост в Канада.

Бездомници в Канада, просяци, бедност

По време на пандемията средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%.

По време на пандемията, както вече писах по-рано, средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%. Малките и средни бизнеси бяха принудени да поемат колективно 135 милиарда долара дълг, тоест средно 170 000 долара за бизнес.

Така – цената на “зануляването“ бе 213 000 фалити!

В Канада, в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство

Този феномен предизвика безпрецедентно социално, а и здравословно отражение – в страната 1 на всеки 20 канадци (6%) е имал самоубийствени нагласи. Малко контекст – две годни по рано, през 2018, в унисон с WEF политиката на ултра-либерализъм, леките наркотици, като марихуана и канабис бяха легализирани. Успоредно с това особено, при така нареченото поколение Z се породи една своеобразна култура, водеща не само до зависимост (до 24 часа доставка онлайн), но далеч по-опасното чувство за гарантирана съдебна безнаказаност (в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство).

Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани

Вместо достъпът до наркотици да бъде ограничен, особено в контекста на чудовищната опиоидната криза в Канада, където всеки ден шестнадесет канадци са хоспитализирани поради свръхдоза (отравяне) с опиоиди, а само в град Ванкувър 6, предимно млади хора, умират от свръхдоза, правителството на Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани, което накара някои политически некоректни наблюдатели да дефинират тази политика като геноцид срещу младите.

Проф. Ивайло Груев

Проф. Ивайло Груев, Преподавател в Университета в Отава, Канада

Безнаказаността, за което споменах, се дължи също така и на един нов закон, влязъл в сила по същото време. Либерализиране на съдебната система, т. нар “catch and release”, тоест освобождаване под гаранция, превърнало се в де факто в “revolving door” – “въртяща се врата“. В разговорен превод това означава арестуване и (моментално) освобождаване,(!) като задължава полицията и съдиите да следват “принципа на сдържаност“. Тази безпрецедентна по своята логика абсурдна политика, според правителството е трябвало да реши проблема със свръхпредставянето в предварителния арест на уязвими групи като коренното население, бездомните,наркозависимите и не на последно място ЛГБТ общността.

Post Views: 3

ФОКУС

Москва и Техеран направиха своя избор

Published

2 days ago

January 20, 2025

Autor

Днес в Кремъл ще бъде подписано Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и Иран: президентите Владимир Путин и Масуд Пезешкиан ще завършат три години работа по историческия документ.

Защо исторически?

Защото наистина извежда отношенията между двете страни на ниво, безпрецедентно в историята на нашите връзки.

И тази история датира от повече от четири века и половина и е богата на различни събития – откакто сме съседи (в Каспийско море), те имат много измерения. Търговия и война, вражда и приятелство, подчинение на влияние и идеологическа борба, но взаимен интерес и зле прикрита симпатия един към друг, дори през годините на конфронтация, останаха постоянни.

Двете велики сили-цивилизации претърпяха възход и упадък както във вътрешните си работи, така и в отношенията си, но останаха съседи, заинтересовани един от друг. Но почти през всичките тези векове ние живеехме в свят, в който глобалните правила се определяха от Запада или по-скоро от англосаксонците – и това остави сериозен отпечатък върху нашите отношения.

По времето, когато започнаха нашите връзки, величието на древен Иран вече беше нещо от миналото, а Русия, напротив, беше поела по пътя на своя възход. Последната руско-иранска война приключи преди почти два века, но още тогава Иран попадна в сферата на влияние на Великобритания, която се опитваше да попречи на руснаците да достигнат Индийския океан.

И въпреки че Москва никога не е имала планове да завладее Персия, това нямаше значение за Лондон – те безкрайно се страхуваха от попадането на древната страна в руската орбита, виждайки това като заплаха за техните индийски владения (в Лондон постепенно започнаха да вярват в собствения си мит за плановете на руската армия за поход към Индия).

В резултат на това Иран беше разделен на британска и руска зона на влияние, южна и северна – и остана в това положение до средата на миналия век. Москва като цяло беше доволна от тази ситуация, но за гордостта на иранците ограниченият суверенитет и чуждото влияние бяха обидни.

След Втората световна война западното влияние в Иран става преобладаващо и шахът, който поддържа добри отношения със СССР, провежда политика на западнизиране на местния живот. Завърши с ислямската революция – и създаването на уникална система на теократична власт в комбинация с изборните институции на президентско-парламентарна република.

Новият Иран не само скъса със Запада – той се превърна в последователен идеологически и геополитически противник на цялата глобализация, изградена от англосаксонците. През първото десетилетие от съществуването на ислямската република СССР все още беше жив – и отношението към атеистичните комунисти с техния износ на революция (без значение, че това в много отношения не беше така) в Техеран беше враждебно и предпазливо.

Изоставянето на комунистическата идеология след разпадането на Съюза премахна идеологическата пречка пред руско-иранските отношения, но тук Русия се оказа в плен на залога си за сближаване със Запада (и в още по-голяма степен, приемането на западноцентричното геополитическото мислене на нашия елит).

Москва искаше да развие връзки с Техеран, но с поглед към Запада, превръщайки руско-иранските връзки в разменна монета или дори в заложник в играта си с англосаксонците. Всичко това не допринесе за нарастването на доверието към нас сред иранския елит, част от който, позовавайки се на историята, смяташе Русия за същата империалистическа държава като западните сили (въпреки че това беше несправедливо по отношение на Русия дори за 19 век).

През десетите години на нашия век започнаха сериозни промени: Русия, отдалечавайки се от Запада, започна да гледа на Иран като на стратегически партньор, преставайки да обръща внимание на западната пропаганда за страната като част от „оста на злото“. Сближаването беше улеснено от съвместните военни действия на двете страни в Сирия и решаващата роля на Русия в сключването на т. нар. ядрена сделка за иранската ядрена програма.

Двете страни се доближиха до напълно независимото определяне на отношенията и координацията на политиките си на световната сцена: нивото на доверие се повиши, личните връзки се засилиха и последните илюзии за възможността да се договорят поне за относителна нормализация на отношенията със Запада изчезнаха.

След февруари 2022 г. Русия се оказа в положението на супер-Иран: броят на санкциите срещу нашата страна многократно надхвърли иранското ниво. Ислямската република живее под американските санкции повече от четиридесет години и въпреки щетите, които нанасят, изгради свой модел на функциониране.

Опитът да се изтръгне Русия от световната икономика означава не само, че ще трябва да следваме отчасти иранския път, но по-важното е, че етапът на демонтаж на съществуващия световен ред е започнал. Мащабът на санкциите, наложени срещу Русия, показа, че компромис със Запада не може да бъде постигнат, което означава, че Иран, Русия, всички останали санкционирани страни, Китай и Индия са заинтересовани от изграждането на паралелен, алтернативен търговски и финансов механизъм.

Започна процесът на демонтаж на западния световен ред, англосаксонския модел на глобализация – и Русия и Иран са знаменосци в него.

Този процес няма да бъде нито бърз, нито лесен, особено след като е съчетан с геополитически земетресения по света, особено в Близкия изток, който е толкова важен за Иран. И двете страни обаче са направили избор в полза на изграждането на нов световен ред.

И укрепването на двустранното сътрудничество (а то засяга различни области – от военно-промишлени до транспортни и логистични), както и взаимодействието както по регионални, така и по международни въпроси е само материално укрепване на тази историческа стъпка. Русия и Иран вървят заедно към обща цел и сега никой не може да ги отклони от този път.