Connect with us

БЛОГ

Гледаше си го сама. Знаеше, че ще е трудно. Но никой не ѝ бе обещал, че ще е лесно!

Avatar photo

Published

on

Гледаше си го сама. Знаеше, че ще е трудно. Но никой не ѝ бе обещал, че ще е лесно!

„Няма, лесно“, баба!“ – казваше баба ѝ навремето – „Кат’ се раждаме, Господ ни дава живота, тялото, усмивките… Дава ни кой да ни обича и мрази. Дава ни враговете и приятелите, но никога, никога не ни дава обещание да е лесен животът ни! Така, че не чакай лесно да ти е! Все нещо ще има, някой ще се „закучи“ с теб. Я човек, я неволя, я беднотия, я болест… Все нещо ще те хване от единия край и ще те ръба. Докато не те изяде, няма да те пусне. Ама хубавото е, че му идва края на всичко! И на края на живота да е, ама проклетията ще те пусне, щото, която и да е тя… и нея я е страх от смъртта!“ – така говореше баба ѝ вечер, когато оставаха сами в стаята. На вън тъмно, студено – зимна, безмилостна буря, а те си говореха за несгодите в живота и се молеха вятъра да не отнесе покрива на къщата, че няма да има кой да го поправи.

Така си и отрасна Мина – с бабините си спомени и думи. Баща, дядо и брат нямаше. Мъжете в дома им бързо си отиваха. И Мина се взе е Ивайло-винарчето от съседното село, но и той се спомина, ден, след като се роди малкият им син. Баба ѝ казваше: „Бог е добър, сякаш, като го погледнеш! Виж! Всичко ти е дал! Ама докато ти даде нещо, си взема друго! Даде ти малкия Ивайло и си взе големия! А, де!? Какво да кажеш! Доволна ли да си или да не си?! Господня му работа! Неведома!“ – нареждаше баба ѝ под носа си.

И така!

О! И баба ѝ се спомина. Миналата година още си отиде. Малкия тъкмо стана на годинка. „Да си пазиш момченцето!“ – казваше ѝ тя – „Че Бог много обича от нашия род мъжете да обира по-рано от тая земя и да ни остава сами да си гледаме децата! И ти се пази и внимавай! Не ламти много за чужди неща! Че Бог като ти даде нещо, ти взема друго! Нищо чуждо не вземай! Не се знае какъв ще му ум дойде на Горния!“

Мина обаче знаеше какво означава предупреждението на баба ѝ. Какво можеше да ѝ даде Господ, че да вземе в замяна живота на малкия Ивайло?! Няма какво! Тя не би взела нищо, с което да плати за живота му. Пък и на нея, бедната, кой би ѝ дал нещо? От никой нищо не би взела, за да запази малкия си, единствен…нейния си! Тя веднъж вече бе платила за него с живота на мъжа си! Всички са квит! И тя, и Бог! Никой на никого нищо не дължеше!

Така мислеше Мина и приемаше беднотата и самотата като благословия. Тя знаеше – това бяха парите за живота на малкия.

Минаваха дните. Трудното ставаше все по-голямо, по-тежко, по-непоносимо. Малкия порастваше, заглеждаше се в захарните пръчки на другите малчугани по пазарните дни, когато Мина го водеше да продават малките кошници, които плетеше и даваше за дребни пари. Заглеждаше се по цървулите на младежите и търкаше босите си крака един в друг, да се стоплят. Заглеждаше се в шарените шалове на жените и после с мъка поглеждаше към скъсания на майка си… Виждаше, виждаше малкия много неща, но освен да се старае усърдно да помага на майка си, да се учи на това, което тя му показваше, с друго не можеше да помогне!

А той растеше добро дете. Умно, кротко, хрисимо. Тя беше много благодарна на Бог, че ѝ го даде. Не спираше всяка вечер да отправя молитви и благодарности към него. Обичаше си го, много си го обичаше и знаеше, всичкото злато на света не можеше да го замести. Чак по някога се усмихваше на Бог! Не можеше да я надхитри той! Нямаше нещо, което да ѝ даде, че да вземе чедото ѝ! Нямашееее! Малкия Ивайло беше безценен, а тя не бе алчна. Не можеше с нищо да я съблазни! Не можеше!

Ама нея не можеше! Бедността бе изкусител за други му!

Един неделен ден на пазара малкия Ивайло, търкайки ръцете си една в друга да ги стопли, изтърва къшея хляб, който майка му бе дала още от сутринта за да закуса. Тя отскочи до къщата за още кошнички, че бе продала четирите, които взе и остави малкия да чака накрая на пазара с парче хляб в ръце. Момчето дъвчеше бавно, за да му се види, че е много хляба и подскачаше от студ, оглеждайки се. Чакаше я. Изтърва обаче парчето хляб. Добре, че земята беше суха. Щеше да поизтърси малко парчето и да го изяде. Каквото толкова!. Беше последно! Майка му го бе учила – „Хляб не се хвърля!“

Наведе се. Нещо лъсна в краката му. Малкия посегна с едната ръка, вдигна хляба, а с другата зарови в сухата пръст. Показа се изотдолу паричка. Ивайло клекна, загледа я в недоумение. Зарови още с пръстче – друга до нея. Човърка още и още и в сухото прашище на селския друм. Откри цял наниз жълтици. Беше дълъг при това. Загледа го любопитно. Изплаши се. Беше виждал такова „нещо“ на врата на жена от селото, но не помнеше на коя.

Хвана наниза, вдигна го. Изправи се и го размота така, че всички да го видят! Белким някой си го познае и си го вземе. Ивайло не знаеше за стойността на златото. Да не говорим, че пипаше и злато за пръв път в живота си. Но когато Господ бе решил, че нещо трябваше да се случи, той му отваряше всички врати и сваляше всички пречки. Днес, той затвори очите на всички селяни и на никой не направи впечатление това какво прави дългия наниз жълтици в ръцете на толкова бедно момче от съседното село.

Мота го, Ивайло, мота го, но никой не видя!

Прибра го в пояса си и хукна към дома. Пресрещна майка си на вратата на малката къща. Тя тъкмо излизаше с две малки и две по-големи кошници е ръце.

Мина видя малкия да бяга усмихнат към нея. Радваше му се. Обичаше го, много го обичаше. С цялата си Душа го обичаше. Не само защото само него си имаше, а защото….просто го обичаше непоколебимо и безкрайно!

Посрещна го с прегръдка. Той нахълта с нея отново в къщата, върна я от пътя.

– Мамо! – извика детето – Вече няма да сме бедни! Виж какво намерих! – Ивайло извади златния наниз от пояса си и го извиси пред погледа на жената. – Виж! Мисля, че е злато!

Мина учудена зяпна пред блясъка на наниза. Праха от пътя бе останал по пояса на детето и сега гердана приличаше на бляскави частички благодат. Мина видя оправеният им течащ покрив, нова софра със столчета, черги, нови съдове, дрешки за малкия, дори едно медено менче за мълчана вода на Еньовден. Но малкия виждаше друго:

– Мамо, ще ти купя всичките шарени кърпи на света и ще си по-хубава от попадията, даже! – каза тихо и безкрайно щастливо детето.

Мина обаче изпищя. Тих вик на отчаяние излезе от гърдите ѝ. Свлече се на земята безпомощно. Тя знаеше…този гердан трябваше да се плати с нещо! Мина знаеше с какво! С най-скъпото ѝ!

Разплака се и обгърна краката на малкия. Целуваше ги, прегръщаше ги, гореше!

Ивайло си помисли, че всичко това тя правеше от щастие. Клекна до нея. Прегърна я в малкия си, детски скут и занарежда тихо, като се опитваше да я успокои:

– Мамо, сега ще оправим всичко! Ще продадем гердана и ще си купим толкова много неща! И къщата ще оправим и двора и нива ще си купим и биволица. За малко овце и за едно куче дали ще ни останат пари? А? Ще ни останаааат – усмихваше се детето – Виж, Господ ни даде злато. Помощ ни прати! И за кокошки ще има и ще спреш вече да плетеш кошници, че виж ръцете ти какви са одрани от върбовите пръчки…И няма да мръзнем повече. И цървули ще си купим! Но първо искам една захарна пръчка да си купя. Може ли?

Мина плачеше в прегръдките на детето. Необяснимо за него защо, тя го стискаше, сякаш то беше златния наниз.

Малкия не знаеше обаче колко е прав. Мина си имаше едно злато и то не бе никак намерено в пръстта до малкия пазар. То бе платено със много мъка и самота. Но бе единственото злато, за което си заслужаваше да се живее…

Жената изведнъж замълча. Ивайло си помисли, че е успял да я успокои. И може би така беше. Мина въздъхна, потърси в себе си онези сили, които може да намериш само, когато много, ама много обичаш!

Изправи се. Хвана гердана от ръцете на малкия. Хвърли го в огнището, зарови го с пепелта му.

– Ставай! – каза му смело тя – Ставай и тръгвай!

– Къде? – учуди се малкия.

– Ставай и да тръгваме. Махаме се от това село! Не искам гердана, не искам златото му, нито благословията му, нито проклятието му. Бедна бях, бедна се взех с баща ти, бедна те родих и бедна те гледам. Бедна и ще си остана и ще си умра също бедна, но няма да умра сама… Тръгвай! Ще вземем само най-необходимото със себе си и ще изкачим Деньовото възвишение. След ден път, ще минем и Сирма река и ще слезем от‘так планината. Там, в близкото село имам леля. Тя е сама. Ако е още жива, ще я помолим да ни приюти, докато се устроим. Ще ѝ помагаме, ще поработваме… Има още на много неща да те науча. Чуждото злато не искам. Мое си имам и не го давам за Господнето имане. Всичко що съм имала, цял живот с двете си ръце съм направила. Чужд не ми е помагал и не искам да ми помага…

Мина изправи гордо гръб. Свали развързаната си кърпа, оправи коси, после я завърза отново, стегна я, приготви се за път.

Никога нямаше да разбере от златото ли избяга или от смъртта на сина си. Дали Господ не ѝ пращаше вече покой от беднотията с гердана или ѝ даваше него, а тя за „благословията Му“ трябваше да плати със малкия си Ивайло. Нямаше да разбере, но и не искаше. Бе по-добре да остане в невидение за Божието решение, но да запази сина си. Да! Тя не искаше неговото злато. Тя си имаше свое и беше доволна. Беше ѝ достатъчно!

Друго имане не диреше.

То…можеше да ѝ излезе много по-скъпо!

Снимката е взета от интернет, не претендирам за авторство.

Разказа, обаче, написах по нея! Е! Той си е мой, но е за вас! Подарък!

БЛОГ

Наскоро се запознах с жена от Украйна.

Avatar photo

Published

on

By

Наскоро се запознах с жена от Украйна. Когато войната започна, тя избяга в Европа.

След известно време тя се премести в Русия, тъй като имаше семейство тук.

Тя обичаше Украйна.

Имаше малко украинско знаме на гърба на телефона си. Което беше доста странно да се види в Русия. Когато излязохме на кафе, тя изглеждаше тъжна.

“Какво не е наред?” попитах.

И тя ми каза как предишната вечер е получила десетки съобщения от украинските власти.

Опитва се да я вербува. Предложиха й пари. Да снимам неща в Русия. Знаеха, че е украинка.

Но тя им каза, че не иска да има нищо общо с войната.

И затова я заплашиха вместо това. Имаха адреса й.

„Майната му на Украйна“. – каза тя горчиво.

“Никога няма да се върна.” Чувстваше се предадена от страната си.

Тя беше хубаво момиче. Която просто искаше да живее живота си.

Тя обичаше Украйна.

Но те я заплашиха.

В своите самоубийствени опити да спечелят война, която не може да бъде спечелена, украинските власти отблъснаха милиони свои хора, които никога няма да се върнат у дома.

Когато дойде мирът.

Спечелване на това доверие от милионите, които са избягали.

Страхувайки се от консистенция или арест.

Ще бъде едно от най-големите им предизвикателства.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Continue Reading

БЛОГ

Новата съпруга на бившия ми съпруг неочаквано се свърза с мен – това, което написа, ме накара да пребледнея

Avatar photo

Published

on

By

Новата съпруга на бившия ми съпруг неочаквано се свърза с мен – това, което написа, ме накара да пребледнея

Казват, че отмъщението е ястие, което се сервира най-добре студено, но когато новата съпруга на бившия ми съпруг се свърза с мен, се оказах уловен в мрежа от отчаяние и тайни. Мислех, че съм оставила болката от миналото зад гърба си, но нейната молба за помощ отвори стари рани и ме поведе по пътя, който никога не съм очаквала.

Преди пет години животът ми се разпадна най-неочаквано. Бях омъжена за Кевин, чаровен и успешен бизнесмен. Всичко изглеждаше идеално или поне така си мислех до деня, в който той случайно изпрати съобщение на мен вместо на любовницата си.

Този текст разби света ми. — Мразя я, Джес. се четеше. „Мразя Бриджит с всяка фибра от съществото си. Тя дори не може да ми даде бебе.”

Да, той говореше за мен. Аз не мога да имам деца, нещо, което той знаеше преди да се оженим. Усетих как кръвта се оттича от лицето ми, докато четях тези думи отново и отново. Мъжът, когото обичах, мъжът, когото мислех, че ме обича, ми беше изневерявал и ми беше обиден за нещо извън моя контрол.

Разбира се, не можах да му простя и решихме да се разделим. По времето, когато разводът ни беше финализиран, Кевин беше изградил доста добро портфолио: компания, три търговски имота и красива къща край езерото.

В селището получих половината от всичко, включително апартамента и къщата на езерото. На всичкото отгоре станах мълчалив съдружник в неговата компания, получавайки връщания два пъти годишно.

Вероятно е смятал, че това е начин да облекчи вината си. Излишно е да казвам, че нямах нужда да работя повече, но обичах кариерата си твърде много, за да спра.

Скоро след това той се ожени за Джесика, жената, с която ми изневери. Опитах се да продължа напред, блокирайки всякакви новини за тях. Така беше до преди месец. Една вечер неочаквано получих съобщение от непознат номер.

„Здрасти. Това е Джес. Новата жена на Кевин. Трябва ми помощта ти. Умолявам те. Моля отговори. Само ти можеш да ме спасиш.”

Взрях се в телефона си, сърцето ми биеше. Съобщенията й изглеждаха толкова отчаяни, че реших да отговоря.

„Какво искаш?“ Написах обратно.

„Моля, запознай се с мен. утре И Кевин не трябва да знае“, отговори тя почти веднага.

На следващия ден се озовах да седя в тих ъгъл на Стивънс Пойнт, изпитвайки едновременно любопитство и дискомфорт. Джес влезе с бледо и уморено лице. Тя ме забеляза и забърза, оглеждайки се нервно.

— Благодаря ти, че дойде, Бриджит — каза тя и бързо седна. „Не знаех към кого друг да се обърна.“

„Какво става?“ — попитах, опитвайки се да поддържам гласа си спокоен.

Тя си пое дълбоко въздух. „Бременна съм с бебето на Кевин.“

Повдигнах вежди, изненадано, но не напълно шокирано. „И?“

Очите й се напълниха със сълзи. „Кевин не иска бебето. Той ми каза, че трябва да се отърва от него. Казва, че разводът му е струвал твърде много пари и в момента не може да си позволи дете.”

Усетих вълна от гняв и съжаление. Това момиче, което беше изиграло роля в краха на брака ми, сега седеше пред мен, отчаяно и уплашено.

„Съжалявам, но какво очакваш да направя по въпроса?“ – попитах аз, искрено объркана.

„Моля те, умолявам те“, каза тя с пречупен глас. „Може би, ако върнеш част от парите, които си получила от бракоразводното споразумение, той ще промени решението си. Не знам какво друго да направя.”

Бях зашеметена. Това беше последното нещо, което очаквах. „Джес, не е толкова просто. И мисля, че си забравила, че той ме изостави заради теб.

Тя ме погледна, а по лицето й се стичаха сълзи. „Моля те, Бриджит. Помогни ми.“

— Ще си помисля — казах накрая. — Но не мога да обещая нищо.

Джес кимна с леко облекчение. „Много благодаря.“

Излязох от този ресторант със замаян ум. Докато карах към вкъщи, не можех да се отърся от мисълта: Кевин я манипулира точно както беше правил с мен години наред.

Тя беше сляпа за това и не можех да я оставя да страда по същия начин, както аз. Въпреки болката, която ми причини, изпитах странна нужда да я защитя. И още повече, исках да дам на Кевин истински урок.

Обадих се на Джес на следващия ден.

„Хей, Бриджит е. Мислих за твоята ситуация и искам да ти помогна.”

„О, благодаря ти, Бриджит!“ — възкликна тя, а облекчението й се усети в телефона.

„Но не по начина, по който ти искаш“, продължих аз. „Знам, че ще разбие сърцето ти, но Кевин не те обича. Ако беше така, нямаше да те моли да се отървеш от бебето. Не става въпрос за парите, Джес; става въпрос за неговите приоритети. Така че, ако той те кара да избираш, поне направи мъдър избор.”

„Бриджит, аз… не знам какво да кажа“, каза Джес, гласът й се разкъсваше между приглушени ридания. „Но ти си права. Не мога да позволя нещо да се случи на бебето ми. Моля, кажи ми какво имаш предвид.

„Перфектно. Мисля, че трябва временно да се преместиш в къщата ми на езерото, докато уредим нещата. Безопасно е и Кевин няма да знае къде си.”

Тя се поколеба. „Сигурна ли си?“

— Да — уверих я. „Това е най-добрият начин да защитиш себе си и бебето. Довери ми се за това.“

След дълга пауза тя се съгласи. „Добре, ще го направя. Благодаря ти много, Бриджит.”

Няколко дни по-късно Джес се премести в къщата на езерото. Беше сюрреалистично да я видя там, но знаех, че е правилното нещо.

След като тя се настани, се свързах с моя адвокат г-н Фийлдс и очертах плана си. „Трябва да напишем писмо за Кевин. Време е нещата да изглеждат сериозни.”

Г-н Фийлдс кимна с лека усмивка на лицето си. „Това е солиден план. Определено ще привлече вниманието му.“

Ето какво се казва в писмото:

Уважаеми г-н Кевин Майкълсън,

Пиша ви от името на моя клиент, г-жа Джесика Сандърс, относно нейната текуща ситуация и предстоящи действия. С настоящото писмо официално Ви уведомяваме за следното:

Г-жа Сандърс се е изнесла от семейното жилище и започва бракоразводно дело срещу вас.

Всички опити за директен контакт с нея ще се считат за тормоз и ще доведат до незабавни правни действия.

Освен това, моля, имайте предвид, че ако оспорите развода или се опитате да сплашите или манипулирате г-жа Сандърс по какъвто и да е начин, ние няма да имаме друг избор, освен да разкрием вашите искания за прекъсване на бременността й пред обществеността. Подобни действия несъмнено ще имат тежки последици за вашата лична и професионална репутация.

Призоваваме ви да вземете предвид сериозността на тази ситуация и да сътрудничите напълно, за да осигурите приятелско разрешаване.

На Ваше разположение,

Г-н Ричард Фийлдс

Полета и сътрудници.

Няколко дни по-късно Кевин получи писмото. Както се очакваше, той веднага ми се обади, бесен.

„Бриджит, какво, по дяволите, става? Къде е Джес? Защо си замесена?“ – извика той в слушалката.

Поех си дълбоко дъх, запазвайки гласа си спокоен. — Знам всичко, Кевин. И Джес е в безопасност. Твоите заплахи и манипулации вече нямат власт над нея.

От другата страна настъпи тишина, после тихо ръмжене. — Мислиш ли, че можеш просто да я отнемеш от мен?

— Няма да я отведа, Кевин. Тя си тръгва, защото иска. И ако се опиташ да оспориш развода или да я преследваш, добре, тогава знаеш какво ще се случи.

Последва дълго мълчание, преди той да затвори. Знаех, че го раздразних, но това беше само началото. Следващата част от плана ми беше да го ударя там, където боли най-много: портфейла му.

Отново се срещнах с г-н Фийлдс. „Трябва да започнем одит на компанията на Кевин“, казах му. „От известно време подозирам финансови нередности и е време да ги извадим на светло.“

Г-н Фийлдс кимна, очите му блестяха от решителност. „Ще се заемем веднага.“

Одитът предизвика огромен смут в бизнеса на Кевин. Активите му бяха временно замразени, а вниманието на инвеститори и партньори беше всичко друго, но не и положително. Кевин ми се обади отново, този път с различен тон.

„Бриджит, това отиде твърде далеч“, каза той, звучейки отчаяно. „Ти ме съсипваш.“

Изпитах пристъп на задоволство, но запазих гласа си спокоен. „Ти сам си причини това, Кевин. Може би следващия път ще помислиш два пъти, преди да манипулираш и нараниш хората.”

Междувременно помогнах на Джес да подаде молба за развод и й осигурих страхотен адвокат, известен с това, че защитава правата на жените. Започнахме кампания за събиране на подкрепа от групи за правата на жените, подчертавайки нейната история за манипулация и контрол. Медиите подхванаха това и образът на Кевин получи сериозен удар.

Една вечер с Джес седяхме край езерото и гледахме залеза. „Не мога да повярвам колко много се промени животът ми за толкова кратко време“, каза тя, гласът й изпълнен със смесица от облекчение и тъга.

„Ти си по-силна, отколкото си мислиш, Джес“, отвърнах аз. „И ние правим правилното нещо за себе си и за твоето бебе.“

Няколко седмици по-късно пристигнаха резултатите от одита, разкриващи значителни финансови нарушения в компанията на Кевин. Новината се разпространи като горски пожар и животът му започна да се разпада. Бизнесът му беше в хаос, репутацията му беше унищожена и сега той беше изправен пред скъп развод.

Джес, от друга страна, намери своята опора и приятелството ни процъфтя. Тя запази бебето и аз бях до нея, за да я подкрепям във всяка крачка.

Един ден, докато седяхме във всекидневната, тя се обърна към мен, очите й бяха пълни с благодарност. „Не знам какво щях да правя без теб, Бриджит. Ти беше моята скала.”

Усмихнах се, усещайки топлина, каквато не бях усещала от много време. „Ние, жените, трябва да се държим заедно“, казах аз. „И понякога кармата просто се нуждае от малко тласък.“

Кевин научи това по трудния начин. Той загуби всичко: бизнеса си, репутацията си и контрола над Джес. Междувременно открих чувство на край и удовлетворение от мисълта, че справедливостта е въздадена.

Виждате ли, животът има забавен начин да завърти пълен кръг и в крайна сметка това, което се случва, наистина се случва.

Continue Reading

БЛОГ

Вие, другарко Корнелия Нинова, не обелвате и думичка за Делян Пеевски, а сте наясно, че Борисов се къпи в медиен комфорт благодарение и на неговите медии

Avatar photo

Published

on

By

Как искате народът да Ви последва, другарко Нинова?

БСП кани премиера Бойко Борисов на заседание в парламента – да посочи кои са депутатите-наркотрафиканти в действащото НС и да обясни – кой от народните представители и как е купувал на изборите гласовете на затворниците, които са лишени от правото на глас.

Това бе съобщено преди минути на пресконференция на социалистическата партия от Корнелия Нинова, написа Стоян Тончев на страницата си във Фейсбук, докато вървеше пресконференцията на БСП.

След нейното приключване журналистът от Поморие, който стана жертва на политическа поръчка в началото на 2016 г. и оживя по чудо, изригна с директно обръщение към председателя на БСП Корнелия Нинова:

„Нинова каза, че държавата се управлява от членове на групировките и мутри. Да не би някой това да не го знае?

И да си съдере задника БСП, ако не се захване с кметовете на ГЕРБ, ще го издуха отново и на следващите парламентарни избори, както и на местните.

Другарко Корнелия Нинова, главният прокурор Цацаров няма да Ви помогне да спечелите изборите, нито подчинените му прокурори. Той няма да се изправи срещу Борисов, Пеевски и сие, нито ще разследва приватизационните сделки свързани с тях. Още по-малко корупционните! Но знаете ли, другарко Корнелия Нинова, ГЕРБ са готови да жертват издигнати от тях кметове, както и прокуратурата да ги вкара в съда с обвинения, но за това се иска мощен обществен натиск.

Вие, другарко Корнелия Нинова, не обелвате и думичка за Делян Пеевски, а сте наясно, че Борисов се къпи в медиен комфорт благодарение и на неговите медии. Мълчите, другарко Корнелия Нинова, и за кметовете на ГЕРБ (които са и на ДПС, общи са им). Как искате тогава народът да Ви повярва и да Ви последва?

И да повторя за последно в този коментар, като за дебили: Другарко Корнелия Нинова, ако БСП не започне да говори от парламентарната трибуна за зулумите на кметовете на управляващата партия, на парламентарните избори отново ще сте втора гъдулка, а може и да сте трета! Гласовете винаги тръгват от превърнатите във феодални владения общини, където гласът ви от много години не се чува.

На хората им омръзна, другарко Корнелия Нинова, от кръчмарските ви свади с Борисов!“ – завършва Стоян Тончев.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯ21 hours ago

Сухопътният Шенген ни свари неподготвени

Неочаквано бързото отваряне на границите с Румъния и Гърция изненада държава, община и частни интереси Заведи премиер или министър на...

БЪЛГАРИЯ2 weeks ago

Синдикати и работодатели организират протести и блокади

Синдикатите и работодателите организират протести и блокади, ако не бъдат компенсирани за поскъпването на тока Протести и блокади на магистрали...

БЪЛГАРИЯ2 weeks ago

Пазарът на имоти полудя. Невижан интерес към тези градове

Реализирани са повече сделки с имоти както в най-големите градове на страната Невиждано покачване на продажбите на жилищни имоти в...

БЪЛГАРИЯ2 weeks ago

Костадинов подкрепя Тръмп за Канада и Панамския канал, иска Македония и Южна Бесарабия към България

С публикация в социалната мрежа лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов прикани българското правителство да предяви своите претенции към Южна Бесарабия....

БЪЛГАРИЯ2 weeks ago

„Шенген, Менген – йок“: Пълна лудница по границите

С подновяването на ремонта на Дунав мост при Русе отново се образуваха опашки от тирове Въпреки че страната ни е...

СВЯТ

СВЯТ8 hours ago

Мрежата на Сорос се финансира от бюджета на ЕС

Орбан: Мрежата на Сорос се финансира от бюджета на ЕС. Брюксел е в джоба му. Не можем да толерираме това...

СВЯТ21 hours ago

Голяма част от световния елит, включително и руския, си отива.

Баширов: С Байдън голяма част от световния елит, включително и руския, си отива. Киев и Лондон може да готвят провокации...

СВЯТ21 hours ago

Тръмп спира измамата с ветрогенераторите

Тръмп обяви, че ще спре строежа на ветрогенератори, защото са „екологична и икономическа катастрофа“ Новоизбраният президент Доналд Тръмп обяви, че...

СВЯТ1 day ago

Сорос се окопава в Европа, ще ни трови живота

Сорос и съюзниците му загубиха битката в Америка и се окопаха в Европа – Орбан Изборната победа на новоизбрания президент...

СВЯТ1 day ago

Бил Гейтс също се пребядиса

Бил Гейтс – от критик на Тръмп до негов „възторжен“ почитател: “Развълнува ме” Бил Гейтс, милиардерът и отявлен защитник на...

Най Четени