ФОКУС

Глупавата мантра за „крайната десница“

Published

1 month ago

December 16, 2024

Autor

От известно време представителите на глобалистките елити и техните говорители в медиите имат ново обидно определение, с което заклеймяват всеки, който по някаква причина не им харесва. „Крайнодесен“ е въпросното понятие. В тази категория те поставят всички, които говорят и действат извън официозните предписания. Според любителите на евроатлантизма „крайнодесни“ са всички, които: защитават националната държава, противопоставят се на диктата, идващ от наднационалните властови центрове, имат ярко опозиционно поведение спрямо управляващите, призовават за съхраняване на традицията, историята, културата на държавите си, смятат, че приоритет на всяко правителство трябва да бъде защитата на наемните работници, а не постоянното следене за това дали случайно не е притеснявано поредното новооткрито сексуално малцинство. Изобщо за „крайнодесни“ биват обявявани всички хора и всички партии, движения и организации, които се съпротивляват на политическата коректност и дръзват да предлагат решения, които излизат извън глобалистката матрица.
Тези, които хвърлят в пространството този термин, така и не са обяснили ясно и точно поради какви причини използват точно него. А това е важно, защото крайнодесни партии и организации съществуват, само че нямат нищо общо със структурите и хората, които елитът етикетира с въпросното понятие. Ето защо нека в началото уточним какво всъщност е неговото значение.

Днешните крайнодесни структури имат своите корени в теорията и практиката най-вече на германския националсоциализъм и на италиански фашизъм. Според крайнодясната философия демокрацията е вредна и трябва да бъде отменена. Като за тази цел са оправдани всякакви действия, включително и такива, които включват употребата на насилие. Непоносимостта към демократичното устройство на обществото се корени в схващането на крайнодесните мислители, че повечето хора не притежават способността и интелекта да участват в управлението на страната. Според крайнодясната философия държавите трябва да бъдат управлявани от много тесен елит, който е достатъчно добре подготвен за тази цел, докато масите не са.

Тук трябва да бъде направено уточнението, че структурите, които отговарят на определението крайнодесни имат изключително слабо влияние днес. Повечето от тях дори не се явяват на избори, а тези, които го правят, получават много слаби резултати. Имената на някои съвременни крайнодесни организации, които сега ще цитирам, със сигурност не са познати на повечето от вас: италианската CasaPound, френската Génération Identitaire, германската Der III. Weg, испанската Hogar Social, португалската Escudo Identitario скандинавската Nordic Resistance Movement.

Това са фактите. А сега нека преминем към манипулациите, с които толкова обичат да си служат официозните евроатлантически говорители. Любимата им стратегия, доста елементарна между впрочем, е да пренесат екстремните черти на маргинални организации, като споменатите преди малко, върху добиващи все по-голяма популярност партии и движения. Целта е тези структури, които действително застрашават истаблишмънта, да бъдат дискредитирани в очите на избирателите, като биват наричани „крайнодесни“. Партиите в Европа, които най-често биват „награждавани“ с това наименование, са „Алтернатива за Германия“, „Национален сбор“ във Франция, ФИДЕС в Унгария, „Италиански братя“ и „Лига“ в Италия, „Свободната австрийска партия“, „Партията на свободата“ в Нидерландия, АУР в Румъния. За всеки, който поне малко се интересува от международна политика, е ясно, че нито една от тези партии няма нито фашистки, нито нацистки корени или пристрастия. Всъщност това са много различни партийни структури. Общото между тях е, че са силно критични към господстващия глобалистки наратив и че търсят най-различни начини за изграждането на алтернативни обяснения на света и на различни политически действия. Важно е да се отбележи, че нито една от тези алтернативи не включва нито насилственото завземане на властта, нито отменянето на демокрацията, нито пристрастията към елитарно управление на обществото. Тоест при всички изброени партии отсъстват главните характеристики на автентичната крайнодясна философия и практика. Някои от тези партии са основни опозиционни сили в държавите си, а други дори управляват. Ако тези организации бяха „крайнодесни“, както ги обвиняват противниците им, те отдавна щяха да са унищожили демокрацията в страните си. А както всеки непредубеден наблюдатели ще отбележи, демокрацията си е жива и здрава и в Нидерландия, и в Италия, и в Унгария.

Друга характерна черта на автентичните крайнодесни организации е яростният им антисемитизъм. Това е съвсем естествено, като се има предвид привързаността на подобни структури към теорията и практиката на германския националсоциализъм. И тук отново виждаме пълното разминаване между обвиненията, отправяни от евроатлантическите говорители към техните политически опоненти, и действителността. Никакъв антисемитизъм няма в действията и изказванията на партиите, които те наричат „крайнодесни“. Да, някои от тях са силно критични към политиката, провеждана от настоящето правителство в Израел, но да бъде определяна като „антисемитизъм“ всяка критика към действията на израелските управляващи, е изключително грозна манипулация. Проучвания на общественото мнение показват, че във Франция все повече евреи гласуват за Националния сбор. Няма как да твърдим, че точно евреите с тяхната трагична история на Холокоста ще гласуват за „крайнодесни“ партии, т.е. за политици, които харесват нацизма. И все пак такива твърдения се правят. При това от хора, които казват, че са „обективни наблюдатели“ и „сериозни изследователи“.

Твърде интересен и е фактът, че за партии, набедени като „крайнодесни“, гласуват все повече млади хора. Да започнем с данни, отнасящи се до „Алтернатива за Германия“, която много често бива обвинявана, че е едва ли не неофашистка и че първото нещо, което нейните ръководители и симпатизанти правят, когато настъпи дълбока нощ и всички заспят е, да си пускат речи на Хитлер и Гьобелс. Според едно статистическо проучване, направено през 2024 г. 22% от германските гласоподаватели на възраст до 29 г. предпочитат „Алтернатива за Германия“ Само година по-рано този процент е бил 12. Именно АзГ е най-популярната партия в тази възрастова група. Абсолютно същата е ситуацията в държави като Франция, Португалия, Нидерландия. Във Франция 36% от гласоподавателите на възраст до 24 години и 39 % от тези до 29 години симпатизират на „Националния сбор“ на Марин льо Пен. В Португалия 29 % от хората до 34 години подкрепят партията ЧЕГА, която също е обвинявана, че е „крайнодясна“. В Нидерландия 31 % от избирателите до 25 годишна възраст са привърженици на Партията на свободата, която също кара истаблишмънта да трепери от ужас. Преди парламентарните избори в Италия, проведени през 2022 г., „Италиански братя“ на Джорджа Мелони, етикетирана често като „крайнодясна“, беше най-предпочитаната партия сред гласоподавателите до 35 години.

Тези данни поставят в доста трудно положение официозните анализатори. Най-малкото защото според всички традиционни представи хората в младежка възраст подкрепят леви партии и организации. Как така сега подкрепят „крайнодесни“ структури?! Всъщност отговорът на този въпрос съвсем не е толкова труден. Ако се абстрахираме от налаганите с години клишета, ще видим, че младите хора са гласували, гласуват и ще продължат да гласуват не за „леви“ или за „десни“ партии. Те подкрепят такива организации, които най-силно се противопоставят на статуквото, които са най-бунтарски настроени. Младите не са нито „левичари“, нито „десничари“. Те дават подкрепата си основно на движения и партии, които излизат извън канона и предлагат политики, коренно различни от политиките на традиционните партии. Оказва се също така, че младите хора много често гласуват, водени не от някакви отвлечени идеи, а от съвсем реални причини. В социологически проучвания, правени в различни европейски държави, младите казват, че най-големите им проблеми са трудността при намирането на добре платена работа, невъзможността да си позволят собствено жилище. И политическите лидери, набеждавани, че са „крайнодесни“ предлагат решения точно на тези проблеми. В манифеста на „Националния сбор“ от 2022 г. специално е отбелязано, че ако започне да управлява, партията на Марин льо Пен ще намали данъците на хората под 30 години, ще въведе финансови стимули за студентите, които работят, и ще им помага финансово при намирането на жилище. В програмите на редица други европейски „крайнодесни“ партии също присъстват подобни точки. Така че младите гласуват за такива организации не защото изведнъж са станали „антиимигрантски настроени, хомофоби или расисти“. Те просто искат нормален живот за себе си и за семействата си. „Това че гласувам за Герт Вилдерс, не ме прави расист“, казва 24-годишният Жералд, жител на нидерландския град Волендам, „да, притеснява ме това, че имигрантите получават по-голяма държавна помощ отколкото местните хора, обаче не съм нито срещу исляма, нито искам джамиите да бъдат затваряни. Просто смятам, че имиграцията трябва да бъде контролирана по-добре.“

Фактът, че толкова много млади хора подкрепят партии, които защитават преди всичко националния интерес, разбива още една манипулация, прокарвана години наред в глобалистките медии. Според нея такива партии били подкрепяни главно от застаряващи бели недобре образовани мъже, а в същата възрастова група попадали и ръководствата на въпросните формации. Само че обективната реалност показва нещо съвършено различно. Официалният лидер на френския „Национален сбор“, който е и председател „Патриоти за Европа“, третата по численост група в Европейския парламент Жордан Бардела е на 29 години. Председателят на най-новата група в ЕП „Европа на суверенните нации“, в която членува и „Възраждане“, Рене Ост е на 37. На същата възраст е и Славомир Менцен, лидер на полската „Конфедерация“, който е и най-популярният полски политик в Тик Ток. Там той има над един милион последователи. Над два милиона пък са последователите на Жордан Бардела в тази социална мрежа. Германската партия, която се радва на най-голяма популярност в Тик Ток, е именно „Алтернатива за Германия“. Съпредседателката на партията Алис Вайдел има 466 000 последователи там. За сравнение настоящият германски канцлер социалдемократът Олаф Шолц има 400 000 харесвания. А вай-популярният германски политик в Тик Ток е Сара Вагенкнехт /473 000/, които някои наричат „крайнолява“, заради защитата й на правата на хората на наемния труд, а пък други „крайнодясна“, заради това, че настоява за строг контрол върху миграционните потоци (Данните са към декември 2024 г.). Разбира се, тя не е нито едното, нито другото. Просто е един съвсем нормален политик, който вижда кои са най-големите проблеми на държавата и предлага решения. Между другото определението „крайнолеви“ по адрес на значими политически партии е също толкова нелепо, както и определението „крайнодесни“ по отношение на други. Нито гръцката „СИРИЗА“, нито испанската „Подемос“, нито френската „Непокорна Франция“ са „крайнолеви“. Да, това са партии, които защитават социалните права на гражданите, но нито имат намерение да заменят демокрацията с „диктатура на пролетариата“, нито искат да вдигат „въоръжена революция“, „нито да експроприират експроприираното“, както биха правили наистина крайнолевите организации.

Връщайки се към темата за ролята на социалните мрежи в политиката, ще видим, че глобалистки настроените политици и коментатори постоянно се оплакват от популярността на „крайнодесните“ политици в Тик Ток. В яда си от този факт някои от тях стигат дотам да обвиняват тази най-популярна сред младите хора мрежа, че се използва за манипулации от чужди държави /разбирай Русия и Китай/ и дори да предлагат нейната забрана. Истината е, че на никаква чужда намеса не се дължи популярността на суверенистките лидери, а главно на факта, че те говорят на нормален език, а не се давят в политически коректни клишета.

Единственото заслужаващо внимание опасение, широко споделяно от глобалистките коментатори, е това, че демокрацията и основните права на гражданите днес са в опасност. Така е, има реална опасност за всички онези свободи, които дълго време смятахме за неприкосновени. Само че тази заплаха идва не от някакви нафантазирани „крайнодесни“ партии. Тя идва от същите тези глобалистки настроени партии, които се определят като „либерални“ и „свободолюбиви“. Нито една от заклеймяваните като „крайнодесни“ организации, които управляват своите държави, самостоятелно или в коалиция, не е направила нищо, за да застраши демокрацията. Самообявилите се за „либерални“ партии пък постоянно правят това. Ето само най-драстичните примери от последните седмици и месеци. В края на 2024 г. в Румъния беше отменен първият кръг на президентските избори, след като на него победител излезе политически некоректният Калин Джорджеску. В средата на същата година във Франция бяха проведени предсрочни парламентарни избори, спечелени от коалицията „Нов народен фронт“. Само че в разрез с всякакви демократични правила президентът Еманюел Макрон не връчи мандата за управление на победителите, а направи премиер Мишел Барние. Съвсем естествено оглавяваното от него правителство скоропостижно падна след вот на недоверие. Пак през 2024 г. Партията на свободата спечели парламентарните избори в Австрия и пак президентът не й даде мандат за управление, защото била „крайнодясна“. Какво се оказва на практика? Именно тези, които най-силно крещят за възможно нарушаване на законите и правилата, постоянно нарушават същите тези правила, когато са на власт. В самия край на президентския си мандат Джо Байдън помилва сина си Хънтър, макар че до съвсем скоро обясняваше как нямало да направи това и че „каквото било решението на съда, такова ще си остане“. Ето същите тези, които се подчиняват на законите само тогава, когато въпросното законоподчинение ги устройва, учат целия останал свят на законност и правов ред. И докато постоянно нарушават правовия ред, ни обясняват как трябвало да внимаваме и в никакъв случай не бивало да гласуваме за „крайнодесни“ партии, за да не „загинела демокрацията“.

Демокрацията и свободата могат да загинат само в един единствен случай. Само в случай, че партиите, които се наричат „либерални“, успеят да осъществят политическите си мечти за тотална унификация на всичко и всички. За това да няма различни мнения, а една единствена „правилна“ гледна точка.

Демокрацията и свободата ще загинат тогава, когато политическата коректност задуши плурализма. Истинските врагове на свободомислието са именно „либералите“, които, разбира се, нямат нищо общо с класическия либерализъм.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 3

Related Topics:featured trending анализ българия политика фокус

Up Next

Възраждане на фашизма

Don't Miss

Големите умници вече се делиха и (под чертата) съгрешиха

ФОКУС

Битката за бъдещето започва – истинска кървава война по света

Published

2 days ago

January 21, 2025

Autor

Алекс Крайнер: Битката за бъдещето започва – истинска кървава война на глобално ниво – ден след встъпването на Тръмп

В анализ, публикуван в ZeroHedge, пазарният анализатор и мениджър на хедж фондове Алекс Крайнер разглежда драматичните предсказания на Стив Банън, бивш политически стратег на Доналд Тръмп и водещ на популярното предаване „War Room“ за близкото бъдеще. В разговор, проведен по Zoom, Банън очертава апокалиптична визия за предстоящите дни на света, като поставя в центъра на дебата мащабен конфликт, който ще започне веднага след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като 47-ми президент на САЩ.

„Дните на буря започват“ – Предстоящата битка според Банън

Стив Банън: „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп.Той вещае буквално апокалиптична война между Дълбоката държава и новата американска власт”

Банън, който е известен със своите остри коментари и директен стил, започва разговора с прогноза, която е едновременно тревожна и вдъхновяваща. „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп. „Това няма да бъде просто поредната политическа промяна. Това ще бъде нападение, което ще промени света завинаги.“

Банън подчертава, че врагът в тази битка не са външни сили като Китай, Русия или Иран, както може да се предположи. Според него истинската заплаха идва отвътре, т.е. в САЩ – от „техните“, т.е. глобалният елит, който контролира най-мощната империя в света. „Тези хора няма да се откажат от властта си доброволно. Те ще се борят до смърт,“ заявява Банън и добавя, че тази битка не е просто политически конфликт, а борба за оцеляване. „Ако Тръмп и екипът му не успеят, те ще ги унищожат – до последния човек,“ предупреждава той.

Исторически уроци: Жертвите на свободата

Подписалите декларацията за независимост на САЩ. Петима са хванати от британците и измъчвани до смърт. Останалите са разорени, членове на семействата им са избити

За да илюстрира мащаба и значението на тази борба, Банън прави паралел с подписалите Декларацията за независимост през 1776 година, с което се откъсват от Британската империя. Той ги описва като смели и решителни мъже, които са били готови да жертват всичко за свободата. „Тези хора не бяха просто бунтовници. Те бяха заможни, образовани мъже, които разбираха рисковете. Ако бъдат хванати, щяха да бъдат обесени или измъчвани до смърт,“ посочва той. Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко – домове, имущество и дори своите семейства. „Тези мъже се жертваха за независимостта, точно както хората около Тръмп са готови да се борят срещу най-могъщите сили на света,“ подчертава той.

Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко и предупреждава, че това ще очаква и екипа на Доналд Тръмп, ако се провали

„От 56-те подписали (Декларацията за независимост), 24 са били юристи и съдии, 11 са били заможни търговци, 9 са били фермери и големи земевладелци. Подписвайки Декларацията за независимост, те са предизвикали гнева на (Британската) империята, знаейки, че ако бъдат заловени, наказанието им ще бъде смърт. Петима от тях наистина са хванати от британците като предатели и измъчвани до смърт. Дванадесет от тях са имали домове, които са разграбени и изгорени. Двама загубват синовете си (убити), а на още двама синовете си заловени и хвърлени в затвора. Картер Бракстън, богат търговец, видял как всичките му кораби бяха потопени от британския флот. За да изплати дълговете си, той бил принуден да продаде имотите си и умира в мизерия. Други преминаха през мъчителни изпитания и загубиха всичко. На много от тях семействата им са избити.“

Невидимите врагове и глобалният авторитаризъм

Банън не е единственият, който изразява опасения за бъдещето на света. В разговора участва и Кристин Андерсън, член на Европейския парламент и представител на германската партия AfD. Тя обръща внимание на тревожната тенденция към авторитаризъм в Европа. „Властите в Германия, Великобритания и Франция вече не се крият. Те открито приемат авторитарни мерки,“ заявява евродепутатката Андерсън.

Според нея в Германия изборите скоро могат да бъдат отменени, а социалните медии ще бъдат подложени на строга цензура. Андерсон посочва също така новия климатичен закон във Великобритания, който според нея ще постави икономиката на страната в изключително тежка ситуация. „Това е част от по-голям план за ограничаване на свободата и налагане на контрол върху населението,“ добавя тя.

Рисковете за САЩ и Европа: хаос и насилие

Банън е категоричен, че не само САЩ, но и Европа я чака саботаж, тероризъм и разруха: Това е само началото. Истинската битка започва сега

Банън предупреждава, че борбата срещу глобалния елит няма да бъде лесна и че може да доведе до хаос и насилие. „Ще видим саботаж, убийства, тероризъм и разрушения. Това няма да бъде просто политическа битка – това ще бъде истинска война,“ казва той. Според него както в САЩ, така и в Европа, хората ще станат свидетели на мащабни кризи, които ще поставят основите на новия световен ред. „Това е само началото. Истинската битка започва сега,“ категоричен е Банън.

Банън напомня и личната цена, която е платил за убежденията си и защото е бил в екипа на Тръмп: Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация

Личната цена на борбата

Банън споделя и своите лични преживявания, като подчертава цената, която плаща за своите убеждения. „Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация,“ казва той. Той подчертава, че хората, които стоят зад Тръмп, също са готови да платят висока цена, защото разбират залозите в тази битка. „Това не е просто борба за власт. Това е борба за бъдещето на човечеството,“ заявява Банън.

Съдбата на света в баланс

Алекс Крайнер завършва анализа си с мрачна, но и с вдъхновяваща нотка. Според него това, което предстои, ще бъде една от най-значимите битки в историята на човечеството. „Това е война, която няма да се води само с оръжия, но със сигурност ще бъде една от най-важните в световната история,“ пише Крайнер.

Той подчертава, че тази борба няма да бъде само за САЩ или Европа, а за целия свят. „Силите, които контролират тази империя, няма да се предадат без бой. Но онези, които се борят за свобода, са решени да направят всичко възможно, за да победят,“ заключава той.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 3

ФОКУС

Защо бе отстранен Джъстин Трюдо?

Published

2 days ago

January 21, 2025

Autor

Проф. Ивайло Груев: Канада, “The Great Reset”. Защо Джъстин Трюдо бе отстранен? Възможен ли е разпад на страната?

„Всъщност изпитвам известно възхищение към Китай, защото тяхната диктатура им позволи да обърнат икономиката в правилната посока.“ Джъстин Трюдо.

Ако пътят към ада е постлан с добри намерения, то, вече, бившият министър председател на Канада Джъстин Трюдо, както иронично отбеляза един канадски журналист, със сигурност, би трябвало да е собственик на асфалтова компания. Той обеща помирение, каквото и да означава това, с коренното население, драматично увеличаване на размера на средната класа, и разбира се основното в неговата стратегия – справяне с измененията на климата. Така бе трасирано бъдещето на Канада по провъзгласените от него “лъчезарни пътища“. Нещо наподобяващо на МАГА на Тръмп, естествено със специфичен канадски привкус.

Джъстин Трюдо, премиер на Канада

Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени

Неговите опоненти от Консервативната партия изказаха основателни опасения. Въпреки външността и безспорния чар като на незабравимия Ален Делон (в младежките му години приликата е очевидна), всъщност Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени. Те трудно биха се възприели като сериозни акредитации за квалификациите наминистър председател на втората по големина страна в света и една от водещите страни на Г 7.

Разбира се фамилията Трюдо продължава да резонира в съзнанието на Канадското общество. По-възрастните гласоподавателите усетиха, по-скоро припознаха с небезвестна доза носталгия, екзалтацията от годините на Трюдо баща и решиха да му дадат шанс. Казвайки си в крайна сметка защо пък не.

Избирането на Джъстин Трюдо беше опит за възстановяване на визията на Пиер Елиът Трюдо за една прогресивна, двуезична, мултикултурна, и най-вече справедлива и щедра социална Канада, завистта на света и в най-силния имиграционен “магнит“. Но за разлика от картезианската прецизност и интелектуална елегантност на Трюдо-баща, това което Джъстин Трюдо предложи бе един младежки ентусиазъм, гарниран с безспорен “fun“, особено за представители на нежния пол. Тоест канадците решиха без особено да се замислят да спонсорират епизод №2 на феномена, наречен, Трюдомания.

След десетилетие ориентираното основно към бизнеса консервативно правителство на Стивън Харпър, 2007-2015, чиято, да си признаем откровено, харизма бе толкова жизнена колкото на снежен човек през месец април изненадващото представяне на Трюдо-младши се възприекато глътка свеж въздух в монотония и безцветен политически живот на страната.

Едва на 36 години Трюдо бе избран в Парламента представлявайки работнически квартал на Монреал. Само няколко години по-късно през 2015 г. бе вече избран за лидер на Либералната партия. Тази победа бебезпрецедентна в дългогодишната традиция на Либералната партия: бивш гимназиален учител, без всякакъв политически опит и с доста лековата биография (освен фамилното си име, разбира се) успя да издигне Либерална партия, от трето място през 2011 г. (най-лошото й представяне в историята), до първо място, буквално следвайки стъпките на баща си.

Без съмнение, както и се очакваше, Трюдо-младши се наслади на един продължителен “меден месец“. За известен период той дори бе коронясан за “дарлингът“ на световните (включително Европейски) медии. Причините? Прекалено млад по установените стандарти за политик от такъв ранг, чаровен и перфектно двуезичен (в неговия случай; френският и английският са майчини езици, за разлика от мнозинството англоезични политици, които говорят на силно развален, а понякога на неразбираем френски) и на всичкото отгоре потомствен политически аристократ.

Трюдо легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Първите успехи на правителството на Трюдо бяха свързани с намаляване на детската бедност, увеличаване на данъците за богатите и намаляване на данъците за средната класа. Както и опити за подобряване на живота на коренното население на Канада, чийто жизнен стандарт по-скоро принадлежи на страна от Третия, ако не и от Четвъртия свят и е с право източник на национален позор.

Той легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Днес Канада е дълбоко деморализирана, силно поляризирана, особено разочарована от 9-те години управление на Трюдо, чиято популярност стигна до катастрофалните 16%, най-ниският регистриран спад на министър-председател в историята на страната.

Причина за това бе, нека така да го наречем, “иновативният“ начин на управление. Лозунгите за единство, благосъстояние и просперитет на средната класа, както и съхранението на национална идентичност на базата на мултикултурализма, останаха в, употребявайки енигматичния термин, небитието. Оказа се, както на времето съветваше Макиавели, че политиките имат своята дуалистична същност, особено по време на предизборните кампании. Но с една съществена уговорка. Тези политики, бяха много грижливо калибрирани, целейки да задоволят специфични, конкретни групи гласоподаватели. Обществото бе разделено на социални клъстъри, всеки със своите специфични обещания. Било то на енергичната радикално повлияна от ултра либерализма генерация Х, (легализиране на марихуана, а и в последствие на твърдите наркотици) или пенсионери, (Old Age Security – пенсии) или социално маргинали (индексиране на социалните помощи).

Незабелязано, т.н. “социален контракт“ бе заменен с логиката на маркетинг стратегия за печелене на избори. В България, както е широко известно, този процес е доведен до съвършенство. Както и се очакваше тази изборна еквилибристика до неизбежното фрагментиране на канадското общество на малко печеливши и на губещи т.е. всички останали. Тъй като екипът на Трюдо беше наистина професионален в стратегическото прилагане на микротаргетирането на избирателите, то Либералната партия се нуждаеше само от една трета от националния вот. Звучи познато? Естествено за стратезите на Либералната Партия на първо време тази дълбинна фрагментация се оказа без особено значение.

Не съм убеден, че Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг)

Проблемът е, че Джъстин Трюдо, така и не успя да влезе, фигуративно казано, в обувките на своя баща. Трюдо баща бе политикът, който остави на Канада набор от институции и най-важното идеали, създавайки Хартата на правата и свободите, тоест Конституцията – основата на националното съзнание и самочувствие на съвременна, модерна Канада. Не съм убеден, че синът му Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг). Какво имам предвид:

Човекът на Давос

Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“

Трудно бихме си обяснили изключителното поляризиранеи катастрофалния спад на популярността на традиционно доминиращата политическа сила, Либералната партия, ако не повдигнем завесата зад прякора на Трюдо “Човекът на Давос“. Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“ Да си припомним неговите пророчески думи: “The pandemic represents a rare but narrow window of opportunity to reflect, reimagine, and reset our world“ “Пандемията представлява рядък, но тесен прозорец от възможности за размисъл, преосмисляне и за нулиране на нашия свят.“

Както е добре известно през 2017 г. Клаус Швабтриумфално заяви, че е успял, (забележете термина, който той използва to penetrate), да „проникне“ в кабинета на министър-председателя Джъстин Трюдо поради факта, че много от неговите министри са били членове на програмата на WEF (Световният икономически форум) за млади глобални лидери.

“Бях на прием за премиера Трюдо и знам, че половината от кабинета му или дори повече от половината от кабинета му всъщност са млади глобални лидери“.

Нещо повече, Трюдо, поне на мен доколкото ми е известно,бе единственият лидер на Запад, който не се притесни да използва термина „зануляване“, за да опише канадската пандемична политика (в реч на ООН през ноември 2020 г).

Действително в това отношение Клаус Шваб се оказа прав. Трюдо действително оправда доверието на Световния Икономически Форум, не само повтаряйки буквално WEF “talking points” (опорните точки), но по-важно прилагайки ги в действие, което естествено не остана скрито за широката общественост в Канада.

Бездомници в Канада, просяци, бедност

По време на пандемията средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%.

По време на пандемията, както вече писах по-рано, средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%. Малките и средни бизнеси бяха принудени да поемат колективно 135 милиарда долара дълг, тоест средно 170 000 долара за бизнес.

Така – цената на “зануляването“ бе 213 000 фалити!

В Канада, в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство

Този феномен предизвика безпрецедентно социално, а и здравословно отражение – в страната 1 на всеки 20 канадци (6%) е имал самоубийствени нагласи. Малко контекст – две годни по рано, през 2018, в унисон с WEF политиката на ултра-либерализъм, леките наркотици, като марихуана и канабис бяха легализирани. Успоредно с това особено, при така нареченото поколение Z се породи една своеобразна култура, водеща не само до зависимост (до 24 часа доставка онлайн), но далеч по-опасното чувство за гарантирана съдебна безнаказаност (в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство).

Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани

Вместо достъпът до наркотици да бъде ограничен, особено в контекста на чудовищната опиоидната криза в Канада, където всеки ден шестнадесет канадци са хоспитализирани поради свръхдоза (отравяне) с опиоиди, а само в град Ванкувър 6, предимно млади хора, умират от свръхдоза, правителството на Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани, което накара някои политически некоректни наблюдатели да дефинират тази политика като геноцид срещу младите.

Проф. Ивайло Груев

Проф. Ивайло Груев, Преподавател в Университета в Отава, Канада

Безнаказаността, за което споменах, се дължи също така и на един нов закон, влязъл в сила по същото време. Либерализиране на съдебната система, т. нар “catch and release”, тоест освобождаване под гаранция, превърнало се в де факто в “revolving door” – “въртяща се врата“. В разговорен превод това означава арестуване и (моментално) освобождаване,(!) като задължава полицията и съдиите да следват “принципа на сдържаност“. Тази безпрецедентна по своята логика абсурдна политика, според правителството е трябвало да реши проблема със свръхпредставянето в предварителния арест на уязвими групи като коренното население, бездомните,наркозависимите и не на последно място ЛГБТ общността.

Post Views: 3

ФОКУС

Москва и Техеран направиха своя избор

Published

2 days ago

January 20, 2025

Autor

Днес в Кремъл ще бъде подписано Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и Иран: президентите Владимир Путин и Масуд Пезешкиан ще завършат три години работа по историческия документ.

Защо исторически?

Защото наистина извежда отношенията между двете страни на ниво, безпрецедентно в историята на нашите връзки.

И тази история датира от повече от четири века и половина и е богата на различни събития – откакто сме съседи (в Каспийско море), те имат много измерения. Търговия и война, вражда и приятелство, подчинение на влияние и идеологическа борба, но взаимен интерес и зле прикрита симпатия един към друг, дори през годините на конфронтация, останаха постоянни.

Двете велики сили-цивилизации претърпяха възход и упадък както във вътрешните си работи, така и в отношенията си, но останаха съседи, заинтересовани един от друг. Но почти през всичките тези векове ние живеехме в свят, в който глобалните правила се определяха от Запада или по-скоро от англосаксонците – и това остави сериозен отпечатък върху нашите отношения.

По времето, когато започнаха нашите връзки, величието на древен Иран вече беше нещо от миналото, а Русия, напротив, беше поела по пътя на своя възход. Последната руско-иранска война приключи преди почти два века, но още тогава Иран попадна в сферата на влияние на Великобритания, която се опитваше да попречи на руснаците да достигнат Индийския океан.

И въпреки че Москва никога не е имала планове да завладее Персия, това нямаше значение за Лондон – те безкрайно се страхуваха от попадането на древната страна в руската орбита, виждайки това като заплаха за техните индийски владения (в Лондон постепенно започнаха да вярват в собствения си мит за плановете на руската армия за поход към Индия).

В резултат на това Иран беше разделен на британска и руска зона на влияние, южна и северна – и остана в това положение до средата на миналия век. Москва като цяло беше доволна от тази ситуация, но за гордостта на иранците ограниченият суверенитет и чуждото влияние бяха обидни.

След Втората световна война западното влияние в Иран става преобладаващо и шахът, който поддържа добри отношения със СССР, провежда политика на западнизиране на местния живот. Завърши с ислямската революция – и създаването на уникална система на теократична власт в комбинация с изборните институции на президентско-парламентарна република.

Новият Иран не само скъса със Запада – той се превърна в последователен идеологически и геополитически противник на цялата глобализация, изградена от англосаксонците. През първото десетилетие от съществуването на ислямската република СССР все още беше жив – и отношението към атеистичните комунисти с техния износ на революция (без значение, че това в много отношения не беше така) в Техеран беше враждебно и предпазливо.

Изоставянето на комунистическата идеология след разпадането на Съюза премахна идеологическата пречка пред руско-иранските отношения, но тук Русия се оказа в плен на залога си за сближаване със Запада (и в още по-голяма степен, приемането на западноцентричното геополитическото мислене на нашия елит).

Москва искаше да развие връзки с Техеран, но с поглед към Запада, превръщайки руско-иранските връзки в разменна монета или дори в заложник в играта си с англосаксонците. Всичко това не допринесе за нарастването на доверието към нас сред иранския елит, част от който, позовавайки се на историята, смяташе Русия за същата империалистическа държава като западните сили (въпреки че това беше несправедливо по отношение на Русия дори за 19 век).

През десетите години на нашия век започнаха сериозни промени: Русия, отдалечавайки се от Запада, започна да гледа на Иран като на стратегически партньор, преставайки да обръща внимание на западната пропаганда за страната като част от „оста на злото“. Сближаването беше улеснено от съвместните военни действия на двете страни в Сирия и решаващата роля на Русия в сключването на т. нар. ядрена сделка за иранската ядрена програма.

Двете страни се доближиха до напълно независимото определяне на отношенията и координацията на политиките си на световната сцена: нивото на доверие се повиши, личните връзки се засилиха и последните илюзии за възможността да се договорят поне за относителна нормализация на отношенията със Запада изчезнаха.

След февруари 2022 г. Русия се оказа в положението на супер-Иран: броят на санкциите срещу нашата страна многократно надхвърли иранското ниво. Ислямската република живее под американските санкции повече от четиридесет години и въпреки щетите, които нанасят, изгради свой модел на функциониране.

Опитът да се изтръгне Русия от световната икономика означава не само, че ще трябва да следваме отчасти иранския път, но по-важното е, че етапът на демонтаж на съществуващия световен ред е започнал. Мащабът на санкциите, наложени срещу Русия, показа, че компромис със Запада не може да бъде постигнат, което означава, че Иран, Русия, всички останали санкционирани страни, Китай и Индия са заинтересовани от изграждането на паралелен, алтернативен търговски и финансов механизъм.

Започна процесът на демонтаж на западния световен ред, англосаксонския модел на глобализация – и Русия и Иран са знаменосци в него.

Този процес няма да бъде нито бърз, нито лесен, особено след като е съчетан с геополитически земетресения по света, особено в Близкия изток, който е толкова важен за Иран. И двете страни обаче са направили избор в полза на изграждането на нов световен ред.

И укрепването на двустранното сътрудничество (а то засяга различни области – от военно-промишлени до транспортни и логистични), както и взаимодействието както по регионални, така и по международни въпроси е само материално укрепване на тази историческа стъпка. Русия и Иран вървят заедно към обща цел и сега никой не може да ги отклони от този път.