СВЯТ
“Да ги натикаме в ъгъла”: в “световното правителство” ще влезнат велики цивилизации
Заявявайки днес, че „светът е повече от петима“, ние се изправяме срещу несправедливостта на глобалната система. Вярваме, че съдбата на човечеството не може и не трябва да бъде оставена на милостта на шепа страни, спечелили Втората световна война“, – с тези думи турският президент Реджеп Ердоган призова за реформа на Съвета за сигурност на ООН и дори каза, че той има някаква пътна карта за „натикване в ъгъла“ на постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН.
Ердоган отдавна се бори с „несправедливостта“ на глобалната политическа система, установена след края на Втората световна война. Въпросът тук не е в конкретната реторика, а в същността на проблема. Думите за „шепа държави“ са наистина неуместни и Кремъл с основание отговори, че победителите на фашизма не трябва да се наричат така, а обещанието „да натикаме в ъгъла“ ядрените сили е напълно нелепо.
Но необходимостта от реформа на Съвета за сигурност на ООН наистина е назряла: светът сега изобщо не е като този през 1945 г. Основният проблем обаче е, че в момента световният ред е в процес на дълбока трансформация – и едва ли е необходимо (и всъщност невъзможно) да се коригира бързо променящата се картина.
Необходимо е да се договорим за формула за бъдещето – нещо, което ще работи много десетилетия. Тоест работата по състава на Съвета за сигурност на ООН всъщност не е просто следствие от глобалните промени – тя става част от работата за изграждане на нов световен ред, за намиране на нов баланс на силите и интересите на света, на световните държави и цивилизации.
Не е изненадващо, че Сергей Лавров по същество подкрепя Ердоган, като прави важна резерва – и не само относно факта, че “петимата” носят специална отговорност за състоянието на нещата в света “:
„Има необходимост от адаптиране на ООН и Съвета за сигурност към новите реалности. Вече няма 50 държави в света, както беше при създаването на организацията, а и не 70, както беше, когато Съветът за сигурност на ООН се разшири. от 12 на 15 членове. Днес са много повече – 193 членки на световната организация и страните абсолютно правилно настояват представителството им в основния орган на ООН да бъде увеличено.
Ако сега погледнем състава на Съвета за сигурност, Западът има поне шест от 15 членове. Когато Япония е избрана в Съвета за сигурност от Азия, това е седмият вот в касичката на западната политика, която преминава през Съвета за сигурност на ООН. Западът вече няма нужда да добавя места в този орган, но развиващите се страни от Азия, Африка и Латинска Америка определено трябва да добавят.”
Всъщност сега от петнадесет членки на Съвета за сигурност Западът е представен от шест (три постоянни членове плюс трима от Европа). И като се има предвид, че Япония най-често се избира за непостоянен член на Съвета за сигурност, се оказва, че атлантистите (при цялото си тихоокеанско местоположение Япония несъмнено е в тяхната сфера на влияние) контролират почти половината от местата в “световното правителство“. Това отговаря ли на глобалния баланс на силите и на идеите на повечето държави за справедливо представителство? Не – и всяка година разликата ще става все по-голяма.
Въпреки че се говори за разширяване на членството в Съвета за сигурност от над двадесет години, това изглежда неизбежно през 2020-те – въпросът е назрял и презрял. Но в същото време е необходимо незабавно да се уговори едно основно нещо – не говорим за разширяване на броя на постоянните членове на Съвета за сигурност с право на вето. Защото съставът на „Голямата петорка“ е сформиран по една причина – това са великите сили, които създадоха ООН.
Ясно е, че Франция попадна сред тях сравнително случайно. Ясно е, че за три четвърти век са се появили други велики сили, но нито една от петте няма да се откаже доброволно от правото на вето. Както и да не желаем да предоставим същото право на други държави (и тук е необходимо съгласието и на петте) – и да ги наложим, според същия Устав на ООН, няма как.
Разбира се, в бъдеще в Съвета за сигурност ще се появят други правомощия (или съюзи) с право на вето. Но този въпрос може да бъде разрешен само след като се формира нов световен ред и се създаде нова архитектура на международната сигурност. И по пътя към това тъкмо е нужна тази справедлива реформа на Съвета за сигурност – разширяване на състава му, но без промяна на списъка на страните с право на вето.
Разширяването има два компонента: включване на нови постоянни членове на Съвета за сигурност и разширяване на цялостния му състав. С втората точка е по-лесно – да се увеличат от 15 на 24 или 25, като в същото време се преразгледат регионалните квоти.
Тоест това, за което говори Лавров: добавете Юг и Изток – днес Азия, Африка и Латинска Америка имат осем места в Съвета за сигурност, но като се има предвид, че едно от тях (от Азия) много често заема „западната“ Япония, се оказва, че има седем места за третия свят срещу седем места на Запада (15-тата е Евразийска Русия).
И въпросът е не само в това, че центърът на тежестта на геополитиката се измества към Азия, – по отношение на населението дори само Африка отдавна е надминала целия западен „златен милиард“. Въпросът е н непредставеността в ООН на най-важни цивилизации.
Няма го милиарда и половина на ислямския свят, както и пак толкова многобройната Индия – тоест отделни мюсюлмански страни, както и Индия, могат да бъдат избрани за непостоянни членове, а може и да не са сред тях. Тоест простото разширяване на регионалните квоти и общия брой членове на Съвета за сигурност не могат да решат проблема – необходими са нови постоянни членове. И тук започва най -големият проблем.
Кой трябва да представлява Африка и кой да представлява Латинска Америка? Кой да бъде от мюсюлманите? Как ще бъдат представени арабите? В продължение на почти две десетилетия съществува “групатана четиримата”, състояща се от Индия, Германия, Бразилия и Япония, страни, които кандидатстват за постоянни места в Съвета за сигурност и се ангажират да се подкрепят взаимно в тази борба.
Но срещу всеки от тях се изгражда коалиция: Мексико и Аржентина не искат да виждат Бразилия като представител на Латинска Америка (те самите претендират за това място), Индия не я харесват пакистанците (зад които стои ислямският свят), Япония е неприемлива за Китай и Русия. Освен това тя, подобно на Германия, като цяло беше виновникът за Втората световна война – тоест ООН беше създадена от онези, които победиха тези страни.
Да, минаха 75 години, да, сега Япония и Германия са сред основните вносители в бюджета на ООН, но защо точно на тях трябва да им бъде дадено място за постоянен член? Германия като цяло вижда бъдещето си като член на Европейския съюз – може би тогава би било по-добре на ЕС да се предостави постоянно място в Съвета за сигурност? И то за сметка на Франция – тя също е част от “обединена Европа”.
Като цяло, щом се стигне до конкретен списък с кандидати за нови постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, всичко спира. Индия сега има най-добри шансове – но само заради нея никой няма да започне толкова сложна операция. А да се спори дали Нигерия или Южна Африка трябва да представляват Африка, кой ще е от арабите – Саудитска Арабия или Египет, защо са забравили Индонезия и къде е Турция, – тези спорове може да продължат до края на века.
В същото време има много по-правилен вариант за повишаване на представителността на Съвета за сигурност – той трябва да бъде допълнен с регионални интеграционни сдружения. Тоест от онези организации, които набират все по-голяма тежест в света.
Африкански съюз, Лига на арабските държави, Общността на Латинска Америка и Карибите, АСЕАН (Асоциация на държавите от Югоизточна Азия) – поне тези организации трябва да бъдат представени на постоянна основа в Съвета за сигурност на ООН. С цялата сложност и непълнота на тези съюзи, бъдещето им принадлежи. Те несъмнено ще станат по-силни и във всеки случай вече могат да представляват интересите на няколко световни цивилизации наведнъж.
Към тях трябва да се добави и Индия (която сама по себе си е държава-цивилизация) и дори Европейският съюз (тоест всъщност Германия), защото в този случай няма да има пристрастия към Запада.
Важно е такава реформа да може да се извърши достатъчно бързо. В такъв Съвет за сигурност Югът ще бъде много по-добре представен – и въпреки че ветото ще остане основно за държавите на Севера, новият състав ще бъде много по-близо до реалността, отколкото е сега.
И следователно по-нататъшните сложни търсения за нов баланс на силите и интересите, работата по картата на бъдещия световен ред може да се извърши в наистина представителна композиция. И справедливо – което е много важно за легитимността на всякакви бъдещи проекти.
СВЯТ
Зеленски скочи срещу министъра си на войната
Зеленски обяви война на министъра си на войната?
Зеленски обяви война на министъра си на войната? Украинските следователи са започнали наказателно разследване срещу министъра на отбраната Рустем Умеров – ход, който поражда сериозни въпроси за стабилността на военното ръководство на страната и може да доведе до напрежение с ключовите западни партньори на Киев, съобщава Ройтерс.
Според Националното бюро за борба с корупцията на Украйна (НАБУ), разследването ще проучи дали Умеров е злоупотребил с власт
Според Националното бюро за борба с корупцията на Украйна (НАБУ), разследването ще проучи дали Умеров е злоупотребил с власт, но засега не се съобщават конкретни подробности. Това разследване е инициирано след сигнал от Центъра за борба с корупцията (ЦБК), който обвинява министъра, че незаконно е отстранил ръководителя на Агенцията за обществени поръчки на отбраната (АОПО).
Конфликт в Министерството на отбраната
Основният проблем се корени в решението на Умеров да не поднови договора на ръководителя на АОПО, което предизвика открита конфронтация. Според министъра, агенцията, която е натоварена с ключовата задача да координира покупките на оръжия, не е изпълнила очакванията на армията.
„Въпреки заявения мащаб на обществените поръчки, нашите защитници на фронтовата линия не са усетили осезаем резултат“, заяви Умеров в социалните мрежи.
Тези коментари разкриват дълбоки разногласия в министерството относно доставките на оръжие – тема от изключителна важност за Украйна, която разчита на западна военна помощ в битката си срещу Русия.
Политическите последствия
Този вътрешен конфликт идва в момент, когато Вашингтон, под ръководството на президента Доналд Тръмп, преразглежда политиката си към Украйна
Този вътрешен конфликт идва в момент, когато Вашингтон, под ръководството на президента Доналд Тръмп, преразглежда политиката си към Украйна, включително подкрепата за нейната армия. В същото време Киев отчаяно се опитва да покаже на западните си партньори, че се справя с корупцията, която отдавна е ахилесовата пета на страната.
Групата на седемте най-развити демокрации (Г-7) излезе с изявление, призовавайки украинските власти спешно да намерят решение на този конфликт, за да не се подкопае доверието на международната общност.
АОПО: борба срещу корупцията или политическа разправа?
Агенцията за обществени поръчки на отбраната беше създадена с цел да премахне посредниците при закупуването на военна техника и да сведе до минимум риска от корупция. Назначаването на Марина Безрукова като ръководител на АОПО беше посрещнато с одобрение от западните партньори на Киев и антикорупционните организации.
Но Умеров отправи тежки обвинения към агенцията, твърдейки, че тя се е превърнала в инструмент за „политически игри“ и допуснала изтичане на чувствителна информация. В резултат на това украинското правителство уволни заместник-министъра на отбраната, отговарящ за обществените поръчки – мярка, която допълнително нагнети напрежението.
От своя страна, Безрукова защити работата на агенцията, заявявайки пред Ройтерс, че… не била получавала никакви официални оплаквания срещу нея. Според нея създалата се криза може да усложни бъдещите преговори с доставчиците на оръжия.
„Това на практика в значителна степен проваля една година от работата ни. Доверието се изгражда дълго, но може да бъде разрушено много бързо“, предупреди тя.
Какво следва?
Министерството на отбраната категорично отхвърли обвиненията срещу Умеров и нарече разследването „медийна манипулация“. От ведомството твърдят, че проверката на НАБУ е само формалност и към момента няма доказателства за извършено престъпление.
Въпросът сега е дали този конфликт е част от по-мащабна вътрешнополитическа борба в Украйна или наистина сигнализира за корупция в отбранителния сектор. Един факт обаче е безспорен – нестабилността в министерството идва в критичен момент за страната, когато Украйна губи с всеки ден огромни територии от Русия, която настъпва с лекота, въпреки западната пропаганда, че успехите ѝ са незначителни. По груби сметки, Русия отдавна е завзела територия приблизително на тази на България. Ако и това е незначително?
А, дали да не се търси и повод за страх от Зеленски спрямо Умеров, който се ползва с положителен авторитет в страната също не е въпрос, който да се отминава с лека ръка. Още повече, че независимо колко дълго ще отлага изборите за президент, Зеленски няма да е вечен.
А, дали да не се търси и повод за страх от Зеленски спрямо Умеров, който се ползва с положителен авторитет в страната също не е въпрос, който да се отминава с лека ръка. Още повече, че независимо колко дълго ще отлага изборите за президент, Зеленски няма да е вечен. Планетата Земя знае, че е нелегитимен на стола днес. И вероятността отново да заеме същия пост не е допускана вече от абсолютно никой. Вероятно и от самия него.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
СВЯТ
Тръмп вече уволнява перверзните от Пентагона
Тръмп уволнява трансджендърите от Пентагона и отменя безплатните им операции за смяна на пола.
В свой анализ руският международен специалист Малек Дудаков подчертава значимостта на започналите реформи в Пентагона, водени от Доналд Тръмп, които са насочени към промяна на военната структура на САЩ. Първоначалните действия на новия президент включват премахването на спорните социални политики, като например освобождава около 4000 трансджендър военни, наети с обещания за безплатни операции за смяна на пола.
Генерал Ливайн Не лопата, а гребло е приготвил Тръмп за “събудените” генерали в Пентагона
Първоначалните действия на новия президент включват премахването на спорните социални политики, като например освобождава около 4000 трансджендър военни, наети с обещания за безплатни операции за смяна на пола.
Според Дудаков, тази политика на предишните администрации на демократите е довела до огромни финансови разходи – стотици милиони долари, изразходвани за подобни процедури за смяна на пола. „Сега тези скъпо струващи програми са отменени,“ пише анализаторът. Освен това, на висшия команден състав в армията е наложено ограничение за популяризиране на „расово-джендърната идеология“, която се е превърнала в приоритет за демократите, опитвайки се да трансформират американските въоръжени сили в духа на либералните ценности.
Плановете за набор на нов военен персонал в САЩ се провалят с 25-30%, а числеността на американската армия е намалена до 430 000 души – най-ниското ниво от предвоенния 1940 г.
Идеологическите войни и последствията за армията
Тази вътрешна идеологическа битка, посочва Дудаков, е довела до сериозен спад в броя на новобранците. Плановете за набор на нов военен персонал се провалят с 25-30%, а числеността на американската армия е намалена до 430 000 души – най-ниското ниво от предвоенния 1940 г. Тревожна е и статистиката за годността на младежите за военна служба: едва 23% от младите американци отговарят на изискванията, а желанието за служба е на рекордно ниското ниво от 9%. Тази тенденция, според анализатора, е резултат от дългогодишните социални експерименти и идеологически конфликти вътре в системата.
Кризата във военно-промишления комплекс (ВПК)
Докато Тръмп обещава създаването на „Железен купол“ за защита на американското въздушно пространство, производството на системи като Patriot е силно затруднено. производственият капацитет на ракетите за Patriot е ограничен до около ЕДВА 300 броя годишно
Тръмп е изправен пред друга голяма задача – преразглеждане на отношенията с американския военно-промишлен комплекс (ВПК), който е претоварен от поредица международни конфликти. Докато Тръмп обещава създаването на „Железен купол“ за защита на американското въздушно пространство, производството на системи като Patriot е силно затруднено.
Дудаков подчертава, че производственият капацитет на ракетите за Patriot е ограничен до около ЕДВА 300 броя годишно. Тези запаси вече са силно изчерпани заради Украйна и Израел, което отразява общия кризисен характер на американския ВПК. „Разрешаването на тази криза ще бъде значително по-сложно, отколкото премахването на трансджендърните програми в армията,“ добавя анализаторът.
Замразените траншове на USAID: паника в глобалната мрежа на НПО
В друг свой текст Малек Дудаков разглежда последиците от решението на администрацията на Тръмп да замрази финансирането на USAID – една от най-големите хуманитарни организации в света с бюджет от 60 милиарда долара и 10 000 служители.
Ефектът от замразяването на финансирането
Сред засегнатите програми са лечението на болни от ХИВ в Африка, премахването на противопехотни мини в Южна Азия и раздаването на хуманитарна помощ в Сирия
USAID, която управлява широк спектър от хуманитарни проекти, е поставена в състояние на несигурност. Сред засегнатите програми са лечението на болни от ХИВ в Африка, премахването на противопехотни мини в Южна Азия и раздаването на хуманитарна помощ в Сирия. Замразени са и проектите за борба с „руската и китайската дезинформация,“ както и военните траншове.
Особено засегнати от това решение са Украйна и Тайван, които са получавали повече от 10 милиарда долара чрез USAID. Част от тези средства са използвани за хуманитарни цели, а друга – за покупка на американско оръжие, пренасочено към тези региони чрез Пентагона.
„Работещите с финансиране от USAID неправителствени организации (НПО) в целия свят вече изпадат в паника,“ пише Дудаков. Много от тях ще бъдат принудени да затворят врати в рамките на следващите месеци, ако средствата не бъдат възстановени.
Критиката към НПО и глобалните последици
Администрацията на Тръмп разглежда USAID и свързаните с тях НПО като „паразити, прикрепени към американския бюджет.“
Администрацията на Тръмп разглежда USAID и свързаните с тях НПО като „паразити, прикрепени към американския бюджет.“ Според Дудаков, тези организации са се оскандалили не само с дейността си в чужбина, но и с активността си вътре в самите САЩ. Пример за това е помощта, оказвана от някои НПО за нелегално транспортиране на мигранти през южната граница на САЩ.
Сега тези организации ще бъдат подложени на тримесечен одит, който много от тях няма да преминат. „Безгрижният живот на грантове приключва,“ пише анализаторът, като прогнозира, че множество проекти ще бъдат прекратени, а критиките от страна на засегнатите ще стават все по-силни.
Китай и Русия – новите лидери в хуманитарната сфера?
Сред опасенията на НПО е, че намаляването на финансирането ще позволи на Китай и Русия да засилят влиянието си в хуманитарната сфера. Тези две страни вече използват подобни инициативи, за да разширят геополитическото си присъствие в Африка, Азия и Близкия изток
Сред опасенията на НПО е, че намаляването на финансирането ще позволи на Китай и Русия да засилят влиянието си в хуманитарната сфера. Тези две страни вече използват подобни инициативи, за да разширят геополитическото си присъствие в Африка, Азия и Близкия изток. Въпреки това, екипът на Тръмп е убеден, че подобна промяна е необходима. Според тях, премахването на „излишните“ проекти ще освободи ресурси за по-важни стратегически цели, като се намали ненужната тежест върху американския бюджет.
Докато реформите на Тръмп са насочени към премахване на „идеологическата глупост“ и оптимизиране на разходите, последствията от тях водят до сериозни сътресения както в армията, така и в международната хуманитарна общност
Малек Дудаков очертава картина на значителни промени в американската политика – както във вътрешния военен сектор, така и в глобалната хуманитарна мрежа. Докато реформите на Тръмп са насочени към премахване на „идеологическата глупост“ и оптимизиране на разходите, последствията от тях водят до сериозни сътресения както в армията, така и в международната хуманитарна общност.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
СВЯТ
Ерата на голямата измама и объркване
Защо Тръмп имаше и все още има до известна степен нужда да се представя като „антисистемен“ приятел на мира и дори на Русия?
Нашето време е епоха на голямо объркване. Има различни причини за това объркване и една от тях е смущението, предизвикано от краха на двата големи „прогресивни“ проекта на ХХ век: „съветският социализъм“, от една страна; и западната социална държава и потребителският капитализъм – от друга (както и моделът на mondialisation heureuse – „щастливата глобализация“, последвал падането на „комунизма“). Днес самата идея за прогреса, която е централна за цялата модерност, е разклатена и подложена на интензивно оспорване.
Характерно за капитализма от самото начало на тази система е, че поставя под въпрос собственото си съществуване и отричане. Прави това под формата на големи революции. Насърчаваше и бе насърчаван – особено в ранните му етапи, от идеологиите на Хуманизма, Ренесанса и Просвещението, които не са съвсем съвместими с това, което означава капитализмът, именно – господството на капитала. Но капитализмът пряко произвежда и своето „отрицание“ под формата на социализма и работническото движение.
Самият капитализъм бе трайно революционно явление не само в икономиката, идеите и политиката, но и във философията, науката и изкуството. От Великата френска революция през 1789 г. и Комунистическия манифест на Маркс и Енгелс в 1848 г. до свалянето на червеното знаме от Кремъл през 1991 г. човечеството премина през епоха на непрекъснато, интензивно и задълбочено поставяне под въпрос на всички свои идеи, институции и възприятия.
Днес, за първи път капитализмът се оказва най-тоталитарната възможна система, контролирайки почти всички институции, които биха могли да ѝ се противопоставят, приемайки формата на „империя на финансите“, чиято власт често надхвърля „видимите“ полюси на властта, като например държавите; система с безпрецедентна икономическа, технологична и „идеологическа“ сила. Обикновено контролът се упражнява повече под формата на „купуване“, даване на „материални облаги“ и по-малко под формата на преследване на хората; поне засега, защото съвсем скоро и това може да се промени.
Предизвикателствата към системата се появяват по-малко в нейния център и повече в нейната периферия. Но тези периферни предизвикателства имат основно отбранителен характер и в момента не предлагат дълбока алтернатива на глобалния капитализъм – пораждащ множеството кризи, каквито например Съветският съюз сочеше след 1917 г.
Монополите не помагат на мисленето
Нашият свят преживява и безпрецедентно отстъпление от критично мислене във всички области (включително от марксизма, който в миналото е бил най-важният и незаменим инструмент за „демистифициране“, анализ и разбиране на социалните отношения и политиката, създадени от човечеството през цялата модерна епоха. Имаме предвид, разбира се, автентичния марксизъм като революционна теория, а не „бюрократичния марксизъм“ на Изтока или „академичния марксизъм“ на Запада). Това отстъпление се улеснява от – и на свой ред допринася за – общото разпространение на объркването.
Крахът на „съветския социализъм“ преди 30 години също продължава да тежи на световната психология и съзнание, обезкуражавайки всеки, който се стреми да промени света. В това отношение интелектуалната и политическата атмосфера, доминираща през трите десетилетия след разпадането на СССР, може да се сравни с трите десетилетия след поражението на Наполеон. (Европа трябваше да изчака повече от три десетилетия след Ватерло, за да преживее нова вълна от демократични революции през 1848 г. Русия също трябваше да изчака две и половина десетилетия, за да започне да се съпротивлява активно на западното настъпление, първо в Сирия, а седем години по-късно и в Украйна).
Сега идеите са „унифицирани“ до най-малкия възможен знаменател и дори по-ниско, което отразява унификацията на материалната основа на системата, т. е. на тези, които контролират световните финанси. Изглежда, че сме навлезли в състояние на технофеодализъм, което донякъде напомня „пророчествата“ на Маркс в Grundrisse (Grundrisse der Kritik der Politischen Ökonomie, в превод: „Основи на критиката на политическата икономия“ – тетрадки на Карл Маркс, които обхващат всичките шест раздела на неговата критика на политическата икономия, бел. пр.).
Объркването като оръжие на системата
Но объркването също така е необходимо, а следователно – планирано и преднамерено, поради тоталитарния характер на плановете, замислени в рамките на световната „управляваща класа“, в центъра на която са тези, които контролират световния финансов капитал. Разбира се, висшите слоеве на обществото винаги са използвали измамата. Но в епохата на развитие на продуктивния капитализъм тя е била много по-малко необходима, отколкото в епохата на неолиберализма, а още повече в епохата на „капитализма на бедствията“.
Техният план е отвратителен и поради това „не подлежи на контрол“. Понякога някой разкрива малко от това, което мислят управляващите, какъвто е случаят с подлия Барозу, бившето маоистко човече, което подкрепи американците срещу Европа за нахлуването в Ирак, а след това бе избрано да ръководи ЕС, за да се озове накрая в „Голдман Сакс“; и което един ден каза, че целият свят знае, че следващите поколения ще живеят по-зле от сегашните! Но обикновено те крият проектите си и трябва да ги крият. Прикриват ги зад риториката на демокрацията на Байдън (никой не би могъл да измисли по-ефективна клевета на демокрацията от тази на американските демократи, които я отстояват) или зад полуфашистките глупости – макар да са опасни, – които Елон Мъск (понякога наричан „Сорос на Тръмп“) разпространява всеки втори ден. Показателно за типа на новия надигащ се Тръмпистки „прото-фашизъм“ е предложението на Мъск за поста председател на Европейската комисия да бъде избран човек, който се доближава максимално до неговия „идеал“ за „човек без мозък“, по-скоро предчовечен, отколкото предмодерен; касае се за Фидиас Панайоту (известен като YouTuber, бел.пр.), избран за независим евродепутат от Кипър на изборите за Европейски парламент през 2024 г.
Много по-опасни от идеите на Мъск са идеите на князете на мрака, които стоят зад Тръмп, като американския олигарх Питър Тийл
Днешната глобална управляваща класа е по-изолирана отвсякога от обществото. Изолирана и от всяка голяма и колективна идея за бъдещето на човечеството. Представителите ѝ не представляват нищо повече от своето огромно Аз. Те не просто разпространяват и използват объркване. Те самите са объркани. Вероятно ще използват още повече силата си, за да превърнат собствената си психопатология в социална патология. Проникновена и плашеща анатомия на тази управляваща класа може да бъде открита в шедьовъра на Стенли Кубрик – филмът „Широко затворени очи“.
„Антисистемна“ ирационалност
Както при Хитлер в междувоенния период, необходима е много голяма доза измама, объркване и ирационалност, за да бъдат заблудени големи маси и цели държави; и да бъдат поведени по пътя на „мирния“ или „насилствения“ тоталитаризъм, фашизъм, ирационализъм и война.
Особено след 11 септември („атентатът“ срещу кулите-близнаци в Ню Йорк, бел.пр.) към арсенала на истаблишмънта, който се опита да скрие истинските конспирации под уж „антисистемна“ мантия, се прибави и откритият абсурд да се разпространяват глупости, абсурди и несъществуващи конспиративни теории. По този начин те се опитват да скрият най-важната от съвременните „конспирации“, а именно – опита на едно много малко малцинство, състоящо се от много богати международни „олигарси“, произхождащи предимно от две или три нации – преобладаващо психо-духовно разстроени личности – да контролира и доминира над цялото човечество, действайки като рак в тялото му.
След 11 септември се разпространиха десетки теории, някои от които бяха напълно несъстоятелни. Основният резултат от това разпространение бе да не се зададе основният въпрос: „Защо американската държава не предприе действия за предотвратяване на атаките, въпреки множеството предупреждения? И също толкова фундаменталният въпрос: „Кой има полза от атаките?“ Вместо това се обсъждаше дали самолетите наистина са се врязали в Пентагона и колко здрав бил бетонът на кулите.
Друг много важен пример е отричането на причинените от човека промени в климата, финансирано със стотици милиони долари годишно от мултинационалните компании за изкопаеми горива, което е заблудило много хора с добри намерения, но с липса на солидно научно образование и култура. Има и десетки други примери…
По такъв начин и тъй като (радикалната) левица е в познатото ни „разрушаващо се“ състояние, въпросите и бунтът, които самата система при Байдън, Шолц или Макрон неизбежно поражда, много често не са насочени и не укрепват съгласуваните усилия за необходимата социална промяна, а се разпръскват без ефект или засилват предполагаемите „антисистемни“ движения на крайната десница. Това е, което се получи – grosso modo – във времето на вътрешните войни.
Отсъствието на съгласувана, грамотна международна лява сила, която да може убедително да оспори господстващата в момента система на „катастрофичния капитализъм“, да предложи социалистическа алтернатива и да организира борбата на народните класи и народи, доведе до пасивност у хората, особено у тези, които нямат солидно политическо образование и опит в участието в социални движения; до неспособността им да се противопоставят на сили, които изглеждат почти всемогъщи и способни да действат по начини, неразбираеми за обикновените простосмъртни. И накрая – „възлагане“ задачата за решаване на социалните проблеми на десни екстремистки движения като „Тръмпизъм“ или „Льо Пенизъм“.
Германците искаха да правят революция, но не се осмелиха да я направят и възложиха това на Хитлер, пише Вилхелм Райх, един от най-задълбочените анализатори на нацисткия феномен. Други хора се обръщат към метафизиката, към търсенето на индивидуално, лично решение или към религиозни движения като Евангелския интернационал – който всъщност е интернационал, ръководен от ционизма и е в негова услуга.
Духовният хаос подготвя почвата за идването на световен Диктатор
Добре е да помним, че германците гласуваха за Хитлер не заради това, което той възнамеряваше да направи, а защото изглеждаше патриот и социалист – националсоциалист. Те гласуваха за него и защото в условията на много дълбока криза не им бе предложена друга надеждна алтернатива – нито от буржоазно-капиталистическия естаблишмънт на Германия, нито от нейните огромни социалистически и комунистически движения, които всъщност избягваха да се борят, за да предотвратят идването на Хитлер на власт.
По аналогия, поради същите дълбоки причини и по сходен начин, днес на Запад се разраства крайната десница, представена от течения като това на Бенямин Нетаняху – майстор на измамата, един от най-силните, ако не и най-влиятелният политик днес в целия „колективен Запад“, на Доналд Тръмп или на Марин льо Пен.
Основната характеристика на тези течения е измамата. Те се изявяват като уж антисистемни, но по никакъв начин не поставят под въпрос икономическата и социалната основа на доминиращата система: едрия международен финансов капитал и икономическите политики, които той иска да наложи. Тяхната роля в западните общества се състои в налагането на по-авторитарна институционална и идеологическа основа, която да е по-ефективна за гарантиране в западните държави господството на големия капитал и на Запада – в останалата част от планетата.
„Глобализаторите“ не са единствените империалисти
Крайната десница е необходима за прехода от предишната система на империалистическо господство (глобализацията) към друга система на империалистическо господство (националистическа и дори клоняща към открит фашизъм).
От време на време, но не винаги, някои крайно десни сили на Запад (които включват и Израел) изглеждат проруски настроени. Изглеждат, но не са. Например в миналото Тръмп беше избран с огромната помощ на израелски агенти, докато всички говореха за предполагаемата руска помощ, която получил. Самият Тръмп не направи нищо, за да се противопостави на впечатлението (обвинението), че е „човек на Путин“. Колкото и да е странно за „човек на Путин“, неговата администрация въоръжи Украйна до зъби, ръководи огромна програма за модернизация на американските ядрени оръжия и отмени Договора за контрол на ядрените оръжия със среден обсег от 1987 г., наред с много други не особено приятелски настроени към мира или Русия действия и политики.
Социалното естество на силите, стоящи зад западната крайна десница, има органични, системни причини да желаят разрушаването на силни автономни държави като Русия, Иран, Китай и, разбира се, организации като БРИКС (доколкото последната се превърна в алтернативен полюс на властта). Дори да се изявяват тук-там като „миролюбиви“ или „проруски“, дори да изглеждат приятелски настроени по някои въпроси, те ще го правят само за да маневрират, да печелят време, да подготвят контраатака от по-добри позиции.
Класически исторически пример е Хитлер, който не само се изявява като проруска сила (докато основната му цел от самото начало е да нападне Съветска Русия – известният Drang Nach Osten на германския империализъм), но стига дотам, че сключва съюз със СССР две години преди да го нападне! Разбира се, историята никога не се повтаря по абсолютно същия начин, но познаването ѝ и използване метода на историческата аналогия са от съществено значение за преценка на политическите течения и лидери.
Стратегическата роля на западната крайна десница е била, е и може да бъде единствено в това да подготви идеологическите, материалните и политическите условия за Голямата война, която ще настъпи, ако не спрем водещите класи на Запада със силни, глобални масови действия. Конфликтът в Украйна и клането в Палестина са само пробно изпитание и предчувствие, въведение към Голямата война, която предстои. Това е общата стратегическа перспектива. Разбира се, това не означава, че междувременно различните центрове на империализма не могат да сключват „мирни споразумения“ от всякакъв вид и ние да бъдем безразлични към подобни „увертюри“. Такива ще има и те не могат да не бъдат временни.
За съжаление, огромното мнозинство от западните управляващи класи не иска да разбере, че трябва да се измисли радикално нов начин на организация на нашите общества и на света, ако искаме да оцелеем. Те не са готови да приемат един полицентричен свят или да видят как Изтокът и Югът оспорват абсолютното превъзходство и господство на Запада. През 1990 г. те вярваха, че западната икономическа мощ и привлекателността на западната политическа парадигма са достатъчни, за да запазят доминиращото си място на планетата. Сега е очевидно, че не са били достатъчни, откъдето идва и изкушението да организират война срещу съперниците си – на първо място срещу Русия, Китай, Иран и др. Оттук и постепенното, но ясно изразено преминаване към идеологии, които да улесняват тоталната война.
Подобно на Първата и Втората световна война, подобно на Студената война, войните не възникват от някаква „националистическа“, „фашистка“ или друга идеология. Идеологиите се мобилизират, за да оправдаят войните, а не обратното. Идеологиите се използват, за да оправдаят политики, които произтичат от органичната нужда на капитализма и империализма да се бори и днес за световно господство и да предотврати появата на алтернативен полюс на властта.
Що се отнася до онези, които искат да се борят срещу заплахата от Голямата война, която тоталитаризмът и империализмът подготвят, те трябва да бъдат много внимателни с понятията и определенията, които използват, за да не подсилват неволно явленията, срещу които искат да се борят. Сериозността, рационалността, критичното мислене, науката, както и любовта и хуманността са най-мощните оръжия, с които човек разполага, за да се бори за свободата си. В наше време, с производителните сили и технологиите, с които разполагаме, това означава човек да се бори и за своето оцеляване.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
Метресите във властта
-
EXPRESS TV4 months ago
Бесен скандал между Тошко Йорданов и невежата но нагла Лора Крумова разтресе ефира!
-
EXPRESS TV4 months ago
Превземане. Кои са хората на Пеевски в ГЕРБ и БСП, и има ли КОЙ да го спре. Говори Татяна Дончева
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Главчев изпраща Български войски във фашистка Украйна да убиват руснаци
-
БЪЛГАРИЯ5 months ago
Поредните истерични брътвежи на Пеевски
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
За какво ни е ООН, не върши никаква работа, “Генералния секретар”, не вършеща нищо мижитурка
-
АКТУАЛНО4 months ago
„Такива големи загуби немците отдавна не са имали“: Цяла бригада изчезна. Развръзката е близо
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Патологичния мафиот Борисов отново драпа за президент