БЪЛГАРИЯ

Да хапнеш баничка “след еврото”, мисия невъзможна …

Published

11 months ago

March 2, 2024

Autor

Ето колко ще струва баничката след влизането в еврозоната

Правят черен списък с търговци, които умишлено нарушават правилата за преобразуване на цените, след като влезем в еврозоната

Черен списък с търговци, които умишлено нарушават правилата за преобразуване на цените от левове в евро или за закръгляване ще направят след като България влезе в еврозоната. Това е предвидено в Националния план за въвеждане на еврото в България.

Черният списък ще бъде публикуван на интернет страницата на Комисията за защита на потребителите (КЗП), а целта е търговците да не заблуждават потребителите с цените на стоките.

Целта на правителството е влизане на страната ни в еврозоната от 1 януари 2025 г. Едни месец след като Съветът на Европейския съюз (ЕС) вземе решение за въвеждане на еврото в България и 12 месеца след датата на влизането ни в еврозоната цените на стоките и услугите трябва да бъдат обявявани в левове и евро. А превалутирането на цените от левове в евро трябва да стане по сегашния фиксиран курс от 1,95583 лв. за едно евро.

За закръгляването на цените също ще има правило. Ако при превалутирането третият знак след десетичната запетая е от 5 нагоре, вторият знак след десетичната запетая се закръглява с една единица нагоре. А ако третият знак след запетаята е по-малък от 5, вторият знак не се променя. Това означава, че ако една баничка струва 3 лв., при влизане в еврозоната цената й трябва да бъде 1,53 евро.

Опасенията на хората са, че търговците ще закръглят цените нагоре, тоест цената на баничката няма да остане 1,53 евро при влизането ни в еврозоната, а в най-добрия случай ще стане 1,60 евро, а някои може да я закръглят на 1,80 евро или дори на 2 евро, уточнява “Труд”.

Ако търговец просто закръгли цените в евро нагоре, няма да влиза в черния списък. В този списък ще влиза само търговец, който не изпише правилно цените в левове и евро. Тоест, ако преди влизането ни в еврозоната слага етикет 3 лв. и 1,53 евро, а от януари 2025 г. на етикета пише 1,80 евро и 3,52 лв., търговецът няма да е в нарушение.

За да разбере човек дали някой търговец не е вдигнал цената необосновано, само заради влизането ни в еврозоната, трябва да помни всички цени на стоките и услугите преди приемането на еврото и да ги сравнява с тези след 1 януари 2025 г. Но закръгляването на цените нагоре може да стане не в деня на влизането ни в еврозоната, а за по-продължителен период от време, например баничката може да стане 1,80 евро или 2 евро един-два месеца след въвеждане на еврото, а закръгляването на някои цени може да отнеме и по-дълго време.

Например в България цените на много стоки завършват на 99, тоест те са 4,99 лв., 5,99 лв. и така нататък. Възможно е цените на тези стоки отново да завършват на 99, но в евро, което ще представлява закръгляване нагоре.

За да се запознаят с опита на Хърватия от въвеждането на еврото в парламентарната Комисия по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и еврозоната изслушаха управителя на Хърватската народна банка Борис Вуйчич. Той обясни, че в Хърватия са правили черен списък с некоректни търговци, а граждански организации за защита на потребителите са били много активни при наблюдението на цените.

Централната банка на Хърватия се е опитала да следи промените на всички цени. Но се оказало, че малки магазини и фризьорски салони, за чиито цени Централната банка не е имала данни, най-често са вдигали цените и са закръглявали нагоре. Редица анализи показват, че при влизане на една страна в еврозоната най-често закръгляват цените нагоре в ресторанти и в сферата на услугите.

В Хърватия от 2022 г. до първото тримесечие на 2023 г. инфлацията е била висока, което е наложило слагането на таван на цените на някои основни храни, обясни управителят на Централната банка на Хърватия Борис Вуйчич пред парламентарната Комисия по въпросите на ЕС, Шенгенското пространство и еврозоната.

Слагането на таван на цените не е повлияло на наличието на хранителните продукти в магазините, допълни той. Според Борис Вуйчич влизането на Хърватия в еврозоната е довело до ръст на инфлацията само с 0,2%, а голямото повишение на цените е щяло да се случи така или иначе, и без приемането на еврото. Но как от Централната банка на Хърватия преценяват дали някой търговец вдига цените заради еврото или по друга причина не стана ясно.

Борис Вуйчич обясни, че Държавният инспекторат е налагал глоби на търговци, които стигат до 5000 евро, което за малък магазин или фризьорски салон е голяма сума. В началото на 2023 г., когато Хърватия влезе в еврозоната, местните медии съобщиха, че Държавният инспекторат само за две-три седмици е наложил 151 глоби на обща стойност 234 хил. евро на икономически оператори, които са прибегнали до нелоялни бизнес практики.

Но при изслушването в българския парламент Борис Вуйчич не разясни точно за какви нелоялни практики са налагани глобите. В България засега няма проект да бъдат налагани глоби при необосновано вдигане на цените, а само ако търговецът не ги обяви коректно в левове и евро.

На въпрос как влизането в еврозоната се е отразило на чуждите инвестиции в Хърватия Борис Вуйчич каза, че инвестициите могат да бъдат оценени за кратък период от време, въпреки че от влизането на страната в еврозоната мина повече от година. Но Вуйчич подчерта, че на инвеститорите от страни от еврозоната им харесва да оперират в собствена валута.

Правителството на Хърватия въведе таван върху цените на някои основни хранителни стоки – слънчогледово масло, мляко, брашно, захар, пиле, свинско и мляно месо три-четири месеца след приемане на еврото. От средата на септември миналата година броят на продуктите с държавно-регулирани цени беше увеличен до 30.

Интересното е, че при последното разширяване на обхвата имаше стоки, чиято пределна цена беше близо два пъти по-ниска от текущата, като например ориз (от 4,92 но 2,29 евро) и спагети (от 1,95 на 1,09 евро).

Слагането на таван на цените не е довело до изчезване на стоките от магазините, стана ясно от думите на управителя на Централната банка на Хърватия Борис Вуйчич. Но въпреки слагането на таван на някои ценни, инфлацията в Хърватия е по-висока, отколкото в България. Годишната инфлация в страната ни, според потребителската кошница на страните от ЕС, към края на януари е 4%, показват данни на Евростат. А в Хърватия инфлацията е 4,8%. След влизането си в еврозоната Хърватия ни изпревари по ниво на инфлацията.

Преди рекордния ръст на цените през 2022 г. инфлацията в Хърватия беше ниска и близка до средната за ЕС. През 2022 г. инфлацията в Хърватия нарасна, но остана по-ниска отколкото у нас. Но няколко месеца след влизане в еврозоната, от юни 2023 г. насам, инфлацията в Хърватия е трайно по-висока отколкото в България, показват данните на Евростат.

Доц. Григор Сарийски, Институт за икономически изследвания на БАН:
България няма да получи позитиви от влизане в еврозоната, а само импулс за повишаване на цените. Не мисля че управителят на Хърватската народна банка е представил истинските мерки, които предприеха там, защото черните списъци са само една част от истината. Тази, която е лицеприятна и добре изглеждаща пред публиката. Всъщност това, което направи тяхното правителство беше да въведе ценови лимити, или с други думи тавани на цените.

Точно както в годините на социализма, когато у нас действаше Комитет по цените и определяше по административен ред кое, колко ще струва. С други думи Хърватия се справи с инфлационния натиск като блокира пазарните механизми. Като отмени пазарната икономика.

Буквално 3 или 4 дни след въвеждането на еврото, още в първите работни дни на 2023 г. министърът на икономиката Давор Филифович събра представителите на големите търговски вериги, на която журналисти не бяха допуснати, но в коментарите пред медиите след това той спомена за черни списъци и контрол на цените.

Малко по-късно, през пролетта, беше въведен контрол върху цените на 7 от основните стоки. През септември се оказа, че това не е достатъчно и цените в Хърватия продължават да нарастват. Тогава броят на стоките с регулирани цени беше увеличен до 30, като при някои от тях таваните бяха с 30-40 процента под цената, на която се предлагаха в магазина.

На второ място трябва да се каже, че черни списъци за некоректните търговци действително имаше, но регулираните цени в икономика, която претендира за пазарна, имплицитно определя всички като некоректни. Въвеждането на контрол на цените означава, че правителството поставя извън закона всеки търговец, който опита да продава на цената, която да покрие цената на доставка и свързаните разходи за продажбата на даден продукт. Това е несъвместимо с разбиранията за свободен пазар.

Трето, проблемът с цените изобщо не е нещо, което може да бъде създадено и решено в рамките на няколко месеца. В случая с България има нещо, което учтиво се заобикаля в коментарите по темата, а именно големият обем на ликвидните буфери, които ще бъдат освободени от първия ден на вкарване в еврозоната. За разлика от Хърватия, у нас коефициентът на минималните задължителни резерви е 12% и след като България влезе, този процент ще падне до 1.

Това означава, че банките изведнъж ще се окажат с изобилие от ликвидни излишъци, които ще трябва да налеят някъде в икономиката. Всъщност, това е един от основните фактори, които ще доведат до силен инфлационен натиск, който няма да изчезне за няколко месеца, а ще влияе дълго върху динамиката на цените.

Четвърто, когато се коментира еврозоната, по принцип се дава за пример Германия, Литва, Латвия, Естония, Хърватия, но географски и ментално България е доста по-близо до Гърция. От тази гледна точка говорим за възможен и вероятен сценарий, лично аз не съм склонен да очаквам нито естонски, нито хърватски, нито пък германски сценарий. За да се изразя възможно най-меко, бих казал че при нас нещата ще бъдат с доста по-негативна окраска.

Трябва да се отбележи също, че след като Хърватия беше приета в еврозоната, тя започна да се възползва и от облагите на приемането на страната в Шенгенското пространство, което пък внесе известен импулс на икономиката. Но при нас ефектът далеч няма да е същият.

Все още не е ясно дали влизането в еврозоната и Шенген ще стане едновременно, а и дори това да се случи, България ще има далеч по-малки облаги от тези, които имаше Хърватия.

Това ще означава доста по-слаб фундамент за икономическо развитие и при наличието на силен инфлационен импулс ще ни изправи пред ситуация, в която влизането в еврозоната няма да донесе на България нищо освен негативи.

Любопитен факт, който трябва да отбележим за всички, които все още вярват, че еврозоната е своеобразен пенкилер за справяне със сивата икономика и т. н. е, че министър Филипович, който подхвана битката с некоректните търговци и високите цени, беше уволнен съвсем наскоро. Заради корупция.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 2

Related Topics:featured trending българия измама конспирация корупция кражба лъжа политика

Up Next

Българите на Шипка мощно към властта: ОСТАВКА! И я освиркаха …

Don't Miss

Тъпото Денков внася в България убийци, изнасилвачи, грабители

БЪЛГАРИЯ

Свалят имунитета на шавливата Лена

Published

59 minutes ago

January 23, 2025

Autor

Наталия Киселова внесе искането за снемане на три депутатски имунитета

Председателят на Народното събрание Наталия Киселова внесе проекторешения за сваляне на три депутатски имунитета. Става въпрос за поисканите от прокуратурата имунитети на Лена Бориславова от „Продължаваме промяната“, Джейхан Ибрямов от ДПС – ДПС и Марио Рангелов от ДПС-ДПС. Имунитетите на тримата депутати бяха поискани от и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов още миналата година.

Парламентът беше сезиран 13 ноември 2024 г. за Ибрямов, и на 19 декември 2024 г. за Рангелов и Бориславова. На 9 януари Сарафов напомни на Киселова, че в Прокуратурата още не е постъпила информация относно поисканите имунитети. Той поиска свалянето на имунитета на общо осем народни представители, като пет имунитета вече са свалени.

Разрешението за възбуждане на наказателно преследване срещу народен представител се дава или след негово писмено съгласие, или след решение на парламента, който обсъжда данните срещу конкретния депутат.

Спрямо Лена Бориславова искането е във връзка с направена оценка от наблюдаващия прокурор, че събраните към момента доказателства по досъдебно производство са достатъчни за привличането ѝ към наказателна отговорност за документно престъпление.

Джейхан Ибрямов има две обвинения за търговия с влияние. Първото е, че през октомври 2019 г. в София е поискал и приел дар, който не му се следва – 20 000 хиляди лева, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице от Министерство на здравеопазването във връзка със службата му по повод издаване на разрешение за предоставяне на пазара на група биоциди.

Марио Рангелов е привлечен към наказателна отговорност за престъпления против политическите права на гражданите, извършени в периода 20 септември – 26 октомври тази година.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 0

БЪЛГАРИЯ

Сухопътният Шенген ни свари неподготвени

Published

1 day ago

January 22, 2025

Autor

Неочаквано бързото отваряне на границите с Румъния и Гърция изненада държава, община и частни интереси

Заведи премиер или министър на границата и виж как няма опашка! Така възкликнаха от Камарата на автомобилните превозвачи и предложиха този български метод да се патентова и да се прилага и в други страни.

Миналата седмица премиерът Димитър Главчев с още двама министри цъфнаха на Дунав мост при Русе, където въпреки отворената вече шенгенска граница с Румъния реални и виртуални опашки продължават да тормозят шофьорите на камиони.

“Пълноправното членство на България в Шенгенското пространство е достижение на усилията на много правителства и няма да допусна в това да се сложи лъжица катран”, обяви тържествено Димитър Главчев, след като констатира, че опашка от тирове вече няма. А на печално известния буферен паркинг се мъдрели само десетина коли, чиито шофьори явно не бързат за никъде.

Уж така жадуван, сухопътният Шенген ни свари неподготвени.

Първо, държавата, се оказа, че не е готова (и не се знае кога ще бъде) с повече трасета на граничните пунктове с Румъния и Гърция, за да поемат нарасналия трафик. А нали точно на това разчитахме като ефект от Шенген – безпроблемно пресичане на граници, бърза доставка на стоки, ръст в търговията и в производството. Даже Министерството на финансите калкулира 600 млн. лв. повече в проектобюджета за 2025 г. заради пълноправното ни вече членство в Шенгенското пространство.

Ресорните министерства обаче не са организирали навреме изтеглянето на контрола (макар и спорадичен на случаен принцип) върху превозните средства и отбиването им, така че да не задръстват движението. Кантарите за камионите не са преместени далеч от граничния пункт. Не е въведена и електронна система, която да позволи водачите на тежкотоварни автомобили предварително да плащат онлайн таксата за преминаване през моста при Русе и директно да минават границата, като дигитален четец отчита от разстояние платената такса – така както е в останалите страни от Шенгенското пространство. Вместо това шофьорите на тирове на Дунав мост при Русе се редят на опашки пред гишета, на които митничарите им взимат по 37 евро в брой или с банкова карта.

Изненадани се оказаха и фирмите, които стопанисват пограничните паркинги. Те имат най-голям интерес струпванията на камиони да продължават и да биват отбивани за задължително паркиране срещу такса и раздаване на номера за преминаване на границата. Гневът на шофьорите от наглото притискане да минават през паркинга и да чакат ред в първите дни след 1 януари, когато нямаше никакви опашки, прекрати тази практика.

Какъв Шенген?! Граничари още проверяват, но не от будки, а от коли pic.twitter.com/vxPJ1tBP9C

— The Sofia Times (@thesofiatimes) January 7, 2025

Вероятно и община Русе е неприятно изненадана

от така неочаквано бързото вдигане на шенгенската бариера на Дунав мост. Защото знае, че докато има колони чакащи камиони, ще има и работа за най-големия паркинг от 116 дка, предоставени от общината на “Тир Паркинг Русе” срещу 600 хил. лв. годишно вноска в общинския бюджет в продължение на 30 години.

Сега властта стоварва вината за пречките пред свободното минаване на границата с Румъния върху ремонтните работи по “Моста на Дружбата”. Заради тях движението се осъществява само в една лента и така ще бъде в следващата година и половина. Превозвачи обаче се съмняват, че това e причината за все още заформящите се опашки. И припомнят, че и преди да започне ремонтът, се чакаше почти денонощие да минат границата. И питат: защо след 1 януари опашки на Дунав мост при Русе няма за леките автомобили, а само за тировете?

Визитата на Главчев също не успя да установи защо близо 200 камиона се струпват към края на деня по пътищата, които водят до русенския Дунав мост. Двамата придружаващи го министри – на регионалното развитие Виолета Коритарова и на транспорта Красимира Стоянова, тепърва ще анализират кога и по кое време на деня се случва струпването и не успяха да отговорят на редица журналистически въпроси.

Например:

Кога и за тировете ще се плаща онлайн такса за минаване на моста?

И защо това не е направено досега? Сдруженията на автомобилните превозвачи имат информация, че поне до средата на годината ще е така – Агенция Митници ще им събира парите на гише. Къде е Министерството на електронното управление? Къде са от “Информационно обслужване? Толкова ли е трудно да се внедри подобна система, още повече, че тя вече съществува за леките автомобили?

Министърът на регионалното развитие Виолета Коритарова не отговори ясно и кога ще бъде изградено отделно трасе за леките автомобили, платили вече таксата за преминаване на моста онлайн, за да не са в общата опашка и да преминават свободно.

Въобще, цялото поведение на служебния кабинет показва, че оставят на редовното правителство решението на проблемите със свободното преминаване на шенгенските граници. До тогава превозвачите ще трябва

да се примирят с виртуалните опашки на частния паркинг,

ако отново се случи струпване на камиони.

Сега кметът на Русе Пенчо Милков, който преди сам решаваше как да се преминава граничния пункт, търси съдействие от държавата. Милков отнесе много критики заради сключения през 2022 г. дългосрочен договор с фирмата “Тир Паркинг Русе” за предоставяне право на строеж на паркинг върху 116 дка общинска земя. И най-вече за заповедта всички камиони задължително да бъдат отбивани на този паркинг преди преминаването на границата, за да чакат ред на виртуална опашка – дигитална система, изработена от собственика на паркинга. Може получаването на номерче да не е платено, но пък спирането на паркинга се таксува с 15 лв. за български камиони и 50 лв. за чуждестранни – още едно безобразие, за което е сезирана Еврокомисията.

Целият този рекет две години се толерираше от МВР и пътна полиция, като предишни министри на вътрешните работи обясняваха, че нямат нищо общо с паркингите по границата. Така Калин Стоянов се дистанцираше и от безобразията на другия мост на Дунав – при Видин, където частен паркинг също рекетираше превозвачите. От 1 януари превозвачите казват, че там вече няма проблеми.

Тези дни кметът Милков и областният управител на Русе Драгомир Драганов призоваха служебния премиер Димитър Главчев

държавата да изработи и въведе собствена система за управление на трафика

в подстъпите към Дунав мост, за да не се вият опашки от тежкотоварните автомобили по булевардите на града.

В отговор на запитване на “Сега” стана ясно, че Агенция “Митници” работи по проект за управление на трафика, но той бил предназначен само за ГКПП на външните граници на ЕС и ще бъде внедрен пилотно в началото на следващата година.

Проверка показа, че още през октомври 2023 г. Агенция “Митници” е обявила обществена поръчка с предмет на дейност „Изграждане на системи за управление на трафика на ГКПП и за управление на опашките“ за близо 8.2 млн. лв. без ДДС, която е спечелена от “А1 България” през май 2024 г. Работата по тази поръчка обаче е започнала през октомври 2024 г. със срок на изпълнение 60 месеца.

Само няколко часа след визитата на Главчев на Дунав мост Русе над 50 камиона се струпаха в очакване да преминат границата. Те обаче бяха отбити край Бяла. Явно там ще се премести виртуалната опашка и там ще се намърдат новите частни паркинги, които да рекетират превозвачите. Защото поне още година и половина държавата ще се помайва с решението на проблема с бързото и безпроблемно преминаване на шенгенските граници.

Междувременно Румъния обяви, че е спечелила 2,5 млрд. евро от Европейската комисия за строеж на втори Дунав мост при Русе. Изпълнители на проекта ще бъдат румънски фирми. Очаква се строителството да започне през 2026 г., а съоръжението да заработи през 2030 г. Е, тогава сигурно превозвачите ще минават бързо тази шенгенска граница.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 3

БЪЛГАРИЯ

Синдикати и работодатели организират протести и блокади

Published

2 weeks ago

January 10, 2025

Autor

Синдикатите и работодателите организират протести и блокади, ако не бъдат компенсирани за поскъпването на тока

Протести и блокади на магистрали и гранични пунктове ще предприемат синдикатите и работодателските организации, ако правителството не ги компенсира за скъпия ток.

В България има над 500 000 небитовите потребители, съобщи на пресконференция председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев и предупреди, че се подготвят протести, ако държвата не ги компенсира. Работодателите обясниха, че тези компенсации не са само за бизнеса, но и за над 6 милиона българи, тъй като значителното увеличение на цената на тока за небитовите абонати ще доведе до поскъпване на стоките и услугите и тази цена ще бъде платена от обикновения потребител.

Васил Велев припомни, че цената на електроенергията за битовите потребители бе повишена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) от 128 на 138 лева за мегаватчас на закрито заседание на 1 януари. За небитовите потребители обаче цената от 1 януари скочи от 180 на над 250 лева, като последните сделки на енергийната борса достигат 282-305 лева за мегаватчас. Това прави предприятията неконкурентоспособни, подчерта Велев и поиска компенсация от държавата, която повиши цената на електроенергията. Прогнозите са, че скъпата електроенергия ще доведе до фалити, ако държавата не всеме мерки.

„Ако това не се случи, на 15 януари, в 11.00 ч., с нашите партньори и членове, ще бъдем на протест в триъгълника на властта“, закани се председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Работодателите настояват за запазване на настоящия праг от 180 лева за мегаватчас за небитовите потребители.

За да се избегнат спонтанни действия, като блокади на магистрали и гранични пунктове, социалните партньори, работодателските организации и синдикатите са предприели координирани усилия. Проведени са срещи със служебния министър на енергетиката, вицепремиера и министър на финансите. Предстоят още дискусии, включително с представители на парламентарните групи, както и още една среща със служебния министър на енергетиката, уточни Велев и предупреди, че ако няма решение, започват протести.

Механизмът за компенсации е от ключово значение не само за предприятията, но и за небитовите потребители като детски градини, училища, болници, храмове и музеи, които също изпитват трудности от високите цени.

Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) беше извикан на изслушване в парламента кое е наложили покачването на цените. Иван Иванов призна, че непредвидени обстоятелства около енергийната криза в Украйна и повишеното потребление са наложили поскъпването на тока. „Цената за бита е свързана с прогнозната цена в регулаторния период. До 30 юни ние определяме прогнозната цена, но настъпиха непредвидени неща, рязка криза в Украйна през есента и цената расте нагоре“, каза Иванов по време на изслушването си в пленарна зала. Той трябваше да отговаря на въпроси на депутатите защо енергийният регулатор е качил цената на тока. „България, Гърция, Румъния, Унгария и Словакия бяха страните, които осигуриха тези доставки на пазарни цени“, добави той. По думите му чисто технологично не е било възможно да се включат с доставки за Украйна страните на запад от Унгария.

„Това повиши пазарната цена и от 1 януари ние сме длъжни да отчетем реалните стойности в изминалите 6 месеца. Цялата методика е открита. Повишението се дължи преди всичко на тези дружества“, заяви той, като обвини и разходите на АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица Изток 2“ за новите цени. Двете държавни дружества обаче не са искали покачване на цените, отрече аргументите му министърът на енергетиката Владимир Малинов.