ПАРИ

Евтиният петрол направи Америка сговорчива

Published

5 years ago

April 12, 2020

Autor

Новата сделка за петрол OPEC + е извънредна. Не само това, износителите на петрол се споразумяха за безпрецедентен обем на съкращаване на производството, многократно по-висок от предишните квоти. Така също се увеличи широтата на покритие. За първи път в историята САЩ и пет други страни, които не сав картела, се присъединиха към OPEC +. Защо петролът не скочи до 60 долара?
Страните от ОПЕК + се договориха да намалят производството на петрол с 10 милиона барела на ден през май-юни 2020 г. Това означава, че всички страни ще намалят 23% от производството си. От юли до декември 2020 г. намалението ще бъде 8 милиона барела на ден, което означава намаляване на производството с 18% от всеки член. И през 2021 г. и до април 2022 г. – с 6 милиона барела намаляване от страните от ОПЕК + или с 13,8%. Постепенно членовете на ОПЕК + ще отслабят юздите за намаляване на производството, тъй като се надяват да възстановят търсенето на петрол, благодарение на подобрението в пандемията.
Москва счита сделката ОПЕК + за приключена. „Президентът Путин оценява много положително договорения документ, който се превърна в компромис на 22-те страни, участващи (в преговорите)“, заяви говорителят на руския президент Дмитрий Песков. Според Кремъл решението на ОПЕК + ще има положителен, стабилизиращ ефект върху световните енергийни пазари.
Присъединяването на шест държави износителки на петрол към тази сделка, които досега никога не са участвали в регулирането на пазара на петрол заедно с ОПЕК, беше революционно. Канада, САЩ, Норвегия, Колумбия, Бразилия и Аржентина трябва да намалят производството с 5 милиона барела на ден. Това се случи за първи път в историята.
„С думи, това изглежда като абсолютна революция в координацията на производството. Това е безпрецедентно както по отношение на дълбочината на съкращаване на производството, така и на широчината на покритие. Въпреки това, ситуацията на срива в търсенето изискваше точно такива изключителни стъпки “, заяви Александър Купчичевич, водещ анализатор на FxPro.
За сравнение: в рамките на предишната сделка на ОПЕК + говорихме за намаляване на добива на нефт само с 1,8 милиона барела на ден от всички членове на организацията, съчетано с Русия (формално не е член). Сега се очаква да се намали производството в размер на 15 милиона барела на ден. Шестнадесет играчи вече се присъединяват към 22-те износители на ОПЕК +, участващи в предишната сделка.
Василий Танурков обаче, директор на корпоративната рейтингова група на ACRA, вярва в това, че “…те не стигнаха до революцията, въпреки че това без съмнение е изключително събитие, провокирано от извънредни обстоятелства: точно такива страни като САЩ, Канада, Норвегия нямаха голям избор.”
Основният минус е, че за шест износители на петрол, които не са членове на ОПЕК +, това споразумение не е правно обвързващо. И ако нарушат обещанията си, тогава цялата сделка ще полети. Ако тези шест държави започнат да увеличават производството и възникне такова изкушение, когато цените на петрола се повишат, тогава членовете на ОПЕК + могат да откажат да изпълнят споразумението. Това е крехкостта на такова уникално споразумение на страните износители на петрол.
„Бяха като без билети, така си и останаха. Е, Америка все още не е направила задължителни ограничения. Те имат долар – резервна валута, която могат да отпечатват безкрайно, за да подкрепят компаниите си, имат технологии за добив на петрол и могат да наложат санкции надясно и наляво срещу тези, които не са съгласни с тях. Но Бразилия ли е страна със супер силна икономика? Защо Бразилия смята, че трябва да бъде извън сделката? Освен арогантността, това не може да се обясни “, заяви Станислав Митрахович, старши изследовател във Финансовия университет при правителството на Русия и водещ експерт в Националния фонд за енергийна сигурност.
Според него, в допълнение към факта, че новите участници може да не намалят производството, когато коронавирусът приключи, ситуацията се подобрява и цените на петрола започват да се покачват, членовете на ОПЕК + ще продължат да бъдат обвързани със задължения, докато измамниците от тарифите няма да го направят.
„Огромният състав на участниците е както сила, така и слабост. Сега рискът ще надвие пазара, че демарш или „различно мнение“ на една от страните може да съсипе цялата сделка “, отбелязва Купцикевич.
Танурков не изключва възможността новите държави да откажат съкращаването през 2021 г. след стабилизиране на пазара.
Тази сделка обаче има неоспорими предимства. Основният плюс е, че дори и да нямаше тази транзакция, тогава необходимостта от премахване на обемите от свръхпроизводство нямаше да отмине. „Ако не беше споразумението, след няколко седмици или месеци все пак щяхме да чуем, че различни страни, включително Русия, намаляват производството. Това би било неизбежно, тъй като няма да остане място в складовете за съхранение на гориво “, казва Митрахович.
Вторият плюс е, че без сделка цената на петрола, която вече е на катастрофално ниски нива от 25-30 долара за барел за Brent, би паднала още повече – до 10 долара или по-ниска, допълва експертът.
Новите участници като САЩ, Канада и Бразилия също имаха малък избор: беше възможно или да се присъединят към сделката и да намалят производството, като по този начин подкрепят цените, или да не се присъединят към сделката – но все пак ще намалят производството, само че на по-ниски цени и това означава най-лоши последствия за собствената им нефтена индустрия, казва Василий Танурков.
Как работи сделката ще зависи от много фактори. От това кога приключва епидемията и вносителите започват да възстановяват търсенето. От това, доколко честно страните по сделката ще я спазват. В същото време обемът на свръхпроизводство в близко бъдеще може да нарасне от 10-15 милиона до 26 милиона барела на ден. Това означава, че намалението на транзакцията няма да покрие целия спад на търсенето.
Следователно, пазарите реагираха слабо на приключването на сделката. Петролът не се повиши до 60 долара за барел, а рублата не се засили до 63 за долар. Те все още са в червената зона. В петък обаче петролът не се търгуваше на повечето световни борси, така че малко по-положителна реакция може да последва в понеделник.
На фона на срива на световната икономика и прогнозите за много постепенно връщане към живота, няма смисъл да се мисли за стабилно връщане на нефта до 60 долара за барел, смята Купцикевич.
„В краткосрочен план пазарът на петрол все още ще има много значително превишение на предлагането, запасите от горива ще продължат да нарастват до юли 2020 г. Следователно, докато цените на петрола остават под натиск и значително увеличение на цените е възможно само с премахването на карантинния режим и възстановяването на глобалното търсене “, казва Василий Танурков.
Според прогнозата му цените на суровия петрол Brent ще останат под напрежение през следващите три месеца, но дългосрочната картина изглежда много по-положителна. Ако страните от ОПЕК + продължиха да увеличават производството, то средната годишна цена на Урал през 2020 г. ще бъде 25 долара за барел, а през 2021 г. ще останат доста ниски цени – около 35 долара за барел. Благодарение на сделката обаче може да се очаква, че тази година средно ще има 35 долара за барел или дори по-високи, а през 2021 г. петролът ще нарасне до по-удобните 50 долара за барел или повече, прогнозира Василий Танурков. Освен това той изхожда от факта, че през 2021 г. ОПЕК + ще преразгледа обема на намалението от 6 милиона барела на ден в посока на намаляване.
С други думи, без сделка Русия би трябвало да живее за 25-35 долара за барел в продължение на две цели години, което е дори по-ниско от заложените в бюджета 40 долара. Това би означавало липса на допълнителни приходи от износа на петрол, бюджетен дефицит и необходимост от изразходване на натрупаните резерви на Националния фонд за богатство. Рублата в този случай може да се обезцени и доларът да струва до 100 рубли.
Сделката ще предостави възможност за навлизане в пътя на растеж още през следващата година.
„Увеличението на цените на петрола до 35 долара за барел при средно годишно изражение ще даде на федералния бюджет около 1 трилион рубли приходи от нефт и газ в сравнение със сценария, без да се подписва сделка, когато петролът струва средно 25 долара за барел“, – казва Дмитрий Куликов, заместник-директор на групата за суверенни оценки и макроикономически анализи на ACRA.
След увеличението на цените на петрола можем да очакваме засилване на рублата. „Но това укрепление вече няма да бъде толкова силно, колкото може да се очаква. Защото спадът на износа на петрол ще попречи на растежа на валутните приходи, които ще се търгуват на вътрешния валутен пазар “, обяснява Куликов.
Разчитането на връщането на рублата обратно на 63 за долар в обозримо бъдеще не си струва. Коридор 70-80 изглежда по-адекватен на съществуващата макроикономическа картина, смята Купцикевич. Оттокът на чуждестранни инвестиции и падащото търсене на руски суровини ще ограничат възстановяването на рублата до нивата, които бяха в началото на 2020 г., добавя той.
Що се отнася до руските петролни компании, рентабилността на най-големите играчи ще намалее тази година, но като цяло петролният и газовият сектор ще поддържа финансова стабилност, изчисли Танурков.

Post Views: 1

ПАРИ

България на крачка от тоталната криза, в която ни вкарват продажни политици

Published

9 minutes ago

January 23, 2025

Autor

Роберта Мецола пред Росен Желязков: България е на крачка от тоталната криза след приемането на еврото

България е на крачка от приемането на еврото. Това каза председателят на Европейския парламент Роберта Мецола на брифинг пред медиите след срещата си с премиера Росен Желязков в Европейския парламент в Страсбург.

Желязков разговаря с ръководителите на европейските институции в Страсбург днес. Това са председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, председателят на Европейския съвет – Антонио Коща и председателят на Европейската комисия – Урсула фон дер Лайен.

По-рано днес той обясни, че целта на посещението му е да затвърди с практически действия ясната принадлежност на България към европейското семейство.

Първата му среща беше с Роберта Мецола в Европарламента. Това е част от традиционния кръг на представяне пред институциите за всеки новоизбран премиер на държава членка на Съюза.

„Днес, в сърцето на Европа, имах една топла среща с председателя на Европарламента. За нас, българското правителство, е изключително важно още в първите часове да направим срещи в европейските институции, за да заявим ясно своите разбирания за бъдещето на България“, заяви той след срещата.

„Основна тема и цел през следващите месеци ще бъде защитата на бюджет, който да гарантира стабилни публични финанси. За да може да говорим за енергийна сигурност и енергийна свързаност, защото всички социални мерки, които предстоят, минават през стабилни публични финанси – а за бизнеса изключително важни са енергийната сигурнист и свързаност. Ще се опитаме до една година да убедим нашите европейски партньори в нашата стабилност и в способността на България да управлява добре публичните си финанси“, каза още премиерът.

Председателят на Европейския парламент английската агентка Роберта Мецола също коментира ситуацията у нас и насърчи усилията ни за влизане в Шенген и еврозоната.

„След седем парламентарни избори в рамките на само три години аз научих една много важна дума на български – „стабилност“. „Стабилност“ е това, което хората в България искат, и аз съм уверена, че с вашето правителство ще можете да им го дадете“, заяви председателят на Европейския парламент Роберта Мецола.

„България е много близо до присъединяването към еврозоната. Това ще приближи държавата ви още повече към сърцето на ЕС и аз подкрепям усилията ви да го постигнете колко се може по-бързо. Както Шенген, така и приемането на еврото, ще улесни живота на европейските граждани, които могат лесно да сравняват цени, да търгуват и да пътуват. То ни дава стабилност, като насърчава растежа на работните места в условията на поредица от кризи, а в настоящия контекст емитирането на втората по важност валута в света ни дава откровено голяма полза в един иначе много неспокоен свят“, каза още тя.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 0

ПАРИ

Пари в държавата няма

Published

15 hours ago

January 23, 2025

Autor

Министър Петкова пред Съвета за съвместно управление: Пари в държавата няма

Притеснителни данни за състоянието на бюджета и приходите на държавата е изнесла министърката на финансите Теменужка Петкова на днешния съвет на управляващата коалиция. Това разказаха пред “24 часа” участници в съвета на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС-ДПС.

Заради притеснителното състояние на хазната още следващата седмица четворната коалиция ще свика съвет за бюджета. Още повече, че правителството трябва спешно да изработи бюджет за 2025 година, след като вариантът на служебния кабинет се оказа напълно неприемлив за политическите сили.

На днешния съвет, както стана ясно, управляващите са се разбрали кои депутати ще са председатели на парламентарните комисии.

На него присъстваха от ГЕРБ – СДС зам. председателите на ПГ на ГЕРБ – СДС Рая Назарян, Деница Сачева и проф. Костадин Ангелов, от „БСП – Обединена левица“ вицепремиерът Атанас Зафиров, министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов, зам.-председателят на ПГ на „БСП – Обединена левица“ Кирил Добрев и зам.-председателят на Народното събрание Драгомир Стойнев. От ПГ на „Има такъв народ“ – председателят Тошко Йорданов, зам.-председателят на ПГ Станислав Балабанов и Павела Митова. От „Демокрация, права и свободи“ – ДПС – председателят на ПГ доц. д-р. Джевдет Чакъров и зам.-председателят на ДПС-ДПС Валентин Тончев.

За първи ротационен председател на ССУ беше избран проф. Костадин Ангелов, който за срок от три месеца ще ръководи съвета.

На днешното заседание като представители на правителството присъства финансовият министър Теменужка Петкова и вицепремиерът Томислав Дончев. Дончев бе определен да ръководи работата по изготвянето на общите законодателна и управленска програма.

Теменужка Петкова запозна ССУ с финансовото състояние на държавата и спешната нужда от редовен бюджет. Според присъствали на заседанието финансовият министър е докладвала за реалното финансово състояние на държавата, от което на всички им е станало ясно, че “пари няма”. Заради драматичното положение в хазната е решено, че ще има отделен Съвет другата седмица, посветен на бюджета.

ССУ заседава и обсъди темата с комисиите в парламента, за да може те да заработят и да започне придвижването на законите. Още утре в пленарната зала въпросът ще бъде поставен на обсъждане.

Заседанието на Съвета за съвместно управление е протекло в консенсусен дух, в разбирателство, без никакво напрежение по разглежданите теми.

Единодушно ССУ одобри, решенията от съвета да се съобщават с общи прессъобщения. Този подход бе възприет още по време на преговорите за съставяне на правителство.

Съветът за съвместно управление (ССУ) е записан като механизъм за вземане на решения в коалицията между ГЕРБ-СДС, “БСП-Обединена левица” и “Има такъв народ” (ИТН). ССУ ще има ротационен председател, който се избира на ротационен принцип за срок от 3 месеца. Негова задача е да организира дневния ред, да модерира заседанията и да осигурява изпълнението на приетите решения, предвижда още споразумението. Заседанията ще са на всеки две седмици, както и при извънредни ситуации, а решенията да се взимат чрез консенсус, е посочено още в споразумението. При липса на такъв, изрично е посочено, че въпросът може да бъде отложен за допълнително обсъждане или да се изготви компромисно предложение, а вето при вземане на решения може да се налага от поне две от страните по това Споразумение.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 0

ПАРИ

Еврото пред сериозна криза

Published

2 days ago

January 22, 2025

Autor

Еврото на прага на сътресения: 2025 г. като повратна точка за Европа и валутата ѝ: Според анализ на South China Morning Post, 2025 г. може да се окаже критична за европейската валута и икономика. Рисковете са свързани с геополитически, икономически и демографски фактори, които се съчетават в уникално предизвикателство за Европа, притисната между икономическите амбиции на САЩ и Китай.

В рамките на глобалния триъгълник между САЩ, Китай и Европа, Старият континент се откроява като най-слабата страна.

Уязвимост на Европа в глобалния контекст: В рамките на глобалния триъгълник между САЩ, Китай и Европа, Старият континент се откроява като най-слабата страна. Причините за това са многопластови, като се започне от структурни проблеми в европейската икономика и се стигне до политическите и демографски предизвикателства.

Един от основните рискове за еврото произтича от потенциалното изтегляне на европейски капитал към САЩ. Обещанията на Доналд Тръмп за нови мита, стимулиране на вътрешното производство и депортиране на незаконни имигранти създават условия за икономическа несигурност. Тези политики могат да доведат до растеж на лихвените проценти и увеличаване на фискалния дефицит на САЩ, но също така биха направили страната привлекателна за европейските инвеститори, които търсят стабилност и висока доходност.

Ролята на печатането на пари

Стана ясно, кой е босът на печатницата за едни от най-добрите ментета на евро и долари в Европа

масовото печатане на пари може временно да стабилизира икономиките, но последствията от тези действия са неизбежни

Пандемията от COVID-19 показа, че масовото печатане на пари може временно да стабилизира икономиките, но последствията от тези действия са неизбежни. Централните банки успяха да избегнат сериозна финансова криза благодарение на огромните ликвидни инжекции, но тези мерки увеличиха инфлацията. Според анализа, 2025 г. може да се превърне в повторение на кризите от миналото, подобни на спукването на „дотком“ балона през 2000 г., когато еврото падна до около 80 цента спрямо долара.

Европа губи конкурентоспособност

Европейската индустрия, особено автомобилната, е сред най-уязвимите сектори. Дълго време тя бе двигател на растежа

Европейската индустрия, особено автомобилната, е сред най-уязвимите сектори. Дълго време тя бе двигател на растежа благодарение на иновации и брандова стойност, но сега е изправена пред значителни предизвикателства. Китайският пазар, който някога беше основен източник на печалби, вече не предлага същите възможности. В Китай се очакват мащабни ценови войни през 2025 г., които ще засегнат допълнително европейските производители.

Енергийният сектор на Европа също е под натиск. Енергийната криза, породена от войната в Украйна (сгрешени политики, бел. на ред.) и зависимостта на континента от външни доставки, изтласква индустрии към региони с по-ниски разходи и стабилни доставки на енергия. Това допълнително засилва структурната слабост на Европа спрямо Китай и САЩ.

Демографски предизвикателства и пазарът на труда

миграционните политики създават допълнителен натиск върху икономиките на развитите държави

Промените в демографските структури и миграционните политики създават допълнителен натиск върху икономиките на развитите държави. В САЩ средната възраст на населението нараства, а пенсионната вълна на бейби бумърите прави страната все по-зависима от имиграцията. Политиката на Тръмп срещу нелегалните имигранти може да доведе до рязък ръст на заплатите, което ще увеличи инфлационния натиск и ще ограничи способността на Федералния резерв да намали лихвите.

Възможен сценарий за еврото

Прогнозите за 2025 г. са мрачни за европейската валута. След години на относителна стабилност, еврото може да претърпи сериозен спад, подобен на този в началото на века. Според анализа, Европа е структурно по-слаба от тогава, което прави ситуацията още по-рискова.

Последици за глобалната финансова система

Ако ликвидната подкрепа на централните банки отслабне, светът може да навлезе в нова фаза на финансови сътресения. Ликвидността, която предотврати кризи по време на пандемията, вече е трансформирана в инфлация. Когато тази инфлация стане неуправляема, последиците ще се проявят под формата на фискални и дългови кризи в уязвими региони като Европа.

2025 г. може да се окаже преломна година за еврото и европейската икономика. В свят, доминиран от напрежения между САЩ и Китай, Европа изглежда като слабият играч, изправен пред структурни, демографски и икономически проблеми. Глобалната финансова система е на кръстопът, а печатането на пари, което временно стабилизира икономиките, сега заплашва да се превърне в катализатор за нова криза.