ПАРИ

Задава се мащабен икономически колапс за Израел

Published

4 months ago

October 10, 2024

Autor

Олег Розанов: „Израелските финанси пеят тъжни романси. Задава ли се мащабен икономически колапс за страната?“ Фонд за стратегическа култура

На 1 октомври водещата световна рейтингова агенция Moody’s понижи кредитния рейтинг на Израел, като го свали с два пункта наведнъж – от A2 на Baa1.

„Понижаването на кредитния рейтинг на Израел… може да не е последното, казват анализаторите, тъй като войната на два фронта стимулира държавните разходи и поражда опасения, че [израелската] икономика може да не се възстанови толкова бързо, колкото при минали конфликти… решението отразява несигурността относно икономическите перспективи на Израел на фона на бушуващите конфликти“, пише Reuters .

„Рейтингите вероятно ще бъдат намалени допълнително, може би с няколко степени, ако сегашното повишено напрежение с Хизбула ескалира в пълномащабен конфликт“, казаха от Moody’s.

Икономистът на израелската банка Hapoalim Виктор Бахар отбелязва, че „рейтингът на дълга Baa1 обикновено характеризира страни, които са много по-малко богати и развити от Израел“, а главният счетоводител на Израел, Яли Ротенберг, каза, че е ясно, че войната на много фронтове ще има икономическа цена, но добави, че „няма оправдание“ за последното понижение на Moody’s .

„Въпреки това, растежът очевидно отслабна през последната година, забавяйки се до 0,7% на годишна база през второто тримесечие, или 0,9% на глава от населението, тъй като населението на Израел се увеличава, увеличавайки напрежението върху публичните финанси“, пише Reuters.

Пълномащабна война с Хизбула, включително сухопътна кампания, ще доведе до икономическо свиване от 3,1% тази година и бюджетен дефицит от 9,2% от БВП, според Института за икономическа политика Аарон към университета Райхман.

Тъй като бюджетът за отбрана е раздут и коалиционните партньори на премиера Бенямин Нетаняху в правителството настояват за запазване на предпочитаните програми за разходи в забавения бюджет за 2025 г., Moody’s критикува фискалната политика на Израел. Проектът на министъра на финансите Бецалел Смотрич предвижда дефицит от 4% от БВП и съкращения на разходите с 35 милиарда шекели.

Банката на Израел призовава за намаляване на разходите и увеличаване на данъците, за да ограничи дефицита, който правителството прогнозира на 6,6% от БВП за 2024 г., но в момента е 8,3%. Moody’s прогнозира дефицит от 7,5% тази година.

Рускоезичният израелски вестник „Детайли“ пише, че „трудностите, пред които е изправена израелската икономика, се влошават с всеки изминал ден: „Статистиката показва, че щетите, причинени на нея, може да са необратими. Но правителството и министърът на финансите предпочитат да не забелязват това – те имат други проблеми. Те са заети с коалиционни кавги.”

В края на август беше публикувана статистика за обема на израелския БВП. През второто тримесечие на 2024 г. растежът му се забавя с 1,2% на годишна база (спрямо предходното тримесечие). На глава от населението БВП намалява с 0,4%.

Палестинците вече не работят в Израел, което се отразява на цели сектори в иконоиката на страната

„Но тази цифра всъщност не отразява истинската картина на случващото се. Ако сравним данните за второто тримесечие на 2024 г. с данните за второто тримесечие на 2023 г., се оказва, че нашият БВП е намалял с 1,4%. Без да се вземат предвид държавните средства, налети в икономиката на страната като компенсация за щетите от войната, спадът на БВП ще бъде още по-значителен“, пише изданието.

Икономистът Алекс Забежински от инвестиционния фонд Meitav отбелязва, че потребителската активност сред израелците е спаднала с 4,6%. Разходите за покупка на облекло намаляват с 6%, за покупка на мебели, бижута и часовници – с 20%.

Производството пада, а инфлацията расте.

Строители

40% срив в строителството на Израел

На около 80 000 палестински работници са отказани разрешителни за работа от 7 октомври 2023 г. и не са били заменени. В резултат на това строителната индустрия е намаляла с 40% в сравнение със същия период на миналата година, което прави много по-трудно изграждането и обновяването на жилища. Най-голямо влияние върху спада на производството оказа инфлацията, която през август достигна годишно ниво от 3.6%, като през лятото се ускори силно.

„Икономиката на Израел трябваше да започне да пълзи към възстановяване. В края на краищата много от 300 000 души, които напуснаха работата си, за да се бият, сега са отново в офиси, фабрики и ферми. Вместо това трудната ситуация става още по-трудна. Растежът на БВП е само 0,7% на годишна база през периода април-юни, около 5,2 процентни пункта под очакванията на икономистите, според информационна агенция Bloomberg. На 16 септември израелският министър на финансите Бецалел Смотрич беше принуден да поиска от депутатите да одобрят извънредно увеличение на дефицита. Тази година той отправя такова искане за втори път.

Стъпката на Смотрич тревожи инвеститорите. Както и възможността за по-интензивни военни битки … Парите започнаха да изтичат от Израел. Между май и юли изтичането на средства от банките в страната към чуждестранни институции се удвои в сравнение със същия период на миналата година и възлиза на 2 милиарда долара“, пише британското списание The Economist .

„Всяка военна икономика виси на върха на ножа: правителството трябва да финансира своята армия, често чрез дефицитни разходи, като същевременно гарантира, че тя ще остане достатъчно силна, за да изплати дълговете си, когато настъпи мир. Кошмарният сценарий за Израел е конфликт, който би обхванал Ерусалим и Тел Авив – търговските центрове на страната. Но дори и по-малко интензивна война, в която боевете ще се ограничат до северната част на страната, може да бъде достатъчна, за да преобърне икономиката на страната“, посочва списанието „Ротшилд“.

Докато боевете в региона продължават, прогнозите за бюджетния дефицит на Израел продължават да растат. Сега се очаква дефицитът да достигне 8,1% от БВП тази година – почти три пъти повече от очакваното преди войната.

Инвеститорите не са сигурни дали Израел ще се възстанови. Шекелът е нестабилен и израелските банки изпитват изтичане на капитал. Трите най-големи банки отчитат значително увеличение на броя на клиентите, желаещи да прехвърлят спестявания в други страни или да ги индексират към долара.

В редакционната си статия The Economist рисува „кошмарен сценарий“: „Малко инвеститори се подготвят за война, която да обхване цял Израел, включително Йерусалим или Тел Авив, въпреки че Хизбула може да е способна да предприеме такава атака. При тези обстоятелства икономическият растеж ще бъде силно засегнат, може би дори по-силно, отколкото след 7 октомври. Разходите за армията ще нараснат рязко. Бягащите инвеститори вероятно ще изпразнят банките и ще сринат шекела.“

„Страната е изправена пред понижение на кредитния си рейтинг и рязък спад на брутния вътрешен продукт. Десетки хиляди предприятия са затворени и повече работни места се преместват в чужбина. Докато огромната високотехнологична индустрия на Израел остана устойчива, строителството и селското стопанство, които разчитаха в голяма степен на палестинците, чиито разрешителни за работа бяха отнети от Израел след 7 октомври, пострадаха значително. Туризмът е намалял с повече от 75 процента, което накара много магазини да затворят по обикновено натоварените пътни артерии на Стария град на Йерусалим.

Междувременно разходите за отбрана са се увеличили поне два пъти, като централната банка предупреждава, че войната може да струва 67 млрд. долара до 2025 г. – прогноза, направена още преди неотдавнашната ескалация на конфликта на Израел в Ливан и мобилизирането на две резервни бригади на северния фронт“, пише The Washington Post.

„Икономиката е в сериозна опасност, ако правителството не се събуди“, казва Дан Бен-Давид, който ръководи израелския Институт за социални и икономически изследвания „Шореш“. „В момента те са напълно откъснати от всичко, което не е война … и краят не се вижда“.

Израел беше въвлечен в кървави войни, които заплашваха да преобърнат икономиката заради „разрушителното ръководство“, водено от екипа на Нетаняху, според британския мозъчен тръст Chatam House.

„За да се прекъсне този порочен кръг, е необходимо да се промени из основи дискурсът за сигурността в Израел, който толкова дълго време се основаваше единствено на военната мощ, без да има политическа визия за мир, съжителство и помирение.

Това е възможно само с отстраняването на Бенямин Нетаняху от власт.

Разбира се, прекратяването на неговото управление няма да излекува разделението в израелското общество или да разреши безизходицата в израелско-палестинския конфликт за една нощ. Но неговият подход „няма да се спре пред нищо“. Продължава да бъде пречка в израелската политика и без неговото отстраняване няма възможност за промяна“, пише сътрудникът на Чатъм Хаус професор Йоси Мекелберг.

До края на миналата година, три месеца след началото на войната с Хамас, израелската икономика се е свила с 20%, според Централното статистическо бюро на Израел. Войната с Хамас доведе до рязко увеличение на държавните разходи, които нараснаха с 88,1% през трите месеца след началото на войната в сравнение с предходното тримесечие. В същото време потребителите са похарчили с 26,9% по-малко. Вносът на стоки и услуги спадна с 42%, а износът – с 18%.

На фона на войната на израелските военни с „Хизбула“ икономическите рискове за еврейската държава, отбелязани от всички водещи рейтингови агенции, изглеждат много по-застрашителни, отколкото преди една година.

Дори Израел да излезе победител от военните конфликти, които отприщи в региона, което, между другото, съдейки по реакцията на водещите световни рейтингови агенции, никак не е гарантирано, мащабният срив на икономиката на еврейската държава може да превърне тази победа в пирова.

Забележка: Оригиналните заглавия на анализа са: Израелските финанси пеят тъжни романси. Мащабният икономически колапс неутрализира вече съмнителните военни успехи

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 4

Related Topics:featured trending пари политика свят финанси

Up Next

Китай отвърна на удара на Брюксел, нарита Мерцедес у БМВ

Don't Miss

Финансовата министърка иска от партиите пари, свършиха парите в държавата заради войната не неофашистите

ПАРИ

Еврото пред сериозна криза

Published

23 hours ago

January 22, 2025

Autor

Еврото на прага на сътресения: 2025 г. като повратна точка за Европа и валутата ѝ: Според анализ на South China Morning Post, 2025 г. може да се окаже критична за европейската валута и икономика. Рисковете са свързани с геополитически, икономически и демографски фактори, които се съчетават в уникално предизвикателство за Европа, притисната между икономическите амбиции на САЩ и Китай.

В рамките на глобалния триъгълник между САЩ, Китай и Европа, Старият континент се откроява като най-слабата страна.

Уязвимост на Европа в глобалния контекст: В рамките на глобалния триъгълник между САЩ, Китай и Европа, Старият континент се откроява като най-слабата страна. Причините за това са многопластови, като се започне от структурни проблеми в европейската икономика и се стигне до политическите и демографски предизвикателства.

Един от основните рискове за еврото произтича от потенциалното изтегляне на европейски капитал към САЩ. Обещанията на Доналд Тръмп за нови мита, стимулиране на вътрешното производство и депортиране на незаконни имигранти създават условия за икономическа несигурност. Тези политики могат да доведат до растеж на лихвените проценти и увеличаване на фискалния дефицит на САЩ, но също така биха направили страната привлекателна за европейските инвеститори, които търсят стабилност и висока доходност.

Ролята на печатането на пари

Стана ясно, кой е босът на печатницата за едни от най-добрите ментета на евро и долари в Европа

масовото печатане на пари може временно да стабилизира икономиките, но последствията от тези действия са неизбежни

Пандемията от COVID-19 показа, че масовото печатане на пари може временно да стабилизира икономиките, но последствията от тези действия са неизбежни. Централните банки успяха да избегнат сериозна финансова криза благодарение на огромните ликвидни инжекции, но тези мерки увеличиха инфлацията. Според анализа, 2025 г. може да се превърне в повторение на кризите от миналото, подобни на спукването на „дотком“ балона през 2000 г., когато еврото падна до около 80 цента спрямо долара.

Европа губи конкурентоспособност

Европейската индустрия, особено автомобилната, е сред най-уязвимите сектори. Дълго време тя бе двигател на растежа

Европейската индустрия, особено автомобилната, е сред най-уязвимите сектори. Дълго време тя бе двигател на растежа благодарение на иновации и брандова стойност, но сега е изправена пред значителни предизвикателства. Китайският пазар, който някога беше основен източник на печалби, вече не предлага същите възможности. В Китай се очакват мащабни ценови войни през 2025 г., които ще засегнат допълнително европейските производители.

Енергийният сектор на Европа също е под натиск. Енергийната криза, породена от войната в Украйна (сгрешени политики, бел. на ред.) и зависимостта на континента от външни доставки, изтласква индустрии към региони с по-ниски разходи и стабилни доставки на енергия. Това допълнително засилва структурната слабост на Европа спрямо Китай и САЩ.

Демографски предизвикателства и пазарът на труда

миграционните политики създават допълнителен натиск върху икономиките на развитите държави

Промените в демографските структури и миграционните политики създават допълнителен натиск върху икономиките на развитите държави. В САЩ средната възраст на населението нараства, а пенсионната вълна на бейби бумърите прави страната все по-зависима от имиграцията. Политиката на Тръмп срещу нелегалните имигранти може да доведе до рязък ръст на заплатите, което ще увеличи инфлационния натиск и ще ограничи способността на Федералния резерв да намали лихвите.

Възможен сценарий за еврото

Прогнозите за 2025 г. са мрачни за европейската валута. След години на относителна стабилност, еврото може да претърпи сериозен спад, подобен на този в началото на века. Според анализа, Европа е структурно по-слаба от тогава, което прави ситуацията още по-рискова.

Последици за глобалната финансова система

Ако ликвидната подкрепа на централните банки отслабне, светът може да навлезе в нова фаза на финансови сътресения. Ликвидността, която предотврати кризи по време на пандемията, вече е трансформирана в инфлация. Когато тази инфлация стане неуправляема, последиците ще се проявят под формата на фискални и дългови кризи в уязвими региони като Европа.

2025 г. може да се окаже преломна година за еврото и европейската икономика. В свят, доминиран от напрежения между САЩ и Китай, Европа изглежда като слабият играч, изправен пред структурни, демографски и икономически проблеми. Глобалната финансова система е на кръстопът, а печатането на пари, което временно стабилизира икономиките, сега заплашва да се превърне в катализатор за нова криза.

Европа трябва да се подготви за трудни времена.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 3

ПАРИ

България е с най-скъп ток в цяла Европа заедно с Румъния

Published

5 days ago

January 17, 2025

Autor

На пазарния сегмент „ден напред“ за ден на доставка 15 януари 2025 г. България е първа по най-висока цена на електроенергията в Европа заедно с Румъния, показват данните на ENTSO-E.

В България и северната ни съседка цената е 241.89 евро/мвтч, която е рекордна за цяла Европа.

Цената у нас е около 1,7 пъти по-висока от тази в Португалия и Испания, 3 пъти по-висока от тази в Норвегия, 6 пъти по-висока от тази във Финландия.

На гръцката енергийна борса средната цена за базова енергия зa 15 януари е 205,78 евро/мвтч, на унгарската енергийна борса – 225,17 евро/мвтч. Средната цена на тока в Словакия е 228,80 евро/мвтч, в Чехия – 216,65 евро/мвтч.

На Австрийската енергийна борса цената за базова енергия за 15 януари е 216,76 евро/мвтч, на Германската – 222,18 евро/мвтч на 15 януари. Цената в Италия на сегмента „Ден напред“ за 15 януари е 127,10 евро/мвтч за базова енергия, във Франция – 160,57 евро/мвтч.

През изминалата седмица председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) най-накрая призна в парламента, че непредвидени обстоятелства около енергийната криза в Украйна и повишеното потребление са наложили поскъпването на тока.

Износът на електроенергия за Украйна, включително от България за Румъния и от Румъния за Украйна, беше посочван неведнъж от експерти като причина за възникналия дефицит, който качва цената на електроенергията в Източна Европа. Българските фактчекъри маркираха всяка една публикация по темата на Обективно.БГ като фалшива новина във Фейсбук и обясняваха в телевизионните студиа на националните телевизии, че това е лъжа и България няма общо с износ за Украйна, защото не граничим с Украйна, а с Румъния.

От признанието на председателя на КЕВР следва, че фактчекърите са цензурирали напълно вярна информация и погрешно са я маркирали като фалшива новина и дезинформация във Фейсбук с цел тя да не бъде разпространявана в социалните мрежи, за да не се разколебават читателите с негативни новини за последиците от подкрепата нa правителството за Украйна.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 30

ПАРИ

Масивна девалвация на долара през 2025 г.!

Published

5 days ago

January 17, 2025

Autor

Финансовият гуру Крейг Хемке отсече: Масивна девалвация на долара през 2025 г.!

Финансовият анализатор и експерт по благородни метали Крейг Хемке, известен със своите точни прогнози, заяви в началото на 2024 г., че държавният дълг на САЩ ще нарасне с още 2 трилиона долара, достигайки 36.3 трилиона.

Това се потвърди, а сега Хемке представя своите прогнози за 2025 г., като обръща внимание на нарастващите лихвени проценти и тяхното въздействие върху икономиката.

Контрол на доходността и паричното печатане

Хемке предупреждава, че ако икономиката на САЩ навлезе в рецесия и правителството не успее да овладее бюджета, Федералният резерв може да започне открито да прилага „контрол на доходността“. Този термин описва печатането на големи количества пари, за да се изкупува държавен дълг.

Илюстрация на Доналд Тръмп, който гледа “долар” с образа на ръководителя на Федералния резерв на САЩ

Федералният резерв ще стане последната инстанция за изкупуване на дълга, като създава нова валута, за да поддържа ниска доходност по облигациите. Според него това ще доведе до масова девалвация на долара

„Да, точно така. Парите трябва да идват отнякъде, нали?“ – казва Хемке. Той обяснява, че Федералният резерв ще стане последната инстанция за изкупуване на дълга, като създава нова валута, за да поддържа ниска доходност по облигациите. Според него това ще доведе до масова девалвация на долара, подобно на случилото се след COVID-19.

„Това е създаване на пари, долари, които се вливат в икономиката. Резултатът е инфлация, която удря обикновения човек – мен, вас и всички, които трябва да използват долари, за да купуват стоки.“

Според Хемке правителството на САЩ разполага с два варианта: или да продължи да печата пари, или да намали разходите. И двата избора обаче имат своите сериозни последстви

Дилемата пред правителството

Според Хемке правителството на САЩ разполага с два варианта: или да продължи да печата пари, или да намали разходите. И двата избора обаче имат своите сериозни последствия: „Ако намалите дефицита с 2 трилиона долара, това ще означава, че няма да имате 2 трилиона растеж. Това е много сложна ситуация, която не е толкова проста, колкото се опитват да я представят финансовите медии.“

През 1971 г., когато президентът Никсън прекъсва връзката между долара и златния стандарт, цената на 400-унцово златна кюлче е била 11 000 долара. Днес същото кюлче би струвало 1.1 милиона долара.

Намаляването на разходите ще доведе до пресъхване на ликвидността, спад в данъчните приходи и срив на пазара. Продължаването на паричното печатане, от друга страна, ще задълбочи инфлацията и ще намали покупателната способност на долара.

Съветите на Хемке за защита

Хемке препоръчва инвестиции в злато и сребро като най-добрата защита срещу паричната нестабилност. Той подчертава, че още през 1971 г., когато президентът Никсън прекъсва връзката между долара и златния стандарт, цената на 400-унцово златна кюлче е била 11 000 долара. Днес същото кюлче би струвало 1.1 милиона долара.

Трябва да направим същото като централните банки през последните три години – да инвестираме в злато и сребро.

„Централните банки по света – в Китай, Русия, Полша, Турция и Индия – конвертират своите доларови резерви в злато. Ние също имаме доларови резерви, било то като спестявания или приходи. Трябва да направим същото като централните банки през последните три години – да инвестираме в злато и сребро. Това е най-добрата защита в тази лудост.“

Ситуацията с нарастващия държавен дълг и инфлацията създава сериозни рискове за долара. Според Крейг Хемке, паричното печатане от страна на Федералния резерв и липсата на устойчиви бюджетни политики ще доведат до значителна девалвация на валутата. За защита на своите активи той препоръчва инвестиране в злато и сребро, което, по думите му, е надежден инструмент срещу икономическа нестабилност и загуба на покупателна способност.