КОСМОС
Зараждане на мисълта
Малко хора извън кръга на изучаващите психология са си давали труда да разрешат въпроса как се заражда мисълта. Ако се замислим, ще видим, че още като деца ние притежаваме вече оформени множество мисли – огромен склад от тъй наричаните “вродени” идеи. Това са идеи, които носим със себе си – синтезирани и обобщени резултати от наши минали опитности в предишни животи. С такъв умствен багаж ние навлизаме в този живот, така че психологът не е в състояние да установи чрез непосредствени наблюдения как се заражда мисълта.
И все пак той би могъл да научи това-онова от наблюденията си над едно дете, защото както новото физическо тяло повтаря набързо в утробния си период дългата физическа еволюция на човечеството, така и новото умствено тяло преминава в детството стадиите на своето дълго минало развитие. Наистина, умственото тяло по никакъв начин не би могло да се отъждестви с мисълта и следователно с простото изучаване на новото умствено тяло всъщност не можем да установим как се заражда мисълта. Това е още по-вярно, ако се има предвид, че хората, които могат да изучават умственото тяло непосредствено са малко, а другите са ограничени да правят изводи само въз основа на резултатите от дейността на това тяло, които могат да се наблюдават отразени върху неговия по-плътен другар – физическия мозък и нервната система. Самата мисъл е нещо също толкова различно от умственото тяло, колкото и от физическото; тя принадлежи на съзнанието откъм неговата живот-страна, докато умственото и физическото тела принадлежат на форма-страната, на материята и са просто преходни носители или средства за проява. Както вече казахме, изследователят трябва винаги да има предвид “разликата между този, който знае и ума, който е неговото средство за постигане на знанието”, както и даденото вече определение на думата “ум” – умствено тяло и манас – едно сложно образувание.
Можем обаче, изучавайки въздействието на мисълта върху тези млади тела, по аналогия да направим извод за начина, по който възниква мисълта, когато едно Аз, от която и да е Вселена, влиза за първи път в контакт с не-Аза. Наблюденията могат да ни помогнат според правилото “Каквото е горе, това е и долу”. Тук всичко е само отражение и изучавайки отраженията, можем да научим нещо за предметите, които ги хвърлят.
Ако внимателно наблюдаваме едно дете, ще установим, че усещанията – отклик на дразнения с чувство на удоволствие или мъка – предшестват всеки признак на ум. Това означава, че неопределени усещания предшестват определени познания. Преди раждането детето е било поддържано от жизнените сили, течащи в майчиното тяло. Когато то започне независим живот, притокът на тези сили секва. Тогава майчиният живот тече вече вън от тялото на детето и не се подхранва от него. С намаляването на жизнените сили започва да се долавя нужда и тази нужда е мъка. Удовлетворяването й пък доставя удоволствие и детето изпада отново в несъзнателност. Появяват се първите слухови и зрителни усещания, но все още не се забелязва признак на разбиране. Първият признак на ум се появява, когато видът и гласът на майката или дойката се свържат с постоянно подновяващата се нужда и с доставянето на удоволствие чрез хранене – когато чрез паметта се появи връзка между група повтарящи се усещания и външен обект, който се разглежда като нещо отделно и като причина на тези усещания. Мисълта е осъзнаването на връзка, обединяваща в един цялостен образ многото усещания и външния обект. Това е първата проява на ум, първата мисъл; технически, това е перцепция[1]. Същността на тази перцепция е установяването на връзка, подобна на гореописаната, между една единица съзнание (Джива) и даден обект; там, където се установи такова отношение, има мисъл.
Този прост и вечно повтарящ се случай може да послужи като пример за това как се ражда мисълта в едно отделно Аз, т.е. в едно троично Аз, затворено в обвивка от материя, независимо колко фина е тя; едно Аз, различно от Единния Аз. В такова едно отделно Аз усещанията предшестват мислите, вниманието на Аза се събужда от впечатления, направени му от някои усещания, на които то откликва. Силното усещане за нужда, дължащо се на намаляването на жизнената енергия, само по себе си не поражда мисъл. Но нуждата, която се удовлетворява при срещата с млякото, оставя определено впечатление, следвано от чувство на удоволствие. След като това достатъчно често се е повтаряло, Азът достига повърхността слепешката, пипнешком; повърхността, защото оттам са дошли впечатленията. Жизнената енергия тече в умственото тяло и влива в него живот така, че то започва да отразява (първоначално слабо) предмета, предизвикал усещането. Тази промяна в умственото тяло, след като бъде повторена много пъти, разбужда Аза откъм неговата познавателна страна и той започва съответно да трепти. Изпитвал е нужда, осъществява се среща, изпитва удоволствие, но със срещата се появява и образ – въздействано е както върху устните, така и върху очите, като двете сетивни впечатления се сливат. Неговата собствена вътрешна природа свързва нуждата, срещата, образа и удоволствието в едно и тази връзка е мисъл. Докато той не отговори на въздействията по такъв начин, мисъл няма; Азът е този, който възприема, а не нещо друго или по-нисшестоящо.
Новият начин на възприемане оформя желанието; съзнанието престава да усеща неясна нужда от нещо и оформя желание за нещо вече определено – за мляко. Но първоначалното възприятие трябва да бъде преразгледано, защото Познавателят е свързал три неща в едно, а едно от тях трябва да се отдели – желанието. За отбелязване е, че първоначално появата на човека, който дава млякото, извиква нуждата, т.е. Познавателят извиква нуждата, когато се появи образът, асоцииран с нея – детето, макар и да не е гладно, ще желае гръдта на майката, когато я види. По-късно тази погрешна връзка се преустановява и майката се възприема като причина и цел на удоволствието. Така възниква желанието за майката, което по-нататък става импулс за мисъл.
В много източни и западни книги по психология е казано твърде ясно, че мисълта се корени в усещането и че докато не бъдат натрупани множество усещания, не може да има мислене.Някои автори отиват по-далеч, като твърдят, че усещанията са не просто материал, от който се изграждат мислите, а че мислите произлизат от усещанията, игнорирайки по такъв начин присъствието на какъвто и да било Познавател. Други пък изпадат впротивоположната крайност. Те разглеждат мисълта като резултат от дейността на Мислителя, започната отвътре, а не след получаването на първите импулси отвън, като усещанията са материалът, при обработката на който той проявява своята вродена специфична способност, без те да са необходимо условие за неговата дейност.
Всеки един от двата възгледа има в себе си зрънце истина, но цялата истина е някъде по средата. Макар за събуждането на Познавателя да е необходимо усещанията да влияят върху него отвън и макар първата мисъл да се появява вследствие на импулс, на усещания, изпълняващи ролята на необходим предшественик, все пак ако я няма вродената способност за свързване на нещата в едно, ако Азът не е Знание по своята собствена природа, усещания могат да се получават постоянно, но никога няма да се роди мисъл. Затова само наполовина вярна е тезата, че мислите водят началото си от усещанията. Трябва да съществува сила, която да работи над усещанията, за да ги организира, за да установи връзка между тях, връзка между тях и външния свят. Така Мислителят е бащата, усещането е майката, а мисълта – детето.
При положение, че мислите водят началото си от усещанията, а те пък биват предизвиквани от външни въздействия, е много важно, появи ли се някакво усещане, неговото естество и обхват да бъдат точно наблюдавани. Задача номер едно на Познавателя е да наблюдава; ако нямаше нищо за наблюдение, той би останал завинаги спящ. Но когато пред погледа му застане някакъв предмет, когато усети въздействие като отделно Аз, тогава като Познавател той наблюдава. От прецизността на това наблюдение ще зависи мисълта, която ще си състави въз основа на всички подобни наблюдения взети заедно. Ако той не наблюдава внимателно, ако установява неправилна връзка между причиняващия въздействието предмет и себе си, тогава от тази грешка в неговата дейност ще се породят цял куп следващи заблуди, които само едно преразглеждане на нещата би могло да оправи.
Нека сега проследим как работят усещането и възприятието в определени случаи. Да предположим, че аз почувствам докосване до ръката си, като докосването причинява усещане – отговаря му се с усещане; разпознаването на предмета, причиняващ усещането, е мисъл. Когато почувствам докосване, аз чувствам и нищо повече не е необходимо, що се отнася просто до това усещане, но когато от чувството премина към предмета, който го причинява, аз възприемам този предмет и възприятието е мисъл. Това възприятие означава, че като Познавател вече познавам връзката между този предмет, който е причинил известно усещане, и моето Аз. Това обаче не е всичко, защото аз получавам и други усещания за цвят, форма, мекота. Те също преминават у мен като Познавател и подпомогнат от спомени за подобни усещания, получени по-рано, т.е. сравнявайки минали образи с предмета, докосващ се до ръката ми, аз решавам от какъв вид е той.
В този начин за възприемане на нещата, които ни карат да усещаме, се крие началото на мисълта; или, казано с по-прости думи, възприемането на едно не-Аз като причина за дадено усещане в Аза, е началото на познанието. Само усещане, ако такова нещо беше възможно, не би довело до осъзнаване на не-Аза; би имало само чувство на удоволствие и мъка в Аза, вътрешно съзнание за разширяване или свиване. Никакво по-голямо развитие не би било възможно, ако човек не беше в състояние да прави нещо повече от това да усеща. Само чрез осъзнаването на предметите като причини за удоволствие или страдание, започва неговото човешко възпитаване. От установяването на съзнателна връзка между Аза и не-Аза зависи цялото бъдещо развитие, което ще се състои най-вече в това, тези връзки да стават все по-многобройни и по-сложни, по-добре познати на Познавателя. Познавателят започва своето външно развитие, когато събуденото съзнание, усещайки удоволствие или мъка, обърне своя поглед към външния свят и каже: “Този предмет ми доставя удоволствие, а този ми причинява мъка.”
Трябва да бъдат изживени много на брой усещания преди Азът да започне да отговоря външно. Появява се една смътна, несъзнателна тъга по удоволствието, която се дължи на желанието то да бъде изпитано повторно. Това е добър пример в потвърждение на казаното по-горе, че няма чисто удоволствие или чиста мисъл, защото желанието за повторение на едно удоволствие подразбира наличие в съзнанието на съхранена, макар и бледа, картина на удоволствието и това е паметта, която принадлежи на мисълта. Дълго време полусъбуденото Аз лъкатуши от едно нещо към друго, блъскайки се в не-Аза без посока, изпитвайки ту удоволствие, ту мъка, без да може да схване ясно причината и за двете. Едва когато това е продължавало дълго време, повтаряйки се множество пъти, възприятието става възможно и връзката между Познавател и Познаваемо се установява.
КОСМОС
Започва ерата на поколението Бета
Децата, родени между 2025 г. и 2039 г., ще живеят в епоха, в която изкуственият интелект ще е напълно внедрен в ежедневието
От 1 януари 2025 г. в света ще навлезе най-новото демографско население – поколението Бета. Групата, състояща се от деца, родени между 2025 г. и 2039 г., се очаква да съставлява 16% от световното население до 2035 г., като много от тях вероятно ще видят зората на 22-ри век, според социалния изследовател Марк Маккриндл, на когото често се приписва определянето на етикетите за поколения.
Поколението Бета е наследник на Поколението Алфа (родените между 2010-2024 г.), което идва след Поколението Z (1996-2010 г.) и милениалите (1981-1996 г.). Поколението Бета следва конвенцията за именуване, започнала с поколението Алфа, като използва гръцката азбука за означаване на нова ера в човешката история.
“Бета бебетата“, както ги наричат, ще израснат в епоха, която се характеризира с безпрецедентна технологична интеграция в ежедневието. Те вероятно ще бъдат първото поколение, което ще се сблъска с „автономен транспорт в голям мащаб, здравни технологии и потапящи виртуални среди като стандартни аспекти на ежедневието“.
„Докато поколението Алфа преживя възхода на интелигентните технологии и изкуствения интелект, поколението Бета ще живее в епоха, в която изкуственият интелект и автоматизацията са напълно внедрени в ежедневието – от образованието и работните места до здравеопазването и развлеченията“, казва Маккриндъл в публикацията си в блога.
Макар че технологиите ще са на една ръка разстояние, поколението Бета ще наследи и обществен пейзаж, който се характеризира с няколко сериозни предизвикателства, като например изменението на климата, урбанизацията и промените в динамиката на световното население. Очаква се тези предизвикателства да накарат поколението Бета да даде приоритет на адаптивността, качеството и сътрудничеството.
Въпреки че предишните две поколения бяха по-съзнателни по отношение на околната среда от своите предшественици, поколението Бета ще трябва да поеме отговорността да гарантира, че устойчивостта не е просто модна дума, а основно очакване.
„Разбирането на техните нужди, ценности и предпочитания ще бъде от решаващо значение, тъй като предвиждаме как те ще оформят бъдещето на обществото.“
Освен това, тъй като социалната връзка вече се превръща в дефицитна стока в съвременния свят с нарастването на платформите на социалните медии, поколението Бета ще трябва да намери начини да бъде свързано в реален смисъл.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
КОСМОС
Слушалки на 3000 години, открити в гробницата на египетския фараон
Шокиращо откритие! Слушалки на 3000 години, открити в гробницата на египетския фараон: Мистерията на Древен Египет е разкрита!
Древни египетски слушалки: Мистерията на новооткритата 3000-годишна технология При изненадващо археологическо откритие изследователите са открили невероятно странен артефакт: чифт Bluetooth слушалки, за които се смята, че са на възраст до 3000 години.
Заровени дълбоко под пясъците на египетската пустиня, тези слушалки не само озадачиха научната общност, но и повдигнаха нови въпроси за древната цивилизация.
Възможно ли е древните египтяни да са разработили форма на технология, напреднала за времето си, или това е остатък от съвсем различна цивилизация?
Дизайн в стар стил.
Слушалките се отличават с дизайнерски детайли, характерни за древноегипетската култура.
Екстериорът е украсен със сложни шарки, покрити с гравюри, изобразяващи свещени символи като Окото на Хор, крилатия сокол и други мистични надписи.
По-специално, медта и тюркоазът, които покриват чашките за уши, са износени, показват дълбоки пукнатини и са покрити с прах, сякаш са били погребани от хилядолетия.
Загадъчна технология Въпреки че може да изглеждат стари, слушалките представляват технологична мистерия.
Дали наистина е било комуникационно устройство, използвано от древните, или просто произведение на изкуството, отразяващо напредналите им познания за технологиите?
Няма ясни улики как работят, но модерният им дизайн продължава да интригува изследователите.
Притежавали ли са древните египтяни напреднали технологии?
Една от най-очарователните теории е, че древните египтяни, известни с майсторството си в архитектурата и астрономията, може да са разработили форма на технология, която надминава това, което познаваме днес.
Независимо дали е теория или реалност, това откритие повдига много въпроси относно еволюцията на технологиите и възможността цивилизациите да са по-напреднали, отколкото сме си представяли.
Бъдещето на изследванията Днес учените продължават да изследват тези слушалки, за да открият истината зад тях.
Независимо дали наистина са били древно технологично устройство или не, тази находка без съмнение ще продължи да подхранва въображението и да насърчава дискусиите за неразказаната история на човечеството.
Тези древни слушалки представляват не само археологическо откритие, но и осезаемо свидетелство за мистерията и очарованието около човешката история.
Колко други тайни от древния свят все още чакат да бъдат разкрити?
Може би едва сега започваме това пътуване към намирането на отговори.
…
¡Descubrimiento impactante! Auriculares de 3.000 años de antigüedad encontrados en la tumba de un faraón egipcio: ¡se revela el misterio del antiguo Egipto!
Auriculares del antiguo Egipto: el misterio de una tecnología recién descubierta de 3.000 años de antigüedad
En un sorprendente descubrimiento arqueológico, los investigadores han encontrado un artefacto increíblemente extraño: un par de auriculares Bluetooth que se cree que tienen hasta 3.000 años. Enterrados profundamente bajo las arenas del desierto egipcio, estos auriculares no sólo han desconcertado a la comunidad científica, sino que también han planteado nuevas preguntas sobre la civilización antigua. ¿Es posible que los antiguos egipcios hubieran desarrollado una forma de tecnología avanzada para su época, o es esto el vestigio de una civilización completamente diferente?
Diseño de estilo antiguo.
Los auriculares presentan detalles de diseño característicos de la antigua cultura egipcia. El exterior está adornado con intrincados patrones, cubierto con grabados que representan símbolos sagrados como el Ojo de Horus, el halcón alado y otras inscripciones místicas. En particular, el cobre y el turquesa que recubren los auriculares están desgastados, mostrando profundas grietas y cubiertos de polvo, como si hubieran estado enterrados durante milenios.
Una tecnología enigmática
Aunque parezcan antiguos, los auriculares plantean un misterio tecnológico. ¿Fue realmente un dispositivo de comunicación utilizado por los antiguos, o simplemente una obra de arte que reflejaba su avanzado conocimiento de la tecnología? No hay pistas claras sobre cómo funcionan, pero su diseño moderno sigue intrigando a los investigadores.
¿Poseían los antiguos egipcios tecnología avanzada?
Una de las teorías más fascinantes es que los antiguos egipcios, conocidos por su maestría en arquitectura y astronomía, podrían haber desarrollado una forma de tecnología que supera lo que conocemos hoy. Ya sea teoría o realidad, este descubrimiento plantea muchas preguntas sobre la evolución de la tecnología y la posibilidad de que existan civilizaciones más avanzadas de lo que hemos imaginado.
El futuro de la investigación
Hoy en día, los científicos continúan investigando estos auriculares para descubrir la verdad detrás de ellos. Ya sea que fueran realmente un dispositivo tecnológico antiguo o no, este hallazgo sin duda continuará alimentando la imaginación y fomentando debates sobre la historia no contada de la humanidad.
Estos antiguos auriculares no sólo representan un descubrimiento arqueológico, sino que también son un testimonio palpable del misterio y la fascinación que rodean la historia humana. ¿Cuántos otros secretos del mundo antiguo aún esperan ser revelados? Es posible que apenas estemos comenzando este viaje hacia la búsqueda de respuestas.
КОСМОС
Пирамидите не са гробници; никога не е открита мумия вътре в пирамидата.
1. Пирамидите не са гробници; никога не е открита мумия вътре в пирамидата. Всички мумии са открити в Царската долина.
2. Как, по дяволите, режете 20 тонни блокове гранит с изключителна прецизност и ги повдигате един върху друг, в “кралската камера”, с ДЪРВЕНИ РАМПИ!!
3. Да кажем, че са използвани дървени рампи; трябва да изсечете цяла гора, за да осигурите дървесина за преместване на 2,3 МИЛИОНА блокове огромни камъни. Къде, по дяволите, са доказателствата за това дърво?
4. Няма нито един йероглифен текст, който да казва, че древните египтяни са построили пирамидите.
5. Колко “роби” или работници са ви необходими, за да добиете, изрежете и повдигнете 2,3 МИЛИОНА камъни? Къде, по дяволите, намирате хора, които могат да режат и повдигат с лазер огромни тонове гранит?
6. Как позиционирате цялата пирамида така, че да гледа на истински север, преди 4000 години, когато строителите “не са знаели за КОЛЕЛОТО”? (Това е пристрастието на масовите египтолози).
7. Върхът на пирамидата е на четвърт инч от центъра (основата на пирамидата); това е след поставянето на 2,3 милиона каменни блока. Когато разделите тази малка граница на грешка на 2,3 милиона камъка, точността, с която са поставени камъните, е несравнима и никога не е била правена от модерни архитекти с всички съвременни технологии.
Заключение: 90% от човешката история е погребана от времето, останалите 10% са написани от победителите.
НЕ, не са извънземни. Просто напреднала древна човешка технология….
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
Метресите във властта
-
EXPRESS TV4 months ago
Бесен скандал между Тошко Йорданов и невежата но нагла Лора Крумова разтресе ефира!
-
EXPRESS TV4 months ago
Превземане. Кои са хората на Пеевски в ГЕРБ и БСП, и има ли КОЙ да го спре. Говори Татяна Дончева
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Главчев изпраща Български войски във фашистка Украйна да убиват руснаци
-
БЪЛГАРИЯ5 months ago
Поредните истерични брътвежи на Пеевски
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
За какво ни е ООН, не върши никаква работа, “Генералния секретар”, не вършеща нищо мижитурка
-
АКТУАЛНО3 months ago
„Такива големи загуби немците отдавна не са имали“: Цяла бригада изчезна. Развръзката е близо
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Патологичния мафиот Борисов отново драпа за президент