СКАНДАЛ

Защо държавата позволява участие в обществени поръчки на фирми на Домусчиеви при спор за дължими милиони?

Published

4 years ago

November 29, 2020

Autor

Сагата с неустойката за приватизацията на “Български морски флот” (БМФ), която дължат братя Домусчиеви продължава вече пета година. Въпросът отново беше повдигнат днес от червения депутат Румен Гечев по време на парламентарен контрол с оправени въпроси към вицеприемиера Марияна Николова.
В края на 2019 година от попитахме “опита ли вицепремиер да спаси 52 млн. лева на братя Домусчиеви за сметка на държавата?” Редица официални документи, с които разполагаме, показаха много съмнително поведение на Николова по казуса и навяват на мисли, че тя е пробвала да протака в бюрократични процедури, за да бъде пропуснат ключов краен срок пред съда, след който вече държавата няма да има възможност по правов път да си вземе дължимите пари. Въпросите, които Гечев отправи днес към Николова бяха следните:
Какви конкретни стъпки е предприело българското правителство в периода февруари-ноември 2020 година за събиране на дължимите средства? Какви конкретни обществени поръчки и бюджетни помощи са получили фирмите на купувача по посочения приватизационен договор, както и свързаните с него фирми? Какви законодателни и нормативни мерки сте предприели, така че фирми, дължащи неустойки към държавата, да не бъдат допускани до обществени поръчки и бюджетни помощи? Отговорът на Николова започна с припомняне на действията на закон на АППК.
Агенцията за публичните предприятия и контрол / АППК (бившата Агенция за приватизация) предяви пред Арбитражния съд при БТПП осъдителен иск срещу “Кей Джи Маритайм шипинг” АД и “Адванс Пропъртис” ООД за солидарното им осъждане да заплатят дължимата на АППК, но неплатена доброволно от Купувача и Гаранта неустойка.
Размерът на предявения пред Арбитражния съд при БТПП иск е 53 094 290.98 лева, включващ главница: 52 252 446.02 лева и лихва: 841 844.96 лева (от 15.10.2019 г. до 11.12.2019 г.). Вместо плащане към държавата, “Кей Джи маритайм шипинг” завежда иск пред Арбитражния съд на БТПП. Те искат да бъде установено, че неустойката по приватизационния договор не се дължи, тъй като държавата е получила заместваща облага. През декември, след като най-накрая се е убедила, че Домусчиев няма да плати доброволно, и малко преди изтичане на давностния срок, агенцията също завежда иск срещу “Кей Джи маритайм шипинг” пред арбитража. Тя обаче така и не отговори на другите въпроси на Гечев, което ядоса депутата на БСП. “Аз ви попитах как българската държава позволява да бъде разигравана от група хора и един основен акционер, който дължи 53 милиона, които с лихвите вече вероятно отиват към 54, на българската държава. Вие позволявате негови фирми да участват в обществени поръчки (бел. ред. – не открихме конкретно “Кей Джи Маритайм шипинг” АД и “Адванс Пропъртис” ООД да участват в обществени поръчки) и да получава нови десетки и стотици милиони. Няма ли да вземете мерки? Вие се явявате на обществени мероприятия и балове с този човек, при положение, че той дължи на българите 53 милиона. И то момент когато ние дори нямаме линейки. Нищо не сте направили и други институции трябва да се заинтересуват защо.
Освен това, вие носите лична отговорност за агенцията за приватизация. Защо държавата оттегли своя представител от Арбитражния съд, за да бъде назначен служебен? Как така българската държава се отказва да определи кой да я защитава? Ами този, който дължи 53 милиона, дали няма да си отдели някой милион да определи кой за го защитава? Вие би трябвало да знаете, че Европейският съд се е произнесъл и в подобни случаи нещата не се решават в Арбитража. Преди да довърши изказването си, председателстващият заседанието на парламента Валери Симеонов му отне думата, с мотив, че е пресрочил времето си. В правото си на дуплика Николова се спря на още публично известни детайли по делото, но така и не отговори на въпроса за достъпа до публични средства на фирми на Домусчиеви.
Договорът за приватизацията на търговския ни флот е от август 2008 г. Тогава 70% от него бяха продадени на германско-българския консорциум “Кей Джи маритайм шипинг” срещу 440.1 млн. лева. През 2013 г. собственик на дружеството стана българският партньор и гарант в сделката – “Адванс пропъртис” ООД. Това е холдингът, който обединява голяма част от бизнеса на братята Кирил и Георги Домусчиеви.
Един от ангажиментите по сделката беше собствениците да имат поне 1,3 млн DWT общ тонаж на корабите (при купуването на БМФ, общият тонаж на корабите е бил 1,4 DWT) на 10-тата година от сделката. Друг е да инвестират в кораби 779,9 млн. лв., както и да поддържат към 2018 г. 2360 средносписъчен плавателен състав. Оказва се, че условията не са спазени. Неустойката за плавателния състав от 11 000 лв. е платена, но тази за тонажа – не е.
Преди да бъде заведено дело от държавата заради БМФ, Марияна Николова на няколко пъти се опитва да забави процедурата, аргументирайки се с липса на достатъчно доказателства и документи, в подкрепа на неизпълнение договора по приватизация на БМФ. Изисква допълнително информация за това има ли и други начини за събиране на дължимото от държавата, освен предявяването на иск в Арбитражния съд към БТПП, като през цялото време се аргументира за “пунктуалността си” със сумата от 549 229 лв., която ще трябва да отпусне министерство на икономиката, за да заведе въпросното дело. Забавянето на агенцията при завеждането на иска е проблемно. Делото на “Кей Джи маритайм шипинг” като първо по време, доколкото решението му ще има значение за правилното решаване на спора по второто дело, би следвало да наложи спиране на производството по делото, заведено от агенцията, и едва ако искът на “Кей Джи маритайм шипинг” бъде отхвърлен, ще започне разглеждането му. След като агенцията е загубила няколко месеца, единственият шанс остава да “изпревари” ответника при формирането на състава в Арбитражния съд. Правилата предвиждат всяка от страните да посочи арбитър, които от своя страна да изберат председател на състава. В случай че не се разберат, тогава той трябва бъде посочен от председателя на Арбитражния съд. Страните могат да правят отводи на арбитрите, когато се съмняват в тяхната безпристрастност. По делото, заведено от “Кей Джи маритайм шипинг”, АПКК иска отвод на арбитъра Андрей Делчев с мотив, че е бил член на УС на КРИБ – организацията, на която Кирил Домусчиев е председател. Освен това, аргументират се от агенцията, адвокат Иван Тодоров, който е пълномощник на ищеца, е мажоритарен собственик на “Сиела Норма”, която също е член на КРИБ. Отводът е отхвърлен от арбитража, а след като АПКК обжалва пред Софийския градски съд, съдът приема, че жалбата е подадена след изтичане на срока за обжалване. С това последната пречка преди започване на делото отпада и неговото разглеждане започва веднага след отмяната на извънредното положение.
По второто дело, по което държавата иска неустойката от “Кей Джи маритайм шипинг” и има всякакъв интерес да се движи бързо, нещата обаче не се развиват гладко. От агенцията посочват за свой арбитър преподавателката по право и адвокат Поля Голева, която според източник от Арбитражния съд е доказала своята обективност и лоялност. Изненадващо обаче преди формирането на състава държавата решава да я оттегли. Мотивът – през 2013 и 2018 г. научни статии на Поля Голева са били публикувани в сборници, издавани от “Сиела”, чиято собственост е свързана адвокат Иван Тодоров Парадоксалното в случая е, че ответникът се съгласява с този довод и също заема позиция, че уж свързаният с тях арбитър трябва да се отведе. След конституирането на състава агенцията иска отвода на Андрей Делчев и по това дело.
Този път мотивът е, че той е арбитър по другия арбитражен спор, заведен от “Кей Джи маритайм шипинг”, по който трябва да се решат сходни въпроси.
Искането е отхвърлено, а решението за това е потвърдено от СГС в началото на октомври.

Мислите ли, че няма да е интересно и на вашите приятели? Споделете тази история!

Post Views: 1

СКАНДАЛ

Време е агентите на Сорос да си затворят големите усти

Published

3 days ago

January 29, 2025

Autor

Високо напрежение! Унгария: Премиерът на Полша е агент на Сорос!

Няма да плащаме цената на чужда война: Унгарският външен министър Петер Сиярто отправи остра критика към полския премиер Доналд Туск, наричайки го „агент на Джордж Сорос“. Причина за това изявление станаха коментари на Туск, насочени срещу унгарския премиер Виктор Орбан. Сиярто подчерта, че Унгария няма да позволи външни сили да диктуват нейната политика и ще взема решения, ръководени единствено от националния си интерес.

Петер Сиярто министър на външните работи на Унгария

Петер Сиярто за Туск: Може да е трудно за агент на Сорос да разбере, но когато става дума за отбори, ние играем за унгарския отбор. Представляваме единствено интересите на Унгария

„Може да е трудно за агент на Сорос да разбере, но когато става дума за отбори, ние играем за унгарския отбор. Представляваме единствено интересите на Унгария. Отказваме да плащаме цената за чужди войни и няма да позволим на никого да застраши сигурността на енергийните ни доставки“, заяви Сиярто в публикация на официалната си страница във „Фейсбук“.

Туск, Сорос и обвиненията към Унгария

За да засили своето послание, Сиярто придружи изявлението си със снимка на Доналд Туск и цитат от негово изказване, в което Туск критикува Виктор Орбан. Унгарските власти отдавна разглеждат Джордж Сорос като основен опонент, обвинявайки го в подкрепа на опозиционни движения и опити за дестабилизация на правителството.

Реакцията на Сиярто бе провокирана от критиките на Туск към позицията на Унгария спрямо санкциите на ЕС срещу Русия. Полският премиер предупреди, че Орбан може да се изправи пред „последствия“, ако блокира удължаването на санкциите. Туск изрази мнение, че подобен ход би показал, че унгарският лидер „играе в отбора“ на руския президент Владимир Путин.

Въпросът за санкциите и позицията на Унгария

Решението за удължаването на санкциите срещу Москва трябва да бъде взето до 31 януари. Унгария обаче настоява, че санкциите не трябва да се подновяват автоматично, а изискват задълбочена дискусия.

Решението за удължаването на санкциите срещу Москва трябва да бъде взето до 31 януари и ще бъде обсъдено на среща на външните министри на ЕС. Унгария обаче настоява, че санкциите не трябва да се подновяват автоматично, а изискват задълбочена дискусия. Будапеща определя санкционната политика на Брюксел като провал, който не само не постига целите си, но и вреди на икономиките на страните членки на ЕС. Унгарските власти заявиха, че ще се консултират с новата администрация на САЩ относно следващите стъпки.

Миналата седмица премиерът Виктор Орбан посочи три условия, които Киев трябва да изпълни, за да бъде преразгледана позицията на Унгария:

– Възстановяване на транзита на руски газ.
– Прекратяване на атаките срещу проекта „Турски поток“.
– Гаранции, че транзитът на петрол през Украйна няма да бъде прекъсван.
Орбан подчерта, че реакциите на Киев и Брюксел ще бъдат ключови за определянето на бъдещата унгарска политика относно санкциите.

Международни реакции и коментари

Фицо

Словашкият премиер Роберт Фицо заяви, че не вижда смисъл да се среща с украинския президент Володимир Зеленски, тъй като Киев не възнамерява да възобнови транзита на газ през Украйна.

Не само Унгария, но и други страни в региона изразиха своето недоволство от настоящата политика на ЕС и отношението към Русия и Украйна. Словашкият премиер Роберт Фицо в интервю за държавното радио заяви, че не вижда смисъл да се среща с украинския президент Володимир Зеленски, тъй като Киев не възнамерява да възобнови транзита на газ през Украйна.

Фицо обвини украинското правителство в организиране на антиправителствени протести в Словакия. Според него една трета от протестиращите в страната са украинци, а изказванията на Зеленски в подкрепа на демонстрациите представляват „недопустима намеса във вътрешните работи“.

Ситуацията в Словакия се изостри с провеждането на масови протести под мотото „Словакия е Европа“. Демонстрантите изразиха опасения, че правителството на Фицо може да отведе страната извън ЕС. В отговор премиерът заяви, че такива твърдения са безпочвени и че правителството никога не е предприемало действия, които да застрашат членството в Съюза.

Заплаха от „цветни революции“

Иракли Кобахидзе

Грузинският премиер Иракли Кобахидзе заяви, че „разпространението на либералния фашизъм в Словакия е абсолютно идентично с процесите в Грузия“.

Фицо предупреди за възможността от държавен преврат в Словакия с участието на „чуждестранни експерти“, които имат опит в организирането на „цветни революции“ в страни като Грузия и Украйна. Това изявление бе направено след извънредно заседание на Съвета за сигурност, свикано по повод информация от разузнавателните служби.

Подобна загриженост изрази и грузинският премиер Иракли Кобахидзе. Той заяви, че „разпространението на либералния фашизъм в Словакия е абсолютно идентично с процесите в Грузия“.

Изявленията на Петер Сиярто, Роберт Фицо и Иракли Кобахидзе отразяват нарастващото напрежение между страните от Централна и Източна Европа и политиките на ЕС спрямо Русия и Украйна. В основата на конфликта стои въпросът за националния суверенитет и правото на страните сами да определят своята външна политика.

Докато Брюксел настоява за единна санкционна политика, държави като Унгария и Словакия изразяват своята съпротива, подчертавайки икономическите и политическите последици за своите народи.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 18

СКАНДАЛ

Корумпираната Урсула плащала на НПО-та от фонд за 5,4 млрд. евро, за да лобират пред евродепутатите за Зелената сделка

Published

4 days ago

January 28, 2025

Autor

Еврокомисията е плащала на НПО-та от фонд за 5,4 млрд. евро, за да лобират пред евродепутатите за Зелената сделка

На пресконференция във вторник лидерът на ЕНП Манфред Вебер каза, че уважава всички НПО-та, които работят на европейско ниво, добавяйки, че те са „изключително важни партньори, които ни дават съвети относно детайлите на законодателство.“

Но, добави той, „в този момент най-важното е да се създаде прозрачност по въпроса за финансирането на НПО-та“.

Патрик Яки, съпредседател на групата на Европейските консерватори, подчерта, че „НПО-тата сега са много важни играчи, особено в брюкселския балон“. Ето защо неговата група търси повече прозрачност за това как се финансират.

Скандалът избухна на фона на новите инструкции на Европейската комисия към зелените групи, че парите, които получават от програмата LIFE на ЕС, вече не могат да се използват за застъпничество и лобиране.

Комисията издаде нови насоки относно това какво могат или не могат да правят групите на гражданското общество, използвайки публични средства, в които се посочва, че определени видове лобиране, пряко насочени към официалните членове на институциите на ЕС — като изпращане на писма или организиране на срещи — може да „представляват риск за репутацията на Съюза.”

С 5,4 милиарда евро финансиране от ЕС, предназначено за периода 2021-2027 г., програмата LIFE е един от най-големите фондове на ЕС. Той финансира предимно екологични проекти като природни резервати или центрове за рециклиране на текстил, но 15,5 милиона евро от фонда отиват за НПО-та под формата на оперативни безвъзмездни средства всяка година, механизъм, първоначално предназначен да балансира влиянието на корпоративните лобистки интереси.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 7

СКАНДАЛ

В Дания всички плачат. Изпаднали в дълбока емоционална криза.

Published

4 days ago

January 28, 2025

Autor

Всички знаят, че анексирането на полуостровите не започва с призиви към бедните емоционални жени, а с въвеждане на войски и референдум.

Някой да му каже вече…😂

Тръмп говорил ултимативно с премиерката на Дания за Гренландия. Източник: Ужасно бе! Вече е опасно!

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е провел 45-минутен телефонен разговор с премиера на Дания Мете Фредериксен, като дискусията била доминирана от темата за Гренландия – стратегически важен арктически остров, автономна част от Кралство Дания. Според източници, информирани за съдържанието на разговора, той е бил напрегнат и конфронтационен, като подчертава нарастващите разногласия между САЩ и техните европейски съюзници.

Гренландия: ключов арктически регион

Гренландия е геополитически и икономически важен регион, богат на природни ресурси, като редкоземни метали, и предлагащ нови морски маршрути през Арктика. С население от едва 57 000 души, островът е обект на интерес от САЩ, Русия и Китай, които се борят за влияние в региона.

Според Financial Times, Фредериксен ясно е заявила на Тръмп, че островът „не е за продан“, но е изразила готовност за по-голямо сътрудничество по отношение на военни бази и минерални ресурси. Тези думи обаче не успели да удовлетворят американския лидер.

Напрегнат разговор и дипломатическа криза

Източници твърдят, че реакцията на Доналд Тръмп в разговора е била агресивна и твърда. „Беше ужасно“, коментира един от информираните служители, добавяйки, че американският президент е заплашил Дания с икономически санкции, включително въвеждане на мита върху датски стоки.

Друг добавя: „Той беше много твърд. Беше като студен душ. Преди трудно можеше да се приеме, че е сериозно. Но мисля, че вече е и потенциално много опасно“.

Трети служител добавя:

„Датчаните са абсолютно изплашени. Намерението на САЩ е повече от ясно – те искат контрол над Гренландия.“

Според източниците, Тръмп е обвинил Дания, че не използва пълния потенциал на острова, и е намекнал за възможността САЩ да предприемат действия, ако техните интереси в Арктика не бъдат защитени.

Американският натиск и заплахи

Тръмп, известен с предизвикателните си външнополитически ходове, заяви на пресконференция: „Гренландия е ключова за нашата национална сигурност. Ние няма да позволим Китай и Русия да доминират в Арктика.“ Белият дом отказа да коментира детайли от разговора, но говорител на Съвета за национална сигурност отбеляза, че президентът е ангажиран с осигуряването на „взаимен просперитет“ за Гренландия и САЩ.

Датската позиция и отговор

Премиерът на Дания Мете Фредериксен проведе среща с ръководители на големи компании като Novo Nordisk и Carlsberg, за да обсъди заплахите на Тръмп. Тя подчерта, че въпреки натиска, Гренландия остава част от Кралство Дания и че правителството няма да отстъпи пред едностранни искания.

Гренландският премиер Муте Егеде също се включи в дебата, заявявайки, че жителите на острова искат независимост, а не американско или датско гражданство. Той обаче изрази готовност да приветства инвестиции в минното дело и туризма.

Глобален контекст и геополитическо напрежение

Разговорът между Тръмп и Фредериксен отразява нарастващата конкуренция за контрол над Арктика. Освен САЩ, Русия и Китай също засилват присъствието си в региона чрез военни и икономически инициативи.

Много европейски дипломати смятат, че натискът на Тръмп върху Дания е част от по-широка стратегия за укрепване на американското влияние в Северния Атлантик. Това обаче задълбочава опасенията, че неговият подход може да подкопае трансатлантическите връзки и да създаде нови кризи между съюзниците от НАТО.

Един бивш датски служител обобщава ситуацията така:

„Това беше много труден разговор. Ако тези заплахи се реализират, отношенията между Дания и САЩ ще пострадат сериозно.“

Случаят с Гренландия подчертава как стратегическите интереси в Арктика могат да предизвикат дипломатически кризи. Докато САЩ настояват за влияние в региона, Дания и Гренландия се стремят да защитят своя суверенитет. Как ще се развие този конфликт зависи от готовността на двете страни да намерят общ език в контекста на глобалната арктическа надпревара.