АНАЛИЗИ
Защо Русия не настъпва?
— Защо не атакуваме?
Това е може би най-належащият въпрос днес!
Имаме изобилие от победоносни доклади, но всички някак са свикнали с факта, че многодневните битки за фермата или хижата на лесничея са се превърнали в епични битки. И очевидно, ако вземем мащаба на Украйна, която сме се заели да денацифицираме и демилитаризираме, това може да продължи още много години.
Защо?
За това има както обективни, така и субективни причини.
Разбира се, много искам да видя големи офанзиви, в стила на пробива срещу германската отбрана в Беларус през лятото на 1944 г. или пробив в балтийските държави през есента на същата година, но реалността е различна.
Какво ни пречи днес да провеждаме стратегически настъпления?
Основният проблем може да се определи като системен.
Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Залужни го нарече „криза на отбраната“, а в западните източници го наричат „проклятието на Първата световна война“. Няма значение как го наричаме! Важно е, че това не е нито „криза“, нито „проклятие“.
През цялата година ние доста успешно решаваме нападателни задачи, при които се взема такова решение. Ние щурмувахме дузина и половина градове, превърнати в мощни крепости.
Освен това те бяха взети не до колене в кръв, но с коефициент на загуба не по-малко от пет „ВСУ-шника“ за един от нашите бойци! И не се съмнявам, че в близко бъдеще ще завършим шлифоването на още две „укрепления“ на украинските въоръжени сили – Авдеевка и Маринка.
Има обаче един проблем. По-точно цял куп проблеми.
Първият е сериозното остаряване на военната теория, според която сме се научили да воюваме преди тази война. За двете години на специална военна операция, пространството на войната коренно се промени. Огромен брой разпоредби в бойните ръководства на всички нива са остарели и не отговарят на реалността.
Освен това самата реалност непрекъснато се променя. Най-очевидният пример е използването на артилерия. Днес е просто невъзможно да видите цели полета, пълни с батареи от оръдия и РСЗО, които се подготвят за артилерийски бараж – те просто ще бъдат унищожени! Както и районите на концентрация на войски, подготвящи се за настъпление.
Там, където преди това, според правилата на бойните действия, имаше безопасна зона, където врагът не можеше да достигне, и където беше възможно, като се запази камуфлажът, да се подготви за атака, сега всъщност има фронтова линия, която врагът гледа като своя фронтова линия и по която нанася високопрецизни удари.
Съвременните средства за разузнаване просто премахнаха концепцията за скрито съсредоточаване на войски на фронтовата линия.
Имаме нужда от нови бойни правила и най-важното, имаме нужда от нова теория и нападателна стратегия, които се опитваме да намерим.
Но за да ги открием, трябва да се решат други проблеми. Основната е контрабатарейната война! Въпреки всички уверения и весели доклади, че вече всичко с нея е наред, тя все още е препъни камък.
Така нашите неотдавнашни активни военни действия в посока Работино бяха фактически осуетени от противника именно защото не успяхме да потиснем неговата артилерия. Нашите щурмови войски попаднаха под обстрел веднага след началото на настъплението си.
Украинската (натовска) артилерия все още превъзхожда нашата и по далечина на стрелба, и по точност. Освен това наситеността на украинската отбрана с разузнавателни и контрабатарейни радари е в пъти по-голяма от нашата.
Имаме нужда от многократно повече далекобойни, високоточни артилерийски системи и средства за артилерийско разузнаване! Можем да компенсираме липсата им само с броя на атакуващите войски и съответно със загубите. Но имаме ли нужда от подобни „месни нападения“?
Въпреки намаляването на проблема с боеприпасите, той не е напълно решен! Артилерията все още не получава толкова боеприпаси, колкото е определено от стандартите за настъпателни операции. Освен това той е сериозно подплатен!
В резултат на това има непотиснати позиции и „крепости“, които вместо да бъдат превзети незабавно, трябва да бъдат щурмувани, което означава загуба на време и даване на възможност на противника да маневрира със сили и средства за отблъскване на нашите атаки.
Проблемът с БПЛА все още не е решен организационно. Днес почти всяка част ги има – но това са главно „доброволчески“ хеликоптери, които доброволците купуват и носят в звената, където местните майстори ги превръщат в страхотни оръжия. Но във войските няма нито една служба, която да се занимава с това.
Няма длъжности на пълен работен ден или колежи. Стига се до точката на абсурда – индустрията изпраща поток от „коптери“ на войските, но те просто се натрупват в складове, тъй като тяхната регистрация и отписване е огромна бюрократична процедура. Сякаш артилерията е писала документи за отписване на всеки изстрелян снаряд…
Противникът ни превъзхожда в разузнавателно-тактическите БЛА. Той има повече от тях, по-качествени са и като оптика, и като време прекарано във въздуха, което му позволява да контролира нашата фронтова линия на много по-голяма дълбочина от нас.
Не можем да гледаме в подобна дълбочина със средствата, с които разполагаме на оперативно-тактическо ниво. И причината е все същата – бюрократичното „коксуване“ на получаване и използване на дронове от складовете на Министерството на отбраната. Военните бюрократи все още не са в състояние да осъзнаят, че днес „дронът“ е същият „консуматив“ като ПТУР или снаряд.
Проблемът с електронната война, който е критичен за всякакъв вид бойни действия, все още не е решен. Във войските се вливат както домашни системи за електронна война, така и индустриални системи, но врагът също непрекъснато подобрява оръжията си за въздушно нападение, опитвайки се да заобиколи нашата електронна война и досега успява.
В същото време, както и при БЛА, войските нямат единен алгоритъм за тяхното използване, няма нито една служба, която да отговаря за това използване, и в резултат на това има почти универсална ситуация, когато задействаните средства за радиоелектронна борба смазват техните собствени БПЛА и комуникации, оставяйки войските слепи и глухи! Необходимо е да се създадат такива алгоритми и организационни решения.
Има и проблеми на бойното поле – необходимо е да се преразгледат съставът и оборудването на щурмовите групи от чисто „пехотни“ към „универсални“, с прикрепени към тях „наша“ артилерия и БПЛА.
Ще бъде непълно, ако не говорим за субективни проблеми. Както и преди, една от основните причини за загубите и неуспехите е лъжата, когато някои „господа шефове“, прикривайки задните си части, съобщават за нещо, което в действителност не съществува.
Докладване за превземането на вражески позиции, които в действителност не са заети, без докладване за изтеглянето на приятелски части от вече завзети позиции.
А понякога те просто не информират за своите движения, което води до факта, че нашите собствени бойци, които се появяват от нищото, се заблуждават за врага и се покриват с огън. Всичко това също съществува, дори след почти две години война!
Точно затова е рано да очакваме големи офанзиви! Без решаването на всички тези проблеми ще бъде хем кърваво, хем неуспешно!
Разбира се, днес можем да атакуваме по същия начин, както атакувахме преди 80 години, но дали това ще бъде правилно и оправдано? Защото обратната страна на такива офанзиви са огромни загуби, които ще бъдат съвсем сравними със загубите в операциите на Великата отечествена война.
Позволете ми да ви напомня, например, по време на Балтийската стратегическа настъпателна операция от 14 септември до 24 ноември 1944 г. ние напреднахме на фронт от около 1000 км, срещу нацистка групировка от 570 хиляди души, имащи 1 милион 546 хиляди на въоръжение – цифри, сравними със сегашния украински фронт.
Нашите загуби възлизат на 61 хиляди убити и 218 хиляди ранени. Успяхме да напреднем 400 километра – в мащаба на Украйна, да стигнем до Кременчуг и да заобиколим Харков. Тоест приблизително 35% от територията на Украйна. Готови ли сме за загуби от такова ниво днес?
Готови ли сме да сложим край на войната, като призовем още един милион наши съграждани в армията и загубим 200 хиляди души убити за освобождението на Украйна?
Затова нека не бързаме! Затова, нека учим!
А когато се научим, тогава ще започнем!
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗИ
Защо се провали България
Иван Спирдонов: Защо се провали България, как кукловодите намериха начин да убедят много българи в обратното?
ЗАЩО СЕ ПРОВАЛИ БЪЛГАРИЯ, КАК КУКЛОВОДИТЕ НАМЕРИХА НАЧИН ДА УБЕДЯТ МНОГО БЪЛГАРИ В ОБРАТНОТО И КАКВИ СА ПЕРСПЕКТИВИТЕ?
За всеки мислещ човек у нас е ясно, че нещото, наречено “преход” се провали със страшна сила. Днес България е сред държавите с най-бързо топящо се население в света. Официално се водим около 6.4 милиона, но де факто едва ли имаме 6 и от тях далеч не всички са българи.
В 1970 год. например, броят на новородените деца у нас е бил почти два пъти по-голям от броя на починалите – 139 000 новородени към 77 000 починали. В 2022 е обратното
Аз не виждам какъв по-важен показател за пропадането на една държава може да има. В 1970 год. например, броят на новородените деца у нас е бил почти два пъти по-голям от броя на починалите – 139 000 новородени към 77 000 починали. В 2022 е обратното – имаме вече 56000 новородени срещу 118000 починали. Отрицателният прираст у нас, тоест – умират повече отколкото се раждат, за първи път е отбелязан в 1990 и оттогава умиращите българи постоянно са се увеличавали, а новородените са намалявали.
Но не е само това. По всички световни и европейски класации родината ни е изпаднала в списъците с много за последните 35 години. Според световния индекс на щастието трайно сме около Конго и Мозамбик, а по коефициента на Джини сме като Того и Руанда!?! Да не говорим за индекса на човешкото развитие, по който изпаднахме на 71-во място, няколко позиции по-долу от Сайшелските острови. Същото е в образованието и здравеопазването. Да не говорим за почти пълното унищожение на армията ни или за упадъка на българския спорт.
Няма да се впускам в подробности за моралната и ценностната ни дегенерация. Писал съм много за това. Писал съм и за множеството разделения в днешното ни общество. Писал съм не един път, че на всички КПП за влизане в България трябва да пише – добре дошли в страната на егоизма, алчността и простотията.
Увуличиха МРЗ от 2025 г.
Днес единствената ценност са парите – само за него, тук и сега, колкото се може повече
ЗАЩО СТАНА ТАКА?
1. У нас беше привнесен абсолютно Чужд модел за устройство на обществото. Неолибералният капитализъм влезе със страшна сила веднага след 10.11.1989, примесен с типично ориенталски подправки – корупция, кражби, престъпност. Освен това той унищожи всякакви идеи, морал, етика, ценности. Днес единствената ценност са парите – само за него, тук и сега, колкото се може повече.
2. Скоростното разрушаване на държавата, особено с идването на Н.В. след 2001 година. Чак тогава. А историята е доказала, че нашия народ може да просперира само при наличие на силна държава субект. Иначе става мазало…както и стана. Вместо силна държава, диктуваща икономическа, социална, вътрешна и външна политика, получихме западни куратори, мутри, групировки и пълен хаос.
3. Народопсихология – българинът е индивидуалист. 500 год. Турско робство са ни променили на генетично ниво. Десетки поколения са били загрижени само за едно – как да оцелеят. Понеже е нямало държава или някакви обществени структури, всеки се е спасявал кой както може. Но той е и завистлив. Той мрази комшията, понеже има по-хубава кола, примерно. Навремето го е мразел, понеже има повече крави или кокошки.
Само дебил може да повярва, че европейския и глобалния елит някога ще ни допусне в кръга на богатите западни страни… Парадоксално е, че за 18 години в ЕС ние нямаме още и 200 км истинска нормална магистрала
4. Влизането ни в НАТО и ЕС съвсем ни доунищожи. Само дебил може да повярва, че европейския и глобалния елит някога ще ни допусне в кръга на богатите западни страни. Както преди 20 години така и днес нашите “партньори” ни смятат за хора и общество втора, да не кажа трета категория. Парадоксално е, че за 18 години в ЕС ние нямаме още и 200 км истинска нормална магистрала. Тях ги интересува да сме послушен пазар за боклуците им, както и важното ни географско положение, за да го използват при геополитическите си начинания. Ползват ни като прислуга – когато и за каквото им трябваме. Това е и в национален и в персонален мащаб. Няколко стотин успели българи в САЩ или западна Европа са само изключения, потвърждаващи правилото.
5. Дирижираният избор на управници. По време на целия ни преход или поне след 2001 у нас няма реални избори. Всичко е предварително подготвено и нагласено. И днес също е така. Ако някой вярва, че гласувайки за един коя си партия, тя ще промени хода на развитието на България, жестоко се лъже. Нито нашите, нито външните кукловоди няма да допуснат такава партия не до властта, а дори и до парламента. Народното мнение и народния вот нямат абсолютно никакво значение. Решенията се вземат от чужди посолства, служби и наши олигарси.
КАК КУКЛОВОДИТЕ УСПЯХА ДА УБЕДЯТ МИЛИОНИ, ЧЕ ПРОГРЕСИРАМЕ И СЕ РАЗВИВАМЕ?
1. Зомбиране чрез тотален контрол върху медиите. Много милиони хвърлиха чужди фондации и НПО да ни убеждават, че всичко е перфектно. И много българи им повярваха – особено в София и няколко още големи града. Днес в тези градове има десетки хиляди, които са убедени, че България просперира. Разбира се, те съдят по себе си и обкръжението си – прилични доходи, хубави коли и жилища, екскурзии в чужбина и т.н. Хич не им и пука, че цели области се превръщат в пустини. Населението на област Габрово, например, е спадало 2 пъти за 30 години, а на Видинска област – почти 3 пъти. И не са само те. Почти всички български региони се обезлюдяват. Обаче за повярвалите в успеха на “прехода” това са “нормални” и естествени процеси, ако изобщо знаят за тях. Те приемат такива промени за резултат от влиянието на свещените им мантри „свободен пазар“ и „свободна конкуренция“
2. Разрушение на образованието. Не е тайна, че и в образованието – една от най-важните сфери на развитие за всяко общество, отдавна си “развяват байрака” Отворено общество и подобни. Огромната част от учителите, макар и свестни и честни хора, са принудени да преподават на децата пълни глупости. Целта на нашата образователна система отдавна е да създава полуграмотни полуроби, а не образовани българи. Може на някои да им звучи пресилено, но нещата са точно така. В системата на висшето образование е още по-зле.
3. Екстри на час по лъжичка. Както веригите хранителни магазини пускат промоции, така и на българите им пускат екстри на час по лъжичка. И тези екстри се раздухват от пропагандата до небето. Влизането в Шенген е типичен пример.
4. Унищожаването на историческата памет. Този фактор за въздействие е много важен. От десетилетия ни набиват в главите колко добре сме били през турско и през царско, обаче дошли въшливите руснаци и ни извадили от турския и царския рай. После ни наложили комунизма, при който милиционерите разстрелвали хора по улиците, нямали сме какво да ядем и да обличаме и не сме можели да пътуваме в чужбина.
За всички неуспехи после са виновни същите комунисти и ченгета от ДС, които нарочно били проваляли светлото “западно бъдеще”, за да можели да ни върнат в соца. Това звучи смешно за повечето хора на над 50 години, обаче за много от по-младите вече е истина. А да не забравяме, че дори родителите на днешните 18-20 годишни вече са расли в годините на “прехода”.
Друга тема е, че дори и да имат значителна роля в “прехода”, голяма част от тези “комунисти” отдавна са мъртви, а децата им са пребоядисани и нямат нищо общо с комунизма. Разпадът, а и самата партия БСП са типичен пример за тези процеси.
5. Унищожаване на националната култура и изкуство. Огромната част от вече две поколения българи се възпитава с чалга. Тази чалга не е само в музиката. Вместо истинско изкуство, днес масово ни се налага култа към парите, към разврата, към лакомията и най-вече – към простотията. Да си самовлюбен, алчен и прост е модерно. Не ти трябва да разбираш от класическа живопис, от театър, опера или сериозна музика. Трудно и тежко е.
По-добре да си припяваш Фики – “Oтпусни се малко. А наздраве и да ни е сладко… Дай да видя колко те бива… Завърти се малко…” и да гледаш просташки клипчета в тик ток или тъпи риалити шоута по наведени телевизии.
Има още много да се напише по темата, но това е пост във Фейсбук, а не научна статия.
Един извод е напълно ясен и не ми дава мира – днес ние сме като във втората половина на XIII век. Тогава черната чума, ред неплодородни години и феодалната разпокъсаност правят тъй, щото България губи повече от ⅓ от населението, изпада в разделение, дълбока криза на ценностите, нарояват се всякакви религиозни секти и учения. Исихазмът, проповядващ примирение пред всичко, е бил официална доктрина на най-важната институция – църквата. В край на краищата, заради всички тези фактори, България става много лесна плячка на изгряващата сила Османски султанат, който по него време дори още не е централизирана държава.
Още нещо – и тогава сме се надявали някой да ни спаси, обаче нито походът на Сигизмунд, нито на Владислав Ягело (Варненчик) успяват да го направят. Друга тема е, че и двамата са преследвали свои цели, а не освобождение на България и че тогава тези католически армии са гледали на българите като на еретици, тоест – пак като на хора втора ръка.
Резултатите от 35 годишния ни преход сега са подобни, дори и без чума населението намалява и няма никакво национално или колективно мислене. Имаме подобна на средновековната феодална разпокъсаност, при която местни дерибеи де факто притежават цели общини. Имаме и пълен упадък на ценностите. И днес официалната доктрина е, подобна на исихазма – не трябва да се борим, а трябва да сме доволни, защото това е прогрес, а не падение. И днес се надяваме някой друг да ни спаси. Разчитаме пак на западните ни партньори, без да се сещаме, че, както в средновековието, те пак гледат на нас като на хора втора ръка.
А най-лошото от всичко е, че днешна провалена, разделена и обезлюдяваща се България пак граничи с развиваща се, единна и мощна Турция, която, на всичкото отгоре, винаги ни е смятала за своя “плячка”!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
‼️🇷🇺4 възможни сценария за прекратяване на войната в Украйна описва The Times
▪️Украйна е „на колене“, въпреки че „все още не е счупена“. „Картината на бойното поле никога не е била толкова мрачна. „През 2024 г. руската армия окупира 6 пъти повече украинска територия, отколкото през 2023 г.“, се казва в статията.
▪️Публикацията предлага „да не се вземат предвид малко вероятните сценарии, свързани с внезапната смърт на Путин или магическа украинска контраофанзива“. И идентифицира 4 „реалистични изхода от войната“.
🔺1ви сценарий – поражение на Украйна. Това може да се случи, ако Русия реши да продължи войната и Украйна бъде отрязана от подкрепата на САЩ. Изданието смята, че „Тръмп ще бъде предпазлив да допусне такъв катастрофален резултат“.
🔺Вторият сценарий е „лош мир“, когато, при липса на подходяща подкрепа от САЩ, Украйна „от слаба позиция“ ще подпише мирно споразумение, което ще доведе до разделяне на страната и установяване на марионетно правителство в Киев.
🔺3-ти сценарий – прекратяване на огъня като част от преходна фаза, водеща до окончателно споразумение, мирно споразумение и реален край на войната.
➖“Това може да доведе до регионална стабилност и оцеляване на Украйна с ограничени гаранции за сигурност и икономика.” В същото време „прекратяването на военните действия само по себе си просто би замразило войната по съществуващите фронтови линии, позволявайки военните действия да започнат отново в удобно за Русия време“.
▪️Държавният секретар на САЩ Марко Рубио е за дългосрочно споразумение.
🔺Четвъртият сценарий предполага споразумение, при което Киев ще се окаже „в позиция на сила“.
▪️При този сценарий САЩ „ще дадат власт на Украйна да участва в мирни преговори от позиция на сила“.
▪️„Укрепване на Украйна“ означава Тръмп да наложи санкции срещу Русия и да обещае да подкрепи Украйна с оръжия и пари, ако Русия реши да избегне мирните преговори или „недобросъвестно участва в тях“.
▪️Но дори при този сценарий е малко вероятно териториалните придобивки на Русия да бъдат сведени до нищо.
▪️Дали Украйна печели или губи в крайна сметка ще се определя не от териториални въпроси, а от това в чия сфера на влияние ще бъде страната след последния изстрел, пише Times.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗИ
Предизвикателство към глобализма: „турбо метлата“ Тръмп
Реалистични ли са целите, които си поставя новият обитател на Белия дом?
Коментирайки първите 24 часа от мандата на 47-ия президент на САЩ, руският външен министър Сергей Лавров отбеляза, че приоритетните решения, взети от новия обитател на Белия дом, ясно показват с какви методи президентът Тръмп и неговата администрация възнамеряват да насърчават интересите на САЩ на световната арена.
„Интересът на САЩ никога не се е променял в зависимост от това дали демократи или републиканци са в Белия дом, интересът е винаги да бъдат по-силни от всеки конкурент. Предишното управление се ръководеше от същата задача“, отбеляза Лавров.
Що се отнася до задачите, които си поставя новият лидер на западния свят, шефът на руската дипломация е абсолютно прав – САЩ имат предимство пред всички, във всичко и винаги. Но визията за тези предимства, образът на „златния век“ на Америка, настъпването на който самият Тръмп обяви, според мен поразително го отличава от всичко, което се случи в западната политика през последните 15 или дори 30, години.
Да вземем за пример прословутия глобализъм, чиито идеи по нареждане на Съединените щати бяха пропагандирани в света както при демократите, така и при републиканците (включително и при самия Тръмп в първия му мандат, въпреки че той лично имаше малко общо с това), с целия му безумно фалшив зелен дневен ред, с джендърното разно(задраскано) безобразие и други девиации.
Ще дам конкретен пример или по-скоро два примера наведнъж. Единият от тях е добре познат на широката публика, за другия се говори малко и само сред тесния кръг фенове на видеоигрите.
Холивуд, който е може би главният пропагандатор на „прогресивните” идеи, наскоро прие регламент, според който филми (независимо от тяхното значение и културна стойност) не могат да се класират за Оскар, ако не отговарят на либералните насоки както от гледна точка на самия процес на създаване на филми, така и по същество по темите, изобразени на екрана. Един от най-ревностните борци за утвърждаването на тези норми беше най-големият представител на американската филмова индустрия Disney. Това първо.
И второ. Известната, или още по-добре, скандалната американска инвестиционна корпорация Black Rock прокарва едно и също нещо чрез своите инвестиционни проекти в продължение на много години, но в индустрията на видеоигрите в резултат на това много западни производители се оказаха на ръба на фалита или разпадането на техните компании. Е, просто геймърите не се изкушиха и не харесаха тези ЛГБТ простотии.
И какво сега? С първите си укази Тръмп:
анулира участието на САЩ в Парижкото споразумение за климата, тоест нанася удар на изключително съмнителната от научна гледна точка зелена идеология;
напуска СЗО (Световната здравна организация), която сега е обвинена в умишлено и неоснователно преувеличаване на темата за пандемията от коронавирус, както и в намерението да ваксинира населението без съгласието на ръководството на съответните държави, което също беше едно от проявите на идеите на глобалистите;
утвърждава държавната концепция, според която в Съединените щати признават само два пола, съответстващи на биологичния пол – мъжки и женски;
и в същото време забранява на транссексуалните лица или хора, които се смятат за такива, да служат във въоръжените сили на САЩ, да участват в спортни състезания наравно с лица от различен от техния биологично определен пол (без повече побоища на жени на боксовия ринг от маскирани мъже), да използват съблекални и тоалетни, които не отговарят на техния биологичен пол, и като цяло да получават някакви предимства само на основание, че са „различни“.
По този начин глобалистите и глобализмът, като феномен или дори нова квазирелигия, получиха удар в слабините. И този удар, вероятно, не е последният.
Друга рязка промяна в приоритетите беше отношението на Тръмп към съюзниците на САЩ в Европа. Почти всички вече говорят, че Съединените щати възнамеряват да ги принудят да внесат не мижавите 2%, а цели 5% от БВП в „общия фонд“ на НАТО. Но такава очевидна намеса във вътрешната политика на европейските държави никога не е била обсъждана досега.
Днес дори списъкът на гостите, поканени от Тръмп на неговата инагурация, се оказва много показателен.
Няма я нито шефката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, нито канцлерът Шолц, нито президентът Макрон, нито премиерът Стармер, нито, да ме прости, Зеленски. Да, ще каже някой, по протокол обикновено не ги канят на подобно събитие.
Но протоколът не попречи на Тръмп да покани ръководителя на италианското правителство Джорджия Мелони, президента на Аржентина Хавиер Майли, съпредседателя на партията “Алтернатива за Германия” Тино Хрупала, члена на парламентарната група на AfD Беатрикс фон Щорх, както и британския десен популист и ръководител на Реформаторската партия Найджъл Фарадж.
Освен това официална покана да присъства на церемонията дори беше изпратена до китайския президент Си Дзинпин, който учтиво отказа и изпрати на негово място своя заместник Хан Джън.
Интересно беше да наблюдаваме сред гостите както верния съюзник на новия президент и яростен тръмпист Илон Мъск, така и други като основателя на Amazon Джеф Безос и шефа на Meta Марк Зукърбърг, които само довчера се кълнеха във вярност към идеите на глобализма, а днес напълно подкрепят Тръмп.
Сред гостите беше и Шоу Чу, собственикът на социалната мрежа Tiktok, 50% от която Тръмп възнамерява да „изстиска“ в полза на САЩ.
Ако към всичко изброено добавим плановете за връщане на Панамския канал под юрисдикцията на САЩ, намерението за започване на търговска война с Канада, Мексико, страните от БРИКС и дори Европа, както и издигането за нов ръководител на Държавния департамент на Марк Рубио и като специален представител на САЩ за Украйна Кийт Келог за завършване на украинския конфликт, тогава си струва да се признае, че „новата метла“ Тръмп, която традиционно винаги мете по новому, то в случая 47-ият президент направо може да претендира за титлата „турбо метла“.
Започна много активно. Ще видим скоро как ще продължи. Главното за Русия е да не забравя казаното от Лавров: Каквото и да прави Тръмп, той го прави единствено в интерес на Съединените щати и така трябва да се третира.
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
Метресите във властта
-
EXPRESS TV4 months ago
Бесен скандал между Тошко Йорданов и невежата но нагла Лора Крумова разтресе ефира!
-
EXPRESS TV4 months ago
Превземане. Кои са хората на Пеевски в ГЕРБ и БСП, и има ли КОЙ да го спре. Говори Татяна Дончева
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Главчев изпраща Български войски във фашистка Украйна да убиват руснаци
-
БЪЛГАРИЯ5 months ago
Поредните истерични брътвежи на Пеевски
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
За какво ни е ООН, не върши никаква работа, “Генералния секретар”, не вършеща нищо мижитурка
-
АКТУАЛНО4 months ago
„Такива големи загуби немците отдавна не са имали“: Цяла бригада изчезна. Развръзката е близо
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Патологичния мафиот Борисов отново драпа за президент