ПАРИ

Идва ли Видовден за любимите фирми на властта?

Published

4 years ago

June 3, 2021

Autor

Изнесените от служебния финансов министър огромни загуби за хазната не са новина, но са съществена стъпка за повече прозрачност в работата на НАП.

Ще излезе ли заек от шапката на служебния финансов министър Асен Василев и ще видим ли ново отношение на данъчни, митници, контролни органи към любимите фирми на властта? Ще помогне ли с нещо осветяването на огромните несъбираеми задължения към хазната, ще секне ли поддържането на огромни фиктивни касови наличности от част от българския бизнес?

Тези въпроси звучат почти риторично, защото засягат системни проблеми в работата на НАП и митниците. Много от обявените от Асен Василев практики всъщност не са новина. Това обаче не е оправдание за бездействието досега. Служебното правителство направи силна заявка, че системата ще бъде извадена от инерцията. Краткият мандат няма да стигне за генерална промяна, но пък може да наложи максимална прозрачност, от която следващите кабинети ще е трудно да отстъпят. Какво разбрахме досега?

Отписването на стари задължения се е превърнало в спорт

Само за 3 години – от 2017 до 2020 г., НАП е отписала по давност задължения в размер на 10 млрд. лв. Ежегодно данъчните отписват задължения в размер на 2-3 млрд. лв., които не са успели да съберат в максимално позволения от закона срок от 10 г. Извън отписаните суми към НАП са натрупани други 10 млрд. лв. просрочени задължения, които на свой ред са трудосъбираеми, обяви служебният министър Василев.

В розовия свят на ГЕРБ, в който има пари за раздаване, защото митниците и данъчните работят безотказно, тези суми звучат втрещяващо. Огромният размер на погасяваните по давност задължения обаче не е новина. Още през 2019 г. се разбра, че отписваните по давност задължения са достигнали космически нива. Одит на Сметната палата за събираемостта на данъците и осигуровките в НАП за периода 2013-2016 г. показа, че само в рамките на 1 година – 2016, са отписани общо 10,3 млрд. лв. (тогава влезе в сила промяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, която даде възможност на данъчните да отписват задълженията с изтекла абсолютна давност по служебен път, без да се чака волеизявление на длъжника). Просрочените задължения към края на 2016 г. достигаха рекордните 30 млрд. лв., а данъчните бяха определили като несъбираеми 85% от тях.

Това, което впечатлява в действията на служебния министър, е не толкова самите данни, колкото готовността те да бъдат обявени. Данъчните не обичат да признават провалите си и медиите трябваше да водят съдебни дела, за да се сдобият с тази обществено значима информация. Публикуването на данните и стандартизирането им в отделна секция на сайта на НАП ще е значим напредък по линия на прозрачността в работата на данъчната администрация.

Показателен е и

отказът на Василев да приеме тези високи нива

на несъбираемост като нещо нормално. Неговото поведение изпъква на фона на доста наглите оправдания на бившата шефка на НАП Галя Димитрова. В опит за защити данъчните тя обясни, че отписваните през 2017-2020 г. задължения са трупани преди периода 2006-2009 г., т.е. отдавна, и данъчните са били безсилни да ги съберат в максималния срок от 10 г. заради многото схеми за заобикаляне на закона. Това на практика е признание за дългогодишния отказ/провал на държавата реално да издирва и наказва некоректните длъжници. Само за сравнение – отписваните с лека ръка 3 млрд. лв. годишно надхвърлят годишния приход от корпоративен данък. Наистина, тази битка е дълга и наказването на длъжниците на фиска не зависи само от НАП, но не може изначално да бъде обявявана за безсмислена. А и ГЕРБ управлява 12 години. Защо партията не е намерила сили или воля да промени закона, за да не може той да бъде заобиколен, е въпрос, но който нито Галя Димитрова, нито останалите яростно защитаващи “успехите” на Борисов желаят да отговорят.

Призракът на други неработещи институции наднича и зад темата с касовите наличности, корупцията и купуването на гласове за избори, повдигната от служебния министър Василев. Поддържането на огромни касови наличности също не е новина. През 2017 г. НАП изнесе данни за огромни касови наличности, поддържани от част от българския бизнес. На база на подадените от самите компании декларации за 2016 г. данъчните установиха, че 1289 фирми държат в каса наличности от над 1 млн. лв. Или общо 13 млрд. лв. Данъчните предупредиха, че започват проверки и дадоха възможност на фирмите сами да коригират декларациите си. Проверките потвърдиха основната причина за декларирането на фиктивни касови наличности – отклоняването на средства на фирмите за лични нужди на собствениците и свързани с тях лица, или така нареченото скрито разпределение на печалба. По закон то се санкционира с глоба, а сумата на неоткритата касова наличност се третира като дивидент и се облага с данък. В резултат от кампанията през лятото на 2018 г. НАП отчете, че касовите наличности в анализираните фирми са намалели с близо 5 млрд. лв. към края на 2017 г.

Сега картината обаче е по-интересна, защото фокусът на проверките не са фирмените пари, отклонявани за лични луксозни покупки, а използването на сумите за купуването на вот и корупция. Тук по никакъв начин не може да се очаква резултат от самата НАП – освен самото установяване на фиктивни касови наличности, и темата ще трябва да получи продължение от други органи като МВР и прокуратура.

Най-интересен е фокусът на НАП върху

фирмите, получаващи най-големия пай от публичното финансиране

под формата на обществени поръчки и изпълнение на европроекти. Разпространените данни за най-големите получатели на обществен ресурс направо звучат революционно, дори и без конкретика за самите компании, каквато няма как да очакваме от НАП. Служебният министър Василев обаче даде ясно да се разбере, че имената на компаниите ще бъдат обявени след получаването на съгласие от съответните ресорни министри, възложители на поръчки.

Направо не е за вярване, че след години затваряне на очите институциите не само ще признаят явната концентрация на обществен ресурс в шепа фирми, но тези компании ще бъдат щателно проверени. Темата за концентрацията също не е нова. През 2016 г. бившият финансов министър Симеон Дянков скандализира строителния сектор със сходно твърдение – че големите поръчки в бранша отиват в 5 фирми, и дори се стигна до писане на опровержение от страна на Камарата на строителите, че в бранша няма картел. (Междудругого – по същото това време премиерът Бойко Борисов отмени търговете за строителство на магистрала “Хемус” по подозрение, че ще се строят от свързвани с Делян Пеевски и Валентин Златев фирми, а сега същата тази магистрала се строи съвсем натъмно от незнайно кого).

Сегашните данни на данъчни и МФ за концентрация при получателите на обществени ресурси са повече от показателни. 7 компании през 2020 г. или 0,007% от всички получатели на публични средства (96 150 фирми) са взели договори за 3,4 млрд. лв., което е 22% от общия разпределен обществен ресурс (15,818 млрд.лв.). Огласяването на самите компании надали ще е толкова голяма изненада – повечето процедури за възлагане на договори са публични, но голямата новина тук е, че най-после ще бъде направена и проверка на тези компании и поне временно комфортът за любимите фирми на досегашната власт свърши. Неслучайно данните за концентрация бяха засечени с друг списък – този за получателите на кредити от Българската банка за развитие. Предстои да видим дали всички тези действия на служебния кабинет ще доведат до устойчиви решения и по-конкурентна икономика, без фаворизирани фирми.

Post Views: 1

ПАРИ

България на крачка от тоталната криза, в която ни вкарват продажни политици

Published

13 minutes ago

January 23, 2025

Autor

Роберта Мецола пред Росен Желязков: България е на крачка от тоталната криза след приемането на еврото

България е на крачка от приемането на еврото. Това каза председателят на Европейския парламент Роберта Мецола на брифинг пред медиите след срещата си с премиера Росен Желязков в Европейския парламент в Страсбург.

Желязков разговаря с ръководителите на европейските институции в Страсбург днес. Това са председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, председателят на Европейския съвет – Антонио Коща и председателят на Европейската комисия – Урсула фон дер Лайен.

По-рано днес той обясни, че целта на посещението му е да затвърди с практически действия ясната принадлежност на България към европейското семейство.

Първата му среща беше с Роберта Мецола в Европарламента. Това е част от традиционния кръг на представяне пред институциите за всеки новоизбран премиер на държава членка на Съюза.

„Днес, в сърцето на Европа, имах една топла среща с председателя на Европарламента. За нас, българското правителство, е изключително важно още в първите часове да направим срещи в европейските институции, за да заявим ясно своите разбирания за бъдещето на България“, заяви той след срещата.

„Основна тема и цел през следващите месеци ще бъде защитата на бюджет, който да гарантира стабилни публични финанси. За да може да говорим за енергийна сигурност и енергийна свързаност, защото всички социални мерки, които предстоят, минават през стабилни публични финанси – а за бизнеса изключително важни са енергийната сигурнист и свързаност. Ще се опитаме до една година да убедим нашите европейски партньори в нашата стабилност и в способността на България да управлява добре публичните си финанси“, каза още премиерът.

Председателят на Европейския парламент английската агентка Роберта Мецола също коментира ситуацията у нас и насърчи усилията ни за влизане в Шенген и еврозоната.

„След седем парламентарни избори в рамките на само три години аз научих една много важна дума на български – „стабилност“. „Стабилност“ е това, което хората в България искат, и аз съм уверена, че с вашето правителство ще можете да им го дадете“, заяви председателят на Европейския парламент Роберта Мецола.

„България е много близо до присъединяването към еврозоната. Това ще приближи държавата ви още повече към сърцето на ЕС и аз подкрепям усилията ви да го постигнете колко се може по-бързо. Както Шенген, така и приемането на еврото, ще улесни живота на европейските граждани, които могат лесно да сравняват цени, да търгуват и да пътуват. То ни дава стабилност, като насърчава растежа на работните места в условията на поредица от кризи, а в настоящия контекст емитирането на втората по важност валута в света ни дава откровено голяма полза в един иначе много неспокоен свят“, каза още тя.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 0

ПАРИ

Пари в държавата няма

Published

15 hours ago

January 23, 2025

Autor

Министър Петкова пред Съвета за съвместно управление: Пари в държавата няма

Притеснителни данни за състоянието на бюджета и приходите на държавата е изнесла министърката на финансите Теменужка Петкова на днешния съвет на управляващата коалиция. Това разказаха пред “24 часа” участници в съвета на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС-ДПС.

Заради притеснителното състояние на хазната още следващата седмица четворната коалиция ще свика съвет за бюджета. Още повече, че правителството трябва спешно да изработи бюджет за 2025 година, след като вариантът на служебния кабинет се оказа напълно неприемлив за политическите сили.

На днешния съвет, както стана ясно, управляващите са се разбрали кои депутати ще са председатели на парламентарните комисии.

На него присъстваха от ГЕРБ – СДС зам. председателите на ПГ на ГЕРБ – СДС Рая Назарян, Деница Сачева и проф. Костадин Ангелов, от „БСП – Обединена левица“ вицепремиерът Атанас Зафиров, министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов, зам.-председателят на ПГ на „БСП – Обединена левица“ Кирил Добрев и зам.-председателят на Народното събрание Драгомир Стойнев. От ПГ на „Има такъв народ“ – председателят Тошко Йорданов, зам.-председателят на ПГ Станислав Балабанов и Павела Митова. От „Демокрация, права и свободи“ – ДПС – председателят на ПГ доц. д-р. Джевдет Чакъров и зам.-председателят на ДПС-ДПС Валентин Тончев.

За първи ротационен председател на ССУ беше избран проф. Костадин Ангелов, който за срок от три месеца ще ръководи съвета.

На днешното заседание като представители на правителството присъства финансовият министър Теменужка Петкова и вицепремиерът Томислав Дончев. Дончев бе определен да ръководи работата по изготвянето на общите законодателна и управленска програма.

Теменужка Петкова запозна ССУ с финансовото състояние на държавата и спешната нужда от редовен бюджет. Според присъствали на заседанието финансовият министър е докладвала за реалното финансово състояние на държавата, от което на всички им е станало ясно, че “пари няма”. Заради драматичното положение в хазната е решено, че ще има отделен Съвет другата седмица, посветен на бюджета.

ССУ заседава и обсъди темата с комисиите в парламента, за да може те да заработят и да започне придвижването на законите. Още утре в пленарната зала въпросът ще бъде поставен на обсъждане.

Заседанието на Съвета за съвместно управление е протекло в консенсусен дух, в разбирателство, без никакво напрежение по разглежданите теми.

Единодушно ССУ одобри, решенията от съвета да се съобщават с общи прессъобщения. Този подход бе възприет още по време на преговорите за съставяне на правителство.

Съветът за съвместно управление (ССУ) е записан като механизъм за вземане на решения в коалицията между ГЕРБ-СДС, “БСП-Обединена левица” и “Има такъв народ” (ИТН). ССУ ще има ротационен председател, който се избира на ротационен принцип за срок от 3 месеца. Негова задача е да организира дневния ред, да модерира заседанията и да осигурява изпълнението на приетите решения, предвижда още споразумението. Заседанията ще са на всеки две седмици, както и при извънредни ситуации, а решенията да се взимат чрез консенсус, е посочено още в споразумението. При липса на такъв, изрично е посочено, че въпросът може да бъде отложен за допълнително обсъждане или да се изготви компромисно предложение, а вето при вземане на решения може да се налага от поне две от страните по това Споразумение.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 0

ПАРИ

Еврото пред сериозна криза

Published

2 days ago

January 22, 2025

Autor

Еврото на прага на сътресения: 2025 г. като повратна точка за Европа и валутата ѝ: Според анализ на South China Morning Post, 2025 г. може да се окаже критична за европейската валута и икономика. Рисковете са свързани с геополитически, икономически и демографски фактори, които се съчетават в уникално предизвикателство за Европа, притисната между икономическите амбиции на САЩ и Китай.

В рамките на глобалния триъгълник между САЩ, Китай и Европа, Старият континент се откроява като най-слабата страна.

Уязвимост на Европа в глобалния контекст: В рамките на глобалния триъгълник между САЩ, Китай и Европа, Старият континент се откроява като най-слабата страна. Причините за това са многопластови, като се започне от структурни проблеми в европейската икономика и се стигне до политическите и демографски предизвикателства.

Един от основните рискове за еврото произтича от потенциалното изтегляне на европейски капитал към САЩ. Обещанията на Доналд Тръмп за нови мита, стимулиране на вътрешното производство и депортиране на незаконни имигранти създават условия за икономическа несигурност. Тези политики могат да доведат до растеж на лихвените проценти и увеличаване на фискалния дефицит на САЩ, но също така биха направили страната привлекателна за европейските инвеститори, които търсят стабилност и висока доходност.

Ролята на печатането на пари

Стана ясно, кой е босът на печатницата за едни от най-добрите ментета на евро и долари в Европа

масовото печатане на пари може временно да стабилизира икономиките, но последствията от тези действия са неизбежни

Пандемията от COVID-19 показа, че масовото печатане на пари може временно да стабилизира икономиките, но последствията от тези действия са неизбежни. Централните банки успяха да избегнат сериозна финансова криза благодарение на огромните ликвидни инжекции, но тези мерки увеличиха инфлацията. Според анализа, 2025 г. може да се превърне в повторение на кризите от миналото, подобни на спукването на „дотком“ балона през 2000 г., когато еврото падна до около 80 цента спрямо долара.

Европа губи конкурентоспособност

Европейската индустрия, особено автомобилната, е сред най-уязвимите сектори. Дълго време тя бе двигател на растежа

Европейската индустрия, особено автомобилната, е сред най-уязвимите сектори. Дълго време тя бе двигател на растежа благодарение на иновации и брандова стойност, но сега е изправена пред значителни предизвикателства. Китайският пазар, който някога беше основен източник на печалби, вече не предлага същите възможности. В Китай се очакват мащабни ценови войни през 2025 г., които ще засегнат допълнително европейските производители.

Енергийният сектор на Европа също е под натиск. Енергийната криза, породена от войната в Украйна (сгрешени политики, бел. на ред.) и зависимостта на континента от външни доставки, изтласква индустрии към региони с по-ниски разходи и стабилни доставки на енергия. Това допълнително засилва структурната слабост на Европа спрямо Китай и САЩ.

Демографски предизвикателства и пазарът на труда

миграционните политики създават допълнителен натиск върху икономиките на развитите държави

Промените в демографските структури и миграционните политики създават допълнителен натиск върху икономиките на развитите държави. В САЩ средната възраст на населението нараства, а пенсионната вълна на бейби бумърите прави страната все по-зависима от имиграцията. Политиката на Тръмп срещу нелегалните имигранти може да доведе до рязък ръст на заплатите, което ще увеличи инфлационния натиск и ще ограничи способността на Федералния резерв да намали лихвите.

Възможен сценарий за еврото

Прогнозите за 2025 г. са мрачни за европейската валута. След години на относителна стабилност, еврото може да претърпи сериозен спад, подобен на този в началото на века. Според анализа, Европа е структурно по-слаба от тогава, което прави ситуацията още по-рискова.

Последици за глобалната финансова система

Ако ликвидната подкрепа на централните банки отслабне, светът може да навлезе в нова фаза на финансови сътресения. Ликвидността, която предотврати кризи по време на пандемията, вече е трансформирана в инфлация. Когато тази инфлация стане неуправляема, последиците ще се проявят под формата на фискални и дългови кризи в уязвими региони като Европа.

2025 г. може да се окаже преломна година за еврото и европейската икономика. В свят, доминиран от напрежения между САЩ и Китай, Европа изглежда като слабият играч, изправен пред структурни, демографски и икономически проблеми. Глобалната финансова система е на кръстопът, а печатането на пари, което временно стабилизира икономиките, сега заплашва да се превърне в катализатор за нова криза.