ФОКУС

ИЗНЕНАДА: Илияна Йотова щяла да сменя Румен Радев?

Published

2 months ago

November 28, 2024

Autor

Някои наблюдатели са скептично настроени изобщо към сценария жена в България да спечели президентския пост

България никога не е имала жена президент. Сънародниците ни са по-склонни да възприемат мъж начело на страната, независимо дали поведението му е тип силна ръка, или тип баща на нацията. Дамите са одобрявани за част от президентския тандем за вицета. Малко като семейство в патриархален стил.

Имало е представителки на нежния пол, които са се опитвали да привлекат избиратели и да се класират за “Дондуков“2. Например въпреки високото си одобрение и биографията си на еврокомисар Меглена Кунева не можа да отиде дори на балотаж през 2011 г. И тук решаващ не е факторът “пол”, а просто защото не беше кандидат на някоя от големите партии. Тя беше независим претендент. Същото се отнася и за Ренета Инджова, която през 2001 г. не можа да преодолее големия брой привърженици на СДС и БСП. Така на балотажа бяха Петър Стоянов и Георги Първанов.

Само веднъж дама е участвала във втория тур – през 2016 г. Цецка Цачева. Но издигането ѝ се оказа грешка, въпреки че беше номинирана от управляващата тогава партия ГЕРБ. Нейното представяне беше почти наполовина по-слабо от това на “новобранеца” Румен Радев – 1 256 480 за нея срещу 2 063 032 гласа за него. Истината е, че самата плевенска адвокатка нямаше особено висок рейтинг, нито харизма и социолозите не предвещаваха нищо хубаво за нея.

Още преди вота Димитър Ганев от “Тренд” и Кольо Колев от “Медиана” прогнозираха, че Цачева ще излезе малко напред на първия тур, но на втория ще изгуби от Румен Радев. ГЕРБ обаче се спряха на нея.

След това имаше и други претендентки за “Дондуков” 2, само че от непопулярни партии, някои от които участваха повече заради шоуто, като фолкпевицата Луна. Очевидно обаче чалга партитата не успяха да привлекат дори и 1% от гласувалите.

Що се отнася до вицетата, нещата стоят по-различно откъм жени кандидати. Няколко пъти дами са били на тази позиция. Като започнем от началото на демокрацията – поетесата Блага Димитрова и прокурорът Маргарита Попова, и двете с по един мандат. Първата даже предсрочно се отказа от него. Единствената с два е сегашната подгласничка на президента – Илияна Йотова.

Въпреки че е прекалено рано да се говори за следващата кампания, при определено стечение на обстоятелствата тя може да стане и първата жена на първия пост в държавата. Шансът ѝ е Румен Радев да оглави дълго коментирания си политически проект и ако има силна вълна в негова полза, да бъде кандидат на новата партия.

Тук, разбира се, има много въпросителни.

Първата е кога пилотът ще обяви старта на бъдещата си формация. Дали ще изчака края на мандата си, или ще избърза на следващите предсрочни избори. Те може да се проведат още през пролетта на 2025 г., ако и този път не се сформира правителство. В случай че президентът действа със замах и участва на вота догодина, ще се наложи да подаде оставка пред Конституционния съд и според разпоредбите Илияна Йотова ще трябва да довърши мандата и ще има възможност да получи допълнителен тласък за евентуалната си кандидатура.

При този сценарий нейната популярност ще се увеличи и за първи път може да се реализира идеята вицепрезидент да замести титуляря.

Втората въпросителна е ще има ли вълна за Радев, така че да спечели убедително мнозинство, което да повлече след себе си и негов кандидат за президент.

Третата неизвестна е дали самата Илияна Йотова е склонна да се впусне в подобна битка. Тя има сериозен политически опит – била е и депутат, и евродепутат, и част от ръководството на политическа партия.

Показала е, че не е рисков играч, а обмисля внимателно ходовете си.

Ще тръгне напред само ако има стабилна подкрепа и достоверна информация какви са шансовете ѝ. Междувременно вицепрезидентката вече не изглежда като допълнение на първия човек в държавата, както често е било досега. Тя бе категорична, че Народното събрание е нелегитимно, защото “има нещо нередно в начина, по който бяха проведени изборите”. Подкрепя и президента в протеста му срещу орязаните правомощия с аргумента, че действащите текстове са “неработещи”. Освен това е силно ангажирана с въпроса за междусъседските отношения с Република Северна Македония, както и с българите в чужбина, с образованието.

Днес много по-често в сравнение с първия си мандат Румен Радев излиза на официални събития заедно със своето вице. Двамата демонстрират, че са добър тандем и нямат противоречия. От тази гледна точка изглежда естествен избор Йотова да продължи като номинация на неговия проект за бъдещ държавен глава. Партията, от която произхожда тя – БСП, в момента не е в кондиция да излъчи печеливш кандидат.

“Убеден съм, че Йотова е потенциален кандидат. Но крайното решение зависи от това дали проектът на Радев ще е сега, или след края на мандата му. Ако той избърза, Йотова ще излезе в кампанията като действащ президент – коментира Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи. – Вторият въпрос е дали новата формация ще припознае Йотова като свой кандидат.

Така тя ще има по-голям шанс (особено ако генералът набере популярност), отколкото ако се затвори около електората на БСП. Макар че не може да избяга от миналото си в столетницата.

Трето, важно е кои ще са опонентите ѝ и най-вече основният.

Ако срещу нея е Бойко Борисов, мачът ще е съвсем различен.”

Четвъртият фактор според Славев е доколко привържениците на Радев ще припознаят в лицето на Йотова продължение на неговия политически курс и доколко ще избяга от сянката му и ще има собствена тежест, център, идеи и облик.

Засега тя е показала, че ги притежава. Има и още един факт – свързана е с левите идеи, а в най-новата ни история сме имали по-дълго президенти от средите на лявомислещите. Сумарно Първанов и Радев са с по два мандата, докато Желю Желев, Петър Стоянов и Росен Плевнелиев – с по един.

Други анализатори обвързват кандидатурата на Йотова само ако Румен Радев прекрати хазартно мандата си, за да сформира свой проект, и тя го наследи за известно време.

“Идеята Радев – партиен лидер (eвентуално и премиер), а Йотова – президент след избори, сигурно има фенове сред почитателите на тандема Путин – Медведев в Русия, но няма да е работеща в България – коментира политологът Иво Инджов. – Прекалено много се спекулира и почти нищо няма на терен от хипотетичния политически проект на Радев, който би могъл да се превърне в ракета носител за Йотова. Извън подкрепа от партия, оглавявана от президента, Йотова няма никакви шансове с оглед на пълното маргинализиране на БСП, на която всъщност дължи политическата си кариера. А и до 2026 г. ще изтече още много вода.”

Някои наблюдатели са скептично настроени изобщо към сценария жена в България да спечели президентския пост.

“Страната ни не е готова за подобна стъпка. Обществото е консервативно и едва ли би приело дама държавен глава.

Позицията е свързана и със символиката на главнокомандващ армията.

А както се видя, и Америка не е готова за такъв вариант“, коментира политологът Юрий Асланов.

На обратното мнение е колегата му Теодор Славев:

“Нашето общество се променя, мислим го за консервативно, но не е точно така – отдавна сме член на Европейския съюз, нашият политически елит се образова, младите поколения се променят, въпреки че в някаква степен патриархалния манталитет си го има. Други държави от Източна Европа, със сходни на нашите виждания, са избирали министър-председатели и президенти жени”.

Славев даде за пример Сърбия (с бившия премиер Ана Бърнабич), Хърватия (с бившия президент Колинда Грабар-Китарович), и Молдова, където наскоро спечели Мая Санду. Грузия също имаше държавен глава жена – Саломе Зарубишвили.

Според политолога факторът “пол” има своето влияние в политиката, но не е само той. И да, вярно е, че президентът е главнокомандващ, а жена няма как да е била в армията. Но идват поколения, от които и мъжете няма да са ходили в казарма, а със сигурност сред тях ще има бъдещи кандидати за първия пост в страната. А вероятно някои ще спечелят.

Ако погледнем в миналото, нито един президент преди Румен Радев не е бил военен. А той вече мисли за следващото си поприще в политиката. Никога не е отричал варианта да направи свой проект.

“Ако не пропусне подходящия момент, може и да има вълна. Не вярвам да спечели чак половината гласували, но ще са достатъчно, за да му позволят за определен период от време да диктува модата в политиката. Абсолютно мнозинство обаче едва ли”, уточнява Асланов.

Но да се върнем на темата за кандидат-президент жена. Иво Инджов обърна внимание на словесната конструкция “държавен глава” – “глава” е от женски род, а определението „държавен“ – от мъжки.

Това също показва, че обществото ни е патриархално и не е узряло за подобна идея. Първо трябвало партиите да се демократизират и да приемат повече представителки на нежния пол в ръководствата си.

“При такива благоприятни развития шансовете жена да стане президент ще нараснат. Тя може да стъпи на държавния Олимп по два сценария – добави Инджов. – Или да е удобна за партията, респ. политическите сили, които я подкрепят. Или да бъде ярка личност, с биография и каузи, които да направят номинацията ѝ, респ. победата ѝ, неизбежна.

Възможен е и трети сценарий, но той ми се струва най-отдалечен във времето – жена да създаде и оглави нов тип партия или движение, което да увлече по-широки маси след себе си и това да я изстреля на най-високия пост в държавата.”

Според него у нас все още сериозно влияят патриархалните модели в политиката – в момента лидерите на 8-те партии в парламента са мъже. Освен това на терена липсва жена с харизма, която да е фактор.

“В родната политика жените ги избират най-много за председател на парламента. Макар че сме парламентарна република, институцията парламент дълго време беше на практика подчинена на някой силен министър-председател, а през последните години е в безтегловност, т.е. няма особено значение – казва още Инджов. – Не сме имали и жена министър-председател на редовно правителство (примерът с Ренета Инджова от вече далечната 1994 г. е по-различен, защото тя беше служебен премиер). Още по-трудно е да си представим и жена президент, защото по различни причини ситото за този пост е много по-ситно.”

Всъщност досега нито една жена не е имала такава лична популярност, че да се кандидатира за президент.

Лидери на партии е имало и в левия, и в десния спектър – най-скоро това беше Корнелия Нинова, която бе изключена от БСП. Също начело на формации са Мая Манолова (“Изправи се.БГ”) и Татяна Дончева (“Движение 21”), а по-назад във времето СДС е бил оглавяван от Надежда Нейнски.

Но няма пример някоя дама да бъде възприета като всенародна любимка и безспорен фаворит за “майка на нацията”. За сметка на това сме имали само жени еврокомисари – от Меглена Кунева през Кристалина Георгиева и Мария Габриел до Екатерина Захариева. Но кандидатът за този пост се посочва от правителството, а не е изборен като на президента.

Всъщност има една сламка, която може да прокара пътя и на дама към “Дондуков” 2, ако чл.-кор. Евелина Славчева бъде избрана за председател на Българската академия на науките. Конкурентът ѝ е акад. Христо Найденски.

Ако на 7 декември 155-годишната институция заложи на жена, това може да е първа стъпка за подобно решение и за кандидат-президент.

Post Views: 4

Related Topics:featured trending война новини свят

Up Next

Господарите пратиха Рюте във Флорида да целува ръка … и дрънка пари за убийства

Don't Miss

„Това не са военни обекти“: Къде и защо американците искат да ударят по Русия до края на годината

ФОКУС

Битката за бъдещето започва – истинска кървава война по света

Published

2 days ago

January 21, 2025

Autor

Алекс Крайнер: Битката за бъдещето започва – истинска кървава война на глобално ниво – ден след встъпването на Тръмп

В анализ, публикуван в ZeroHedge, пазарният анализатор и мениджър на хедж фондове Алекс Крайнер разглежда драматичните предсказания на Стив Банън, бивш политически стратег на Доналд Тръмп и водещ на популярното предаване „War Room“ за близкото бъдеще. В разговор, проведен по Zoom, Банън очертава апокалиптична визия за предстоящите дни на света, като поставя в центъра на дебата мащабен конфликт, който ще започне веднага след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като 47-ми президент на САЩ.

„Дните на буря започват“ – Предстоящата битка според Банън

Стив Банън: „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп.Той вещае буквално апокалиптична война между Дълбоката държава и новата американска власт”

Банън, който е известен със своите остри коментари и директен стил, започва разговора с прогноза, която е едновременно тревожна и вдъхновяваща. „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп. „Това няма да бъде просто поредната политическа промяна. Това ще бъде нападение, което ще промени света завинаги.“

Банън подчертава, че врагът в тази битка не са външни сили като Китай, Русия или Иран, както може да се предположи. Според него истинската заплаха идва отвътре, т.е. в САЩ – от „техните“, т.е. глобалният елит, който контролира най-мощната империя в света. „Тези хора няма да се откажат от властта си доброволно. Те ще се борят до смърт,“ заявява Банън и добавя, че тази битка не е просто политически конфликт, а борба за оцеляване. „Ако Тръмп и екипът му не успеят, те ще ги унищожат – до последния човек,“ предупреждава той.

Исторически уроци: Жертвите на свободата

Подписалите декларацията за независимост на САЩ. Петима са хванати от британците и измъчвани до смърт. Останалите са разорени, членове на семействата им са избити

За да илюстрира мащаба и значението на тази борба, Банън прави паралел с подписалите Декларацията за независимост през 1776 година, с което се откъсват от Британската империя. Той ги описва като смели и решителни мъже, които са били готови да жертват всичко за свободата. „Тези хора не бяха просто бунтовници. Те бяха заможни, образовани мъже, които разбираха рисковете. Ако бъдат хванати, щяха да бъдат обесени или измъчвани до смърт,“ посочва той. Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко – домове, имущество и дори своите семейства. „Тези мъже се жертваха за независимостта, точно както хората около Тръмп са готови да се борят срещу най-могъщите сили на света,“ подчертава той.

Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко и предупреждава, че това ще очаква и екипа на Доналд Тръмп, ако се провали

„От 56-те подписали (Декларацията за независимост), 24 са били юристи и съдии, 11 са били заможни търговци, 9 са били фермери и големи земевладелци. Подписвайки Декларацията за независимост, те са предизвикали гнева на (Британската) империята, знаейки, че ако бъдат заловени, наказанието им ще бъде смърт. Петима от тях наистина са хванати от британците като предатели и измъчвани до смърт. Дванадесет от тях са имали домове, които са разграбени и изгорени. Двама загубват синовете си (убити), а на още двама синовете си заловени и хвърлени в затвора. Картер Бракстън, богат търговец, видял как всичките му кораби бяха потопени от британския флот. За да изплати дълговете си, той бил принуден да продаде имотите си и умира в мизерия. Други преминаха през мъчителни изпитания и загубиха всичко. На много от тях семействата им са избити.“

Невидимите врагове и глобалният авторитаризъм

Банън не е единственият, който изразява опасения за бъдещето на света. В разговора участва и Кристин Андерсън, член на Европейския парламент и представител на германската партия AfD. Тя обръща внимание на тревожната тенденция към авторитаризъм в Европа. „Властите в Германия, Великобритания и Франция вече не се крият. Те открито приемат авторитарни мерки,“ заявява евродепутатката Андерсън.

Според нея в Германия изборите скоро могат да бъдат отменени, а социалните медии ще бъдат подложени на строга цензура. Андерсон посочва също така новия климатичен закон във Великобритания, който според нея ще постави икономиката на страната в изключително тежка ситуация. „Това е част от по-голям план за ограничаване на свободата и налагане на контрол върху населението,“ добавя тя.

Рисковете за САЩ и Европа: хаос и насилие

Банън е категоричен, че не само САЩ, но и Европа я чака саботаж, тероризъм и разруха: Това е само началото. Истинската битка започва сега

Банън предупреждава, че борбата срещу глобалния елит няма да бъде лесна и че може да доведе до хаос и насилие. „Ще видим саботаж, убийства, тероризъм и разрушения. Това няма да бъде просто политическа битка – това ще бъде истинска война,“ казва той. Според него както в САЩ, така и в Европа, хората ще станат свидетели на мащабни кризи, които ще поставят основите на новия световен ред. „Това е само началото. Истинската битка започва сега,“ категоричен е Банън.

Банън напомня и личната цена, която е платил за убежденията си и защото е бил в екипа на Тръмп: Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация

Личната цена на борбата

Банън споделя и своите лични преживявания, като подчертава цената, която плаща за своите убеждения. „Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация,“ казва той. Той подчертава, че хората, които стоят зад Тръмп, също са готови да платят висока цена, защото разбират залозите в тази битка. „Това не е просто борба за власт. Това е борба за бъдещето на човечеството,“ заявява Банън.

Съдбата на света в баланс

Алекс Крайнер завършва анализа си с мрачна, но и с вдъхновяваща нотка. Според него това, което предстои, ще бъде една от най-значимите битки в историята на човечеството. „Това е война, която няма да се води само с оръжия, но със сигурност ще бъде една от най-важните в световната история,“ пише Крайнер.

Той подчертава, че тази борба няма да бъде само за САЩ или Европа, а за целия свят. „Силите, които контролират тази империя, няма да се предадат без бой. Но онези, които се борят за свобода, са решени да направят всичко възможно, за да победят,“ заключава той.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 3

ФОКУС

Защо бе отстранен Джъстин Трюдо?

Published

2 days ago

January 21, 2025

Autor

Проф. Ивайло Груев: Канада, “The Great Reset”. Защо Джъстин Трюдо бе отстранен? Възможен ли е разпад на страната?

„Всъщност изпитвам известно възхищение към Китай, защото тяхната диктатура им позволи да обърнат икономиката в правилната посока.“ Джъстин Трюдо.

Ако пътят към ада е постлан с добри намерения, то, вече, бившият министър председател на Канада Джъстин Трюдо, както иронично отбеляза един канадски журналист, със сигурност, би трябвало да е собственик на асфалтова компания. Той обеща помирение, каквото и да означава това, с коренното население, драматично увеличаване на размера на средната класа, и разбира се основното в неговата стратегия – справяне с измененията на климата. Така бе трасирано бъдещето на Канада по провъзгласените от него “лъчезарни пътища“. Нещо наподобяващо на МАГА на Тръмп, естествено със специфичен канадски привкус.

Джъстин Трюдо, премиер на Канада

Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени

Неговите опоненти от Консервативната партия изказаха основателни опасения. Въпреки външността и безспорния чар като на незабравимия Ален Делон (в младежките му години приликата е очевидна), всъщност Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени. Те трудно биха се възприели като сериозни акредитации за квалификациите наминистър председател на втората по големина страна в света и една от водещите страни на Г 7.

Разбира се фамилията Трюдо продължава да резонира в съзнанието на Канадското общество. По-възрастните гласоподавателите усетиха, по-скоро припознаха с небезвестна доза носталгия, екзалтацията от годините на Трюдо баща и решиха да му дадат шанс. Казвайки си в крайна сметка защо пък не.

Избирането на Джъстин Трюдо беше опит за възстановяване на визията на Пиер Елиът Трюдо за една прогресивна, двуезична, мултикултурна, и най-вече справедлива и щедра социална Канада, завистта на света и в най-силния имиграционен “магнит“. Но за разлика от картезианската прецизност и интелектуална елегантност на Трюдо-баща, това което Джъстин Трюдо предложи бе един младежки ентусиазъм, гарниран с безспорен “fun“, особено за представители на нежния пол. Тоест канадците решиха без особено да се замислят да спонсорират епизод №2 на феномена, наречен, Трюдомания.

След десетилетие ориентираното основно към бизнеса консервативно правителство на Стивън Харпър, 2007-2015, чиято, да си признаем откровено, харизма бе толкова жизнена колкото на снежен човек през месец април изненадващото представяне на Трюдо-младши се възприекато глътка свеж въздух в монотония и безцветен политически живот на страната.

Едва на 36 години Трюдо бе избран в Парламента представлявайки работнически квартал на Монреал. Само няколко години по-късно през 2015 г. бе вече избран за лидер на Либералната партия. Тази победа бебезпрецедентна в дългогодишната традиция на Либералната партия: бивш гимназиален учител, без всякакъв политически опит и с доста лековата биография (освен фамилното си име, разбира се) успя да издигне Либерална партия, от трето място през 2011 г. (най-лошото й представяне в историята), до първо място, буквално следвайки стъпките на баща си.

Без съмнение, както и се очакваше, Трюдо-младши се наслади на един продължителен “меден месец“. За известен период той дори бе коронясан за “дарлингът“ на световните (включително Европейски) медии. Причините? Прекалено млад по установените стандарти за политик от такъв ранг, чаровен и перфектно двуезичен (в неговия случай; френският и английският са майчини езици, за разлика от мнозинството англоезични политици, които говорят на силно развален, а понякога на неразбираем френски) и на всичкото отгоре потомствен политически аристократ.

Трюдо легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Първите успехи на правителството на Трюдо бяха свързани с намаляване на детската бедност, увеличаване на данъците за богатите и намаляване на данъците за средната класа. Както и опити за подобряване на живота на коренното население на Канада, чийто жизнен стандарт по-скоро принадлежи на страна от Третия, ако не и от Четвъртия свят и е с право източник на национален позор.

Той легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Днес Канада е дълбоко деморализирана, силно поляризирана, особено разочарована от 9-те години управление на Трюдо, чиято популярност стигна до катастрофалните 16%, най-ниският регистриран спад на министър-председател в историята на страната.

Причина за това бе, нека така да го наречем, “иновативният“ начин на управление. Лозунгите за единство, благосъстояние и просперитет на средната класа, както и съхранението на национална идентичност на базата на мултикултурализма, останаха в, употребявайки енигматичния термин, небитието. Оказа се, както на времето съветваше Макиавели, че политиките имат своята дуалистична същност, особено по време на предизборните кампании. Но с една съществена уговорка. Тези политики, бяха много грижливо калибрирани, целейки да задоволят специфични, конкретни групи гласоподаватели. Обществото бе разделено на социални клъстъри, всеки със своите специфични обещания. Било то на енергичната радикално повлияна от ултра либерализма генерация Х, (легализиране на марихуана, а и в последствие на твърдите наркотици) или пенсионери, (Old Age Security – пенсии) или социално маргинали (индексиране на социалните помощи).

Незабелязано, т.н. “социален контракт“ бе заменен с логиката на маркетинг стратегия за печелене на избори. В България, както е широко известно, този процес е доведен до съвършенство. Както и се очакваше тази изборна еквилибристика до неизбежното фрагментиране на канадското общество на малко печеливши и на губещи т.е. всички останали. Тъй като екипът на Трюдо беше наистина професионален в стратегическото прилагане на микротаргетирането на избирателите, то Либералната партия се нуждаеше само от една трета от националния вот. Звучи познато? Естествено за стратезите на Либералната Партия на първо време тази дълбинна фрагментация се оказа без особено значение.

Не съм убеден, че Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг)

Проблемът е, че Джъстин Трюдо, така и не успя да влезе, фигуративно казано, в обувките на своя баща. Трюдо баща бе политикът, който остави на Канада набор от институции и най-важното идеали, създавайки Хартата на правата и свободите, тоест Конституцията – основата на националното съзнание и самочувствие на съвременна, модерна Канада. Не съм убеден, че синът му Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг). Какво имам предвид:

Човекът на Давос

Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“

Трудно бихме си обяснили изключителното поляризиранеи катастрофалния спад на популярността на традиционно доминиращата политическа сила, Либералната партия, ако не повдигнем завесата зад прякора на Трюдо “Човекът на Давос“. Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“ Да си припомним неговите пророчески думи: “The pandemic represents a rare but narrow window of opportunity to reflect, reimagine, and reset our world“ “Пандемията представлява рядък, но тесен прозорец от възможности за размисъл, преосмисляне и за нулиране на нашия свят.“

Както е добре известно през 2017 г. Клаус Швабтриумфално заяви, че е успял, (забележете термина, който той използва to penetrate), да „проникне“ в кабинета на министър-председателя Джъстин Трюдо поради факта, че много от неговите министри са били членове на програмата на WEF (Световният икономически форум) за млади глобални лидери.

“Бях на прием за премиера Трюдо и знам, че половината от кабинета му или дори повече от половината от кабинета му всъщност са млади глобални лидери“.

Нещо повече, Трюдо, поне на мен доколкото ми е известно,бе единственият лидер на Запад, който не се притесни да използва термина „зануляване“, за да опише канадската пандемична политика (в реч на ООН през ноември 2020 г).

Действително в това отношение Клаус Шваб се оказа прав. Трюдо действително оправда доверието на Световния Икономически Форум, не само повтаряйки буквално WEF “talking points” (опорните точки), но по-важно прилагайки ги в действие, което естествено не остана скрито за широката общественост в Канада.

Бездомници в Канада, просяци, бедност

По време на пандемията средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%.

По време на пандемията, както вече писах по-рано, средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%. Малките и средни бизнеси бяха принудени да поемат колективно 135 милиарда долара дълг, тоест средно 170 000 долара за бизнес.

Така – цената на “зануляването“ бе 213 000 фалити!

В Канада, в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство

Този феномен предизвика безпрецедентно социално, а и здравословно отражение – в страната 1 на всеки 20 канадци (6%) е имал самоубийствени нагласи. Малко контекст – две годни по рано, през 2018, в унисон с WEF политиката на ултра-либерализъм, леките наркотици, като марихуана и канабис бяха легализирани. Успоредно с това особено, при така нареченото поколение Z се породи една своеобразна култура, водеща не само до зависимост (до 24 часа доставка онлайн), но далеч по-опасното чувство за гарантирана съдебна безнаказаност (в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство).

Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани

Вместо достъпът до наркотици да бъде ограничен, особено в контекста на чудовищната опиоидната криза в Канада, където всеки ден шестнадесет канадци са хоспитализирани поради свръхдоза (отравяне) с опиоиди, а само в град Ванкувър 6, предимно млади хора, умират от свръхдоза, правителството на Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани, което накара някои политически некоректни наблюдатели да дефинират тази политика като геноцид срещу младите.

Проф. Ивайло Груев

Проф. Ивайло Груев, Преподавател в Университета в Отава, Канада

Безнаказаността, за което споменах, се дължи също така и на един нов закон, влязъл в сила по същото време. Либерализиране на съдебната система, т. нар “catch and release”, тоест освобождаване под гаранция, превърнало се в де факто в “revolving door” – “въртяща се врата“. В разговорен превод това означава арестуване и (моментално) освобождаване,(!) като задължава полицията и съдиите да следват “принципа на сдържаност“. Тази безпрецедентна по своята логика абсурдна политика, според правителството е трябвало да реши проблема със свръхпредставянето в предварителния арест на уязвими групи като коренното население, бездомните,наркозависимите и не на последно място ЛГБТ общността.

Post Views: 3

ФОКУС

Москва и Техеран направиха своя избор

Published

2 days ago

January 20, 2025

Autor

Днес в Кремъл ще бъде подписано Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и Иран: президентите Владимир Путин и Масуд Пезешкиан ще завършат три години работа по историческия документ.

Защо исторически?

Защото наистина извежда отношенията между двете страни на ниво, безпрецедентно в историята на нашите връзки.

И тази история датира от повече от четири века и половина и е богата на различни събития – откакто сме съседи (в Каспийско море), те имат много измерения. Търговия и война, вражда и приятелство, подчинение на влияние и идеологическа борба, но взаимен интерес и зле прикрита симпатия един към друг, дори през годините на конфронтация, останаха постоянни.

Двете велики сили-цивилизации претърпяха възход и упадък както във вътрешните си работи, така и в отношенията си, но останаха съседи, заинтересовани един от друг. Но почти през всичките тези векове ние живеехме в свят, в който глобалните правила се определяха от Запада или по-скоро от англосаксонците – и това остави сериозен отпечатък върху нашите отношения.

По времето, когато започнаха нашите връзки, величието на древен Иран вече беше нещо от миналото, а Русия, напротив, беше поела по пътя на своя възход. Последната руско-иранска война приключи преди почти два века, но още тогава Иран попадна в сферата на влияние на Великобритания, която се опитваше да попречи на руснаците да достигнат Индийския океан.

И въпреки че Москва никога не е имала планове да завладее Персия, това нямаше значение за Лондон – те безкрайно се страхуваха от попадането на древната страна в руската орбита, виждайки това като заплаха за техните индийски владения (в Лондон постепенно започнаха да вярват в собствения си мит за плановете на руската армия за поход към Индия).

В резултат на това Иран беше разделен на британска и руска зона на влияние, южна и северна – и остана в това положение до средата на миналия век. Москва като цяло беше доволна от тази ситуация, но за гордостта на иранците ограниченият суверенитет и чуждото влияние бяха обидни.

След Втората световна война западното влияние в Иран става преобладаващо и шахът, който поддържа добри отношения със СССР, провежда политика на западнизиране на местния живот. Завърши с ислямската революция – и създаването на уникална система на теократична власт в комбинация с изборните институции на президентско-парламентарна република.

Новият Иран не само скъса със Запада – той се превърна в последователен идеологически и геополитически противник на цялата глобализация, изградена от англосаксонците. През първото десетилетие от съществуването на ислямската република СССР все още беше жив – и отношението към атеистичните комунисти с техния износ на революция (без значение, че това в много отношения не беше така) в Техеран беше враждебно и предпазливо.

Изоставянето на комунистическата идеология след разпадането на Съюза премахна идеологическата пречка пред руско-иранските отношения, но тук Русия се оказа в плен на залога си за сближаване със Запада (и в още по-голяма степен, приемането на западноцентричното геополитическото мислене на нашия елит).

Москва искаше да развие връзки с Техеран, но с поглед към Запада, превръщайки руско-иранските връзки в разменна монета или дори в заложник в играта си с англосаксонците. Всичко това не допринесе за нарастването на доверието към нас сред иранския елит, част от който, позовавайки се на историята, смяташе Русия за същата империалистическа държава като западните сили (въпреки че това беше несправедливо по отношение на Русия дори за 19 век).

През десетите години на нашия век започнаха сериозни промени: Русия, отдалечавайки се от Запада, започна да гледа на Иран като на стратегически партньор, преставайки да обръща внимание на западната пропаганда за страната като част от „оста на злото“. Сближаването беше улеснено от съвместните военни действия на двете страни в Сирия и решаващата роля на Русия в сключването на т. нар. ядрена сделка за иранската ядрена програма.

Двете страни се доближиха до напълно независимото определяне на отношенията и координацията на политиките си на световната сцена: нивото на доверие се повиши, личните връзки се засилиха и последните илюзии за възможността да се договорят поне за относителна нормализация на отношенията със Запада изчезнаха.

След февруари 2022 г. Русия се оказа в положението на супер-Иран: броят на санкциите срещу нашата страна многократно надхвърли иранското ниво. Ислямската република живее под американските санкции повече от четиридесет години и въпреки щетите, които нанасят, изгради свой модел на функциониране.

Опитът да се изтръгне Русия от световната икономика означава не само, че ще трябва да следваме отчасти иранския път, но по-важното е, че етапът на демонтаж на съществуващия световен ред е започнал. Мащабът на санкциите, наложени срещу Русия, показа, че компромис със Запада не може да бъде постигнат, което означава, че Иран, Русия, всички останали санкционирани страни, Китай и Индия са заинтересовани от изграждането на паралелен, алтернативен търговски и финансов механизъм.

Започна процесът на демонтаж на западния световен ред, англосаксонския модел на глобализация – и Русия и Иран са знаменосци в него.

Този процес няма да бъде нито бърз, нито лесен, особено след като е съчетан с геополитически земетресения по света, особено в Близкия изток, който е толкова важен за Иран. И двете страни обаче са направили избор в полза на изграждането на нов световен ред.

И укрепването на двустранното сътрудничество (а то засяга различни области – от военно-промишлени до транспортни и логистични), както и взаимодействието както по регионални, така и по международни въпроси е само материално укрепване на тази историческа стъпка. Русия и Иран вървят заедно към обща цел и сега никой не може да ги отклони от този път.