ФОКУС

Истината за убития дядо на Бойко Борисов

Published

6 years ago

May 10, 2019

Autor

Истината за убития дядо на Бойко Борисов

През 2009 г. лицето Борисов, посвещава изборната победа на ГЕРБ на дядо си, убит от комунистите на 9 септември 1944 г. по неговите думи.

Каква е истината обаче, разказват очевидци.

В. КИРОВ: По изявленията на Бойко Борисов за смъртта на дядо му, че е убит от комунисти на 9-и септември 1944 г. – това не е вярно. Първо, на Бойко Борисов дядо му по майчина линия е починал през седемдесетте години на миналия век, а баща му – някъде през 1965 г. умира. Бойко Борисов няма дядо по майчина или по бащина линия, който да е убит на 9-и септември 1944 г.

Доколкото разбирам, става въпрос за прадядо му от Хераково, на майка му дядо. Той се казваше Асен Войнов. Лично го познавам. Беше кмет на Хераково преди 9-и септември 1944 г., някъде до 1942-1943 г. Тогава също беше многопартийно ръководството на България и той беше от Народняшката партия. Като човек и като кмет не беше лош. Цялото семейство са добри хора, не са лоши.

На 9 септември, той не е точно убит на 9 септември, както Бойко Борисов иска да докаже това, ако става въпрос за същото лице. Той е убит някъде към 17-18 септември 1944 г. Убиват го двама криминално проявени, престъпници направо. Те са били в затвора, осъдени на по 17-18 г. затвор за това, че са убили чичо си – той е от Хераково също, чичото. Бащата на тези двамата, единият се казва Аспарух, а другият Свилен, баща им Христо се скарват Христо и брат му за нива. Не могли да се разберат и отиват при кмета. И там започва кавгата. Обаче кметът е взел страна не на Христо, а на Сандо (Сандо се казва убитият). И така, станала гюрултията. Отива си Христо вечерта вкъщи, а брат му Сандо излиза с магарето на игрек (шопите казваме игрек овцете където лежат по нивите и там има колиба, и спят). И Христо го видял, че заминал и вдига синовете си, двамата, казал: „Хайде да ходим да го утрепем чичо ви за нивата.” Качват се на три коня – те имаха коне, отиват и го утрепали на място. Обаче преди да си тръгнат Христо казал: „Хайде сега да ходим да утрепем и кмета, защото кметът знае, че ние се карахме за тази нива при него. Първо, той е виновен, защото взе страната на Сандо, и второ – той ще ни издаде веднага, той ще се сети, че аз съм го утрепал.” Качват се на конете и тръгват да търсят кмета.

В това време на кмета снаха му е бременна, в Хераково – къщата е от София на 20 км., не е имало тогава линейки. Тя започнала да има болки и той я докарал с файтона в София. И се разминават – те отиват, търсят го, излиза жена му на кмета – бабата, и казала: „Няма го, той замина за София – така и така, по тази причина.” И те се връщат. Обаче на сутринта вече са разкрити и ги арестуват и ги вкарват в затвора, и тримата. Бай Христо е осъден на смърт, а двамата му синове – на по 17 години затвор. След това го помилват бай Христо и той остава на доживотен затвор.

На 9 септември 1944 г. като се отварят вратите на затвора, излизат и политическите, излизат и криминалните престъпници. И тези тримата излизат. Единият от братята е бил бръснар в затвора – Свилен. И тези, по-леко осъдените комунисти са ходили при него и се подстригвали, бръснали. Един от Сливница, Любо се казваше, Любомир, той на 9 септември стана първият началник на милицията в Сливница, но само след няколко дена го изстреляха и стана началник на Трето районно управление. Както се разхождал – това съм разбрал лично от Любо, той ми го е разказвал, среща един от братята и казал: „Абе, така, така, така, ние с брат ми излязохме навън, обаче нямаме работа. Селското стопанство ни е затънало, не сме били 10-15 години там, няма какво да ядем.” И Любо не е знаел, никога не е ставало на въпрос какви са те затворници, че са криминални, а като всички затворници са били недоволни от правителството и тези са викали по правителството. И той казал: „Добре, де, елате с брат ти утре тогава при мен в Трето районно управление, ние търсим сега младежи, млади хора, наши хора, да ги правим милиционери, защото милицията няма кадри, не можем да обслужим особено столицата.” Всички прогресивни млади момчета тогава са били заминали доброволци на фронта. Това са негови думи, които ми ги е казал.

И те отиват, и тях ги назначават. Само след 3 дена остава за дежурен Свилен в Трето районно управление, вечерта, и Свилен се обажда на брат си Аспарух да дойде при него. Той идва, имало един дежурен милиционер с мотор с кош, и той казал: „Сега е моментът да ликвидираме Асен – кмета на Хераково, който е бил преди това, качвайте се на мотора и го докарайте тук.” Това вече го знам от Аспарух в подробности. Те умряха – и Свилен, и Аспарух. И Аспарух казва: „Ние се вдигнахме, отидохме с мотора в Хераково, изкарахме го по чорапи и му казахме: ние ще те върнем, няма смисъл да се обуваш. И го докарахме в Трето районно управление.” Той не е познавал Аспарух, а е познавал Свилен. А Свилен е бил в дежурната (стая) и се бил завил с одеяло през глава, и когато влизат Асен и тези двамата, Аспарух и другият милиционер, Свилен маха одеялото и Асен като го видял, разбрал, че вече работата е дебела и започнал да пищи. Обаче тези скачат – бой, бой, бой – и го убиват.

Сутринта идва началникът Любо и Свилен му докладва, че някакъв фашист са докарали, той бил бит предварително и те малко го сплашили, обаче той не издържал и умрял. Любо се разтревожил – по неговите думи, и извикал прокурор и лекар. Прегледал го лекарят, но той вече бил умрял. И прокурорът им казал: „Сега какво ще правим? Съюзническата комисия вече била в България. Това ще стане голям прецедент – кмет, утрепан от милицията на България.” И затова с решение на доктора решили, че е умрял от „червен вятър”. Затварят го в един ковчег, писали, че е умрял от „червен вятър”, запечатват ковчега и го докарват тази есен, и той така е погребан в Хераково. Но той не е дядо на Бойко Борисов, пак искам да подчертая, той е негов прадядо.

Сега, ако той беше убит, първо, Аспарух и Свилен нито са членували в РМС, нито в Комсомола, нито в БКП – абсолютно, това е вярно и е проверено. Никога не са членували. И никой комунист не им е давал такова указание да трепят човека. Обаче те са си разбойници и го утрепали.

По отношение на бай Асен, убитият, той беше кмет, но добър човек. Аз още един път подчертавам, беше добър човек, цялото им семейство са добри хора. Много добри хора са. След 9 септември 1944 г. неговият син или дядо на Бойко Борисов, на Бойко Борисов на майката баща, постъпва в Пожарната на работа, а Пожарната е към Милицията. Ако той беше убит от комунистите като враг или като фашист, или какъв да е, никога синът му нямаше да влезе в Пожарната. А той не само че влезе, той там се пенсионира. Баща му е с висок чин, а дядо му не е, той си остана пожарникар чичо Райчо и така му викахме – чичо Райчо, ние бяхме близки като семейства. Аз познавам цялото семейство. Даже на Бойко Борисов на майка му, фактически на Бойко Борисов на майка му брат – Асен, беше мой съученик, две години беше по-голям от мен и аз преди да завърша гимназията той ми даде шинела си и с нея завърших гимназията. Имаше нова шинела.

СТ. СТОЯНОВ: Значи Асен е прадядо на Бойко Борисов по майчина линия.

В. КИРОВ: Прадядо на Бойко Борисов по майчина линия. А по отношение на Митко, баща му на Бойко Борисов, той е от Златуша, той не е от Хераково. Те са били учители в Банкя, там са се оженили с майката на Бойко Борисов. Митко след това става член на партията (БКП) – и той е от добро семейство също в Златуша, не са лоши хората, и има чин полковник, мисля, в Пожарната.

СТ. СТОЯНОВ: Точно така.

В. КИРОВ: А майка му е заслужил учител, член на партията и тя, член е на партията и баща му. А майка ми като беше студентка, аз бях във второ отделение. Като се разболях, те я викаха и един месец ме е учила. Много добра жена, много възпитана.

СТ. СТОЯНОВ: Къде става това?

В. КИРОВ: В Хераково. Аз съм от Хераково.Това са нещата, които знам и мога да ги кажа.

СТ. СТОЯНОВ: Има, вярно, доста известни хора от там, от Хераково…

В. КИРОВ: Аз мога да ви насоча към някои, да изяснят нещата. Кметът например, онзи ден бях при него, кметът на Хераково, който е младо момче, те са съседи, всички тези подробности, които ви казах, той ги знае.

СТ. СТОЯНОВ: Как се казва кметът?

В. КИРОВ: Павел. Георги Михайлов, Боецът му казваха по прякор едно време, той също знае подробностите, както ми ги каза. Златуша е по-нататък… Златуша е след Хераково, към Перник малко отива. След Хераково е Росено, и след това Златуша. Моята баба е от Златуша. Аз познавам горе-долу родата на Бойко Борисов – също добри хора са, ако трябва да сме точни, добри хора са, селски хора, добри са. Не мога да кажа нищо лошо.

СТ. СТОЯНОВ: Тоест той е убит от криминално проявени…

В. КИРОВ: Да. Но дядо той няма убит от никого. Дядовците му са си умрели от естествена смърт. И ако трябва най-напред да се зададе въпросът на Бойко Борисов той да изясни кой негов дядо е убит от комунистите?

СТ. СТОЯНОВ: Става въпрос за прадядо му по майчина линия.

В. КИРОВ: Точно, по майчина линия. А за дядовците му може да се вземат смъртните актове и да се публикуват, да ги види той. Как така, кой му дядо е убит на 9-ти септември 1944 г., като тези са починали през 1965 г. и през 1970 г., и даже по-късно от 1970 г. Райчо е умрял, на майка му бащата.

СТ. СТОЯНОВ: По майчина линия дядото, значи ние говорим за прадядото. Това, което казваш, дето са починали през 1965 г., и през 1970 г., са му дядовци.

В. КИРОВ: Да, да, така е.

СТ. СТОЯНОВ: Това са интересни факти и трябва действително тези неща… Те къде, в Хераково ли са погребани?

В. КИРОВ: Погребан е в Хераково Райчо, а в Златуша е погребан…

СТ. СТОЯНОВ: Тоест смъртните актове може да се намерят?

В. КИРОВ: Може да се намерят веднага, при кмета като отидете, ще ви даде. А те тогава бяха и една община – Хераково и Златуша, но не знам…

СТ. СТОЯНОВ: Да, но ние не знаем трите имена.

В. КИРОВ: Райчо Асенов Войнов. А Асен Войнов е убитият. А другият е Митко Борисов.

СТ. СТОЯНОВ: Там нали има хора, които са по родове, да имат прякори, такива?

В. КИРОВ: В Хераково на тях им казват лукарци, от лукарците са по майчина линия. А другите – не знам, от Златуша.

СТ. СТОЯНОВ: Значи на Бойко Борисов фактически по бащина линия е от Златуша коренът, а по майчина линия е от Хераково.

В. КИРОВ: Да. Но той никъде не говори за баща си, винаги говори за майка си: „Майка ми ако ме беше видяла като генерал, майка ми ако това…”. Тя наистина беше добра жена. И винаги говори за нея. Тя е била народен учител, доколкото знам, оценена е от БКП навремето.

Това са нещата, които знам и се подписвам под тях, и отговарям за тях. Няма лъжа, няма измама – това е положението. А той (Бойко Борисов) и в Америка, и в Европа, където ходи: „Аз съм репресиран, дядо ми е убит от комунистите на 9-и септември 1944 г., на 9-и са го утрепали, а на 17 септември са обявили, че е утрепан”. – Това не е вярно също. Десетина-петнайсет дена, 17 дни точно, те вечерта го убиват и на другия ден ги докараха. И баща ми по това време беше кмет на Хераково, партиен секретар и кмет. И той също се ядосва, че са го убили. Казва: „Асен не е направил на никой лошо в селото като е бил кмет. Нямаше причини да го убият човека.” И това е единствената жертва след 9-и септември там, при нас. Баща ми не е разрешил никакви такива неща да стават, защото той е бил 7 години политзатворник, беше, сега Бог да го прости, вече не е между живите. И на 9-и септември 1944 г. той взе властта в Хераково. Всички тези неща са минали през него. Даже той е подписал характеристиката на дядо му на Бойко Борисов, на Райчо, да влезе в Пожарната, моят баща, лично той му я е подписал.

СТ. СТОЯНОВ: Интересното е, че все пак не е както сега, то и сега не е така де, явно, преди, по времето на социализма, за да влезеш в структурите на МВР, се правеше много сигурна проверка. Аз просто се учудвам как тези, излезли от затвора, след това стават служители на МВР и то на…

В. КИРОВ: Не, това тогава, във водовъртежа тогава кой е правил проверки? Нямаше кой да прави проверки, нямаше чиновници. Той Любо е бил само началник там и един – двама души са се въртели около него.

СТ. СТОЯНОВ: Как е второто име на този Любо?

В. КИРОВ: Не мога да се сетя, той умря също, той е от Войнишка махала в Сливница, оттам е родом.

СТ. СТОЯНОВ: Ясно, ясно. Точно за този Любо, аз поне съм чувал, че отзивите за него не са много добри, той много хора е вкарал по…, ако е същият.

В. КИРОВ: Не мога да кажа.

СТ. СТОЯНОВ: Ако е същият. И характеристики е писал, много интересно.

СТ. СЕРГИЕВ: Той каза Киров, това е първият, който е бил на Сливница след 9 септември 1944 г., и оттам идва след 3 дена тук, в София, в Трето районно – това е Димитровски район.

СТ. СТОЯНОВ: Любо Ангелов.

В. КИРОВ: Може да е Ангелов, беше, да.

СТ. СТОЯНОВ: Тези подробности са интересни, хубави са, но всичко това трябва да се види и да се подреди по документи.

В. КИРОВ: Според мен първото, което, ако трябва нещо да се прави, е да се изясни случаят, че дядо му не е убит. Нито единият дядо, нито другият от комунисти, и не е на 9-и септември 1944 г. Това може да се публикува, даже и смъртните актове. Тогава той ако се озъби, трябва да признае, че това не е дядо му, а е някакъв прадядо. Но той навсякъде това говори – и онзи ден – в чест на дядо му посвещава победата на изборите, с това започна.

Но не може на убит от комунистите бивш кмет синът му да отиде на работа в МВР, внучката му да стане партиен секретар… Аз се познавах с Митко, лично се познавах, с добри впечатления съм от него, но не знаех тези подробности около него, не съм се интересувал. Но според мен трябва да се изясни и на Бойко Борисов да му се каже, че не бива така да се лъже и умрелите хора да се използват, за да се отиде към властта. Това според мен е престъпление, не го познавам аз Бойко Борисов, нищо, че е от моето село, той има и имот, но не го познавам лично, но съм възмутен от тази работа и то от дълго време съм възмутен. И той продължава да ги повтаря тези работи, продължава, защо – не мога да разбера. Цялото село знае историята. Има още живи хора, ние сме живи още там.

СТ. СТОЯНОВ: Важни са имената на тези хора, за да проверим.

В. КИРОВ: Аспарух Христов Ленков, а другият е Свилен Христов Ленков – двама братя. Аспарух е по-малкият, другият е малко по-голям. Откриват ги и ги уволняват веднага и ги дават на прокуратурата, съдят ги. Делото започва. Началника на Трето районно управление го уволняват веднага, Любо го уволняват. Може после да са го върнали пак в милицията, но са го уволнили или са го преместили най-малкото. Но докато излезе присъдата на двамата братя, те умират.

СТ. СТОЯНОВ: В затвора ли са, или къде?

В. КИРОВ: Не, не в затвора. Бяха задържани, но под гаранция май бяха пуснати.

СТ. СТОЯНОВ: Тоест за хората, които са убили прадядо му на Бойко Борисов е имало възмездие, веднага.

В. КИРОВ: Да, веднага е реагирано, на следващата сутрин те са били изгонени от милицията и са ги дали на прокурора.

Post Views: 4

ФОКУС

Битката за бъдещето започва – истинска кървава война по света

Published

2 days ago

January 21, 2025

Autor

Алекс Крайнер: Битката за бъдещето започва – истинска кървава война на глобално ниво – ден след встъпването на Тръмп

В анализ, публикуван в ZeroHedge, пазарният анализатор и мениджър на хедж фондове Алекс Крайнер разглежда драматичните предсказания на Стив Банън, бивш политически стратег на Доналд Тръмп и водещ на популярното предаване „War Room“ за близкото бъдеще. В разговор, проведен по Zoom, Банън очертава апокалиптична визия за предстоящите дни на света, като поставя в центъра на дебата мащабен конфликт, който ще започне веднага след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като 47-ми президент на САЩ.

„Дните на буря започват“ – Предстоящата битка според Банън

Стив Банън: „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп.Той вещае буквално апокалиптична война между Дълбоката държава и новата американска власт”

Банън, който е известен със своите остри коментари и директен стил, започва разговора с прогноза, която е едновременно тревожна и вдъхновяваща. „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп. „Това няма да бъде просто поредната политическа промяна. Това ще бъде нападение, което ще промени света завинаги.“

Банън подчертава, че врагът в тази битка не са външни сили като Китай, Русия или Иран, както може да се предположи. Според него истинската заплаха идва отвътре, т.е. в САЩ – от „техните“, т.е. глобалният елит, който контролира най-мощната империя в света. „Тези хора няма да се откажат от властта си доброволно. Те ще се борят до смърт,“ заявява Банън и добавя, че тази битка не е просто политически конфликт, а борба за оцеляване. „Ако Тръмп и екипът му не успеят, те ще ги унищожат – до последния човек,“ предупреждава той.

Исторически уроци: Жертвите на свободата

Подписалите декларацията за независимост на САЩ. Петима са хванати от британците и измъчвани до смърт. Останалите са разорени, членове на семействата им са избити

За да илюстрира мащаба и значението на тази борба, Банън прави паралел с подписалите Декларацията за независимост през 1776 година, с което се откъсват от Британската империя. Той ги описва като смели и решителни мъже, които са били готови да жертват всичко за свободата. „Тези хора не бяха просто бунтовници. Те бяха заможни, образовани мъже, които разбираха рисковете. Ако бъдат хванати, щяха да бъдат обесени или измъчвани до смърт,“ посочва той. Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко – домове, имущество и дори своите семейства. „Тези мъже се жертваха за независимостта, точно както хората около Тръмп са готови да се борят срещу най-могъщите сили на света,“ подчертава той.

Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко и предупреждава, че това ще очаква и екипа на Доналд Тръмп, ако се провали

„От 56-те подписали (Декларацията за независимост), 24 са били юристи и съдии, 11 са били заможни търговци, 9 са били фермери и големи земевладелци. Подписвайки Декларацията за независимост, те са предизвикали гнева на (Британската) империята, знаейки, че ако бъдат заловени, наказанието им ще бъде смърт. Петима от тях наистина са хванати от британците като предатели и измъчвани до смърт. Дванадесет от тях са имали домове, които са разграбени и изгорени. Двама загубват синовете си (убити), а на още двама синовете си заловени и хвърлени в затвора. Картер Бракстън, богат търговец, видял как всичките му кораби бяха потопени от британския флот. За да изплати дълговете си, той бил принуден да продаде имотите си и умира в мизерия. Други преминаха през мъчителни изпитания и загубиха всичко. На много от тях семействата им са избити.“

Невидимите врагове и глобалният авторитаризъм

Банън не е единственият, който изразява опасения за бъдещето на света. В разговора участва и Кристин Андерсън, член на Европейския парламент и представител на германската партия AfD. Тя обръща внимание на тревожната тенденция към авторитаризъм в Европа. „Властите в Германия, Великобритания и Франция вече не се крият. Те открито приемат авторитарни мерки,“ заявява евродепутатката Андерсън.

Според нея в Германия изборите скоро могат да бъдат отменени, а социалните медии ще бъдат подложени на строга цензура. Андерсон посочва също така новия климатичен закон във Великобритания, който според нея ще постави икономиката на страната в изключително тежка ситуация. „Това е част от по-голям план за ограничаване на свободата и налагане на контрол върху населението,“ добавя тя.

Рисковете за САЩ и Европа: хаос и насилие

Банън е категоричен, че не само САЩ, но и Европа я чака саботаж, тероризъм и разруха: Това е само началото. Истинската битка започва сега

Банън предупреждава, че борбата срещу глобалния елит няма да бъде лесна и че може да доведе до хаос и насилие. „Ще видим саботаж, убийства, тероризъм и разрушения. Това няма да бъде просто политическа битка – това ще бъде истинска война,“ казва той. Според него както в САЩ, така и в Европа, хората ще станат свидетели на мащабни кризи, които ще поставят основите на новия световен ред. „Това е само началото. Истинската битка започва сега,“ категоричен е Банън.

Банън напомня и личната цена, която е платил за убежденията си и защото е бил в екипа на Тръмп: Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация

Личната цена на борбата

Банън споделя и своите лични преживявания, като подчертава цената, която плаща за своите убеждения. „Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация,“ казва той. Той подчертава, че хората, които стоят зад Тръмп, също са готови да платят висока цена, защото разбират залозите в тази битка. „Това не е просто борба за власт. Това е борба за бъдещето на човечеството,“ заявява Банън.

Съдбата на света в баланс

Алекс Крайнер завършва анализа си с мрачна, но и с вдъхновяваща нотка. Според него това, което предстои, ще бъде една от най-значимите битки в историята на човечеството. „Това е война, която няма да се води само с оръжия, но със сигурност ще бъде една от най-важните в световната история,“ пише Крайнер.

Той подчертава, че тази борба няма да бъде само за САЩ или Европа, а за целия свят. „Силите, които контролират тази империя, няма да се предадат без бой. Но онези, които се борят за свобода, са решени да направят всичко възможно, за да победят,“ заключава той.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 3

ФОКУС

Защо бе отстранен Джъстин Трюдо?

Published

2 days ago

January 21, 2025

Autor

Проф. Ивайло Груев: Канада, “The Great Reset”. Защо Джъстин Трюдо бе отстранен? Възможен ли е разпад на страната?

„Всъщност изпитвам известно възхищение към Китай, защото тяхната диктатура им позволи да обърнат икономиката в правилната посока.“ Джъстин Трюдо.

Ако пътят към ада е постлан с добри намерения, то, вече, бившият министър председател на Канада Джъстин Трюдо, както иронично отбеляза един канадски журналист, със сигурност, би трябвало да е собственик на асфалтова компания. Той обеща помирение, каквото и да означава това, с коренното население, драматично увеличаване на размера на средната класа, и разбира се основното в неговата стратегия – справяне с измененията на климата. Така бе трасирано бъдещето на Канада по провъзгласените от него “лъчезарни пътища“. Нещо наподобяващо на МАГА на Тръмп, естествено със специфичен канадски привкус.

Джъстин Трюдо, премиер на Канада

Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени

Неговите опоненти от Консервативната партия изказаха основателни опасения. Въпреки външността и безспорния чар като на незабравимия Ален Делон (в младежките му години приликата е очевидна), всъщност Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени. Те трудно биха се възприели като сериозни акредитации за квалификациите наминистър председател на втората по големина страна в света и една от водещите страни на Г 7.

Разбира се фамилията Трюдо продължава да резонира в съзнанието на Канадското общество. По-възрастните гласоподавателите усетиха, по-скоро припознаха с небезвестна доза носталгия, екзалтацията от годините на Трюдо баща и решиха да му дадат шанс. Казвайки си в крайна сметка защо пък не.

Избирането на Джъстин Трюдо беше опит за възстановяване на визията на Пиер Елиът Трюдо за една прогресивна, двуезична, мултикултурна, и най-вече справедлива и щедра социална Канада, завистта на света и в най-силния имиграционен “магнит“. Но за разлика от картезианската прецизност и интелектуална елегантност на Трюдо-баща, това което Джъстин Трюдо предложи бе един младежки ентусиазъм, гарниран с безспорен “fun“, особено за представители на нежния пол. Тоест канадците решиха без особено да се замислят да спонсорират епизод №2 на феномена, наречен, Трюдомания.

След десетилетие ориентираното основно към бизнеса консервативно правителство на Стивън Харпър, 2007-2015, чиято, да си признаем откровено, харизма бе толкова жизнена колкото на снежен човек през месец април изненадващото представяне на Трюдо-младши се възприекато глътка свеж въздух в монотония и безцветен политически живот на страната.

Едва на 36 години Трюдо бе избран в Парламента представлявайки работнически квартал на Монреал. Само няколко години по-късно през 2015 г. бе вече избран за лидер на Либералната партия. Тази победа бебезпрецедентна в дългогодишната традиция на Либералната партия: бивш гимназиален учител, без всякакъв политически опит и с доста лековата биография (освен фамилното си име, разбира се) успя да издигне Либерална партия, от трето място през 2011 г. (най-лошото й представяне в историята), до първо място, буквално следвайки стъпките на баща си.

Без съмнение, както и се очакваше, Трюдо-младши се наслади на един продължителен “меден месец“. За известен период той дори бе коронясан за “дарлингът“ на световните (включително Европейски) медии. Причините? Прекалено млад по установените стандарти за политик от такъв ранг, чаровен и перфектно двуезичен (в неговия случай; френският и английският са майчини езици, за разлика от мнозинството англоезични политици, които говорят на силно развален, а понякога на неразбираем френски) и на всичкото отгоре потомствен политически аристократ.

Трюдо легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Първите успехи на правителството на Трюдо бяха свързани с намаляване на детската бедност, увеличаване на данъците за богатите и намаляване на данъците за средната класа. Както и опити за подобряване на живота на коренното население на Канада, чийто жизнен стандарт по-скоро принадлежи на страна от Третия, ако не и от Четвъртия свят и е с право източник на национален позор.

Той легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Днес Канада е дълбоко деморализирана, силно поляризирана, особено разочарована от 9-те години управление на Трюдо, чиято популярност стигна до катастрофалните 16%, най-ниският регистриран спад на министър-председател в историята на страната.

Причина за това бе, нека така да го наречем, “иновативният“ начин на управление. Лозунгите за единство, благосъстояние и просперитет на средната класа, както и съхранението на национална идентичност на базата на мултикултурализма, останаха в, употребявайки енигматичния термин, небитието. Оказа се, както на времето съветваше Макиавели, че политиките имат своята дуалистична същност, особено по време на предизборните кампании. Но с една съществена уговорка. Тези политики, бяха много грижливо калибрирани, целейки да задоволят специфични, конкретни групи гласоподаватели. Обществото бе разделено на социални клъстъри, всеки със своите специфични обещания. Било то на енергичната радикално повлияна от ултра либерализма генерация Х, (легализиране на марихуана, а и в последствие на твърдите наркотици) или пенсионери, (Old Age Security – пенсии) или социално маргинали (индексиране на социалните помощи).

Незабелязано, т.н. “социален контракт“ бе заменен с логиката на маркетинг стратегия за печелене на избори. В България, както е широко известно, този процес е доведен до съвършенство. Както и се очакваше тази изборна еквилибристика до неизбежното фрагментиране на канадското общество на малко печеливши и на губещи т.е. всички останали. Тъй като екипът на Трюдо беше наистина професионален в стратегическото прилагане на микротаргетирането на избирателите, то Либералната партия се нуждаеше само от една трета от националния вот. Звучи познато? Естествено за стратезите на Либералната Партия на първо време тази дълбинна фрагментация се оказа без особено значение.

Не съм убеден, че Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг)

Проблемът е, че Джъстин Трюдо, така и не успя да влезе, фигуративно казано, в обувките на своя баща. Трюдо баща бе политикът, който остави на Канада набор от институции и най-важното идеали, създавайки Хартата на правата и свободите, тоест Конституцията – основата на националното съзнание и самочувствие на съвременна, модерна Канада. Не съм убеден, че синът му Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг). Какво имам предвид:

Човекът на Давос

Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“

Трудно бихме си обяснили изключителното поляризиранеи катастрофалния спад на популярността на традиционно доминиращата политическа сила, Либералната партия, ако не повдигнем завесата зад прякора на Трюдо “Човекът на Давос“. Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“ Да си припомним неговите пророчески думи: “The pandemic represents a rare but narrow window of opportunity to reflect, reimagine, and reset our world“ “Пандемията представлява рядък, но тесен прозорец от възможности за размисъл, преосмисляне и за нулиране на нашия свят.“

Както е добре известно през 2017 г. Клаус Швабтриумфално заяви, че е успял, (забележете термина, който той използва to penetrate), да „проникне“ в кабинета на министър-председателя Джъстин Трюдо поради факта, че много от неговите министри са били членове на програмата на WEF (Световният икономически форум) за млади глобални лидери.

“Бях на прием за премиера Трюдо и знам, че половината от кабинета му или дори повече от половината от кабинета му всъщност са млади глобални лидери“.

Нещо повече, Трюдо, поне на мен доколкото ми е известно,бе единственият лидер на Запад, който не се притесни да използва термина „зануляване“, за да опише канадската пандемична политика (в реч на ООН през ноември 2020 г).

Действително в това отношение Клаус Шваб се оказа прав. Трюдо действително оправда доверието на Световния Икономически Форум, не само повтаряйки буквално WEF “talking points” (опорните точки), но по-важно прилагайки ги в действие, което естествено не остана скрито за широката общественост в Канада.

Бездомници в Канада, просяци, бедност

По време на пандемията средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%.

По време на пандемията, както вече писах по-рано, средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%. Малките и средни бизнеси бяха принудени да поемат колективно 135 милиарда долара дълг, тоест средно 170 000 долара за бизнес.

Така – цената на “зануляването“ бе 213 000 фалити!

В Канада, в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство

Този феномен предизвика безпрецедентно социално, а и здравословно отражение – в страната 1 на всеки 20 канадци (6%) е имал самоубийствени нагласи. Малко контекст – две годни по рано, през 2018, в унисон с WEF политиката на ултра-либерализъм, леките наркотици, като марихуана и канабис бяха легализирани. Успоредно с това особено, при така нареченото поколение Z се породи една своеобразна култура, водеща не само до зависимост (до 24 часа доставка онлайн), но далеч по-опасното чувство за гарантирана съдебна безнаказаност (в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство).

Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани

Вместо достъпът до наркотици да бъде ограничен, особено в контекста на чудовищната опиоидната криза в Канада, където всеки ден шестнадесет канадци са хоспитализирани поради свръхдоза (отравяне) с опиоиди, а само в град Ванкувър 6, предимно млади хора, умират от свръхдоза, правителството на Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани, което накара някои политически некоректни наблюдатели да дефинират тази политика като геноцид срещу младите.

Проф. Ивайло Груев

Проф. Ивайло Груев, Преподавател в Университета в Отава, Канада

Безнаказаността, за което споменах, се дължи също така и на един нов закон, влязъл в сила по същото време. Либерализиране на съдебната система, т. нар “catch and release”, тоест освобождаване под гаранция, превърнало се в де факто в “revolving door” – “въртяща се врата“. В разговорен превод това означава арестуване и (моментално) освобождаване,(!) като задължава полицията и съдиите да следват “принципа на сдържаност“. Тази безпрецедентна по своята логика абсурдна политика, според правителството е трябвало да реши проблема със свръхпредставянето в предварителния арест на уязвими групи като коренното население, бездомните,наркозависимите и не на последно място ЛГБТ общността.

Post Views: 3

ФОКУС

Москва и Техеран направиха своя избор

Published

3 days ago

January 20, 2025

Autor

Днес в Кремъл ще бъде подписано Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и Иран: президентите Владимир Путин и Масуд Пезешкиан ще завършат три години работа по историческия документ.

Защо исторически?

Защото наистина извежда отношенията между двете страни на ниво, безпрецедентно в историята на нашите връзки.

И тази история датира от повече от четири века и половина и е богата на различни събития – откакто сме съседи (в Каспийско море), те имат много измерения. Търговия и война, вражда и приятелство, подчинение на влияние и идеологическа борба, но взаимен интерес и зле прикрита симпатия един към друг, дори през годините на конфронтация, останаха постоянни.

Двете велики сили-цивилизации претърпяха възход и упадък както във вътрешните си работи, така и в отношенията си, но останаха съседи, заинтересовани един от друг. Но почти през всичките тези векове ние живеехме в свят, в който глобалните правила се определяха от Запада или по-скоро от англосаксонците – и това остави сериозен отпечатък върху нашите отношения.

По времето, когато започнаха нашите връзки, величието на древен Иран вече беше нещо от миналото, а Русия, напротив, беше поела по пътя на своя възход. Последната руско-иранска война приключи преди почти два века, но още тогава Иран попадна в сферата на влияние на Великобритания, която се опитваше да попречи на руснаците да достигнат Индийския океан.

И въпреки че Москва никога не е имала планове да завладее Персия, това нямаше значение за Лондон – те безкрайно се страхуваха от попадането на древната страна в руската орбита, виждайки това като заплаха за техните индийски владения (в Лондон постепенно започнаха да вярват в собствения си мит за плановете на руската армия за поход към Индия).

В резултат на това Иран беше разделен на британска и руска зона на влияние, южна и северна – и остана в това положение до средата на миналия век. Москва като цяло беше доволна от тази ситуация, но за гордостта на иранците ограниченият суверенитет и чуждото влияние бяха обидни.

След Втората световна война западното влияние в Иран става преобладаващо и шахът, който поддържа добри отношения със СССР, провежда политика на западнизиране на местния живот. Завърши с ислямската революция – и създаването на уникална система на теократична власт в комбинация с изборните институции на президентско-парламентарна република.

Новият Иран не само скъса със Запада – той се превърна в последователен идеологически и геополитически противник на цялата глобализация, изградена от англосаксонците. През първото десетилетие от съществуването на ислямската република СССР все още беше жив – и отношението към атеистичните комунисти с техния износ на революция (без значение, че това в много отношения не беше така) в Техеран беше враждебно и предпазливо.

Изоставянето на комунистическата идеология след разпадането на Съюза премахна идеологическата пречка пред руско-иранските отношения, но тук Русия се оказа в плен на залога си за сближаване със Запада (и в още по-голяма степен, приемането на западноцентричното геополитическото мислене на нашия елит).

Москва искаше да развие връзки с Техеран, но с поглед към Запада, превръщайки руско-иранските връзки в разменна монета или дори в заложник в играта си с англосаксонците. Всичко това не допринесе за нарастването на доверието към нас сред иранския елит, част от който, позовавайки се на историята, смяташе Русия за същата империалистическа държава като западните сили (въпреки че това беше несправедливо по отношение на Русия дори за 19 век).

През десетите години на нашия век започнаха сериозни промени: Русия, отдалечавайки се от Запада, започна да гледа на Иран като на стратегически партньор, преставайки да обръща внимание на западната пропаганда за страната като част от „оста на злото“. Сближаването беше улеснено от съвместните военни действия на двете страни в Сирия и решаващата роля на Русия в сключването на т. нар. ядрена сделка за иранската ядрена програма.

Двете страни се доближиха до напълно независимото определяне на отношенията и координацията на политиките си на световната сцена: нивото на доверие се повиши, личните връзки се засилиха и последните илюзии за възможността да се договорят поне за относителна нормализация на отношенията със Запада изчезнаха.

След февруари 2022 г. Русия се оказа в положението на супер-Иран: броят на санкциите срещу нашата страна многократно надхвърли иранското ниво. Ислямската република живее под американските санкции повече от четиридесет години и въпреки щетите, които нанасят, изгради свой модел на функциониране.

Опитът да се изтръгне Русия от световната икономика означава не само, че ще трябва да следваме отчасти иранския път, но по-важното е, че етапът на демонтаж на съществуващия световен ред е започнал. Мащабът на санкциите, наложени срещу Русия, показа, че компромис със Запада не може да бъде постигнат, което означава, че Иран, Русия, всички останали санкционирани страни, Китай и Индия са заинтересовани от изграждането на паралелен, алтернативен търговски и финансов механизъм.

Започна процесът на демонтаж на западния световен ред, англосаксонския модел на глобализация – и Русия и Иран са знаменосци в него.

Този процес няма да бъде нито бърз, нито лесен, особено след като е съчетан с геополитически земетресения по света, особено в Близкия изток, който е толкова важен за Иран. И двете страни обаче са направили избор в полза на изграждането на нов световен ред.

И укрепването на двустранното сътрудничество (а то засяга различни области – от военно-промишлени до транспортни и логистични), както и взаимодействието както по регионални, така и по международни въпроси е само материално укрепване на тази историческа стъпка. Русия и Иран вървят заедно към обща цел и сега никой не може да ги отклони от този път.