СВЯТ
Как сред източните германци възникнаха проруски настроения
Почти 60% от източните германци смятат, че Берлин не трябва да провокира Москва. Но дори и сред жителите на западната част на страната половината от респондентите са съгласни, че няма нужда да “се отнасяме жестоко към Русия”. Причините за това възприемане от германците на конфликта в Украйна се анализира от списание “Спектейтър”. Руските експерти не са съгласни с някои от заключенията му. Те посочват няколко причини за подобни настроения сред жителите на Източна Германия.
Повечето източни германци не възприемат Русия като враг и не са съгласни с гледната точка на Запада за случващото се в Украйна. Това пише историкът Катя Хойер в статия за британското списание “Спектейтър”. Тя припомня, че според скорошно проучване на общественото мнение в Германия само половината от западните германци са съгласни, че Берлин трябва да бъде “твърд спрямо Русия”. Сред източните германци това мнение се споделя от едва една трета от анкетираните. Мнозинството от източните германци – 58% – искат Берлин да не “провокира Русия” (сред западните германците това мнение се споделя от 40%).
Източните германци съставляват 16 милиона от 80-милионното население на Германия и именно техният регион ще бъде първият, който ще усети последиците от икономическите санкции срещу Русия (тръбопроводите „Дружба“, „Северен поток-1“ и „Северен поток-2“ минават към Източна Германия, осигурявайки хиляди работни места). Както отбелязва Александър Камкин, заместник-директор на Центъра за германистика към Института за Европа на Руската академия на науките, източните провинции тъкмо са достигнали паритет със западната част на страната.
„Предприятията на бивша Източна Германия – в Саксония, Бранденбург, Мекленбург – са по-обвързани с германско-руското сътрудничество. “Северен поток-2” осигури работни места на отделен индустриален клъстър. Заводите на “Сименс” в Саксония доставяха оборудване в Русия. Спомнете си скорошната демонстрация в Бранденбург, където се рафинира нефт от петролопровода „Дружба“. Затова ефектът от разделеното общество се усеща по-остро в Източна Германия“, спомня си Камкин.
Журналистът-международник Виталий Волков, който работи в Германия от 20 години, е съгласен, че икономиката е важен фактор, влияещ върху обществените настроения в страната. „Източната част е много по-бедна и по-уязвима от западна Германия. През зимата там е по-студено, отколкото във Вестфалия и Бавария. Хората вече започнаха да получават ужасни сметки за ток и газ. Това силно влияе на настроенията“, казва Волков.
Освен това мнозина в Източна Германия са недоволни от начина, по който протече обединението на страната. „Тези хора разбират, че са били излъгани в социалната част, като капитал и индустрия, работни места. Тоест сливането като такова не се случи. Тази измама се приписва предимно на Съединените щати, така че в източната част на Германия има силен антиамериканизъм, оправдан финансово“, добави журналистът.
Според автора на статията в “Спектейтър” проруските настроения сред източните германци нямат нищо общо с носталгията по дните на Берлинската стена. Изминаха три десетилетия от обединението през 1990 г. и проучванията многократно показват, че мнозинството от бившите граждани на Германската демократична република усещат промяна към по-добро. Хойер е убеден, че отговорът трябва да се търси в по-далечното минало, когато Германия, стремейки се да доминира над своите съседи, често дори е влизала в сговор с други. Историкът очевидно има предвид Договора за ненападение от 1939 г. между Германия и Съветския съюз, известен още като Пакта “Молотов-Рибентроп” и секретния допълнителен протокол към него за разграничаване на сферите на интереси между страните.
„Така източните германци не споделят чувството за екзистенциална заплаха. Докато годините на “Щази” дълбоки психологически белези върху тях, те не доведоха до трайна преоценка на ролята на Русия в Европа. Според тях Съветите са ги освободили от нацизма. Германия е несправедлива към Русия, а не обратното“, пише Хойер.
Камкин е сигурен, че сегашната антируска истерия, която се разпространява от управляващата политическа класа и медиите, не намира разбиране сред много жители на Германия, особено на Източна Германия, поради факта, че от 1949 до 1990 г. СССР и ГДР са естествени съюзници. „През всички тези години имаше интензивен и образователен културен обмен. Дори бившият канцлер на Германия Ангела Меркел на младини е ходила на стажове в СССР чрез Комсомола на ГДР”, спомня си експертът.
Освен това денацификацията на страната е извършена по различни начини. В Западна Германия бивши нацистки престъпници заемат държавни и други длъжности, докато в Източна тези процеси „са по-сложни и дълбоки“. „След обединението на Германия източните земи се сблъскват с феномена на подчовеците, защото огромен брой предприятия фалираха и затвориха. През 90-те години безработицата достига 25-30%. Хората тръгваха на запад. Дори мигрантите не се стремят да се установят в тези региони, предпочитайки по-проспериращата Западна Германия. Всичко това доведе до разслояване на обществото, известна социална завист на източните германците по отношение на западните “, напомня експертът.
Хойер също така посочва, че много източни германци обичат да консумират руската култура заедно със своята собствена. Те четат руска литература, учат руски и пътуват до Съветския съюз. „По време на Студената война руснаците останаха безлични врагове за Запада, а източните германци изградиха отношения с тях. Днес им е трудно да гледат на тях като на враг”, посочва историкът.
Според нея източните германци помнят, че именно СССР е освободил света от нацизма. Тя отбеляза неотдавнашните думи на депутата от левицата Сара Вагенкнехт, че изпращането на оръжия в Украйна е „политика на САЩ“, която е изиграла роля в провокирането на Русия да започне специалната операция в Украйна.
Подобни възгледи в Източна Германия са често срещани не само сред левите политици. Крайнодясната партия “Алтернатива за Германия”, която има повече подкрепа на изток, се противопоставя на антируските санкции и предоставянето на оръжие на Киев. И в Западна Германия също има антинатовски настроения. През февруари депутатът Севим Дагделен каза, че поведението на Украйна е „подобно на обявяване на война на Русия“ и е резултат от „военно подстрекаване“ на САЩ и НАТО. Ветеранът активист за правата на жените Алис Шварцер каза, че вярва, че руският президент Владимир Путин е получил “мотив да действа”.
Настоящият канцлер на Германия Олаф Шолц също се придържа към антинатовски възгледи в зората на политическата си кариера. През 1982 г., когато беше заместник-лидер на младите социалдемократи, политикът твърди, че надпреварата във въоръжаването се подхранва от „агресивно-империалистическата стратегия“ на НАТО. Сега той призовава за увеличаване на разходите за отбрана със 100 милиарда евро и закупуване на американски изтребители F-35.
Волков добавя, че в източната част на страната все още има доста хора с образование, изградено на различни принципи от това в Западна Германия, най-вече в различните методи на преподаване на история. „Източните германци виждат събитията по различен начин, отколкото в западната част на Германия“, казва журналистът.
И в тази част на страната е по-силно влиянието на левите и десните партии и много по-слабо е влиянието на “Зелените”е които днес „са абсолютни проводници на крайната идея по отношение на Русия“. „Левите сили са много по-проруски настроени. Те разбират, че настоящият конфликт е свързан преди всичко с действията на САЩ. Десните също са по-проруски настроени, тъй като либералната среда и абсолютното снизхождение към миграцията от последните години много ядосаха германците“, обясни събеседникът.
Освен това антивоенните настроения са силни в източната част на страната. Те излязоха на преден план през февруари 2020 г. по време на най-мащабното учение на НАТО за прехвърляне на американски войски през Атлантика от 25 години насам.
Камкин заявява, че феноменът на разделеното общество може да бъде проследен от настроенията към Русия от страна на обикновените германци. Политолозите вече дадоха ярка дефиниция на дуализма на източните и западните германци: първите запазват своята национална идентичност, докато вторите са немскоезични американци.
„Делението на източни и западни германци, така наречените “оси” и “веси”, не е напълно преодоляно и до момента. Американизацията е навлязла много по-дълбоко на запад, отколкото в източната част на страната, където все още се пази привкусът и духът на времето на Бисмарк, който завещава никога да не се воюва с Русия“, подчерта политологът.
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Подходяща музика за любителите на йога.
СВЯТ
Зеленски скочи срещу министъра си на войната
Зеленски обяви война на министъра си на войната?
Зеленски обяви война на министъра си на войната? Украинските следователи са започнали наказателно разследване срещу министъра на отбраната Рустем Умеров – ход, който поражда сериозни въпроси за стабилността на военното ръководство на страната и може да доведе до напрежение с ключовите западни партньори на Киев, съобщава Ройтерс.
Според Националното бюро за борба с корупцията на Украйна (НАБУ), разследването ще проучи дали Умеров е злоупотребил с власт
Според Националното бюро за борба с корупцията на Украйна (НАБУ), разследването ще проучи дали Умеров е злоупотребил с власт, но засега не се съобщават конкретни подробности. Това разследване е инициирано след сигнал от Центъра за борба с корупцията (ЦБК), който обвинява министъра, че незаконно е отстранил ръководителя на Агенцията за обществени поръчки на отбраната (АОПО).
Конфликт в Министерството на отбраната
Основният проблем се корени в решението на Умеров да не поднови договора на ръководителя на АОПО, което предизвика открита конфронтация. Според министъра, агенцията, която е натоварена с ключовата задача да координира покупките на оръжия, не е изпълнила очакванията на армията.
„Въпреки заявения мащаб на обществените поръчки, нашите защитници на фронтовата линия не са усетили осезаем резултат“, заяви Умеров в социалните мрежи.
Тези коментари разкриват дълбоки разногласия в министерството относно доставките на оръжие – тема от изключителна важност за Украйна, която разчита на западна военна помощ в битката си срещу Русия.
Политическите последствия
Този вътрешен конфликт идва в момент, когато Вашингтон, под ръководството на президента Доналд Тръмп, преразглежда политиката си към Украйна
Този вътрешен конфликт идва в момент, когато Вашингтон, под ръководството на президента Доналд Тръмп, преразглежда политиката си към Украйна, включително подкрепата за нейната армия. В същото време Киев отчаяно се опитва да покаже на западните си партньори, че се справя с корупцията, която отдавна е ахилесовата пета на страната.
Групата на седемте най-развити демокрации (Г-7) излезе с изявление, призовавайки украинските власти спешно да намерят решение на този конфликт, за да не се подкопае доверието на международната общност.
АОПО: борба срещу корупцията или политическа разправа?
Агенцията за обществени поръчки на отбраната беше създадена с цел да премахне посредниците при закупуването на военна техника и да сведе до минимум риска от корупция. Назначаването на Марина Безрукова като ръководител на АОПО беше посрещнато с одобрение от западните партньори на Киев и антикорупционните организации.
Но Умеров отправи тежки обвинения към агенцията, твърдейки, че тя се е превърнала в инструмент за „политически игри“ и допуснала изтичане на чувствителна информация. В резултат на това украинското правителство уволни заместник-министъра на отбраната, отговарящ за обществените поръчки – мярка, която допълнително нагнети напрежението.
От своя страна, Безрукова защити работата на агенцията, заявявайки пред Ройтерс, че… не била получавала никакви официални оплаквания срещу нея. Според нея създалата се криза може да усложни бъдещите преговори с доставчиците на оръжия.
„Това на практика в значителна степен проваля една година от работата ни. Доверието се изгражда дълго, но може да бъде разрушено много бързо“, предупреди тя.
Какво следва?
Министерството на отбраната категорично отхвърли обвиненията срещу Умеров и нарече разследването „медийна манипулация“. От ведомството твърдят, че проверката на НАБУ е само формалност и към момента няма доказателства за извършено престъпление.
Въпросът сега е дали този конфликт е част от по-мащабна вътрешнополитическа борба в Украйна или наистина сигнализира за корупция в отбранителния сектор. Един факт обаче е безспорен – нестабилността в министерството идва в критичен момент за страната, когато Украйна губи с всеки ден огромни територии от Русия, която настъпва с лекота, въпреки западната пропаганда, че успехите ѝ са незначителни. По груби сметки, Русия отдавна е завзела територия приблизително на тази на България. Ако и това е незначително?
А, дали да не се търси и повод за страх от Зеленски спрямо Умеров, който се ползва с положителен авторитет в страната също не е въпрос, който да се отминава с лека ръка. Още повече, че независимо колко дълго ще отлага изборите за президент, Зеленски няма да е вечен.
А, дали да не се търси и повод за страх от Зеленски спрямо Умеров, който се ползва с положителен авторитет в страната също не е въпрос, който да се отминава с лека ръка. Още повече, че независимо колко дълго ще отлага изборите за президент, Зеленски няма да е вечен. Планетата Земя знае, че е нелегитимен на стола днес. И вероятността отново да заеме същия пост не е допускана вече от абсолютно никой. Вероятно и от самия него.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
СВЯТ
Тръмп вече уволнява перверзните от Пентагона
Тръмп уволнява трансджендърите от Пентагона и отменя безплатните им операции за смяна на пола.
В свой анализ руският международен специалист Малек Дудаков подчертава значимостта на започналите реформи в Пентагона, водени от Доналд Тръмп, които са насочени към промяна на военната структура на САЩ. Първоначалните действия на новия президент включват премахването на спорните социални политики, като например освобождава около 4000 трансджендър военни, наети с обещания за безплатни операции за смяна на пола.
Генерал Ливайн Не лопата, а гребло е приготвил Тръмп за “събудените” генерали в Пентагона
Първоначалните действия на новия президент включват премахването на спорните социални политики, като например освобождава около 4000 трансджендър военни, наети с обещания за безплатни операции за смяна на пола.
Според Дудаков, тази политика на предишните администрации на демократите е довела до огромни финансови разходи – стотици милиони долари, изразходвани за подобни процедури за смяна на пола. „Сега тези скъпо струващи програми са отменени,“ пише анализаторът. Освен това, на висшия команден състав в армията е наложено ограничение за популяризиране на „расово-джендърната идеология“, която се е превърнала в приоритет за демократите, опитвайки се да трансформират американските въоръжени сили в духа на либералните ценности.
Плановете за набор на нов военен персонал в САЩ се провалят с 25-30%, а числеността на американската армия е намалена до 430 000 души – най-ниското ниво от предвоенния 1940 г.
Идеологическите войни и последствията за армията
Тази вътрешна идеологическа битка, посочва Дудаков, е довела до сериозен спад в броя на новобранците. Плановете за набор на нов военен персонал се провалят с 25-30%, а числеността на американската армия е намалена до 430 000 души – най-ниското ниво от предвоенния 1940 г. Тревожна е и статистиката за годността на младежите за военна служба: едва 23% от младите американци отговарят на изискванията, а желанието за служба е на рекордно ниското ниво от 9%. Тази тенденция, според анализатора, е резултат от дългогодишните социални експерименти и идеологически конфликти вътре в системата.
Кризата във военно-промишления комплекс (ВПК)
Докато Тръмп обещава създаването на „Железен купол“ за защита на американското въздушно пространство, производството на системи като Patriot е силно затруднено. производственият капацитет на ракетите за Patriot е ограничен до около ЕДВА 300 броя годишно
Тръмп е изправен пред друга голяма задача – преразглеждане на отношенията с американския военно-промишлен комплекс (ВПК), който е претоварен от поредица международни конфликти. Докато Тръмп обещава създаването на „Железен купол“ за защита на американското въздушно пространство, производството на системи като Patriot е силно затруднено.
Дудаков подчертава, че производственият капацитет на ракетите за Patriot е ограничен до около ЕДВА 300 броя годишно. Тези запаси вече са силно изчерпани заради Украйна и Израел, което отразява общия кризисен характер на американския ВПК. „Разрешаването на тази криза ще бъде значително по-сложно, отколкото премахването на трансджендърните програми в армията,“ добавя анализаторът.
Замразените траншове на USAID: паника в глобалната мрежа на НПО
В друг свой текст Малек Дудаков разглежда последиците от решението на администрацията на Тръмп да замрази финансирането на USAID – една от най-големите хуманитарни организации в света с бюджет от 60 милиарда долара и 10 000 служители.
Ефектът от замразяването на финансирането
Сред засегнатите програми са лечението на болни от ХИВ в Африка, премахването на противопехотни мини в Южна Азия и раздаването на хуманитарна помощ в Сирия
USAID, която управлява широк спектър от хуманитарни проекти, е поставена в състояние на несигурност. Сред засегнатите програми са лечението на болни от ХИВ в Африка, премахването на противопехотни мини в Южна Азия и раздаването на хуманитарна помощ в Сирия. Замразени са и проектите за борба с „руската и китайската дезинформация,“ както и военните траншове.
Особено засегнати от това решение са Украйна и Тайван, които са получавали повече от 10 милиарда долара чрез USAID. Част от тези средства са използвани за хуманитарни цели, а друга – за покупка на американско оръжие, пренасочено към тези региони чрез Пентагона.
„Работещите с финансиране от USAID неправителствени организации (НПО) в целия свят вече изпадат в паника,“ пише Дудаков. Много от тях ще бъдат принудени да затворят врати в рамките на следващите месеци, ако средствата не бъдат възстановени.
Критиката към НПО и глобалните последици
Администрацията на Тръмп разглежда USAID и свързаните с тях НПО като „паразити, прикрепени към американския бюджет.“
Администрацията на Тръмп разглежда USAID и свързаните с тях НПО като „паразити, прикрепени към американския бюджет.“ Според Дудаков, тези организации са се оскандалили не само с дейността си в чужбина, но и с активността си вътре в самите САЩ. Пример за това е помощта, оказвана от някои НПО за нелегално транспортиране на мигранти през южната граница на САЩ.
Сега тези организации ще бъдат подложени на тримесечен одит, който много от тях няма да преминат. „Безгрижният живот на грантове приключва,“ пише анализаторът, като прогнозира, че множество проекти ще бъдат прекратени, а критиките от страна на засегнатите ще стават все по-силни.
Китай и Русия – новите лидери в хуманитарната сфера?
Сред опасенията на НПО е, че намаляването на финансирането ще позволи на Китай и Русия да засилят влиянието си в хуманитарната сфера. Тези две страни вече използват подобни инициативи, за да разширят геополитическото си присъствие в Африка, Азия и Близкия изток
Сред опасенията на НПО е, че намаляването на финансирането ще позволи на Китай и Русия да засилят влиянието си в хуманитарната сфера. Тези две страни вече използват подобни инициативи, за да разширят геополитическото си присъствие в Африка, Азия и Близкия изток. Въпреки това, екипът на Тръмп е убеден, че подобна промяна е необходима. Според тях, премахването на „излишните“ проекти ще освободи ресурси за по-важни стратегически цели, като се намали ненужната тежест върху американския бюджет.
Докато реформите на Тръмп са насочени към премахване на „идеологическата глупост“ и оптимизиране на разходите, последствията от тях водят до сериозни сътресения както в армията, така и в международната хуманитарна общност
Малек Дудаков очертава картина на значителни промени в американската политика – както във вътрешния военен сектор, така и в глобалната хуманитарна мрежа. Докато реформите на Тръмп са насочени към премахване на „идеологическата глупост“ и оптимизиране на разходите, последствията от тях водят до сериозни сътресения както в армията, така и в международната хуманитарна общност.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
СВЯТ
Ерата на голямата измама и объркване
Защо Тръмп имаше и все още има до известна степен нужда да се представя като „антисистемен“ приятел на мира и дори на Русия?
Нашето време е епоха на голямо объркване. Има различни причини за това объркване и една от тях е смущението, предизвикано от краха на двата големи „прогресивни“ проекта на ХХ век: „съветският социализъм“, от една страна; и западната социална държава и потребителският капитализъм – от друга (както и моделът на mondialisation heureuse – „щастливата глобализация“, последвал падането на „комунизма“). Днес самата идея за прогреса, която е централна за цялата модерност, е разклатена и подложена на интензивно оспорване.
Характерно за капитализма от самото начало на тази система е, че поставя под въпрос собственото си съществуване и отричане. Прави това под формата на големи революции. Насърчаваше и бе насърчаван – особено в ранните му етапи, от идеологиите на Хуманизма, Ренесанса и Просвещението, които не са съвсем съвместими с това, което означава капитализмът, именно – господството на капитала. Но капитализмът пряко произвежда и своето „отрицание“ под формата на социализма и работническото движение.
Самият капитализъм бе трайно революционно явление не само в икономиката, идеите и политиката, но и във философията, науката и изкуството. От Великата френска революция през 1789 г. и Комунистическия манифест на Маркс и Енгелс в 1848 г. до свалянето на червеното знаме от Кремъл през 1991 г. човечеството премина през епоха на непрекъснато, интензивно и задълбочено поставяне под въпрос на всички свои идеи, институции и възприятия.
Днес, за първи път капитализмът се оказва най-тоталитарната възможна система, контролирайки почти всички институции, които биха могли да ѝ се противопоставят, приемайки формата на „империя на финансите“, чиято власт често надхвърля „видимите“ полюси на властта, като например държавите; система с безпрецедентна икономическа, технологична и „идеологическа“ сила. Обикновено контролът се упражнява повече под формата на „купуване“, даване на „материални облаги“ и по-малко под формата на преследване на хората; поне засега, защото съвсем скоро и това може да се промени.
Предизвикателствата към системата се появяват по-малко в нейния център и повече в нейната периферия. Но тези периферни предизвикателства имат основно отбранителен характер и в момента не предлагат дълбока алтернатива на глобалния капитализъм – пораждащ множеството кризи, каквито например Съветският съюз сочеше след 1917 г.
Монополите не помагат на мисленето
Нашият свят преживява и безпрецедентно отстъпление от критично мислене във всички области (включително от марксизма, който в миналото е бил най-важният и незаменим инструмент за „демистифициране“, анализ и разбиране на социалните отношения и политиката, създадени от човечеството през цялата модерна епоха. Имаме предвид, разбира се, автентичния марксизъм като революционна теория, а не „бюрократичния марксизъм“ на Изтока или „академичния марксизъм“ на Запада). Това отстъпление се улеснява от – и на свой ред допринася за – общото разпространение на объркването.
Крахът на „съветския социализъм“ преди 30 години също продължава да тежи на световната психология и съзнание, обезкуражавайки всеки, който се стреми да промени света. В това отношение интелектуалната и политическата атмосфера, доминираща през трите десетилетия след разпадането на СССР, може да се сравни с трите десетилетия след поражението на Наполеон. (Европа трябваше да изчака повече от три десетилетия след Ватерло, за да преживее нова вълна от демократични революции през 1848 г. Русия също трябваше да изчака две и половина десетилетия, за да започне да се съпротивлява активно на западното настъпление, първо в Сирия, а седем години по-късно и в Украйна).
Сега идеите са „унифицирани“ до най-малкия възможен знаменател и дори по-ниско, което отразява унификацията на материалната основа на системата, т. е. на тези, които контролират световните финанси. Изглежда, че сме навлезли в състояние на технофеодализъм, което донякъде напомня „пророчествата“ на Маркс в Grundrisse (Grundrisse der Kritik der Politischen Ökonomie, в превод: „Основи на критиката на политическата икономия“ – тетрадки на Карл Маркс, които обхващат всичките шест раздела на неговата критика на политическата икономия, бел. пр.).
Объркването като оръжие на системата
Но объркването също така е необходимо, а следователно – планирано и преднамерено, поради тоталитарния характер на плановете, замислени в рамките на световната „управляваща класа“, в центъра на която са тези, които контролират световния финансов капитал. Разбира се, висшите слоеве на обществото винаги са използвали измамата. Но в епохата на развитие на продуктивния капитализъм тя е била много по-малко необходима, отколкото в епохата на неолиберализма, а още повече в епохата на „капитализма на бедствията“.
Техният план е отвратителен и поради това „не подлежи на контрол“. Понякога някой разкрива малко от това, което мислят управляващите, какъвто е случаят с подлия Барозу, бившето маоистко човече, което подкрепи американците срещу Европа за нахлуването в Ирак, а след това бе избрано да ръководи ЕС, за да се озове накрая в „Голдман Сакс“; и което един ден каза, че целият свят знае, че следващите поколения ще живеят по-зле от сегашните! Но обикновено те крият проектите си и трябва да ги крият. Прикриват ги зад риториката на демокрацията на Байдън (никой не би могъл да измисли по-ефективна клевета на демокрацията от тази на американските демократи, които я отстояват) или зад полуфашистките глупости – макар да са опасни, – които Елон Мъск (понякога наричан „Сорос на Тръмп“) разпространява всеки втори ден. Показателно за типа на новия надигащ се Тръмпистки „прото-фашизъм“ е предложението на Мъск за поста председател на Европейската комисия да бъде избран човек, който се доближава максимално до неговия „идеал“ за „човек без мозък“, по-скоро предчовечен, отколкото предмодерен; касае се за Фидиас Панайоту (известен като YouTuber, бел.пр.), избран за независим евродепутат от Кипър на изборите за Европейски парламент през 2024 г.
Много по-опасни от идеите на Мъск са идеите на князете на мрака, които стоят зад Тръмп, като американския олигарх Питър Тийл
Днешната глобална управляваща класа е по-изолирана отвсякога от обществото. Изолирана и от всяка голяма и колективна идея за бъдещето на човечеството. Представителите ѝ не представляват нищо повече от своето огромно Аз. Те не просто разпространяват и използват объркване. Те самите са объркани. Вероятно ще използват още повече силата си, за да превърнат собствената си психопатология в социална патология. Проникновена и плашеща анатомия на тази управляваща класа може да бъде открита в шедьовъра на Стенли Кубрик – филмът „Широко затворени очи“.
„Антисистемна“ ирационалност
Както при Хитлер в междувоенния период, необходима е много голяма доза измама, объркване и ирационалност, за да бъдат заблудени големи маси и цели държави; и да бъдат поведени по пътя на „мирния“ или „насилствения“ тоталитаризъм, фашизъм, ирационализъм и война.
Особено след 11 септември („атентатът“ срещу кулите-близнаци в Ню Йорк, бел.пр.) към арсенала на истаблишмънта, който се опита да скрие истинските конспирации под уж „антисистемна“ мантия, се прибави и откритият абсурд да се разпространяват глупости, абсурди и несъществуващи конспиративни теории. По този начин те се опитват да скрият най-важната от съвременните „конспирации“, а именно – опита на едно много малко малцинство, състоящо се от много богати международни „олигарси“, произхождащи предимно от две или три нации – преобладаващо психо-духовно разстроени личности – да контролира и доминира над цялото човечество, действайки като рак в тялото му.
След 11 септември се разпространиха десетки теории, някои от които бяха напълно несъстоятелни. Основният резултат от това разпространение бе да не се зададе основният въпрос: „Защо американската държава не предприе действия за предотвратяване на атаките, въпреки множеството предупреждения? И също толкова фундаменталният въпрос: „Кой има полза от атаките?“ Вместо това се обсъждаше дали самолетите наистина са се врязали в Пентагона и колко здрав бил бетонът на кулите.
Друг много важен пример е отричането на причинените от човека промени в климата, финансирано със стотици милиони долари годишно от мултинационалните компании за изкопаеми горива, което е заблудило много хора с добри намерения, но с липса на солидно научно образование и култура. Има и десетки други примери…
По такъв начин и тъй като (радикалната) левица е в познатото ни „разрушаващо се“ състояние, въпросите и бунтът, които самата система при Байдън, Шолц или Макрон неизбежно поражда, много често не са насочени и не укрепват съгласуваните усилия за необходимата социална промяна, а се разпръскват без ефект или засилват предполагаемите „антисистемни“ движения на крайната десница. Това е, което се получи – grosso modo – във времето на вътрешните войни.
Отсъствието на съгласувана, грамотна международна лява сила, която да може убедително да оспори господстващата в момента система на „катастрофичния капитализъм“, да предложи социалистическа алтернатива и да организира борбата на народните класи и народи, доведе до пасивност у хората, особено у тези, които нямат солидно политическо образование и опит в участието в социални движения; до неспособността им да се противопоставят на сили, които изглеждат почти всемогъщи и способни да действат по начини, неразбираеми за обикновените простосмъртни. И накрая – „възлагане“ задачата за решаване на социалните проблеми на десни екстремистки движения като „Тръмпизъм“ или „Льо Пенизъм“.
Германците искаха да правят революция, но не се осмелиха да я направят и възложиха това на Хитлер, пише Вилхелм Райх, един от най-задълбочените анализатори на нацисткия феномен. Други хора се обръщат към метафизиката, към търсенето на индивидуално, лично решение или към религиозни движения като Евангелския интернационал – който всъщност е интернационал, ръководен от ционизма и е в негова услуга.
Духовният хаос подготвя почвата за идването на световен Диктатор
Добре е да помним, че германците гласуваха за Хитлер не заради това, което той възнамеряваше да направи, а защото изглеждаше патриот и социалист – националсоциалист. Те гласуваха за него и защото в условията на много дълбока криза не им бе предложена друга надеждна алтернатива – нито от буржоазно-капиталистическия естаблишмънт на Германия, нито от нейните огромни социалистически и комунистически движения, които всъщност избягваха да се борят, за да предотвратят идването на Хитлер на власт.
По аналогия, поради същите дълбоки причини и по сходен начин, днес на Запад се разраства крайната десница, представена от течения като това на Бенямин Нетаняху – майстор на измамата, един от най-силните, ако не и най-влиятелният политик днес в целия „колективен Запад“, на Доналд Тръмп или на Марин льо Пен.
Основната характеристика на тези течения е измамата. Те се изявяват като уж антисистемни, но по никакъв начин не поставят под въпрос икономическата и социалната основа на доминиращата система: едрия международен финансов капитал и икономическите политики, които той иска да наложи. Тяхната роля в западните общества се състои в налагането на по-авторитарна институционална и идеологическа основа, която да е по-ефективна за гарантиране в западните държави господството на големия капитал и на Запада – в останалата част от планетата.
„Глобализаторите“ не са единствените империалисти
Крайната десница е необходима за прехода от предишната система на империалистическо господство (глобализацията) към друга система на империалистическо господство (националистическа и дори клоняща към открит фашизъм).
От време на време, но не винаги, някои крайно десни сили на Запад (които включват и Израел) изглеждат проруски настроени. Изглеждат, но не са. Например в миналото Тръмп беше избран с огромната помощ на израелски агенти, докато всички говореха за предполагаемата руска помощ, която получил. Самият Тръмп не направи нищо, за да се противопостави на впечатлението (обвинението), че е „човек на Путин“. Колкото и да е странно за „човек на Путин“, неговата администрация въоръжи Украйна до зъби, ръководи огромна програма за модернизация на американските ядрени оръжия и отмени Договора за контрол на ядрените оръжия със среден обсег от 1987 г., наред с много други не особено приятелски настроени към мира или Русия действия и политики.
Социалното естество на силите, стоящи зад западната крайна десница, има органични, системни причини да желаят разрушаването на силни автономни държави като Русия, Иран, Китай и, разбира се, организации като БРИКС (доколкото последната се превърна в алтернативен полюс на властта). Дори да се изявяват тук-там като „миролюбиви“ или „проруски“, дори да изглеждат приятелски настроени по някои въпроси, те ще го правят само за да маневрират, да печелят време, да подготвят контраатака от по-добри позиции.
Класически исторически пример е Хитлер, който не само се изявява като проруска сила (докато основната му цел от самото начало е да нападне Съветска Русия – известният Drang Nach Osten на германския империализъм), но стига дотам, че сключва съюз със СССР две години преди да го нападне! Разбира се, историята никога не се повтаря по абсолютно същия начин, но познаването ѝ и използване метода на историческата аналогия са от съществено значение за преценка на политическите течения и лидери.
Стратегическата роля на западната крайна десница е била, е и може да бъде единствено в това да подготви идеологическите, материалните и политическите условия за Голямата война, която ще настъпи, ако не спрем водещите класи на Запада със силни, глобални масови действия. Конфликтът в Украйна и клането в Палестина са само пробно изпитание и предчувствие, въведение към Голямата война, която предстои. Това е общата стратегическа перспектива. Разбира се, това не означава, че междувременно различните центрове на империализма не могат да сключват „мирни споразумения“ от всякакъв вид и ние да бъдем безразлични към подобни „увертюри“. Такива ще има и те не могат да не бъдат временни.
За съжаление, огромното мнозинство от западните управляващи класи не иска да разбере, че трябва да се измисли радикално нов начин на организация на нашите общества и на света, ако искаме да оцелеем. Те не са готови да приемат един полицентричен свят или да видят как Изтокът и Югът оспорват абсолютното превъзходство и господство на Запада. През 1990 г. те вярваха, че западната икономическа мощ и привлекателността на западната политическа парадигма са достатъчни, за да запазят доминиращото си място на планетата. Сега е очевидно, че не са били достатъчни, откъдето идва и изкушението да организират война срещу съперниците си – на първо място срещу Русия, Китай, Иран и др. Оттук и постепенното, но ясно изразено преминаване към идеологии, които да улесняват тоталната война.
Подобно на Първата и Втората световна война, подобно на Студената война, войните не възникват от някаква „националистическа“, „фашистка“ или друга идеология. Идеологиите се мобилизират, за да оправдаят войните, а не обратното. Идеологиите се използват, за да оправдаят политики, които произтичат от органичната нужда на капитализма и империализма да се бори и днес за световно господство и да предотврати появата на алтернативен полюс на властта.
Що се отнася до онези, които искат да се борят срещу заплахата от Голямата война, която тоталитаризмът и империализмът подготвят, те трябва да бъдат много внимателни с понятията и определенията, които използват, за да не подсилват неволно явленията, срещу които искат да се борят. Сериозността, рационалността, критичното мислене, науката, както и любовта и хуманността са най-мощните оръжия, с които човек разполага, за да се бори за свободата си. В наше време, с производителните сили и технологиите, с които разполагаме, това означава човек да се бори и за своето оцеляване.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
Метресите във властта
-
EXPRESS TV4 months ago
Бесен скандал между Тошко Йорданов и невежата но нагла Лора Крумова разтресе ефира!
-
EXPRESS TV4 months ago
Превземане. Кои са хората на Пеевски в ГЕРБ и БСП, и има ли КОЙ да го спре. Говори Татяна Дончева
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Главчев изпраща Български войски във фашистка Украйна да убиват руснаци
-
БЪЛГАРИЯ5 months ago
Поредните истерични брътвежи на Пеевски
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
За какво ни е ООН, не върши никаква работа, “Генералния секретар”, не вършеща нищо мижитурка
-
АКТУАЛНО4 months ago
„Такива големи загуби немците отдавна не са имали“: Цяла бригада изчезна. Развръзката е близо
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Патологичния мафиот Борисов отново драпа за президент