Connect with us

АНАЛИЗИ

Как стигнахме дотук?

Avatar photo

Published

6 years ago

on

Да потърсим отговор на въпроса преди да сме овесили бялото знаме пред напиращите привърженици на Hate and War.

„Как стигнахме дотук?”, казва във филма „Патриотът” (в гл. роля Мел Гибсън) генерал Корнуолис. Той е главнокомандващ британската армия в Америка по време на революционната война, която губи и с нея губи Америка. И продължава (докато си изпраща сабята на американците като знак за капитулация): „Паплач… армия от селяни…”

И ние така. Ние – т.е. онези в цивилизования свят, които от ранна юношеска и дори детска възраст (през 1968 г. бях на 10) се подредиха зад лозунга Love and Peace. А днес, в зрялата си възраст, докъдето ни стига погледът, виждаме – ако не War, то Hate.

И, осъзнато или не, смятаме подкрепящите Борисов и Орбан, Путин и Тръмп, Льо Пен и Брекзит за селяндурска паплач, зацапваща с калните си копита метеното от такива като нас.

Как стигнахме дотук? – е въпрос, който Корнуолис е трябвало да си зададе още след първите няколко битки с американската „паплач”. А не в момента на капитулация. Да бъдем по-умни от него. Да потърсим отговор на въпроса преди да сме овесили бялото знаме пред напиращите привърженици на Hate and War. Защото, ако стигнем дотам, че да капитулираме, те няма да ни пуснат поживо-поздраво, както американците са направили с Корнуолис (който пък веднага след това става Вицекрал на Индия, дай Боже всекиму…).

В тази статия ще става дума най-вече за сферата на идеите и предимно – за тяхното проявление „на Запад”. Какво ни интересува това тук, в Бълария ли? Интересува ни, защото (колкото и да не им се иска на някои „патриотично” настроени персони) сме част от Запада. Онези идеи, които там произвеждат реалността, съществуват и тук, през цялото време, макар в „местен” вариант. Най-новата ни идейна история не е такава, каквато е, да речем, тази в Китай, Русия или Египет. Тя е такава, каквато е в „западния свят”.

Кучето, разбира се, е заровено в онова, което наричаме „Шейсетте години”. Според британския публицист и историк Андрю Мар ние постоянно се занимаваме с Шейсетте, защото те не са свършили: „просто непрекъснато ги повтаряме”, пише той през 2008 г.

Това изобщо не е така; и затова днес само новата „реакционна” десница обсесивно се занимава с тях. Шейсетте приключиха. Още през 2006 г. една от звездите на френската 1968-а, Даниел Кон-Бендит, пише: „Шейсетте свършиха. Живеем в друг исторически период”.

Вече не пишем бележки под линия към 1968-а; надявам се днес да не пишем бележки под линия към 1938-а (както често изглежда). Но Шейсетте, в които съм живял огромната част от живота си, наистина свършиха. А следователно могат да бъдат погледнати отстрани, трезво и аналитично. Можем и да проследим, какво се случи, та днес сме в толкова различно историческо време.

Основната тема на Шейсетте е единението – създаването на ново общество, което да не е разделено според тогавашните разделителни линии (класови, расови, полови), а съставено от равни помежду си индивиди, събрали се заедно на основата на принципи и ценности, различни от дотогавашните. Като основна тема в последвалите десетилетия постепенно се оформя точно обратното: сепаратизмът – все по-радикалното деление на хората на отделни, противостоящи си групи, събрани по признак, който не подлежи на промяна (бели, черни, мъже, жени, каталунци, шотландци, англичани, богати, бедни, образовани, необразовани, победители, жертви и пр.).

За да се стигне до съзнателно единение на основата на нови принципи, всички трябва да са еднакво свободни. Това е стартовата тема на Шейсетте: окончателното освобождаване на човека от наложените му условия и ограничения. Дотогава в историята се освобождават народи, нации или класи. Сега става дума за еманципация – за независимост от заварените условия – на индивида. И то не на малки, елитни групички индивиди, каквито опити има от края на XIX век в различни бохемски кръгове. Става дума за еманципацията на всички хора като индивиди.

За да се стигне до този момент, разбира се, всички трябва да могат да се включат; никой да не остава отвън поради някакви дискриминационни стени. Оттук и подкрепата, през Шейсетте, за еманципацията на определени, зле представени тогава групи като жените, черните, хомосексуалните. Намерението е, веднъж преодолели бариерите на дискриминацията, всички те да се включат наравно с останалите в качеството си на еманципирани от пречки индивиди, вземащи свободно решенията си.

Дори според консерватора Роджър Скрутън (станал „десен” точно в Париж, точно през 1968 година, напук на всички останали) ние сме „длъжни да уважаваме” онзи устрем към личностна еманципация. Все пак тя създава нови условия за рагръщане на потенциала на личността, за по-независим и отговорен живот. Но Скрутън предупреждава, че трябва да имаме предвид и риска: онова изчезване на общностите и онова разпадане на обществото на безпомощни изолирани индивиди, което състояние френския социолог Дюркем нарича „аномия”.

Контракултурата на Шейсетте заобикаля този риск, като на мястото на отречените стари общности (семейни, местни, религиозни) се опитва да оформи цяло ново „контраобщество”, основано върху „контракултура” – върху принципи, липсващи в обществото на родителите: обмен, основан не върху пари, а върху братство, солидарност и обич; вместо конкуренция – сътрудничество; вместо неравенство – равенство между расите, половете, класите, индивидите. Огромните рок фестивали и различните хипарски комуни са само върхът на този айсберг.

Както съобщават The Beatles, най-важните тогава посланици на Духа на времето, важните теми са: All You Need Is Love и Come Together. А в най-важния писмен документ на епохата, манифеста от Порт Хурон (1962) на американската организация Студенти за демократично общество, ни се предлага общество, основано върху „независимост”, „братство” и „обич”.

След края на контракултурата, през 70-те години се оформят по-малко амбициозни „алтернативни” (както бихме ги нарекли днес) общности. Те държат, поне в някаква степен, под контрол опасността от аномия. В обстановката на ненадейна икономическа криза, първата от 30 години, своето значение като убежище от бурята възстановяват и традиционни общности като семейство, род и дори – профсъюзи. Обществата обаче все пак стават по-фрагментирани; отпаднала е перспективата за появата на цялостно общество, основано върху братство между равно-еманципирани индивиди.

Първите признаци за фрагментацията се появяват в рок музиката. Дотогава стремяща се към сливане на стилове и жанрове, тя бързо се разделя на отделни, трудно общуващи помежду си жанрове (и техните последователи): прогресив, глам, хеви метал, реге, диско, пънк, ню уейв, арт-рок, фънк. А еманципиращите се социални групи, излезнали от Шейсетте – жени, черни, гейове – не дават признаци, че някой ден ще се съберат в едно голямо общество, вече като напълно еманципирани индивиди. Напротив, и тук, както в света на рока, се виждат наченките на бъдещ „сепаратизъм”: моята група няма нищо общо – и не иска да има нищо общо – с твоята.

Рискът „аномия” става реалност през 80-те и 90-те години – годините, в които „потребителството” окончателно се утвърждава като основна обществена перспектива. Според Андрю Мар „политиката (т.е. работата за общото благо) беше изместена от шопинга”, а според Роджър Озборн (автор на нашумялата книга „Цивилизацията”) вместо да следваме принципа на братството, предлаган от хипитата, „ние избрахме да пазаруваме”.

През 80-те икономическата криза от предното десетилетие е преодоляна. Човек отново може да има самочувствието да се отдели от своята група-убежище и да се впусне самостоятелно във водите на живота. Но този път, макар масовата култура да имитира онази на Шейсетте, липсва тогавашната идейна рамка.

Не се появява онзи „самоактуализиращ се човек”, за който пише в предходни години Ейбрахам Маслоу; и чиято поява би следвало да е крайната спирка на еманципацията на Шейсетте. Индивидът не става и „автор на живота си”, както започват през 80-те да пишат социалните антрополози. Преди края на века се появява друг тип еманципиран индивид, преодолял ограниченията на заварените условия: безогледно-алчният човек, описан от Джордан Белфорт в романа „Вълкът от Уолстрийт”.

Потребителството обаче е самотно занимание. Човек, освен че е животно, живеещо в общности, е и животно, живеещо според ценности, които подреждат света му и за които е готов на жертви. А ценностите не се раждат в самота, раждат се при общуването с други хора. Вън от подобно общуване, което е възможно само в рамките на що-годе трайна общност, човек е (по Аристотел) „или бог, или звяр; но не е човек”.

Трудно е да бъдеш бог, както предупреждават съветските писатели Аркадий и Борис Стругацки още в едноименната си повест от 1965 година. Затова, нагазили в джунглата на потребителството, хората стават зверове. „Принципът на удоволствието”, през 50-те години, взет назаем от Фройд и развит като позитивна програма за живот от мислителите на Франкфуртската школа – този принцип, свързван през Шейсетте с темите „братство” и „обич”, мутира в хищническо трупане на предмети и ресурси, вкл. на власт.

Потребителството не е само без-ценностно занимание. То е активно-покваряващо занимание. Изтърбушеното откъм ценности човешко същество започва да се пълни с… неща. Stuff. Точно с онова, което младите на Шейсетте презират у своите родители; и срещу което вдигат бунт в търсенето на духовни основания на живота си.

Трупайки, хората очакват рано или късно да стигнат до момента на щастието. По дефиниция обаче чрез трупане този момент никога не може да бъде постигнат. Изводът на самотния трупащ човек обаче е друг: все още нямам достатъчно, да натрупам още малко и ще стигна до щастието. Както подигравателно пише историкът Ерик Хобсбом в края на 90-те години: „Онзи, който умре с най-много играчки покрай себе си, печели надпреварата”.

През 90-те години обаче потребителят попада в още по-болезнен капан. В началото на следвоенния икономически бум – „Трийсетте славни години” – амбицията е „да не изоставаме от съседите”. Това е постижима амбиция. Жан от Поаси си купува ситроен, а после съседът му Пиер – и той. Ванката от Подуене си купува черно-бял телевизор „Опера”, съседът Пешо – и той.

През 90-те години обаче, когато в медиите политиката е подменена от клюки за известни хора, амбицията се преоформя: „Да не изоставаме от звездите”. Това е вече невъзможна амбиция. Кака Мара от Подуенската гара не може да се състезава с Мадона от Манхатън.

Освен ако всеки не стане звезда поне за 15 минути, както пророкува Анди Уорхол още в края на 60-те. Но тъй като и това е все пак невъзможно за повечето хора, развитите общества влизат в XXI век самотни и тъжни, с разбити мечти, пръснати ценности и разтурени връзки помежду хората.

След финансовата криза от 2008 година тъгата прераства в ярост – яростта на излъганите. Започва търсенето на виновник, което определя идейната атмосфера, в която става възможно Англия да гласува за напускане на ЕС (в голяма степен рожба на Чърчил), Тръмп да стане президент на САЩ (макар да застава срещу самата идея, породила Америка), а скучният дребен диктатор Путин да стане популистка икона, макар да прави точно онова, което правят скучните и дребни дикатори – скришно да убива, докато видимо присвоява.

Яростта на XXI век не е единствено породена от провала на проекта „чрез потребление към щастие”. Както посочва Иван Кръстев в книгата си „След Европа”, яростта е породена и от провала на меритократическия проект за устройство на обществото. Според този проект в модерните общества хората се издигат – т.е. стигат до статут и получават признание от останалите – чрез собствени усилия. А не, да речем, чрез връзки, познанства, пари или произход. В сърцето на меритократичната идея стои убедеността, че всеки човек – стига да е свободен в решенията си и да има прилично образование – има някакъв свой талант. И когато разбира в какво точно е истински добър, тръгва по този път и започва да катери статусната стълбица. Формулата е: Заложби + Усилие = Успех.

В началото на XXI век това допускане се оказва погрешно. Не всеки има някакъв талант. Дори да го има, не всеки има достъп до съответното обрзование. А дори и да има и талант, и образование, че и усилия да полага, в началото на века ситуацията е такава, че този човек може просто да не успее да се класира за стартовата линия. Защото междувременно обществото е станало много по-неравно (т.е. на много повече хора е закрит пътят напред и нагоре), доходите на средната класа трайно намаляват, а на мястото на що-годе сигурните работни места в индустрията се появяват несигурните (и неквалифицирани) работни места в сферата на услугите. Отново, както в XIX век, става по-важно да имаш връзки, пари или правилен произход, отколкото – да полагаш усилия, развивайки заложбите си.

Проектът на Шейсетте е общество, съставено от равни, свободни и еманципирани индивиди, живеещи заедно на нови основания. След неуспеха на този именно проект тръгват проектите „потребление” и „меритокрация”. И двата продължават да поставят в основата си хипотезата за равни и свободни индивиди, които произвеждат своята съдба. Само че и двата проекта са частична, дори карикатурна версия на Шейсетте. В тях индивидът е самотен и гол. Неговите усилия не формират нито общество, нито дори общност. Едииственото, което би накарало хората трайно да участват в тези два частични проекта би била убедеността за гарантиран успех „на изхода”. Това не се случва. И двата проекта рухват, а хората, следвали техните рецепти и накрая останали с пръст в устата, се чувстват излъгани и употребени.

И изоставят самата базисна концепция: че всеки човек е свободен и равен с другите индивид. Да си индивид се оказва да стоиш на студа и да те брули вятърът. Затова хората се отказват от това, да са индивиди, справящи се сами с живота си и така постигащи признание. Тръгват да търсят убежище в някакви групи, в които да получават признание не защото са постигнали нещо, а просто защото са част от групата. Принадлежат по право, а не според постигнатото.

В неотдавнашна статия в сп. „Форбс” Нийл Хау пише следното за родените през 1990-те и 2000-те години: „…тяхната цел не е като целта на техните родители през Шейсетте. Те не искат да разтурят системата, за да освободят индивида. Те искат да възстановят и подсилят системата така, щото тя да може да пази индивида и да се грижи за него”.

Бягството на хората от индивидуалната свобода в търсене на колективно убежище удря и вляво, и вдясно. Вляво се ражда „политиката на идентичност”. В нейната сърцевина е залегнала идея, която е точно обратното на Шейсетте. Човек не е онова, което върши и което постига като индивид; нему признание не се дължи за неговите дела. Човек е предопределен да е този, който се е родил: бял или черен, мъж или жена, в добро семейство или в разбито семейство. Какво си направил няма значение. Има значение към коя групова „идентичност” принадлежиш. Ако си бял мъж – лошо. Твоята идентичност е да си колонизатор и насилник на жени. Няма значение, че точно ти нито колонизраш, нито насилваш. Признание не ти се дължи за това, което вършиш като индивид – а за това, какви групови черти са ти приписани.

В основата на този начин на мислене лежи убеждението, че нито една такава „идентичностна” група не може да общува с друга. Това не е възможно да се случи, тъй като всяка група има толкова специфичен „опит”, че отвън той няма как да бъде разбран. Така се разрушава допускането, че хората са равни и си дължат един другиму солидарност – допускане, което е в самата основа на демокрацията. Вместо равенство получаваме от идеолозите на „идентичността” все по-сложни схеми на вродено (и непреодолимо) неравенство между хората.

Вдясно също се появяват групи-убежища. Те са по-традиционни: нация, етнос, вяра, държава. Ефектът обаче е същият: съдят те не по това какво вършиш, а по това към коя група можеш да бъдеш определен. Именно в тази схема „Европа” вече не е отворен терен на свободно развитие на равни индивиди. Тя е затворена крепост, на входа на която пише: „Само за (бели) християни”. И тук, както и при левите, не иде реч за солидарност между хората, тъй като се предполага, че отделните групи са враждебни една на друга.

В България върху това връзваме допълнителна, наша си фльонга – политика на идентичност, основана върху приписвана идеология. За „антокомунистите” всеки син или дъщеря на ”комунист” подлежи на „лустрация”. Внуците – също. Защото: идентичността им е комунистическа и нищо, което правят като индивиди, не може да промени това. За „новите консерватори” всеки, който вярва в равенство и солидарност между хората е „либерал” и е по дефиниция скрит пропагандатор на „третия пол”. Защото идентичността му е такава, че не може да не е поне малко „джендър”.

Така стигнахме до положението войната по света да е обичаен инструмент на политиката, а отношенията между хората, някога основани върху добронамереността, да бъдат заменени с отношения, основани върху омразата. Затова днес все по-често изглежда, че тъй като не пишем бележки под линия към 1968-а, пишем бележки под линия към 1938-а.

Напред има два пътя. Първият – 1938-а да премине в 1939-а с известните ни резултати. Другият – да положим усилия да възстановим поне някаква програма-минимум на Шейсетте. Можем да не се обичаме, нито да чувстваме другия като брат. Но трябва да възстановим онова равенство, при което всеки човек е съден по делата, не по „идентичността” си. Или, както още през Шейсетте казва Мартин Лутър Кинг в реч, която днес е анатема и за новолевите, и за новодесните:

„Имам мечтата моите четири малки деца един ден да живеят в нация, в която те няма да бъдат съдени по цвета на кожата си, а по това, което са като хора” (I have a dream that my four little children will one day live in a nation where they will not be judged by the color of their skin, but by the content of their character).

Без базисната презумпция за равенство ние не разполагаме с онзи мост, който ни позволява да комуникираме един с друг. И Hate and War остава единствената алтернатива.

Post Views: 2
Related Topics:
Continue Reading

АНАЛИЗИ

„Особените отношения“ между САЩ и Великобритания стигат нови върхове на напрежение

Avatar photo

Published

2 days ago

on

January 22, 2025

By

Дудаков: „Особените отношения“ между САЩ и Великобритания стигат нови върхове на напрежение: Малек Дудаков анализира как „особените отношения“ между САЩ и Великобритания преминават на границата на абсурда.

Британската полиция започва да арестува шофьори на Tesla Cybertruck, тъй като тези автомобили не са сертифицирани за безопасност на територията на Обединеното кралство. Според анализатора, настройката на Илън Мъск към британските власти прави сертификацията на тези електромобили малко вероятна.

Дудаков отбелязва, че британските лейбъристи, оглавявани от Киър Стармър, опитват да „отмъстят“ на Мъск, който е един от най-богатите хора в света, въпреки че Tesla е най-популярната марка електромобили в страната

Дудаков отбелязва, че британските лейбъристи, оглавявани от Киър Стармър, опитват да „отмъстят“ на Мъск, който е един от най-богатите хора в света, въпреки че Tesla е най-популярната марка електромобили в страната. Мъск обаче не отстъпва и подготвя план за сваляне на правителството на Стармър, целейки предсрочни избори.

В същото време Стармър, отбелязва Дудаков, отчаяно се опитва да демонстрира увереност, обещавайки десет години управление, въпреки че рейтингите на лейбъристите падат рязко.

Ситуацията във Великобритания се влошава – икономическа рецесия, дългова криза и конфликти с администрацията на Тръмп допълнително подкопават позицията на кабинета

Ситуацията във Великобритания се влошава – икономическа рецесия, дългова криза и конфликти с администрацията на Тръмп допълнително подкопават позицията на кабинета. Рейтингите сочат, че лейбъристите се плъзгат към трето място, докато Найджъл Фараж, подкрепян от републиканците в САЩ, се утвърждава като най-популярния британски политик.

Според Дудаков, администрацията на Тръмп използва конфликта с лейбъристите, за да оказва натиск върху британското лоби. Дори преговорите за връщане на островите Чагос на Мавриций са блокирани от екипа на Тръмп. За 2025 година, прогнозира Дудаков, бъдещето на лейбъристите изглежда мрачно.

На протест в подкрепа на демократическата кауза във Вашингтон се събират само 50 000 души, в сравнение с половин милион на „Женския марш“ през 2017 г.

Провалът на демократите в организирането на протести срещу Тръмп

Дудаков обръща внимание и на слабата мобилизация на демократите в САЩ след изборите. На протест в подкрепа на демократическата кауза във Вашингтон се събират само 50 000 души, в сравнение с половин милион на „Женския марш“ през 2017 г. В останалите градове на страната протестите също са слабо посетени. Причините за това, отбелязва анализаторът, са вътрешни конфликти, корупционни скандали и загуба на доверие сред избирателите.

Поражението на вицепрезидента Камала Харис на изборите допълнително демотивира демократите

Поражението на вицепрезидента Камала Харис на изборите допълнително демотивира демократите. Те вече не успяват да привлекат подкрепа дори за теми като расова справедливост и борба с климатичните промени, които преди бяха популярни. В същото време Доналд Тръмп използва тази ситуация, за да засили собствената си подкрепа сред избирателите.

Дудаков предполага, че демократите ще опитат да организират нови протести, свързани с депортацията на нелегални мигранти, но популярността на подобни политики сред обществото (87% одобрение) прави протестите малко вероятни. Все пак, предупреждава той, демократите ще се опитат да намерят нова тема за мобилизация.

Очакванията към инаугурацията на Тръмп и бъдещата политика на САЩ
САЩ се готвят за инаугурацията на Доналд Тръмп като 47-и президент, а екипът му обещава незабавни действия. Дудаков посочва, че се планират мащабни рейдове срещу нелегалните мигранти в градове като Чикаго и Ню Йорк, което вече води до „самодепортации“ – мигрантите напускат страната сами, пише Дудаков по темата.

Една от най-горещите теми е забраната на TikTok в САЩ, която предизвиква недоволство сред младите хора. Тръмп обещава временно да отмени решението

Една от най-горещите теми е забраната на TikTok в САЩ, която предизвиква недоволство сред младите хора. Тръмп обещава временно да отмени решението и да започне преговори за продажба на американското подразделение на платформата – потенциален купувач е Илън Мъск. Забраната обаче носи негативи за демократите, тъй като допълнително намалява подкрепата сред младите избиратели.

Илон Мъск и Вивек Рамасвами имат за цел да режат разходите направени от демократите. Без съмнение ще ударят техните програми и раздути щатове

В същото време отделни щати като Айова и Ню Хемпшир планират да последват примера на Тръмп, като въведат икономии и съкратят бюрокрацията. На федерално ниво Илън Мъск и Вивек Рамасвами ще играят ключови роли в реформите. Демократите, от своя страна, ще саботират политиките на Тръмп, задълбочавайки разделението между „червената“ и „синята“ Америка.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 3
Continue Reading

АНАЛИЗИ

“Да направим Гренландия отново велика”: Законопроектът за покупката на острова е готов

Avatar photo

Published

6 days ago

on

January 17, 2025

By

„Да направим Гренландия отново велика“: Законопроектът за покупката на острова е готов. Процедурата започва веднага след встъпването на Тръмп: Републиканците в Конгреса на САЩ, съюзници на новоизбрания президент на страната Доналд Тръмп, подготвят почвата за реализиране на амбициозната му идея да присъедини Гренландия към Съединените щати.”

Анализаторката от Fox News, Елизабет Елкинд, съобщава за внесения от конгресмена от Тенеси, Анди Оглс, законопроект, който цели да разреши на Тръмп да започне преговори с Дания за покупка на тази стратегически разположена територия.

Идеята зад законопроекта

Гренландия, макар и географски разположена в близост до Северна Америка, има дългогодишни културни и геополитически връзки с Европа. Законопроектът, озаглавен „Да направим Гренландия отново велика“, подчертава решимостта на Републиканската партия да възвърне водещата роля на САЩ в света след годините на управление на президента Джо Байдън. Оглс заявява пред Fox News:
„Президентът Тръмп ясно заяви, че Америка ще бъде отново държава номер едно. Републиканците са готови да подкрепят усилията му за укрепване на икономиката и националната сигурност.“

Процедура за покупка

Законопроектът предвижда президентът да започне преговори с Дания веднага след инаугурацията си.

В този смисъл, процедурата ще бъде извършена изключително бързо и без време за губене

Законопроектът предвижда президентът да започне преговори с Дания веднага след инаугурацията си. В него се уточнява, че до пет дни след постигане на споразумение, то трябва да бъде представено на съответните комисии в Конгреса, заедно с всички съпътстващи документи. Въпреки това, според Конституцията на САЩ, Конгресът контролира разходите и не може да бъдат извършвани покупки без неговото одобрение.

Подкрепата за проекта

Анди Оглс е подкрепен от десет свои колеги от Републиканската партия, включително конгресмени от щатите Ню Йорк, Тексас, Флорида и Алабама. Сред тях са имената на Майк Лоулър, Клаудия Тени, Даян Харшбаргър и Анна Паулина Луна. Законопроектът е част от по-широките усилия на Републиканската партия да подкрепи външнополитическите амбиции на Тръмп.

Стратегическо значение на Гренландия

Идеята за придобиването на Гренландия не е нова за Доналд Тръмп. Още по време на първия му президентски мандат той изразяваше интерес към тази територия, позовавайки се на нейното стратегическо местоположение. Близостта на Гренландия до Русия (по-близо отколкото САЩ, бел. ред.), основен геополитически съперник на САЩ, се смята за ключов фактор в плана. Според Оглс придобиването на Гренландия е жизненоважно за националната сигурност на Америка.

Възможности за икономическо и военно влияние

Тръмп не изключва използването на икономически и военен натиск за реализиране на този план

Тръмп не изключва използването на икономически и военен натиск за реализиране на този план. Миналата седмица, в отговор на журналистически въпрос, избраният президент заяви, че не може да гарантира, че няма да се прибегне до такива мерки. Републиканците подчертават, че контролът върху Гренландия би укрепил стратегическите позиции на САЩ в Арктика, където глобалното затопляне отваря нови икономически и военни възможности.

 

Синът на Тръмп в Гренландия

Доналд Тръмп-младши наскоро посети Гренландия, уж по лични причини, но визитата му беше възприета като дипломатически сигнал. Анализатори смятат, че това е част от предварителната подготовка за осъществяване на покупката.

Други външнополитически амбиции

Панамският канал

Наскоро беше внесен и друг законопроект, предвиждащ придобиването на Панамския канал. Предишна версия на документа посочваше символичната цена от 1 долар

Законопроектът за Гренландия не е единственият подобен ход от страна на републиканците. Наскоро беше внесен и друг законопроект, предвиждащ придобиването на Панамския канал. Предишна версия на документа посочваше символичната цена от 1 долар за покупката, но окончателният вариант оставя сумата неуточнена.

Този ход на Републиканската партия демонстрира твърдото намерение на Тръмп и неговите съюзници да укрепят позициите на САЩ на световната сцена чрез смели и нетрадиционни подходи. Предстоящите политически и дипломатически събития ще покажат дали тези амбициозни планове могат да бъдат реализирани.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 33
Continue Reading

АНАЛИЗИ

Защо Тръмп се нуждае от спешни преговори с Путин

Avatar photo

Published

1 week ago

on

January 16, 2025

By

„Веднага след встъпването в длъжност на Тръмп ще има телефонен разговор между лидерите. Дипломатическото взаимодействие ще започне на работно ниво. С тези думи експертите коментират изявления, идващи от Вашингтон за възможни преговори между лидерите на Русия и САЩ. Реално ли е възможна лична среща между президентите на двете страни при сегашните условия?

Русия и САЩ са близо до началото на преговорния процес. Поне така твърдят във Вашингтон. От изявлението на Тръмп за готовност за срещи (и то „много бързо“) и до публичната демонстрация на САЩ на проблясъци на реалистичен подход.

„Не мисля, че е реалистично да кажем, че възнамеряваме да изгоним всеки руснак от всяка педя украинска земя, дори от Крим. Президентът Тръмп признава тази реалност и ако останалият свят я признае, това би било монументална стъпка напред“, казва бъдещият съветник по националната сигурност на Тръмп Майк Уолц.

Разбира се, дори подготовката за преговори като такива все още не е започнала. „Има определени контакти между Вашингтон и Москва, както военни, така и дипломатически, но това са по-скоро контакти на техническо ниво. Нямаше политически диалог или диалог на най-високо ниво“, каза прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков.

И това е логично. Първо, защото това е изискване на американското законодателство – то забранява на избрания президент да се намесва в делата на настоящия. И преговорите по същество за среща могат да бъдат точно такава намеса.

Второ, трябва да се водят преговори по същество с тези, които са на власт и които могат да носят отговорност за това, което се договаря. Тръмп все още не е официално на власт и докато бъде избран, ситуацията на място може да се промени, като се има предвид неистовата активност на отиващата си администрация на Байдън по въпросите на доставката на оръжия за Украйна и налагането на санкции срещу Русия.

„Демократите имат такива маниери в политиката като последно средство да развалят позициите на следващата администрация“, каза руският външен министър Сергей Лавров. – Когато вече не сте избран и вашият екип вижда Америка по начин, който не е подкрепен от мнозинството американци, то чисто етически, въз основа на човешкото благоприличие, изчакайте тези три месеца между изборите и встъпването в длъжност и разберете, че хората искат друга политика. Но не, определено ще го направим, ще затръшнем вратата, за да не му е добре на никого.”

Следователно самата възможност за преговори ще се отвори след 20 януари – тоест след като Тръмп се трансформира от избран в настоящ президент на САЩ.

„Абсолютно съм уверен, че веднага след встъпването в длъжност на Тръмп ще има телефонен разговор между лидерите. Е, дипломатическото взаимодействие ще започне на работно ниво – например с участието на специалния представител на САЩ за Украйна Кийт Келог, същия Майкъл Уолц, новия държавен секретар или неговите заместници”, разказва пред вестник ВЗГЛЯД Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостна европейска и международна квалификация във Висшето училище по икономика,.

И само ако това дипломатическо взаимодействие е успешно, Тръмп и Путин ще могат да проведат среща лице в лице. Но има известни съмнения, че ще бъде успешно.

Да, ще бъде лесно да се споразумеем по няколко точки. „Най-лесното нещо в един диалог ще бъде неговото начало. И двете страни са заинтересовани той да тръгне“, казва Дмитрий Суслов.

Съединените щати (при Тръмп, разбира се) са заинтересовани, защото трябва да се отърват от украинската криза възможно най-бързо и да се справят с други, по-важни неща – Китай, Близкия изток и вътрешноамериканските проблеми. Според помощника на президента Николай Патрушев Украйна няма да бъде сред приоритетите на Тръмп, той е загрижен за Китай.

И ако Съединените щати не могат да се отърват от нея, като нанесат стратегическо поражение на Русия, това означава, че трябва да търсят компромис с нея. И вижте сега, преди администрацията на Тръмп да е формирала собствена история на подкрепа на режима в Киев и всички разходи за него могат да бъдат прехвърлени на администрацията на Байдън.

Русия винаги се е застъпвала и застъпва за разрешаване на конфликта чрез преговори. Да, Москва може да реши проблемите си с киевския режим чрез СВО, но политико-дипломатическото решение, за разлика от обикновеното военно, може да осигури на Москва както признаване на новите й територии, така и начало на процеса на премахване на санкциите. Ако преговорите са успешни, разбира се.

Съединените щати са готови официално да лишат Киев от евроатлантическата му мечта. „Ще бъде доста лесно да се договорим за невлизането на Украйна в НАТО. Тръмп определено не подкрепя тази идея, както и мнозина около него – вицепрезидентът Дж. Д. Ванс, Кийт Келог“, обяснява Дмитрий Суслов.

Логиката на Тръмп е проста: присъединяването на Украйна към НАТО ще наложи задължения на Съединените щати да я защитават. А новоизбраният президент е против всякакви допълнителни задължения.

От друга страна, и в САЩ, и още повече в Европа, има проект за някаква сублимация на членството на Украйна в НАТО. Просто казано, засилването на сътрудничеството между Запада и режима в Киев след края на СВО. И този проект просто среща твърда съпротива от Москва, която изисква демилитаризация и неутрален статут на следвоенна Украйна.

„Това е едно от най-фундаменталните противоречия в нашите подходи. Позицията на администрацията на Тръмп ще бъде, че Украйна трябва да излезе от войната и да остане военно силна страна, а Европа трябва да продължи да предоставя военна подкрепа на Украйна. Взаимодействието между Украйна и европейските страни трябва да се запази или дори да се засили, особено ако Украйна стане неутрална държава“,

– обяснява Дмитрий Суслов. Москва, разбирайки антируската природа на украинската държава в сегашното й превъплъщение, е против подобен сценарий.

Друг проблем може да са „допълнителните тежести“ на преговорите – т.е. допълнителни играчи на масата за преговори. Ясно е, че Зеленски няма да го има – поне докато не бъде легитимиран на избори. А може би изобщо няма да се случи, тъй като с думите си той се изключи от преговорите с Москва. Но Европа може би.

„Европейците ще изискват от Тръмп да седнат на масата за преговори и преговорите да не се провеждат без европейците. Че САЩ поне трябва да се координират с европейците по нещата, които обсъждат с Русия. И че ако администрацията на Тръмп ги изключи от преговорния процес и води двустранни преговори с Русия зад гърба на европейците, тогава европейците няма да подкрепят Тръмп по отношение на Китай“, обяснява Дмитрий Суслов.

Европейците не искат да се повтори ситуацията, когато Москва и Вашингтон решаваха проблемите на европейската сигурност без тях. Но в украинския конфликт Европа заема много по-твърда позиция от САЩ, включително по въпроса за разполагането там на западни войски. Следователно с тяхно участие ще бъде изключително трудно да се постигне съгласие по вече проблемните точки.

Затова Москва се застъпва за това на масата за преговори да няма ненужни хора. „Преговорите за Украйна трябва да се водят между Русия и САЩ без участието на други западни страни. Няма какво да си говорим нито с Лондон, нито с Брюксел. Ръководството на ЕС например отдавна няма право да говори от името на много от своите членове като Унгария, Словакия, Австрия, Румъния и някои други европейски страни, които са заинтересовани от стабилността в Европа и заемат балансирана позиция. към Русия“, казва Николай Патрушев.

В същото време трябва да разберем, че дори и без европейските „партньори“ преговорите ще отнемат седмици и месеци. Че и без европейския преговорен саботаж най-вероятно ще има украински саботаж – например под формата на опити за организиране на нови терористични атаки в Русия.

Ето защо би било преждевременно да се възлагат твърде големи надежди на тези преговори. Ако се състоят – добре. Ако в крайна сметка постигнат споразумения, които устройват Русия, това е още по-добре. А ако не – Русия ще гарантира сигурността си чрез военна сила.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 29
Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯ19 hours ago

Свалят имунитета на шавливата Лена

Наталия Киселова внесе искането за снемане на три депутатски имунитета Председателят на Народното събрание Наталия Киселова внесе проекторешения за сваляне...
БЪЛГАРИЯ2 days ago

Сухопътният Шенген ни свари неподготвени

Неочаквано бързото отваряне на границите с Румъния и Гърция изненада държава, община и частни интереси Заведи премиер или министър на...
БЪЛГАРИЯ2 weeks ago

Синдикати и работодатели организират протести и блокади

Синдикатите и работодателите организират протести и блокади, ако не бъдат компенсирани за поскъпването на тока Протести и блокади на магистрали...
БЪЛГАРИЯ2 weeks ago

Пазарът на имоти полудя. Невижан интерес към тези градове

Реализирани са повече сделки с имоти както в най-големите градове на страната Невиждано покачване на продажбите на жилищни имоти в...
БЪЛГАРИЯ2 weeks ago

Костадинов подкрепя Тръмп за Канада и Панамския канал, иска Македония и Южна Бесарабия към България

С публикация в социалната мрежа лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов прикани българското правителство да предяви своите претенции към Южна Бесарабия....

СВЯТ

СВЯТ4 hours ago

Лавров: “Не очакваме нищо по различно в отношението към Русия”

Лавров: Първите изявления на Тръмп очертават методите му за прокарване на интересите на САЩ „Първите изявления на американския президент Доналд...
СВЯТ4 hours ago

Налудничави приказки на вещицата от Брюксел

Вещицата докладва в Давос за изпълнена заповедта на господарите и! Фон дер Лайен: Европейците плащат непосилна цена заради отказа от...
СВЯТ19 hours ago

Искате Евро, питайте хърватите, пощуряха!

Хърватия, която прие еврото, въвежда нови мерки за контрол на цените заради рекордната инфлация Страната, която преди 2 г. прие...
СВЯТ20 hours ago

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио призова за бързо прекратяване на войната в Украйна

Новият държавен секретар на САЩ Марко Рубио направи официално изявление, подчертавайки спешната нужда от прекратяване на военните действия между Русия...
СВЯТ1 day ago

Мрежата на Сорос се финансира от бюджета на ЕС

Орбан: Мрежата на Сорос се финансира от бюджета на ЕС. Брюксел е в джоба му. Не можем да толерираме това...

Най Четени