ФОКУС

Каскет, а американските и турските шпиони?

Published

4 years ago

March 21, 2021

Autor

Българските власти в лицето на ДАНС и прокуратурата решиха отново да ни спретнат шпионски екшън, насочен разбира се, срещу Русия. Няма как да знаем дали наистина задържаните лица са шпионирали в полза на Руската федерация, докато са служели в качеството си на български военни разузнавачи. Ако изнесената официално информация е истина, то аплодирам действията на нашите власти, защото това е именно работата на държавата – да гарантира сигурността, суверенитета и държавните ни и военни тайни, дори и от най-близките, съюзнически, партньорски и приятелски държави. Нещо, което обаче, българските власти отдавна са забравили, имайки предвид, че основните им мотиви винаги са защита на интересите на нашите партньори. Но дали наистина задържаните са били руски шпиони? И само руски шпиони ли действат у нас, няма ли турски, американски, френски, английски, гръцки и тнт?

По-важното в случая е друго. Главният прокурор на България Иван Гешев участва в пресконференция по този повод. На нея г-н Гешев каза много красиви думи, в които обаче, имам известно основание да смятам, че не вярва. Поне засега нямам доказателство в противното.

Първо, господин главният прокурор много ясно заяви, че случилото се е от голямо значение, не просто за нашата национална сигурност, но забележете, за тази на “нашите партньори от Европейския съюз, НАТО и Съединените американски щати”. Ето къде е разковничето. Нашите партньори били застрашени! Заради това прокуратурата и ДАНС търсят шпиони – защото това може да накърни интересите на техните “партньори” (евфемизъм, който може да се изрази по-добре с термина използван от г-н премиера Борисов – “началниците”). Така или иначе, всички сме наясно, че Българската армия е хартиен тигър. България няма кой знае какви военни тайни.

И малките деца знаят, че самолетите на българските ВВС се броят на пръстите на една ръка (когато получим многомилиардните си американски покупки в края на десетилетието, ще имаме с няколко изтребителя повече). В армията и това е известно на цялото човечество, което се интересува от тези въпроси, има недокомплект на личния състав от хиляди войници и офицери. Танкове имаме около 80. Въпреки че и това не е съвсем сигурно, защото тези дни в социалните мрежи изтекоха кадри как с голямо родолюбиво усърдие, българските власти режат български танкове, най-вероятно за скрап. Военноморските сили на републиката също са печално известни и познати на всички чужди фактори.

И така, въпросът не е, че руското разузнаване, използвайки български активи уж било шпионирало Българската армия (за която не е ясно дали въобще съществува освен на хартия и колкото няколко души да взимат заплати). Въпросът е, че ако наистина споменатите български военни разузнавачи са шпионирали в полза на руснаците, то е било военните активи на “нашите партньори” (същите тези партньори, които до неотдавна са имали планове как да унищожат България и да я изличат от лицето на Земята, а през всичките войни на ХХ век са били най-жестоки наши врагове).

За г-н Гешев, както очевидно сам каза, важното е, че са застрашени интересите на Европейския съюз, НАТО и Съединените американски щати.

Второ, Гешев споменава, че трябвало да сме горди с ДАНС и военното разузнаване, които уж били възстановили професионалния капацитет на службите, след като през прехода той бил пострадал. Но уважаеми г-н главен прокурор, защо не направите и едно разследване относно това защо в годините на т.нар. “преход”, професионалният капацитет на българските разузнавателни служби е пострадал? Защо ДАНС и г-н Гешев не разследват нашите върли евроатлантически отговорни лица, генерали и политици, под чието управление капацитетът на разузнаването и службите ни е пострадал? Даже бих добавил още нещо. Господин Гешев, моля, разследвайте дали някой е разкривал кои са българските разузнавачи, както и агентите ни под прикритие. Моля, г-н Гешев, разкрийте на българското общество дали някой чуждестранен шпионин и резидент, не е осветлявал тайните на българското разузнаване? Или ако е направено от родни евроатлантици в интерес на нашите “партньори”, няма проблем?

Трето, г-н Гешев се надявал, че поредният шпионски екшън, който е решил да ни спретне, нямало да послужи за разделение на българите. Уверяваме главния прокурор, че такава опасност няма. Над 80-90 % от българския народ, които имаме и българска идентичност, сме единодушни по тези въпроси. Българи евроатлантици няма (тъй като, както всеки евроатлантик може да ви обясни, нациите и националната принадлежност са нещо остаряло, което трябва да се надживее в глобалния ”melting pot”), тъй че и разделение не може да има.

Четвърто, г-н Гешев казва, че думата “родина” била позабравена днес и трябвало да си я припомним. Напълно съм съгласен с главния прокурор! Но кой ни пречи да си припомним думата “родина”? Дали пък не са нашите евроатлантически “партньори”, чиито интереси г-н Гешев защитава? Дали една небезивестна фондация на една партньорска страна не спонсорира всякакви нихилистични и антибългарски проекти?

Не са ли нашите партньори тези, които с меката си сила се опитват да приучат българина, че турското робство било “присъствие”? Че Левски бил “просто престъпник”? Че клането в Батак е просто някаква митологема? Че Българската православна църква е някаква мракобесна институция, съставена от “бивши ченгета” (както евроатлантиците често наричат българските духовници). Ако господин Гешев иска да си припомним думата “родина” , не е ли време да започне да прочиства българското образование, култура и държавни институции от агентите на….. нашите “партньори”?

Защото не руски, не китайски или ирански агенти, а именно хора, които са правоверни евроатлантици, ни учат, че “родина” това е нещо остаряло, нещо ненужно и дори мръсно. Евроатлантикът по презумпция е (нео)либерал, той родина няма, защото е гражданин на света. Евроатлантикът подкрепя задълбочаването на европейската интеграция, което ще рече превръщането на Европа в една федерална държава. Българският евроатлантик винаги и на първо място поставя западните интереси пред българските. Евроатлантикът смята, че е правилно България да отдава “част от суверенитета си” на международни институции, съставлявани от неизбрани от гражданите, самоназначили се чиновници и чуждестранни олигарси.

За каква родина говори г-н Иван Гешев, след като официалната и фактически единствена легална идеология на евроатлантическите му партньори, обявява самото понятие за “родина” за престъпно? Как може да си хем евроатлантик, хем да имаш родина? Евроатлантикът има само “демократични”, “натовски”, “либерални” и “общочовешки интереси”.

В този смисъл, защо г-н Гешев не арестува очевадните чуждестранни агенти, които разпространяват денонощно, от вече 30 години, българофобска пропаганда? Или щом са свързани с неговите “партньори”, значи няма проблем. Но да продължим нататък.

Гешев казва, че на първо място сме българи и трябва да сме българофили, а не българофоби. Това е очевидна референция към българските русофили. Тук главният прокурор, който иначе според мнозина не е чужд на интересите на управляващите от ГЕРБ, а също и на ДПС, очевидно напуква канчето на непокорните българи. Видите ли, те евроатлантиците били българофили, а русофилите очевидно са българофоби. Поне такова послание се разбира от думите на Иван Гешев. Значи 80 % от народа ни, които са русофили, при това не толкова заради носталгия по периода на държавния социализъм, колкото защото българите все пак сме в основата на славяно-православната кирилска цивилизация, са българофоби?

Но може би прекалявам с патоса. Нека се фокусираме на темата. И за да не съм голословен, имам няколко въпроса и идеи, които отправям към главния прокурор на България:

– Защо прокуратурата и ДАНС не разследват лицата, които са отговорни за престъпната приватизация, която ощети българския народ с десетки милиарди?

– Защо прокуратурата и ДАНС не разследват лицата, които са отговорни, да унищожим ключовия елемент от отбраната си, а именно ракетите СС-23? Или тъй като това е било в интересите на нашите “партньори” от Турция, г-н Гешев не може да проведе разследване?

– Ще разследват ли г-н Гешев и ДАНС чуждестранните НПО-та и фондации у нас, които изливат милиони за агитация и пропаганда (противни и чужди на българската култура, традиции и дух, както и работещи срещу тях) у нас?

– Кога г-н Гешев и ДАНС ще арестуват шпионите на съседна Турция, както ина Съединените щати? Или такива няма у нас, защото така или иначе, нямаме тайни от “партньорите” си?

– Ще има ли разследване за купуването и продаването на гласове, както и за крупните изборни измами в България, които са съществували винаги в последните 30 години, но се утроиха в периода след 2009?

– Ще разследва ли Иван Гешев премиера Бойко Борисов, чиито скандални снимки и видеа с пистолети, пачки и кюлчета със злато изтекоха в интернет и цяла България ги видя? Не трябва ли прокуратурата да се самосезира, дори само за да изчисти името на Борисов (въпреки че според експертни оценки, снимките и кадрите са автентични).

– Ще разследват ли най-после от прокуратурата имотното състояние на редица български политици и магистрати, особено свързани с управляващата партия?

– Ще разследва ли г-н Гешев лицата и организациите, които от 30 години насам упорито работят сред българските турци и българите мюсюлмани, за да ги настройват срещу останалите български граждани и нашата държава? Или това не е заплаха за националната ни сигурност, защото може би се извършва от “партньорска” държава?

– Ще видим ли самосезиране на прокуратурата срещу г-н Бойко Борисов (но по друг казус), след като с половин уста премиерът си призна, че сме спряли стратегически за България енергийни проекти, едва ли не по заповед на чужди държави, пък било то и “партньорски”? Не е ли това самата дефиниция на човек, който работи в чужди интереси и полза?

– Ще арестува ли Иван Гешев ръководните лица на ПП ГЕРБ, за която вече не е тайна, че е създадена от и чрез чуждестранни фондации (немските Конрад Аденауер и Ханс Зайдел)? Г-н Гешев може да издевателства над хората от културната организация НД “Русофили”, както и над различни обществени и политически фигури у нас (от президента на републиката Румен Радев през председателя на русофилите Николай Малинов та чак до опитите да закрият малката патриотична партия “Възраждане”). Но ако Гешев и ДАНС спазват закона и най-вече, ако защитават българската национална сигурност, защо елитът на ГЕРБ вече не е в затвора, след като дори не крият, че са създадени от чуждестранни фондации? Това не е ли намеса във вътрешните ни работи? Не е ли заплаха за националната ни сигурност?

– Ще бъде ли разследвана г-жа Меглена Кунева и всички потенциално отговорни лица, които са участвали в преговорите за членство на България с Европейския съюз, след като се оказва, че Брюксел не е поставял ултиматум да закриваме блокове от АЕЦ “Белене”, но въпреки това някой се е съгласил и го е направил? Не е ли това очеизваден пример за защита и прокарване на чужди интереси?

– Ще разследва ли г-н Гешев намесата на различни посланници и дипломати във вътрешнополитическия живот на България? Имайки предвид официални изявления и подкрепа (или осъждане) на различни протести и мероприятия през годините у нас, от страна на посланиците на Съединените щати и други западни страни?

– Кога ДАНС и прокуратурата ще се самосезират за унищожението на Българската армия? Ще разследва ли Гешев кои хора и защо са компрометирали националната ни сигурност, като са превърнали една от най-мощните армии на Балканите и Източна Европа в тъжна сянка на предишната си слава?

Изреждането може да продължи още десетки страници, но няма смисъл. Всички българи знаем за какво става въпрос. Ще повярвам, че г-н Иван Гешев, прокуратурата и ДАНС работят за българския национален интерес, не само когато арестуват хора, които са набедени за уж руски шпиони (интересно как това съвпада и с ястребовската и агресивна реторика на сенилния тип Джоузеф Байдън), но и когато видя в ареста турски, американски, английски и други разузнавачи и агенти. Ще знам, че у нас има справедливост, както и че сме суверенна държава, когато г-н Гешев отговори положително на всичките зададени от мен въпроси и наистина разследва тези казуси. Дотогава, всеки шпионски скандал, който се генерира от прокуратурата и ДАНС, не е защита на българската сигурност , а по всяка вероятност изпълнение на поръчки, поставени от чужбина и създаването на провокации с геополитическа цел.

…

Симеон Миланов

Специализирал история на Евразия, Русия и Източна Европа в СУ “Св. Климент Охридски”. Работил в някои от най-големите български медии. Интересува се от история, геополитика и международни отношения.

Post Views: 1

ФОКУС

Битката за бъдещето започва – истинска кървава война по света

Published

3 days ago

January 21, 2025

Autor

Алекс Крайнер: Битката за бъдещето започва – истинска кървава война на глобално ниво – ден след встъпването на Тръмп

В анализ, публикуван в ZeroHedge, пазарният анализатор и мениджър на хедж фондове Алекс Крайнер разглежда драматичните предсказания на Стив Банън, бивш политически стратег на Доналд Тръмп и водещ на популярното предаване „War Room“ за близкото бъдеще. В разговор, проведен по Zoom, Банън очертава апокалиптична визия за предстоящите дни на света, като поставя в центъра на дебата мащабен конфликт, който ще започне веднага след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като 47-ми президент на САЩ.

„Дните на буря започват“ – Предстоящата битка според Банън

Стив Банън: „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп.Той вещае буквално апокалиптична война между Дълбоката държава и новата американска власт”

Банън, който е известен със своите остри коментари и директен стил, започва разговора с прогноза, която е едновременно тревожна и вдъхновяваща. „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп. „Това няма да бъде просто поредната политическа промяна. Това ще бъде нападение, което ще промени света завинаги.“

Банън подчертава, че врагът в тази битка не са външни сили като Китай, Русия или Иран, както може да се предположи. Според него истинската заплаха идва отвътре, т.е. в САЩ – от „техните“, т.е. глобалният елит, който контролира най-мощната империя в света. „Тези хора няма да се откажат от властта си доброволно. Те ще се борят до смърт,“ заявява Банън и добавя, че тази битка не е просто политически конфликт, а борба за оцеляване. „Ако Тръмп и екипът му не успеят, те ще ги унищожат – до последния човек,“ предупреждава той.

Исторически уроци: Жертвите на свободата

Подписалите декларацията за независимост на САЩ. Петима са хванати от британците и измъчвани до смърт. Останалите са разорени, членове на семействата им са избити

За да илюстрира мащаба и значението на тази борба, Банън прави паралел с подписалите Декларацията за независимост през 1776 година, с което се откъсват от Британската империя. Той ги описва като смели и решителни мъже, които са били готови да жертват всичко за свободата. „Тези хора не бяха просто бунтовници. Те бяха заможни, образовани мъже, които разбираха рисковете. Ако бъдат хванати, щяха да бъдат обесени или измъчвани до смърт,“ посочва той. Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко – домове, имущество и дори своите семейства. „Тези мъже се жертваха за независимостта, точно както хората около Тръмп са готови да се борят срещу най-могъщите сили на света,“ подчертава той.

Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко и предупреждава, че това ще очаква и екипа на Доналд Тръмп, ако се провали

„От 56-те подписали (Декларацията за независимост), 24 са били юристи и съдии, 11 са били заможни търговци, 9 са били фермери и големи земевладелци. Подписвайки Декларацията за независимост, те са предизвикали гнева на (Британската) империята, знаейки, че ако бъдат заловени, наказанието им ще бъде смърт. Петима от тях наистина са хванати от британците като предатели и измъчвани до смърт. Дванадесет от тях са имали домове, които са разграбени и изгорени. Двама загубват синовете си (убити), а на още двама синовете си заловени и хвърлени в затвора. Картер Бракстън, богат търговец, видял как всичките му кораби бяха потопени от британския флот. За да изплати дълговете си, той бил принуден да продаде имотите си и умира в мизерия. Други преминаха през мъчителни изпитания и загубиха всичко. На много от тях семействата им са избити.“

Невидимите врагове и глобалният авторитаризъм

Банън не е единственият, който изразява опасения за бъдещето на света. В разговора участва и Кристин Андерсън, член на Европейския парламент и представител на германската партия AfD. Тя обръща внимание на тревожната тенденция към авторитаризъм в Европа. „Властите в Германия, Великобритания и Франция вече не се крият. Те открито приемат авторитарни мерки,“ заявява евродепутатката Андерсън.

Според нея в Германия изборите скоро могат да бъдат отменени, а социалните медии ще бъдат подложени на строга цензура. Андерсон посочва също така новия климатичен закон във Великобритания, който според нея ще постави икономиката на страната в изключително тежка ситуация. „Това е част от по-голям план за ограничаване на свободата и налагане на контрол върху населението,“ добавя тя.

Рисковете за САЩ и Европа: хаос и насилие

Банън е категоричен, че не само САЩ, но и Европа я чака саботаж, тероризъм и разруха: Това е само началото. Истинската битка започва сега

Банън предупреждава, че борбата срещу глобалния елит няма да бъде лесна и че може да доведе до хаос и насилие. „Ще видим саботаж, убийства, тероризъм и разрушения. Това няма да бъде просто политическа битка – това ще бъде истинска война,“ казва той. Според него както в САЩ, така и в Европа, хората ще станат свидетели на мащабни кризи, които ще поставят основите на новия световен ред. „Това е само началото. Истинската битка започва сега,“ категоричен е Банън.

Банън напомня и личната цена, която е платил за убежденията си и защото е бил в екипа на Тръмп: Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация

Личната цена на борбата

Банън споделя и своите лични преживявания, като подчертава цената, която плаща за своите убеждения. „Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация,“ казва той. Той подчертава, че хората, които стоят зад Тръмп, също са готови да платят висока цена, защото разбират залозите в тази битка. „Това не е просто борба за власт. Това е борба за бъдещето на човечеството,“ заявява Банън.

Съдбата на света в баланс

Алекс Крайнер завършва анализа си с мрачна, но и с вдъхновяваща нотка. Според него това, което предстои, ще бъде една от най-значимите битки в историята на човечеството. „Това е война, която няма да се води само с оръжия, но със сигурност ще бъде една от най-важните в световната история,“ пише Крайнер.

Той подчертава, че тази борба няма да бъде само за САЩ или Европа, а за целия свят. „Силите, които контролират тази империя, няма да се предадат без бой. Но онези, които се борят за свобода, са решени да направят всичко възможно, за да победят,“ заключава той.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 3

ФОКУС

Защо бе отстранен Джъстин Трюдо?

Published

3 days ago

January 21, 2025

Autor

Проф. Ивайло Груев: Канада, “The Great Reset”. Защо Джъстин Трюдо бе отстранен? Възможен ли е разпад на страната?

„Всъщност изпитвам известно възхищение към Китай, защото тяхната диктатура им позволи да обърнат икономиката в правилната посока.“ Джъстин Трюдо.

Ако пътят към ада е постлан с добри намерения, то, вече, бившият министър председател на Канада Джъстин Трюдо, както иронично отбеляза един канадски журналист, със сигурност, би трябвало да е собственик на асфалтова компания. Той обеща помирение, каквото и да означава това, с коренното население, драматично увеличаване на размера на средната класа, и разбира се основното в неговата стратегия – справяне с измененията на климата. Така бе трасирано бъдещето на Канада по провъзгласените от него “лъчезарни пътища“. Нещо наподобяващо на МАГА на Тръмп, естествено със специфичен канадски привкус.

Джъстин Трюдо, премиер на Канада

Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени

Неговите опоненти от Консервативната партия изказаха основателни опасения. Въпреки външността и безспорния чар като на незабравимия Ален Делон (в младежките му години приликата е очевидна), всъщност Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени. Те трудно биха се възприели като сериозни акредитации за квалификациите наминистър председател на втората по големина страна в света и една от водещите страни на Г 7.

Разбира се фамилията Трюдо продължава да резонира в съзнанието на Канадското общество. По-възрастните гласоподавателите усетиха, по-скоро припознаха с небезвестна доза носталгия, екзалтацията от годините на Трюдо баща и решиха да му дадат шанс. Казвайки си в крайна сметка защо пък не.

Избирането на Джъстин Трюдо беше опит за възстановяване на визията на Пиер Елиът Трюдо за една прогресивна, двуезична, мултикултурна, и най-вече справедлива и щедра социална Канада, завистта на света и в най-силния имиграционен “магнит“. Но за разлика от картезианската прецизност и интелектуална елегантност на Трюдо-баща, това което Джъстин Трюдо предложи бе един младежки ентусиазъм, гарниран с безспорен “fun“, особено за представители на нежния пол. Тоест канадците решиха без особено да се замислят да спонсорират епизод №2 на феномена, наречен, Трюдомания.

След десетилетие ориентираното основно към бизнеса консервативно правителство на Стивън Харпър, 2007-2015, чиято, да си признаем откровено, харизма бе толкова жизнена колкото на снежен човек през месец април изненадващото представяне на Трюдо-младши се възприекато глътка свеж въздух в монотония и безцветен политически живот на страната.

Едва на 36 години Трюдо бе избран в Парламента представлявайки работнически квартал на Монреал. Само няколко години по-късно през 2015 г. бе вече избран за лидер на Либералната партия. Тази победа бебезпрецедентна в дългогодишната традиция на Либералната партия: бивш гимназиален учител, без всякакъв политически опит и с доста лековата биография (освен фамилното си име, разбира се) успя да издигне Либерална партия, от трето място през 2011 г. (най-лошото й представяне в историята), до първо място, буквално следвайки стъпките на баща си.

Без съмнение, както и се очакваше, Трюдо-младши се наслади на един продължителен “меден месец“. За известен период той дори бе коронясан за “дарлингът“ на световните (включително Европейски) медии. Причините? Прекалено млад по установените стандарти за политик от такъв ранг, чаровен и перфектно двуезичен (в неговия случай; френският и английският са майчини езици, за разлика от мнозинството англоезични политици, които говорят на силно развален, а понякога на неразбираем френски) и на всичкото отгоре потомствен политически аристократ.

Трюдо легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Първите успехи на правителството на Трюдо бяха свързани с намаляване на детската бедност, увеличаване на данъците за богатите и намаляване на данъците за средната класа. Както и опити за подобряване на живота на коренното население на Канада, чийто жизнен стандарт по-скоро принадлежи на страна от Третия, ако не и от Четвъртия свят и е с право източник на национален позор.

Той легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Днес Канада е дълбоко деморализирана, силно поляризирана, особено разочарована от 9-те години управление на Трюдо, чиято популярност стигна до катастрофалните 16%, най-ниският регистриран спад на министър-председател в историята на страната.

Причина за това бе, нека така да го наречем, “иновативният“ начин на управление. Лозунгите за единство, благосъстояние и просперитет на средната класа, както и съхранението на национална идентичност на базата на мултикултурализма, останаха в, употребявайки енигматичния термин, небитието. Оказа се, както на времето съветваше Макиавели, че политиките имат своята дуалистична същност, особено по време на предизборните кампании. Но с една съществена уговорка. Тези политики, бяха много грижливо калибрирани, целейки да задоволят специфични, конкретни групи гласоподаватели. Обществото бе разделено на социални клъстъри, всеки със своите специфични обещания. Било то на енергичната радикално повлияна от ултра либерализма генерация Х, (легализиране на марихуана, а и в последствие на твърдите наркотици) или пенсионери, (Old Age Security – пенсии) или социално маргинали (индексиране на социалните помощи).

Незабелязано, т.н. “социален контракт“ бе заменен с логиката на маркетинг стратегия за печелене на избори. В България, както е широко известно, този процес е доведен до съвършенство. Както и се очакваше тази изборна еквилибристика до неизбежното фрагментиране на канадското общество на малко печеливши и на губещи т.е. всички останали. Тъй като екипът на Трюдо беше наистина професионален в стратегическото прилагане на микротаргетирането на избирателите, то Либералната партия се нуждаеше само от една трета от националния вот. Звучи познато? Естествено за стратезите на Либералната Партия на първо време тази дълбинна фрагментация се оказа без особено значение.

Не съм убеден, че Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг)

Проблемът е, че Джъстин Трюдо, така и не успя да влезе, фигуративно казано, в обувките на своя баща. Трюдо баща бе политикът, който остави на Канада набор от институции и най-важното идеали, създавайки Хартата на правата и свободите, тоест Конституцията – основата на националното съзнание и самочувствие на съвременна, модерна Канада. Не съм убеден, че синът му Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг). Какво имам предвид:

Човекът на Давос

Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“

Трудно бихме си обяснили изключителното поляризиранеи катастрофалния спад на популярността на традиционно доминиращата политическа сила, Либералната партия, ако не повдигнем завесата зад прякора на Трюдо “Човекът на Давос“. Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“ Да си припомним неговите пророчески думи: “The pandemic represents a rare but narrow window of opportunity to reflect, reimagine, and reset our world“ “Пандемията представлява рядък, но тесен прозорец от възможности за размисъл, преосмисляне и за нулиране на нашия свят.“

Както е добре известно през 2017 г. Клаус Швабтриумфално заяви, че е успял, (забележете термина, който той използва to penetrate), да „проникне“ в кабинета на министър-председателя Джъстин Трюдо поради факта, че много от неговите министри са били членове на програмата на WEF (Световният икономически форум) за млади глобални лидери.

“Бях на прием за премиера Трюдо и знам, че половината от кабинета му или дори повече от половината от кабинета му всъщност са млади глобални лидери“.

Нещо повече, Трюдо, поне на мен доколкото ми е известно,бе единственият лидер на Запад, който не се притесни да използва термина „зануляване“, за да опише канадската пандемична политика (в реч на ООН през ноември 2020 г).

Действително в това отношение Клаус Шваб се оказа прав. Трюдо действително оправда доверието на Световния Икономически Форум, не само повтаряйки буквално WEF “talking points” (опорните точки), но по-важно прилагайки ги в действие, което естествено не остана скрито за широката общественост в Канада.

Бездомници в Канада, просяци, бедност

По време на пандемията средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%.

По време на пандемията, както вече писах по-рано, средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%. Малките и средни бизнеси бяха принудени да поемат колективно 135 милиарда долара дълг, тоест средно 170 000 долара за бизнес.

Така – цената на “зануляването“ бе 213 000 фалити!

В Канада, в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство

Този феномен предизвика безпрецедентно социално, а и здравословно отражение – в страната 1 на всеки 20 канадци (6%) е имал самоубийствени нагласи. Малко контекст – две годни по рано, през 2018, в унисон с WEF политиката на ултра-либерализъм, леките наркотици, като марихуана и канабис бяха легализирани. Успоредно с това особено, при така нареченото поколение Z се породи една своеобразна култура, водеща не само до зависимост (до 24 часа доставка онлайн), но далеч по-опасното чувство за гарантирана съдебна безнаказаност (в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство).

Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани

Вместо достъпът до наркотици да бъде ограничен, особено в контекста на чудовищната опиоидната криза в Канада, където всеки ден шестнадесет канадци са хоспитализирани поради свръхдоза (отравяне) с опиоиди, а само в град Ванкувър 6, предимно млади хора, умират от свръхдоза, правителството на Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани, което накара някои политически некоректни наблюдатели да дефинират тази политика като геноцид срещу младите.

Проф. Ивайло Груев

Проф. Ивайло Груев, Преподавател в Университета в Отава, Канада

Безнаказаността, за което споменах, се дължи също така и на един нов закон, влязъл в сила по същото време. Либерализиране на съдебната система, т. нар “catch and release”, тоест освобождаване под гаранция, превърнало се в де факто в “revolving door” – “въртяща се врата“. В разговорен превод това означава арестуване и (моментално) освобождаване,(!) като задължава полицията и съдиите да следват “принципа на сдържаност“. Тази безпрецедентна по своята логика абсурдна политика, според правителството е трябвало да реши проблема със свръхпредставянето в предварителния арест на уязвими групи като коренното население, бездомните,наркозависимите и не на последно място ЛГБТ общността.

Post Views: 3

ФОКУС

Москва и Техеран направиха своя избор

Published

3 days ago

January 20, 2025

Autor

Днес в Кремъл ще бъде подписано Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и Иран: президентите Владимир Путин и Масуд Пезешкиан ще завършат три години работа по историческия документ.

Защо исторически?

Защото наистина извежда отношенията между двете страни на ниво, безпрецедентно в историята на нашите връзки.

И тази история датира от повече от четири века и половина и е богата на различни събития – откакто сме съседи (в Каспийско море), те имат много измерения. Търговия и война, вражда и приятелство, подчинение на влияние и идеологическа борба, но взаимен интерес и зле прикрита симпатия един към друг, дори през годините на конфронтация, останаха постоянни.

Двете велики сили-цивилизации претърпяха възход и упадък както във вътрешните си работи, така и в отношенията си, но останаха съседи, заинтересовани един от друг. Но почти през всичките тези векове ние живеехме в свят, в който глобалните правила се определяха от Запада или по-скоро от англосаксонците – и това остави сериозен отпечатък върху нашите отношения.

По времето, когато започнаха нашите връзки, величието на древен Иран вече беше нещо от миналото, а Русия, напротив, беше поела по пътя на своя възход. Последната руско-иранска война приключи преди почти два века, но още тогава Иран попадна в сферата на влияние на Великобритания, която се опитваше да попречи на руснаците да достигнат Индийския океан.

И въпреки че Москва никога не е имала планове да завладее Персия, това нямаше значение за Лондон – те безкрайно се страхуваха от попадането на древната страна в руската орбита, виждайки това като заплаха за техните индийски владения (в Лондон постепенно започнаха да вярват в собствения си мит за плановете на руската армия за поход към Индия).

В резултат на това Иран беше разделен на британска и руска зона на влияние, южна и северна – и остана в това положение до средата на миналия век. Москва като цяло беше доволна от тази ситуация, но за гордостта на иранците ограниченият суверенитет и чуждото влияние бяха обидни.

След Втората световна война западното влияние в Иран става преобладаващо и шахът, който поддържа добри отношения със СССР, провежда политика на западнизиране на местния живот. Завърши с ислямската революция – и създаването на уникална система на теократична власт в комбинация с изборните институции на президентско-парламентарна република.

Новият Иран не само скъса със Запада – той се превърна в последователен идеологически и геополитически противник на цялата глобализация, изградена от англосаксонците. През първото десетилетие от съществуването на ислямската република СССР все още беше жив – и отношението към атеистичните комунисти с техния износ на революция (без значение, че това в много отношения не беше така) в Техеран беше враждебно и предпазливо.

Изоставянето на комунистическата идеология след разпадането на Съюза премахна идеологическата пречка пред руско-иранските отношения, но тук Русия се оказа в плен на залога си за сближаване със Запада (и в още по-голяма степен, приемането на западноцентричното геополитическото мислене на нашия елит).

Москва искаше да развие връзки с Техеран, но с поглед към Запада, превръщайки руско-иранските връзки в разменна монета или дори в заложник в играта си с англосаксонците. Всичко това не допринесе за нарастването на доверието към нас сред иранския елит, част от който, позовавайки се на историята, смяташе Русия за същата империалистическа държава като западните сили (въпреки че това беше несправедливо по отношение на Русия дори за 19 век).

През десетите години на нашия век започнаха сериозни промени: Русия, отдалечавайки се от Запада, започна да гледа на Иран като на стратегически партньор, преставайки да обръща внимание на западната пропаганда за страната като част от „оста на злото“. Сближаването беше улеснено от съвместните военни действия на двете страни в Сирия и решаващата роля на Русия в сключването на т. нар. ядрена сделка за иранската ядрена програма.

Двете страни се доближиха до напълно независимото определяне на отношенията и координацията на политиките си на световната сцена: нивото на доверие се повиши, личните връзки се засилиха и последните илюзии за възможността да се договорят поне за относителна нормализация на отношенията със Запада изчезнаха.

След февруари 2022 г. Русия се оказа в положението на супер-Иран: броят на санкциите срещу нашата страна многократно надхвърли иранското ниво. Ислямската република живее под американските санкции повече от четиридесет години и въпреки щетите, които нанасят, изгради свой модел на функциониране.

Опитът да се изтръгне Русия от световната икономика означава не само, че ще трябва да следваме отчасти иранския път, но по-важното е, че етапът на демонтаж на съществуващия световен ред е започнал. Мащабът на санкциите, наложени срещу Русия, показа, че компромис със Запада не може да бъде постигнат, което означава, че Иран, Русия, всички останали санкционирани страни, Китай и Индия са заинтересовани от изграждането на паралелен, алтернативен търговски и финансов механизъм.

Започна процесът на демонтаж на западния световен ред, англосаксонския модел на глобализация – и Русия и Иран са знаменосци в него.

Този процес няма да бъде нито бърз, нито лесен, особено след като е съчетан с геополитически земетресения по света, особено в Близкия изток, който е толкова важен за Иран. И двете страни обаче са направили избор в полза на изграждането на нов световен ред.

И укрепването на двустранното сътрудничество (а то засяга различни области – от военно-промишлени до транспортни и логистични), както и взаимодействието както по регионални, така и по международни въпроси е само материално укрепване на тази историческа стъпка. Русия и Иран вървят заедно към обща цел и сега никой не може да ги отклони от този път.