ПАРИ

Китай печели търговската война срещу Тръмп

Published

7 years ago

June 9, 2018

Autor

Лесно може да се пропусне заявлението на САЩ за търговията в Китай, което Белият дом публикува в събота, в самия разгар на кралската сватба. Но трудно е да се скрие, че Китай изглежда, че май печели търговската война срещу Президента, засега.

В заявлението се говори, че след няколко дни преговори китайците са се съгласили „съществено да намалят дефицита на търговския баланс със САЩ в размер на 375 млрд. долара с Китай и че детайлите ще бъдат разработени по-късно. Това бе съвсем неопределено.

Обърнете внимание, че Китай не е съгласен на определената сума. В петък главният икономически съветник на Тръмп Лари Кудлоу разкритикува журналистите, че китайците са се съгласили да намалят дефицита не „по-малко“ от с 200 млрд. долара. Китай бързо опроверга това и ден след официалното заявления няма конкретна сума, което ми се струва, че е победа за китайците.

Как върви борбата за интелектуалната собственост? Реалната битка с китайците трябва да се е заключвала именно в борбата с кражбата на интелектуалната собственост, за която говори администрацията на Тръмп, която продължава години и струва на икономиката на САЩ между 225 и 600 милиарда долара годишно. Тръмп трябваше да застави китайците да прекратят кражбата на тайни и технологии в САЩ. На този фронт заявленията бяха кратки и пестеливи, сочещи, че и двете страни са се разбрали да „засилват сътрудничеството“ (дипломатичен начин да се каже, че нищо няма да се прави) и че Китай „ще проведе съответните поправки по патентното си право. Засега не е ясно дали това ще се случи (и дали Китай ще съблюдава някакви си нови закони“.

Реакцията за обявеното бе основно отрицателна, дори и сред хората, които са обичайно съюзници на Тръмп. Дан ДиМицо, бивш генерален директор на стоманолеярна, който бе голям привърженик на тарифите за стомана и алуминий на Тръмп, публикува на профила си в „Туитър“ скоро след заявлението: „Недостатъчно. Време е ръкавиците да се свалят“. А след това „Дали президентът не отстъпи? Китай и приятелите му, изглежда спечелиха“. Водещият на „Фокс Бизнес“ Лу Добс обобщи ситуацията така: „Китайците говорят, че няма сделка“.

Сенатор Марко Рубио написа в „Туитър: „Защо чиновниците в САЩ винаги се хващат на китайската хитрост“. Търговският репортер на Wall Street Journal Боб Дейвис написа, че големият извод е, че „Китайците победиха администрацията на Тръмп“.

Ето кратко изложение на многото точки, по които Китай, изглежда, че е удържал връх:

„Китайските „отстъпки“ бяха такива, които той планираше да направи при всеки случай“. Китай има една от най-бързо растящите икономики и средни класи на света. Китайските фабрики и градове се нуждаят от повече енергия, а на хората е нужно повече месо. Не е странно, че Китай заяви, че се интересува от покупката на повече енергия и селкостопанска продукция от САЩ. Администрацията на Тръмп се опитва да изобрази това като победа, защото САЩ ще могат да продават повече на Китай, но е почти сигурно, че китайците при всички случаи щяха да купуват всичко това.

Това, което Тръмп получи от китайците, е „сделка, която Китай може да предложи на всеки президент на САЩ“, заяви Бред Сецер, експерт по Китай в Съвета за международни отношения. „Китай трябва да внася определено количество енергия от някой и да внася храна за животни или месо за удовлетворяването на вътрешното си потребление“.

Съгласно данните на правителството, Китай купува около 20 милиарда долара селскостопанска продукция годишно и газ и петрол за седем от САЩ. Дори ако Китай удвои и утрои покупките на тези стоки, той не може да достигне дори близо до 200 милиарда долара за съкращаване на търговския дефицит.

САЩ са се съгласили да прекратят повишаването на тарифите. Китайските официални лица в родината си представиха преговорите като победа, съобщават държавните медии, че САЩ са се съгласили „да не започват търговска война и да прекратят въвеждането на мита един срещу друг. Китайските медии нарекоха това най-важния резултат от преговорите.

Министърът на финансите на САЩ Стивън Мнучин потвърди, че тарифите сега ще бъдат „преустановени“.

Да,, хубаво е, че и двете страни няма да навлизат в търговска война, но китайците щяха да загубят повече от митата. Администрацията на Тръмп се отказва от тарифната заплаха в размер на 150 милиарда долара срещу Китай – това е добра „плячка“ за китайците.

Китай има лостове за натиск преди срещата на високо равнище със Северна Корея. Тръмп иска срещата на високо равнище със Северна Корея на 12 юни да премине добре. Това би било огромен пробив за САЩ и за целия свят и значително постижение на неговата администрация. Китайците разбират, че Тръмп се нуждае от тях, за да помогнат за това и те, както се съобщават, очакваха Тръмп да бъде по-склонен за търговия, докато въпросът за Северна Корея е на предна линия. Тръмп също изрази готовност да отмени ограниченията върху китайската техническа компания ZTE, което бе неочаквано за мнозина.

„Разривът в търговията в САЩ или Китай на този етап единствено ще провали взаимния прогрес в Северна Корея“, заяви Тери Хайнс, управител на изследователската и консултантска компания Evercore ISI.

Слабо вероятно е да има нови ограничения върху китайските инвестиции в САЩ. Другата китайска цел бе да се получи възможността за повече инвестиране в САЩ. Предполагаше се, че Мнучин ще работи над силни препятствия за китайските инвестиции в Америка, още една рязка мярка, за да покаже на китайците, че ако не играят честно и не позволят на американските компании пълноценно да функционират в Китай, то Америка няма да бъде толкова открита за китайските компании и капитали.

Понеделник е крайният срок за Мнучин „да съобщи за прогреса“ по отношение на инвестиционните бариери. Сега изглежда, че тези ограничения също са преустановени, според лобист, запознат с обсъжданията, който не е упълномощен публично да говори за приетите от администрацията решения и говорещ при условия за запазена анонимност.

Дерег Сисър, експерт по Китай в Правния американски институт по предприемачество , който миналата година консултира ръководството на Тръмп за търговията с Китай, също смята, че Мнучин няма да настоява тази седмица за някакви по-нататъшни препятствия пред китайските инвестиции в САЩ.

„Мнучин никога не е имал намерение да препоръчва нещо сериозно, доколкото знам“, заяви Сисър.

Нулева вреда върху високотехнологичните планове на Китай. В заявлението в събота се говори много малко за защитата на интелектуалната собственост и нищо за промените на плановете на Китай по високотехнологичния ръст и доминиране (планът на президента на Китай Си Дзинпин „Китай 2025). Когато администрацията на Тръмп изначално представи на Китай списък искания, тя включи такива, според които Китай трябва да се съгласи да прекрати субсидирането на своите технологически компании.

Би било малко вероятно САЩ да заставят Китай да промени плана си за икономически ръст, но това е още едно напомняне, че китайците са дали някакви отстъпки в тези неща, които не са принципни за Китай.

Изглежда, че Китай побеждава, но това е само началото. Това е само първи рунд в дългите преговори между двете страни по търговията и това се подчертава от различни секретари и съветници. Дори и Кудроу заяви в неделя, че това все още не трябва да се нарича сделка. Много може да се промени, когато Си и Тръмп се срещнат лице в лице.

Но засега китайците пробутват на Тръмп „сделка“, която няма да промени силно тяхната позиция. Но има надежда, че Тръмп ще издържи и ще постигне повече.

Ще дам някои свои лични мисли по този повод.

Дайте да видим какво съм говорил по-рано за търговската война между САЩ и Китай и какво може да се прогнозира въз основа на теорията за паразитизма и матриците на енергобаланса:

САЩ и Китай са твърде силно свързани един с друг и затова не могат да преминат към истинска търговска война. При опита на Тръмп да нанесе сериозен ущърб върху американската икономика, могъщият еврейски юмрук ще го стисне за тестикулите и ще му обяснят, че по –добре да мълчи и да приема закони за Холокоста и посолствата, а не да вреди сериозно на американско-китайската търговия.„

Китай има значително по-силна позиция в преговорите, така че самата Америка е по-заинтересована от Китай в запазването на външнотърговския дефицит. Каквото и да мисли и да казва главният клоун на планетата.

САЩ физически не са способни да намалят външнотърговския дефицит с изключение на варианта за намаляването му. Ето го постоянно повдигания въпрос за търговията с интелектуална собственост. Тоест – вие както и преди ни доставяте целия спектър стоки, а ние увеличаваме доставката на продукция от Холивуд и прочее никому ненужна постиндустриална смет. Но от това щастие китайците ще се опитат да се спасят, а както и казах, позицията им на преговорите е по-силна.

Дори разговорите за увеличаването на търговията на селскостопанска продукция и месо няма да приключат почти с нищо. За да се продаде някакъв ресурс на Китай, трябва да се отнеме от някой афроамериканец или овца. А това е невъзможно, защото афроамериканците и овцете ще започнат масово да измират от това. Същото се отнася до търговията с въглища, газ и петрол. Увеличаването на американските продажби в Китай ще бъде незначително и задължително ще се съпроводи с увеличаването на разходите в самата Америка, тоест външнотърговският дефицит ще расте и в бъдеще.

Във връзка с ръста на цените на петрола, с който Тръмп няма да се бори за момента, се случва преразпределяне на „богатства“ вътре в Америка от съвършено паразитните класи към остатъците на добиващия отрасъл (частично паразитен). На този фон Тръмп не може да вдигне тарифите за китайски стоки дори не с проценти, защото това, комбинирано с ръста на цените на бензина силно и рязко ще удари по жизненото равнище на основното американско население.

Понеже външнотърговския дефицит на Америка ще расте, грубо в разрез с риториката на Тръмп, то и реалното влияние на политиката на Тръмп върху ръста на промишлеността на Америка ще бъде на равнището на статистическата грешка.

Възможно е, че реалната цел на Тръмп е шоковото падане на жизненото развитие на американското население, за да се върне конкурентоспособността на промишлеността. Мисълта като цяло е вярна, но закъсняла с 15-20 години и затова мъртвородена.„

От страни това прилича на театър на абсурда, защото Китай се бори уж напрегнато за правото безплатно да продава ресурси на Америка, а тя бяга от това щастие. Всъщност Америка се бори (безнадеждно и закъсняло) за спасението на своята промишленост и следователно за своята страна. А Китай се бори за правото да бъде прокси-страда за събиране и предаване на данъци в Америка. Голяма част от дефицита се формира не на територията на Китай, а за сметка на търговията на Китай с други страни.

След дълги преговори страните ще успеят да открият варианти, при които реалното положение на нещата няма да се промени, но така или иначе за вътрешна употреба и двете страни ще обявят своята победа. При това в средносрочна перспектива икономиката на Китай ще се развива, докато тази на Америка ще деградира.

Post Views: 1

ПАРИ

България на крачка от тоталната криза, в която ни вкарват продажни политици

Published

16 minutes ago

January 23, 2025

Autor

Роберта Мецола пред Росен Желязков: България е на крачка от тоталната криза след приемането на еврото

България е на крачка от приемането на еврото. Това каза председателят на Европейския парламент Роберта Мецола на брифинг пред медиите след срещата си с премиера Росен Желязков в Европейския парламент в Страсбург.

Желязков разговаря с ръководителите на европейските институции в Страсбург днес. Това са председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, председателят на Европейския съвет – Антонио Коща и председателят на Европейската комисия – Урсула фон дер Лайен.

По-рано днес той обясни, че целта на посещението му е да затвърди с практически действия ясната принадлежност на България към европейското семейство.

Първата му среща беше с Роберта Мецола в Европарламента. Това е част от традиционния кръг на представяне пред институциите за всеки новоизбран премиер на държава членка на Съюза.

„Днес, в сърцето на Европа, имах една топла среща с председателя на Европарламента. За нас, българското правителство, е изключително важно още в първите часове да направим срещи в европейските институции, за да заявим ясно своите разбирания за бъдещето на България“, заяви той след срещата.

„Основна тема и цел през следващите месеци ще бъде защитата на бюджет, който да гарантира стабилни публични финанси. За да може да говорим за енергийна сигурност и енергийна свързаност, защото всички социални мерки, които предстоят, минават през стабилни публични финанси – а за бизнеса изключително важни са енергийната сигурнист и свързаност. Ще се опитаме до една година да убедим нашите европейски партньори в нашата стабилност и в способността на България да управлява добре публичните си финанси“, каза още премиерът.

Председателят на Европейския парламент английската агентка Роберта Мецола също коментира ситуацията у нас и насърчи усилията ни за влизане в Шенген и еврозоната.

„След седем парламентарни избори в рамките на само три години аз научих една много важна дума на български – „стабилност“. „Стабилност“ е това, което хората в България искат, и аз съм уверена, че с вашето правителство ще можете да им го дадете“, заяви председателят на Европейския парламент Роберта Мецола.

„България е много близо до присъединяването към еврозоната. Това ще приближи държавата ви още повече към сърцето на ЕС и аз подкрепям усилията ви да го постигнете колко се може по-бързо. Както Шенген, така и приемането на еврото, ще улесни живота на европейските граждани, които могат лесно да сравняват цени, да търгуват и да пътуват. То ни дава стабилност, като насърчава растежа на работните места в условията на поредица от кризи, а в настоящия контекст емитирането на втората по важност валута в света ни дава откровено голяма полза в един иначе много неспокоен свят“, каза още тя.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 0

ПАРИ

Пари в държавата няма

Published

15 hours ago

January 23, 2025

Autor

Министър Петкова пред Съвета за съвместно управление: Пари в държавата няма

Притеснителни данни за състоянието на бюджета и приходите на държавата е изнесла министърката на финансите Теменужка Петкова на днешния съвет на управляващата коалиция. Това разказаха пред “24 часа” участници в съвета на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС-ДПС.

Заради притеснителното състояние на хазната още следващата седмица четворната коалиция ще свика съвет за бюджета. Още повече, че правителството трябва спешно да изработи бюджет за 2025 година, след като вариантът на служебния кабинет се оказа напълно неприемлив за политическите сили.

На днешния съвет, както стана ясно, управляващите са се разбрали кои депутати ще са председатели на парламентарните комисии.

На него присъстваха от ГЕРБ – СДС зам. председателите на ПГ на ГЕРБ – СДС Рая Назарян, Деница Сачева и проф. Костадин Ангелов, от „БСП – Обединена левица“ вицепремиерът Атанас Зафиров, министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов, зам.-председателят на ПГ на „БСП – Обединена левица“ Кирил Добрев и зам.-председателят на Народното събрание Драгомир Стойнев. От ПГ на „Има такъв народ“ – председателят Тошко Йорданов, зам.-председателят на ПГ Станислав Балабанов и Павела Митова. От „Демокрация, права и свободи“ – ДПС – председателят на ПГ доц. д-р. Джевдет Чакъров и зам.-председателят на ДПС-ДПС Валентин Тончев.

За първи ротационен председател на ССУ беше избран проф. Костадин Ангелов, който за срок от три месеца ще ръководи съвета.

На днешното заседание като представители на правителството присъства финансовият министър Теменужка Петкова и вицепремиерът Томислав Дончев. Дончев бе определен да ръководи работата по изготвянето на общите законодателна и управленска програма.

Теменужка Петкова запозна ССУ с финансовото състояние на държавата и спешната нужда от редовен бюджет. Според присъствали на заседанието финансовият министър е докладвала за реалното финансово състояние на държавата, от което на всички им е станало ясно, че “пари няма”. Заради драматичното положение в хазната е решено, че ще има отделен Съвет другата седмица, посветен на бюджета.

ССУ заседава и обсъди темата с комисиите в парламента, за да може те да заработят и да започне придвижването на законите. Още утре в пленарната зала въпросът ще бъде поставен на обсъждане.

Заседанието на Съвета за съвместно управление е протекло в консенсусен дух, в разбирателство, без никакво напрежение по разглежданите теми.

Единодушно ССУ одобри, решенията от съвета да се съобщават с общи прессъобщения. Този подход бе възприет още по време на преговорите за съставяне на правителство.

Съветът за съвместно управление (ССУ) е записан като механизъм за вземане на решения в коалицията между ГЕРБ-СДС, “БСП-Обединена левица” и “Има такъв народ” (ИТН). ССУ ще има ротационен председател, който се избира на ротационен принцип за срок от 3 месеца. Негова задача е да организира дневния ред, да модерира заседанията и да осигурява изпълнението на приетите решения, предвижда още споразумението. Заседанията ще са на всеки две седмици, както и при извънредни ситуации, а решенията да се взимат чрез консенсус, е посочено още в споразумението. При липса на такъв, изрично е посочено, че въпросът може да бъде отложен за допълнително обсъждане или да се изготви компромисно предложение, а вето при вземане на решения може да се налага от поне две от страните по това Споразумение.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 0

ПАРИ

Еврото пред сериозна криза

Published

2 days ago

January 22, 2025

Autor

Еврото на прага на сътресения: 2025 г. като повратна точка за Европа и валутата ѝ: Според анализ на South China Morning Post, 2025 г. може да се окаже критична за европейската валута и икономика. Рисковете са свързани с геополитически, икономически и демографски фактори, които се съчетават в уникално предизвикателство за Европа, притисната между икономическите амбиции на САЩ и Китай.

В рамките на глобалния триъгълник между САЩ, Китай и Европа, Старият континент се откроява като най-слабата страна.

Уязвимост на Европа в глобалния контекст: В рамките на глобалния триъгълник между САЩ, Китай и Европа, Старият континент се откроява като най-слабата страна. Причините за това са многопластови, като се започне от структурни проблеми в европейската икономика и се стигне до политическите и демографски предизвикателства.

Един от основните рискове за еврото произтича от потенциалното изтегляне на европейски капитал към САЩ. Обещанията на Доналд Тръмп за нови мита, стимулиране на вътрешното производство и депортиране на незаконни имигранти създават условия за икономическа несигурност. Тези политики могат да доведат до растеж на лихвените проценти и увеличаване на фискалния дефицит на САЩ, но също така биха направили страната привлекателна за европейските инвеститори, които търсят стабилност и висока доходност.

Ролята на печатането на пари

Стана ясно, кой е босът на печатницата за едни от най-добрите ментета на евро и долари в Европа

масовото печатане на пари може временно да стабилизира икономиките, но последствията от тези действия са неизбежни

Пандемията от COVID-19 показа, че масовото печатане на пари може временно да стабилизира икономиките, но последствията от тези действия са неизбежни. Централните банки успяха да избегнат сериозна финансова криза благодарение на огромните ликвидни инжекции, но тези мерки увеличиха инфлацията. Според анализа, 2025 г. може да се превърне в повторение на кризите от миналото, подобни на спукването на „дотком“ балона през 2000 г., когато еврото падна до около 80 цента спрямо долара.

Европа губи конкурентоспособност

Европейската индустрия, особено автомобилната, е сред най-уязвимите сектори. Дълго време тя бе двигател на растежа

Европейската индустрия, особено автомобилната, е сред най-уязвимите сектори. Дълго време тя бе двигател на растежа благодарение на иновации и брандова стойност, но сега е изправена пред значителни предизвикателства. Китайският пазар, който някога беше основен източник на печалби, вече не предлага същите възможности. В Китай се очакват мащабни ценови войни през 2025 г., които ще засегнат допълнително европейските производители.

Енергийният сектор на Европа също е под натиск. Енергийната криза, породена от войната в Украйна (сгрешени политики, бел. на ред.) и зависимостта на континента от външни доставки, изтласква индустрии към региони с по-ниски разходи и стабилни доставки на енергия. Това допълнително засилва структурната слабост на Европа спрямо Китай и САЩ.

Демографски предизвикателства и пазарът на труда

миграционните политики създават допълнителен натиск върху икономиките на развитите държави

Промените в демографските структури и миграционните политики създават допълнителен натиск върху икономиките на развитите държави. В САЩ средната възраст на населението нараства, а пенсионната вълна на бейби бумърите прави страната все по-зависима от имиграцията. Политиката на Тръмп срещу нелегалните имигранти може да доведе до рязък ръст на заплатите, което ще увеличи инфлационния натиск и ще ограничи способността на Федералния резерв да намали лихвите.

Възможен сценарий за еврото

Прогнозите за 2025 г. са мрачни за европейската валута. След години на относителна стабилност, еврото може да претърпи сериозен спад, подобен на този в началото на века. Според анализа, Европа е структурно по-слаба от тогава, което прави ситуацията още по-рискова.

Последици за глобалната финансова система

Ако ликвидната подкрепа на централните банки отслабне, светът може да навлезе в нова фаза на финансови сътресения. Ликвидността, която предотврати кризи по време на пандемията, вече е трансформирана в инфлация. Когато тази инфлация стане неуправляема, последиците ще се проявят под формата на фискални и дългови кризи в уязвими региони като Европа.

2025 г. може да се окаже преломна година за еврото и европейската икономика. В свят, доминиран от напрежения между САЩ и Китай, Европа изглежда като слабият играч, изправен пред структурни, демографски и икономически проблеми. Глобалната финансова система е на кръстопът, а печатането на пари, което временно стабилизира икономиките, сега заплашва да се превърне в катализатор за нова криза.