Connect with us

БАНКЕРЪ

Кой е истинският собственик на Федералния резерв на САЩ, който притежава и печатницата за долари?

Avatar photo

Published

on

Наближава поредната „кръгла годишнина“ на Федералния резерв на САЩ – 110 години от раждането на тази организация. Позволете ми да ви напомня, че на 23 декември 1913 г. Конгресът на САЩ е гласувал със светкавична скорост закон за създаване на организация, наречена „Система на Федералния резерв на САЩ“, а президентът на САЩ Удроу Уилсън също подписал този закон със светкавична скорост в същия ден.

Валентин Катасонов

Създадената организация е получила правомощията да издава банкноти (долари), имащи статут на законно платежно средство на Съединените щати. Всъщност това е централната банка на САЩ, просто надписът й е доста нестандартен (и заблудил много от тогавашните „народни представители от Конгреса на САЩ, защото не разбирали, че гласуват за създаване на Централната банка на САЩ).

Съкращението „FRS“ днес го произнасят всички имайки предвид Федералния резерв говорят и пишат не само икономисти и финансисти, но и политици, военни и дори културни дейци. Казват и пишат много, но, както ми се струва, не всеки разбира напълно какво представлява тази организация. В САЩ е централната банка ФЕД частна. И практически неконтролирана от държавата.

Повечето американци са объркани не само за думата „федерален“ в името на Фед, но и за думите „резерв“ и „система“. По-специално, думата „резерв“ дава на средния човек усещането, че парите, емитирани от Фед, са подкрепени от някакъв вид „резерви“, които гарантират стабилната покупателна способност на парите и стабилността на емитента. Това може да са благородни метали или, в краен случай, други стоки.

Всъщност тази система има много малко резерви под формата на злато (спрямо паричното предлагане). Освен това златото, както се съобщава в официални документи, е в баланса на Министерството на финансите на САЩ, а не на Федералния резерв. Основният „резерв“ на Федералния резерв са съкровищни ​​облигации на САЩ, също и ипотечни ценни книжа, емитирани от полудържавни американски ипотечни агенции. Но това не са стоки, а празни задължения, т.е. същите хартийки като банкнотите.

Освен това от пролетта на миналата година, когато Фед започна да повишава основната лихва, активите на Фед под формата на държавни облигации започнаха да се обезценяват и през есента на 2022 г. Федералният резерв имаше отрицателен финансов резултат. И той продължава да расте.

„Фед използва част от своя капитал, наречен „резерв“, за покриване на загуби. И този резервен капитал се топи. Колапсът на няколко американски банки през пролетта на тази година показа, че Фед има затруднения с намирането на средства, за да ги спаси и да плати на засегнатите клиенти (предотвратявайки появата на „ефект на доминото“ в банковата система на САЩ).

Но както правилно отбелязват американските експерти, Федералният резерв на САЩ няма резерви, за да спаси следващите потенциални банкрути. Федералният резерв вече не е в състояние да изпълнява ролята на „кредитор от последна инстанция“. Ако резервният капитал на Фед свърши, за да покрие собствените си загуби, тогава държавната хазна ще се превърне в „резерв от последна инстанция“ за Американската централна банка. За да обобщя, ще кажа, че още преди 110 години, в момента на раждането си, Фед е имал само частичен резерв за задължения. А днес – практически никакви.

По същия начин думата „система“ в името на Фед не отразява истинската ситуация. Формално Фед е замислен като съвкупност от 12 банки на Федералния резерв (FRB) – така че законодателите, които са приели закона през 1913 г., имали илюзията, че се създава децентрализирана мрежа от институции. Всъщност от 12-те „равностойни“ една е „най-равната“. Говорим за Федералната резервна банка на Ню Йорк, която представлява по-голямата част от всички активи на Фед и цялото създаване на пари.

В края на краищата, каквото и да се каже, значението на Фед далеч надхвърля Съединените щати, заради „печатната му преса“ – щатските долари. Към август тази година масата на наличните и безналични щатски долари в обращение възлиза на $20,865 милиарда, включително предлагането на пари в брой в размер на $5,559 милиарда Според различни оценки от 60 до 80% от банкнотите са в обращение извън Съединените щати и излизат от „печатната преса“ на Фед.

Банката за международни разплащания (BIS) изчислява, че общото предлагане на пари в брой (банкноти и монети) в света е 8,28 трилиона щатски долари. Оказва се, че доларовите банкноти представляват повече от 2/3 (67 процента) от общото предлагане на пари в брой в света. А в общата маса на наличните и безналичните пари в обращение в света, която според експертни оценки е 83 трилиона долара, доларовият компонент представлява приблизително 25%.

Според системата SWIFT (която осигурява информационна поддръжка за трансгранични плащания), през август 2023 г. делът на щатския долар в общия обем на плащанията е 48,0% (срещу 46,5% през юли). В средата на тази година делът на щатския долар в общите валутни резерви на всички страни по света, според оценки на МВФ, възлиза на 58,9%. На пазара FOREX (транзакции за обмяна на валута) доларът представлява 85-90% (с общия общ обем на транзакциите за обмяна на валута, равен на 200%).

Сега няма да се впускам в анализ на дадените показатели и оценка на възможни промени в стойностите им. Просто обръщам внимание на факта, че, първо, въпреки разговорите за „предстоящата смърт на долара“, тази валута все още запазва ключова позиция в световната икономика и международните финанси. И, второ, че въпреки такива доларови позиции, ние все още знаем много малко за организацията, която ги издава.

Един от ключовите въпроси, които трябва да интересуват всички: кой е собственик на частната корпорация „Федерален резерв на САЩ“?

Имаше много опити да се разбере. По-конкретно, през 1976 г. комисия на Конгреса на САЩ се опитваше да разбере кой е собственик на Фед. Заключението на комисията е, че контролният пакет акции се държи от наследниците на тези, които са били основните основатели на Федералната резервна банка на Ню Йорк през 1914 г. – Co. и Kuhn, Loeb & Co. Тоест банките на Федералния резерв през 1976 г., както и през 1914 г., са били под контрола на Ротшилд, Банката на Англия и други лондонски банки.

За да изясните въпроса кой притежава системата на Федералния резерв, можете също да се обърнете към оценките на известния американски изследовател на Фед Юстас Мълинс, автор на нашумялата книга „Тайните на Федералния резерв“, публикувана през 1983 г. Тя беше публикувана и препечатана десетки пъти (а в някои страни банкери и лихвари се опитаха да унищожат тиража на книгата).

Фед е преди всичко Федералната резервна банка на Ню Йорк. И така, според Мълинс, през 1983 г. акционерите на Федералната резервна банка на Ню Йорк са били 27 банки, 10 от тях са притежавали 66% от всички акции на споменатата Федерална резервна банка, а пет са имали „контролен пакет“ в размер на 53%. Акционерите на тези пет банки са роднинска връзка помежду си и гражданството им в никакъв случай не е непременно американско. Това са онези, които наричаме семейство Ротшилд и Ко. Както показват изследванията на Мълинс, основните акционери на Нюйоркската банка за федерален резерв имат тесни връзки не само и не толкова с нюйоркската Уолстрийт, а с лондонското Сити. В крайна сметка – с Bank of England, която е под контрола на Ротшилд.

Според някои изследователи днес основните акционери вече не са хора от клана Ротшилд, а от клана Рокфелер. Но има гледна точка, че и двата клана вече са „синтезирани“ както на базата на кръвни връзки, така и на базата на различни видове споразумения и финансови сливания.

Както и да е, институционалната картина на основните акционери на Федералния резерв стана по-ясна в началото на миналото десетилетие. Тогава беше пикът на световната финансова криза. В САЩ бяха хвърлени гигантски бюджетни пари за спасяването на банките на Уолстрийт. В спасяването на банките участва и Федералният резерв, който щедро раздава заеми на банките, но не казва на кого и колко е дал.

Няма да описвам историята в началото на първото и второто десетилетие на този век, когато много общественици, политици и бизнесмени (например Майкъл Блумбърг) поискаха от Федералния резерв да разкрие информация за кредитните си операции по време на финансовата криза. В крайна сметка Конгресът на САЩ с много трудности успя да „прокара“ решението за частичен одит на Федералния резерв на САЩ (това беше първият и единствен одит в историята на Федералния резерв). Резултатите от този много частичен одит, публикуван през лятото на 2011 г., бяха следните.

По време на кризата ФЕД тихомълком раздаде заеми (почти безлихвени) на различни банки в размер на над 16 трлн. долара (което надвишава годишния БВП на САЩ). Не е трудно да се досетим, че „собствениците на парите“ са раздавали заеми на „своите близки“. Тоест към онези банки, които са основните акционери на Федералния резерв. Логично е да се предположи, че списъкът на получателите на заеми е списъкът на основните акционери на Фед. Ето списък на тези, които са близки до Фед (сумата на получените заеми от Фед в скоби, МИЛИАРДИ долара):

Citigroup (2500);

Morgan Stanley (2004);

Merril Lynch (1949);

Bank of America (1344);

Barclays PLC (868);

Bear Sterns (853);

Goldman Sachs (814);

Royal Bank of Scotland (541);

JP Morgan (391);

Deutsche Bank (354);

Credit Swiss (262);

UBS (287);

Leman Brothers (183);

Bank of Scotland (181);

BNP Paribas (175).

Трябва да се отбележи, че редица получатели на заеми от Фед не са американски, а чуждестранни банки: английски (Barclays PLC, Royal Bank of Scotland, Bank of Scotland); швейцарски (Credit Swiss, UBS); немска банка Deutsche Bank; Френската банка BNP Paribas. Тези „нерезидентни“ банки са получили около 2,5 трилиона долара от Федералния резерв. Можем да предположим, че това са чуждестранни акционери на Фед.

Тогава избухва скандал, тъй като Федералният резерв (или по-скоро Федералната резервна банка на Ню Йорк, която единствена от 12-те ФЕД има право да извършва операции в чужбина) може да отпуска заеми само ако е оторизиран (одобрен) от Конгреса на САЩ. А последният не е знаел нищо за чуждестранните кредитни операции на ФЕД преди одита. Скандалът някак си беше потулен и тази история е предпочитана да не се помни.

Що се отнася до американските банки, които получиха астрономически суми по заеми от Фед, реших сам да се поровя и да идентифицирам основните акционери. Засега има такива възможности. Всички основни обитатели на Уолстрийт (Ситигруп, Морган Стенли, Банк ъф Америка, Голдман Сакс, Джей Пи Морган и други), колкото и да е изненадващо, имат едни и същи акционери. Това са финансовите холдинги (инвестиционни фондове), обикновено наричани „Голямата четворка“ – Vanguard Group, Inc; Black Rock; Fidelity Investments; State Street.

Общите им активи надхвърлят годишния Брутен вътрешен продукт на Съединените щати.

Между другото, те участват в капиталите на всички големи и стратегически важни американски компании (IT-индустрия, Big Pharma, военно-промишлен комплекс и т.н.). Но тези дялове са изключително непрозрачни. Поради това не само руските граждани, но и американците (дори „народните избраници“ от Конгреса на САЩ) не знаят кой точно (поименно) притежава Федералния резерв (и в същото време – цялата икономика на САЩ).

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

БАНКЕРЪ

БНБ взе важно решение за банките

Avatar photo

Published

on

By

Антицикличният капиталов буфер ще е 2% за първото тримесечие на 2026 г.

БНБ определи нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в Република България, на 2% през първото тримесечие на 2026 г. Той има за цел да запази способността на банковата система да посрещне неблагоприятните ефекти от проявленията на бизнес и финансовия цикъл чрез засилване на капиталовата позиция на банките.

При определянето му се вземат под внимание и допълнителни индикатори, фокусирани върху кредитния пазар, задлъжнялостта, пазара на недвижими имоти, както и общото състояние на икономическата среда.

От БНБ напомнят, че от 1 октомври 2024 г. банката въведе изисквания за показателите за кредитните стандарти при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Кредитната динамика в този сегмент и свързаните с нея потенциални системни рискове в средносрочен план са определящ фактор за въвеждането на изискванията. Мярката допълва приложените от БНБ капиталови буфери, като ефектът от прилагането й ще бъде част от регулярното наблюдение и анализ.

Поддържането на антицикличен капиталов буфер засилва капиталовата позиция на банковата система, като подсигурява повишена устойчивост срещу неблагоприятни тенденции в икономическата активност или други потенциални проявления на цикличните системни рискове.

През 2021 г. БНБ повиши нивото на антицикличния буфер, приложим към местни кредитни рискови експозиции, на 1% от 1 октомври 2022 г. и на 1,5% от 1 януари 2023 г., като през септември 2022 г. нивото на антицикличния капиталов буфер беше увеличено допълнително на 2% в сила от 1 октомври 2023 г.

Предвид трайно запазилите се високи темпове на кредитен растеж и несигурността в икономическата среда, антицикличният капиталов буфер на ниво от 2,0% през първото тримесечие на 2026 г. има за цел да засили устойчивостта на банковата система при натиск върху доходността и капиталовата позиция, предизвикан от потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Continue Reading

БАНКЕРЪ

Съдът връща Андрей Гюров като зам.-шеф на БНБ

Avatar photo

Published

on

By

Нов удар срещу поръчковата КПКОНПИ, която го отстрани от банката

Административният съд в София обяви за нищожно решението на Комисията за противодействие на корупцията /КПК/, с което Андрей Гюров беше отстранен като подуправител на БНБ.

Делото срещу Антикорупционната комисия беше заведено от самия него, след като КПК реши, че е бил в несъвместимост като съдружник в дружество и подуправител на Банката. Комисията реши, че е бил в несъвместимост, като съдружник в „Йонтех Инженеринг“ ООД, както и член на управата на две сдружения – „Балкански – Паница Институт за научни издирвания“ и „Голф-клуб Благоевград“.

Въз основа именно на това решение, Управителният съвет на БНБ отстрани Гюров от поста му.Гюров обжалва, но пред Върховния административен съд. ВАС спря делото и изпрати питания до Съда на ЕС в Люксембург.

Сега Административният съд реши, че изводът на Комисията, че като съдружник в дружество Гюров се е поставил в състояние на несъвместимост с длъжността на подуправител, е незаконосъобразен.

Съдът приема, че оспорваният от Гюров акт е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила, има факти, които не са оценени и изяснени.

Решението на Административния съд не е окончателно и може да се обжалва пред Върховния административен съд.

След промените в Конституцията от края на м.г. управителят и подуправителите на централната банка са сред възможните кандидати за служебни премиери, в случай че не се състави редовно правителство. С решението на КПК на практика Гюров беше в невъзможност да заема този пост. От всички възможни кандидати, сред които президентът да номинира за служебен премиер, Гюров бе единственият, който не е свързан с ГЕРБ и ДПС.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Continue Reading

БАНКЕРЪ

ПИБ купува за 79 млн. евро централата си от двамата си собственици Цеко Минев и Ивайло Мутавчиев

Avatar photo

Published

on

By

Продавач на сградата в “София тех парк” е дружеството на Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев “Фраксинус инвестмънт”

Новата централа на Първа инвестиционна банка (ПИБ), в която тя се настани през 2022 г., вече е нейна собственост. Това съобщиха от самата институция, като прехвърлянето все още не е вписано в Имотния регистър. В него не се споменава сумата на сделката, а само средна покупна цена на кв. м. – 1756 евро на кв.м. без ДДС. От банката обаче потвърдиха, че става дума за 79 млн. евро, до каквото оценка може да се стигне и с груба сметка – сградата се намира в „София тех парк“ и по данни на строителя ѝ е 45.6 хил кв.м РЗП, от които 30 хил. надземни и около 15 – подземни.

Тези нива не изглеждат особено завишени като за първокласни офис площи със сертификат по BREEAM ниво Excellent, като от ПИБ казват, че решението е базирано на оценка от Colliers International. Това, както и финансовата обосновка на операцията, е особено важно, тъй като, от една страна, банката е публично дружество и подобни решения имат значение за инвеститорите ѝ, а от друга, сделката реално е с двамата ѝ ключови акционери. Продавач е компанията „Фраксинус инвестмънт“, която се притежава поравно от Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, а всеки от тях държи по 31.36% дял в ПИБ.

Днес акциите на банката на Българската фондова борса се понижават с близо 7.5% до под 3.5 лв. за акция, като обаче не е ясно дали движението се дължи на новината, тъй като трендът на понижение е вече от почти два месеца след достигнатите върхове от над 5 лв. през лятото. Поскъпването през пролетта беше движено от неофициална информация за готвена процедура за продажба на банката.

Ефектът за купувача

Дадената обосновка в официалното съобщение е доста обща. „Ползването на сградата през наемния период потвърди очакваните от ръководството положителни ефекти за дейността на банката и ни даде възможност да преценим ефективността и целесъобразността от покупката на този дълготраен актив. През този период са направени необходимите инвестиции в сградата, за да осигурим комфорт на служителите и да продължим да развиваме технологичната дейност. Именно затова придобиването на собствеността на сградата отчитаме като финансово обоснована инвестиция в съответствие с дългосрочната визия за развитие на Fibank, както и необходима стъпка в посока устойчивост и бизнес непрекъсваемост“, гласи цитатът на Никола Бакалов, главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на ПИБ.

Със сигурност обаче сделката оперативно би имала положителен ефект. От една страна, тя ще намали административните разходи за банката. В нейният отчет няма разбивка колко точно наем плаща, но от този на „Фраксинус инвестмънт“ се вижда, че приходите му от наеми за 2022 са били 12.8 млн. лв., а през 2023 г. са нараснали до 14.7 млн. лв. Като се вземе предвид, че сградата е единственият му актив, а като единствени клиенти са посочени ПИБ и дъщерното ѝ „АМС имоти“, може да се предположи, че огромната част от сумата е идвала от банката.

Важно е да се отбележи и че в тези две години от въвеждането в експлоатацията на банката „Фраксинус“ отчита и завидни чисти печалби – 7.3 млн. лв. за 2022 и 8.6 млн. лв. за 2023 г., които в голямата си част се разпределят като дивиденти. Така че явно след придобиването на имота оперативното представяне на ПИБ би се подобрило. От там казаха за „Капитал“, че очакват да се реализира икономия между 6 и 10 млн. лв. годишно.

От друга страна, сделката би трябвало да има и известен ефект върху капиталовите показатели на банката, макар от там да не съобщиха конкретния размер. Тъй като ПИБ е и кредитор на „Фраксинус“, с част от цената ще се покрие кредитът, така че за банката рисково претеглените активи ще спаднат. Вместо това тя ще се сдобие с друг актив – имот за собствено ползване, който обаче не носи кредитен риск. На фона на 1.4 млрд. лв. базов собствен капитал от първи ред (CET 1) обаче това едва ли ще доведе до съществено подобряване на съотношенията.

Самата сделка, макар и да е със свързани лица, е под законовите прагове и не се нуждае от одобрение на общо събрание на акционерите.

Ефектът за продавачите

От гледна точка на Минев и Мутафчиев сделката би трябвало да осигури около 50 млн. евро постъпления. Тя се получава, като от цената около 80 млн. евро се приспаднат около 30 млн. евро задължения на „Фраксинус“ към банката. Каква е печалбата им е малко по-сложно да се каже, тъй като не е ясно за колко точно те придобиват сградата през 2020 г. Предвид че строежът й е финансиран с 37.5 млн. евро кредит от ПИБ обаче, може да се предположи, че двамата получават прилична възвращаемост от инвестицията си. А самата сделка може да се оприличи на нещо като квазидивидент, таргетиран само към Минев и Мутафчиев.

В последните над 15 години от световната финансова криза насам ПИБ не е разпределяла дивиденти. Макар неизменно да отчита печалби, банката ги капитализира, като с голяма част от тях се покриват загуби от обезценки, а също така се осигурява и възможността ѝ да кредитира.

Историята на сградата

Sofia Tech One, както първоначално е кръстена сградата, започва историята си през 2017 г. Тогава правото на строеж на офис сграда от 30 хил. кв.м в „София тех парк“ беше продадено срещу 5.6 млн. лв., като само няколко месеца по-късно държавата продаде съседен терен за подобна по размер сграда срещу почти 10 млн. лв.

Историята на сделката беше повече от спорна – назначеното от тогавашния икономически министър Божидар Лукарски ръководство на държавния парк първо продаде без състезание и доста евтино правото да се строи на въпросния терен на вносителя на Bose Ясен Игнатов, който според публикации в медиите е негов приближен. А само след ден той го препродава срещу горница от 1.6 млн. лв. на компания от строителната група „Маркан“.

Именно тя се зае с изграждането на 12-етажната сграда, като се финансира с въпросния заем от ПИБ. Той първоначално е с 6% годишна лихва като е предвидено да се изплати за 15 години – до 2032 г.

Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев придобиха все още недостроената сграда през 2020 г. Тогава цената не стана ясна, тъй като покупката стана през придобиването на акциите на „Маркан Ти Ай“ – компанията, притежаваща 100% от „Фраксинус“.

Самата банка се насели там две години по-късно, като за нея това беше безспорно оптимизация, тъй като дотогава практически основните функции бяха разделени в две централи – на бул. „Драган Цанков“ 37 и бул. „България“ 81 Г. „Благодарение на това вътрешната комуникация в структурите й е улеснена и бърза. Решенията във връзка с оперативната дейност на банката се взимат своевременно и експедитивно“, пише в съобщението за сделката.

Там самата сграда е описана като разполагаща „с множество приемни за срещи с клиенти, като има изградени зали за обучения, ресторант за служителите и гостите, съвременен фитнес център, покрит паркинг на две нива за служители и е оборудвана с модерен център за съхранение на данни, подходящите комуникационни връзки и технологии за извършване на ежедневната банкова дейност“.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯ41 minutes ago

Свалят имунитета на шавливата Лена

Наталия Киселова внесе искането за снемане на три депутатски имунитета Председателят на Народното събрание Наталия Киселова внесе проекторешения за сваляне...

БЪЛГАРИЯ1 day ago

Сухопътният Шенген ни свари неподготвени

Неочаквано бързото отваряне на границите с Румъния и Гърция изненада държава, община и частни интереси Заведи премиер или министър на...

БЪЛГАРИЯ2 weeks ago

Синдикати и работодатели организират протести и блокади

Синдикатите и работодателите организират протести и блокади, ако не бъдат компенсирани за поскъпването на тока Протести и блокади на магистрали...

БЪЛГАРИЯ2 weeks ago

Пазарът на имоти полудя. Невижан интерес към тези градове

Реализирани са повече сделки с имоти както в най-големите градове на страната Невиждано покачване на продажбите на жилищни имоти в...

БЪЛГАРИЯ2 weeks ago

Костадинов подкрепя Тръмп за Канада и Панамския канал, иска Македония и Южна Бесарабия към България

С публикация в социалната мрежа лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов прикани българското правителство да предяви своите претенции към Южна Бесарабия....

СВЯТ

СВЯТ26 minutes ago

Искате Евро, питайте хърватите, пощуряха!

Хърватия, която прие еврото, въвежда нови мерки за контрол на цените заради рекордната инфлация Страната, която преди 2 г. прие...

СВЯТ1 hour ago

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио призова за бързо прекратяване на войната в Украйна

Новият държавен секретар на САЩ Марко Рубио направи официално изявление, подчертавайки спешната нужда от прекратяване на военните действия между Русия...

СВЯТ11 hours ago

Мрежата на Сорос се финансира от бюджета на ЕС

Орбан: Мрежата на Сорос се финансира от бюджета на ЕС. Брюксел е в джоба му. Не можем да толерираме това...

СВЯТ1 day ago

Голяма част от световния елит, включително и руския, си отива.

Баширов: С Байдън голяма част от световния елит, включително и руския, си отива. Киев и Лондон може да готвят провокации...

СВЯТ1 day ago

Тръмп спира измамата с ветрогенераторите

Тръмп обяви, че ще спре строежа на ветрогенератори, защото са „екологична и икономическа катастрофа“ Новоизбраният президент Доналд Тръмп обяви, че...

Най Четени