СПОРТ

Николай Вакареев най добрият треньор по плуване в България

Published

1 year ago

September 18, 2023

Autor

Николай Вакареев: В Белград на европейското Петър показва това, което сме тренирали, силната конкуренция го концентрира

В студена зима водата в дома му замръзва, съпруга и децата остават без вода, докато треньорът е на лагер със състезателите си, спомня си наставникът на световния рекордьор за юноши на 400 м кроул

След 39 години край басейна и стотици деца научени да плуват, Николай Вакареев стана първият в историята на българското плуване треньор на световен рекордьор. Специалистът от Сандански е бивш национален състезател, а от 1985 година, вече 39 години, през септември т. г. се навършват, е треньор. Като състезател коронните му дисциплини са 200 и 400 м кроул. През 1978 – 80 година се подготвя за олимпиадата в Москва. “Трябваше да плувам в щафетата 4 по 200 м св. Стил”, спомня си с тъга Николай. По стечение на обстоятелствата друг състезател заминава на Олимпийските игри вместо него и така…

Година по-късно, през 1981 г. стартира на Европейското първенство за мъже и жени в Сплит, тогава Югославия, на 200 м св. стил и щафетата на 4 по 200 м св. стил. Спомените му като състезател остават в сянката на успехите му като треньор. Под негово ръководство Антъни Иванов постига най-силните си резултати. От 3 години световният рекордьор на 400 м св. Стил за юноши и трикратен европейски шампион от Белград 2023 Петър Мицин също тренира при Николай Вакареев. Радостта, щастието, успеха, емоциите и цялата еуфория от успеха на тандема Вакареев – Мицин не биха могли да се опишат. Рекордът, медалите и победите са факт. Но след като емоциите отминат, всичко започва пак отначало, казват твърдо стъпили на земята треньор и състезател. Голямата им цел е Олимпиадата в Париж. За подготовката на Петър Мицин, тренировъчните натоварвания, таланта, уникалната издръжливост и усърдност, Николай Вакареев сподели пред нас.

– Господин Вакареев, честито и поздравления за успеха и радостта, която донесохте не само на плуването, но и на цяла България! Бихте ли разказали кога и кака започна подготовката на Петър тази година?

– Започнахме новия цикъл от 1 януари с общоподготвителна работа – лагер в Турция,Одрин, който бе базов. Плуват се повече километри, в рамките на 10 – 12 км на ден. В тези “тежки” 4 – 5 седмици имахме между тях по една възстановителна седмица, като след тежък лагер. После продължихме и първият цикъл завърши с Държавното отборно първенство на 9 – 10 април в Бургас. След това имахме почивка. Между другото направихме и 2 участия на състезания – едното беше в Турция през март и след това участвахме на “Мултинейшън” на 1 – 2 април в Кипър.

И на двата турнира Петър подобри националните рекорди на 200 и 400 м, а това беше краят на първия цикъл. Точно бяхме влезли в състезателен период и завършихме цикъла с Държавното отборно април.

– Какво натоварване е необходимо в подготвителния цикъл на тренировки, за да се постигнат тези резултати. Колко километра седмично е плувал Петър?

– Тренираме двуразово, в събота една тренировка, в неделя почивка. В началото правихме, първите 3 седмици в Турция, по 10 – 11 тренировки средно по 6 км на тренировка – от 60 до 65 км. Следващите седмици, когато започнахме по специалната работа – намаляваме обема до 50 – 55 км седмично и вдигаме интензивността. Състезателят влиза в смесен режим (аеробно-анаеробна зона) на работа, максимална кислородна консумация и състезателно темпо.

– Тренировките за ОФП вие ли ги водите?
– В националния отбор има треньор, който отговаря за физическата подготовка и той се занимава. Точно в този период се работи усилено и активно за физическа подготовка. Някой път тренировката е след първата на вода, другата е преди втората на вода, общо взето след плуването и ОФП.

– Вие ползвате ли методика на тренировка на чужди специалисти или или водещото за вас като треньор състезателят?

– Използвам моя опит и моя методика по отношение на отделните периоди. Общо взето се учиш от всякъде, взимаш нещо, което смяташ, че методически е полезно за подготовката и си съставяш план. Следиш развитието му в определените зони на работа. Поставяме си определени цели, може да са различни. Това съм прилагал като принцип на работата ми и в годините назад. Използвал съм всичко, което чета постоянно, това, което виждам в състезателя като състояние и възможности. Случват се нещата, но не спирам и постоянно се обучавам.

– Може ли да се каже, че и от Петър Мицин се учите?

– Да и от него се уча, нали постоянно наблюдавам как понася натоварванията, как се чувства, как се възстановява, имам обратна връзка. Наблюдавам Петър как реагира на самата тренировка. Как понася сериозните натоварвания и ако нещо не му понася го променям.

– Как контролирате и следите състоянието на Петър Мицин за натоварванията по време на тренировки?

– Когато е обща работа с пулс. Когато имаме специални цели, за които да следя състоянието в определените зони ползвам лактат. Имам апарат и стандартизираните серии ги правим периодически и съблюдавам, сравнявам развитието и анализирам.

– Какъв е пулсът на Петър Мицин в нормално състояние?

– Обикновено е от 50 до 60 удара в минута.

– Означава ли това , че понася големи натоварвания?

– Да, понася големи натоварвания и при това дълго време, много е функционален

– Казахте, че не сте очаквали в Белград да постави световен рекорд. Разбираемо е, защото не обичате да изпреварвате събитията. Защо ви изненада, след като очевидно е бил подготвен за 3:44,31 мин. на 400 м св. стил?

– Да, наистина съм реалист и в последните състезания, в Турция, на Мултинейшън в Кипър и после в Бургас, той показваше на всички състезания развитие в резултатите в дисциплините си. Подобряваше си времената и очаквах, че след като минем специалния период, който беше предсъстезателен, най-важното състезание за нас беше Европейското. Очаквах, че ще покаже още по-добри резултати. Защото на състезанията, предхождащи Европейското, имаше по-слаба конкуренция и нямаше дразнител, като например да са двама един до друг, да водят битка за първото място. Обаче на европейското, самото ниво на състезание, беше на най-високо ниво, имаше силна конкуренция. И отговорността на Петър Мицин към самото състезание, го мотивира, мобилизира се максимално, да даде максимума от себе си. Очаквах време около 1:46.0 мин. на 200 м св. стил. Основната ни цел беше, освен доброто представяне, и А норматив – беше 1:46,2 на 200 м св. стил и на 400 м св. стил 3,46,8 мин. Предполагах, че ще плува 3: 45-3:46, но 3:44.31 мин. не съм очаквал.

– Да разбираме ли, че изненадата ви от световния му рекорд не е от това, че Петър не е подготвен, а от неговата способност за максимална концентрация?

– Петър е изключително активен и адекватно и бързо се адаптира към екстремални условия като предстартови състояния. Изключително добре се мобилизира, малко е затворен в този момент, преди старт – слага слушалки, отделя се на страни, загрява се и не го интересува нищо. Изключително добре се концентрира.

– В тренировките стриктен ли е Петър или на моменти има нужда го убеждавате защо трябва да го направи?

– Не, не го убеждавам, има моменти когато го спирам. В много случаи на тренировки плува по-бързо от това, което му е заданието. Винаги изпълнява.

– От световноизвестните плувци на кого ви прилича?

– Не съм мислил, а и не е нужно. Петър е изключително функционален и в плуването си показва голяма равномерност на скоростта във всички отсечки на дистанцията. Това всъщност е неговото преимущество. Той не дава големи разлики и колебания между първа, втора, трета част на дистанцията. Специално големите плувци от рода на Фелпс са повече на 100 и 200 м св. стил , а 400 м е дистанция, която се плуваше в последно време китайски състезател. Не мога да оприлича на никого Петър, той е уникален.

– Обикновено плувците си имат серия, която мразят, защото е тежка и трудна за изпълнение, той има ли такъв вид серия?

– Серия, която да показва, че няма нежелание да плува няма, поне не съм го усетил. Каквато тренировка му дам, влиза в басейна и го прави. Ако е уморен и не може да я изпълни, аз го спирам, защото няма смисъл, защо да го мъча, да го натоварвам.

– В сравнението на графика на австралиеца, чийто рекорд счупи Петър Мицин, в последните 100 м на дистанцията слиза под графика на рекорда, което показва много добра скоростна издръжливост?

– Да, точно там Петър печели, за да постави световния рекорд. Определено мога да кажа, че има много добре развита скоростна издръжливост. Но това се дължи на много, много работа и правилна подготовка, защото Петър показва това, което сме тренирали. Той съумява да поддържа една и съща скорост във всички 7 по 50 м на 400 м св. стил – задание, което аз му бях дал, защото ние това сме го тренирали и правили многократно на тренировки. Отсечките са правени много пъти в различни режими и дистанции, за да може той да поддържа скоростта. А и самият той страшно се мотивира и изглежда, че вътрешно има дарбата и качества, за да бъде така издръжлив , функционален, казано при нас медицински – има преобладаваща червена мускулатура (в мускулите преобладават червените мускулни влакна), която е тип издръжлива, а бялата е тип спринтова и анаеробна.

– Господин Вакареев, вие като треньор как понасяте психологически и емоционално натоварванията преди старт на Петър, по време на плуването?

– Аз между другото понасям добре. Винаги съм въздържан и не съм от този тип треньори, които скачат, викат. Има моменти когато сме си определили някакви знаци и показатели, да кажем зрителни, да му покажа дали се движи добре, по-слабо, по-бързо. Когато плува по-слабо обикновено сме се разбрали да показвам със знаци, да определя темпото и да взима предвид скоростта. Иначе се въздържам, не съм от тези, които вдигат шумотевица , в себе си го запазвам и се надявам, че всичко което тренираме, накрая ще се получи.

– После как се възстановяваш от тази енергия и емоция, която превзема и треньорът?

– Когато всичко завърши добре се възстановяваш добре, доволен си от себе си, от състезателя и от работата, която сте свършили. Така че хубавите моменти всеки ги понася добре. Когато се разочаровам и не се получава, тогава преживявам, започвам да се колебая, да се замислям какво правя, защо, какво съм направил, какво съм сбъркал, къде и какво трябва да се промени за следващия път.

– Много се говори за БФПС и централизираната подготовка на националния, по-добре ли се работи така?

– Да, централизираната подготовка ни осигурява важни лагери в годината, определени с план от БФПС от предходната година. За тях имаме осигурено финансиране от ММС. Събираме се целия отбор, колектива със старши треньора Минковски, аз помощник треньора и още шефа на лаборатория и провеждаме планираните лагери. Тренирам с Петър по моята програма и имам други състезатели, които тренират при мен, когато няма с тях треньори, работят с мен. Не изцяло целогодишно, но имаме гарантирани около 160 дни лагери

– Връщането на централизираната подготовка съживи родното плуване и вече има резултати?

– Да определено централизираната подготовка съживи родното плуване, защото в общите базови лагери всички тренираме заедно, цялата група сме на лагера, вътрешната конкуренция се повишава, по-голяма е отколкото в клубовете, все пак тренират национални състезатели. Отделно от това в страната ни няма условия във всички центрове за добра работа, а с националния отбор условията за работа са добри, предоставяни се най-добро, например Белмекен имаш на разположение басейн, зали и можеш цял ден да тренираш.каквото пожелаеш и каквото си планувал. Има центрове където има проблеми с басейна , базата не е добра. Ние ходим зимата повече на лагери, защото в Сандански имаме само открит басейн и е студено, и не може да се води добра подготовка. Нямаме фитнес зала, която да ползваме и ходим по фитнес залите по града. Така че всичко това като централизирана подготовка е в плюс. Други колеги трябва да тренират с по 10 – 15 души в коридор. Е, не може да се тренира така пълноценно, особено национални състезатели. Централизираната подготовка ни осигурява по-добри условия и възможност да си свършим работата качествено, както сме планували.

– За възстановяването на Петър с кого работите?

– С лекаря на националния отбор. Имаме си лекар, щатен към федерацията и той се занимава изцяло той с възстановяването на националните състезатели.

– Как издържа семейството ви да отсъствате постоянно – по лагери, не се ли сърдят съпругата ви и децата?

– В началото ми беше много трудно, особено в първите години когато започнах да ходя на централизирана подготовка – 2004 и 2005г. Тогава и децата ми бяха малки и зимния период ходехме повече по лагери, защото в Сандански нямахме условия. Беше студено, всъщност децата ми бяха жертвата, ощетени. Имаше моменти когато замръзва водата в жилището ни, бяхме първи в нова кооперация, аз съм лагер, децата и съпругата ми нямат вода вкъщи, няма кой да я размрази, нямат вода! Всъщност те са ощетени най-много, но в името на това , че отсъствам за добро и имам резултати и успехи като треньор, те търпяха и бяха съпричастни към успехите ми

– Децата ти не те ли ревнуваха от състезателите ти?

– Не, те също плуваха в моята група и те бяха част от отбора, и състезатели до към 10 – 11 клас. Състезатели средно ниво бяха, спечелиха медали в отделни дисциплини, но не се хвърлиха изцяло в плуването, поеха си по свой път.

Александра Никова

EXPRESS TV

* * *

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Post Views: 2

Up Next

СКАНДАЛНО! Антъни Иванов призова плувния шеф да се „ш*ба отзад“

Don't Miss

Историческо: Петър Мицин с треньор Николай Вакареев стана световен шампион!

СПОРТ

Български скандал взриви художествената гимнастика в Азербайджан

Published

3 weeks ago

January 4, 2025

Autor

Международната федерация наказа родни треньорки майка и дъщеря за бой и психотормоз на състезателки

Три години е продължило разследването срещу треньорките по художествена гимнастика на националния отбор на Азербайджан Мариана и Сияна Василеви. Преди три дни Европейската гимнастическа федерация (UEG) осъди българките за жестоко отношение към подопечните им гимнастички.

По делото са разпитани 12 свидетели, включително седем гимнастички и трима треньори. Според техните показания, Мариана Василева е била и драскала гимнастичките, принуждавала ги да тренират и да се състезават със силни болки от травми. Тя също така обиждала възпитаничките си и налагала глоби заради излишно тегло, отнемала мобилните им телефони, лишавала ги от връзка със семействата им и заплашвала родителите, които се опитвали да се намесят и да защитят дъщерите си. Сияна, заради грешки на тренировки, многократно била гимнастички с мобилни телефони и бухалки, а също така ги душила, свидетелстват още пострадалите.

Бившият главен треньор на азербайджанския отбор Мариана Василева, която в момента заема поста заместник-министър на спорта, беше отстранена за осем години. Дъщеря ѝ, настоящият треньор на националния отбор Сияна Василева, е дисквалифицирана за една година. И двете специалистки, с български произход, бяха признати за виновни за психологическо и физическо насилие, провеждане на тренировки, които поставят под въпрос благополучието и здравето на гимнастичките, задържане на наградите на гимнастичките и лишаване на момичетата от връзка с техните семейства. Това не е първият подобен инцидент в този спорт.

Мариана Василева-Тотева пристига в Азербайджан през 2007 година и става главен треньор на националния отбор. Под нейно ръководство азербайджанските гимнастички значително подобряват резултатите си, въпреки че първите слухове за строгите методи на работа на българската специалистка се появяват в медиите още преди Олимпиадата през 2016 година. Въпреки това треньорката има силен покровител — Фарид Гаибов, настоящият ръководител на Европейската гимнастическа федерация и министър на младежта и спорта. Благодарение на тази връзка Василева не само че дълго време избягва неприятности, но и става член на изпълнителния комитет на UEG, а преди три години беше назначена за заместник-министър на спорта, като остави отбора на дъщеря си Сияна, която сравнително наскоро завърши кариерата си като състезателка, пише руското издание „Спорт“.

Сияна става най-младият натурализиран спортист в историята на Азербайджан на 15 години. Тя спечели медали на Европейското първенство за новата си страна и през 2021 година беше избрана в комисията на спортистите на Международната федерация по гимнастика (FIG).

Недоброжелатели в Баку и „българският клан“

Общо взето, представителките на „българския клан“ в Баку имаха какво да губят и много недоброжелатели, които се опитват да очернят специалистките пред Мехрибан Алиева, съпругата на президента на страната и главната покровителка на азербайджанския спорт. Например, през 2021 година в мрежата беше публикувано видео с „непристойни танци“ на Мариана на частно парти, което едва не доведе до уволнението ѝ. Разследването за жестокото отношение към гимнастичките започна през 2020 година от етичния фонд, а резултатите от него се оказаха шокиращи.

Разследване и наказания

След разследването Мариана е отстранена от участие в събития на FIG за осем години и е пожизнено забранено да работи като главен треньор в каквато и да е национална федерация. Званието „почетен треньор“, присвоено ѝ през 2019 година, също е анулирано. Сияна е отстранена за 18 месеца със спиране на санкциите за три години при преминаване на „курсове за предотвратяване на неправомерни практики и защита на деца“. Друга българка, треньорът Евгения Валиева, която е преследвала момичета заради теглото им, е отстранена за 12 месеца със спиране на санкциите за две години. Освен това федерацията по гимнастика на Азербайджан е глобена със 12 хиляди швейцарски франка, също така е отстранена за шест месеца и за още 12 месеца условно.

Последното може да повлияе на провеждането на етапите от Световната купа по спортна гимнастика (6-9 март) и художествена гимнастика (18-20 април) в Баку, на които се очакваше да участват руски спортисти. Фарид Гаибов със сигурност ще положи максимални усилия, за да минимизира последствията от този скандал. Въпреки това на Мариана Василева и нейната дъщеря ще им бъде много трудно да възстановят репутацията си.

Скандалите със злоупотреби на треньори в последните години редовно възникват в различни дисциплини на гимнастиката по целия свят. И не може да се пренебрегне тази тенденция. Макар че в световната гимнастика в продължение на десетилетия неофициално се пропагандират най-строгите методи на работа, които се търпят на най-високо ниво в авторитарни държави заради добрите резултати.

„Азербайджански манталитет“

„Има и психологически аспект: ако детето вижда, че не е най-доброто в момента, то може да се счупи“, разказва Мариана Василева в интервю през 2019 година. „Но за родителите детето си остава най-доброто, независимо какво и как прави. Затова беше трудно да убедя родителите, че техните деца трябва да работят още повече върху себе си, за да постигнат резултат, както и да убедя самите гимнастички, че те могат да представят по-добре. В Баку ми се наложи да променя методите и стила на работа, защото манталитетът на хората в Азербайджан и България се различава. Какво да се прави, трябва да се адаптираме. Мисля, че момичетата се адаптираха към моите методи, а и аз към азербайджанския манталитет. И много ми хареса тази работа“.

Нови правила в гимнастиката след случаи на насилие в цял свят

През 2022 година Международната федерация по гимнастика (FIG) публикува нова редакция на Кодекса на поведение за спортисти, треньори, медицински персонал и официални лица, който забранява на треньорите „неоснователен физически контакт“ със спортисти. „Дългосрочното физическо и психическо здраве, безопасност и благополучие на всеки спортист“ беше обявено за приоритет пред спортния резултат. Според документа треньорите и персоналът трябва да „се въздържат от всякакви неуместни, неучтиви, обидни, присмехулни или критични коментари относно външния вид, форма на тялото или тегло на спортиста“. Също така според новите правила, „всеки физически контакт със спортист трябва да бъде съобразен със ситуацията и да е необходим за развитието на уменията на спортиста и/или за неговата безопасност“.

Нови правила бяха въведени в отговор на многобройните скандали с насилие над спортисти в различни дисциплини на гимнастиката, като най-голям беше процесът срещу бившия лекар на националния отбор на САЩ Лари Нассар, който получи почти триста години затвор за насилие и непристойни действия спрямо десетки млади спортистки. Сред жертвите му бяха олимпийските шампионки Симона Байлс и Александра Райсман, както и много обикновени гимнастички. Насар извършваше престъпленията си в продължение на двайсет години с помощта на спортни функционери и органи на реда. Скандали със злоупотреби и неподходящо поведение на треньори също бяха регистрирани в Австралия, Нова Зеландия, Канада, Великобритания, Гърция, Нидерландия и Швейцария. В някои случаи обвинените специалисти бяха уволнени, получиха наказания и дори затвор.

Майка и дъщеря Мариана и Сияна Василеви отдавна работят в Азербайджан, като майката на практика положи основите на успехите на тамошната художествена гимнастика.

Кои са наказаните българки?

50-годишната Мариана Василева-Тотева е родом от Търговище. След края на състезателната си кариера тя става треньор в „Левски“. По покана на азербайджанската федерация заминава да работи там през 2007 г. със семейството си (съпруг и две дъщери – Сияна и Валерия, които тренират художествена гимнастика). Две години по-късно става главен треньор на националния отбор на страната през 2009 г.

През 2020 г. бе поканена да участва като експерт в разработения от президента на FIG Моринари Ватанабе „Проект за реформа в художествената гимнастика“. По ирония на съдбата Мариана Василева е и член на Изпълнителния комитет на GEF, която днес наложи наказанието ѝ.

Заради множеството спечелени медали както от индивидуални състезателки, така и от ансамбъла, тя бе назначена директно за зам.-министър на спорта на страната преди три години.

Сияна Василева е на 28 г. На 15 става най-младият натурализиран в спортист в историята на Азербайджан. Освен двата европейски медала при жените, тя печели с ансамбъла на страната и бронз от Евро 2011 за девойки в Минск. През 2021 г. бе избрана за представител на спортистите във FIG.

Сияна Василева учи в Държавната академия за физическо възпитание и спорт в Баку, а от 2022 г. учи и психология.

Насилието в художествената гимнастика е голяма тема пред последните години, но в България разкритията за тормоза, на който са подлагани златните момичета, направени от Бианка Панова, шокираха още преди 10 години. Тогава Панова разкри за спорните методи на Нешка Робева и я обвини във физическо, психическо малтретиране и даване на хормони. Думите й тогава останаха без последствия, но в архивите на ДС има потвърждения за всичко казано от Бианка Панова.

ДС разследвала методите на Нешка Робева

Оказва се, че още преди няколко десетилетия Държавна сигурност е засякла проблемите в Българската федерация по художествена гимнастика. Става дума втората половина на 80-те години на ХХ век, а напрежението е предизвикано от методите на работа на тогавашния треньор на националния отбор по художествена гимнастика Нешка Робева, разкрива разследващият журналист Христо Христов.

Това става ясно от строго секретен документа на оперативен работник от Шесто управление на ДС, обезпечаващ националния отбор по художествена гимнастика във ФРГ през ноември 1988 г.

В строго секретния си рапорт до началника на отдел 09, отговарящ за средствата на масова информация и спорта на Шесто управление на Държавна сигурност, капитан Сашо Николаев от отдела описва „враждуващите групировки” на Нешка Робева и Мария Гигова, в основата на което е случаят с националната състезателка Бианка Панова, едно от „Златните момичета” на българската художествена гимнастика.

В документа на ДС се потвърждава отношението на Робева, което е било достояние на останалите треньори по художествена гимнастика.

Според доклада на оперативния работник бюрото на федерацията е заседавало специално за обсъждане на методите, прилагани от Нешка Робева, която обаче не се явила на него.

Две от състезателките са потвърдили, че са малтретирани по време на тренировки от Робева.

Последната от своя страна поискала състезателките да потвърдят казаното от тях пред бюрото, което те направили. В резултат на това „Робева се афектирала много и ги спряла от пътуването”, посочва оперативният работник, като отбелязва още, че „вероятно тези състезателки няма да бъдат включени повече в националния отбор”.

Отношенията между Бианка Панова и Нешка Робева по това време толкова са се изострили, че по време на една от тренировките Робева ударила шамар на състезателката, е отбелязано в документа.

„От водените разговори е видно, че обстановката в българската федерация по художествена гимнастика е станала преди всичко арена на уреждане на лични взаимоотношения, което води и ще доведе до подковаване на авторитета на България“, коментира в заключение оперативният работник.

Какво разкри Бианка Панова?

В своя книга „В името на голямата цел. Зад кадър“ (изд. „Сиела“), Бианка Панова разкрива за методите на Робева още през 2015 г..

„Започнах да пиша тази книга в далечната 1990 г., когато бях убедена, че хората трябва да узнаят за цената, която се плаща за това да бъдеш „златно момиче“ тогава. Исках да надзърнете зад кулисите. Да вдъхнете миризмата на прашните зали, на потта, да почувствате безнадеждната самота понякога, да ви натежи тази смазваща отговорност, да ви заболи от лишенията и обидите, да усетите болката…“. Това пише Бианка Панова във встъпителните думи на книгата.

Световната шампоионка е имала известно съмнение дали да напише преживяванията си в книга.

„Настъпиха тежки времена за България и последното, за което измъчените хора искаха да знаят, бяха жертвите, направени в името на спортната победа“, пише тя. „Нищо, че тогава спортът бе важен елемент от световната политика, бе затвърждаване на едната система, доказване на приоритета пред другата, натриване на носове. Смело мога да кажа, че ние, спортистите от онова време, бяхме нещо като легендарните гладиатори от миналото. Загубата не съществуваше като понятие. Не се броеше нито сребърен, нито бронзов медал. Съществуваше само едно – златната победа! И то на всяка цена! Без подбор на средствата. Водеше се война“.

Ето и няколко откъса от книгата на Бианка Панова:

„Борбата беше безпощадна. А нервното напрежение – непоносимо. Особено за треньорите. Правителството продължаваше да иска и да иска резултати. Не се съобразяваше с нищо. Личният живот, личните драми не се зачитаха. Съществуваше една-единствена цел – олимпийското злато. Да не говорим за вътрешните, междуклубни борби в България, които избухваха непрекъснато и никак не бяха безобидни. Всеки искаше да се окичи с олимпийско участие и не подбираше средствата“.

„Играех и грешах. Колежките ми приключваха една след друга и отиваха да почиват, а аз си играех едно и също съчетание без никакъв прогрес. Към 22 часа в залата останах само аз. Продължавах да се боря за без грешка. Напредвах бавно и мъчително. В 23 часа солидарните треньорки казаха „Лека нощ“ на Нешка и заминаха. Анета, жената, която отговаряше за храната ни, донесе на една табла вечерята на Нешка и я сложи на бюрото пред нея. Ясно… Нямаше мърдане.“ (…)

„И най-малката неточност объркваше цялото движение. Всеки ден го правех по 100 пъти без грешка отделно от съчетанието си. Но сега, в полунощ, изиграните 115 цели съчетания от сутринта до момента, 68 от които само на обръч, никак не облекчаваха ситуацията. Самата бройка вече ме побъркваше – 68 цели за 10 без грешка! Това бе някакъв абсурд!“

(…) „Преминавах последователно и безразборно през всички нюанси на гнева, отчаянието, страха, жаждата, глада, слабостта, омразата… Към 1 часа Нешка освободи Ники – пианиста ни, и той унило напусна залата. Нешка премести касетофона на бюрото си, така че да ù е удобен за пускане и спиране. Останахме само аз и тя. Минаваше полунощ. Погледна ме и каза: „Явно не ти се спи, щом като не искаш да се мобилизираш и да го изиграеш това съчетание!“ Как да не ми се спеше! И как да не исках да го изиграя това проклето съчетание! Според мен – вече го бях изиграла поне 50 пъти без грешка, но тя… Тя не го зачиташе… Бръкна в чекмеджето и извади плетката си. Играех съчетание и почивах за минута и половина и пак заставах за цяло, почивах, започвах, почивах… И така до безкрай. „Ааа… тъкмо ще си изплета пуловера!“ – тананикаше Нешка със задоволство. Дразнеше ме. Сигурно ù беше любопитно докъде мога да стигна. Колко мога да издържа? Общият брой на изиграните цели за деня бе вече над 120. Не ме поправяше. Просто мълчаливо записваше целите в дневника и клатеше глава: „Не се зачита. Не се зачита. Не се зачита… Таванът и подът на залата вече ми се сливаха в едно. Спях и играех. Не знаех къде съм. Копнеех този кошмар да свърши. Исках да избягам от тази вмирисана, мрачна и пуста зала. Осъзнавайки, че това, което се случва, просто не е възможно… Но не беше възможно и да си ида, не можех да напусна залата, без да изпълня плана си. А той бе 10 без грешка. 10 перфектни. А това дали са перфектни или не, решаваше само и единствено тя – Нешка. (…) Тогава реших, че единственият начин да приключи този садистичен експеримент бе да се контузя. Речено-сторено. Започнах да се приземявам нарочно отпуснато, без контрол, така исках да си счупя нещо… След няколкото истински и самоотвержени опита разбрах, че дори и това не бе възможно – да се контузя. Май трябваше да си нося кръста и да извървя докрай това „камино“, за да разбера какво? Какво??? За да премина през чистилището на Данте? Та каква грешница бях аз? Кому бе необходимо това?“

„Вече ми бе все едно, бях включила на автопилот. Като някакъв роботизиран идиот, без чувствителност и без живот. Към края на съчетанието изведнъж забелязах раздвижване у Нешка: „А така! Хайде сега… Ето това е!“ Завърших цялото. Останах просната на пода. Дори пулсът ми не бе ускорен. Не чувствах нищо. Нито болка, нито гняв, нито радост… до ушите ми достигаха ентусиазираните думи на Нешка, които ми звучаха толкова фалшиво: „Ето! Виждаш ли, че можеш? Най-доброто ти съчетание за деня!“ Какво можех? Това ли бе най-доброто за деня? „О, на Нешка се доспа!“ – това бе единствената мисъл, преминала през главата ми в тази ранна утрин“.

„В моето семейство най-обидната дума бе „глупак“, никога не се употребяваха цинизми или грозни, нецензурни изрази. Затова пък в залата се образовах богато по тази тема.“

„(…) отношението към нас в залата ми се струваше крайно несправедливо. Когато не можеш да разбереш или направиш някое движение – не беше нужно да ти крещят и обиждат. Когато сгрешиш и изпуснеш уреда си – грешиш не защото си „малоумна“ или си го направила нарочно, защото много обичаш да бъдеш наказвана! Когато цялото ти тяло е една пареща болка, кое би те накарало да я преодолееш? Любовта, амбицията или страхът? И досега съм на принципа, че с любов се постига много повече, отколкото със страх“.

Гимнастиката разказва и как отборът бил принуден да медитира за Нешка преди тренировки.

„Та думите в медитацията бяха следните: „Аз обичам треньорката си. Тя прави всичко само за мое добро. Нешка ме обича и се грижи за мен. Днес ще бъде чудесен тренировъчен ден!“ Боже, Боже… представете си ни, слабички, измъчени и гладни, рано в хладната сутрин, треперещи от студ, хванати за ръце в кръг, повтаряйки с омраза и ирония тези думи.“

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 6

СПОРТ

Боряна Калейн е „Спортист на София“ за 2024 година

Published

3 weeks ago

January 2, 2025

Autor

Олимпийската вицешампионка в художествената гимнастика Боряна Калейн е „Спортист на София“ за 2024 година. Сребърната медалистка от Париж събра рекордните 45 точки, като изпревари с 23 точки наредилата се на второ място в допитването състезателка по спортна гимнастика Валентина Георгиева, трети с 6 точки стана професионалният боксьор Кубрат Пулев.

Калейн заслужи признанието със спечеления сребърен медал индивидуално на Олимпиадата в Париж, наред с това през 2024 г стана европейска шампионка от Будапеща.

Валентина Георгиева се класира на авторитетното 5-о място на прескок на Игрите в Париж и грабна среброто също на прескок от Европейското първенство с първия медал за България при жените от 35 години насам.

Кубрат Пулев спечели през декември двубоя с Махмуд Чар за регулярната титла на Световната боксова асоциация (WBA), съобщи БНР.

В анкетата следват борецът Едмонт Назарян – бронзов медалист от Европейското първенство в Букурещ в кат. 63 кг класически стил, плувкинята Габриела Георгиева – шеста на 200 м гръб на Световното първенство в Доха с национален рекорд 2:10,11 мин, първата след Таня Богомилова със световен финал в женското ни плуване и участничка на Олимпиадата в Париж, тенисистката Виктория Томова – влязла за първи път в Топ 50 на световната ранглиста, 17-а на Олимпиадата в Париж и финалистка на WTA125 турнира във Валенсия, фехтовачката Йоана Илиева – 10-а на сабя от Олимпиадата в Париж, спечелила турнира за Световната купа в Люксембург, с бронз от Гран при турнира за СК в Орлеан (Фр) и сноубордистът Кристиян Георгиев – световен шампион за младежи на паралелен слалом от Лахтал, Австрия.

Боряна Калейн е абсолютен победител в допитването посочена като номер 1 във всички листи. Второто издание на анкетата бе организирано отново сред авторитетните спортни журналисти членове на Медийния съвет към Българския олимпийски комитет. Всеки от тях посочи своята тройка, като за първо място се даваха 5 т., за второ 3 и за трето 1 т. Преди година Калейн се нареди четвърта, тогава победител с 29 т. бе скиорът алпиец Алберт Попов, изпреварил наредилите се в тройката Йоана Илиева с 22 т. и шахматистката Антоанета Стефанова с 12 т.

Ето пълния списък на получилите гласове и точки в анкетата за „Спортист на годината на София за 2024“

1. Боряна Калейн (художествена гимнастика) – 45 точки
2. Валентина Георгиева (спортна гимнастика) – 22 точки
3. Кубрат Пулев (професионален бокс) – 6 точки
4. Едмонт Назарян (борба класически стил) – 3 точки
5. Габриела Георгиева (плуване) – 2 точки
6. Виктория Томова (тенис) – 1 точка
7. Йоана Илиева (фехтовка) – 1 точка
8. Кристиян Георгиев (сноуборд) – 1 точка

В анкетата следват борецът Едмонт Назарян – бронзов медалист от Европейското първенство в Букурещ в кат. 63 кg.

Церемонията по награждаването по традиция ще се състои в Музея на спорта в началото на февруари.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 6

СПОРТ

Световни звезди подкрепиха Гришо, Серина Уилямс му помага

Published

5 months ago

September 2, 2024

Autor

Дори ме надъха преди мача, изкефи се нашенеца

Най-добрият ни тенисист Григор Димитров се класира за 1/4-финалите на US Open, след като победи Андрей Рубльов в зрелищен 5-сетов мач (6:3, 7:6, 1:6, 3:6, 6:3), продължил 3 часа и 40 минути.

Гришо беше подкрепян от трибуните от бившата световна №1 в женския тенис Серина Уилямс, с която са добри приятели, както и от музикалната звезда Алиша Кийс.

View this post on Instagram

A post shared by US Open (@usopen)

Двете се радваха много на българина, който ги изправяше на крака със страхотните си изпълнения. Серина и Алиша Кийс постоянно аплодираха хасковлията.

След сладката победа Гришо беше попитан от репортера “Тук е една твоя стара приятелка – шесткратната шампионка от US Open Серина Уилямс. Това постави ли те под по-голямо напрежение?”.

“По някаква причина не се чувствам никак притеснен да играя пред нея. Вчера тя дори ме надъха преди мача”, каза Димитров, разкривайки, че Серина му е помогнала за победата над Рубльов.

На 1/4-финалите в Ню Йорк Гришо ще се изправи срещу американеца Франсис Тиафо, елиминирал Алексей Попирин (6:4, 7:6(3), 2:6, 6:3).