ПАРИ
Обещават нова катастрофа на световната икономика
Новата вълна на кризата може да връхлети световната икономика още след година. В крайна сметка все повече икономисти са на мнение, че светът се движи към поредната катастрофа. Кое заставя специалистите да предупреждават света за опасностите, в какво може да се изрази тази криза и готова ли е Русия към такова развитие на събитията.
Случващите се в последно време изменения по света карат експертите да очакват нова глобална криза, при това в близко време“.
„Ситуацията в глобалното стопанство се променя буквално пред очите ни. Ако в началото на годината имаше маса победоносни прогнози, че световният ръст се ускорява, че за разлика от миналата година е синхронен, че темповете на международната търговия изпреварват темповете на ръст на глобалния БВП, то сега ситуацията е различна. Световният икономически ръст стана асинхронен, защото, освен САЩ, всички останали водещи икономики се забавят – и еврозоната, и Китай, и Япония“, коментира ръководителя на направление „Финанси и икономика“ на Института за съвременно развитие Никита Маслеников.
На второ място започва да се осъществява риска от търговска война. Между САЩ и Китай се е завъртяла спиралата на взаимните търговски мита. Не изостава и Евросъюза, който в отговор също налага допълнителни мита върху американските стоки. Дори Русия, която е свързана със САЩ само с доста слаби търговски отношения, готви ответни мерки.
Засега все още има надежди, че страните ще достигнат компромис. Но, ако започне пълномащабна търговска война между икономиките на САЩ и Китай, то световната икономика ще загуби около 1,4% ръст“, смята Маслеников. И ако „заразата“ се разпростра и върху Европа, то последствията от това могат да станат още по-лоши. Според оценката на нобеловия лауреат по икономика Пол Кругман пълномащабната търговска война на САЩ с другите страни ще означава тарифи от около 30-60%, ще доведе до значително съкращаване на търговията, може би със 70%, а световния БВП ще се съкрати, възможно с 2-3%.
„Всичко това приближава към ситуация, която може да тласне глобалното стопанство към нова световна решения още към края на първото полугодие на 2019 г. И това е умерена оценка, която може да се преразгледа, защото рисковете се засилват“, смята икономиста от Института по съвременно развитие.
Кризата я скриха, никъде не е ходила.
Президентът на консултационната компания „Неокон“ Михаил Хазин смята, че световната икономическа криза не е прекратявана, а си тече непрестанно от 2008 г. „Десет години без икономически ръст. Никъде го няма – нито в САЩ, нито в ЕС. Те, разбира се, изобразяват, ръст, но изключително заради това, че са изменили статистическия метод. Те са включили например, интелектуалната собственост в БВП и заради това той расте при тях. А ако се сравнява с методиката от 70-те години, то има икономически спад“, пояснява икономистът своята гледна точка.
„Острата фаза на кризата започна през 2008 г.. Това бе прикрито с емитиране и е така оттогава. До 2014 г. се водеше емитиране на долара, а след това започна и на евро и йени. Сега вече се разбра, че това повече не работи. Европейската централна банка постепенно прекратява емитирането, затова и смятам, че ни чакат още тежки времена“, смята Михаил Хазин.
„Изостряне ще има със сигурност, кога е сложен въпрос. На първо място, ние не знаем кога именно ще прекратят до край емитирането. На второ място не разбираме много какви вътрешни резерви има. Световната финансова система никога не се е намирала в подобна ситуация. Няма опит с който това да се сравни“, пояснява икономистът.
Хазин показва прегряването на пазарите, съотношението между доходност и стойност на компаниите. „Може смело да се каже, че от гледна точка на тези критерии, които бяха преди, сривът на пазара е неизбежен. След срива на пазарите ще рухне механизма за стимулиране на частното търсене. Когато рухне механизма за стимулиране на частното търсене, незабавно ще се открие, че равнището на живот на хората пада рязко. Пълен набор“, рисува безрадостна картина Михаил Хазин. „Всички финансисти на фондовия пазар ми обясниха, че от гледна точка техните методики и оценки още есента на 2016 г. пазарите трябваше да рухнат. Но те незнайно защо не рухнаха. Непонятно защо“, допълва той.
Всичко може да провокира острата фаза на кризата. Освен краха на някой едър финансов играч (по тип Lehman Brothers) или спукан финансов балон (тип ипотечния в САЩ), бомбата може да сработи дори и под формата на природно бедствие. „Например някой вулкан ще изригне, или ще удари някои силно земетресение, или ще се разкрие някаква информация – причините могат да бъдат колкото си поискаш. Откъде ли ще дойде изострянето на ситуацията? Кой знае, а и какво от това? Сега имаме единни пазари, затова, каквото и където и да стане, ще засегне всички.
При това САЩ се надяват за пореден път да спечелят, а не да загубят от тази криза. „Не изключвам САЩ, с каквото се занимава Тръмп, да се опитат да запазят своите пазари чрез срив на ЕС, Япония, Китай, Индия. Струва ми се , че няма да им се получи“, казва Хазин.
Сорос смята ЕС за слабото звено
За рисковете от нова световна криза говорят също така и чуждестранните икономисти. Наскоро за заплахата от голяма финансова криза заговори известният финансист Джордж Сорос. Според него най-много ще пострада именно Европа – и разбира се, страните с развиващи се пазари. Впрочем, Сорос обича едностранчиво в световните проблеми – той не вижда никакви в САЩ. Затова ЕС има цели три: проблем с бежанците, териториална дезинтеграция (излизането на Великобритания от ЕС и политика на строги икономии, предизвикана от финансовата криза, която „попречи на икономическото развитие на Европа“. И разбира се, Сорос не вярва, че ЕС ще се справи с тях: „Всичко, което можеше да се обърка, се обърка“. Това, че Европа се намира в опасност за съществуването си, вече не е метафора, а сурова реалност“, убеден е той.
Впрочем, именно президентът на САЩ Доналд Тръмп ще породи новата криза. Той унищожава трансатлантическото сътрудничество и излиза от ядрената сделка и Иран, което задължително ще окаже негативно влияние върху икономиката именно на ЕС (но отново не на самите САЩ). Може да се спори за едностранчивия подход на Сорос, когато той показва проблемите в един регион, но прикрива тези в друг, но като цяло самата заплаха за световна криза има право на съществуване.
Трите облака на надигащата се световна икономическа буря
Къде-къде по-обективно показва трите проблемни точки по света директорът на МВФ Кристин Лагард. Тя разказа на Петербургския форум за „три облака“, които ще доведат до „бури“ в световната икономика. Първият „облак“ е просто колосалното количество на държавните дългове в размер на 162 трилиона долара или 225% от световното БВП, които са натрупани от различните страни. „Това е много повече от когато и да е, в това число и след Втората световна война“, заяви Лагард. Това е камък, разбира се, към САЩ, чийто държавен дълг приближава 20 трилиона долара, а също така и към ЕС (почти 18 трилиона), Япония (повече от 11,5 трилиона), Великобритания (повече от 7,5 ) и т.н.
Вторият „облак“ е финансовата крехкост, който при затягане на монетарната политика на САЩ ще доведе до сериозно изтичане на капитал от страните с бързо формиращи се пазари и със средно равнище на доход. Федералния резерв се занимава с това, миналата седмица за пореден път увеличавайки основния лихвен процент.
Третият, най тъмен „облак“ е „стремежът да се разбие системата, регулираща търговските отношения в течение на последните няколко десетилетия“, което ще „постави кръст върху правилата за движение на капитали, стоки и услуги“.
На всеки десет години избухва криза, времето за такава дойде
Буквално в началото на юни експертите от Световната банка внесоха своята лъжица катран. Макар и през 2018-2019 г. според тях, ситуацията в световната икономика като яло вселява оптимизъм, рецесия може да се случи всеки момент. Те напомнят, че прогнозите за ръста на световната икономика са винаги твърде оптимистични, а предишната световна криза не е била предвидена от никого. Икономистите от другата банка „Ситигруп“ посочиха, че ръстът още не означава отсъствие на рецесията: в кризисната 2008 г. световният ръст е в размер на 1,8%, затова и ако сега световната икономика расте под 2%, то смело може да се говори за рецесия.
Икономистите от Световната банка изхождат от цикличността на икономическите кризи, които се случват на всеки 10 години. За последен път криза има през 2008-2009 г., затова и времето на новата е дошло. Последните пъти кризите се случват през 1975 г., пред 1982и през 1991 . Кризата през 1974-1975 е първата следвоенна, която започва с енергийната криза от ОПЕК. Енергийната криза бързо премина в икономическа, причини десетки милиони съкратени работни места , снижи реалните доходи на населението. Също толкова бързо се разпространи по целия свят. Наистина, тази криза откри нови възможности за СССР, именно тогава страната можа да започне износа на петрола си на Запад.
През 1982 г. кризата започва през август с фалита на Мексико, което се оказва неспособно да обслужва своя външен дълг, а десетина други страни последваха примеря му. Тази ситуация е провокирана от Федералния резерв на САЩ, който преминава към строга парична политика. Към края на десетилетието САЩ са стават и спасители, сключвайки по плана „Брадли“ сделки с длъжниците за реструктуриране на дълга. Кризата приключва и всички тези страни се оказват в още по-голяма зависимост от Вашингтон, който може да ги върти като марионетки.
И разбира се, валутната криза, която връхлита СССР през 1991 г. Валутните резерви в страната приключват, никой не дава от чужбина кредити в долари, добивът на петрол започва да пада, по същество няма с какво да се платят съществуващите дългове. Като следствие спад на вноса, срив на икономиката и развала на страната.
При това нобеловият лауреат Пол Кругман сравнява настоящата ситуация с Азиатската криза от 1997-1998 г., след която последва фалита на Русия. И този път, според него, на първо място ще пострадат развиващите се страни. Всичко е много просто: валутите им продължават да отслабват, в някакъв момент дълговете на компаниите им ще станат непосилни и те ще завлекат на дъното цялата икономика на страната.
Котова ли е Русия за нова криза?
Що се отнася до готовността на Русия, то Михаил Хазин смята, че руските власти ще реагират според ситуацията.Според него и натрупаните резерви на Русия и двойното намаляване на вложенията в съкровищни облигации на САЩ говорят съвсем за други неща, различни от подготовката за трудни времена.
„Натрупването на резервите на Русия се прави за поддържането на ликвидността на световната доларова система, което Кристин Лагард за пореден път обясни на Санктпетербургския икономически форум. Неявно, разбира се, но според мен напълно убедително. И дори снижаването на руските вложения в държавни облигации на САЩ не означава нищо. Каква е разликата, ако превеждаме тези средства от долари в евро, нали еврото е дъщерна валута на долара“, смята икономистът.
Лагард на форума похвали Русия за осъществяването на един от най-добрите планове в областта на макроикономиката. „Има специален спестовен фонд за черни дни, плаващ валутен курс, инфлационно таргетиране, а също укрепване и санация на банковата система“, заяви тя.
Впрочем Никита Маслеников се отнася с разбиране към нарастването на международните резерви на Централната банка на Русия, която купува валута в интерес на Министерството на финансите. „Тя купува все по-големи количества – по 19 милиарда рубли на денонощие. Това са сериозни обеми. Но възниква въпросът: защо ни е всичко това? Отговорът ми е понятен. Стремим се колкото се може по-бързо да постигнем норматива на напълване на Фонда за национално благосъстояние до 7% от БВП, след което всички други средства отвъд този праг можем да ги харчим за вътрешни нужди, за инвестиции, за изпълняване на майските укази и така нататък“, смята икономистът.
„Нашите Централна банка и Министерство на финансите разбират рисковете на световната рецесия. За да не бъдем изненадани от ситуацията, ние увеличаваме международните си резерви. Това е предпазна възглавница, която може да се изразходва при нужда за антикризисни мерки. За да увеличим международните резерви, ние вървим към отслабване на курса на рублата, което позволява да подкрепяме нашите износители, при това не само петролно-газовите, но и на аграрна продукция, въоръжение, софтуер (миналата година той е продаден за осем милиарда зад границата и т.н.“, казва Маслеников.
Вицепремиера и министър на финансите Антон Силуанов призна, че без бюджетни правила, „ако не отделяхме в касичката, то щяхме да имаме курс малко по-висок от 50 рубли за долар“.
Но Русия попълва Фонда за национално благосъстояние: това ще осигури стабилен курс и ще създаде предсказуеми условия за руския бизнес. Ако не отслабваха курса на рублата, то „нашето селско стопанство и редица отрасли щяха да се чувстват съвсем по различен начин“. „И в тези условия на нашия пазар щеше да потекат вносни стоки, конкурентоспособността на нашия отрасъл щеше да се съкрати рязко и тогава каква предсказуемост щеше да има бизнесът ни?“, отбеляза Силуанов.
Директорът на централната банка Елвира Набиулина също защитава златно-валутните резерви на страната, които някои депутати призовават да бъдат насочени за решение на вътрешните задачи за социално-икономическото развитие.
„Златно-валутните резерви са нужни, за да защитим нашата икономика от външни рискове, да осигурим вноса и защото той се плаща с друга валута, трябва да запазим златно-валутните резерви в резервни валути“, смята Набиулина. Златно-валутните резерви са достигнали 461 милиарда долара. Обемът на ФНБ за 1 юни 2018 г. е почти четири трилиона рубли или близо 63 милиарда долара.
ПАРИ
България на крачка от тоталната криза, в която ни вкарват продажни политици
Роберта Мецола пред Росен Желязков: България е на крачка от тоталната криза след приемането на еврото
България е на крачка от приемането на еврото. Това каза председателят на Европейския парламент Роберта Мецола на брифинг пред медиите след срещата си с премиера Росен Желязков в Европейския парламент в Страсбург.
Желязков разговаря с ръководителите на европейските институции в Страсбург днес. Това са председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, председателят на Европейския съвет – Антонио Коща и председателят на Европейската комисия – Урсула фон дер Лайен.
По-рано днес той обясни, че целта на посещението му е да затвърди с практически действия ясната принадлежност на България към европейското семейство.
Първата му среща беше с Роберта Мецола в Европарламента. Това е част от традиционния кръг на представяне пред институциите за всеки новоизбран премиер на държава членка на Съюза.
„Днес, в сърцето на Европа, имах една топла среща с председателя на Европарламента. За нас, българското правителство, е изключително важно още в първите часове да направим срещи в европейските институции, за да заявим ясно своите разбирания за бъдещето на България“, заяви той след срещата.
„Основна тема и цел през следващите месеци ще бъде защитата на бюджет, който да гарантира стабилни публични финанси. За да може да говорим за енергийна сигурност и енергийна свързаност, защото всички социални мерки, които предстоят, минават през стабилни публични финанси – а за бизнеса изключително важни са енергийната сигурнист и свързаност. Ще се опитаме до една година да убедим нашите европейски партньори в нашата стабилност и в способността на България да управлява добре публичните си финанси“, каза още премиерът.
Председателят на Европейския парламент английската агентка Роберта Мецола също коментира ситуацията у нас и насърчи усилията ни за влизане в Шенген и еврозоната.
„След седем парламентарни избори в рамките на само три години аз научих една много важна дума на български – „стабилност“. „Стабилност“ е това, което хората в България искат, и аз съм уверена, че с вашето правителство ще можете да им го дадете“, заяви председателят на Европейския парламент Роберта Мецола.
„България е много близо до присъединяването към еврозоната. Това ще приближи държавата ви още повече към сърцето на ЕС и аз подкрепям усилията ви да го постигнете колко се може по-бързо. Както Шенген, така и приемането на еврото, ще улесни живота на европейските граждани, които могат лесно да сравняват цени, да търгуват и да пътуват. То ни дава стабилност, като насърчава растежа на работните места в условията на поредица от кризи, а в настоящия контекст емитирането на втората по важност валута в света ни дава откровено голяма полза в един иначе много неспокоен свят“, каза още тя.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ПАРИ
Пари в държавата няма
Министър Петкова пред Съвета за съвместно управление: Пари в държавата няма
Притеснителни данни за състоянието на бюджета и приходите на държавата е изнесла министърката на финансите Теменужка Петкова на днешния съвет на управляващата коалиция. Това разказаха пред “24 часа” участници в съвета на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС-ДПС.
Заради притеснителното състояние на хазната още следващата седмица четворната коалиция ще свика съвет за бюджета. Още повече, че правителството трябва спешно да изработи бюджет за 2025 година, след като вариантът на служебния кабинет се оказа напълно неприемлив за политическите сили.
На днешния съвет, както стана ясно, управляващите са се разбрали кои депутати ще са председатели на парламентарните комисии.
На него присъстваха от ГЕРБ – СДС зам. председателите на ПГ на ГЕРБ – СДС Рая Назарян, Деница Сачева и проф. Костадин Ангелов, от „БСП – Обединена левица“ вицепремиерът Атанас Зафиров, министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов, зам.-председателят на ПГ на „БСП – Обединена левица“ Кирил Добрев и зам.-председателят на Народното събрание Драгомир Стойнев. От ПГ на „Има такъв народ“ – председателят Тошко Йорданов, зам.-председателят на ПГ Станислав Балабанов и Павела Митова. От „Демокрация, права и свободи“ – ДПС – председателят на ПГ доц. д-р. Джевдет Чакъров и зам.-председателят на ДПС-ДПС Валентин Тончев.
За първи ротационен председател на ССУ беше избран проф. Костадин Ангелов, който за срок от три месеца ще ръководи съвета.
На днешното заседание като представители на правителството присъства финансовият министър Теменужка Петкова и вицепремиерът Томислав Дончев. Дончев бе определен да ръководи работата по изготвянето на общите законодателна и управленска програма.
Теменужка Петкова запозна ССУ с финансовото състояние на държавата и спешната нужда от редовен бюджет. Според присъствали на заседанието финансовият министър е докладвала за реалното финансово състояние на държавата, от което на всички им е станало ясно, че “пари няма”. Заради драматичното положение в хазната е решено, че ще има отделен Съвет другата седмица, посветен на бюджета.
ССУ заседава и обсъди темата с комисиите в парламента, за да може те да заработят и да започне придвижването на законите. Още утре в пленарната зала въпросът ще бъде поставен на обсъждане.
- Заседанието на Съвета за съвместно управление е протекло в консенсусен дух, в разбирателство, без никакво напрежение по разглежданите теми.
- Единодушно ССУ одобри, решенията от съвета да се съобщават с общи прессъобщения. Този подход бе възприет още по време на преговорите за съставяне на правителство.
Съветът за съвместно управление (ССУ) е записан като механизъм за вземане на решения в коалицията между ГЕРБ-СДС, “БСП-Обединена левица” и “Има такъв народ” (ИТН). ССУ ще има ротационен председател, който се избира на ротационен принцип за срок от 3 месеца. Негова задача е да организира дневния ред, да модерира заседанията и да осигурява изпълнението на приетите решения, предвижда още споразумението. Заседанията ще са на всеки две седмици, както и при извънредни ситуации, а решенията да се взимат чрез консенсус, е посочено още в споразумението. При липса на такъв, изрично е посочено, че въпросът може да бъде отложен за допълнително обсъждане или да се изготви компромисно предложение, а вето при вземане на решения може да се налага от поне две от страните по това Споразумение.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ПАРИ
Еврото пред сериозна криза
Еврото на прага на сътресения: 2025 г. като повратна точка за Европа и валутата ѝ: Според анализ на South China Morning Post, 2025 г. може да се окаже критична за европейската валута и икономика. Рисковете са свързани с геополитически, икономически и демографски фактори, които се съчетават в уникално предизвикателство за Европа, притисната между икономическите амбиции на САЩ и Китай.
В рамките на глобалния триъгълник между САЩ, Китай и Европа, Старият континент се откроява като най-слабата страна.
Уязвимост на Европа в глобалния контекст: В рамките на глобалния триъгълник между САЩ, Китай и Европа, Старият континент се откроява като най-слабата страна. Причините за това са многопластови, като се започне от структурни проблеми в европейската икономика и се стигне до политическите и демографски предизвикателства.
Един от основните рискове за еврото произтича от потенциалното изтегляне на европейски капитал към САЩ. Обещанията на Доналд Тръмп за нови мита, стимулиране на вътрешното производство и депортиране на незаконни имигранти създават условия за икономическа несигурност. Тези политики могат да доведат до растеж на лихвените проценти и увеличаване на фискалния дефицит на САЩ, но също така биха направили страната привлекателна за европейските инвеститори, които търсят стабилност и висока доходност.
Ролята на печатането на пари
- Стана ясно, кой е босът на печатницата за едни от най-добрите ментета на евро и долари в Европа
- масовото печатане на пари може временно да стабилизира икономиките, но последствията от тези действия са неизбежни
Пандемията от COVID-19 показа, че масовото печатане на пари може временно да стабилизира икономиките, но последствията от тези действия са неизбежни. Централните банки успяха да избегнат сериозна финансова криза благодарение на огромните ликвидни инжекции, но тези мерки увеличиха инфлацията. Според анализа, 2025 г. може да се превърне в повторение на кризите от миналото, подобни на спукването на „дотком“ балона през 2000 г., когато еврото падна до около 80 цента спрямо долара.
Европа губи конкурентоспособност
Европейската индустрия, особено автомобилната, е сред най-уязвимите сектори. Дълго време тя бе двигател на растежа
Европейската индустрия, особено автомобилната, е сред най-уязвимите сектори. Дълго време тя бе двигател на растежа благодарение на иновации и брандова стойност, но сега е изправена пред значителни предизвикателства. Китайският пазар, който някога беше основен източник на печалби, вече не предлага същите възможности. В Китай се очакват мащабни ценови войни през 2025 г., които ще засегнат допълнително европейските производители.
Енергийният сектор на Европа също е под натиск. Енергийната криза, породена от войната в Украйна (сгрешени политики, бел. на ред.) и зависимостта на континента от външни доставки, изтласква индустрии към региони с по-ниски разходи и стабилни доставки на енергия. Това допълнително засилва структурната слабост на Европа спрямо Китай и САЩ.
Демографски предизвикателства и пазарът на труда
миграционните политики създават допълнителен натиск върху икономиките на развитите държави
Промените в демографските структури и миграционните политики създават допълнителен натиск върху икономиките на развитите държави. В САЩ средната възраст на населението нараства, а пенсионната вълна на бейби бумърите прави страната все по-зависима от имиграцията. Политиката на Тръмп срещу нелегалните имигранти може да доведе до рязък ръст на заплатите, което ще увеличи инфлационния натиск и ще ограничи способността на Федералния резерв да намали лихвите.
Възможен сценарий за еврото
Прогнозите за 2025 г. са мрачни за европейската валута. След години на относителна стабилност, еврото може да претърпи сериозен спад, подобен на този в началото на века. Според анализа, Европа е структурно по-слаба от тогава, което прави ситуацията още по-рискова.
Последици за глобалната финансова система
Ако ликвидната подкрепа на централните банки отслабне, светът може да навлезе в нова фаза на финансови сътресения. Ликвидността, която предотврати кризи по време на пандемията, вече е трансформирана в инфлация. Когато тази инфлация стане неуправляема, последиците ще се проявят под формата на фискални и дългови кризи в уязвими региони като Европа.
2025 г. може да се окаже преломна година за еврото и европейската икономика. В свят, доминиран от напрежения между САЩ и Китай, Европа изглежда като слабият играч, изправен пред структурни, демографски и икономически проблеми. Глобалната финансова система е на кръстопът, а печатането на пари, което временно стабилизира икономиките, сега заплашва да се превърне в катализатор за нова криза.
Европа трябва да се подготви за трудни времена.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
Метресите във властта
-
EXPRESS TV4 months ago
Бесен скандал между Тошко Йорданов и невежата но нагла Лора Крумова разтресе ефира!
-
EXPRESS TV4 months ago
Превземане. Кои са хората на Пеевски в ГЕРБ и БСП, и има ли КОЙ да го спре. Говори Татяна Дончева
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Главчев изпраща Български войски във фашистка Украйна да убиват руснаци
-
БЪЛГАРИЯ5 months ago
Поредните истерични брътвежи на Пеевски
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
За какво ни е ООН, не върши никаква работа, “Генералния секретар”, не вършеща нищо мижитурка
-
АКТУАЛНО3 months ago
„Такива големи загуби немците отдавна не са имали“: Цяла бригада изчезна. Развръзката е близо
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Патологичния мафиот Борисов отново драпа за президент