АНАЛИЗИ

Посткоронавирусният световен ред (анализ на реалиста)

Published

5 years ago

April 19, 2020

Autor

ВЗРИВООПАСЕН АНАЛИЗ!!! ТОЙ ЩЕ РАЗБУНИ ДУХОВЕТЕ, НО СИ ЗАСЛУЖАВА ДА ГО ПРОЧЕТЕМ И РАЗМИСЛИМ! НЕ ВСЕКИ ЩЕ БЪДЕ СЪГЛАСЕН!

В навечерието на бедствието Ситуацията с пандемията на коронавируса в Русия постепенно ескалира и става наистина критична – не само от санитарно-техническата, но и от политическата и икономическата гледна точка. Все по-често се чуват панически гласове, катастрофални прогнози се умножават и вниманието на хората и доверието към тях бързо нарастват, след като започват да усещат и постепенно да осъзнават особеностите на карантината.
Все по-често се очертават сценарии на политическа катастрофа поради неспособността на руския режим да се справи с предизвикателството на пандемията. Някои характеристики на поведението на властите – както върховни, правителствени, така и регионални – предизвикват (справедливо) изблик на възмущение. Съвсем очевидно е, че Путин изпуска ситуацията (ако вече не я е изпуснал), като направи няколко значителни грешки на входа на карантината, които биха могли да станат фатални. Премиерът Мишустин, като включи в държавната система за поддръжка бизнеса, който е близо до него (например букмейкърите), се зачеркна сам от играта като техническа дреболия, а кметът Собянин, стартирайки като силен регионален лидер, направи непоправима грешка с епидемиологично необосновани проверки на входовете в метрото, които комбинираха с прословутата плочка и предложението в навечерието на пандемия за значително намаляване на медицинската индустрия доведе до подкопаване доверието на всички граждани в него. Други губернатори и представители на регионалните власти действат с различна степен на ефективност, но все по-често усещат, че са изоставени от федералния център и трябва да реагират на постепенно озверяващото население. Не е обявен пълен режим на извънредни ситуации, въпреки че много процеси са внедрени извън нормалното правно поле. Икономическите власти (около Набиулина) в началото се опитваха по някакъв начин да коментират ситуацията, отстъпиха, тъй като всяко изявление оттук нататък може само да влоши ситуацията, която се превърна в експлозивна. Цялостната картина бързо се приближава към времето на разпада на СССР, когато Горбачов и ЦК на КПСС за момент загубиха контрол над страната. Путин в бункера е почти Горбачов във Форос. Всъщност и тогава правителството издаде само един звук: „всичко е под контрол, това са технически затруднения“. След кратко време страната я нямаше. Ако отговорът на предизвикателството срещу пандемията е такъв, какъвто е сега, подобна заплаха ще стане доста актуална за Руската федерация.
В такава ситуация обаче човек трябва, ако е възможно, да се въздържа от екстремни емоции и паника и да се опитва да поддържа яснотата на мисълта. Важно е да мислите за положителни сценарии, да не се опитвате да хипнотизирате реалността и смело да гледате в очите на предстояща катастрофа.
Геополитиката на коронавируса: кой ще рухне пръв?
Първото нещо, което трябва да се вземе предвид: този път Русия не е сама в кризата (както беше по времето на разпадането на СССР), а всички останали държави са в същото положение. Днес сривът не е само един от полюсите на биполярния свят (както тогава), а цялата система на глобалния либерално-капиталистически световен ред се руши. А Западът – САЩ и ЕС – ще бъде засегнат в най-голяма степен. Да, руските власти се държаха не по-добре от западните в борбата срещу пандемията, но в същото време и не особено по-зле. Работата е там, че те реагираха по същия начин като Запада – постоянно се колебаят между Извънреден режим и поддържане на статуквото – в икономиката, политиката, правните настройки на стандартния ход на живота в демократичното общество. Само Англия на първия етап, Швеция и Беларус (колкото и да е странно) се придържаха и се придържат към стратегията за игнориране на пандемията, докато всички останали – включително Тръмп – се колебаят. Колебае се и Путин, както и руското правителство като цяло. Преминава от строги ограничителни мерки (карантина, изолация и т.н.) до частично връщане към нормалното състояние, като всяко колебание води до нови ексцесии: твърдите мерки провокират яростта на гражданското общество, което се чувства в неравностойно положение политически, икономически и психологически, а отслабването на карантинните или неумелите ограничителни мерки от страна на властите водят до нови огнища на болестта, нови жертви, нови недоволни. В същото време вирусът покосява работници в стратегически райони на държавата – армията, управлението на стратегическите видове отбранителни и системообразуващи индустрии. Особено критично е разпространението му сред лекари, военни и членове на правителството, което парализира живота на държавата и обществото. И това не е само в Русия (този процес тепърва започва тук), но навсякъде и – което е особено важно – на Запад.
В такава ситуация кризата става глобална. Но тъй като законите на геополитиката не са отменени и конфронтацията на глобалните макрорегиони продължава дори при такива екстремни условия (и освен това се изостря само поради принудително затваряне), времето на разпадане е от ключово значение. От геополитическа гледна точка основният въпрос излиза на преден план: кой ще се срине пръв? Тъй като не става въпрос за краха на една от две или повече системи, а за краха на целия либерално-капиталистически ред, който се оказа несъстоятелен в конфронтацията с глобалната пандемия, никой няма шанс да остане настрана. Дори Китай, с цялата си сила и автономия, е изградил своята история на успеха върху участието в глобализацията, макар и при китайски условия и като отчита собствените си ползи. Сривът на глобалния световен ред ще му нанесе непоправим удар. Цялата архитектура на бъдещия посткоронавирусен свят обаче зависи от това кой ще падне първи.
Изчакайте до зори …
Ако ситуацията достигне критична точка по-рано от другите на Запад и в САЩ започне гражданска война, а ЕС най-накрая се разпадне, тогава сценарият ще бъде такъв. Би било логично, ако либералният капитализъм падне точно в своя център, а не в периферията си. В този случай краят на Запада и неговото потъване в бездната на хаоса ще доведе до крах на либералните капиталистически режими и структури в други части на света – включително в Русия. Но тук точно тази последователност е важна. Ако Западът се срине пръв, останалите потенциални полюси на многополюсния свят ще имат – доста ограничен във времето – шанс бързо да се реорганизират по нов начин, например, като се впуснат в релсите на националната военна диктатура от социалистически тип. Това вече няма да бъдат демокрация, пазарна икономика, граждански права, отворено общество или буржоазен парламентаризъм. Това е всичко. Но поне ще бъде възможно да се спаси държавата. С други думи, ако Западът първо се срине, след това буржоазната демокрация и капитализмът ще рухнат след него навсякъде – и в Русия, с всички последствия за сегашния елит. Но в същото време ще имаме време за бърза маневра за обръщане към социалистическата и национална етатистка диктатура от военен тип, към която има примери в нашата история. Това ще бъде шок и удар, но държавата и обществото, както и централната власт, могат да издържат. Изобщо не е сигурно, че това ще бъде прекрасно общество – най-вероятно никак няма да е красиво. Но то ще ни спаси от пълен ад и разпад.
Нещата обаче могат да се окажат по различен начин. Ако Русия се срине първо и това не може да бъде изключено поради доста катастрофалното поведение на властите от началото на епидемията (предишните стратегически грешки, които предизвикаха тези неуспехи, трябва да бъдат обсъдени отделно), тогава Западът ще може да разшири съществуването си до известна степен извън границите на епидемията. В съзнанието на западните елити и общества основната пречка за движението на човечеството към „светло глобалистическо бъдеще“ ще се срине и дори ако това е чиста илюзия, ефектът от падането на Русия ще бъде толкова важен, че може и да свърши работа. Разбира се, обречената капиталистическа система във всеки случай няма да продължи дълго, но за известно време Западът ще може да оцелее. В края на краищата ситуацията за самия Запад се влошава от възможността за рязко отслабване на военно-стратегическия му потенциал, което е наистина опасно, когато има реален и силен противник, готов за скок. Ако няма такъв враг – включително на ниво образи (не говорим за реалния потенциал на съвременна Русия, това в някакъв смисъл е военна тайна, а Китай не представлява сериозна военна заплаха), тогава Западът ще може да преориентира вниманието си изцяло към вътрешните си проблеми без да му пука, че допуснатите грешки ще бъдат използвани като дивиденти от противоположната – макар и условна – страна.
Оттук и заключението: много в развитието на ситуацията ще зависи не от това кой по-добре се справи с пандемията (вече е очевидно, че никой наистина не може да се справи с нея), а от това кой ще падне първи и кой ще падне втори. Скоростта на краха на Запада не зависи от Русия, но – макар и относително – от това колко ще издържим самите ние.
Само военната диктатура ще спаси държавата
Сега сценарий на действия в критична за руската държава ситуация. Щом властта – и властта в извънредно положение е тази, която взема решения, поддържа трезв ум и има волята да предприема сурови действия и е готова да отговори за тях (следователно самият живот на термина власт ще бъде изяснен от самия живот) осъзнава, че военно-социалистическата диктатура е неизбежна, трябва да се приложи незабавно – колкото по-рано, толкова по-добре. Реакцията на „световната общност“ може да бъде пренебрегната, при такива условия никой няма да започне война и никой няма да контактува директно с ядрена (все още) Русия.
Държавата вкарва войски в градовете, поема отговорност за осигуряването на необходимия минимум на гражданите, като се грижи за предоставянето на медицинска помощ и опазването на реда. Бандите, грабежите, протестиращите се ликвидират в името на опазването на страната. Промишлеността се разгръща бързо и се създават селскостопански доставки. Бизнесът се отменя (временно) като явление, ефектът на правните норми се спира. Въвеждат се военни закони. Всяко посегателство върху териториалната цялост на страната от регионалните власти е радикално потиснато. Навсякъде карантината преминава според единни правила. Всеки намек за корупция или кражба се наказва незабавно и безмилостно въз основа на решение на полеви съдилища.
В медийната сфера се установяват строги патриотични канони: минимум забавление, максимум пряка патриотична пропаганда. В обществото изцяло се налага идеологията на суверенитета и традицията. В елита се издигат представители на военно-силовите ведомства, които не са затънали в корупция. Извършва се цялостно почистване на съществуващите елити.
Най-трудното ще бъде в самото начало на установяването на диктатура, тъй като ще бъде критично важно да изчакаме да падне Западът. Русия не е в състояние да ускори този процес и да го засегне по някакъв начин, но самият факт, че ще избегне изпадането в хаос, макар и с цената на изоставяне на либералната демокрация и капитализма, ще я превърне във водеща световна алтернатива. В този случай притежаването на ядрени оръжия и историческата традиция на силен суверенитет ще принудят и новите полюси да се отнасят уважително към Русия – Китай, който няма против диктатурите (сам е такава), още по-нелепо е да ни критикуват ислямските страни и всички останали. Дори на Запад явно се появява това желание да се повтори такъв път, тъй като в критична ситуация това е единственият изход. Западът ще бъде изправен пред дилема: или да направи същото като Русия, тоест да въведе национална военно-социалистическа диктатура, или да се разпадне и да се потопи в бездната на хаоса и гражданската война. Тогава Западът ще помни своята история и след като направи определени корекции, ще се върне към пътя, който не е толкова необичаен за него в политиката.
Съюз на руските селски въоръжени общини
Сега как да спасим обществото, народа? Тук е важна стратегията за максимална независимост от обичайните механизми за поддържане на живота при коронавируса. Колкото по-скоро обществото осъзнае, че няма връщане към стария живот – бизнес, безделие, хипстъри, корупция, забавление, толкова по-добре. Ерата на липса, дефицит и трудности при получаването на дори необходимия минимум вече започна и ще е за дълго . От това трябва да заключим: само самостоятелността ще спаси населението.
Тази самостоятелност има много ясни очертания –
· Изоставяне на градовете, които стават токсични в такава ситуация;
· Придвижване към земята, чиято обработка ще осигури нужния минимум за оцеляване;
· Създаване на селски общини, осигуряващи взаимна подкрепа, минимално производство и минимална самозащита;
· Завръщане към традициите и обичаите на хората в ежедневието (селски енории, домашна молитва, традиционни семейства).
От тази общност най-страстните ще се включат в новия военен социалистически елит.
Останалите в градовете трябва да бъдат включени в промишленото производство, но също така да бъдат включени в процеса на връщане към традиционните норми от живота на общността. Вместо индивидуализиран пролетариат е необходимо да се създадат работнически картели и да се предхожда смяната с колективни молитви и песнопения. Необходимо е да се възстановят нормите на православния морал, разчитайки на напълно разпространена идеология и репресивни методи.
Хората трябва да бъдат разделени в три класа:
· Свещеничество
· Армия
· Работници.
Първите са отговорни за духа, вторите за държавата, третите за производството на продукти и стоки.
Военен социализъм
Икономиката трябва да се организира по напълно нов начин. Вместо капитализма и неговите инструменти трябва да се въведат нормите на нетипичния (не догматичен) социализъм. Основата на икономиката трябва да бъде селскостопанското производство. Ако страната има достатъчно храна, за да задоволи нуждите на населението, тогава основната задача на икономиката е изпълнена – хората не умират от глад, което означава, че са живи.
Промишленото производство трябва да бъде фокусирано върху осигуряване на селскостопанска работна ръка.
Отделно трябва да се разгледа военната промишленост, където за целите на отбраната трябва да бъдат запазени специални научни, технически и индустриални клъстери със строго милитаризирана структура. За да се противопостави на потенциален противник, е необходимо да се разработят определени сегменти от индустрията – металургия, машиностроене, високи технологии, от които гражданските лица трябва да бъдат защитени, ако е възможно. Следователно има смисъл да се раздели цялата икономика на гражданска и военна, което трябва да се припокрива в ограничен – за предпочитане минимален – брой случаи.
Финансовата сфера също трябва да бъде преструктурирана: трябва да се разпределят специални средства за военно-индустриалната област, „военни пари“, които не трябва да влизат в обществото като такова. „Мирните пари“ трябва да служат само за опростяване на процеса на размяна на стоки. Напълно суверенна държава изобщо не зависи от чуждестранната валута и отсега нататък няма да има световна резервна валута поради срива на световния капитализъм и падането на САЩ. Следователно, както „пари за война“, така и „пари за мир“ следва да бъдат емитирани от държавата в размер, в който ще има нужда. Като цяло основното внимание трябва да бъде насочено от икономиката към културата и духовността, като материалните аспекти са второстепенни.
Основният принцип на такъв социализъм е справедливостта над материалния просперитет. Ако всички живеят повече или по-малко по един и същи начин и социалното неравенство е минимално, тогава обществото е готово да се смири с по-ограничени възможности.
Диктатурата започва отвъд собствения нос
Някой може да възрази: не всичко е толкова лошо, че да се описват подобни ужаси. Съгласен съм: все още. Но ако разширим тенденциите, които вече наблюдаваме в обозримото бъдеще, и направим твърде реалистично предположение, че борбата срещу пандемията ще продължи толкова катастрофално, колкото сега (има ли сериозни рационални причини да се счита друго? ), тогава всичко ще престане да бъде толкова екстравагантно и ще придобие реалистични характеристики. Когато Съветският съюз падна, никой не искаше да погледне в близкото бъдеще през фаталната черта на 1991 година. Но тогава имаше един очевиден отговор: ние приемаме системата на втория полюс, западния капитализъм, и се присъединяваме към процеса на глобализация и края на историята. Но днес няма такъв отговор. А да го търсиш в настоящето е невъзможно. Дори китайският опит в условия на затворени граници е немислимо да се повтаря, да не говорим за неговия солиден идеологически компонент и особеностите на силно дисциплинираната китайска социална култура. Затова трябва да се обърнем към миналото и бъдещето, като предлагаме нещо ново и все още не съществуващо. Тук се корени отговорът: след пандемия светът е заплашен или от хаос (ако колебанията продължават и не се направи избор в полза на по-конкретен модел), или световна диктатура, или национална диктатура.
Всички варианти предполагат радикални промени, които изискват от нас да имаме смелостта да гледаме малко по-далеч от собствените си носове – и без това очевидно притиснати от карантината.

Post Views: 2

Related Topics:война коментар скандал

Up Next

75% от ръководителите на “дясната” ГЕРБ са бивши комунисти – начело с лидера си, в наследницата на БКП

Don't Miss

Коронавирусът като спусък на социализма

АНАЛИЗИ

„Особените отношения“ между САЩ и Великобритания стигат нови върхове на напрежение

Published

2 days ago

January 22, 2025

Autor

Дудаков: „Особените отношения“ между САЩ и Великобритания стигат нови върхове на напрежение: Малек Дудаков анализира как „особените отношения“ между САЩ и Великобритания преминават на границата на абсурда.

Британската полиция започва да арестува шофьори на Tesla Cybertruck, тъй като тези автомобили не са сертифицирани за безопасност на територията на Обединеното кралство. Според анализатора, настройката на Илън Мъск към британските власти прави сертификацията на тези електромобили малко вероятна.

Дудаков отбелязва, че британските лейбъристи, оглавявани от Киър Стармър, опитват да „отмъстят“ на Мъск, който е един от най-богатите хора в света, въпреки че Tesla е най-популярната марка електромобили в страната

Дудаков отбелязва, че британските лейбъристи, оглавявани от Киър Стармър, опитват да „отмъстят“ на Мъск, който е един от най-богатите хора в света, въпреки че Tesla е най-популярната марка електромобили в страната. Мъск обаче не отстъпва и подготвя план за сваляне на правителството на Стармър, целейки предсрочни избори.

В същото време Стармър, отбелязва Дудаков, отчаяно се опитва да демонстрира увереност, обещавайки десет години управление, въпреки че рейтингите на лейбъристите падат рязко.

Ситуацията във Великобритания се влошава – икономическа рецесия, дългова криза и конфликти с администрацията на Тръмп допълнително подкопават позицията на кабинета

Ситуацията във Великобритания се влошава – икономическа рецесия, дългова криза и конфликти с администрацията на Тръмп допълнително подкопават позицията на кабинета. Рейтингите сочат, че лейбъристите се плъзгат към трето място, докато Найджъл Фараж, подкрепян от републиканците в САЩ, се утвърждава като най-популярния британски политик.

Според Дудаков, администрацията на Тръмп използва конфликта с лейбъристите, за да оказва натиск върху британското лоби. Дори преговорите за връщане на островите Чагос на Мавриций са блокирани от екипа на Тръмп. За 2025 година, прогнозира Дудаков, бъдещето на лейбъристите изглежда мрачно.

На протест в подкрепа на демократическата кауза във Вашингтон се събират само 50 000 души, в сравнение с половин милион на „Женския марш“ през 2017 г.

Провалът на демократите в организирането на протести срещу Тръмп

Дудаков обръща внимание и на слабата мобилизация на демократите в САЩ след изборите. На протест в подкрепа на демократическата кауза във Вашингтон се събират само 50 000 души, в сравнение с половин милион на „Женския марш“ през 2017 г. В останалите градове на страната протестите също са слабо посетени. Причините за това, отбелязва анализаторът, са вътрешни конфликти, корупционни скандали и загуба на доверие сред избирателите.

Поражението на вицепрезидента Камала Харис на изборите допълнително демотивира демократите

Поражението на вицепрезидента Камала Харис на изборите допълнително демотивира демократите. Те вече не успяват да привлекат подкрепа дори за теми като расова справедливост и борба с климатичните промени, които преди бяха популярни. В същото време Доналд Тръмп използва тази ситуация, за да засили собствената си подкрепа сред избирателите.

Дудаков предполага, че демократите ще опитат да организират нови протести, свързани с депортацията на нелегални мигранти, но популярността на подобни политики сред обществото (87% одобрение) прави протестите малко вероятни. Все пак, предупреждава той, демократите ще се опитат да намерят нова тема за мобилизация.

Очакванията към инаугурацията на Тръмп и бъдещата политика на САЩ
САЩ се готвят за инаугурацията на Доналд Тръмп като 47-и президент, а екипът му обещава незабавни действия. Дудаков посочва, че се планират мащабни рейдове срещу нелегалните мигранти в градове като Чикаго и Ню Йорк, което вече води до „самодепортации“ – мигрантите напускат страната сами, пише Дудаков по темата.

Една от най-горещите теми е забраната на TikTok в САЩ, която предизвиква недоволство сред младите хора. Тръмп обещава временно да отмени решението

Една от най-горещите теми е забраната на TikTok в САЩ, която предизвиква недоволство сред младите хора. Тръмп обещава временно да отмени решението и да започне преговори за продажба на американското подразделение на платформата – потенциален купувач е Илън Мъск. Забраната обаче носи негативи за демократите, тъй като допълнително намалява подкрепата сред младите избиратели.

Илон Мъск и Вивек Рамасвами имат за цел да режат разходите направени от демократите. Без съмнение ще ударят техните програми и раздути щатове

В същото време отделни щати като Айова и Ню Хемпшир планират да последват примера на Тръмп, като въведат икономии и съкратят бюрокрацията. На федерално ниво Илън Мъск и Вивек Рамасвами ще играят ключови роли в реформите. Демократите, от своя страна, ще саботират политиките на Тръмп, задълбочавайки разделението между „червената“ и „синята“ Америка.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

“Да направим Гренландия отново велика”: Законопроектът за покупката на острова е готов

Published

7 days ago

January 17, 2025

Autor

„Да направим Гренландия отново велика“: Законопроектът за покупката на острова е готов. Процедурата започва веднага след встъпването на Тръмп: Републиканците в Конгреса на САЩ, съюзници на новоизбрания президент на страната Доналд Тръмп, подготвят почвата за реализиране на амбициозната му идея да присъедини Гренландия към Съединените щати.”

Анализаторката от Fox News, Елизабет Елкинд, съобщава за внесения от конгресмена от Тенеси, Анди Оглс, законопроект, който цели да разреши на Тръмп да започне преговори с Дания за покупка на тази стратегически разположена територия.

Идеята зад законопроекта

Гренландия, макар и географски разположена в близост до Северна Америка, има дългогодишни културни и геополитически връзки с Европа. Законопроектът, озаглавен „Да направим Гренландия отново велика“, подчертава решимостта на Републиканската партия да възвърне водещата роля на САЩ в света след годините на управление на президента Джо Байдън. Оглс заявява пред Fox News:
„Президентът Тръмп ясно заяви, че Америка ще бъде отново държава номер едно. Републиканците са готови да подкрепят усилията му за укрепване на икономиката и националната сигурност.“

Процедура за покупка

Законопроектът предвижда президентът да започне преговори с Дания веднага след инаугурацията си.

В този смисъл, процедурата ще бъде извършена изключително бързо и без време за губене

Законопроектът предвижда президентът да започне преговори с Дания веднага след инаугурацията си. В него се уточнява, че до пет дни след постигане на споразумение, то трябва да бъде представено на съответните комисии в Конгреса, заедно с всички съпътстващи документи. Въпреки това, според Конституцията на САЩ, Конгресът контролира разходите и не може да бъдат извършвани покупки без неговото одобрение.

Подкрепата за проекта

Анди Оглс е подкрепен от десет свои колеги от Републиканската партия, включително конгресмени от щатите Ню Йорк, Тексас, Флорида и Алабама. Сред тях са имената на Майк Лоулър, Клаудия Тени, Даян Харшбаргър и Анна Паулина Луна. Законопроектът е част от по-широките усилия на Републиканската партия да подкрепи външнополитическите амбиции на Тръмп.

Стратегическо значение на Гренландия

Идеята за придобиването на Гренландия не е нова за Доналд Тръмп. Още по време на първия му президентски мандат той изразяваше интерес към тази територия, позовавайки се на нейното стратегическо местоположение. Близостта на Гренландия до Русия (по-близо отколкото САЩ, бел. ред.), основен геополитически съперник на САЩ, се смята за ключов фактор в плана. Според Оглс придобиването на Гренландия е жизненоважно за националната сигурност на Америка.

Възможности за икономическо и военно влияние

Тръмп не изключва използването на икономически и военен натиск за реализиране на този план

Тръмп не изключва използването на икономически и военен натиск за реализиране на този план. Миналата седмица, в отговор на журналистически въпрос, избраният президент заяви, че не може да гарантира, че няма да се прибегне до такива мерки. Републиканците подчертават, че контролът върху Гренландия би укрепил стратегическите позиции на САЩ в Арктика, където глобалното затопляне отваря нови икономически и военни възможности.

Гренландците чакат с нетърпение да станат американци. pic.twitter.com/2QhxRoqKdA

— The Sofia Times (@thesofiatimes) January 13, 2025

Синът на Тръмп в Гренландия

Доналд Тръмп-младши наскоро посети Гренландия, уж по лични причини, но визитата му беше възприета като дипломатически сигнал. Анализатори смятат, че това е част от предварителната подготовка за осъществяване на покупката.

Други външнополитически амбиции

Панамският канал

Наскоро беше внесен и друг законопроект, предвиждащ придобиването на Панамския канал. Предишна версия на документа посочваше символичната цена от 1 долар

Законопроектът за Гренландия не е единственият подобен ход от страна на републиканците. Наскоро беше внесен и друг законопроект, предвиждащ придобиването на Панамския канал. Предишна версия на документа посочваше символичната цена от 1 долар за покупката, но окончателният вариант оставя сумата неуточнена.

Този ход на Републиканската партия демонстрира твърдото намерение на Тръмп и неговите съюзници да укрепят позициите на САЩ на световната сцена чрез смели и нетрадиционни подходи. Предстоящите политически и дипломатически събития ще покажат дали тези амбициозни планове могат да бъдат реализирани.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 33

АНАЛИЗИ

Защо Тръмп се нуждае от спешни преговори с Путин

Published

1 week ago

January 16, 2025

Autor

„Веднага след встъпването в длъжност на Тръмп ще има телефонен разговор между лидерите. Дипломатическото взаимодействие ще започне на работно ниво. С тези думи експертите коментират изявления, идващи от Вашингтон за възможни преговори между лидерите на Русия и САЩ. Реално ли е възможна лична среща между президентите на двете страни при сегашните условия?

Русия и САЩ са близо до началото на преговорния процес. Поне така твърдят във Вашингтон. От изявлението на Тръмп за готовност за срещи (и то „много бързо“) и до публичната демонстрация на САЩ на проблясъци на реалистичен подход.

„Не мисля, че е реалистично да кажем, че възнамеряваме да изгоним всеки руснак от всяка педя украинска земя, дори от Крим. Президентът Тръмп признава тази реалност и ако останалият свят я признае, това би било монументална стъпка напред“, казва бъдещият съветник по националната сигурност на Тръмп Майк Уолц.

Разбира се, дори подготовката за преговори като такива все още не е започнала. „Има определени контакти между Вашингтон и Москва, както военни, така и дипломатически, но това са по-скоро контакти на техническо ниво. Нямаше политически диалог или диалог на най-високо ниво“, каза прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков.

И това е логично. Първо, защото това е изискване на американското законодателство – то забранява на избрания президент да се намесва в делата на настоящия. И преговорите по същество за среща могат да бъдат точно такава намеса.

Второ, трябва да се водят преговори по същество с тези, които са на власт и които могат да носят отговорност за това, което се договаря. Тръмп все още не е официално на власт и докато бъде избран, ситуацията на място може да се промени, като се има предвид неистовата активност на отиващата си администрация на Байдън по въпросите на доставката на оръжия за Украйна и налагането на санкции срещу Русия.

„Демократите имат такива маниери в политиката като последно средство да развалят позициите на следващата администрация“, каза руският външен министър Сергей Лавров. – Когато вече не сте избран и вашият екип вижда Америка по начин, който не е подкрепен от мнозинството американци, то чисто етически, въз основа на човешкото благоприличие, изчакайте тези три месеца между изборите и встъпването в длъжност и разберете, че хората искат друга политика. Но не, определено ще го направим, ще затръшнем вратата, за да не му е добре на никого.”

Следователно самата възможност за преговори ще се отвори след 20 януари – тоест след като Тръмп се трансформира от избран в настоящ президент на САЩ.

„Абсолютно съм уверен, че веднага след встъпването в длъжност на Тръмп ще има телефонен разговор между лидерите. Е, дипломатическото взаимодействие ще започне на работно ниво – например с участието на специалния представител на САЩ за Украйна Кийт Келог, същия Майкъл Уолц, новия държавен секретар или неговите заместници”, разказва пред вестник ВЗГЛЯД Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостна европейска и международна квалификация във Висшето училище по икономика,.

И само ако това дипломатическо взаимодействие е успешно, Тръмп и Путин ще могат да проведат среща лице в лице. Но има известни съмнения, че ще бъде успешно.

Да, ще бъде лесно да се споразумеем по няколко точки. „Най-лесното нещо в един диалог ще бъде неговото начало. И двете страни са заинтересовани той да тръгне“, казва Дмитрий Суслов.

Съединените щати (при Тръмп, разбира се) са заинтересовани, защото трябва да се отърват от украинската криза възможно най-бързо и да се справят с други, по-важни неща – Китай, Близкия изток и вътрешноамериканските проблеми. Според помощника на президента Николай Патрушев Украйна няма да бъде сред приоритетите на Тръмп, той е загрижен за Китай.

И ако Съединените щати не могат да се отърват от нея, като нанесат стратегическо поражение на Русия, това означава, че трябва да търсят компромис с нея. И вижте сега, преди администрацията на Тръмп да е формирала собствена история на подкрепа на режима в Киев и всички разходи за него могат да бъдат прехвърлени на администрацията на Байдън.

Русия винаги се е застъпвала и застъпва за разрешаване на конфликта чрез преговори. Да, Москва може да реши проблемите си с киевския режим чрез СВО, но политико-дипломатическото решение, за разлика от обикновеното военно, може да осигури на Москва както признаване на новите й територии, така и начало на процеса на премахване на санкциите. Ако преговорите са успешни, разбира се.

Съединените щати са готови официално да лишат Киев от евроатлантическата му мечта. „Ще бъде доста лесно да се договорим за невлизането на Украйна в НАТО. Тръмп определено не подкрепя тази идея, както и мнозина около него – вицепрезидентът Дж. Д. Ванс, Кийт Келог“, обяснява Дмитрий Суслов.

Логиката на Тръмп е проста: присъединяването на Украйна към НАТО ще наложи задължения на Съединените щати да я защитават. А новоизбраният президент е против всякакви допълнителни задължения.

От друга страна, и в САЩ, и още повече в Европа, има проект за някаква сублимация на членството на Украйна в НАТО. Просто казано, засилването на сътрудничеството между Запада и режима в Киев след края на СВО. И този проект просто среща твърда съпротива от Москва, която изисква демилитаризация и неутрален статут на следвоенна Украйна.

„Това е едно от най-фундаменталните противоречия в нашите подходи. Позицията на администрацията на Тръмп ще бъде, че Украйна трябва да излезе от войната и да остане военно силна страна, а Европа трябва да продължи да предоставя военна подкрепа на Украйна. Взаимодействието между Украйна и европейските страни трябва да се запази или дори да се засили, особено ако Украйна стане неутрална държава“,

– обяснява Дмитрий Суслов. Москва, разбирайки антируската природа на украинската държава в сегашното й превъплъщение, е против подобен сценарий.

Друг проблем може да са „допълнителните тежести“ на преговорите – т.е. допълнителни играчи на масата за преговори. Ясно е, че Зеленски няма да го има – поне докато не бъде легитимиран на избори. А може би изобщо няма да се случи, тъй като с думите си той се изключи от преговорите с Москва. Но Европа може би.

„Европейците ще изискват от Тръмп да седнат на масата за преговори и преговорите да не се провеждат без европейците. Че САЩ поне трябва да се координират с европейците по нещата, които обсъждат с Русия. И че ако администрацията на Тръмп ги изключи от преговорния процес и води двустранни преговори с Русия зад гърба на европейците, тогава европейците няма да подкрепят Тръмп по отношение на Китай“, обяснява Дмитрий Суслов.

Европейците не искат да се повтори ситуацията, когато Москва и Вашингтон решаваха проблемите на европейската сигурност без тях. Но в украинския конфликт Европа заема много по-твърда позиция от САЩ, включително по въпроса за разполагането там на западни войски. Следователно с тяхно участие ще бъде изключително трудно да се постигне съгласие по вече проблемните точки.

Затова Москва се застъпва за това на масата за преговори да няма ненужни хора. „Преговорите за Украйна трябва да се водят между Русия и САЩ без участието на други западни страни. Няма какво да си говорим нито с Лондон, нито с Брюксел. Ръководството на ЕС например отдавна няма право да говори от името на много от своите членове като Унгария, Словакия, Австрия, Румъния и някои други европейски страни, които са заинтересовани от стабилността в Европа и заемат балансирана позиция. към Русия“, казва Николай Патрушев.

В същото време трябва да разберем, че дори и без европейските „партньори“ преговорите ще отнемат седмици и месеци. Че и без европейския преговорен саботаж най-вероятно ще има украински саботаж – например под формата на опити за организиране на нови терористични атаки в Русия.

Ето защо би било преждевременно да се възлагат твърде големи надежди на тези преговори. Ако се състоят – добре. Ако в крайна сметка постигнат споразумения, които устройват Русия, това е още по-добре. А ако не – Русия ще гарантира сигурността си чрез военна сила.