АНАЛИЗИ
Правилата се превърнаха в инструмент за репресия и присвояване на повече власт!
Общество, в което правилата се превръщат в инструмент за репресия и присвояване на повече власт също е джунгла. Само че не стихийна, а структурирана джунгла.
Следният текст е публикуван в сайта на професор Николай Слатински:
Всеки от нас непрекъснато се спъва в какви ли не ежедневни аномалии. Стана нещо с обществото ни, държавата очевидно и очевадно губи своя европейски облик, действителността постоянно ни дава примери за израждане на отношенията, за деструктивни процеси, за вървене в сбъркана посока.
Въпросът е именно в това – зад конкретните случаи на безобразия и социални перверзии да се види общата картина, да се сглоби целият пъзел на ставащото в нашата страна.
Тези дни се натъкнах на фрапиращо игнориране на установените правила. Разговарях с хора, потърпевши от това игнориране. И се шокирах как те са затънали до шии в конкретната ситуация и търсят конкретни обяснения за конкретния случай.
Както обикновено – варим се в собствен сок в собствения казан и не виждаме нищо повече от собствените си неволи и по-далеч от собствения си нос.
Така е, защото хората ги боли именно от конкретно случилото се. Но то е само поредна индикация за далеч по-масово и честно срещано явление. И това, което тези хора преживяват е частица от обща и засилваща се закономерност.
Докато се фокусираме върху отделния случай, няма как да видим общата картина…
Докато се взираме в отделния симптом, няма как да видим развиващата се и задълбочаваща се болест…
Социолозите често говорят за социална структура и социални агенти. Ще бъда кратък, без да се разпростирам точно тук и точно сега.
Едни социолози изучават структурата и разполагат агентите вътре в нея – като поведение, като възможности за избор. Сиреч, каквато структурата, такива и агентите.
Други социолози изучават агентите и извличат структурата от техните действия и цели. Сиреч, каквито агентите, такава и структурата.
Но погледът на изследователя може да бъде насочен не към структурата и/или агентите, а към правилата. И тогава структурите обезпечават спазването на правилата, а агентите действат в съгласие с тези правила…
Социализмът бе наложил много ясни, твърди, статични и ограничаващи правила – идеологизирани, базирани на апокалиптична нелепост – една партия, една политическа вяра, един философски обяснителен механизъм, едно възможно, а всъщност недостижимо и непостижимо бъдеще като отложено щастие – може сега да се мъчим, да не ни е всичко наред, да сме изпреварвани от Запада, но някога, след 20 или 50 години ще живеем при комунизма.
Поради абсурдността на „плънката“ (идеологическа, догматична), осмисляща тези правила, трябваше да има силни и силови структури, които да обезпечават съблюдаването на правилата. А агентите трябваше да се приспособяват към отчасти абсурдните правила, постоянно търсейки [втори] начини да минимизират несгодите от тях или да ги заобикалят без да предизвикват към санкции структурите, обезпечаващи спазването на правилата.
Абсурдни или не, правилата на социализма бяха правила, при това достатъчно ясни. Хората свикваха с тях, приспособяваха се към тях, а това пък позволяваше на институциите, бдящи за тези правила да разхлабват възела, да стават по-малко репресивни.
Заради абсурдната плънка, заложена в тези правила, беше неизбежно постепенно да се възцари общ цинизъм и всеобщо лицемерие. Ние помним цинизма и лицемерието на късния соц – спазваме правилата, като си даваме сметка, че те са базирани на принципи, които са невъзможни и все по-демодирани, изветряващи, изпразвани от съдържание. Това ни позволяваше да снижаваме жестокостта на режима, да понижаваме неговата строгост. И си живеехме в един перманентен цинизъм, в едно постоянно лицемерие, създавайки илюзията в режима да смята и да вярва, че обществото има доверие в него, а той пък ни се „отплащаше“ със снижаваща се репресивност.
Макар да имаше общ цинизъм и всеобщо лицемерие при късния соц, не можеше да се отрече съществуването на правила – задължителни за обикновените хора и донякъде ограничителни за приближените на властта. Само малка прослойка висши партийни функционери бяха над тези правила и извън тях, но, включвайки се в общия цинизъм и всеобщото лицемерие на системата, те държаха обществото да смята, че тези правила важат и за тях. А то пък се правеше, че смята така, но ясно разбираше, че в цената на това режимът да е по-малко репресивен е най-висшите му представители да са извън общите правила.
Отново да обърна внимание върху правилата. Може всичко да се говори за соца и особено за късния соц.
Да, той бе обречена система, която загуби историческото съревнование със Запада и бе захвърлен на бунището на Историята, но не може в никакъв случай де се отрече, че при него имаше правила! Имаше структури, следящи за съблюдаването на тези правила и агентите, т.е. хората, социалните дейци и актьори трябваше да спазват тези правила.
Не е възможно да има Общество без правила. Обществото без правила е джунгла.
В този смисъл логиката е:
Каквито правилата, такива и социалните структури, и социалните агенти.
Преходът у нас дойде всъщност с какво – с промяната на правилата. За качествено новите правила трябваше да се създадат качествено нови структури, които да обезпечават тяхното спазване и да се промени качествено поведението на агентите, т.е. на хората. Оказа се, че структурите могат да се променят далеч по-лесно, но хората, обществото – те си останаха същите или поне далеч по-трудно можеха и искаха да си променят поведението.
Да, в сила е пак вечната логика на Обществото:
Каквито правилата, такива и структурите, и агентите.
Но ако агентите не искат, не желаят, не могат или не са в състояние да спазват правилата, то тогава те изпразват от съдържание тези правила и изкривяват като функциониране структурите, обезпечаващи тяхното съблюдаване.
Ето това е част от обяснението на случващото с в България през последните десетина години най-вече.
Говоря за последните десетина години най-вече, защото това е периодът, през който започна постепенно и с нарастваща сила да се върши отказ от спазването на правилата!
Докъм 2007 година (годината е донякъде условна), съществуваше общо и всеобщо разбиране, че това са правилата и дори нарушаването на правилата трябваше да бъде чрез създаване на видимост за тяхното спазване. При демокрацията това също е възможно. Най-прост пример – казано е Лош закон, но закон! Следователно приемаш лош закон (което е на практика нарушаване на правилата) и после наказваш за неговото неспазване (което е на практика спазване на правилата).
Мога да дам още много примери в този дух.
След 2007 г. (условно) и с все по-нарастваща сила, започна поведение от върховете на държавната власт и разпростиращо се все по-надолу в обществото, на отказ от спазване на правилата!
Все повече хора, най-напред големи властници, после и не толкова големи, а с годините и все повече т.нар. обикновени хора, започнаха просто да игнорират правилата. Чрез институциите, персоните облечени с някаква власт или някакви ръководни функции, си обезпечаваха безнаказаност за неспазването на правилата. Завъртя се спиралата:
Не спазване на правилата – употреба на институциите за безнаказаност – още по-голямо неспазване на правилата!
Правилата се превърнаха в инструмент за репресия и присвояване на повече власт!
Какво искам да кажа?
Ами това, че правилата започват да се прилагат избирателно и все по-избирателно. Когато те са в наша полза, ние ги прилагаме и наказваме нашите опоненти, противници, просто неугодни хора за това, че не ги спазват. А когато правилата не са в наша полза, ние просто не ги спазваме, уверени в това, че институциите, бдящи за тяхното спазване няма да ни направят нищо.
Общество, в което правилата се превръщат в инструмент за репресия и присвояване на повече власт също е джунгла. Само че не стихийна, а структурирана джунгла.
В стихийната джунгла, която само на пръв поглед е стихийна, има поддържане на динамично съотношение на хищници и жертви (напр. вълци и зайци) – хищниците (вълците) стават повече, съответно жертвите (зайците) им намаляват; но когато жертвите им (зайците) паднат под критичен минимум, започва намаляване на хищниците (вълците) и съответно нарастване на жертвите (зайците); и когато жертвите (зайците) станат прекалено много, започва от своя страна нарастване на хищниците (вълците). Така статуквото е всъщност динамично и самоподържащо се.
Докато в структурираната джунгла хищниците не получават повече, отколкото жертвите, а получават всичко. Хищниците безнаказано започват да изяждат жертвите, докато накрая животът на джунглата като джунгла замира напълно, защото жертвите престават да се борят за оцеляването си.
Кога жертвите престават да се борят за оцеляването си? Ами в два случая:
Първият е когато и да се борят, все едно абсолютно гарантирано ще бъдат изядени. Тогава те лягат на социалното дъно и умират, сиреч чакат пасивно и обречено да бъдат изядени.
Вторият случай е като те съзнателно и доброволно се превръщат в храна на хищниците, за сметка на това, че хищниците ги охраняват и се хранят планирано и целенасочено с тях. Т.е. когато жертвите станат стадо.
Картината днес на българското общество може да се нарисува с няколко щриха. Тя е проста и ясна.
В нашето общество правилата не са условието за съществуването ни като общество, така че в съгласие с това условие да има структури, които обезпечават правилата, а агентите, т.е. хората да спазват тези правила.
В нашето общество правилата са инструмент за репресия и присвояване на повече власт!
Именно затова ние наблюдаваме това, което наблюдаваме практически навсякъде:
Правилата се спазват избирателно – ако са в наша полза. И правилата не се спазват изобщо – ако са в наша вреда.
Правилата важат, ако един властник на държавно или общинско ниво, съответно един ръководител на институция може да ги използва в своя полза, за налагане на свое решение и за наказване за неспазването на това решение.
Правилата не важат, ако те пречат на един властник на държавно или общинско ниво, съответно един ръководител на институция при налагането на своето решение.
Един властник или ръководител използва правилата – ако са в негова изгода – като тояга, като сопа, за да наложи с тях гърбовете на своите подчинени. А ако не са в негова изгода, той просто взима една административна тояга, дисциплинарна сопа и налага с тях гърбовете на своите подчинени.
В България на всички нива важи днес Правилото:
Правилата се спазват само ако са в наша изгода! Ако не са в наша изгода, правилата не се спазват!
Всеки властник и ръководител у нас в сферата на своите властови и ръководни функции може да каже Правилата – това съм аз!
Когато правилата са такива, те започват по максимата:
Каквито са правилата, такива са структурите и агентите…
да деформират и израждат и структурите, и агентите.
Така се деформират и израждат структурите, сиреч институциите не си вършат работата, а се ослушват и оглеждат дали и как да реагират, седят като кучета на задните си лапки и с предни лапки в слугинска поза чакат указания от властиамище и властдържащите. Те вместо да пазят стадото от външни врагове и изедници, всъщност го държат покорно и послушно.
Така се деформират и израждат агентите, сиреч хората. Хората, които са обикновени, стават все по-обикновени и безгласни, по-пасивни и апатични, по-обезверени и обречени. Хората, облечени с някаква власт или някакви ръководни функции, стават все по-безскрупулни и деспотични към тези под тях и по-безгръбначни и угоднически към тези над тях.
В резултат на това у обикновените хора се убиват таланти, кадърности, способности, честности, етичносит, порядъчности (освен ако тези хора не емигрират като евакуация от страната ни).
В същото време, в резултат на това при хората, облечени с власт или някакви ръководни функции, се извършва една постоянна и целенасочена селекция – успяват и преуспяват, пробиват и се катерят нагоре все по-посредствени и все по-некадърни, все по-агресивни и все по-арогантни, все по-жестоки и все по-коравосърдечни, все по-безпардонни и все по-брутални същества.
Те действат дилетантски и волунтаристки, плодят хаос и анархия, съсипват работещи процеси и дейности, структури и органи, предизвикват масов страх и всеобхватна паника, разправят се грубо с несъгласните и се обграждат нелепо с послушковци. на тях като апендикс им е отстранено по оперативен път чувството за самокритичност и като сливици са им изрязани способността за съмнение в това, което правят и усещането за отговорност за последиците от това, което правят.
Нима не виждаме как в резултат на тази селекция практически навсякъде – в икономиката и финансите, в здравеопазването и социалните дейности, в науката и образованието, в културата и спорта, в сигурността и отбраната, в религията и екологията, навсякъде, навсякъде, навсякъде – „отдолу“, в резервоарите от личности и таланти, от знаещи и можещи, от експерти и професионалисти, от честни и почтени – има хиляди, даже десетки хиляди нормални и способни човеци, трудолюбиви и етични личности. А като се върви по йерархията „нагоре“, от едно ниво нататък се забелязва и с невъоръжено око анормално и изключително масово струпване на деформирани и деградиращи персони.
Защо е така, защо са такива последствията от този (не)естествен подбор?!
Как е възможно това?
Ами възможно е! Отговорът или един от много достоверните отговори е имнно този, който давам аз.
У нас правилата се превърнаха в инструмент за репресия и присвояване на повече власт!
В резултат на това адски тревожно и катастрофично опасно явление, както казах, в България на всички нива важи днес Правилото:
Правилата се спазват само ако са в наша изгода! Ако не са в наша изгода, правилата не се спазват!
И именно заради това ние имаме това, което имаме:
Всеки властник и ръководител у нас в сферата на своите властови и ръководни функции може да каже Правилата – това съм аз!
А когато правилата са такива, те започват по максимата:
Каквито са правилата, такива са структурите и агентите… да деформират и израждат и структурите, и агентите.
Което означава, че те деформират и израждат институциите, които трябва да бдят за съблюдаването на правилата.
Но това означава също и, че по този начин се деформират и израждат хората, които трябва да съблюдават тези правила.
Ето така България се деформира и изражда в държава с все по-деформиращи се и израждащи се структури, населявана с все повече все по-деформиращи се и израждащи се хора. При това както с обикновени и все по-обикновени хора, така и с облечени с власт или някакви ръководни фигури хора, под чийто гнет се гънат и под чиято безнаказаност страдат всички останали. Сиреч всички ние.
Навярно така ни се пада. Вероятно сме си го заслужили. Но това може да е обяснение, но не и оправдание, че го допуснахме и че изобщо не желаем да го променим…
АНАЛИЗИ
„Особените отношения“ между САЩ и Великобритания стигат нови върхове на напрежение
Дудаков: „Особените отношения“ между САЩ и Великобритания стигат нови върхове на напрежение: Малек Дудаков анализира как „особените отношения“ между САЩ и Великобритания преминават на границата на абсурда.
Британската полиция започва да арестува шофьори на Tesla Cybertruck, тъй като тези автомобили не са сертифицирани за безопасност на територията на Обединеното кралство. Според анализатора, настройката на Илън Мъск към британските власти прави сертификацията на тези електромобили малко вероятна.
Дудаков отбелязва, че британските лейбъристи, оглавявани от Киър Стармър, опитват да „отмъстят“ на Мъск, който е един от най-богатите хора в света, въпреки че Tesla е най-популярната марка електромобили в страната
Дудаков отбелязва, че британските лейбъристи, оглавявани от Киър Стармър, опитват да „отмъстят“ на Мъск, който е един от най-богатите хора в света, въпреки че Tesla е най-популярната марка електромобили в страната. Мъск обаче не отстъпва и подготвя план за сваляне на правителството на Стармър, целейки предсрочни избори.
В същото време Стармър, отбелязва Дудаков, отчаяно се опитва да демонстрира увереност, обещавайки десет години управление, въпреки че рейтингите на лейбъристите падат рязко.
Ситуацията във Великобритания се влошава – икономическа рецесия, дългова криза и конфликти с администрацията на Тръмп допълнително подкопават позицията на кабинета
Ситуацията във Великобритания се влошава – икономическа рецесия, дългова криза и конфликти с администрацията на Тръмп допълнително подкопават позицията на кабинета. Рейтингите сочат, че лейбъристите се плъзгат към трето място, докато Найджъл Фараж, подкрепян от републиканците в САЩ, се утвърждава като най-популярния британски политик.
Според Дудаков, администрацията на Тръмп използва конфликта с лейбъристите, за да оказва натиск върху британското лоби. Дори преговорите за връщане на островите Чагос на Мавриций са блокирани от екипа на Тръмп. За 2025 година, прогнозира Дудаков, бъдещето на лейбъристите изглежда мрачно.
На протест в подкрепа на демократическата кауза във Вашингтон се събират само 50 000 души, в сравнение с половин милион на „Женския марш“ през 2017 г.
Провалът на демократите в организирането на протести срещу Тръмп
Дудаков обръща внимание и на слабата мобилизация на демократите в САЩ след изборите. На протест в подкрепа на демократическата кауза във Вашингтон се събират само 50 000 души, в сравнение с половин милион на „Женския марш“ през 2017 г. В останалите градове на страната протестите също са слабо посетени. Причините за това, отбелязва анализаторът, са вътрешни конфликти, корупционни скандали и загуба на доверие сред избирателите.
Поражението на вицепрезидента Камала Харис на изборите допълнително демотивира демократите
Поражението на вицепрезидента Камала Харис на изборите допълнително демотивира демократите. Те вече не успяват да привлекат подкрепа дори за теми като расова справедливост и борба с климатичните промени, които преди бяха популярни. В същото време Доналд Тръмп използва тази ситуация, за да засили собствената си подкрепа сред избирателите.
Дудаков предполага, че демократите ще опитат да организират нови протести, свързани с депортацията на нелегални мигранти, но популярността на подобни политики сред обществото (87% одобрение) прави протестите малко вероятни. Все пак, предупреждава той, демократите ще се опитат да намерят нова тема за мобилизация.
Очакванията към инаугурацията на Тръмп и бъдещата политика на САЩ
САЩ се готвят за инаугурацията на Доналд Тръмп като 47-и президент, а екипът му обещава незабавни действия. Дудаков посочва, че се планират мащабни рейдове срещу нелегалните мигранти в градове като Чикаго и Ню Йорк, което вече води до „самодепортации“ – мигрантите напускат страната сами, пише Дудаков по темата.
Една от най-горещите теми е забраната на TikTok в САЩ, която предизвиква недоволство сред младите хора. Тръмп обещава временно да отмени решението
Една от най-горещите теми е забраната на TikTok в САЩ, която предизвиква недоволство сред младите хора. Тръмп обещава временно да отмени решението и да започне преговори за продажба на американското подразделение на платформата – потенциален купувач е Илън Мъск. Забраната обаче носи негативи за демократите, тъй като допълнително намалява подкрепата сред младите избиратели.
Илон Мъск и Вивек Рамасвами имат за цел да режат разходите направени от демократите. Без съмнение ще ударят техните програми и раздути щатове
В същото време отделни щати като Айова и Ню Хемпшир планират да последват примера на Тръмп, като въведат икономии и съкратят бюрокрацията. На федерално ниво Илън Мъск и Вивек Рамасвами ще играят ключови роли в реформите. Демократите, от своя страна, ще саботират политиките на Тръмп, задълбочавайки разделението между „червената“ и „синята“ Америка.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗИ
“Да направим Гренландия отново велика”: Законопроектът за покупката на острова е готов
„Да направим Гренландия отново велика“: Законопроектът за покупката на острова е готов. Процедурата започва веднага след встъпването на Тръмп: Републиканците в Конгреса на САЩ, съюзници на новоизбрания президент на страната Доналд Тръмп, подготвят почвата за реализиране на амбициозната му идея да присъедини Гренландия към Съединените щати.”
Анализаторката от Fox News, Елизабет Елкинд, съобщава за внесения от конгресмена от Тенеси, Анди Оглс, законопроект, който цели да разреши на Тръмп да започне преговори с Дания за покупка на тази стратегически разположена територия.
Идеята зад законопроекта
Гренландия, макар и географски разположена в близост до Северна Америка, има дългогодишни културни и геополитически връзки с Европа. Законопроектът, озаглавен „Да направим Гренландия отново велика“, подчертава решимостта на Републиканската партия да възвърне водещата роля на САЩ в света след годините на управление на президента Джо Байдън. Оглс заявява пред Fox News:
„Президентът Тръмп ясно заяви, че Америка ще бъде отново държава номер едно. Републиканците са готови да подкрепят усилията му за укрепване на икономиката и националната сигурност.“
Процедура за покупка
Законопроектът предвижда президентът да започне преговори с Дания веднага след инаугурацията си.
В този смисъл, процедурата ще бъде извършена изключително бързо и без време за губене
Законопроектът предвижда президентът да започне преговори с Дания веднага след инаугурацията си. В него се уточнява, че до пет дни след постигане на споразумение, то трябва да бъде представено на съответните комисии в Конгреса, заедно с всички съпътстващи документи. Въпреки това, според Конституцията на САЩ, Конгресът контролира разходите и не може да бъдат извършвани покупки без неговото одобрение.
Подкрепата за проекта
Анди Оглс е подкрепен от десет свои колеги от Републиканската партия, включително конгресмени от щатите Ню Йорк, Тексас, Флорида и Алабама. Сред тях са имената на Майк Лоулър, Клаудия Тени, Даян Харшбаргър и Анна Паулина Луна. Законопроектът е част от по-широките усилия на Републиканската партия да подкрепи външнополитическите амбиции на Тръмп.
Стратегическо значение на Гренландия
Идеята за придобиването на Гренландия не е нова за Доналд Тръмп. Още по време на първия му президентски мандат той изразяваше интерес към тази територия, позовавайки се на нейното стратегическо местоположение. Близостта на Гренландия до Русия (по-близо отколкото САЩ, бел. ред.), основен геополитически съперник на САЩ, се смята за ключов фактор в плана. Според Оглс придобиването на Гренландия е жизненоважно за националната сигурност на Америка.
Възможности за икономическо и военно влияние
Тръмп не изключва използването на икономически и военен натиск за реализиране на този план
Тръмп не изключва използването на икономически и военен натиск за реализиране на този план. Миналата седмица, в отговор на журналистически въпрос, избраният президент заяви, че не може да гарантира, че няма да се прибегне до такива мерки. Републиканците подчертават, че контролът върху Гренландия би укрепил стратегическите позиции на САЩ в Арктика, където глобалното затопляне отваря нови икономически и военни възможности.
Гренландците чакат с нетърпение да станат американци. pic.twitter.com/2QhxRoqKdA
— The Sofia Times (@thesofiatimes) January 13, 2025
Синът на Тръмп в Гренландия
Доналд Тръмп-младши наскоро посети Гренландия, уж по лични причини, но визитата му беше възприета като дипломатически сигнал. Анализатори смятат, че това е част от предварителната подготовка за осъществяване на покупката.
Други външнополитически амбиции
Панамският канал
Наскоро беше внесен и друг законопроект, предвиждащ придобиването на Панамския канал. Предишна версия на документа посочваше символичната цена от 1 долар
Законопроектът за Гренландия не е единственият подобен ход от страна на републиканците. Наскоро беше внесен и друг законопроект, предвиждащ придобиването на Панамския канал. Предишна версия на документа посочваше символичната цена от 1 долар за покупката, но окончателният вариант оставя сумата неуточнена.
Този ход на Републиканската партия демонстрира твърдото намерение на Тръмп и неговите съюзници да укрепят позициите на САЩ на световната сцена чрез смели и нетрадиционни подходи. Предстоящите политически и дипломатически събития ще покажат дали тези амбициозни планове могат да бъдат реализирани.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗИ
Защо Тръмп се нуждае от спешни преговори с Путин
„Веднага след встъпването в длъжност на Тръмп ще има телефонен разговор между лидерите. Дипломатическото взаимодействие ще започне на работно ниво. С тези думи експертите коментират изявления, идващи от Вашингтон за възможни преговори между лидерите на Русия и САЩ. Реално ли е възможна лична среща между президентите на двете страни при сегашните условия?
Русия и САЩ са близо до началото на преговорния процес. Поне така твърдят във Вашингтон. От изявлението на Тръмп за готовност за срещи (и то „много бързо“) и до публичната демонстрация на САЩ на проблясъци на реалистичен подход.
„Не мисля, че е реалистично да кажем, че възнамеряваме да изгоним всеки руснак от всяка педя украинска земя, дори от Крим. Президентът Тръмп признава тази реалност и ако останалият свят я признае, това би било монументална стъпка напред“, казва бъдещият съветник по националната сигурност на Тръмп Майк Уолц.
Разбира се, дори подготовката за преговори като такива все още не е започнала. „Има определени контакти между Вашингтон и Москва, както военни, така и дипломатически, но това са по-скоро контакти на техническо ниво. Нямаше политически диалог или диалог на най-високо ниво“, каза прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков.
И това е логично. Първо, защото това е изискване на американското законодателство – то забранява на избрания президент да се намесва в делата на настоящия. И преговорите по същество за среща могат да бъдат точно такава намеса.
Второ, трябва да се водят преговори по същество с тези, които са на власт и които могат да носят отговорност за това, което се договаря. Тръмп все още не е официално на власт и докато бъде избран, ситуацията на място може да се промени, като се има предвид неистовата активност на отиващата си администрация на Байдън по въпросите на доставката на оръжия за Украйна и налагането на санкции срещу Русия.
„Демократите имат такива маниери в политиката като последно средство да развалят позициите на следващата администрация“, каза руският външен министър Сергей Лавров. – Когато вече не сте избран и вашият екип вижда Америка по начин, който не е подкрепен от мнозинството американци, то чисто етически, въз основа на човешкото благоприличие, изчакайте тези три месеца между изборите и встъпването в длъжност и разберете, че хората искат друга политика. Но не, определено ще го направим, ще затръшнем вратата, за да не му е добре на никого.”
Следователно самата възможност за преговори ще се отвори след 20 януари – тоест след като Тръмп се трансформира от избран в настоящ президент на САЩ.
„Абсолютно съм уверен, че веднага след встъпването в длъжност на Тръмп ще има телефонен разговор между лидерите. Е, дипломатическото взаимодействие ще започне на работно ниво – например с участието на специалния представител на САЩ за Украйна Кийт Келог, същия Майкъл Уолц, новия държавен секретар или неговите заместници”, разказва пред вестник ВЗГЛЯД Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостна европейска и международна квалификация във Висшето училище по икономика,.
И само ако това дипломатическо взаимодействие е успешно, Тръмп и Путин ще могат да проведат среща лице в лице. Но има известни съмнения, че ще бъде успешно.
Да, ще бъде лесно да се споразумеем по няколко точки. „Най-лесното нещо в един диалог ще бъде неговото начало. И двете страни са заинтересовани той да тръгне“, казва Дмитрий Суслов.
Съединените щати (при Тръмп, разбира се) са заинтересовани, защото трябва да се отърват от украинската криза възможно най-бързо и да се справят с други, по-важни неща – Китай, Близкия изток и вътрешноамериканските проблеми. Според помощника на президента Николай Патрушев Украйна няма да бъде сред приоритетите на Тръмп, той е загрижен за Китай.
И ако Съединените щати не могат да се отърват от нея, като нанесат стратегическо поражение на Русия, това означава, че трябва да търсят компромис с нея. И вижте сега, преди администрацията на Тръмп да е формирала собствена история на подкрепа на режима в Киев и всички разходи за него могат да бъдат прехвърлени на администрацията на Байдън.
Русия винаги се е застъпвала и застъпва за разрешаване на конфликта чрез преговори. Да, Москва може да реши проблемите си с киевския режим чрез СВО, но политико-дипломатическото решение, за разлика от обикновеното военно, може да осигури на Москва както признаване на новите й територии, така и начало на процеса на премахване на санкциите. Ако преговорите са успешни, разбира се.
Съединените щати са готови официално да лишат Киев от евроатлантическата му мечта. „Ще бъде доста лесно да се договорим за невлизането на Украйна в НАТО. Тръмп определено не подкрепя тази идея, както и мнозина около него – вицепрезидентът Дж. Д. Ванс, Кийт Келог“, обяснява Дмитрий Суслов.
Логиката на Тръмп е проста: присъединяването на Украйна към НАТО ще наложи задължения на Съединените щати да я защитават. А новоизбраният президент е против всякакви допълнителни задължения.
От друга страна, и в САЩ, и още повече в Европа, има проект за някаква сублимация на членството на Украйна в НАТО. Просто казано, засилването на сътрудничеството между Запада и режима в Киев след края на СВО. И този проект просто среща твърда съпротива от Москва, която изисква демилитаризация и неутрален статут на следвоенна Украйна.
„Това е едно от най-фундаменталните противоречия в нашите подходи. Позицията на администрацията на Тръмп ще бъде, че Украйна трябва да излезе от войната и да остане военно силна страна, а Европа трябва да продължи да предоставя военна подкрепа на Украйна. Взаимодействието между Украйна и европейските страни трябва да се запази или дори да се засили, особено ако Украйна стане неутрална държава“,
– обяснява Дмитрий Суслов. Москва, разбирайки антируската природа на украинската държава в сегашното й превъплъщение, е против подобен сценарий.
Друг проблем може да са „допълнителните тежести“ на преговорите – т.е. допълнителни играчи на масата за преговори. Ясно е, че Зеленски няма да го има – поне докато не бъде легитимиран на избори. А може би изобщо няма да се случи, тъй като с думите си той се изключи от преговорите с Москва. Но Европа може би.
„Европейците ще изискват от Тръмп да седнат на масата за преговори и преговорите да не се провеждат без европейците. Че САЩ поне трябва да се координират с европейците по нещата, които обсъждат с Русия. И че ако администрацията на Тръмп ги изключи от преговорния процес и води двустранни преговори с Русия зад гърба на европейците, тогава европейците няма да подкрепят Тръмп по отношение на Китай“, обяснява Дмитрий Суслов.
Европейците не искат да се повтори ситуацията, когато Москва и Вашингтон решаваха проблемите на европейската сигурност без тях. Но в украинския конфликт Европа заема много по-твърда позиция от САЩ, включително по въпроса за разполагането там на западни войски. Следователно с тяхно участие ще бъде изключително трудно да се постигне съгласие по вече проблемните точки.
Затова Москва се застъпва за това на масата за преговори да няма ненужни хора. „Преговорите за Украйна трябва да се водят между Русия и САЩ без участието на други западни страни. Няма какво да си говорим нито с Лондон, нито с Брюксел. Ръководството на ЕС например отдавна няма право да говори от името на много от своите членове като Унгария, Словакия, Австрия, Румъния и някои други европейски страни, които са заинтересовани от стабилността в Европа и заемат балансирана позиция. към Русия“, казва Николай Патрушев.
В същото време трябва да разберем, че дори и без европейските „партньори“ преговорите ще отнемат седмици и месеци. Че и без европейския преговорен саботаж най-вероятно ще има украински саботаж – например под формата на опити за организиране на нови терористични атаки в Русия.
Ето защо би било преждевременно да се възлагат твърде големи надежди на тези преговори. Ако се състоят – добре. Ако в крайна сметка постигнат споразумения, които устройват Русия, това е още по-добре. А ако не – Русия ще гарантира сигурността си чрез военна сила.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
Метресите във властта
-
EXPRESS TV4 months ago
Бесен скандал между Тошко Йорданов и невежата но нагла Лора Крумова разтресе ефира!
-
EXPRESS TV4 months ago
Превземане. Кои са хората на Пеевски в ГЕРБ и БСП, и има ли КОЙ да го спре. Говори Татяна Дончева
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Главчев изпраща Български войски във фашистка Украйна да убиват руснаци
-
БЪЛГАРИЯ5 months ago
Поредните истерични брътвежи на Пеевски
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
За какво ни е ООН, не върши никаква работа, “Генералния секретар”, не вършеща нищо мижитурка
-
АКТУАЛНО3 months ago
„Такива големи загуби немците отдавна не са имали“: Цяла бригада изчезна. Развръзката е близо
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Патологичния мафиот Борисов отново драпа за президент