ФОКУС

Путин пренаписа Закона на геополитическата джунгла

Published

4 years ago

April 26, 2021

Autor

Обръщението на Путин към Федералното събрание на Русия – де факто нещо като речта за Състоянието на нацията – беше джудистки ход, който остави ястребите на атлантическата сфера особено зашеметени. Западът дори не беше споменат по име. Само индиректно или чрез възхитителна метафора, “Книга за джунглата” на Ръдиард Киплинг. Външната политика беше разгледана само в края, почти като последваща мисъл.

В по-голямата част на час и половина изказване Путин се съсредоточи върху вътрешни въпроси, като подробно описа поредица от политики, които възлизат на това, че руската държава помага на нуждаещите се – семейства с ниски доходи, деца, самотни майки, млади професионалисти, хора в неравностойно положение с, например безплатните здравни проверки чак до възможността за евентуален универсален доход в близко бъдеще.

Разбира се, той също трябваше да обърне внимание на настоящото, силно нестабилно състояние на международните отношения.

Лаконичният начин, който Путин избра да използва, противодействайки на преобладаващата русофобия в атлантическата сфера, беше доста поразителен.

Първо, най-важното. Политиката на Русия „е да осигури мир и сигурност за благосъстоянието на нашите граждани и за стабилното развитие на страната ни“.

И все пак, ако „някой не иска да … участва в диалог, но избере егоистичен и арогантен тон, Русия винаги ще намери начин да отстоява позицията си“.

Той отдели „практиката на политически мотивирани, незаконни икономически санкции“, за да я свърже с „нещо много по-опасно“ и всъщност почти невидимо в наратива на Запада:

„Скорошният опит за организиране на държавен преврат в Беларус и убийството на президента на тази страна. ”

Путин категорично подчерта, че „всички граници са преминати“.

Сюжетът за убийството на Лукашенко беше разкрит от руското и белоруското разузнаване – коетото задържа няколко действащи лица, подкрепени от, кой друг – американското разузнаване.

Държавният департамент на САЩ предвидимо отрече каквото и да било участие.

Путин:

„Струва си да се посочат признанията на задържаните участници в конспирацията, че се подготвя блокада на Минск, включително неговата градска инфраструктура и комуникации, пълното спиране на цялата електрическа мрежа на белоруската столица. Това между другото означава подготовка за мащабна кибератака. ”

И това води до много неудобна истина:

„Очевидно не без причина нашите западни колеги упорито отхвърлят множество предложения от руската страна за установяване на международен диалог в областта на информацията и киберсигурността.“

“Асиметричен, бърз и суров”

Путин отбеляза как „атакуването на Русия“ се е превърнало в „спорт, нов спорт, който прави най-шумните изявления“. И след това той удари един пълен Киплинг:

„Русия е атакувана тук и там без причина. И разбира се, всякакви дребни табаки [чакали] тичат наоколо, както Табаки тича около Ширхан [тигъра] – всичко е като в книгата на Киплинг – виейки и готови да служат на своя суверен. Киплинг беше велик писател ”.

Многослойната метафора е още по-стряскаща, тъй като отразява геополитическата Велика игра от края на 19-ти век между Британската и Руската империи, чийто герой е Киплинг.

За пореден път Путин трябваше да подчертае, че „наистина не искаме да изгаряме мостове.”

“Но ако някой възприеме добрите ни намерения като безразличие или слабост и възнамерява да изгори напълно тези мостове или дори да ги взриви, той трябва да знае, че реакцията на Русия ще бъде асиметрична, бърза и сурова”, продължи той.

Ето и новия закон за геополитическата джунгла – подкрепен от г-н Искандер, г-н Калибър, г-н Авангард, г-н Пересвет, г-н Хинзал, г-н Сармат, г-н Циркон и други уважавани господа, хиперзвукови и прочее, които по-късно са комплиментирани за протокола.

Тези, които дразнят Мечката до степен, че заплашват „основните интереси на нашата сигурност ще съжаляват за стореното, тъй както не са съжалявали за нищо много дълго време“.

Зашеметяващите събития през последните няколко седмици – срещата на върха между Китай и Съединените щати в Аляска, срещата на върха Лавров-Ван Йи в Гуйлин, срещата на върха на НАТО, стратегическата сделка между Иран и Китай, речта на Си Дзинпин на форума в Боао – сега се сливат в нова реалност: ерата на едностранния Левиатан, налагащ своята желязна воля, приключи.

За онези русофоби, които все още не са получили посланието, хладен, спокоен и прибран Путин беше принуден да добави:

„Очевидно имаме достатъчно търпение, отговорност, професионализъм, самочувствие, самоувереност в коректността на нашата позиция и здрав разум, когато става въпрос за вземане на каквито и да е решения.”

“Но се надявам, че никой няма да помисли за пресичане на така наречените руски червени линии. И къде те минават, ние определяме сами за себе си за всеки конкретен случай.”

Връщайки се към реалната политика, Путин за пореден път трябваше да подчертае „специалната отговорност“ на „петте ядрени държави“ сериозно да обсъждат „въпроси, свързани със стратегическото въоръжение“.

В момента е открит въпросът дали администрацията на Джоузеф Байдън и Камала Харис, зад която стои токсичен коктейл от неоконсерватори и хуманитарни империалисти – ще се съгласи.

Путин:

„Целта на такива преговори може да бъде създаването на среда за безконфликтно съжителство, основаващо се на еднаква сигурност, обхващаща не само стратегически оръжия като междуконтинентални балистични ракети, тежки бомбардировачи и подводници, но също така, бих искал да подчертая, всички нападателни и отбранителни системи, способни да решават стратегически задачи, независимо от тяхното оборудване. ”

Колкото и обръщението на Си към форума в Боао да беше насочено главно към Глобалния юг, Путин подчерта как:

„Разширяваме контактите с най-близките си партньори в Шанхайската организация за сътрудничество, БРИКС, Общността на независимите държави и съюзниците на колективната сигурност Договорна организация”.

Освен това, той похвали „съвместните проекти в рамките на Евразийския икономически съюз“, обявени за „практически инструменти за решаване на проблемите на националното развитие“.

Накратко: интеграция в сила, следвайки руската концепция за „Голяма Евразия“.

“Напрежението достига военновременни нива”

Сега сравнете всичко по-горе с изпълнителната заповед на Белия дом (EO), обявяваща „национална извънредна ситуация“ за „справяне с руската заплаха“.

Това е пряко свързано с президента Байдън – всъщност комбинацията, която му казва какво да прави, заедно със слушалката и телесуфлера – обещаващ на украинския президент Зеленски, че Вашингтон ще „предприеме мерки“ в подкрепа на желанието на Киев да си върне Донбас и Крим.

Има няколко проблема с вдигането на вежди с тази изпълнителна заповед. Тя отказва, де факто, на всеки руски гражданин пълните права върху собствеността му в Съединените щати.

Всеки жител на Съединените щати може да бъде обвинен, че е руски агент, ангажиран с подкопаване на сигурността на Америка. Подпараграф (C), описващ подробно „действия или политики, които подкопават демократичните процеси или институции в Съединените американски щати или в чужбина“, е достатъчно неясен, за да се използва за премахване на всякаква журналистика, която подкрепя позициите на Русия в международните отношения.

Покупките на руски облигации OFZ са санкционирани, както и на една от фирмите, участващи в производството на ваксината Спутник V.

И все пак черешката на тази санкционна торта може да бъде, че отсега нататък на всички руски граждани, включително двойни граждани, може да бъде забранено влизането на територията на Съединените щати, освен чрез рядко специално разрешение в допълнение към обикновената виза.

Руският вестник “Ведомости” отбелязва, че в такава параноична атмосфера рисковете за големи компании като Yandex или Kaspersky Lab значително се увеличават.

И все пак тези санкции не са посрещнати с изненада в Москва. Най-лошото тепърва предстои, според запознати от вашингтонския Белтуей: два пакета санкции срещу проекта за газопровод “Северен поток 2″, вече одобрени от Министерството на правосъдието на Съединените щати.

Решаващият момент е, че тази изпълнителна заповед де факто поставя всеки, който прави репортаж за политическите позиции на Русия, като потенциално застрашаващ „американската демокрация“.

Както отбеляза най-добрият политически анализатор Алистър Крук, това е „процедура, обикновено запазена за граждани на вражески държави по време на война“. Крук добавя:

„Американските ястреби яростно увеличават агресията срещу Москва. Напрежението и реториката достигат военновременните нива.”

Това е открит въпрос дали речта за състоянието на нацията на Владимир Путин ще бъде сериозно разгледана от токсичната лунатическа комбинация от неоконсерватори и хуманитарни империалисти, настървени и таргетирани към едновременен тормоз срещу Русия и Китай.

Но факт е, че нещо необикновено вече е започнало да се случва: някаква „деескалация“.

Още преди обръщението на Путин, Киев, НАТО и Пентагонът очевидно получиха посланието, подразбиращо се от факта, че Русия премести две армии, масивни артилерийски батареи и въздушно-десантни дивизии към границите на Донбас и към Крим – да не говорим за топ военноморски активи, преместени от Каспийско към Черно Море. НАТО дори не можеше да си мечтае да се конкурира с това.

Фактите на различни нива говорят много. И Париж, и Берлин бяха ужасени от възможен сблъсък на Киев директно срещу Русия и лобираха яростно срещу това, заобикаляйки, както Европейския съюз, така и НАТО.

Тогава някой – може да е бил Джейк Съливан – сигурно е прошепнал на слушалката на Тестовата Кукла (Байдън), че не може да си позволяваш да обиждаш главата на ядрена държава, както и че се очаква да запазиш глобалната си „надеждност“.

Така че след това, сега вече известното телефонно обаждане на Байдън до Путин дойде с поканата за срещата на върха по въпросите на климатичните промени, в която всякакви високи обещания са до голяма степен риторични, тъй като Пентагонът ще продължи да бъде най-големият замърсител на планетата Земя.

Така че Вашингтон може би е намерил начин да поддържа поне един път за диалог с Москва. В същото време Москва изобщо не си прави илюзии, че драмата Украйна / Донбас / Крим е приключила.

Дори Путин да не го спомена в речта за състоянието на нацията, Москва го осъзнава. И дори ако министърът на отбраната Шойгу е наредил деескалация.

Винаги безценният Андрей Мартянов с радост отбеляза „културния шок, когато Брюксел и окръг Колумбия започнаха да подозират, че Русия не иска Украйна”.

Това, което Русия иска, е тази страна да изгние и да се взриви, без екскременти от тази имплозия, удрящи Руската федерация. Плащането от страна на Запада за почистването на този клъстер от екскременти е също в руските планове за украинския Бантустан.

Фактът, че Путин дори не е споменал Бантустан в речта си, потвърждава този анализ.

Що се отнася до „червените линии“, неявното послание на Путин остава същото: база на НАТО на западния фланг на Русия просто няма да бъде толерирана. Париж и Берлин го знаят. Европейският съюз отрича. НАТО винаги ще откаже да го признае.

Винаги се връщаме към един и същ решаващ въпрос: дали Владимир Путин ще бъде в състояние, въпреки всички шансове, да предприеме комбиниран ход от типа на Бисмарк-Сун Дзъ и да изгради трайна германско-руска антанта (и това е доста далеч от „съюз“). Северен поток 2 е важен зъбен механизъм – и това е, което подлудява вашингтонските ястреби.

Каквото и да се случи по-нататък, както и да го погледнем, практически Желязната завеса 2.0 вече е включена и спусната и просто няма да изчезне. Ще има още санкции.

Всичко беше хвърлено на Мечката, за да не се стигне до гореща война. Ще бъде изключително забавно да наблюдаваме как и чрез кои стъпки Вашингтон ще започне „деескалация и дипломатически процес“ с Руската федерация.

Хегемонът винаги може да намери начин да разгърне мащабна PR кампания и в крайна сметка да претендира за дипломатически успех в „разтварянето“ на безизходицата.

Е, това със сигурност бие гореща война. В противен случай се препоръчва на дребните авантюристи от Книгата на джунглата: опитайте нещо смешно и бъдете готови да срещнете „асиметрични, бързи и сурови“ отговори.

https://www.youtube.com/watch?v=6Q-t0AzWNxw

Post Views: 1

ФОКУС

Битката за бъдещето започва – истинска кървава война по света

Published

3 days ago

January 21, 2025

Autor

Алекс Крайнер: Битката за бъдещето започва – истинска кървава война на глобално ниво – ден след встъпването на Тръмп

В анализ, публикуван в ZeroHedge, пазарният анализатор и мениджър на хедж фондове Алекс Крайнер разглежда драматичните предсказания на Стив Банън, бивш политически стратег на Доналд Тръмп и водещ на популярното предаване „War Room“ за близкото бъдеще. В разговор, проведен по Zoom, Банън очертава апокалиптична визия за предстоящите дни на света, като поставя в центъра на дебата мащабен конфликт, който ще започне веднага след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като 47-ми президент на САЩ.

„Дните на буря започват“ – Предстоящата битка според Банън

Стив Банън: „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп.Той вещае буквално апокалиптична война между Дълбоката държава и новата американска власт”

Банън, който е известен със своите остри коментари и директен стил, започва разговора с прогноза, която е едновременно тревожна и вдъхновяваща. „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп. „Това няма да бъде просто поредната политическа промяна. Това ще бъде нападение, което ще промени света завинаги.“

Банън подчертава, че врагът в тази битка не са външни сили като Китай, Русия или Иран, както може да се предположи. Според него истинската заплаха идва отвътре, т.е. в САЩ – от „техните“, т.е. глобалният елит, който контролира най-мощната империя в света. „Тези хора няма да се откажат от властта си доброволно. Те ще се борят до смърт,“ заявява Банън и добавя, че тази битка не е просто политически конфликт, а борба за оцеляване. „Ако Тръмп и екипът му не успеят, те ще ги унищожат – до последния човек,“ предупреждава той.

Исторически уроци: Жертвите на свободата

Подписалите декларацията за независимост на САЩ. Петима са хванати от британците и измъчвани до смърт. Останалите са разорени, членове на семействата им са избити

За да илюстрира мащаба и значението на тази борба, Банън прави паралел с подписалите Декларацията за независимост през 1776 година, с което се откъсват от Британската империя. Той ги описва като смели и решителни мъже, които са били готови да жертват всичко за свободата. „Тези хора не бяха просто бунтовници. Те бяха заможни, образовани мъже, които разбираха рисковете. Ако бъдат хванати, щяха да бъдат обесени или измъчвани до смърт,“ посочва той. Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко – домове, имущество и дори своите семейства. „Тези мъже се жертваха за независимостта, точно както хората около Тръмп са готови да се борят срещу най-могъщите сили на света,“ подчертава той.

Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко и предупреждава, че това ще очаква и екипа на Доналд Тръмп, ако се провали

„От 56-те подписали (Декларацията за независимост), 24 са били юристи и съдии, 11 са били заможни търговци, 9 са били фермери и големи земевладелци. Подписвайки Декларацията за независимост, те са предизвикали гнева на (Британската) империята, знаейки, че ако бъдат заловени, наказанието им ще бъде смърт. Петима от тях наистина са хванати от британците като предатели и измъчвани до смърт. Дванадесет от тях са имали домове, които са разграбени и изгорени. Двама загубват синовете си (убити), а на още двама синовете си заловени и хвърлени в затвора. Картер Бракстън, богат търговец, видял как всичките му кораби бяха потопени от британския флот. За да изплати дълговете си, той бил принуден да продаде имотите си и умира в мизерия. Други преминаха през мъчителни изпитания и загубиха всичко. На много от тях семействата им са избити.“

Невидимите врагове и глобалният авторитаризъм

Банън не е единственият, който изразява опасения за бъдещето на света. В разговора участва и Кристин Андерсън, член на Европейския парламент и представител на германската партия AfD. Тя обръща внимание на тревожната тенденция към авторитаризъм в Европа. „Властите в Германия, Великобритания и Франция вече не се крият. Те открито приемат авторитарни мерки,“ заявява евродепутатката Андерсън.

Според нея в Германия изборите скоро могат да бъдат отменени, а социалните медии ще бъдат подложени на строга цензура. Андерсон посочва също така новия климатичен закон във Великобритания, който според нея ще постави икономиката на страната в изключително тежка ситуация. „Това е част от по-голям план за ограничаване на свободата и налагане на контрол върху населението,“ добавя тя.

Рисковете за САЩ и Европа: хаос и насилие

Банън е категоричен, че не само САЩ, но и Европа я чака саботаж, тероризъм и разруха: Това е само началото. Истинската битка започва сега

Банън предупреждава, че борбата срещу глобалния елит няма да бъде лесна и че може да доведе до хаос и насилие. „Ще видим саботаж, убийства, тероризъм и разрушения. Това няма да бъде просто политическа битка – това ще бъде истинска война,“ казва той. Според него както в САЩ, така и в Европа, хората ще станат свидетели на мащабни кризи, които ще поставят основите на новия световен ред. „Това е само началото. Истинската битка започва сега,“ категоричен е Банън.

Банън напомня и личната цена, която е платил за убежденията си и защото е бил в екипа на Тръмп: Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация

Личната цена на борбата

Банън споделя и своите лични преживявания, като подчертава цената, която плаща за своите убеждения. „Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация,“ казва той. Той подчертава, че хората, които стоят зад Тръмп, също са готови да платят висока цена, защото разбират залозите в тази битка. „Това не е просто борба за власт. Това е борба за бъдещето на човечеството,“ заявява Банън.

Съдбата на света в баланс

Алекс Крайнер завършва анализа си с мрачна, но и с вдъхновяваща нотка. Според него това, което предстои, ще бъде една от най-значимите битки в историята на човечеството. „Това е война, която няма да се води само с оръжия, но със сигурност ще бъде една от най-важните в световната история,“ пише Крайнер.

Той подчертава, че тази борба няма да бъде само за САЩ или Европа, а за целия свят. „Силите, които контролират тази империя, няма да се предадат без бой. Но онези, които се борят за свобода, са решени да направят всичко възможно, за да победят,“ заключава той.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 3

ФОКУС

Защо бе отстранен Джъстин Трюдо?

Published

3 days ago

January 21, 2025

Autor

Проф. Ивайло Груев: Канада, “The Great Reset”. Защо Джъстин Трюдо бе отстранен? Възможен ли е разпад на страната?

„Всъщност изпитвам известно възхищение към Китай, защото тяхната диктатура им позволи да обърнат икономиката в правилната посока.“ Джъстин Трюдо.

Ако пътят към ада е постлан с добри намерения, то, вече, бившият министър председател на Канада Джъстин Трюдо, както иронично отбеляза един канадски журналист, със сигурност, би трябвало да е собственик на асфалтова компания. Той обеща помирение, каквото и да означава това, с коренното население, драматично увеличаване на размера на средната класа, и разбира се основното в неговата стратегия – справяне с измененията на климата. Така бе трасирано бъдещето на Канада по провъзгласените от него “лъчезарни пътища“. Нещо наподобяващо на МАГА на Тръмп, естествено със специфичен канадски привкус.

Джъстин Трюдо, премиер на Канада

Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени

Неговите опоненти от Консервативната партия изказаха основателни опасения. Въпреки външността и безспорния чар като на незабравимия Ален Делон (в младежките му години приликата е очевидна), всъщност Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени. Те трудно биха се възприели като сериозни акредитации за квалификациите наминистър председател на втората по големина страна в света и една от водещите страни на Г 7.

Разбира се фамилията Трюдо продължава да резонира в съзнанието на Канадското общество. По-възрастните гласоподавателите усетиха, по-скоро припознаха с небезвестна доза носталгия, екзалтацията от годините на Трюдо баща и решиха да му дадат шанс. Казвайки си в крайна сметка защо пък не.

Избирането на Джъстин Трюдо беше опит за възстановяване на визията на Пиер Елиът Трюдо за една прогресивна, двуезична, мултикултурна, и най-вече справедлива и щедра социална Канада, завистта на света и в най-силния имиграционен “магнит“. Но за разлика от картезианската прецизност и интелектуална елегантност на Трюдо-баща, това което Джъстин Трюдо предложи бе един младежки ентусиазъм, гарниран с безспорен “fun“, особено за представители на нежния пол. Тоест канадците решиха без особено да се замислят да спонсорират епизод №2 на феномена, наречен, Трюдомания.

След десетилетие ориентираното основно към бизнеса консервативно правителство на Стивън Харпър, 2007-2015, чиято, да си признаем откровено, харизма бе толкова жизнена колкото на снежен човек през месец април изненадващото представяне на Трюдо-младши се възприекато глътка свеж въздух в монотония и безцветен политически живот на страната.

Едва на 36 години Трюдо бе избран в Парламента представлявайки работнически квартал на Монреал. Само няколко години по-късно през 2015 г. бе вече избран за лидер на Либералната партия. Тази победа бебезпрецедентна в дългогодишната традиция на Либералната партия: бивш гимназиален учител, без всякакъв политически опит и с доста лековата биография (освен фамилното си име, разбира се) успя да издигне Либерална партия, от трето място през 2011 г. (най-лошото й представяне в историята), до първо място, буквално следвайки стъпките на баща си.

Без съмнение, както и се очакваше, Трюдо-младши се наслади на един продължителен “меден месец“. За известен период той дори бе коронясан за “дарлингът“ на световните (включително Европейски) медии. Причините? Прекалено млад по установените стандарти за политик от такъв ранг, чаровен и перфектно двуезичен (в неговия случай; френският и английският са майчини езици, за разлика от мнозинството англоезични политици, които говорят на силно развален, а понякога на неразбираем френски) и на всичкото отгоре потомствен политически аристократ.

Трюдо легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Първите успехи на правителството на Трюдо бяха свързани с намаляване на детската бедност, увеличаване на данъците за богатите и намаляване на данъците за средната класа. Както и опити за подобряване на живота на коренното население на Канада, чийто жизнен стандарт по-скоро принадлежи на страна от Третия, ако не и от Четвъртия свят и е с право източник на национален позор.

Той легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Днес Канада е дълбоко деморализирана, силно поляризирана, особено разочарована от 9-те години управление на Трюдо, чиято популярност стигна до катастрофалните 16%, най-ниският регистриран спад на министър-председател в историята на страната.

Причина за това бе, нека така да го наречем, “иновативният“ начин на управление. Лозунгите за единство, благосъстояние и просперитет на средната класа, както и съхранението на национална идентичност на базата на мултикултурализма, останаха в, употребявайки енигматичния термин, небитието. Оказа се, както на времето съветваше Макиавели, че политиките имат своята дуалистична същност, особено по време на предизборните кампании. Но с една съществена уговорка. Тези политики, бяха много грижливо калибрирани, целейки да задоволят специфични, конкретни групи гласоподаватели. Обществото бе разделено на социални клъстъри, всеки със своите специфични обещания. Било то на енергичната радикално повлияна от ултра либерализма генерация Х, (легализиране на марихуана, а и в последствие на твърдите наркотици) или пенсионери, (Old Age Security – пенсии) или социално маргинали (индексиране на социалните помощи).

Незабелязано, т.н. “социален контракт“ бе заменен с логиката на маркетинг стратегия за печелене на избори. В България, както е широко известно, този процес е доведен до съвършенство. Както и се очакваше тази изборна еквилибристика до неизбежното фрагментиране на канадското общество на малко печеливши и на губещи т.е. всички останали. Тъй като екипът на Трюдо беше наистина професионален в стратегическото прилагане на микротаргетирането на избирателите, то Либералната партия се нуждаеше само от една трета от националния вот. Звучи познато? Естествено за стратезите на Либералната Партия на първо време тази дълбинна фрагментация се оказа без особено значение.

Не съм убеден, че Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг)

Проблемът е, че Джъстин Трюдо, така и не успя да влезе, фигуративно казано, в обувките на своя баща. Трюдо баща бе политикът, който остави на Канада набор от институции и най-важното идеали, създавайки Хартата на правата и свободите, тоест Конституцията – основата на националното съзнание и самочувствие на съвременна, модерна Канада. Не съм убеден, че синът му Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг). Какво имам предвид:

Човекът на Давос

Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“

Трудно бихме си обяснили изключителното поляризиранеи катастрофалния спад на популярността на традиционно доминиращата политическа сила, Либералната партия, ако не повдигнем завесата зад прякора на Трюдо “Човекът на Давос“. Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“ Да си припомним неговите пророчески думи: “The pandemic represents a rare but narrow window of opportunity to reflect, reimagine, and reset our world“ “Пандемията представлява рядък, но тесен прозорец от възможности за размисъл, преосмисляне и за нулиране на нашия свят.“

Както е добре известно през 2017 г. Клаус Швабтриумфално заяви, че е успял, (забележете термина, който той използва to penetrate), да „проникне“ в кабинета на министър-председателя Джъстин Трюдо поради факта, че много от неговите министри са били членове на програмата на WEF (Световният икономически форум) за млади глобални лидери.

“Бях на прием за премиера Трюдо и знам, че половината от кабинета му или дори повече от половината от кабинета му всъщност са млади глобални лидери“.

Нещо повече, Трюдо, поне на мен доколкото ми е известно,бе единственият лидер на Запад, който не се притесни да използва термина „зануляване“, за да опише канадската пандемична политика (в реч на ООН през ноември 2020 г).

Действително в това отношение Клаус Шваб се оказа прав. Трюдо действително оправда доверието на Световния Икономически Форум, не само повтаряйки буквално WEF “talking points” (опорните точки), но по-важно прилагайки ги в действие, което естествено не остана скрито за широката общественост в Канада.

Бездомници в Канада, просяци, бедност

По време на пандемията средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%.

По време на пандемията, както вече писах по-рано, средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%. Малките и средни бизнеси бяха принудени да поемат колективно 135 милиарда долара дълг, тоест средно 170 000 долара за бизнес.

Така – цената на “зануляването“ бе 213 000 фалити!

В Канада, в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство

Този феномен предизвика безпрецедентно социално, а и здравословно отражение – в страната 1 на всеки 20 канадци (6%) е имал самоубийствени нагласи. Малко контекст – две годни по рано, през 2018, в унисон с WEF политиката на ултра-либерализъм, леките наркотици, като марихуана и канабис бяха легализирани. Успоредно с това особено, при така нареченото поколение Z се породи една своеобразна култура, водеща не само до зависимост (до 24 часа доставка онлайн), но далеч по-опасното чувство за гарантирана съдебна безнаказаност (в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство).

Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани

Вместо достъпът до наркотици да бъде ограничен, особено в контекста на чудовищната опиоидната криза в Канада, където всеки ден шестнадесет канадци са хоспитализирани поради свръхдоза (отравяне) с опиоиди, а само в град Ванкувър 6, предимно млади хора, умират от свръхдоза, правителството на Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани, което накара някои политически некоректни наблюдатели да дефинират тази политика като геноцид срещу младите.

Проф. Ивайло Груев

Проф. Ивайло Груев, Преподавател в Университета в Отава, Канада

Безнаказаността, за което споменах, се дължи също така и на един нов закон, влязъл в сила по същото време. Либерализиране на съдебната система, т. нар “catch and release”, тоест освобождаване под гаранция, превърнало се в де факто в “revolving door” – “въртяща се врата“. В разговорен превод това означава арестуване и (моментално) освобождаване,(!) като задължава полицията и съдиите да следват “принципа на сдържаност“. Тази безпрецедентна по своята логика абсурдна политика, според правителството е трябвало да реши проблема със свръхпредставянето в предварителния арест на уязвими групи като коренното население, бездомните,наркозависимите и не на последно място ЛГБТ общността.

Post Views: 3

ФОКУС

Москва и Техеран направиха своя избор

Published

3 days ago

January 20, 2025

Autor

Днес в Кремъл ще бъде подписано Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и Иран: президентите Владимир Путин и Масуд Пезешкиан ще завършат три години работа по историческия документ.

Защо исторически?

Защото наистина извежда отношенията между двете страни на ниво, безпрецедентно в историята на нашите връзки.

И тази история датира от повече от четири века и половина и е богата на различни събития – откакто сме съседи (в Каспийско море), те имат много измерения. Търговия и война, вражда и приятелство, подчинение на влияние и идеологическа борба, но взаимен интерес и зле прикрита симпатия един към друг, дори през годините на конфронтация, останаха постоянни.

Двете велики сили-цивилизации претърпяха възход и упадък както във вътрешните си работи, така и в отношенията си, но останаха съседи, заинтересовани един от друг. Но почти през всичките тези векове ние живеехме в свят, в който глобалните правила се определяха от Запада или по-скоро от англосаксонците – и това остави сериозен отпечатък върху нашите отношения.

По времето, когато започнаха нашите връзки, величието на древен Иран вече беше нещо от миналото, а Русия, напротив, беше поела по пътя на своя възход. Последната руско-иранска война приключи преди почти два века, но още тогава Иран попадна в сферата на влияние на Великобритания, която се опитваше да попречи на руснаците да достигнат Индийския океан.

И въпреки че Москва никога не е имала планове да завладее Персия, това нямаше значение за Лондон – те безкрайно се страхуваха от попадането на древната страна в руската орбита, виждайки това като заплаха за техните индийски владения (в Лондон постепенно започнаха да вярват в собствения си мит за плановете на руската армия за поход към Индия).

В резултат на това Иран беше разделен на британска и руска зона на влияние, южна и северна – и остана в това положение до средата на миналия век. Москва като цяло беше доволна от тази ситуация, но за гордостта на иранците ограниченият суверенитет и чуждото влияние бяха обидни.

След Втората световна война западното влияние в Иран става преобладаващо и шахът, който поддържа добри отношения със СССР, провежда политика на западнизиране на местния живот. Завърши с ислямската революция – и създаването на уникална система на теократична власт в комбинация с изборните институции на президентско-парламентарна република.

Новият Иран не само скъса със Запада – той се превърна в последователен идеологически и геополитически противник на цялата глобализация, изградена от англосаксонците. През първото десетилетие от съществуването на ислямската република СССР все още беше жив – и отношението към атеистичните комунисти с техния износ на революция (без значение, че това в много отношения не беше така) в Техеран беше враждебно и предпазливо.

Изоставянето на комунистическата идеология след разпадането на Съюза премахна идеологическата пречка пред руско-иранските отношения, но тук Русия се оказа в плен на залога си за сближаване със Запада (и в още по-голяма степен, приемането на западноцентричното геополитическото мислене на нашия елит).

Москва искаше да развие връзки с Техеран, но с поглед към Запада, превръщайки руско-иранските връзки в разменна монета или дори в заложник в играта си с англосаксонците. Всичко това не допринесе за нарастването на доверието към нас сред иранския елит, част от който, позовавайки се на историята, смяташе Русия за същата империалистическа държава като западните сили (въпреки че това беше несправедливо по отношение на Русия дори за 19 век).

През десетите години на нашия век започнаха сериозни промени: Русия, отдалечавайки се от Запада, започна да гледа на Иран като на стратегически партньор, преставайки да обръща внимание на западната пропаганда за страната като част от „оста на злото“. Сближаването беше улеснено от съвместните военни действия на двете страни в Сирия и решаващата роля на Русия в сключването на т. нар. ядрена сделка за иранската ядрена програма.

Двете страни се доближиха до напълно независимото определяне на отношенията и координацията на политиките си на световната сцена: нивото на доверие се повиши, личните връзки се засилиха и последните илюзии за възможността да се договорят поне за относителна нормализация на отношенията със Запада изчезнаха.

След февруари 2022 г. Русия се оказа в положението на супер-Иран: броят на санкциите срещу нашата страна многократно надхвърли иранското ниво. Ислямската република живее под американските санкции повече от четиридесет години и въпреки щетите, които нанасят, изгради свой модел на функциониране.

Опитът да се изтръгне Русия от световната икономика означава не само, че ще трябва да следваме отчасти иранския път, но по-важното е, че етапът на демонтаж на съществуващия световен ред е започнал. Мащабът на санкциите, наложени срещу Русия, показа, че компромис със Запада не може да бъде постигнат, което означава, че Иран, Русия, всички останали санкционирани страни, Китай и Индия са заинтересовани от изграждането на паралелен, алтернативен търговски и финансов механизъм.

Започна процесът на демонтаж на западния световен ред, англосаксонския модел на глобализация – и Русия и Иран са знаменосци в него.

Този процес няма да бъде нито бърз, нито лесен, особено след като е съчетан с геополитически земетресения по света, особено в Близкия изток, който е толкова важен за Иран. И двете страни обаче са направили избор в полза на изграждането на нов световен ред.

И укрепването на двустранното сътрудничество (а то засяга различни области – от военно-промишлени до транспортни и логистични), както и взаимодействието както по регионални, така и по международни въпроси е само материално укрепване на тази историческа стъпка. Русия и Иран вървят заедно към обща цел и сега никой не може да ги отклони от този път.