ФОКУС

САЩ подготвят Източна Европа за бойно поле при евентуална война с Русия

Published

9 months ago

April 27, 2024

Autor

САЩ подготвят България за хуманитарни бомбардировки и демократично унищжаване на населението.

Време е България да заеме твърда позиция за защита на своите интереси

Защита на идентичността и суверенитета: Бъдещето на България в променящия се Европейски съюз

За нито един българин не трябва да е тайна, че нашата държава е с велика история и традиции. Народът ни се е борил да защити ценностите си, да запази културата и самосъзнанието си, да съхрани цивилизацията си. Цивилизация е точната дума, която определя българина. Повече от 1300 години, той е неразделна част от Европа, като център на просветата и прогреса на планетата. От създаването и разпространението на кирилицата по нашите земи през IX-ти век, на която днес пишат над 250 млн. души по света, до създаването на първия електронен компютър от Джон Атанасов или първия модерен пътнически самолет Douglas DC3, където основно участие има авиаторът Асен Йорданов, България е допринесла значително за развитието на европейската цивилизация.

В днешно време, страната ни е член на Европейския съюз. Това е най-големият икономически алианс в света, чиято първоначална идея, след двете световни войни, беше народите на Европа да изградят трайно разбирателство, чрез създаването на общ пазар за свободна търговия. Първоначално, съюзът беше успешен и на европейския континент цареше невиждан десетилетия наред мир. След падането на Берлинската стена през 1989-та, се появи идеята, че Изток и Запад могат да живеят и да се развиват на общ, честен и равноправен пазарен принцип. За съжаление този блян беше краткотраен. Държавите от Източния блок бързо разбраха, че Западът се счита за победител в Студената война и няма никакво намерение да дели хегемонията си. Пример за това са договорите, от Единния европейски акт през 1986 г. до Договора от Лисабон през 2007 г., както и договорите от Маастрихт (1992), Амстердам (1997) и Ница (2004). Чрез тези актове, първоначалния икономическия съюз се превърна в политическа наднационална машина. Бяха въведени за пръв път гласувания с квалифицирано мнозинство в Съвета по някои въпроси, единна валута, създаването на наднационален изпълнителен орган – ЕК, обща гранична и митническа политика, както и се направи опит да се установи Европейска конституция. Идеята зад всичко това е много проста – суверенните държави, сред които и България, да бъдат превърнати в една огромна “наднационална федерация”, ръководена от нисколегитимни, неизбрани от народа бюрократи. Целта за това е ясна: заличаване на държави, граници, култури и ценности, за да се наложи нов световен ред.

Шошана Зубов: Демократичното общество се превръща в дигитална автокрация

Страните от Източна Европа са първите жертви на тази трансформация на ЕС. Достатъчно е само да се погледне, колко европейските институции имат седалище на запад и колко на Изток. В Европейската комисия на източни държави редовно са давани второстепенни ресори. Достатъчно е само да се види Комисията “Фон Дер Лайен“, където България е с ресор “Еразмус+, иновации и култура“, Гърция с “Европейски начин на живот“, а Чехия и Словакия със съответно “Ценности и прозрачност“ и “Междуинституционални отношения и перспективи“. За справка ресорите на Франция, Белгия, Италия, са “Вътрешен пазар“, “Правосъдие“, “Икономика“, а германка е председател на ЕК. Другите основни постове в Съюза се заемат от французойката Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка и испанецът Хосеп Борел, върховния представител на ЕС за външни работи, а белгиецът Шарл Мишел е председател на Европейския съвет. Ясна е тенденцията, че на Изтока е оставена второстепенна роля при взимането на решения и ръководството на съюза.

Урсула фон дер Лайен иска да отпадне правото на вето на страните членки

Без да се задоволяват с това, брюкселските бюрократи се опитват да ограничат още повече ролята на Изтока, както и личните свободи на обикновените хора. В ход е проектът “Европа на две скорости“, чиито основни цели са намаляване на броя евродепутати, намаляване на еврокомисарите, лишаване на определени страни членки от ресори в ЕК, отнемане на правото на вето на страните в Съвета на ЕС. В ход са също и проектите за дигитално евро, чрез който всяка транзакция на всеки европеец ще може да бъде проследявана, а парите в брой де факто ще изчезнат и “военен Шенген“, който ще направи от ЕС придатък на НАТО и ще го подготви за плацдарм срещу евентуален конфликт с Русия.

Какви ще са последиците за България и страните от Изтока от горепосочените стратегии на Брюксел?

На първо място, най-вероятен сценарии е на България да и бъде едностранно наложено, по задкулисен начин еврото като валута. Това ще бъде в контекст, в който страната ни не покрива официалните критерии от договора от Маастрихт, но както се видя от изтеклите записи на ППДБ, Урсула фон дер Лайен “би помогнала“ дори при такъв сценарий. Всъщност това няма да е първия път, в който България е привлечена по заобиколни пътища към евроинтеграцията. Страната ни не покриваше копенхагските критерии и въпреки това стана член на ЕС през 2007 г., като в резултат на неконкурентноспособната ни икономика, индустрията ни беше досъсипана.

Защо България е тласкана към еврото, въпреки волята на над 600 000 българи за провеждане на референдум по въпроса, който скандално не беше допуснат?

Отговорът е ясен – еврозоната е в криза още от гръцката дългова криза, световните транзакции в евро спадат за сметка на американския долара и други валути като китайския юан, страните от еврозоната като Италия, Гърция, Португалия и Испания са с огромни бюджетни и търговски дефицити, външните им дългове, надвишават 100% от БВП, а финансовите институции и фондове, които им отпускат кредити, все повече увеличават лихвените проценти поради влошаващия се кредитен рейтинг. Трябва да се отбележи, че еврозоната няма никакъв шанс да продължи своето съществуване, освен ако не разширява постоянно своя пазар към други държави, които да станат солидарни с дълга на страните от еврозоната. След Хърватия, следващите държави, в които брюкселските бюрократи искат да наложат еврото са Румъния и България. С въвеждане на еврото ще последва и постепенно установяване на цифровото евро, с което всяка една трансакция, всяка една сметка, лихвен процент, данък, глоба или такса ще бъдат контролирани и следени централизирано от Франкфурт.

Други последица за България и за Изтока ще бъде намаляването на броя на евродепутатите в Европарламента. На България повторно ще и бъде наложено, да намали своите представители под претекст, че населението и намалява. То не намалява, а емигрира към западна Европа, поради ниския стандарт на живот, за който отчасти е виновно преждевременното ни приемане в ЕС, но критериите за разпределяне на членовете на ЕП отново са направени, за да облагодетелстват западните страни за сметка на Изтока. Впрочем, в подобна ситуация ще се окажат и страни като Унгария, Словакия, Хърватия, Румъния, Литва, Латвия, Естония и Гърция.

Що се отнася до Еврокомисията и броят еврокомисари, ако Европа на две скорости успее, това означава или понижаване на статута на българския еврокомисар на второстепенен или пълното лишаване на България от ресор в ЕК. Тъй като брюкселските бюрократи считат, че ЕС ще продължава своето разширяване, то няма да има място за ресори за всяка страна и определени държави могат да бъдат лишени от място в ЕК. Съдейки по второстепенните ресори, които са давани на Изтока, то България ще е една от първите, които ще пострада.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

Отнемането на правото на вето в Съвета на ЕС по въпроси, касаещи външните работи, правосъдието, разширяванията ще означава, че България ще бъде лишена от последния си способ да влияе в процеса на взимане на решения в ЕС. Други страни като Унгария, Словакия, Хърватия и Полша ще бъдат също тихи наблюдатели по въпроси като приемането на нелегални мигранти, финансирането на чужди конфликти и режими, подписването на договори за безмитна търговия с трети страни и налагането на противоречиви нрави и ценности.

Роберт Фицо: Словакия няма да подкрепи новия пакт на ЕС за миграцията

Военният Шенген от своя страна е точното определения за това какво чужди сили като САЩ искат за бъдещето на ЕС. Подобряване на инфраструктурата, но не с цел търговия, а с цел намаляване на бюрократичните бариери като митнически проверки и инфраструктурни ограничения за придвижване на военна техника, уеднаквяване на процедурите за трансграничен военен транспорт, улесняване на “военната мобилност“ и готовност за справяне с “потенциални заплахи“.

С други думи, превръщането на Европа, и по-точно източната и част, в поле за предстоящ конфликт с Русия. В официалните документи на САЩ, Русия е посочен като основен геополитически съперник, но тъй като САЩ, а и Западна Европа не граничат с Русия, не желаят да виждат техните деца в ковчези, то за тази цел ще бъдат използвани източноевропейските народи – чехи, словаци, словенци, българи, румънци, унгарци … Източна Европа е умишлено подготвяна за бойно поле в една евентуална конфронтация с Русия.

САЩ обявяват Черно море за зона на стратегическите си интереси, планират постоянно военно присъствие

За да не се случи този реално апокалиптичен сценарии е нужно източните държави да заявят, че искат да бъдат част от ЕС, но само при условие на равноправие между Изтока и Запада в разпределянето на отговорностите и процесът на взимане на решения за съдбата на съюза. Това минава през следните структурни промени в ЕС :

– Реформиране на ЕК и Съда на Европейския съюз, съставени от неизбрани бюрократи и съдии, и връщане на държавите членки на тяхната независимост и контрол върху собствените им закони и бюджети;

– Пълно преструктуриране на европейската миграционна политика като се върне правото на всяка страна да определя сама, дали желае или не да приема мигранти на своя територия;

– Възстановете върховенството на националното право над европейското, с цел да се избегнат скандални текстове като Истанбулската конвенция, която е противоконституционна, но от Брюксел се опитват да я наложат силово в българския правен ред;

– Вземане на решения с референдум по въпроси във всяка страна член, за членуването в алианси, съюзи (вкл. парични, икономически или енергийни) и организации, както и по въпроси, отнасящи се до бъдещи разширявания на ЕС;

– Отхвърлянето на проекта за цифрово евро и установяването на правото за плащане в брой, като основно право в ЕС;

– Денонсирането на несправедливи споразумения за свободна търговия като тези с Меркосур, Украйна, Кения, Канада, отговорни за катастрофалния търговски баланс на ЕС и съсипването на европейското селско стопанство и прилагането на огледални клаузи във всеки търговски договор на ЕС с трети страни с цел да се защити европейския потребител и европейската индустрия;

– Запазване на основните индивидуални свободи чрез отхвърляне на плановете на Европейската комисия за цифровите портфейли, цифровите здравни досиета, цифровите шофьорски книжки;

– Гарантиране на свободата на словото, чрез премахване на Акта на ЕС за цифровите услуги, както и премахване на всички ограничаващи свободното изразяване на мнение мерки, наложени от Европейската комисия в социалните мрежи и пресата. Също така и възстановяване на анонимността на потребителите и забраната за съхранение на данни.

– Обединяване на европейските държави към паневропейски стратегически проекти за съвместно изграждане по примера на Еърбъс, с цел ЕС да бъде конкурентноспособен на Китай и Америка в областта на науката и високите технологии.

Текущата политика на ЕС, особено що се отнася до новите членки от Източна Европа, изисква сериозно преосмисляне, с цел да се гарантира, че всички държави са равнопоставени партньори в съюз, който цени и защитава тяхната национална идентичност. Време е България и другите източноевропейски държави да заемат твърда позиция за защита на своите интереси, като настояват за структурни реформи в ЕС, които възвръщат властта и решенията на национално ниво и гарантират, че всяка страна може да ръководи независимо своята политика и икономика в рамките на общия пазар. Това не само ще спомогне за по-балансираното развитие на всички европейски държави, но и ще осигури устойчивост и дългосрочно благоденствие на европейската общност, основано на взаимно уважение и равенство.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 2

Related Topics:българия измама конспирация корупция лъжа политика свят

Up Next

Авторът на “Дълбоката държава” предупреди, какво бъдеще ни готви глобалният елит

Don't Miss

Шефа на МААЕ Рафаел Гроси лъже безочливо пред ООН

ФОКУС

Битката за бъдещето започва – истинска кървава война по света

Published

2 days ago

January 21, 2025

Autor

Алекс Крайнер: Битката за бъдещето започва – истинска кървава война на глобално ниво – ден след встъпването на Тръмп

В анализ, публикуван в ZeroHedge, пазарният анализатор и мениджър на хедж фондове Алекс Крайнер разглежда драматичните предсказания на Стив Банън, бивш политически стратег на Доналд Тръмп и водещ на популярното предаване „War Room“ за близкото бъдеще. В разговор, проведен по Zoom, Банън очертава апокалиптична визия за предстоящите дни на света, като поставя в центъра на дебата мащабен конфликт, който ще започне веднага след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като 47-ми президент на САЩ.

„Дните на буря започват“ – Предстоящата битка според Банън

Стив Банън: „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп.Той вещае буквално апокалиптична война между Дълбоката държава и новата американска власт”

Банън, който е известен със своите остри коментари и директен стил, започва разговора с прогноза, която е едновременно тревожна и вдъхновяваща. „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп. „Това няма да бъде просто поредната политическа промяна. Това ще бъде нападение, което ще промени света завинаги.“

Банън подчертава, че врагът в тази битка не са външни сили като Китай, Русия или Иран, както може да се предположи. Според него истинската заплаха идва отвътре, т.е. в САЩ – от „техните“, т.е. глобалният елит, който контролира най-мощната империя в света. „Тези хора няма да се откажат от властта си доброволно. Те ще се борят до смърт,“ заявява Банън и добавя, че тази битка не е просто политически конфликт, а борба за оцеляване. „Ако Тръмп и екипът му не успеят, те ще ги унищожат – до последния човек,“ предупреждава той.

Исторически уроци: Жертвите на свободата

Подписалите декларацията за независимост на САЩ. Петима са хванати от британците и измъчвани до смърт. Останалите са разорени, членове на семействата им са избити

За да илюстрира мащаба и значението на тази борба, Банън прави паралел с подписалите Декларацията за независимост през 1776 година, с което се откъсват от Британската империя. Той ги описва като смели и решителни мъже, които са били готови да жертват всичко за свободата. „Тези хора не бяха просто бунтовници. Те бяха заможни, образовани мъже, които разбираха рисковете. Ако бъдат хванати, щяха да бъдат обесени или измъчвани до смърт,“ посочва той. Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко – домове, имущество и дори своите семейства. „Тези мъже се жертваха за независимостта, точно както хората около Тръмп са готови да се борят срещу най-могъщите сили на света,“ подчертава той.

Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко и предупреждава, че това ще очаква и екипа на Доналд Тръмп, ако се провали

„От 56-те подписали (Декларацията за независимост), 24 са били юристи и съдии, 11 са били заможни търговци, 9 са били фермери и големи земевладелци. Подписвайки Декларацията за независимост, те са предизвикали гнева на (Британската) империята, знаейки, че ако бъдат заловени, наказанието им ще бъде смърт. Петима от тях наистина са хванати от британците като предатели и измъчвани до смърт. Дванадесет от тях са имали домове, които са разграбени и изгорени. Двама загубват синовете си (убити), а на още двама синовете си заловени и хвърлени в затвора. Картер Бракстън, богат търговец, видял как всичките му кораби бяха потопени от британския флот. За да изплати дълговете си, той бил принуден да продаде имотите си и умира в мизерия. Други преминаха през мъчителни изпитания и загубиха всичко. На много от тях семействата им са избити.“

Невидимите врагове и глобалният авторитаризъм

Банън не е единственият, който изразява опасения за бъдещето на света. В разговора участва и Кристин Андерсън, член на Европейския парламент и представител на германската партия AfD. Тя обръща внимание на тревожната тенденция към авторитаризъм в Европа. „Властите в Германия, Великобритания и Франция вече не се крият. Те открито приемат авторитарни мерки,“ заявява евродепутатката Андерсън.

Според нея в Германия изборите скоро могат да бъдат отменени, а социалните медии ще бъдат подложени на строга цензура. Андерсон посочва също така новия климатичен закон във Великобритания, който според нея ще постави икономиката на страната в изключително тежка ситуация. „Това е част от по-голям план за ограничаване на свободата и налагане на контрол върху населението,“ добавя тя.

Рисковете за САЩ и Европа: хаос и насилие

Банън е категоричен, че не само САЩ, но и Европа я чака саботаж, тероризъм и разруха: Това е само началото. Истинската битка започва сега

Банън предупреждава, че борбата срещу глобалния елит няма да бъде лесна и че може да доведе до хаос и насилие. „Ще видим саботаж, убийства, тероризъм и разрушения. Това няма да бъде просто политическа битка – това ще бъде истинска война,“ казва той. Според него както в САЩ, така и в Европа, хората ще станат свидетели на мащабни кризи, които ще поставят основите на новия световен ред. „Това е само началото. Истинската битка започва сега,“ категоричен е Банън.

Банън напомня и личната цена, която е платил за убежденията си и защото е бил в екипа на Тръмп: Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация

Личната цена на борбата

Банън споделя и своите лични преживявания, като подчертава цената, която плаща за своите убеждения. „Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация,“ казва той. Той подчертава, че хората, които стоят зад Тръмп, също са готови да платят висока цена, защото разбират залозите в тази битка. „Това не е просто борба за власт. Това е борба за бъдещето на човечеството,“ заявява Банън.

Съдбата на света в баланс

Алекс Крайнер завършва анализа си с мрачна, но и с вдъхновяваща нотка. Според него това, което предстои, ще бъде една от най-значимите битки в историята на човечеството. „Това е война, която няма да се води само с оръжия, но със сигурност ще бъде една от най-важните в световната история,“ пише Крайнер.

Той подчертава, че тази борба няма да бъде само за САЩ или Европа, а за целия свят. „Силите, които контролират тази империя, няма да се предадат без бой. Но онези, които се борят за свобода, са решени да направят всичко възможно, за да победят,“ заключава той.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 3

ФОКУС

Защо бе отстранен Джъстин Трюдо?

Published

2 days ago

January 21, 2025

Autor

Проф. Ивайло Груев: Канада, “The Great Reset”. Защо Джъстин Трюдо бе отстранен? Възможен ли е разпад на страната?

„Всъщност изпитвам известно възхищение към Китай, защото тяхната диктатура им позволи да обърнат икономиката в правилната посока.“ Джъстин Трюдо.

Ако пътят към ада е постлан с добри намерения, то, вече, бившият министър председател на Канада Джъстин Трюдо, както иронично отбеляза един канадски журналист, със сигурност, би трябвало да е собственик на асфалтова компания. Той обеща помирение, каквото и да означава това, с коренното население, драматично увеличаване на размера на средната класа, и разбира се основното в неговата стратегия – справяне с измененията на климата. Така бе трасирано бъдещето на Канада по провъзгласените от него “лъчезарни пътища“. Нещо наподобяващо на МАГА на Тръмп, естествено със специфичен канадски привкус.

Джъстин Трюдо, премиер на Канада

Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени

Неговите опоненти от Консервативната партия изказаха основателни опасения. Въпреки външността и безспорния чар като на незабравимия Ален Делон (в младежките му години приликата е очевидна), всъщност Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени. Те трудно биха се възприели като сериозни акредитации за квалификациите наминистър председател на втората по големина страна в света и една от водещите страни на Г 7.

Разбира се фамилията Трюдо продължава да резонира в съзнанието на Канадското общество. По-възрастните гласоподавателите усетиха, по-скоро припознаха с небезвестна доза носталгия, екзалтацията от годините на Трюдо баща и решиха да му дадат шанс. Казвайки си в крайна сметка защо пък не.

Избирането на Джъстин Трюдо беше опит за възстановяване на визията на Пиер Елиът Трюдо за една прогресивна, двуезична, мултикултурна, и най-вече справедлива и щедра социална Канада, завистта на света и в най-силния имиграционен “магнит“. Но за разлика от картезианската прецизност и интелектуална елегантност на Трюдо-баща, това което Джъстин Трюдо предложи бе един младежки ентусиазъм, гарниран с безспорен “fun“, особено за представители на нежния пол. Тоест канадците решиха без особено да се замислят да спонсорират епизод №2 на феномена, наречен, Трюдомания.

След десетилетие ориентираното основно към бизнеса консервативно правителство на Стивън Харпър, 2007-2015, чиято, да си признаем откровено, харизма бе толкова жизнена колкото на снежен човек през месец април изненадващото представяне на Трюдо-младши се възприекато глътка свеж въздух в монотония и безцветен политически живот на страната.

Едва на 36 години Трюдо бе избран в Парламента представлявайки работнически квартал на Монреал. Само няколко години по-късно през 2015 г. бе вече избран за лидер на Либералната партия. Тази победа бебезпрецедентна в дългогодишната традиция на Либералната партия: бивш гимназиален учител, без всякакъв политически опит и с доста лековата биография (освен фамилното си име, разбира се) успя да издигне Либерална партия, от трето място през 2011 г. (най-лошото й представяне в историята), до първо място, буквално следвайки стъпките на баща си.

Без съмнение, както и се очакваше, Трюдо-младши се наслади на един продължителен “меден месец“. За известен период той дори бе коронясан за “дарлингът“ на световните (включително Европейски) медии. Причините? Прекалено млад по установените стандарти за политик от такъв ранг, чаровен и перфектно двуезичен (в неговия случай; френският и английският са майчини езици, за разлика от мнозинството англоезични политици, които говорят на силно развален, а понякога на неразбираем френски) и на всичкото отгоре потомствен политически аристократ.

Трюдо легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Първите успехи на правителството на Трюдо бяха свързани с намаляване на детската бедност, увеличаване на данъците за богатите и намаляване на данъците за средната класа. Както и опити за подобряване на живота на коренното население на Канада, чийто жизнен стандарт по-скоро принадлежи на страна от Третия, ако не и от Четвъртия свят и е с право източник на национален позор.

Той легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Днес Канада е дълбоко деморализирана, силно поляризирана, особено разочарована от 9-те години управление на Трюдо, чиято популярност стигна до катастрофалните 16%, най-ниският регистриран спад на министър-председател в историята на страната.

Причина за това бе, нека така да го наречем, “иновативният“ начин на управление. Лозунгите за единство, благосъстояние и просперитет на средната класа, както и съхранението на национална идентичност на базата на мултикултурализма, останаха в, употребявайки енигматичния термин, небитието. Оказа се, както на времето съветваше Макиавели, че политиките имат своята дуалистична същност, особено по време на предизборните кампании. Но с една съществена уговорка. Тези политики, бяха много грижливо калибрирани, целейки да задоволят специфични, конкретни групи гласоподаватели. Обществото бе разделено на социални клъстъри, всеки със своите специфични обещания. Било то на енергичната радикално повлияна от ултра либерализма генерация Х, (легализиране на марихуана, а и в последствие на твърдите наркотици) или пенсионери, (Old Age Security – пенсии) или социално маргинали (индексиране на социалните помощи).

Незабелязано, т.н. “социален контракт“ бе заменен с логиката на маркетинг стратегия за печелене на избори. В България, както е широко известно, този процес е доведен до съвършенство. Както и се очакваше тази изборна еквилибристика до неизбежното фрагментиране на канадското общество на малко печеливши и на губещи т.е. всички останали. Тъй като екипът на Трюдо беше наистина професионален в стратегическото прилагане на микротаргетирането на избирателите, то Либералната партия се нуждаеше само от една трета от националния вот. Звучи познато? Естествено за стратезите на Либералната Партия на първо време тази дълбинна фрагментация се оказа без особено значение.

Не съм убеден, че Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг)

Проблемът е, че Джъстин Трюдо, така и не успя да влезе, фигуративно казано, в обувките на своя баща. Трюдо баща бе политикът, който остави на Канада набор от институции и най-важното идеали, създавайки Хартата на правата и свободите, тоест Конституцията – основата на националното съзнание и самочувствие на съвременна, модерна Канада. Не съм убеден, че синът му Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг). Какво имам предвид:

Човекът на Давос

Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“

Трудно бихме си обяснили изключителното поляризиранеи катастрофалния спад на популярността на традиционно доминиращата политическа сила, Либералната партия, ако не повдигнем завесата зад прякора на Трюдо “Човекът на Давос“. Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“ Да си припомним неговите пророчески думи: “The pandemic represents a rare but narrow window of opportunity to reflect, reimagine, and reset our world“ “Пандемията представлява рядък, но тесен прозорец от възможности за размисъл, преосмисляне и за нулиране на нашия свят.“

Както е добре известно през 2017 г. Клаус Швабтриумфално заяви, че е успял, (забележете термина, който той използва to penetrate), да „проникне“ в кабинета на министър-председателя Джъстин Трюдо поради факта, че много от неговите министри са били членове на програмата на WEF (Световният икономически форум) за млади глобални лидери.

“Бях на прием за премиера Трюдо и знам, че половината от кабинета му или дори повече от половината от кабинета му всъщност са млади глобални лидери“.

Нещо повече, Трюдо, поне на мен доколкото ми е известно,бе единственият лидер на Запад, който не се притесни да използва термина „зануляване“, за да опише канадската пандемична политика (в реч на ООН през ноември 2020 г).

Действително в това отношение Клаус Шваб се оказа прав. Трюдо действително оправда доверието на Световния Икономически Форум, не само повтаряйки буквално WEF “talking points” (опорните точки), но по-важно прилагайки ги в действие, което естествено не остана скрито за широката общественост в Канада.

Бездомници в Канада, просяци, бедност

По време на пандемията средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%.

По време на пандемията, както вече писах по-рано, средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%. Малките и средни бизнеси бяха принудени да поемат колективно 135 милиарда долара дълг, тоест средно 170 000 долара за бизнес.

Така – цената на “зануляването“ бе 213 000 фалити!

В Канада, в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство

Този феномен предизвика безпрецедентно социално, а и здравословно отражение – в страната 1 на всеки 20 канадци (6%) е имал самоубийствени нагласи. Малко контекст – две годни по рано, през 2018, в унисон с WEF политиката на ултра-либерализъм, леките наркотици, като марихуана и канабис бяха легализирани. Успоредно с това особено, при така нареченото поколение Z се породи една своеобразна култура, водеща не само до зависимост (до 24 часа доставка онлайн), но далеч по-опасното чувство за гарантирана съдебна безнаказаност (в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство).

Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани

Вместо достъпът до наркотици да бъде ограничен, особено в контекста на чудовищната опиоидната криза в Канада, където всеки ден шестнадесет канадци са хоспитализирани поради свръхдоза (отравяне) с опиоиди, а само в град Ванкувър 6, предимно млади хора, умират от свръхдоза, правителството на Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани, което накара някои политически некоректни наблюдатели да дефинират тази политика като геноцид срещу младите.

Проф. Ивайло Груев

Проф. Ивайло Груев, Преподавател в Университета в Отава, Канада

Безнаказаността, за което споменах, се дължи също така и на един нов закон, влязъл в сила по същото време. Либерализиране на съдебната система, т. нар “catch and release”, тоест освобождаване под гаранция, превърнало се в де факто в “revolving door” – “въртяща се врата“. В разговорен превод това означава арестуване и (моментално) освобождаване,(!) като задължава полицията и съдиите да следват “принципа на сдържаност“. Тази безпрецедентна по своята логика абсурдна политика, според правителството е трябвало да реши проблема със свръхпредставянето в предварителния арест на уязвими групи като коренното население, бездомните,наркозависимите и не на последно място ЛГБТ общността.

Post Views: 3

ФОКУС

Москва и Техеран направиха своя избор

Published

2 days ago

January 20, 2025

Autor

Днес в Кремъл ще бъде подписано Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и Иран: президентите Владимир Путин и Масуд Пезешкиан ще завършат три години работа по историческия документ.

Защо исторически?

Защото наистина извежда отношенията между двете страни на ниво, безпрецедентно в историята на нашите връзки.

И тази история датира от повече от четири века и половина и е богата на различни събития – откакто сме съседи (в Каспийско море), те имат много измерения. Търговия и война, вражда и приятелство, подчинение на влияние и идеологическа борба, но взаимен интерес и зле прикрита симпатия един към друг, дори през годините на конфронтация, останаха постоянни.

Двете велики сили-цивилизации претърпяха възход и упадък както във вътрешните си работи, така и в отношенията си, но останаха съседи, заинтересовани един от друг. Но почти през всичките тези векове ние живеехме в свят, в който глобалните правила се определяха от Запада или по-скоро от англосаксонците – и това остави сериозен отпечатък върху нашите отношения.

По времето, когато започнаха нашите връзки, величието на древен Иран вече беше нещо от миналото, а Русия, напротив, беше поела по пътя на своя възход. Последната руско-иранска война приключи преди почти два века, но още тогава Иран попадна в сферата на влияние на Великобритания, която се опитваше да попречи на руснаците да достигнат Индийския океан.

И въпреки че Москва никога не е имала планове да завладее Персия, това нямаше значение за Лондон – те безкрайно се страхуваха от попадането на древната страна в руската орбита, виждайки това като заплаха за техните индийски владения (в Лондон постепенно започнаха да вярват в собствения си мит за плановете на руската армия за поход към Индия).

В резултат на това Иран беше разделен на британска и руска зона на влияние, южна и северна – и остана в това положение до средата на миналия век. Москва като цяло беше доволна от тази ситуация, но за гордостта на иранците ограниченият суверенитет и чуждото влияние бяха обидни.

След Втората световна война западното влияние в Иран става преобладаващо и шахът, който поддържа добри отношения със СССР, провежда политика на западнизиране на местния живот. Завърши с ислямската революция – и създаването на уникална система на теократична власт в комбинация с изборните институции на президентско-парламентарна република.

Новият Иран не само скъса със Запада – той се превърна в последователен идеологически и геополитически противник на цялата глобализация, изградена от англосаксонците. През първото десетилетие от съществуването на ислямската република СССР все още беше жив – и отношението към атеистичните комунисти с техния износ на революция (без значение, че това в много отношения не беше така) в Техеран беше враждебно и предпазливо.

Изоставянето на комунистическата идеология след разпадането на Съюза премахна идеологическата пречка пред руско-иранските отношения, но тук Русия се оказа в плен на залога си за сближаване със Запада (и в още по-голяма степен, приемането на западноцентричното геополитическото мислене на нашия елит).

Москва искаше да развие връзки с Техеран, но с поглед към Запада, превръщайки руско-иранските връзки в разменна монета или дори в заложник в играта си с англосаксонците. Всичко това не допринесе за нарастването на доверието към нас сред иранския елит, част от който, позовавайки се на историята, смяташе Русия за същата империалистическа държава като западните сили (въпреки че това беше несправедливо по отношение на Русия дори за 19 век).

През десетите години на нашия век започнаха сериозни промени: Русия, отдалечавайки се от Запада, започна да гледа на Иран като на стратегически партньор, преставайки да обръща внимание на западната пропаганда за страната като част от „оста на злото“. Сближаването беше улеснено от съвместните военни действия на двете страни в Сирия и решаващата роля на Русия в сключването на т. нар. ядрена сделка за иранската ядрена програма.

Двете страни се доближиха до напълно независимото определяне на отношенията и координацията на политиките си на световната сцена: нивото на доверие се повиши, личните връзки се засилиха и последните илюзии за възможността да се договорят поне за относителна нормализация на отношенията със Запада изчезнаха.

След февруари 2022 г. Русия се оказа в положението на супер-Иран: броят на санкциите срещу нашата страна многократно надхвърли иранското ниво. Ислямската република живее под американските санкции повече от четиридесет години и въпреки щетите, които нанасят, изгради свой модел на функциониране.

Опитът да се изтръгне Русия от световната икономика означава не само, че ще трябва да следваме отчасти иранския път, но по-важното е, че етапът на демонтаж на съществуващия световен ред е започнал. Мащабът на санкциите, наложени срещу Русия, показа, че компромис със Запада не може да бъде постигнат, което означава, че Иран, Русия, всички останали санкционирани страни, Китай и Индия са заинтересовани от изграждането на паралелен, алтернативен търговски и финансов механизъм.

Започна процесът на демонтаж на западния световен ред, англосаксонския модел на глобализация – и Русия и Иран са знаменосци в него.

Този процес няма да бъде нито бърз, нито лесен, особено след като е съчетан с геополитически земетресения по света, особено в Близкия изток, който е толкова важен за Иран. И двете страни обаче са направили избор в полза на изграждането на нов световен ред.

И укрепването на двустранното сътрудничество (а то засяга различни области – от военно-промишлени до транспортни и логистични), както и взаимодействието както по регионални, така и по международни въпроси е само материално укрепване на тази историческа стъпка. Русия и Иран вървят заедно към обща цел и сега никой не може да ги отклони от този път.