БАНКЕРЪ
С помощ от агенти в БНБ: ДС отгледа 864 кредитни милионери
„Другари, назначаваме ви за милионери!“ – тези думи изрекъл веднага след Десети ноември покойният премиер Андрей Луканов. Поне така твърди в свое интервю през 2011 г. небезизвестният фараон Иво Недялков, президент на фалиралата финансова пирамида „Ийст Уест Интернешънъл Груп“, предаде „Уикенд“.
Недялков, който навремето е бил в комсомола, разказва за среща през ноември 1989 г. на члена на Политбюро на ЦК на БКП Луканов с повече от 200 стопански дейци, състояла се в Българската стопанска и индустриална асоциация на „Раковски“ 134. По думите на фараона, Луканов информирал за правителствено решение държавни банки да кредитират определени фирми. „Бяхме кадри, на които се разчиташе, че могат да свършат работа“, заявява Недялков.
Така се раждат първите кредитни милионери, за които се оказва, че са свързани с пъпна връз с Държавна сигурност и тоталитарното комунистическо военно разузнаване – РУМНО.
Само за 7 години в бясното ограбване на България тези другари ще разиграят колосалните 2,7 млрд. нови лева, които приравнени към днешното време, са около 25 милиарда лева и дори повече (по онова време луксозен и просторен апартамент в центъра на София струва между 80 000 и 100 000 долара, а сега е над 1 милион евро). За необслужваните кредити, раздавани на юнашко доверие на своите хора и без обезпечение, никой няма да бъде осъден.
След Десети ноември частните банки в България никнат като гъби след дъжд. Дотогава съществуват около 10 търговски банки, сред които „Минералбанк“, „Биохим“, Стопанска банка, „Балканбанк“ и ДСК. По-голямата част от тях са създадени с решение на Политбюро на ЦК на БКП през 1987 г. с цел да обслужват определени отрасли в социалистическата планова икономика, а ДСК – с решение на МС, за да привлече частните влогове. Към нея са прехвърлени Пощенска спестовна каса и национализираните кооперативни популярни банки и земеделски кредитни кооперации.
Крахът на комунистическия режим води до премахване на държавния монопол върху банките. Частните банки се създават въпреки липсата на съответен закон, а в същото време БНБ проспива бума на пирамидите, в които потъват 30 млн. долара спестявания на българите.
Всичко това позволява на определен кръг от лица, свързани с комунистическата номенклатура и ДС, да учредяват нови частни трезори при занижен или отсъстващ ясен контрол. Либералният режим на лицензиране и малкият размер на началния капитал позволяват безконтролното създаване на куп банки, които в почти всички случаи започват своята дейност със заем от държавните.
В същото време БНБ се отнася бащински към новосъздадените от агенти на ДС и РУМНО трезори. Причината е твърде прозаична – управата на БНБ в първите години на прехода, както и в периода на кабинета „Виденов” от 1994 до 1997 г., който ще се запомни и с фалита на голяма част от банките и грабежа на спестяванията на хиляди българи, е била в ръцете на лица, свързани с ДС. Това разкрива доклад на Комисията по досиетата, обхванал 309 лица, от които 26 са свързани с репресивните структури на комунистическия режим.
По едно или друго време за структурите на ДС са работили и тримата висши ръководители на Централната банка между края на 1989 и средата на 1997 г. – периодът на най-мрачните загадки, свързан с две финансови катастрофи, поява на първите частни банки, парцелиране и разграбване на държавните финансови институции.
Иван Драгневски, който точно на 10 ноември 1989 г. става член на Управителния съвет на банката, а от 20 декември същата година до 9 януари 1991 г. е неин председател, е бил осведомител на Второ главно управление (ВГУ) на ДС (контраразузнаването) в периода 1972 г. – 1978 г с псевдоним Гораст. После е повишен в секретен сътрудник и е прехвърлен към Първо главно управление (ПГУ) на ДС (външнополитическото разузнаване на режима) като от агентурния му псевдоним отпада една буква и той става Горас.
Наследникът му в УС на банката и неин управител от 9 октомври 1991 до 24 януари 1996 година Тодор Вълчев е бил също агент на ВГУ, вербуван за първи път през 1951 г. и повторно през 1973 г.
Комисията е открила писма от юни 1990 г. с искане да бъдат заличени от всички картотеки данните за агент Сотир, какъвто е бил псевдонимът на Тодор Вълчев. От него поста управител на БНБ поема друг сътрудник на ДС – Любомир Филипов. Между 1972 г. и 1974 г. той е агент на Първо главно управление (ПГУ) на ДС (външнополитическото разузнаване на режима) по линия на научно-техническото разузнаване с артистичния псевдоним Ровър.
Точно на 10 ноември 1989 г. става началник на управление в банката, а от юли 1991 г. е член на нейния Управителен съвет. От 14 септември 1994 г. е заместник на Тодор Вълчев до 24 януари 1996 г., когато заема поста управител на БНБ. На този пост той остава до юни 2007 г. и е сменен след идването на власт на ОДС.
В периода 1989 г. -1997 г. на високи постове в БНБ са и други лица, работили за ДС. Тодор Чавдаров е първи зам.-председател на банката и член на нейния УС от 10.11.1989 г. до 31.03.1991 г. Той е съдържател на явочна квартира към ВГУ, а псевдонимът му е Троян. Пламен Илчев, който е бил агент и секретен сътрудник на две главни управления на ДС, е подуправител на БНБ и член на Управителния ѝ съвет от 30 юни 1996 г. до 16 юни1997 г.
Сътрудници на ДС са били и още двама членове на УС на банката от 1991 до средата на 1996 година – Стоян Шукеров с псевдоним Огнян е секретен сътрудник на ПГУ и Камен Тошков – агент Петър на ДС в Пловдив, във ВГУ и в Четвърто (икономическо) управление на ДС. Компания му правят и двама началници на управления в същия период – Георги Нешев и Иван Вълков, както и шефът на отдел Александър Урумов.
Политикът Венцеслав Димитров е бил сътрудник на ВГУ на ДС с псевдоним Попов. От 9 октомври 1991 г. до 10 юни1997 г. Димитров е член на Пленарния съвет на БНБ. Свързан с ДС е бил и главният ревизор на БНБ от ноември 1996 г. до края на 1997 г. Кольо Парамов като резидент с псевдоним Яков. Комисията разкрива като свързан с ДС и члена на УС на БНБ проф. Стати Статев, бивш ректор на УНСС. Професорът е бил секретен сътрудник на ПГУ – Научно-техническо разузнаване с псевдоним Стойновски.
В следващите години бивши сътрудници на ДС са работили на по-ниски нива в БНБ – включително ръководители на регионални клонове, началници на отдели, двама шефове на почивни бази и дори управителят на ведомствения стол.
В началото на 1995 г. БСП поема управлението на страната с еднопартийно правителство, оглавявано от Жан Виденов. Кабинетът му не провежда необходимите икономически реформи. Неуспешен е опитът да поддържа валутен курс при висок бюджетен дефицит. Това довежда до тотален икономически срив в края на 1996 г. Следва вълна на хиперинфлация от 311%, срив на валутния курс и масови фалити на банки. През 1996 г. пред клоновете им се извиват опашки от ограбени вложители, които се опитват да си спасят спестяванията.
При управлението на ОДС връх взимат обществените настроения за търсене на отговорност както от банкерите, така и от самите кредитни милионери за харизаните лошите кредити (взети и необслужвани) в размер на над два трилиона и седемстотин милиарда лева или 2,7 млрд. нови лева. В тази връзка законодателната инициатива идва от лидера на Зелената партия и в депутат в 38-то Народно събрание Александър Каракачанов.
Той внася Законопроект за отмяна на банковата тайна за лица с несъбираеми кредити, станал известен като Закона за кредитните милионери. Проектът на Каракачанов е приет от парламента през октомври 1997 г. В изпълнение на Закона на 21 януари 1998 г. БНБ подготвя дискета с всички фирми-кредитни милионери и я предоставя на медиите.
На практика чрез този закон БНБ документира имената и данните на над 3000 физически и юридически лица, длъжници на банковата система, фалирала при управлението на БСП (1995 г. – 1997). Установено е, че общият брой на раздадените кредити е 10 762, а кредитополучателите – дружества и лица, са 3000. Това означава, че един субект е теглил средно по три кредита, без да ги връща. Една част от длъжниците връщат 547 млн. деноминирани лева. Това представлява едва около 20% от лошите кредити. Темида обаче си затваря очите за длъжниците.
Едва през 2006 г. кредитните милионери – с дългове над 1 млн. неденоминирани лева, влизат като специална категория в Закона за досиетата, приет по време на управлението на тройната коалиция (БСП, ДПС, НДСВ) с подкрепата на Синята коалиция. Комисията прави няколко проверки. Актуалните й данни, предоставени ни, показват смразяваща картина – установени са 864 кредитни милионери, обявени са обаче 670. Разликата се получава, тъй като по закон не може да се обявява принадлежност към ДС на починали лица.
Кредитните длъжници от ДС са завлекли 23 банки, като най-много са в „Биохим“ – 109 агенти кредитни милионери. През първата половина на 90-те години името на банката нашумя, след като беше направен опит за нейната тайна приватизация от скандалния бизнесмен Дилян Дорон.
Архивите на ДС разкриват имената на ключови фигури сред кредитните милионери – агенти и офицери на тоталитарните комунистически служби. Бизнесменът Красимир Стойчев е първият собственик на цифров мобилен оператор в България – „Мобилтел“, като взима лиценз за него през 1992 г., когато цифровите технологии в телекомуникациите още не са развити, срещу символичните 40 000 долара, при това без търг.
През 1996 г. го продава на руския бизнесмен Григорий Лучански, а през 1997 г. след разваляне на сделката – на руския бизнесмен от еврейски произход Майкъл Чорни. Като собственик на фирмата „Трон“ Стойчев е един от основателите на Г-13 – първата организация на едри български бизнесмени, които днес определяме като олигарси, в която влизаха Илия Павлов, Емил Кюлев, Борислав Дионисиев и др. Стойчев е привлечен за агент от ВГУ на ДС, направление „Икономика“, през 1984 г. с псевдоним Танев, а след това е работил и за създаденото през 1986 г.
Четвърто (икономическо) управление на ДС. Неговата агентурна принадлежност е обявена като член на Съвета на директорите на фирма–длъжник „Нюз холдинг“ АД, издаваща през 90-те години вестник „Стандарт“, чийто създател е той.
Важна фигура сред кредитните милионери е оръжейният търговец Младен Мутафчийски, който почина през 2013 г. В края на 80-те години Мутафчийски е назначен за директор на държавната фирмата „Тератон“, която в този период прави опити да се занимава с ембаргова търговия. След промените развива свой бизнес.
Дълго време е в управата на „Слънчев бряг“ АД. В „Слънчев бряг“ се намира и неговият „Хелена ризортс“, един от най-луксозните и престижни хотелски комплекси в курортния комплекс. Мутафчийски е разкрит като секретен сътрудник на ПГУ на ДС от 1980 г. под псевдонима Михайлов като член на Съвет на директорите на фирмата– длъжник „Балканинвест“.
Други не по-малко важни имена в дългия списък на кредитните милионери са Атанас Тилев – собственик на Банка за земеделски кредит и на Добруджанска банка. Тилев е бил сътрудник на две управления – нелегал от РУМНО с псевдонима Зингер и секретен сътрудник на ПГУ – Румянцев. Тилев в ПГУ се издига до ОРОН – оперативен работник на обществени начала. Това е специална категория в агентурния апарат, която му позволява да създава своя мрежа от агенти. Подобна категория е и „резидент“, какъвто е бил Кольо Парамов.
Друг емблематичен пример е с Георги Агафонов, депутат от „Българския бизнес блок“ в 38-то Народно събрание. Той е собственик на телевизия „7 дни“, която според списъка на кредитните милионери е теглила от банка „Славяни“ два необезпечени кредита за над 380 милиона лева.
Интересното в случая, че Агафонов е в управлението на същата банка, която през 1996 г. е поставена от БНБ под особен надзор, а след това изпада в несъстоятелност. Агафонов е разкрит официално като сътрудник на ДС от Комисията по досиетата при проверката на народните представители през 2007 г. Той е привлечен като агент Здравков на Трето управление на ДС (военното контраразузнаване) от 1980 г.
Списъкът продължава с Янко Янков – директор в БЗК, покойния Венцислав Йосифов – банкер в Първа частна банка и неуспешен кандидат за столичен кмет на БСП (апропо, той се хвали, че е първия човек в България, който си е купил автомобил „Ролс Ройс” – взел си го през 1994 г. за 430 000 долара), Валентин Моллов – „честният частник“ и банкер от ПЧБ и Банка „Моллов“, Христо Александров – Ицо Салфетката, който от келнер в Пловдив се издига до собственик на фалиралата „Агробизнесбанк”, Георги Аврамов – банкер от „Елитбанк“ и собственик на пирамидата „Лекс“ и Петко Колев.
Прав е фараонът Недялков, като казва, че БКП много е разчитала на комсомолците. Петко Колев се издига от секретар на Вузовския комитет на ДКМС във ВИИ „Карл Маркс“, сега УНСС, до банкер в банка „Славяни”, като преди това прави кариера във ПГУ – от секретен сътрудник Серго се издига до офицер – старши разузнавач. Колев се оказва длъжник към пет банки, включително и КТБ.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БАНКЕРЪ
БНБ взе важно решение за банките
Антицикличният капиталов буфер ще е 2% за първото тримесечие на 2026 г.
БНБ определи нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в Република България, на 2% през първото тримесечие на 2026 г. Той има за цел да запази способността на банковата система да посрещне неблагоприятните ефекти от проявленията на бизнес и финансовия цикъл чрез засилване на капиталовата позиция на банките.
При определянето му се вземат под внимание и допълнителни индикатори, фокусирани върху кредитния пазар, задлъжнялостта, пазара на недвижими имоти, както и общото състояние на икономическата среда.
От БНБ напомнят, че от 1 октомври 2024 г. банката въведе изисквания за показателите за кредитните стандарти при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Кредитната динамика в този сегмент и свързаните с нея потенциални системни рискове в средносрочен план са определящ фактор за въвеждането на изискванията. Мярката допълва приложените от БНБ капиталови буфери, като ефектът от прилагането й ще бъде част от регулярното наблюдение и анализ.
Поддържането на антицикличен капиталов буфер засилва капиталовата позиция на банковата система, като подсигурява повишена устойчивост срещу неблагоприятни тенденции в икономическата активност или други потенциални проявления на цикличните системни рискове.
През 2021 г. БНБ повиши нивото на антицикличния буфер, приложим към местни кредитни рискови експозиции, на 1% от 1 октомври 2022 г. и на 1,5% от 1 януари 2023 г., като през септември 2022 г. нивото на антицикличния капиталов буфер беше увеличено допълнително на 2% в сила от 1 октомври 2023 г.
Предвид трайно запазилите се високи темпове на кредитен растеж и несигурността в икономическата среда, антицикличният капиталов буфер на ниво от 2,0% през първото тримесечие на 2026 г. има за цел да засили устойчивостта на банковата система при натиск върху доходността и капиталовата позиция, предизвикан от потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
БАНКЕРЪ
Съдът връща Андрей Гюров като зам.-шеф на БНБ
Нов удар срещу поръчковата КПКОНПИ, която го отстрани от банката
Административният съд в София обяви за нищожно решението на Комисията за противодействие на корупцията /КПК/, с което Андрей Гюров беше отстранен като подуправител на БНБ.
Делото срещу Антикорупционната комисия беше заведено от самия него, след като КПК реши, че е бил в несъвместимост като съдружник в дружество и подуправител на Банката. Комисията реши, че е бил в несъвместимост, като съдружник в „Йонтех Инженеринг“ ООД, както и член на управата на две сдружения – „Балкански – Паница Институт за научни издирвания“ и „Голф-клуб Благоевград“.
Въз основа именно на това решение, Управителният съвет на БНБ отстрани Гюров от поста му.Гюров обжалва, но пред Върховния административен съд. ВАС спря делото и изпрати питания до Съда на ЕС в Люксембург.
Сега Административният съд реши, че изводът на Комисията, че като съдружник в дружество Гюров се е поставил в състояние на несъвместимост с длъжността на подуправител, е незаконосъобразен.
Съдът приема, че оспорваният от Гюров акт е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила, има факти, които не са оценени и изяснени.
Решението на Административния съд не е окончателно и може да се обжалва пред Върховния административен съд.
След промените в Конституцията от края на м.г. управителят и подуправителите на централната банка са сред възможните кандидати за служебни премиери, в случай че не се състави редовно правителство. С решението на КПК на практика Гюров беше в невъзможност да заема този пост. От всички възможни кандидати, сред които президентът да номинира за служебен премиер, Гюров бе единственият, който не е свързан с ГЕРБ и ДПС.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
БАНКЕРЪ
ПИБ купува за 79 млн. евро централата си от двамата си собственици Цеко Минев и Ивайло Мутавчиев
Продавач на сградата в “София тех парк” е дружеството на Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев “Фраксинус инвестмънт”
Новата централа на Първа инвестиционна банка (ПИБ), в която тя се настани през 2022 г., вече е нейна собственост. Това съобщиха от самата институция, като прехвърлянето все още не е вписано в Имотния регистър. В него не се споменава сумата на сделката, а само средна покупна цена на кв. м. – 1756 евро на кв.м. без ДДС. От банката обаче потвърдиха, че става дума за 79 млн. евро, до каквото оценка може да се стигне и с груба сметка – сградата се намира в „София тех парк“ и по данни на строителя ѝ е 45.6 хил кв.м РЗП, от които 30 хил. надземни и около 15 – подземни.
Тези нива не изглеждат особено завишени като за първокласни офис площи със сертификат по BREEAM ниво Excellent, като от ПИБ казват, че решението е базирано на оценка от Colliers International. Това, както и финансовата обосновка на операцията, е особено важно, тъй като, от една страна, банката е публично дружество и подобни решения имат значение за инвеститорите ѝ, а от друга, сделката реално е с двамата ѝ ключови акционери. Продавач е компанията „Фраксинус инвестмънт“, която се притежава поравно от Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, а всеки от тях държи по 31.36% дял в ПИБ.
Днес акциите на банката на Българската фондова борса се понижават с близо 7.5% до под 3.5 лв. за акция, като обаче не е ясно дали движението се дължи на новината, тъй като трендът на понижение е вече от почти два месеца след достигнатите върхове от над 5 лв. през лятото. Поскъпването през пролетта беше движено от неофициална информация за готвена процедура за продажба на банката.
Ефектът за купувача
Дадената обосновка в официалното съобщение е доста обща. „Ползването на сградата през наемния период потвърди очакваните от ръководството положителни ефекти за дейността на банката и ни даде възможност да преценим ефективността и целесъобразността от покупката на този дълготраен актив. През този период са направени необходимите инвестиции в сградата, за да осигурим комфорт на служителите и да продължим да развиваме технологичната дейност. Именно затова придобиването на собствеността на сградата отчитаме като финансово обоснована инвестиция в съответствие с дългосрочната визия за развитие на Fibank, както и необходима стъпка в посока устойчивост и бизнес непрекъсваемост“, гласи цитатът на Никола Бакалов, главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на ПИБ.
Със сигурност обаче сделката оперативно би имала положителен ефект. От една страна, тя ще намали административните разходи за банката. В нейният отчет няма разбивка колко точно наем плаща, но от този на „Фраксинус инвестмънт“ се вижда, че приходите му от наеми за 2022 са били 12.8 млн. лв., а през 2023 г. са нараснали до 14.7 млн. лв. Като се вземе предвид, че сградата е единственият му актив, а като единствени клиенти са посочени ПИБ и дъщерното ѝ „АМС имоти“, може да се предположи, че огромната част от сумата е идвала от банката.
Важно е да се отбележи и че в тези две години от въвеждането в експлоатацията на банката „Фраксинус“ отчита и завидни чисти печалби – 7.3 млн. лв. за 2022 и 8.6 млн. лв. за 2023 г., които в голямата си част се разпределят като дивиденти. Така че явно след придобиването на имота оперативното представяне на ПИБ би се подобрило. От там казаха за „Капитал“, че очакват да се реализира икономия между 6 и 10 млн. лв. годишно.
От друга страна, сделката би трябвало да има и известен ефект върху капиталовите показатели на банката, макар от там да не съобщиха конкретния размер. Тъй като ПИБ е и кредитор на „Фраксинус“, с част от цената ще се покрие кредитът, така че за банката рисково претеглените активи ще спаднат. Вместо това тя ще се сдобие с друг актив – имот за собствено ползване, който обаче не носи кредитен риск. На фона на 1.4 млрд. лв. базов собствен капитал от първи ред (CET 1) обаче това едва ли ще доведе до съществено подобряване на съотношенията.
Самата сделка, макар и да е със свързани лица, е под законовите прагове и не се нуждае от одобрение на общо събрание на акционерите.
Ефектът за продавачите
От гледна точка на Минев и Мутафчиев сделката би трябвало да осигури около 50 млн. евро постъпления. Тя се получава, като от цената около 80 млн. евро се приспаднат около 30 млн. евро задължения на „Фраксинус“ към банката. Каква е печалбата им е малко по-сложно да се каже, тъй като не е ясно за колко точно те придобиват сградата през 2020 г. Предвид че строежът й е финансиран с 37.5 млн. евро кредит от ПИБ обаче, може да се предположи, че двамата получават прилична възвращаемост от инвестицията си. А самата сделка може да се оприличи на нещо като квазидивидент, таргетиран само към Минев и Мутафчиев.
В последните над 15 години от световната финансова криза насам ПИБ не е разпределяла дивиденти. Макар неизменно да отчита печалби, банката ги капитализира, като с голяма част от тях се покриват загуби от обезценки, а също така се осигурява и възможността ѝ да кредитира.
Историята на сградата
Sofia Tech One, както първоначално е кръстена сградата, започва историята си през 2017 г. Тогава правото на строеж на офис сграда от 30 хил. кв.м в „София тех парк“ беше продадено срещу 5.6 млн. лв., като само няколко месеца по-късно държавата продаде съседен терен за подобна по размер сграда срещу почти 10 млн. лв.
Историята на сделката беше повече от спорна – назначеното от тогавашния икономически министър Божидар Лукарски ръководство на държавния парк първо продаде без състезание и доста евтино правото да се строи на въпросния терен на вносителя на Bose Ясен Игнатов, който според публикации в медиите е негов приближен. А само след ден той го препродава срещу горница от 1.6 млн. лв. на компания от строителната група „Маркан“.
Именно тя се зае с изграждането на 12-етажната сграда, като се финансира с въпросния заем от ПИБ. Той първоначално е с 6% годишна лихва като е предвидено да се изплати за 15 години – до 2032 г.
Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев придобиха все още недостроената сграда през 2020 г. Тогава цената не стана ясна, тъй като покупката стана през придобиването на акциите на „Маркан Ти Ай“ – компанията, притежаваща 100% от „Фраксинус“.
Самата банка се насели там две години по-късно, като за нея това беше безспорно оптимизация, тъй като дотогава практически основните функции бяха разделени в две централи – на бул. „Драган Цанков“ 37 и бул. „България“ 81 Г. „Благодарение на това вътрешната комуникация в структурите й е улеснена и бърза. Решенията във връзка с оперативната дейност на банката се взимат своевременно и експедитивно“, пише в съобщението за сделката.
Там самата сграда е описана като разполагаща „с множество приемни за срещи с клиенти, като има изградени зали за обучения, ресторант за служителите и гостите, съвременен фитнес център, покрит паркинг на две нива за служители и е оборудвана с модерен център за съхранение на данни, подходящите комуникационни връзки и технологии за извършване на ежедневната банкова дейност“.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
Метресите във властта
-
EXPRESS TV4 months ago
Бесен скандал между Тошко Йорданов и невежата но нагла Лора Крумова разтресе ефира!
-
EXPRESS TV4 months ago
Превземане. Кои са хората на Пеевски в ГЕРБ и БСП, и има ли КОЙ да го спре. Говори Татяна Дончева
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Главчев изпраща Български войски във фашистка Украйна да убиват руснаци
-
БЪЛГАРИЯ5 months ago
Поредните истерични брътвежи на Пеевски
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
За какво ни е ООН, не върши никаква работа, “Генералния секретар”, не вършеща нищо мижитурка
-
АКТУАЛНО3 months ago
„Такива големи загуби немците отдавна не са имали“: Цяла бригада изчезна. Развръзката е близо
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Патологичния мафиот Борисов отново драпа за президент