Connect with us

СВЯТ

Триумф на цинизма

Avatar photo

Published

on

Резултатът от парламентарните избори на 12 и 19 юни т.г. ще уточни полето на действие на президента Еманюел Макрон и очертанията на неговата програма. Немощта и очевидната липса на представителност на френската политическа система допълват атмосферата на всеобщо разочарование, в момент когато социалното недоволство нараства.

ПРЕИЗБИРАНЕТО на Еманюел Макрон бележи край на един дуел, който огромното мнозинство от избирателите се надяваше да избегне. То вещае нов петгодишен период, лишен от устрем и надежда. Президентът с изтекъл мандат запазва поста си, макар повечето французи да смятат, че резултатите от управлението му са лоши (56%); че през последния петгодишен период ситуацията в страната се е влошила (69%); че предизборната му програма е опасна (51%) и че той обслужва най-вече интересите на привилегированите среди (72%) (1). Това иде да покаже, че единствено отхвърлянето на крайната десница е накарало милиони избиратели на левицата да дадат глас за президент, срещу когото някои от тях вече са готови да излязат на улицата. Причини не липсват: спад на покупателната способност, увеличаване на възрастта за пенсиониране, застой на борбата срещу климатичните промени, ръст на лихвените проценти, наказателни мерки срещу безработните.
Преди пет години британският седмичник Икономист се възнесе до небесата, представяйки на корицата си новоизбрания френски президент, крачещ по водата в костюм, искрящ не по-малко от самодоволната му усмивка. За световната буржоазия, току-що попарена от Брексит и нахлуването на Доналд Тръмп в Белия дом, появата на г-н Макрон на световната сцена представляваше нещо като реванш. От тази победа се очакваше да доведе до отстъпление на крайно десния „популизъм“ и подем на „прогресивния“ либерализъм и глобализацията в Европа. От тази илюзия не остана почти нищо. Успоредно със санитарната криза, трудностите в енергийните доставки и войната в Украйна, в публичния дебат все по-голям дял заемат темите за суверенитета, покупателната способност, възстановяване на делокализираните дейности и екологичното планиране. До такава степен, че на 10 април т.г., след края на мандата на Макрон, антисистемната левица разшири своето влияние, а националистическата крайна десница, която напускащият президент претендираше да ограничи със своята политика, отбеляза силен подем. Тримата им кандидати събраха общо 32,3% от действителните гласове на първия тур (2), срещу 27,8% гласували за държавния глава.
Две седмици по-късно, на втория тур, Марин Льо Пен събра 2 600 000 гласа повече, отколкото през 2017 г., докато съперникът ѝ успя да я победи с 2 милиона гласа по-малко от получените на предишния вот.
Бившият министър на икономиката на Франсоа Оланд извоюва предимство, като запази подкрепата на гласоподавателите социалисти, въпреки че провеждаше политика, която съвсем не бе благосклонна към тях. Той допълни успеха си, пленявайки десните избиратели с фискални и социални отстъпки, съответстващи на техните очаквания. Можем да го похвалим за тази виртуозност. Откакто при Петата република френският президент се избира на преки всеобщи избори, на всеки втори тур участва един десен или един ляв кандидат. На 10 април тази година, провалът и на социалистите, и на десницата разби този сценарий и остави далеч назад обичайните играчи: десницата и социалистите получиха общо 6,5% от гласовете. През 2012 г. постижението им беше 55,81%…
По такъв начин френският президент се превърна в избраник на десницата и „в същото време“ кандидат на лявата буржоазия, която от времето на Франсоа Митеран, през „завоя на строгите икономии“ от 1983 г., договора от Маастрихт през 1992 г., Договора за европейска конституция през 2005 г., привикна (и се задоволи) с неолибералните политики. Вместо да приеме тази очевидност, Макрон предпочете да се представи за демиург на разнородна „идеология“, чиято единствена забележима полза е, че му позволява да действа както намери за удобно. „Проектът за краен центризъм“, проповядва той два дни преди преизбирането си пред шепа приветливи журналисти, почива върху „прегрупирането на няколко политически семейства – от социалдемокрацията, като се мине през екологията, центъра и една отчасти бонапартистка (3), отчасти орлеанистка (4) проевропейска десница“ (5).
Подобни общи впрягове на социалдемократи и орлеанистка десница, европейски еколози и бонапартистка десница са теоретически безпочвени и исторически неподплатени. Но от социологическа гледна точка те позволяват да се дефинира настоящият „буржоазен блок“, „партията на реда“, „горната прослойка на Франция“ – коалицията на всички, които се ужасиха от „жълтите жилетки“ и приеха с облекчение жестокото им репресиране. Същата тази публика посрещна с овации Макрон по време на големия му парижки митинг на 2 април т.г., когато разтръби лозунга, превърнал се незабавно в клип на предизборната му кампания: „Въпреки кризите, ние изпълнихме нашите обещания. За да се противопоставим на масовата безработица – това френско зло, трябваше да атакуваме старите табута за данъчното облагане, правото на труд, осигуряването при безработица.“ Той атакува и други „табута“, като помощите за жилищно настаняване и имуществения данък.
Не бива следователно да се учудваме, че в богаташки и консервативни квартали, като Ньой, ХVІ-ти парижки район и Версай, Макрон получи два пъти повече гласове, отколкото преди пет години, и срази кандидатката на официалната десница Валери Пекрес (6). След смазването на работническото движение през юни 1848 г., последвано от разправата срещу Парижката комуна през 1871 г., монархистите също се почувстваха политически безполезни, тъй като републиканците доказаха на буржоазията, че и те могат да бъдат безпощадни към плебеите. С други думи, Макрон на власт превръща десницата в също толкова непотребна, колкото Социалистическата партия, отдавна прегърнала социаллиберализма и капиталистическата глобализация. Техният общ упадък е допълнителен сигнал за това.
В подкрепа на проекта за „екстремен центризъм“ се оформя слой от консервативни избиратели, състоятелни пенсионери и висши кадри, чийто относителен брой нараства успоредно с възрастта и доходите (7). Електоралната му мощ се подсилва и от високия процент на участието им в изборите (80% при хората от 60 до 69-годишна възраст), докато при младите и в народните среди, далеч по-предразположени към кандидати като Жан-Люк Меланшон или Льо Пен, процентът на участие рязко спада (54% от хората на възраст между 25 и 34 години са участвали тази година на първия тур, срещу 72% през 2017 г.). Лидерът на радикална левица, твърде популярен сред учащите от големите градове и младите пролетарии от непривилегированите квартали, се стреми да ги мобилизира за „третия тур“ – парламентарните избори през юни т.г. Изключително амбициозна задача, като се има предвид, че изборите за народни представители привличат само половината от електората, и то най-състоятелните и най-възрастните слоеве от населението.

Меланшон – „референт на европейската левица“

ПРИ това Жан-Люк Меланшон вече постигна няколко свои цели. В момент когато антисистемната левица е маргинализирана от левия център (Германия, Испания, Португалия), новопокръстена в либерализма (Гърция), несъществуваща (Балтийските държави, Източна Европа) или разгромена (Италия), във Франция тя спечели 21,5% от действителните гласове. И нанесе унизителен разгром на умерените еколози (4,63%) и най-вече на социалистите (1,74%!), които дълго време бяха хегемони в този лагер. Пабло Иглесиас – основател на „Подемос“, превърнал се в политически коментатор след изборния си провал в Мадрид, стигна до заключението, че Меланшон представлява вече „референт на европейската левица“. Никой не е вече в състояние да му оспори тази роля. Ето как френският политик обяснява своя успех: „Никога не отстъпихме от своите основни принципи. Не се задоволихме да отхвърлим света, в който живеем, а предложихме друг (😎.“
Вярно е обаче, че значителен успех на първия тур не гарантира победа. Ръководителят на „Непокорна Франция“ напомни, че вече не става дума да се доказва, а да се управлява. Съотношението на силите остава днес крайно неизгодно за френската левица. Меланшон бе изпреварен от двама кандидати на десницата и крайната десница (Макрон и Льо Пен), а двама други от десницата и крайната десница дишат във врата му (Ерик Земур и Валери Пекрес).
Случва се обаче динамиката да вземе превес над аритметиката. Превръщайки избирателите на Меланшон в арбитри на крайния дуел, резултатът от първия тур позволи кампанията да завърши по-добре, отколкото бе започнала. „Нито една от темите на десните избиратели не попадна в центъра на кампанията за втория тур“, отбеляза с разочарование един голям ултраконсервативен седмичник (9). И наистина, полемиките около несигурността, идентичността, исляма донякъде отстъпиха пред дебатите за покупателната способност, обществените услуги и пенсиите, които накараха Макрон да премине в отбрана, тъй като неговите проекти в тези области са изключително непопулярни.
При това, когато главната амбиция на левицата не е да разобличи политиката на своите противници, а да представя своята собствена, резултатите от първия тур, които бележат извървения път, показват също какво още остава да се свърши. Изминатият път е ясно очертан: Жан-Люк Меланшон удвои изборните резултати в извънморските територии, в сравнение с 2017 г., получавайки дори абсолютен превес в Гваделупа, Мартиника и Гвиана, отчасти поради проявяваната там омраза към Еманюел Макрон. Резултатът е не по-малко впечатляващ в бедните крайградски квартали, където живеят много французи от чуждестранен произход, често мюсюлмани. Освен това Меланшон постигна пробив в средните градски класи, често млади и дипломирани, в общини, където за кметове са избрани социалисти или еколози (Париж, Гренобъл, Монпелие, Рен и др.).
Тези електорати са твърде непостоянни, но политическата дейност и усилията на партийния актив са свършили добра работа. Меланшон имаше чести посещения в отвъдморските територии и засегна в публичните си прояви социални и екологични теми, които са важни за тези територии. Що се отнася до предградията, „Непокорна Франция“ парадоксално получи дивиденти от враждебната и агресивна кампания срещу мюсюлманите, проведена от Ерик Земур и обилно разгласена от медиите, както и от десницата и от няколко министри на Макрон. Последните днес се възмущават от възникването на „мюсюлмански“ или „капсулиран“ вот, сякаш веднъж причислили цялото население към раздухвана заплаха, те претендират да му забранят и да гласува за кандидата, който се е застъпил в негова защита.
Ако левицата, както изглежда, успя отново да превземе бившите червени предградия, макар и по един неочакван път, то нищо подобно не се очертава в крайградските зони, селските общини, бившите бастиони на минната, автомобилната и металургичната промишленост (вече деиндустриализирани) в северната и източната част на страната. Именно на тези територии, повлиявайки на живеещите там работници и служители, но също и на младото поколение, през последните двадесет години крайната десница извърши пробив и успя да пусне корени там, а същевременно бележи застой и дори спад сред ръководните кадри, градското население и пенсионерите.
Подобна ситуация не е специфично френска. Глобализацията и делокализацията (към Китай, Магреба, Мексико или Централна Европа), често покровителствани от политически сили, афиширащи се като леви (американски демократи, британски лейбъристи, европейски социалисти), доведоха до разрив между по-горе изброените и електората от низините (10). Лотарингия и Па-дьо-Кале съответстват на германска Саксония или „червената стена“ (Red Wall) в Северна Англия и Уелс. Въпреки това по тази тема не изглежда да се извличат някакви транснационални поуки. Активистите и ръководителите на левицата не поглеждат достатъчно извън националните граници, като че успехът, последван от провала на Джереми Корбин и Бърни Съндърс, не могат да служат за урок във Франция, Германия или Италия. А големите социологически и електорални промени (разширяване на влиянието на десницата или крайната десница в обществени среди, които навремето оставаха верни на левицата) се наблюдават със същата яснота във всичките тези страни.
Въпреки че остава необходимо, изтъкването на преден план на социални предложения няма да е достатъчно за задържане, възстановяване и най-вече сплотяване на трите силно разнородни групи на просветената буржоазия, градския пролетарият и простолюдието от околоградските зони или селата. С течение на времето при тях са се обособили различни политически идентичности около разнообразни теми, като имиграцията, религията, отношението към автомобила, селския живот. Във Франция, както и другаде, народните среди са разделени от „стена на ценностите“. Липсата на редовни контакти или на мощни организации, осигуряващи спойка между различните съставки, води до възникване на трайни предразсъдъци. Те се чувстват пренебрегвани, презирани, унижавани поради своите вярвания или условия на съществуване. Една предизборна кампания на всеки пет години не може трайно да разчисти недоразумения, редовно подклаждани от медиите и социалните мрежи. По време на изборната кампания канал TF1 поиска от всички кандидати на първия тур да изразят последователно позиции по три теми: сурогатното майчинство, носенето на було в университетите, регламентирането на лова. За кандидат от левицата, всеки отговор на тези въпроси рискува да шокира една от потенциалните групи на неговата коалиция. Буржоазният блок, по-еднороден и по-споен от собствените си интереси, може да преодолее тези трудности.

Нотабили без влияние

ПРЕДИ двадесет години президентът Ширак бе преизбран с гласовете на 61,1% от регистрираните гласоподаватели, срещу Жан-Мари Льо Пен. На 24 април т.г. президентът Макрон получи 38,5% от гласовете на регистрираните избиратели в надпревара срещу дъщерята Льо Пен. Пропадането не е само негово, но и на изтощената политическа система, страдаща от вече непоносима липса на представителност. Крайната десница разполага с 1% от депутатите в Националното събрание, „Непокорните“ с 3%; пет от тринадесетте региона на континентална Франция се възглавяват от социалисти, осем от официалната десница, т.е. от две партии в процес на разпадане. Техните кандидати успяха лесно да съберат петстотин подписа на лица на изборни длъжности, необходими на този, който желае да се кандидатира за президентските избори, а същевременно Марин Льо Пен и Жан-Люк Меланшон едва успяха да се класират. Ан Идалго, кметицата на Париж, получи само 2,3% от гласовете на столичани; а общинарите социалисти на големите градове, които я подкрепяха (Монпелие, Нант, Рен, Лил, Руан, Клермон-Феран…) не предизвикаха особен ентусиазъм по тези места.
Цинизмът на Макрон между двата тура на изборите задълбочи народната неприязън към институциите и тези, които ги олицетворяват. За да елиминира кандидатката на десницата, той плагиатства нейната радикална програма в областта на пенсиите. Веднага след като Пекрес бе отстранена, той се обърна към левицата, съобщавайки, че отсрочването на възрастта за пенсиониране ще бъде предмет на преговори. След като през първия си мандат отказа увеличаване на минималната заплата, днес той защитава обратната теза, както и увеличаване на заплатите на учителите, което обеща два дни преди втория тур. Проявил голямо безразличие по въпросите на околната среда през президентството си, той внезапно обяви „Празник на природата“, подобен на Празника на музиката и обеща, че „големите бизнесмени ще бъдат зелени и екологично отговорни“. Заяви, че изпитва „привързаност към референдумите“, макар че не организира нито един, но и че „не е противник на интегралната пропорционална избирателна система“, макар че се възползва от мажоритарната, за да укрепи авторитарната си власт. Остава само да изяви учудването си, че 28% процента от избирателите, рекорден процент от повече от петдесет години, не се явиха пред урните на 24 април, вместо да подкрепят президент демократ, тъй уважителен към своите съграждани. Но може би предпочита да се чувства обиден, че смазващото мнозинство (79%) от французите предвижда социални действия по време на бъдещия му петгодишен мандат.

СВЯТ

Зеленски скочи срещу министъра си на войната

Avatar photo

Published

on

By

Зеленски обяви война на министъра си на войната?

Зеленски обяви война на министъра си на войната? Украинските следователи са започнали наказателно разследване срещу министъра на отбраната Рустем Умеров – ход, който поражда сериозни въпроси за стабилността на военното ръководство на страната и може да доведе до напрежение с ключовите западни партньори на Киев, съобщава Ройтерс.

Според Националното бюро за борба с корупцията на Украйна (НАБУ), разследването ще проучи дали Умеров е злоупотребил с власт

Според Националното бюро за борба с корупцията на Украйна (НАБУ), разследването ще проучи дали Умеров е злоупотребил с власт, но засега не се съобщават конкретни подробности. Това разследване е инициирано след сигнал от Центъра за борба с корупцията (ЦБК), който обвинява министъра, че незаконно е отстранил ръководителя на Агенцията за обществени поръчки на отбраната (АОПО).

Конфликт в Министерството на отбраната

Основният проблем се корени в решението на Умеров да не поднови договора на ръководителя на АОПО, което предизвика открита конфронтация. Според министъра, агенцията, която е натоварена с ключовата задача да координира покупките на оръжия, не е изпълнила очакванията на армията.

„Въпреки заявения мащаб на обществените поръчки, нашите защитници на фронтовата линия не са усетили осезаем резултат“, заяви Умеров в социалните мрежи.

Тези коментари разкриват дълбоки разногласия в министерството относно доставките на оръжие – тема от изключителна важност за Украйна, която разчита на западна военна помощ в битката си срещу Русия.

Политическите последствия

Този вътрешен конфликт идва в момент, когато Вашингтон, под ръководството на президента Доналд Тръмп, преразглежда политиката си към Украйна

Този вътрешен конфликт идва в момент, когато Вашингтон, под ръководството на президента Доналд Тръмп, преразглежда политиката си към Украйна, включително подкрепата за нейната армия. В същото време Киев отчаяно се опитва да покаже на западните си партньори, че се справя с корупцията, която отдавна е ахилесовата пета на страната.

Групата на седемте най-развити демокрации (Г-7) излезе с изявление, призовавайки украинските власти спешно да намерят решение на този конфликт, за да не се подкопае доверието на международната общност.

АОПО: борба срещу корупцията или политическа разправа?

Агенцията за обществени поръчки на отбраната беше създадена с цел да премахне посредниците при закупуването на военна техника и да сведе до минимум риска от корупция. Назначаването на Марина Безрукова като ръководител на АОПО беше посрещнато с одобрение от западните партньори на Киев и антикорупционните организации.

Но Умеров отправи тежки обвинения към агенцията, твърдейки, че тя се е превърнала в инструмент за „политически игри“ и допуснала изтичане на чувствителна информация. В резултат на това украинското правителство уволни заместник-министъра на отбраната, отговарящ за обществените поръчки – мярка, която допълнително нагнети напрежението.

От своя страна, Безрукова защити работата на агенцията, заявявайки пред Ройтерс, че… не била получавала никакви официални оплаквания срещу нея. Според нея създалата се криза може да усложни бъдещите преговори с доставчиците на оръжия.

„Това на практика в значителна степен проваля една година от работата ни. Доверието се изгражда дълго, но може да бъде разрушено много бързо“, предупреди тя.

Какво следва?

Министерството на отбраната категорично отхвърли обвиненията срещу Умеров и нарече разследването „медийна манипулация“. От ведомството твърдят, че проверката на НАБУ е само формалност и към момента няма доказателства за извършено престъпление.

Въпросът сега е дали този конфликт е част от по-мащабна вътрешнополитическа борба в Украйна или наистина сигнализира за корупция в отбранителния сектор. Един факт обаче е безспорен – нестабилността в министерството идва в критичен момент за страната, когато Украйна губи с всеки ден огромни територии от Русия, която настъпва с лекота, въпреки западната пропаганда, че успехите ѝ са незначителни. По груби сметки, Русия отдавна е завзела територия приблизително на тази на България. Ако и това е незначително?

А, дали да не се търси и повод за страх от Зеленски спрямо Умеров, който се ползва с положителен авторитет в страната също не е въпрос, който да се отминава с лека ръка. Още повече, че независимо колко дълго ще отлага изборите за президент, Зеленски няма да е вечен.

А, дали да не се търси и повод за страх от Зеленски спрямо Умеров, който се ползва с положителен авторитет в страната също не е въпрос, който да се отминава с лека ръка. Още повече, че независимо колко дълго ще отлага изборите за президент, Зеленски няма да е вечен. Планетата Земя знае, че е нелегитимен на стола днес. И вероятността отново да заеме същия пост не е допускана вече от абсолютно никой. Вероятно и от самия него.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Continue Reading

СВЯТ

Тръмп вече уволнява перверзните от Пентагона

Avatar photo

Published

on

By

Тръмп уволнява трансджендърите от Пентагона и отменя безплатните им операции за смяна на пола.

В свой анализ руският международен специалист Малек Дудаков подчертава значимостта на започналите реформи в Пентагона, водени от Доналд Тръмп, които са насочени към промяна на военната структура на САЩ. Първоначалните действия на новия президент включват премахването на спорните социални политики, като например освобождава около 4000 трансджендър военни, наети с обещания за безплатни операции за смяна на пола.

Генерал Ливайн Не лопата, а гребло е приготвил Тръмп за “събудените” генерали в Пентагона

Първоначалните действия на новия президент включват премахването на спорните социални политики, като например освобождава около 4000 трансджендър военни, наети с обещания за безплатни операции за смяна на пола.

Според Дудаков, тази политика на предишните администрации на демократите е довела до огромни финансови разходи – стотици милиони долари, изразходвани за подобни процедури за смяна на пола. „Сега тези скъпо струващи програми са отменени,“ пише анализаторът. Освен това, на висшия команден състав в армията е наложено ограничение за популяризиране на „расово-джендърната идеология“, която се е превърнала в приоритет за демократите, опитвайки се да трансформират американските въоръжени сили в духа на либералните ценности.

Плановете за набор на нов военен персонал в САЩ се провалят с 25-30%, а числеността на американската армия е намалена до 430 000 души – най-ниското ниво от предвоенния 1940 г.

Идеологическите войни и последствията за армията

Тази вътрешна идеологическа битка, посочва Дудаков, е довела до сериозен спад в броя на новобранците. Плановете за набор на нов военен персонал се провалят с 25-30%, а числеността на американската армия е намалена до 430 000 души – най-ниското ниво от предвоенния 1940 г. Тревожна е и статистиката за годността на младежите за военна служба: едва 23% от младите американци отговарят на изискванията, а желанието за служба е на рекордно ниското ниво от 9%. Тази тенденция, според анализатора, е резултат от дългогодишните социални експерименти и идеологически конфликти вътре в системата.

Кризата във военно-промишления комплекс (ВПК)

Докато Тръмп обещава създаването на „Железен купол“ за защита на американското въздушно пространство, производството на системи като Patriot е силно затруднено. производственият капацитет на ракетите за Patriot е ограничен до около ЕДВА 300 броя годишно

Тръмп е изправен пред друга голяма задача – преразглеждане на отношенията с американския военно-промишлен комплекс (ВПК), който е претоварен от поредица международни конфликти. Докато Тръмп обещава създаването на „Железен купол“ за защита на американското въздушно пространство, производството на системи като Patriot е силно затруднено.

Дудаков подчертава, че производственият капацитет на ракетите за Patriot е ограничен до около ЕДВА 300 броя годишно. Тези запаси вече са силно изчерпани заради Украйна и Израел, което отразява общия кризисен характер на американския ВПК. „Разрешаването на тази криза ще бъде значително по-сложно, отколкото премахването на трансджендърните програми в армията,“ добавя анализаторът.

Замразените траншове на USAID: паника в глобалната мрежа на НПО
В друг свой текст Малек Дудаков разглежда последиците от решението на администрацията на Тръмп да замрази финансирането на USAID – една от най-големите хуманитарни организации в света с бюджет от 60 милиарда долара и 10 000 служители.

Ефектът от замразяването на финансирането

Сред засегнатите програми са лечението на болни от ХИВ в Африка, премахването на противопехотни мини в Южна Азия и раздаването на хуманитарна помощ в Сирия

USAID, която управлява широк спектър от хуманитарни проекти, е поставена в състояние на несигурност. Сред засегнатите програми са лечението на болни от ХИВ в Африка, премахването на противопехотни мини в Южна Азия и раздаването на хуманитарна помощ в Сирия. Замразени са и проектите за борба с „руската и китайската дезинформация,“ както и военните траншове.

Особено засегнати от това решение са Украйна и Тайван, които са получавали повече от 10 милиарда долара чрез USAID. Част от тези средства са използвани за хуманитарни цели, а друга – за покупка на американско оръжие, пренасочено към тези региони чрез Пентагона.

„Работещите с финансиране от USAID неправителствени организации (НПО) в целия свят вече изпадат в паника,“ пише Дудаков. Много от тях ще бъдат принудени да затворят врати в рамките на следващите месеци, ако средствата не бъдат възстановени.

Критиката към НПО и глобалните последици

Администрацията на Тръмп разглежда USAID и свързаните с тях НПО като „паразити, прикрепени към американския бюджет.“

Администрацията на Тръмп разглежда USAID и свързаните с тях НПО като „паразити, прикрепени към американския бюджет.“ Според Дудаков, тези организации са се оскандалили не само с дейността си в чужбина, но и с активността си вътре в самите САЩ. Пример за това е помощта, оказвана от някои НПО за нелегално транспортиране на мигранти през южната граница на САЩ.

Сега тези организации ще бъдат подложени на тримесечен одит, който много от тях няма да преминат. „Безгрижният живот на грантове приключва,“ пише анализаторът, като прогнозира, че множество проекти ще бъдат прекратени, а критиките от страна на засегнатите ще стават все по-силни.

Китай и Русия – новите лидери в хуманитарната сфера?

Сред опасенията на НПО е, че намаляването на финансирането ще позволи на Китай и Русия да засилят влиянието си в хуманитарната сфера. Тези две страни вече използват подобни инициативи, за да разширят геополитическото си присъствие в Африка, Азия и Близкия изток

Сред опасенията на НПО е, че намаляването на финансирането ще позволи на Китай и Русия да засилят влиянието си в хуманитарната сфера. Тези две страни вече използват подобни инициативи, за да разширят геополитическото си присъствие в Африка, Азия и Близкия изток. Въпреки това, екипът на Тръмп е убеден, че подобна промяна е необходима. Според тях, премахването на „излишните“ проекти ще освободи ресурси за по-важни стратегически цели, като се намали ненужната тежест върху американския бюджет.

Докато реформите на Тръмп са насочени към премахване на „идеологическата глупост“ и оптимизиране на разходите, последствията от тях водят до сериозни сътресения както в армията, така и в международната хуманитарна общност

Малек Дудаков очертава картина на значителни промени в американската политика – както във вътрешния военен сектор, така и в глобалната хуманитарна мрежа. Докато реформите на Тръмп са насочени към премахване на „идеологическата глупост“ и оптимизиране на разходите, последствията от тях водят до сериозни сътресения както в армията, така и в международната хуманитарна общност.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Continue Reading

СВЯТ

Ерата на голямата измама и объркване

Avatar photo

Published

on

By

Защо Тръмп имаше и все още има до известна степен нужда да се представя като „антисистемен“ приятел на мира и дори на Русия?

Нашето време е епоха на голямо объркване. Има различни причини за това объркване и една от тях е смущението, предизвикано от краха на двата големи „прогресивни“ проекта на ХХ век: „съветският социализъм“, от една страна; и западната социална държава и потребителският капитализъм – от друга (както и моделът на mondialisation heureuse – „щастливата глобализация“, последвал падането на „комунизма“). Днес самата идея за прогреса, която е централна за цялата модерност, е разклатена и подложена на интензивно оспорване.

Характерно за капитализма от самото начало на тази система е, че поставя под въпрос собственото си съществуване и отричане. Прави това под формата на големи революции. Насърчаваше и бе насърчаван – особено в ранните му етапи, от идеологиите на Хуманизма, Ренесанса и Просвещението, които не са съвсем съвместими с това, което означава капитализмът, именно – господството на капитала. Но капитализмът пряко произвежда и своето „отрицание“ под формата на социализма и работническото движение.

Самият капитализъм бе трайно революционно явление не само в икономиката, идеите и политиката, но и във философията, науката и изкуството. От Великата френска революция през 1789 г. и Комунистическия манифест на Маркс и Енгелс в 1848 г. до свалянето на червеното знаме от Кремъл през 1991 г. човечеството премина през епоха на непрекъснато, интензивно и задълбочено поставяне под въпрос на всички свои идеи, институции и възприятия.

Днес, за първи път капитализмът се оказва най-тоталитарната възможна система, контролирайки почти всички институции, които биха могли да ѝ се противопоставят, приемайки формата на „империя на финансите“, чиято власт често надхвърля „видимите“ полюси на властта, като например държавите; система с безпрецедентна икономическа, технологична и „идеологическа“ сила. Обикновено контролът се упражнява повече под формата на „купуване“, даване на „материални облаги“ и по-малко под формата на преследване на хората; поне засега, защото съвсем скоро и това може да се промени.

Предизвикателствата към системата се появяват по-малко в нейния център и повече в нейната периферия. Но тези периферни предизвикателства имат основно отбранителен характер и в момента не предлагат дълбока алтернатива на глобалния капитализъм – пораждащ множеството кризи, каквито например Съветският съюз сочеше след 1917 г.

Монополите не помагат на мисленето

Нашият свят преживява и безпрецедентно отстъпление от критично мислене във всички области (включително от марксизма, който в миналото е бил най-важният и незаменим инструмент за „демистифициране“, анализ и разбиране на социалните отношения и политиката, създадени от човечеството през цялата модерна епоха. Имаме предвид, разбира се, автентичния марксизъм като революционна теория, а не „бюрократичния марксизъм“ на Изтока или „академичния марксизъм“ на Запада). Това отстъпление се улеснява от – и на свой ред допринася за – общото разпространение на объркването.

Крахът на „съветския социализъм“ преди 30 години също продължава да тежи на световната психология и съзнание, обезкуражавайки всеки, който се стреми да промени света. В това отношение интелектуалната и политическата атмосфера, доминираща през трите десетилетия след разпадането на СССР, може да се сравни с трите десетилетия след поражението на Наполеон. (Европа трябваше да изчака повече от три десетилетия след Ватерло, за да преживее нова вълна от демократични революции през 1848 г. Русия също трябваше да изчака две и половина десетилетия, за да започне да се съпротивлява активно на западното настъпление, първо в Сирия, а седем години по-късно и в Украйна).

Сега идеите са „унифицирани“ до най-малкия възможен знаменател и дори по-ниско, което отразява унификацията на материалната основа на системата, т. е. на тези, които контролират световните финанси. Изглежда, че сме навлезли в състояние на технофеодализъм, което донякъде напомня „пророчествата“ на Маркс в Grundrisse (Grundrisse der Kritik der Politischen Ökonomie, в превод:  „Основи на критиката на политическата икономия“ – тетрадки на Карл Маркс, които обхващат всичките шест раздела на неговата критика на политическата икономия, бел. пр.).

Объркването като оръжие на системата

Но объркването също така е необходимо, а следователно – планирано и преднамерено, поради тоталитарния характер на плановете, замислени в рамките на световната „управляваща класа“, в центъра на която са тези, които контролират световния финансов капитал. Разбира се, висшите слоеве на обществото винаги са използвали измамата. Но в епохата на развитие на продуктивния капитализъм тя е била много по-малко необходима, отколкото в епохата на неолиберализма, а още повече в епохата на „капитализма на бедствията“.

Техният план е отвратителен и поради това „не подлежи на контрол“. Понякога някой разкрива малко от това, което мислят управляващите, какъвто е случаят с подлия Барозу, бившето маоистко човече, което подкрепи американците срещу Европа за нахлуването в Ирак, а след това бе избрано да ръководи ЕС, за да се озове накрая в „Голдман Сакс“; и което един ден каза, че целият свят знае, че следващите поколения ще живеят по-зле от сегашните! Но обикновено те крият проектите си и трябва да ги крият. Прикриват ги зад риториката на демокрацията на Байдън (никой не би могъл да измисли по-ефективна клевета на демокрацията от тази на американските демократи, които я отстояват) или зад полуфашистките глупости – макар да са опасни, – които Елон Мъск (понякога наричан „Сорос на Тръмп“) разпространява всеки втори ден. Показателно за типа на новия надигащ се Тръмпистки „прото-фашизъм“ е предложението на Мъск за поста председател на Европейската комисия да бъде избран човек, който се доближава максимално до неговия „идеал“ за „човек без мозък“, по-скоро предчовечен, отколкото предмодерен; касае се за Фидиас Панайоту (известен като YouTuber, бел.пр.), избран за независим евродепутат от Кипър на изборите за Европейски парламент през 2024 г.

Много по-опасни от идеите на Мъск са идеите на князете на мрака, които стоят зад Тръмп, като американския олигарх Питър Тийл

Днешната глобална управляваща класа е по-изолирана отвсякога от обществото. Изолирана и от всяка голяма и колективна идея за бъдещето на човечеството. Представителите ѝ не представляват нищо повече от своето огромно Аз. Те не просто разпространяват и използват объркване. Те самите са объркани. Вероятно ще използват още повече силата си, за да превърнат собствената си психопатология в социална патология. Проникновена и плашеща анатомия на тази управляваща класа може да бъде открита в шедьовъра на Стенли Кубрик – филмът „Широко затворени очи“.

„Антисистемна“ ирационалност

Както при Хитлер в междувоенния период, необходима е много голяма доза измама, объркване и ирационалност, за да бъдат заблудени големи маси и цели държави; и да бъдат поведени по пътя на „мирния“ или „насилствения“ тоталитаризъм, фашизъм, ирационализъм и война.

Особено след 11 септември („атентатът“ срещу кулите-близнаци в Ню Йорк, бел.пр.) към арсенала на истаблишмънта, който се опита да скрие истинските конспирации под уж „антисистемна“ мантия, се прибави и откритият абсурд да се разпространяват глупости, абсурди и несъществуващи конспиративни теории. По този начин те се опитват да скрият най-важната от съвременните „конспирации“, а именно – опита на едно много малко малцинство, състоящо се от много богати международни „олигарси“, произхождащи предимно от две или три нации – преобладаващо психо-духовно разстроени личности – да контролира и доминира над цялото човечество, действайки като рак в тялото му.

След 11 септември се разпространиха десетки теории, някои от които бяха напълно несъстоятелни. Основният резултат от това разпространение бе да не се зададе основният въпрос: „Защо американската държава не предприе действия за предотвратяване на атаките, въпреки множеството предупреждения? И също толкова фундаменталният въпрос: „Кой има полза от атаките?“ Вместо това се обсъждаше дали самолетите наистина са се врязали в Пентагона и колко здрав бил бетонът на кулите.

Друг много важен пример е отричането на причинените от човека промени в климата, финансирано със стотици милиони долари годишно от мултинационалните компании за изкопаеми горива, което е заблудило много хора с добри намерения, но с липса на солидно научно образование и култура. Има и десетки други примери…

По такъв начин и тъй като (радикалната) левица е в познатото ни „разрушаващо се“ състояние, въпросите и бунтът, които самата система при Байдън, Шолц или Макрон неизбежно поражда, много често не са насочени и не укрепват съгласуваните усилия за необходимата социална промяна, а се разпръскват без ефект или засилват предполагаемите „антисистемни“ движения на крайната десница. Това е, което се получи – grosso modo – във времето на вътрешните войни.

Отсъствието на съгласувана, грамотна международна лява сила, която да може убедително да оспори господстващата в момента система на „катастрофичния капитализъм“, да предложи социалистическа алтернатива и да организира борбата на народните класи и народи, доведе до пасивност у хората, особено у тези, които нямат солидно политическо образование и опит в участието в социални движения; до неспособността им да се противопоставят на сили, които изглеждат почти всемогъщи и способни да действат по начини, неразбираеми за обикновените простосмъртни. И накрая – „възлагане“ задачата за решаване на социалните проблеми на десни екстремистки движения като „Тръмпизъм“ или „Льо Пенизъм“.

Германците искаха да правят революция, но не се осмелиха да я направят и възложиха това на Хитлер, пише Вилхелм Райх, един от най-задълбочените анализатори на нацисткия феномен. Други хора се обръщат към метафизиката, към търсенето на индивидуално, лично решение или към религиозни движения като Евангелския интернационал – който всъщност е интернационал, ръководен от ционизма и е в негова услуга.

Духовният хаос подготвя почвата за идването на световен Диктатор

Добре е да помним, че германците гласуваха за Хитлер не заради това, което той възнамеряваше да направи, а защото изглеждаше патриот и социалист – националсоциалист. Те гласуваха за него и защото в условията на много дълбока криза не им бе предложена друга надеждна алтернатива – нито от буржоазно-капиталистическия естаблишмънт на Германия, нито от нейните огромни социалистически и комунистически движения, които всъщност избягваха да се борят, за да предотвратят идването на Хитлер на власт.

По аналогия, поради същите дълбоки причини и по сходен начин, днес на Запад се разраства крайната десница, представена от течения като това на Бенямин Нетаняху – майстор на измамата, един от най-силните, ако не и най-влиятелният политик днес в целия „колективен Запад“, на Доналд Тръмп или на Марин льо Пен.

Основната характеристика на тези течения е измамата. Те се изявяват като уж антисистемни, но по никакъв начин не поставят под въпрос икономическата и социалната основа на доминиращата система: едрия международен финансов капитал и икономическите политики, които той иска да наложи. Тяхната роля в западните общества се състои в налагането на по-авторитарна институционална и идеологическа основа, която да е по-ефективна за гарантиране в западните държави господството на големия капитал и на Запада – в останалата част от планетата.

„Глобализаторите“ не са единствените империалисти

Крайната десница е необходима за прехода от предишната система на империалистическо господство (глобализацията) към друга система на империалистическо господство (националистическа и дори клоняща към открит фашизъм).

От време на време, но не винаги, някои крайно десни сили на Запад (които включват и Израел) изглеждат проруски настроени. Изглеждат, но не са. Например в миналото Тръмп беше избран с огромната помощ на израелски агенти, докато всички говореха за предполагаемата руска помощ, която получил. Самият Тръмп не направи нищо, за да се противопостави на впечатлението (обвинението), че е „човек на Путин“. Колкото и да е странно за „човек на Путин“, неговата администрация въоръжи Украйна до зъби, ръководи огромна програма за модернизация на американските ядрени оръжия и отмени Договора за контрол на ядрените оръжия със среден обсег от 1987 г., наред с много други не особено приятелски настроени към мира или Русия действия и политики.

Социалното естество на силите, стоящи зад западната крайна десница, има органични, системни причини да желаят разрушаването на силни автономни държави като Русия, Иран, Китай и, разбира се, организации като БРИКС (доколкото последната се превърна в алтернативен полюс на властта). Дори да се изявяват тук-там като „миролюбиви“ или „проруски“, дори да изглеждат приятелски настроени по някои въпроси, те ще го правят само за да маневрират, да печелят време, да подготвят контраатака от по-добри позиции.

Класически исторически пример е Хитлер, който не само се изявява като проруска сила (докато основната му цел от самото начало е да нападне Съветска Русия – известният Drang Nach Osten на германския империализъм), но стига дотам, че сключва съюз със СССР две години преди да го нападне! Разбира се, историята никога не се повтаря по абсолютно същия начин, но познаването ѝ и използване метода на историческата аналогия са от съществено значение за преценка на политическите течения и лидери.

Стратегическата роля на западната крайна десница е била, е и може да бъде единствено в това да подготви идеологическите, материалните и политическите условия за Голямата война, която ще настъпи, ако не спрем водещите класи на Запада със силни, глобални масови действия. Конфликтът в Украйна и клането в Палестина са само пробно изпитание и предчувствие, въведение към Голямата война, която предстои. Това е общата стратегическа перспектива. Разбира се, това не означава, че междувременно различните центрове на империализма не могат да сключват „мирни споразумения“ от всякакъв вид и ние да бъдем безразлични към подобни „увертюри“. Такива ще има и те не могат да не бъдат временни.

За съжаление, огромното мнозинство от западните управляващи класи не иска да разбере, че трябва да се измисли радикално нов начин на организация на нашите общества и на света, ако искаме да оцелеем. Те не са готови да приемат един полицентричен свят или да видят как Изтокът и Югът оспорват абсолютното превъзходство и господство на Запада. През 1990 г. те вярваха, че западната икономическа мощ и привлекателността на западната политическа парадигма са достатъчни, за да запазят доминиращото си място на планетата. Сега е очевидно, че не са били достатъчни, откъдето идва и изкушението да организират война срещу съперниците си – на първо място срещу Русия, Китай, Иран и др. Оттук и постепенното, но ясно изразено преминаване към идеологии, които да улесняват тоталната война.

Подобно на Първата и Втората световна война, подобно на Студената война, войните не възникват от някаква „националистическа“, „фашистка“ или друга идеология. Идеологиите се мобилизират, за да оправдаят войните, а не обратното. Идеологиите се използват, за да оправдаят политики, които произтичат от органичната нужда на капитализма и империализма да се бори и днес за световно господство и да предотврати появата на алтернативен полюс на властта.

Що се отнася до онези, които искат да се борят срещу заплахата от Голямата война, която тоталитаризмът и империализмът подготвят, те трябва да бъдат много внимателни с понятията и определенията, които използват, за да не подсилват неволно явленията, срещу които искат да се борят. Сериозността, рационалността, критичното мислене, науката, както и любовта и хуманността са най-мощните оръжия, с които човек разполага, за да се бори за свободата си. В наше време, с производителните сили и технологиите, с които разполагаме, това означава човек да се бори и за своето оцеляване.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯ4 days ago

Страхотна криза ще настане ако вкараме еврото

Доц. Сарийски: България ще последва гръцкия сценарий, ако бъде вкарана в еврозоната Еврото щеизяде 80% от съойността на спестяванията им!...

БЪЛГАРИЯ5 days ago

Еврозоната отнема животи още преди да сме влезли вътре!

Костадин Костадинов предупреди: Еврозоната отнема животи още преди да сме влезли вътре!: Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов изрази сериозни притеснения...

БЪЛГАРИЯ6 days ago

„Асен Василев срина държавата във финансово“

Станислав Балабанов: „Асен Василев срина държавата във финансово“: В изказване, изпълнено с критичност и тревога, Станислав Балабанов от „Има такъв...

БЪЛГАРИЯ1 week ago

Свалят имунитета на шавливата Лена

Наталия Киселова внесе искането за снемане на три депутатски имунитета Председателят на Народното събрание Наталия Киселова внесе проекторешения за сваляне...

БЪЛГАРИЯ1 week ago

Сухопътният Шенген ни свари неподготвени

Неочаквано бързото отваряне на границите с Румъния и Гърция изненада държава, община и частни интереси Заведи премиер или министър на...

СВЯТ

СВЯТ17 hours ago

Зеленски скочи срещу министъра си на войната

Зеленски обяви война на министъра си на войната? Зеленски обяви война на министъра си на войната? Украинските следователи са започнали...

СВЯТ2 days ago

Тръмп вече уволнява перверзните от Пентагона

Тръмп уволнява трансджендърите от Пентагона и отменя безплатните им операции за смяна на пола. В свой анализ руският международен специалист...

СВЯТ2 days ago

Ерата на голямата измама и объркване

Защо Тръмп имаше и все още има до известна степен нужда да се представя като „антисистемен“ приятел на мира и...

СВЯТ3 days ago

Тръмп е решен да постави Лондон под натиск на всички фронтове.

Дудаков: Тръмп е решен да постави Лондон под натиск на всички фронтове. Загърбва и Израел „В рамките на драматичните слушания...

СВЯТ3 days ago

Радикализираната мошеничка Мая Санду тероризира цял един народ

“За наказание” и по политически причини фашизираната Санду спира топлината на народа в Приднестровието Приднестровието пред хуманитарна катастрофа: газ има...

Най Четени