ФОКУС

Тръмп няма стратегия накъде ще води Америка, но не е войнолюбец и ще търси мирно решение за Украйна

Published

2 months ago

November 17, 2024

Autor

Джефри Сакс пред Фьодор Лукянов: Тръмп няма стратегия накъде ще води Америка, но не е войнолюбец и ще търси мирно решение за Украйна

Интервю на Фьодор Лукянов с Джефри Сакс, професор от Колумбийския университет, специално за предаването „Международен преглед“ на ТВ канала „Русия 24“.

Доналд Тръмп: Война или мир?

През 1992 г. американският външнополитически курс направи погрешна маневра заради идеята на неоконсерваторите за САЩ като хегемон. Сегашните политики все още се придържат към този остарял курс, независимо от това, че той става все по-опасен и разрушителен. Какво влияние ще окаже президентството на Тръмп върху политиката спрямо Украйна, Европа, Близкия Изток и ще успеят ли републиканците да приключат конфликтите, които наследиха – професор Джефри Сакс разказва пред Фьодор Лукянов в интервю за предаването „Международен преглед“.

Фьодор Лукянов: Защо Демократическата партия така очевидно загуби на тези избори?

Джефри Сакс: Демократите не успяха да нарисуват убедителна картина на бъдещето за американските избиратели, толкова необходима в условията на вътрешна и външна нестабилност. Своята роля за поражението на демократите изигра и Джо Байдън, който по силата на възрастта си, не следваше да се кандидатира за втори път. С предлагането на своята кандидатура за поста на президент и започването на кампания в своя подкрепа, той просто отне на демократите време, през което те можеха от началото на президентската надпревара да заложат на по-млад политик. Когато Байдън най-накрая отиде встрани, честта да представя демократите беше оказана на Камала Харис, вицепрезидент, която въпреки това нямаше опит от участие в публични избори. Камала не успя да удържи победа.

Според мен, ако съдим за политиката на администрацията на Байдън в нейната цялост, можем да направим извод за нея като непоследователна и не твърде ефективна. Сега от Доналд Тръмп бликат идеи, но според мен много от тях също няма да проработят. Обикновено предизборната кампания се изгражда не върху това, което говори опонентът, а по-скоро върху оценката за успеха на действащия президент. Днес се създава усещането, че САЩ са изгубили пътя и делата в страната не вървят добре. На тези избори Камала Харис – тъй като тя беше вицепрезидент – беше разглеждана като защитник на статуквото. Гласуването, което наблюдавахме в продължение на няколко дни, доказа, че американците по-скоро ще предпочетат съперника на Камала, тоест – промяна на политическия курс, вместо неговото продължаване.

– И двамата кандидати за президентския пост не бяха блестящи, меко казано, но въпреки това всеки от тях до последно защитаваше своята гледна точка за това как трябва да се развиват САЩ. Тази кампания показа ясната разлика във вижданията за американското бъдеще. Днес победата спечелиха Тръмп и републиканците. Какви промени могат да очакват САЩ? Ще се промени ли изобщо нещо във вътрешно- или външнополитическия живот на страната?

– Не бих казал, че републиканците и демократите имат ясно разграничени представи за бъдещето на САЩ. В този смисъл изборите от 2024 г. не са вододел за посоката, в която ще върви страната по-нататък, защото на практика никой не вижда такава посока.

Доналд Тръмп, според мен, няма ясно очертана политическа стратегия. САЩ имат особен поглед върху структурата на международните отношения – американският политически елит е убеден, че САЩ запазват глобалната си политическа и военна доминация. По този начин, не е учудващо, че външната политика на Америка, включително по отношение на Русия, Китай и страните от Близкия изток, се гради на увереността на Вашингтон в собствената му изключителност, което, разбира се, е фундаментално невярно.

– САЩ е безспорно могъща държава, но вече не е хегемон.

– Нежеланието или неумението реалността да бъде видяна такава, каквато е, пречи на САЩ да постигне външнополитическите си цели. Външната политика на Байдън беше формирана с оглед потребностите и възможностите на хегемона САЩ, на „еднополярния момент“, който вече е в миналото. Старецът Байдън продължаваше да вярва в лозунгите от 1990-те години за САЩ като единствена свръхдържава и, разбира се, неговият курс спрямо Русия, Китай и Близкия Изток се оказа провал.

Събитията около Украйна се развиват съвсем не така, както очакваха американците. Войната в Близкия изток не е в полза на Израел и САЩ. В отношенията с Китай има напрежение, чиито последствия са доста неприятни за Байдън и неговата администрация. Американската външна политика се сблъсква със суровата действителност, но САЩ засега нямат алтернативни външнополитически стратегии. Републиканците смятат, че войната в Украйна е лоша идея, поради което САЩ трябва колкото може по-скоро да търсят път за отстъпление там. Мисля, че Тръмп наистина ще започне да мисли за начини за завършване на руско-украинския конфликт.

Не вярвам, че републиканците ще искат да продължат да спонсорират войната в Украйна и това е добре на първо място за Украйна, защото Украйна понася по-тежки загуби. Приключването на този конфликт би позволило, разбира се, да си отдъхнат и на Русия, и на САЩ.

Що се отнася до Близкия изток, Тръмп няма ясна представа каква ще бъде външната му политика в тази посока. Тръмп винаги е бил горещ привърженик на Израел, но пълна подкрепа за Израел сега не е най-печелившата стратегия. В този момент няма ясно разбиране за бъдещите действия в крайно опасния и дестабилизиран днес Близкоизточен регион. Палестинско-израелският конфликт е по условие взривоопасен и има потенциал да провокира нестабилност и в други региони.

Ситуацията с Китай е още по-сложна и объркана, тъй като американският естаблишмънт споделя общо усещане за Китай като за враг. И Тръмп, и Харис се придържаха към антикитайската реторика в кампаниите си. Тръмп заявява, че не иска изостряне на търговската война с Китай, но въпреки това настоява за въвеждане на нови мита. Много поддръжници на Тръмп разчитат на конфронтация с Китай, което, според мен, е самоубийствено и съвършено неразумно. Растящата сила на Китай, Русия и други регионални държави оказва влияние на ролята и мястото на САЩ в международните работи. Външната политика на САЩ много трудно откликва на структурните изменения и продължава да е актуална спрямо 1990-те години, но не и спрямо днешния ден. През 1992 г. външнополитическият курс на САЩ направи погрешна маневра заради идеите на неоконсерваторите за САЩ като хегемон. Днешните американски политици все още се придържат към този остарял курс, независимо от това, че той става все по-опасен и разрушителен.

– В Европа с униние и страх очакват първите решения на новия американски президент. Възможно е, макар и малко параноично, европейците да вярват, че Тръмп може съществено да отслаби трансатлантическите връзки. Аз не мисля, че това е възможно, но все пак, според Вас, какво очаква Европа?

– Европа вече много години пребивава в униние и страх. Очевидно е, че за 27-те страни с различни история, светоусещане и ниво на развитие е много трудно да стигнат до едно и също мнение. За да избегне нуждата да съгласува външнополитическия курс на европейските малки и големи държави, Европа тихомълком предаде отговорността за развиване на собствения си външнополитически курс в ръцете на САЩ. Европа се отказа от идеята за европейска външна политика и призна външната политика на САЩ, която е по същество външна политика на НАТО.

НАТО не е САЩ плюс Европа, не е алианс, а е САЩ сами по себе си, с техния ядрен чадър и техните военни ресурси.
За съжаление, Европа престана да мисли. На този етап не съществува европейска външна политика. В Брюксел се решават въпросите на НАТО, а не на ЕС, тъй като той се превърна в своеобразен „придатък“ на Северноатлантическия алианс. Сега на американската политическа сцена се появява Тръмп, който, от една страна не е поклонник на НАТО, а от друга страна не проявява особени симпатии към Европа. Какво прави Европа?

Вместо да изпадат в паника, европейските страни трябва да разработят последователна външна политика. Европа не може изцяло да разчита на САЩ. Нужно е разработване на европейски външнополитически курс и Европа беше на верен път, когато създаде и разви Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, при управлението в Русия на Горбачов, Елцин и първите години на Путин. САЩ си сътрудничеха с Европа по създаването на механизъм за колективна сигурност, но Европа се отказа от това сътрудничество в полза на НАТО, отмествайки ОССЕ на втори план. Това решение се превърна в голямата грешка на Европа.

Според мен в Европа има структурни проблеми, свързани с укрепването на позициите на източноевропейските държави. Мнението на страните от Прибалтика и Полша – ярки русофоби – днес притежава непропорционално голяма тежест в Брюксел. Полша, Литва, Латвия и Естония фактически контролират позицията на Европейската комисия в областта на външната и отбранителната политики, което значи в някаква степен и на НАТО, която се кани да се противопостави на Русия. Тръмп не се интересува особено от всичко това, затова на Европа ще ѝ се наложи да преосмисли войнствения си подход и това трябва да бъде направено от Германия, Франция и Италия – страните с най-голямо население и най-голяма тежест, които биха могли да определят европейския външнополитически курс. Да, с победата на Тръмп Европа се събужда в объркано, нещастно, разстроено състояние. Тя трябва да се успокои и последователно да обмисли собствените си интереси, както и да осъзнае, че сляпото движение във фарватера на НАТО никога не е имало смисъл за Европа.

– Тръмп вярва в сделките, постоянно слага акцент върху това. Според мен Тръмп има крайно опростена представа за Путин и за това как трябва да се отнася с него. Ще има ли някакъв напредък по руското направление?

– Надявам се на това и мисля, че е възможно подобряване на отношенията. Може би греша, може би съм твърде наивен, но аз наистина мисля, че Тръмп не обича войната. Има доказателства за моята гледна точка. Първо, самият Тръмп нееднократно е споменавал това. Второ, той е единственият съвременен президент, който не е започвал войни и се е опитвал всячески да ги избягва. Иска ми се да се надявам, че Тръмп е против военните сблъсъци, защото, ако това наистина е така, то е много важно по отношение на съвременните конфликти.

Понякога Тръмп е привърженик на едностранните действия, в някои неща е нестабилен, в някои неща е непредсказуем, но не мисля, че той е милитарист. Това обстоятелство може да стане основание за прекратяване на конфликта в Украйна. Всеки ден в течение на последните няколко години съм подчертавал нуждата от позвъняване до руския лидер и уверяването му, че НАТО няма да се разраства с Украйна и Грузия. Предполагам, че ако подобен разговор между Москва и Вашингтон се състои, бойните действия в буквален смисъл биха се прекратили в същия момент. След приключване на бойните сблъсъци могат да се обсъдят границите, политиката, мерките за сигурност за Украйна и другите въпроси.

Руско-украинският конфликт е война против разширяването на НАТО и предполагам, че Тръмп е в състояние да осъзнае това, както и неговият вицепрезидент Джей ДиВанс.

Американската политическа класа не разбира истинската причина за конфликта, но Тръмп може да стигне до същността – и тогава войната ще свърши.

– Моят заключителен въпрос е посветен на състоянието на американската икономика. Изглежда сякаш американската икономика не е толкова зле, но много американци все пак са недоволни от състоянието на нещата. Какви промени си струва да очакваме в тази област?

– Позволете да Ви уверя, американската икономика не е в най-доброто си състояние, както вероятно не е и в най-лошото, ако гледаме простите и всеизвестни икономически показатели, като например БВП. Но ако се вгледаме, в САЩ все още са нерешени много социални и икономически проблеми, два от които са взаимносвързани.

Първо, в САЩ се запазва големият бюджетен дефицит. Независимо от ниската безработица, станалият вече хроничен бюджетен дефицит запазва ниво от 6 процента от БВП. Подобна ситуация е сигнал за това, че ние нямаме разбиране как да управляваме държавния бюджет. В добавка към това, завръщайки се в Белия дом Тръмп ще поиска намаляване на данъците. Големият държавен дълг, който днес съставлява над 100 процента от нашия национален доход, колосалният бюджетен дефицит и липсата на политически консенсус – това е сериозно и то представлява днешната ни ситуация, при това не като част от краткосрочен политически или икономически цикъл, а в дългосрочна перспектива.

Вторият проблем е запазващото се неравенство в САЩ. Разликата в доходите между работническата класа и работниците на интелектуалния труд е много голяма. Работническата класа подкрепя Тръмп, защото Тръмп обещава да подобри положението на работниците и да увеличи доходите им. Не мисля, че Тръмп има конкретен план за действие, но обещанията към работническата класа работят като политически аргумент. Социалното неравенство в САЩ расте и ще продължава да расте и занапред, не на последно място заради революцията в областта на Изкуствения интелект и роботизацията. При наличието на сериозни социални и финансови проблеми ние нямаме никакъв политически консенсус относно начините за справяне с тях. Аналогично и Тръмп няма никаква представа за дълбочината на проблемите на САЩ.

Post Views: 7

Related Topics:featured trending политика свят фокус

Up Next

“Кой, по дяволите, е този?” – фанатизираните фашисти в САЩ са в шок от номинацията на Пийт Хегсет за военен министър

Don't Miss

Време е да се измъкваме от… Америка

ФОКУС

Битката за бъдещето започва – истинска кървава война по света

Published

2 days ago

January 21, 2025

Autor

Алекс Крайнер: Битката за бъдещето започва – истинска кървава война на глобално ниво – ден след встъпването на Тръмп

В анализ, публикуван в ZeroHedge, пазарният анализатор и мениджър на хедж фондове Алекс Крайнер разглежда драматичните предсказания на Стив Банън, бивш политически стратег на Доналд Тръмп и водещ на популярното предаване „War Room“ за близкото бъдеще. В разговор, проведен по Zoom, Банън очертава апокалиптична визия за предстоящите дни на света, като поставя в центъра на дебата мащабен конфликт, който ще започне веднага след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като 47-ми президент на САЩ.

„Дните на буря започват“ – Предстоящата битка според Банън

Стив Банън: „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп.Той вещае буквално апокалиптична война между Дълбоката държава и новата американска власт”

Банън, който е известен със своите остри коментари и директен стил, започва разговора с прогноза, която е едновременно тревожна и вдъхновяваща. „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп. „Това няма да бъде просто поредната политическа промяна. Това ще бъде нападение, което ще промени света завинаги.“

Банън подчертава, че врагът в тази битка не са външни сили като Китай, Русия или Иран, както може да се предположи. Според него истинската заплаха идва отвътре, т.е. в САЩ – от „техните“, т.е. глобалният елит, който контролира най-мощната империя в света. „Тези хора няма да се откажат от властта си доброволно. Те ще се борят до смърт,“ заявява Банън и добавя, че тази битка не е просто политически конфликт, а борба за оцеляване. „Ако Тръмп и екипът му не успеят, те ще ги унищожат – до последния човек,“ предупреждава той.

Исторически уроци: Жертвите на свободата

Подписалите декларацията за независимост на САЩ. Петима са хванати от британците и измъчвани до смърт. Останалите са разорени, членове на семействата им са избити

За да илюстрира мащаба и значението на тази борба, Банън прави паралел с подписалите Декларацията за независимост през 1776 година, с което се откъсват от Британската империя. Той ги описва като смели и решителни мъже, които са били готови да жертват всичко за свободата. „Тези хора не бяха просто бунтовници. Те бяха заможни, образовани мъже, които разбираха рисковете. Ако бъдат хванати, щяха да бъдат обесени или измъчвани до смърт,“ посочва той. Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко – домове, имущество и дори своите семейства. „Тези мъже се жертваха за независимостта, точно както хората около Тръмп са готови да се борят срещу най-могъщите сили на света,“ подчертава той.

Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко и предупреждава, че това ще очаква и екипа на Доналд Тръмп, ако се провали

„От 56-те подписали (Декларацията за независимост), 24 са били юристи и съдии, 11 са били заможни търговци, 9 са били фермери и големи земевладелци. Подписвайки Декларацията за независимост, те са предизвикали гнева на (Британската) империята, знаейки, че ако бъдат заловени, наказанието им ще бъде смърт. Петима от тях наистина са хванати от британците като предатели и измъчвани до смърт. Дванадесет от тях са имали домове, които са разграбени и изгорени. Двама загубват синовете си (убити), а на още двама синовете си заловени и хвърлени в затвора. Картер Бракстън, богат търговец, видял как всичките му кораби бяха потопени от британския флот. За да изплати дълговете си, той бил принуден да продаде имотите си и умира в мизерия. Други преминаха през мъчителни изпитания и загубиха всичко. На много от тях семействата им са избити.“

Невидимите врагове и глобалният авторитаризъм

Банън не е единственият, който изразява опасения за бъдещето на света. В разговора участва и Кристин Андерсън, член на Европейския парламент и представител на германската партия AfD. Тя обръща внимание на тревожната тенденция към авторитаризъм в Европа. „Властите в Германия, Великобритания и Франция вече не се крият. Те открито приемат авторитарни мерки,“ заявява евродепутатката Андерсън.

Според нея в Германия изборите скоро могат да бъдат отменени, а социалните медии ще бъдат подложени на строга цензура. Андерсон посочва също така новия климатичен закон във Великобритания, който според нея ще постави икономиката на страната в изключително тежка ситуация. „Това е част от по-голям план за ограничаване на свободата и налагане на контрол върху населението,“ добавя тя.

Рисковете за САЩ и Европа: хаос и насилие

Банън е категоричен, че не само САЩ, но и Европа я чака саботаж, тероризъм и разруха: Това е само началото. Истинската битка започва сега

Банън предупреждава, че борбата срещу глобалния елит няма да бъде лесна и че може да доведе до хаос и насилие. „Ще видим саботаж, убийства, тероризъм и разрушения. Това няма да бъде просто политическа битка – това ще бъде истинска война,“ казва той. Според него както в САЩ, така и в Европа, хората ще станат свидетели на мащабни кризи, които ще поставят основите на новия световен ред. „Това е само началото. Истинската битка започва сега,“ категоричен е Банън.

Банън напомня и личната цена, която е платил за убежденията си и защото е бил в екипа на Тръмп: Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация

Личната цена на борбата

Банън споделя и своите лични преживявания, като подчертава цената, която плаща за своите убеждения. „Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация,“ казва той. Той подчертава, че хората, които стоят зад Тръмп, също са готови да платят висока цена, защото разбират залозите в тази битка. „Това не е просто борба за власт. Това е борба за бъдещето на човечеството,“ заявява Банън.

Съдбата на света в баланс

Алекс Крайнер завършва анализа си с мрачна, но и с вдъхновяваща нотка. Според него това, което предстои, ще бъде една от най-значимите битки в историята на човечеството. „Това е война, която няма да се води само с оръжия, но със сигурност ще бъде една от най-важните в световната история,“ пише Крайнер.

Той подчертава, че тази борба няма да бъде само за САЩ или Европа, а за целия свят. „Силите, които контролират тази империя, няма да се предадат без бой. Но онези, които се борят за свобода, са решени да направят всичко възможно, за да победят,“ заключава той.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 3

ФОКУС

Защо бе отстранен Джъстин Трюдо?

Published

2 days ago

January 21, 2025

Autor

Проф. Ивайло Груев: Канада, “The Great Reset”. Защо Джъстин Трюдо бе отстранен? Възможен ли е разпад на страната?

„Всъщност изпитвам известно възхищение към Китай, защото тяхната диктатура им позволи да обърнат икономиката в правилната посока.“ Джъстин Трюдо.

Ако пътят към ада е постлан с добри намерения, то, вече, бившият министър председател на Канада Джъстин Трюдо, както иронично отбеляза един канадски журналист, със сигурност, би трябвало да е собственик на асфалтова компания. Той обеща помирение, каквото и да означава това, с коренното население, драматично увеличаване на размера на средната класа, и разбира се основното в неговата стратегия – справяне с измененията на климата. Така бе трасирано бъдещето на Канада по провъзгласените от него “лъчезарни пътища“. Нещо наподобяващо на МАГА на Тръмп, естествено със специфичен канадски привкус.

Джъстин Трюдо, премиер на Канада

Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени

Неговите опоненти от Консервативната партия изказаха основателни опасения. Въпреки външността и безспорния чар като на незабравимия Ален Делон (в младежките му години приликата е очевидна), всъщност Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени. Те трудно биха се възприели като сериозни акредитации за квалификациите наминистър председател на втората по големина страна в света и една от водещите страни на Г 7.

Разбира се фамилията Трюдо продължава да резонира в съзнанието на Канадското общество. По-възрастните гласоподавателите усетиха, по-скоро припознаха с небезвестна доза носталгия, екзалтацията от годините на Трюдо баща и решиха да му дадат шанс. Казвайки си в крайна сметка защо пък не.

Избирането на Джъстин Трюдо беше опит за възстановяване на визията на Пиер Елиът Трюдо за една прогресивна, двуезична, мултикултурна, и най-вече справедлива и щедра социална Канада, завистта на света и в най-силния имиграционен “магнит“. Но за разлика от картезианската прецизност и интелектуална елегантност на Трюдо-баща, това което Джъстин Трюдо предложи бе един младежки ентусиазъм, гарниран с безспорен “fun“, особено за представители на нежния пол. Тоест канадците решиха без особено да се замислят да спонсорират епизод №2 на феномена, наречен, Трюдомания.

След десетилетие ориентираното основно към бизнеса консервативно правителство на Стивън Харпър, 2007-2015, чиято, да си признаем откровено, харизма бе толкова жизнена колкото на снежен човек през месец април изненадващото представяне на Трюдо-младши се възприекато глътка свеж въздух в монотония и безцветен политически живот на страната.

Едва на 36 години Трюдо бе избран в Парламента представлявайки работнически квартал на Монреал. Само няколко години по-късно през 2015 г. бе вече избран за лидер на Либералната партия. Тази победа бебезпрецедентна в дългогодишната традиция на Либералната партия: бивш гимназиален учител, без всякакъв политически опит и с доста лековата биография (освен фамилното си име, разбира се) успя да издигне Либерална партия, от трето място през 2011 г. (най-лошото й представяне в историята), до първо място, буквално следвайки стъпките на баща си.

Без съмнение, както и се очакваше, Трюдо-младши се наслади на един продължителен “меден месец“. За известен период той дори бе коронясан за “дарлингът“ на световните (включително Европейски) медии. Причините? Прекалено млад по установените стандарти за политик от такъв ранг, чаровен и перфектно двуезичен (в неговия случай; френският и английският са майчини езици, за разлика от мнозинството англоезични политици, които говорят на силно развален, а понякога на неразбираем френски) и на всичкото отгоре потомствен политически аристократ.

Трюдо легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Първите успехи на правителството на Трюдо бяха свързани с намаляване на детската бедност, увеличаване на данъците за богатите и намаляване на данъците за средната класа. Както и опити за подобряване на живота на коренното население на Канада, чийто жизнен стандарт по-скоро принадлежи на страна от Третия, ако не и от Четвъртия свят и е с право източник на национален позор.

Той легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Днес Канада е дълбоко деморализирана, силно поляризирана, особено разочарована от 9-те години управление на Трюдо, чиято популярност стигна до катастрофалните 16%, най-ниският регистриран спад на министър-председател в историята на страната.

Причина за това бе, нека така да го наречем, “иновативният“ начин на управление. Лозунгите за единство, благосъстояние и просперитет на средната класа, както и съхранението на национална идентичност на базата на мултикултурализма, останаха в, употребявайки енигматичния термин, небитието. Оказа се, както на времето съветваше Макиавели, че политиките имат своята дуалистична същност, особено по време на предизборните кампании. Но с една съществена уговорка. Тези политики, бяха много грижливо калибрирани, целейки да задоволят специфични, конкретни групи гласоподаватели. Обществото бе разделено на социални клъстъри, всеки със своите специфични обещания. Било то на енергичната радикално повлияна от ултра либерализма генерация Х, (легализиране на марихуана, а и в последствие на твърдите наркотици) или пенсионери, (Old Age Security – пенсии) или социално маргинали (индексиране на социалните помощи).

Незабелязано, т.н. “социален контракт“ бе заменен с логиката на маркетинг стратегия за печелене на избори. В България, както е широко известно, този процес е доведен до съвършенство. Както и се очакваше тази изборна еквилибристика до неизбежното фрагментиране на канадското общество на малко печеливши и на губещи т.е. всички останали. Тъй като екипът на Трюдо беше наистина професионален в стратегическото прилагане на микротаргетирането на избирателите, то Либералната партия се нуждаеше само от една трета от националния вот. Звучи познато? Естествено за стратезите на Либералната Партия на първо време тази дълбинна фрагментация се оказа без особено значение.

Не съм убеден, че Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг)

Проблемът е, че Джъстин Трюдо, така и не успя да влезе, фигуративно казано, в обувките на своя баща. Трюдо баща бе политикът, който остави на Канада набор от институции и най-важното идеали, създавайки Хартата на правата и свободите, тоест Конституцията – основата на националното съзнание и самочувствие на съвременна, модерна Канада. Не съм убеден, че синът му Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг). Какво имам предвид:

Човекът на Давос

Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“

Трудно бихме си обяснили изключителното поляризиранеи катастрофалния спад на популярността на традиционно доминиращата политическа сила, Либералната партия, ако не повдигнем завесата зад прякора на Трюдо “Човекът на Давос“. Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“ Да си припомним неговите пророчески думи: “The pandemic represents a rare but narrow window of opportunity to reflect, reimagine, and reset our world“ “Пандемията представлява рядък, но тесен прозорец от възможности за размисъл, преосмисляне и за нулиране на нашия свят.“

Както е добре известно през 2017 г. Клаус Швабтриумфално заяви, че е успял, (забележете термина, който той използва to penetrate), да „проникне“ в кабинета на министър-председателя Джъстин Трюдо поради факта, че много от неговите министри са били членове на програмата на WEF (Световният икономически форум) за млади глобални лидери.

“Бях на прием за премиера Трюдо и знам, че половината от кабинета му или дори повече от половината от кабинета му всъщност са млади глобални лидери“.

Нещо повече, Трюдо, поне на мен доколкото ми е известно,бе единственият лидер на Запад, който не се притесни да използва термина „зануляване“, за да опише канадската пандемична политика (в реч на ООН през ноември 2020 г).

Действително в това отношение Клаус Шваб се оказа прав. Трюдо действително оправда доверието на Световния Икономически Форум, не само повтаряйки буквално WEF “talking points” (опорните точки), но по-важно прилагайки ги в действие, което естествено не остана скрито за широката общественост в Канада.

Бездомници в Канада, просяци, бедност

По време на пандемията средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%.

По време на пандемията, както вече писах по-рано, средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%. Малките и средни бизнеси бяха принудени да поемат колективно 135 милиарда долара дълг, тоест средно 170 000 долара за бизнес.

Така – цената на “зануляването“ бе 213 000 фалити!

В Канада, в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство

Този феномен предизвика безпрецедентно социално, а и здравословно отражение – в страната 1 на всеки 20 канадци (6%) е имал самоубийствени нагласи. Малко контекст – две годни по рано, през 2018, в унисон с WEF политиката на ултра-либерализъм, леките наркотици, като марихуана и канабис бяха легализирани. Успоредно с това особено, при така нареченото поколение Z се породи една своеобразна култура, водеща не само до зависимост (до 24 часа доставка онлайн), но далеч по-опасното чувство за гарантирана съдебна безнаказаност (в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство).

Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани

Вместо достъпът до наркотици да бъде ограничен, особено в контекста на чудовищната опиоидната криза в Канада, където всеки ден шестнадесет канадци са хоспитализирани поради свръхдоза (отравяне) с опиоиди, а само в град Ванкувър 6, предимно млади хора, умират от свръхдоза, правителството на Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани, което накара някои политически некоректни наблюдатели да дефинират тази политика като геноцид срещу младите.

Проф. Ивайло Груев

Проф. Ивайло Груев, Преподавател в Университета в Отава, Канада

Безнаказаността, за което споменах, се дължи също така и на един нов закон, влязъл в сила по същото време. Либерализиране на съдебната система, т. нар “catch and release”, тоест освобождаване под гаранция, превърнало се в де факто в “revolving door” – “въртяща се врата“. В разговорен превод това означава арестуване и (моментално) освобождаване,(!) като задължава полицията и съдиите да следват “принципа на сдържаност“. Тази безпрецедентна по своята логика абсурдна политика, според правителството е трябвало да реши проблема със свръхпредставянето в предварителния арест на уязвими групи като коренното население, бездомните,наркозависимите и не на последно място ЛГБТ общността.

Post Views: 3

ФОКУС

Москва и Техеран направиха своя избор

Published

2 days ago

January 20, 2025

Autor

Днес в Кремъл ще бъде подписано Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и Иран: президентите Владимир Путин и Масуд Пезешкиан ще завършат три години работа по историческия документ.

Защо исторически?

Защото наистина извежда отношенията между двете страни на ниво, безпрецедентно в историята на нашите връзки.

И тази история датира от повече от четири века и половина и е богата на различни събития – откакто сме съседи (в Каспийско море), те имат много измерения. Търговия и война, вражда и приятелство, подчинение на влияние и идеологическа борба, но взаимен интерес и зле прикрита симпатия един към друг, дори през годините на конфронтация, останаха постоянни.

Двете велики сили-цивилизации претърпяха възход и упадък както във вътрешните си работи, така и в отношенията си, но останаха съседи, заинтересовани един от друг. Но почти през всичките тези векове ние живеехме в свят, в който глобалните правила се определяха от Запада или по-скоро от англосаксонците – и това остави сериозен отпечатък върху нашите отношения.

По времето, когато започнаха нашите връзки, величието на древен Иран вече беше нещо от миналото, а Русия, напротив, беше поела по пътя на своя възход. Последната руско-иранска война приключи преди почти два века, но още тогава Иран попадна в сферата на влияние на Великобритания, която се опитваше да попречи на руснаците да достигнат Индийския океан.

И въпреки че Москва никога не е имала планове да завладее Персия, това нямаше значение за Лондон – те безкрайно се страхуваха от попадането на древната страна в руската орбита, виждайки това като заплаха за техните индийски владения (в Лондон постепенно започнаха да вярват в собствения си мит за плановете на руската армия за поход към Индия).

В резултат на това Иран беше разделен на британска и руска зона на влияние, южна и северна – и остана в това положение до средата на миналия век. Москва като цяло беше доволна от тази ситуация, но за гордостта на иранците ограниченият суверенитет и чуждото влияние бяха обидни.

След Втората световна война западното влияние в Иран става преобладаващо и шахът, който поддържа добри отношения със СССР, провежда политика на западнизиране на местния живот. Завърши с ислямската революция – и създаването на уникална система на теократична власт в комбинация с изборните институции на президентско-парламентарна република.

Новият Иран не само скъса със Запада – той се превърна в последователен идеологически и геополитически противник на цялата глобализация, изградена от англосаксонците. През първото десетилетие от съществуването на ислямската република СССР все още беше жив – и отношението към атеистичните комунисти с техния износ на революция (без значение, че това в много отношения не беше така) в Техеран беше враждебно и предпазливо.

Изоставянето на комунистическата идеология след разпадането на Съюза премахна идеологическата пречка пред руско-иранските отношения, но тук Русия се оказа в плен на залога си за сближаване със Запада (и в още по-голяма степен, приемането на западноцентричното геополитическото мислене на нашия елит).

Москва искаше да развие връзки с Техеран, но с поглед към Запада, превръщайки руско-иранските връзки в разменна монета или дори в заложник в играта си с англосаксонците. Всичко това не допринесе за нарастването на доверието към нас сред иранския елит, част от който, позовавайки се на историята, смяташе Русия за същата империалистическа държава като западните сили (въпреки че това беше несправедливо по отношение на Русия дори за 19 век).

През десетите години на нашия век започнаха сериозни промени: Русия, отдалечавайки се от Запада, започна да гледа на Иран като на стратегически партньор, преставайки да обръща внимание на западната пропаганда за страната като част от „оста на злото“. Сближаването беше улеснено от съвместните военни действия на двете страни в Сирия и решаващата роля на Русия в сключването на т. нар. ядрена сделка за иранската ядрена програма.

Двете страни се доближиха до напълно независимото определяне на отношенията и координацията на политиките си на световната сцена: нивото на доверие се повиши, личните връзки се засилиха и последните илюзии за възможността да се договорят поне за относителна нормализация на отношенията със Запада изчезнаха.

След февруари 2022 г. Русия се оказа в положението на супер-Иран: броят на санкциите срещу нашата страна многократно надхвърли иранското ниво. Ислямската република живее под американските санкции повече от четиридесет години и въпреки щетите, които нанасят, изгради свой модел на функциониране.

Опитът да се изтръгне Русия от световната икономика означава не само, че ще трябва да следваме отчасти иранския път, но по-важното е, че етапът на демонтаж на съществуващия световен ред е започнал. Мащабът на санкциите, наложени срещу Русия, показа, че компромис със Запада не може да бъде постигнат, което означава, че Иран, Русия, всички останали санкционирани страни, Китай и Индия са заинтересовани от изграждането на паралелен, алтернативен търговски и финансов механизъм.

Започна процесът на демонтаж на западния световен ред, англосаксонския модел на глобализация – и Русия и Иран са знаменосци в него.

Този процес няма да бъде нито бърз, нито лесен, особено след като е съчетан с геополитически земетресения по света, особено в Близкия изток, който е толкова важен за Иран. И двете страни обаче са направили избор в полза на изграждането на нов световен ред.

И укрепването на двустранното сътрудничество (а то засяга различни области – от военно-промишлени до транспортни и логистични), както и взаимодействието както по регионални, така и по международни въпроси е само материално укрепване на тази историческа стъпка. Русия и Иран вървят заедно към обща цел и сега никой не може да ги отклони от този път.