СКАНДАЛ

Хотелът на Любка Качакова в с. Гела дере студенти с боб за 15 лв. и кюфте по 8 лева (НАГЛОСТ)

Published

4 years ago

December 14, 2020

Autor

Възможно ли е докато народът масово бъхти за смешни заплати от 500 до 1000 лева, чиновници на ГЕРБ да лапат по 20 000 лв. на месец от държавни фирми? Не само че е възможно, ами се случва от години зад гърба на обществото, научи Narod.bg. Причината за неведението е, че тлъстите заплати, т.нар. от Баце „мазнинки”, не се обявяват публично.

Помните ли песента на Орхан Мурад от началото на 90-те години на миналия век: „Искам да съм негър в Алабама /с бялата усмивка щедро да ви лъжа/ колко съм нещастен /колко съм ви длъжен”? За разлика от певеца, моите желания са други: „Искам да съм негър на „Дондуков”/в борд да почленувам/бонуси да вземам”…

Наистина, драги сънародници, няма смисъл да мечтаете за Алабама. По-добре я заменете с борд. Че точно там, както би казал „бате Бойко” – е „мазнинката”, пише и „Уикенд“.

„Бордовата сага” е кажи-речи 30-годишна. Връстница е на пещерния ни капитализъм и продължава да ражда въпроси от рода на нужни ли са бордовете и ако да – срещу какво? Роди ги Търговският закон от 1991 г., – още от първия ден той влезе в ролята си на стопански регулатор и стимулатор. Помогна съществено да достигнем високия брутен продукт 65 млрд. долара (през 1989 г. той бе $ 25 млрд.) Но за жалост, и успоредно с успехите, въпросният норматив е – и продължава да бъде – терен на мафиотски игри и безскрупулни партийни лобизми. Една от игрите бе – и е – как да изглеждат управителните съвети на АД-тата, където държавата притежава контролния пакет акции.

На въпросната „игра” се гледа различно. „Позитанци и приятели” скачат срещу бордовете. Това учудва, защото е в разрез с популисткия им блян за „държава на всеки километър”. Десните им опоненти, палещи свещи на приватното, са на другия полюс – частниците да са повече, но при условие да са добре регулирани. На финала вторите удържаха победа и я записаха в новия Закон за публичните предприятия (приет през 2018 г.), който задължава в АД-тата с над 50-процента държава – да туря тя „супервайзъри”.

Дотук всичко е точно, но идваме до следващия проблем – дали да бъдат заплатени? И тук преплитат шпага две тези. Първата: заплащането не е нужно, тъй като супервайзърът и без друго защитава държавата, а бордът е част от нея. Втората: бордът е доброволен избор и е свързан със свръхнагрузка, която предполага заплащане.

Кой победи в пуническата война? Ето какво се случи тези дни. В парламента Законът за БДЖ се готвеше за последно гласуване, но изведнъж на катедрата се изправи шеф-бюджетарката Менда Стоянова и наново „размеси картите”. Тя предложи допълнителен текст, според който членовете на ведомствените политически кабинети могат да участват в бордове.

В тази проблематика царува стопроцентов куриоз – в бордовете могат да членуват всякакви висши чиновници, но – забележете! – без главни секретари, административни секретари и съветници. Да се чуди човек как е бил пренебрегнат този важен ешелон… Транспортният министър Росен Желязков се учуди на предложението, но го прие, макар с половин уста да измънка че „бордоваците” не заслужават заплащане. (Между другото, той го раздава „еретично” и по други казуси – опитва се да наложи в своята система благородната, но буксуваща практика висшият апарат да бъде назначавани с конкурс… Поздравяваме Желязков за желязната му позиция, но ще го наречем „бяла лястовица”… Лети си той в пространството с красивата и фантасмагорична утопия наречена „безпристрастен конкурс ”).

Не е за учудване, че Менда Стоянова се загрижи така трогателно за железничарите. Имаше си тя и друг мотив, невидим на пръв поглед. „Вечната Амбър” на герберското бюджетиране предложи членът конкретно за БДЖ, но всъщност се бореше да го мултиплицира и в други нормативи – на първо място в Закона за публичните предприятия.

Предложението й бе прието и така занапред в бордове ще могат да влизат политическите кабинети и на други институции – на президента, на премиера, на председателя на НС, на шефовете на бюджетни организации. Добре е измислена тая работа, но е и доста срамотна – да уреждаш нови бордоваци във време на пандемия и увеличаващо се безработие… Акцията рано или късно щеше да се реши – но днес, когато обществото се бори и страда, е – с извинение за израза – гьонсуратлък.

Интересно е как Менда Стоянова прихвана въпросната „мултипликация”. Иде тя отдалеч, изпробвана е в САЩ и е патент на тамошното законодателство. Ако по даден казус липсва норматив, ползва се т.нар. тълкувателно решение на Върховния съд, което приема ролята на закон. В нашия случай от едно ведомство мултипликацията тръгва към всички. Хитро, нали?

Но все пак ще попитате – къде пише за платени бордове? Отговарям най-отговорно – никъде! И си обяснявам как се разсъждава в случая – приема се, че заплащането се разбира от само себе си. В Търговския закон, а и в новия Закон за публичните предприятия, няма конкретно записана регулация. А сега внимание – в Търговския закон има твърде тарикатски текст – например, че бордът „може да назначава комитети, включяя и такъв за определяне възнаграждението на самия борд.” На това народът казва: „Ти не го пускаш в село – той пита за поповата къща !”

Колкото до месечното заплащане – неофициално то възлиза на между 6 и 12 минимални заплати – тоест между 3600 и 7200 лева месечно. Тук турците биха казали „Аллах берекет версин” („Да дава Господ плодородие”). Ами да – има ли по-богат урожай от този да гудиш в кесията хилядарки от едното нищо! За това толкова коментирано заплащане има по-справедлива теза: то да бъде функция от икономическите резултати на фирмата. Че може тя да фалира, а на върха й шефовете да получават регулярно пачки.

Ексминистърът Румен Петков изнесе, че през 2018 г. от 21 предприятия в енергетиката бордовете са получили 800 хил.лв. А ако сумираме всички „бордови” разходи? Ще се получат милиони за синекурчици, заседаващи два до три пъти месечно, често неподготвени за заседанията и най-често „делегиращи” решенията на съответния изпълнителен директор. Преди години премиерът Борисов се прояви като Христос и заповяда „да се изгонят вещиците от бордовете”. Не се разбра против самите бордове ли бе той или против някои техни членове?… От своя страна изразявам най-масовото схващане: да има бордове, но не с шест – девет, а с трима – четирима членове, и със заплащане не повече от две, хайде да са три минимални заплати.

Неприятно е че въпросният карцином стои нелекуван с години. Неотдавна на депутатско питане министрите обявиха колко техни служители са в бордове. Човек да го напуши смях като чуе отговорите им – мъгляви и дори гузни: „не съм запознат”, „доколкото знам”, „някои членуват в няколко борда, но нямам отношение”, и разни от този сорт. А след като казусът е извор на политически борби и дивиденти, крайно време е да бъде добре разнищен и уреден – със специално допълнение, а защо не и специална глава в Закона за публичните предприятия?! Тогава – и най-после – в обществения пейзаж ще навлезе така липсващият ни озон.

И нещо за десерт. Трябва да сме сигурни, че ако други кардинални въпроси се бавят, „бордовият” ще се реши „в сию минуту”. Щото около празниците някои началници имат нужда от премийки и бонуси. И ми става печално-смешно, като си помисля как тези дни по върховете се ровичка за бордове с повече „мазнинка”. Абе, каквото и да си говорим – не бива да изоставяме родните апаратчици. Нали те /ще/ са в първите редици на корпоративния изборен вот!

➡️ Стани ни приятел във facebook и препоръчай на своите приятели

Мислите ли, че няма да е интересно и на вашите приятели? Споделете тази история!

Post Views: 2

СКАНДАЛ

Време е агентите на Сорос да си затворят големите усти

Published

3 days ago

January 29, 2025

Autor

Високо напрежение! Унгария: Премиерът на Полша е агент на Сорос!

Няма да плащаме цената на чужда война: Унгарският външен министър Петер Сиярто отправи остра критика към полския премиер Доналд Туск, наричайки го „агент на Джордж Сорос“. Причина за това изявление станаха коментари на Туск, насочени срещу унгарския премиер Виктор Орбан. Сиярто подчерта, че Унгария няма да позволи външни сили да диктуват нейната политика и ще взема решения, ръководени единствено от националния си интерес.

Петер Сиярто министър на външните работи на Унгария

Петер Сиярто за Туск: Може да е трудно за агент на Сорос да разбере, но когато става дума за отбори, ние играем за унгарския отбор. Представляваме единствено интересите на Унгария

„Може да е трудно за агент на Сорос да разбере, но когато става дума за отбори, ние играем за унгарския отбор. Представляваме единствено интересите на Унгария. Отказваме да плащаме цената за чужди войни и няма да позволим на никого да застраши сигурността на енергийните ни доставки“, заяви Сиярто в публикация на официалната си страница във „Фейсбук“.

Туск, Сорос и обвиненията към Унгария

За да засили своето послание, Сиярто придружи изявлението си със снимка на Доналд Туск и цитат от негово изказване, в което Туск критикува Виктор Орбан. Унгарските власти отдавна разглеждат Джордж Сорос като основен опонент, обвинявайки го в подкрепа на опозиционни движения и опити за дестабилизация на правителството.

Реакцията на Сиярто бе провокирана от критиките на Туск към позицията на Унгария спрямо санкциите на ЕС срещу Русия. Полският премиер предупреди, че Орбан може да се изправи пред „последствия“, ако блокира удължаването на санкциите. Туск изрази мнение, че подобен ход би показал, че унгарският лидер „играе в отбора“ на руския президент Владимир Путин.

Въпросът за санкциите и позицията на Унгария

Решението за удължаването на санкциите срещу Москва трябва да бъде взето до 31 януари. Унгария обаче настоява, че санкциите не трябва да се подновяват автоматично, а изискват задълбочена дискусия.

Решението за удължаването на санкциите срещу Москва трябва да бъде взето до 31 януари и ще бъде обсъдено на среща на външните министри на ЕС. Унгария обаче настоява, че санкциите не трябва да се подновяват автоматично, а изискват задълбочена дискусия. Будапеща определя санкционната политика на Брюксел като провал, който не само не постига целите си, но и вреди на икономиките на страните членки на ЕС. Унгарските власти заявиха, че ще се консултират с новата администрация на САЩ относно следващите стъпки.

Миналата седмица премиерът Виктор Орбан посочи три условия, които Киев трябва да изпълни, за да бъде преразгледана позицията на Унгария:

– Възстановяване на транзита на руски газ.
– Прекратяване на атаките срещу проекта „Турски поток“.
– Гаранции, че транзитът на петрол през Украйна няма да бъде прекъсван.
Орбан подчерта, че реакциите на Киев и Брюксел ще бъдат ключови за определянето на бъдещата унгарска политика относно санкциите.

Международни реакции и коментари

Фицо

Словашкият премиер Роберт Фицо заяви, че не вижда смисъл да се среща с украинския президент Володимир Зеленски, тъй като Киев не възнамерява да възобнови транзита на газ през Украйна.

Не само Унгария, но и други страни в региона изразиха своето недоволство от настоящата политика на ЕС и отношението към Русия и Украйна. Словашкият премиер Роберт Фицо в интервю за държавното радио заяви, че не вижда смисъл да се среща с украинския президент Володимир Зеленски, тъй като Киев не възнамерява да възобнови транзита на газ през Украйна.

Фицо обвини украинското правителство в организиране на антиправителствени протести в Словакия. Според него една трета от протестиращите в страната са украинци, а изказванията на Зеленски в подкрепа на демонстрациите представляват „недопустима намеса във вътрешните работи“.

Ситуацията в Словакия се изостри с провеждането на масови протести под мотото „Словакия е Европа“. Демонстрантите изразиха опасения, че правителството на Фицо може да отведе страната извън ЕС. В отговор премиерът заяви, че такива твърдения са безпочвени и че правителството никога не е предприемало действия, които да застрашат членството в Съюза.

Заплаха от „цветни революции“

Иракли Кобахидзе

Грузинският премиер Иракли Кобахидзе заяви, че „разпространението на либералния фашизъм в Словакия е абсолютно идентично с процесите в Грузия“.

Фицо предупреди за възможността от държавен преврат в Словакия с участието на „чуждестранни експерти“, които имат опит в организирането на „цветни революции“ в страни като Грузия и Украйна. Това изявление бе направено след извънредно заседание на Съвета за сигурност, свикано по повод информация от разузнавателните служби.

Подобна загриженост изрази и грузинският премиер Иракли Кобахидзе. Той заяви, че „разпространението на либералния фашизъм в Словакия е абсолютно идентично с процесите в Грузия“.

Изявленията на Петер Сиярто, Роберт Фицо и Иракли Кобахидзе отразяват нарастващото напрежение между страните от Централна и Източна Европа и политиките на ЕС спрямо Русия и Украйна. В основата на конфликта стои въпросът за националния суверенитет и правото на страните сами да определят своята външна политика.

Докато Брюксел настоява за единна санкционна политика, държави като Унгария и Словакия изразяват своята съпротива, подчертавайки икономическите и политическите последици за своите народи.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 18

СКАНДАЛ

Корумпираната Урсула плащала на НПО-та от фонд за 5,4 млрд. евро, за да лобират пред евродепутатите за Зелената сделка

Published

4 days ago

January 28, 2025

Autor

Еврокомисията е плащала на НПО-та от фонд за 5,4 млрд. евро, за да лобират пред евродепутатите за Зелената сделка

На пресконференция във вторник лидерът на ЕНП Манфред Вебер каза, че уважава всички НПО-та, които работят на европейско ниво, добавяйки, че те са „изключително важни партньори, които ни дават съвети относно детайлите на законодателство.“

Но, добави той, „в този момент най-важното е да се създаде прозрачност по въпроса за финансирането на НПО-та“.

Патрик Яки, съпредседател на групата на Европейските консерватори, подчерта, че „НПО-тата сега са много важни играчи, особено в брюкселския балон“. Ето защо неговата група търси повече прозрачност за това как се финансират.

Скандалът избухна на фона на новите инструкции на Европейската комисия към зелените групи, че парите, които получават от програмата LIFE на ЕС, вече не могат да се използват за застъпничество и лобиране.

Комисията издаде нови насоки относно това какво могат или не могат да правят групите на гражданското общество, използвайки публични средства, в които се посочва, че определени видове лобиране, пряко насочени към официалните членове на институциите на ЕС — като изпращане на писма или организиране на срещи — може да „представляват риск за репутацията на Съюза.”

С 5,4 милиарда евро финансиране от ЕС, предназначено за периода 2021-2027 г., програмата LIFE е един от най-големите фондове на ЕС. Той финансира предимно екологични проекти като природни резервати или центрове за рециклиране на текстил, но 15,5 милиона евро от фонда отиват за НПО-та под формата на оперативни безвъзмездни средства всяка година, механизъм, първоначално предназначен да балансира влиянието на корпоративните лобистки интереси.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 7

СКАНДАЛ

В Дания всички плачат. Изпаднали в дълбока емоционална криза.

Published

4 days ago

January 28, 2025

Autor

Всички знаят, че анексирането на полуостровите не започва с призиви към бедните емоционални жени, а с въвеждане на войски и референдум.

Някой да му каже вече…😂

Тръмп говорил ултимативно с премиерката на Дания за Гренландия. Източник: Ужасно бе! Вече е опасно!

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е провел 45-минутен телефонен разговор с премиера на Дания Мете Фредериксен, като дискусията била доминирана от темата за Гренландия – стратегически важен арктически остров, автономна част от Кралство Дания. Според източници, информирани за съдържанието на разговора, той е бил напрегнат и конфронтационен, като подчертава нарастващите разногласия между САЩ и техните европейски съюзници.

Гренландия: ключов арктически регион

Гренландия е геополитически и икономически важен регион, богат на природни ресурси, като редкоземни метали, и предлагащ нови морски маршрути през Арктика. С население от едва 57 000 души, островът е обект на интерес от САЩ, Русия и Китай, които се борят за влияние в региона.

Според Financial Times, Фредериксен ясно е заявила на Тръмп, че островът „не е за продан“, но е изразила готовност за по-голямо сътрудничество по отношение на военни бази и минерални ресурси. Тези думи обаче не успели да удовлетворят американския лидер.

Напрегнат разговор и дипломатическа криза

Източници твърдят, че реакцията на Доналд Тръмп в разговора е била агресивна и твърда. „Беше ужасно“, коментира един от информираните служители, добавяйки, че американският президент е заплашил Дания с икономически санкции, включително въвеждане на мита върху датски стоки.

Друг добавя: „Той беше много твърд. Беше като студен душ. Преди трудно можеше да се приеме, че е сериозно. Но мисля, че вече е и потенциално много опасно“.

Трети служител добавя:

„Датчаните са абсолютно изплашени. Намерението на САЩ е повече от ясно – те искат контрол над Гренландия.“

Според източниците, Тръмп е обвинил Дания, че не използва пълния потенциал на острова, и е намекнал за възможността САЩ да предприемат действия, ако техните интереси в Арктика не бъдат защитени.

Американският натиск и заплахи

Тръмп, известен с предизвикателните си външнополитически ходове, заяви на пресконференция: „Гренландия е ключова за нашата национална сигурност. Ние няма да позволим Китай и Русия да доминират в Арктика.“ Белият дом отказа да коментира детайли от разговора, но говорител на Съвета за национална сигурност отбеляза, че президентът е ангажиран с осигуряването на „взаимен просперитет“ за Гренландия и САЩ.

Датската позиция и отговор

Премиерът на Дания Мете Фредериксен проведе среща с ръководители на големи компании като Novo Nordisk и Carlsberg, за да обсъди заплахите на Тръмп. Тя подчерта, че въпреки натиска, Гренландия остава част от Кралство Дания и че правителството няма да отстъпи пред едностранни искания.

Гренландският премиер Муте Егеде също се включи в дебата, заявявайки, че жителите на острова искат независимост, а не американско или датско гражданство. Той обаче изрази готовност да приветства инвестиции в минното дело и туризма.

Глобален контекст и геополитическо напрежение

Разговорът между Тръмп и Фредериксен отразява нарастващата конкуренция за контрол над Арктика. Освен САЩ, Русия и Китай също засилват присъствието си в региона чрез военни и икономически инициативи.

Много европейски дипломати смятат, че натискът на Тръмп върху Дания е част от по-широка стратегия за укрепване на американското влияние в Северния Атлантик. Това обаче задълбочава опасенията, че неговият подход може да подкопае трансатлантическите връзки и да създаде нови кризи между съюзниците от НАТО.

Един бивш датски служител обобщава ситуацията така:

„Това беше много труден разговор. Ако тези заплахи се реализират, отношенията между Дания и САЩ ще пострадат сериозно.“

Случаят с Гренландия подчертава как стратегическите интереси в Арктика могат да предизвикат дипломатически кризи. Докато САЩ настояват за влияние в региона, Дания и Гренландия се стремят да защитят своя суверенитет. Как ще се развие този конфликт зависи от готовността на двете страни да намерят общ език в контекста на глобалната арктическа надпревара.