ФОКУС

Христо Грозев се опитва да играе на таен агент, в коя ли канафка ще го намерят с един контролен?

Published

11 months ago

March 8, 2024

Autor

Разследване от 2021г.: Христо Грозев се опитва да играе Джеймс Бонд и е оплетен в сложни връзки с олигарси и служби

Дали няма да го изкарат и него сакрална жертва???

Това руско разследване е публикувано през 2021 г. и преведено още тогава от “Фрогнюз”. Сайт, който е известен с антируската си линия. Припомняме го заради интересната фактология и сегашния контекст:

През последните няколко години българският гражданин Христо Грозев се превърна в ”лицето” на антируските разследвания от само позиционираната и независима организация Bellingcat. Българският гражданин е „забелязан“ в редица съмнителни сделки в родината си и многократно обвиняван във връзки с престъпни организации. Той е ключов свидетел по делото за убития в Германия терорист Зелимхан Хангошвили, който провежда съвместни разследвания с Алексей Навални, като предава лице на организации, признати за чуждестранни агенти и забранени на територията на Руската федерация, наричайки ги ”независими”.

Но ако навлезете детайлно и разберете кой е Христо Грозев, проследите всичките му връзки, става пределно ясно кой е той:: човек, считан за „фиктивна фигура“ в българския подземен свят, успял да се издигне до ролята на ключов обвинител срещу Русия с подкрепата на чуждестранни спонсори.

Бъдещият следовател за Bellingcat е роден през 1969 г. в град Пловдив, България, когато комунистите са на власт в тази страна. Грозев твърди, че е израснал в семейство на дисиденти. Това обаче не му е попречило да получи образование в английската гимназия в града – специално училище със задълбочено изучаване на английски език, където се е обучавало потомството на комунистическата номенклатура.

Учебното заведение е създадено през 1958 г. с одобрението на заместник-министъра на образованието на социалистическа България и съименника на бъдещия „герой“ Геро Грозев. По време на Студената война там са преподавали носители на езика от Великобритания. Възниква естественият въпрос: как синът на „прост“ учител (според Грозев) е попаднал в такова училище, което е трябвало да бъде под строгия надзор на българското КГБ?

Друг факт от биографията на бъдещия следовател не се вписва в образа на „семейството на дисиденти“. По собствените му думи той започва журналистическата си кариера на 17-годишна възраст – тоест през 1986 г. в България. По това време на случайни лица не е било позволено да работят в медиите, перестройката в СССР тепърва започва, а в България отношението на Тодор Живков към политиката на Горбачов е отрицателно.

Ако Христо Грозев се беше родил 10 години по-рано, може би е щеше да е писал статии, възхваляващи партията и правителството. В края на 80-те обаче всичко американско става модерно и Христо бързо се преориентира: в началото на 90-те той постъпва в новооткрития Американски университет в България. Тази образователна институция е основана през 1991 г. със съдействието на посолството на САЩ в България и Фондация „Отворено общество 1“ (призната за нежелана организация в Русия) от Джордж Сорос. Там Христо Грозев основава радио AURA с грант от американската неправителствена организация International Media Fund.

Самият Грозев не крие факта, че е успял да поработи за Американското радио “Свобода 2” – началото на кариерата на бъдещия следовател на “независимия” Bellingcat е финансирано от американските данъкоплатци.

След обучение в университета на Сорос и първия си опит в радио бизнеса, Грозев заминава за Русия: в средата на 90-те той получава работа в Metromedia на бившия американски разузнавач Джон Клуге. Той проявява интерес към руските телекомуникационни мрежи, а Грозев се занимава с развитието на радиостанции: той стартира руските активи на компаниите Eldoradio в Санкт Петербург и Radio Nika в Краснодарския край.

На снимка от 1996 г. Грозев е заедно с вицепрезидента на Metromedia Джон Катлет, който в бъдеще става оперативен директор на чешкия клон на Радио Свобода: прессъобщение на компанията го показва в светлината на специалист за популяризиране на американските ценности по света, включително Русия. През 2000 г. Грозев става президент на Metromedia International.

През 2003 г. бъдещият следовател на Bellingcat изкупува активите на Metromedia в Русия за Broadcast Media Holdings (RBMH). Съветът на директорите включва руско-американския журналист Владимир Познер: той води радиопрограма по Радио 7 на Seven Hills, собственост първо на Metromedia, а след това и на RBMH. Грозев се хвали, че за него работи известен журналист.

През 2006 г., по собствените му думи, уж поради натиск от руските власти, той продава своите медийни активи в Русия.

В началото на 2010 г. Христо Грозев се озова в центъра на скандал в България. Германският медиен гигант WAZ обяви намерението си да продаде двете си най-големи печатни публикации „Труд“ и „24 часа“, които бяха част от вестникарската група „България“. Като съсобственик на австрийската компания BG PRIVATINVEST GmbH, той, заедно с български бизнесмени – собственикът на най-голямата българска фармацевтична компания „Софарма“ Огнян Донев и неговия партньор Любомир Павлов – купува вестникарската група за 40 милиона евро през декември 2010 г.

След това Грозев започва да оказва натиск върху съсобствениците, настоявайки да отстъпят своите акции.

По-специално Грозев подава заявление до българската прокуратура, в което ги обвинява в пране на пари, получени с престъпни средства, както и в подправяне на подписа му върху документ. Бившите партньори отговорят, като го обвиняват в опит да завземе контрола над групата – те твърдят , че той може би действа от името и за сметка на олигарсите Делян Пеевски или Цветан Василев.

Българските медии обръщат внимание на “БГ Приватинвест Гмбх”, , която е създадена в края на 2010 г. точно преди сделката. Уставният капитал на предприятието възлиза на минимума по австрийското законодателство 35 хиляди евро, от които акционерите – Грозев, неговият патрон Карл Хабсбург и германският гражданин Даниел Руц – внасят само половината по време на регистрацията, като се възползват от възможността за отложено участие.

Българските съдилища обаче застават на страната на противниците на Грозев. На 17 ноември 2011 г. Софийският апелативен съд окончателно отстрани Христо Грозев от всички правомощия, свързани с управлението на бившата вестникарска група България: той е обвинен, че е възпрепятствал дейността на медиите. Нещо повече – на 27 юли 2012 г. Софийският градски съд анулира споразумението между “БГ Приватинвест Гмбх”, , Донев и Павлов, като по този начин лишава Грозев от активи. Според постановлението предприемчивият бизнесмен не е имал правомощието да сключи сделка за закупуване на вестникарска група „България“, тъй като към момента на сключването му, “БГ Приватинвест Гмбх” не е бил регистрирана и не е имало общо събрание, в което да са упълномощили Грозев. Де факто Грозев е действал от името на фирмата-фантом.

По време на скандала около вестникарската група Грозев е обвинен в лъжа за липсата на контакт с олигарха Делян Пеевски. Връзката се потвърждава от българските медии.

През декември 2011 г. фоторепортери на вестник „България Днес“ заснемат Грозев на излизане от офиса на фирма „Скорпион Параход“, принадлежаща на Пеевски. По-рано Христо обещал половин милион евро (един милион лева) на тези, които ще докажат връзката му с Пеевски, но журналистите така и не получават обещаните пари.

Опитът на Грозев да завладее Медийна Група България (МГБ) предизвиква особен интерес на българските медии към неговото лице: изплуват компрометиращи връзки със собствениците на компанията “Винпром Пещера” Атанас Петров и Антон Щерев. Последният не е просто от родния град на Грозев – Пловдив: Щерев учи с него в едно и също училище.

Разследващият сайт “Биволъ” (партньор на Wikileaks), позовавайки се на източници на 25 март 2011 г., докладва за плановете на Хабсбург и Грозев да продадат дял в БГ Принтмедия ООД, която е собственик на МГБ, на Петров и Щерев. Друга версия, публикувана в “Биволъ”, е, че компанията “Приватинвест” от Хабсбург и Грозев е можела да бъде създадена с парите на българските олигарси. Борислав Дионисиев, български олигарх, е тясно свързан с Грозев и Карл Хабсбург. Дионисиев регистрира много от фирмите си на булевард „Джеймс Баучер“ 23. Mediahelp на Христо Грозев е на същият адрес.

Съвпаденията не свършват дотук. Жената, с която живее Дионисиев, Михаела Калайджиева, сестра на бившия български министър по европейските въпроси Гергана Паси, която учи с Грозев в английската гимназия в Пловдив. Освен това Гергана Паси е председател на българския клон на паневропейския съюз, докато постоянният бизнес партньор на Грозев, Карл Хабсбург, е ръководител на австрийския клон на същата организация, която дълго време е оглавявана от бащата, Ерцхерцог Ото фон Хабсбург.

Освен това съпругът на Гергана Паси Соломон Паси от 2001 до 2005 година е министър на външните работи на България в правителството на Симеон Сакскобургготски. Христо Грозев през същия период се опитва да се кандидатира за българския парламент от партия „Национално движение на Симеон II“ (НДСВ).

Въпреки че Грозев не успява да завладее групата МГБ чрез компанията си „Приватинвест“ той става фиктивният собственик на редица местни медии, чията политика странно съвпада с интересите на Делян Пеевски. По-специално говорим за вестник „Стандарт“. Грозев е наричан още номинален собственик на вестниците „Утро“ в Русе и „Марица“ в Пловдив.

Слуховете за връзките на Грозев с олигархията обаче бяха озвучени още през 2009 г., когато той, заедно с Карл Хабсбург, се опитаха да придобият телевизионния канал Europe. Според съобщения в медиите зад сделката стои майката на Делян Пеевски – Ирена Кръстева.

През 2014 г. Кръстева се опитва да продаде активите си на ирландската компания Media Maker Limited, собственост на бившия изпълнителен директор на Communicorp Патрик Халпени. Интересите на Communicorp в България преди това са били представени от Христо Грозев. Тогава възникват въпроси от факта, че Media Maker Limited е създадена два дни преди обявяването на сделката.

„Не само този факт, но и как семейството [Кръстева] е изградило своята медийна империя (други публикации, уебсайтове и електронни медии са свързани с групата, с която провеждат същата редакционна политика или участват в общи медийни атаки), и използването му за политически и икономически цели поражда съмнения,дали продажбата е истинска, или просто искат да скрият собствеността и да се опитат да се скрият от вниманието на обществеността “, се казва в статия на„ Дневник “.

Обвиненията във връзки с Кръстева и Пеевски са актуални и до днес. През 2020 г. бившият партньор на Делян Пеевски, бивш собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев, обвини Грозев, че работи за одиозен олигарх и използва връзки със западните разузнавателни служби на най-ниското ниво за изпълнение на престъпни схеми в България. Грозев обеща да съди прокурорите, но тъй като опонентите му представиха нови аргументи в Twitter, той не намери време за това, като се позова на заетостта си.

Сред познатите на Христо Грозев са и представители на българския оръжеен бизнес – хора от специалните служби, участващи в невидими сделки. През 2014 г. Грозев навлиза на украинския пазар, придобивайки мрежа от радиостанции, които, първо, са известни като Radio EU, а по-късно са преименувани на Kraina FM. Партньори на Грозев в Украйна са Карл Хабсбург и българският “оръжеен барон” Петър Манджуков.

Друг човек от същия кръг е Емилиян Гебрев чиято компания ЕМКО участва в продажбата на оръжия на терористи в Сирия. Христо Грозев, заедно с разследващата група на Bellingcat, представят Гебрев като невинна жертва на руските специални служби: уж се опитали да отровят търговеца с Новичок през 2015 г., а преди това складът му в Чехия беше взривен. Непреките доказателства обаче сочат, че отравянето е резултат от конфликт между Емилиян Гебрев и Делян Пеевски за най-големия отбранителен завод в България “Дунарит”. Самият Гебрев потвърждава същата версия.

Компанията Виафот, регистрирана в офшорка на Британските Вирджински острови, се опитва да отнеме Дунарит от Гебрев. Ако разгледате нормативните документи на компанията, ще установите, че нейният собственик е адвокатът на гореспоменатия Делян Пеевски Александър Ангелов.

Версията на Грозев с „руска следа“ се оказва полезна, тъй като позволява да се отклони вниманието от корупционното преразпределение на българския оръжеен пазар.

През 2014 г. трънлив път доведе мениджъра по сложни отношения Христо Грозев до Bellingcat: според самия следовател през 2014 г. той внимателно следи събитията в Украйна и „просто не може да мълчи“.

През юни Грозев бе посочен като служител в лабораторията за управление на риска в Нов български университет. Тази структура е ръководена от Иван Костов, бивш министър-председател на България и един от най-пламенните поддръжници на прозападната ориентация на страната.

По това време Грозев вече е запознат с Костов. В разгара на скандала с МГБ Костов, Грозев и Хабсбург са забелязани заедно в хотел „Шератон“. И още един български контакт на следователя – оръжейният търговец Емелян Гебрев – също е свързан с Костов: по време на неговия премиерски мандат корупцията процъфтява в България, а съмнителни бизнесмени се радват на покровителството на властите.

„Твърд привърженик на либералните пазарни реформи, политик от прагматично-технократичен тип, Костов стартира програма за „масова приватизация“: повечето нерентабилни предприятия са ликвидирани или приватизирани. В същото време приватизационните сделки са придружени от корупция, икономическа престъпност, политическите опоненти смятаха управлението на Костов за авторитарно (той получи прякора „Командир“) ”, – откъс от Великата руска енциклопедия.

Костов обаче е оценен и е ценен на Запад, считан е за незаменим агент на влияние.

Преди Майдана лабораторията на Костов се занимава основно с борбата срещу „Южен поток“. Грозев подготвя доклади за “електронната война” в Украйна и катастрофата на малайзийския Boeing MH17, обвинявайки Русия. Бойният българин е забелязан от Елиът Хигинс, който по това време прави същото – водене на антируска информационна кампания.

Именно след това Христо Грозев става част от Bellingcat, излизайки на преден план в разследванията, включващи Русия по един или друг начин.

Bellingcat се позовава на Христо Грозев като на своя „водещ следовател“ за Русия. От 2015 г. името му се появява в докладите на организация, тясно свързана с правителствата на Великобритания и САЩ.

Най-вероятно присъствието на влиятелни покровители, ориентацията към Запада, както и познаването на руския език и руските реалности са изиграли роля за придвижването нагоре по кариерната стълбица. Грозев бързо установява контакт с изданието The Insider на Роман Доброхотов, финансирано, вероятно, от Михаил Ходорковски, и става редовен в ефира на Echo of Moscow и други либерални медии. съхранили се и с други връзки: например дългогодишният бизнес партньор на Грозев, Даниел Руц, сега е жител на Сколково.

Медийният мениджър се потапя стремглаво в политиката под прикритието на „разследвания“, без да се поколебае да повдигне най-абсурдните обвинения срещу Русия – и често пристрастните доклади или липсата на доказателствена база също се отбелязват от „колегите“ на Bellingcat. Например през май 2018 г. на пресконференция в Хага Грозев обвини Москва, че е снабдила опълчението на Донбас със система за противовъздушна отбрана “Бук”: в това е участвал някой си “генерал” Иванников. Холандската прокуратура обаче никога не повдига обвинения срещу този човек , което поставя под съмнение адекватността на разследването на Грозев.

В разследването на „Кремълски балканския гамбит„ през 2017 г. Христо Грозев говори за опитите на Москва да се намеси в изборите в Босна и Херцеговина с помощта на казашка танцова група. Втората част от разследването на Балканите е посветена на търсенето на доказателства за участието на Москва в опита за преврат в Черна гора.

На 16 октомври 2016 г., в деня на парламентарните избори в Черна гора, бяха арестувани представители на опозицията срещу режима на премиера Мило Джуканович: задържаните бяха обвинени в опит за преврат. Техни поддръжници обявиха ,че има политическо преследване и желание на властите да повлияят на резултата от изборния процес. През февруари 2017 г. прокуратурата на страната обвини Русия, че се опитва да свали Джуканович и подкрепя опозицията.

В случая Bellingcat, представляван от Грозев, застава на страната на режима на Джуканович – човекът, управлявал Черна гора от началото на 90-те години и спечелил слава на корумпиран политик, обвързан с престъпления. Оказа се, че бизнес партньорите на Христо от България имат собствен интерес по този въпрос.

Делян Пеевски, с когото Грозев многократно е обвиняван в сътрудничество, през 2015 г. се появява в разследването на Bivol.Bg за връзките на български контрабандисти на цигари с международни престъпни и терористични мрежи. Нещо повече, на 1 май 2021 г. българското издание на Alarma News съобщава , че Мило Джуканович е договорил сътрудничество в областта на контрабандата на цигари със собствениците на Vinprompeschera Атанас Петров и съученика на Грозев Антон Щерев.

На 5 февруари 2021 г. Апелативният съд на Черна гора отменя присъдите на двама руснаци (Едуард Шисмаков и Владимир Петров), както и на други обвиняеми в опита за преврат през 2016 г. Според решението на съда „в присъдата на първоинстанционния съд не може да се приемат нито фактически, нито правни изводи, както по отношение на наличието на престъпления, така и по отношение на наличието на тяхната вина за тези действия“. По този начин от правна гледна точка дори самият опит за преврат не е доказан, докато фактът, че бизнес партньорите на

Грозев имат финансов интерес да раздухват историята за руската следа, е станал обществено достояние.

Авторите на Bellingcat са прегърнали отравянето с употребата на отровното вещество Новичок една от ключовите теми на разследването на “злонамереното руско влияние”.

Христо Грозев взема активно участие в разследването на опита за убийство на Сергей Скрипал: материалът повдига въпроси от руски военни експерти, които твърдят, че данните в служебния списък на служителите в Главното управление на руския Генерален щаб изглеждат неправдоподобни. Руското външно министерство отбелязва, че разследващите не са предоставили доказателства, доказващи участието на руски граждани в отравянето.

Върхът в кариерата на Христо Грозев в Bellingcat е разследването на „отравянето“ на Алексей Навални. Грозев се снима с героя на материала, откаран в Германия, и дори позвънява заедно с него на човека, когото представя като един от убийците. Повечето от „доказателствата“ за това разследване се основават на класифицирана информация, получена от Грозев незаконно („сиви данни“). Невъзможно е да ги проверите открито, можете само да повярвате на казаното от Грозев и Bellingcat

Стойността на тези данни е спаднала значително, след като в началото на юли 2021 г. се проведе 97-та сесия на Изпълнителния съвет на Организацията за забрана на химическото оръжие, по време на която беше публикуван доклад за дейността на организацията през 2020 г.

„… по искане на Германия, на 20 август 2020 г., секретариатът изпрати екип за предоставяне на техническа помощ във връзка със съмнение за отравяне на руски гражданин.“ Става дума за Алексей Навални, който, както отбеляза официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова този ден, „само е прелетял от Томск до Омск, а групата на ОЗХО ВЕЧЕ е била изпратена да предостави техническа помощ във връзка със съмнение за отравяне с химическо оръжие”.

През пролетта на 2021 г. Христо Грозев стана „затворен свидетел“ на обвинението по делото за убийството на чеченския терорист Зелимхан Хангошвили през август 2019 г. в Берлин. Както отбелязва Frankfurter Allgemeine Zeitung, Грозев призна в съда, че е използвал “метода на подкуп”, за да получи необходимата информация в Русия. В материалите на Bellingcat за Хангошвили той и други терористи, воювали срещу Русия, бяха оправдани.

Христо Грозев, след като се преквалифицира от медиен мениджър със съмнителна репутация и олигархични връзки в „следовател“, както никой друг допринесе за упадъка на имиджа на Bellingcat.

В разследванията си той защитава корумпиран политик, свързан с мафията, търговец на оръжие, подхранващ войната в Сирия, предател на Родината, работещ за британските разузнавателни служби, чеченски терорист и гражданина Навални. Антируските обвинения, с които винаги всичко приключва, често се основава на непроверими данни, а разследването на „преврата“ в Черна гора след решението на съда постави под съмнение самия факт на опита за сваляне на Джуканович и може просто да бъде хвърлено в кошчето за боклук.

Заедно с Грозев уникален български привкус беше прибавен към Bellingcat: разследванията започнаха да се основават на класифицирани данни, получени чрез престъпления чрез черни пазари или подкуп на служители на реда. Невъзможно е да се проверят данните,и това противоречи на посочената линия на Bellingcat: агенцията изгражда цялата база доказателства върху данни от отворени източници. Самият Грозев представя способността си да купува откраднати данни като своя добродетел: в същото време покупката се финансира за сметка на самия Грозев, за да не се изложи Bellingcat.

Въпреки че днес славата на главния следовател на организацията гърми по света, Христо Грозев вече е станал обект на критика както заради връзките си, така и заради ангажираните разследвания. Когато недостатъците на сътрудничеството надвишат предимствата, те ще се сбогуват с Грозев, като по този начин поне малко, ще оправи репутацията на Bellingcat.

Превод и редакция: “Фрогнюз”

П.П. Тезите в публикацията не съвпадат с тези на Фрог нюз, но даваме възможност да читателите ни да се запознаят с други гледни точки по отношение на разкритията за скандални събития, включително замесването на руските тайни служби в опита за убийство на Емилиян Гебрев, сина му и директор от “Дунарит”.

Готови сме да публикуваме и други мнения по засегнатите теми.

Материалът е публикуван на 28.07.2021 г.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 2

Related Topics:featured trending българия измама конспирация корупция лъжа свят

Up Next

Не държава, а организирана престъпна група

Don't Miss

Подготовката на лудите в прибалтика за “война с Русия” се превърна в комедия

ФОКУС

Битката за бъдещето започва – истинска кървава война по света

Published

2 days ago

January 21, 2025

Autor

Алекс Крайнер: Битката за бъдещето започва – истинска кървава война на глобално ниво – ден след встъпването на Тръмп

В анализ, публикуван в ZeroHedge, пазарният анализатор и мениджър на хедж фондове Алекс Крайнер разглежда драматичните предсказания на Стив Банън, бивш политически стратег на Доналд Тръмп и водещ на популярното предаване „War Room“ за близкото бъдеще. В разговор, проведен по Zoom, Банън очертава апокалиптична визия за предстоящите дни на света, като поставя в центъра на дебата мащабен конфликт, който ще започне веднага след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като 47-ми президент на САЩ.

„Дните на буря започват“ – Предстоящата битка според Банън

Стив Банън: „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп.Той вещае буквално апокалиптична война между Дълбоката държава и новата американска власт”

Банън, който е известен със своите остри коментари и директен стил, започва разговора с прогноза, която е едновременно тревожна и вдъхновяваща. „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп. „Това няма да бъде просто поредната политическа промяна. Това ще бъде нападение, което ще промени света завинаги.“

Банън подчертава, че врагът в тази битка не са външни сили като Китай, Русия или Иран, както може да се предположи. Според него истинската заплаха идва отвътре, т.е. в САЩ – от „техните“, т.е. глобалният елит, който контролира най-мощната империя в света. „Тези хора няма да се откажат от властта си доброволно. Те ще се борят до смърт,“ заявява Банън и добавя, че тази битка не е просто политически конфликт, а борба за оцеляване. „Ако Тръмп и екипът му не успеят, те ще ги унищожат – до последния човек,“ предупреждава той.

Исторически уроци: Жертвите на свободата

Подписалите декларацията за независимост на САЩ. Петима са хванати от британците и измъчвани до смърт. Останалите са разорени, членове на семействата им са избити

За да илюстрира мащаба и значението на тази борба, Банън прави паралел с подписалите Декларацията за независимост през 1776 година, с което се откъсват от Британската империя. Той ги описва като смели и решителни мъже, които са били готови да жертват всичко за свободата. „Тези хора не бяха просто бунтовници. Те бяха заможни, образовани мъже, които разбираха рисковете. Ако бъдат хванати, щяха да бъдат обесени или измъчвани до смърт,“ посочва той. Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко – домове, имущество и дори своите семейства. „Тези мъже се жертваха за независимостта, точно както хората около Тръмп са готови да се борят срещу най-могъщите сили на света,“ подчертава той.

Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко и предупреждава, че това ще очаква и екипа на Доналд Тръмп, ако се провали

„От 56-те подписали (Декларацията за независимост), 24 са били юристи и съдии, 11 са били заможни търговци, 9 са били фермери и големи земевладелци. Подписвайки Декларацията за независимост, те са предизвикали гнева на (Британската) империята, знаейки, че ако бъдат заловени, наказанието им ще бъде смърт. Петима от тях наистина са хванати от британците като предатели и измъчвани до смърт. Дванадесет от тях са имали домове, които са разграбени и изгорени. Двама загубват синовете си (убити), а на още двама синовете си заловени и хвърлени в затвора. Картер Бракстън, богат търговец, видял как всичките му кораби бяха потопени от британския флот. За да изплати дълговете си, той бил принуден да продаде имотите си и умира в мизерия. Други преминаха през мъчителни изпитания и загубиха всичко. На много от тях семействата им са избити.“

Невидимите врагове и глобалният авторитаризъм

Банън не е единственият, който изразява опасения за бъдещето на света. В разговора участва и Кристин Андерсън, член на Европейския парламент и представител на германската партия AfD. Тя обръща внимание на тревожната тенденция към авторитаризъм в Европа. „Властите в Германия, Великобритания и Франция вече не се крият. Те открито приемат авторитарни мерки,“ заявява евродепутатката Андерсън.

Според нея в Германия изборите скоро могат да бъдат отменени, а социалните медии ще бъдат подложени на строга цензура. Андерсон посочва също така новия климатичен закон във Великобритания, който според нея ще постави икономиката на страната в изключително тежка ситуация. „Това е част от по-голям план за ограничаване на свободата и налагане на контрол върху населението,“ добавя тя.

Рисковете за САЩ и Европа: хаос и насилие

Банън е категоричен, че не само САЩ, но и Европа я чака саботаж, тероризъм и разруха: Това е само началото. Истинската битка започва сега

Банън предупреждава, че борбата срещу глобалния елит няма да бъде лесна и че може да доведе до хаос и насилие. „Ще видим саботаж, убийства, тероризъм и разрушения. Това няма да бъде просто политическа битка – това ще бъде истинска война,“ казва той. Според него както в САЩ, така и в Европа, хората ще станат свидетели на мащабни кризи, които ще поставят основите на новия световен ред. „Това е само началото. Истинската битка започва сега,“ категоричен е Банън.

Банън напомня и личната цена, която е платил за убежденията си и защото е бил в екипа на Тръмп: Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация

Личната цена на борбата

Банън споделя и своите лични преживявания, като подчертава цената, която плаща за своите убеждения. „Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация,“ казва той. Той подчертава, че хората, които стоят зад Тръмп, също са готови да платят висока цена, защото разбират залозите в тази битка. „Това не е просто борба за власт. Това е борба за бъдещето на човечеството,“ заявява Банън.

Съдбата на света в баланс

Алекс Крайнер завършва анализа си с мрачна, но и с вдъхновяваща нотка. Според него това, което предстои, ще бъде една от най-значимите битки в историята на човечеството. „Това е война, която няма да се води само с оръжия, но със сигурност ще бъде една от най-важните в световната история,“ пише Крайнер.

Той подчертава, че тази борба няма да бъде само за САЩ или Европа, а за целия свят. „Силите, които контролират тази империя, няма да се предадат без бой. Но онези, които се борят за свобода, са решени да направят всичко възможно, за да победят,“ заключава той.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 3

ФОКУС

Защо бе отстранен Джъстин Трюдо?

Published

2 days ago

January 21, 2025

Autor

Проф. Ивайло Груев: Канада, “The Great Reset”. Защо Джъстин Трюдо бе отстранен? Възможен ли е разпад на страната?

„Всъщност изпитвам известно възхищение към Китай, защото тяхната диктатура им позволи да обърнат икономиката в правилната посока.“ Джъстин Трюдо.

Ако пътят към ада е постлан с добри намерения, то, вече, бившият министър председател на Канада Джъстин Трюдо, както иронично отбеляза един канадски журналист, със сигурност, би трябвало да е собственик на асфалтова компания. Той обеща помирение, каквото и да означава това, с коренното население, драматично увеличаване на размера на средната класа, и разбира се основното в неговата стратегия – справяне с измененията на климата. Така бе трасирано бъдещето на Канада по провъзгласените от него “лъчезарни пътища“. Нещо наподобяващо на МАГА на Тръмп, естествено със специфичен канадски привкус.

Джъстин Трюдо, премиер на Канада

Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени

Неговите опоненти от Консервативната партия изказаха основателни опасения. Въпреки външността и безспорния чар като на незабравимия Ален Делон (в младежките му години приликата е очевидна), всъщност Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени. Те трудно биха се възприели като сериозни акредитации за квалификациите наминистър председател на втората по големина страна в света и една от водещите страни на Г 7.

Разбира се фамилията Трюдо продължава да резонира в съзнанието на Канадското общество. По-възрастните гласоподавателите усетиха, по-скоро припознаха с небезвестна доза носталгия, екзалтацията от годините на Трюдо баща и решиха да му дадат шанс. Казвайки си в крайна сметка защо пък не.

Избирането на Джъстин Трюдо беше опит за възстановяване на визията на Пиер Елиът Трюдо за една прогресивна, двуезична, мултикултурна, и най-вече справедлива и щедра социална Канада, завистта на света и в най-силния имиграционен “магнит“. Но за разлика от картезианската прецизност и интелектуална елегантност на Трюдо-баща, това което Джъстин Трюдо предложи бе един младежки ентусиазъм, гарниран с безспорен “fun“, особено за представители на нежния пол. Тоест канадците решиха без особено да се замислят да спонсорират епизод №2 на феномена, наречен, Трюдомания.

След десетилетие ориентираното основно към бизнеса консервативно правителство на Стивън Харпър, 2007-2015, чиято, да си признаем откровено, харизма бе толкова жизнена колкото на снежен човек през месец април изненадващото представяне на Трюдо-младши се възприекато глътка свеж въздух в монотония и безцветен политически живот на страната.

Едва на 36 години Трюдо бе избран в Парламента представлявайки работнически квартал на Монреал. Само няколко години по-късно през 2015 г. бе вече избран за лидер на Либералната партия. Тази победа бебезпрецедентна в дългогодишната традиция на Либералната партия: бивш гимназиален учител, без всякакъв политически опит и с доста лековата биография (освен фамилното си име, разбира се) успя да издигне Либерална партия, от трето място през 2011 г. (най-лошото й представяне в историята), до първо място, буквално следвайки стъпките на баща си.

Без съмнение, както и се очакваше, Трюдо-младши се наслади на един продължителен “меден месец“. За известен период той дори бе коронясан за “дарлингът“ на световните (включително Европейски) медии. Причините? Прекалено млад по установените стандарти за политик от такъв ранг, чаровен и перфектно двуезичен (в неговия случай; френският и английският са майчини езици, за разлика от мнозинството англоезични политици, които говорят на силно развален, а понякога на неразбираем френски) и на всичкото отгоре потомствен политически аристократ.

Трюдо легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Първите успехи на правителството на Трюдо бяха свързани с намаляване на детската бедност, увеличаване на данъците за богатите и намаляване на данъците за средната класа. Както и опити за подобряване на живота на коренното население на Канада, чийто жизнен стандарт по-скоро принадлежи на страна от Третия, ако не и от Четвъртия свят и е с право източник на национален позор.

Той легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Днес Канада е дълбоко деморализирана, силно поляризирана, особено разочарована от 9-те години управление на Трюдо, чиято популярност стигна до катастрофалните 16%, най-ниският регистриран спад на министър-председател в историята на страната.

Причина за това бе, нека така да го наречем, “иновативният“ начин на управление. Лозунгите за единство, благосъстояние и просперитет на средната класа, както и съхранението на национална идентичност на базата на мултикултурализма, останаха в, употребявайки енигматичния термин, небитието. Оказа се, както на времето съветваше Макиавели, че политиките имат своята дуалистична същност, особено по време на предизборните кампании. Но с една съществена уговорка. Тези политики, бяха много грижливо калибрирани, целейки да задоволят специфични, конкретни групи гласоподаватели. Обществото бе разделено на социални клъстъри, всеки със своите специфични обещания. Било то на енергичната радикално повлияна от ултра либерализма генерация Х, (легализиране на марихуана, а и в последствие на твърдите наркотици) или пенсионери, (Old Age Security – пенсии) или социално маргинали (индексиране на социалните помощи).

Незабелязано, т.н. “социален контракт“ бе заменен с логиката на маркетинг стратегия за печелене на избори. В България, както е широко известно, този процес е доведен до съвършенство. Както и се очакваше тази изборна еквилибристика до неизбежното фрагментиране на канадското общество на малко печеливши и на губещи т.е. всички останали. Тъй като екипът на Трюдо беше наистина професионален в стратегическото прилагане на микротаргетирането на избирателите, то Либералната партия се нуждаеше само от една трета от националния вот. Звучи познато? Естествено за стратезите на Либералната Партия на първо време тази дълбинна фрагментация се оказа без особено значение.

Не съм убеден, че Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг)

Проблемът е, че Джъстин Трюдо, така и не успя да влезе, фигуративно казано, в обувките на своя баща. Трюдо баща бе политикът, който остави на Канада набор от институции и най-важното идеали, създавайки Хартата на правата и свободите, тоест Конституцията – основата на националното съзнание и самочувствие на съвременна, модерна Канада. Не съм убеден, че синът му Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг). Какво имам предвид:

Човекът на Давос

Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“

Трудно бихме си обяснили изключителното поляризиранеи катастрофалния спад на популярността на традиционно доминиращата политическа сила, Либералната партия, ако не повдигнем завесата зад прякора на Трюдо “Човекът на Давос“. Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“ Да си припомним неговите пророчески думи: “The pandemic represents a rare but narrow window of opportunity to reflect, reimagine, and reset our world“ “Пандемията представлява рядък, но тесен прозорец от възможности за размисъл, преосмисляне и за нулиране на нашия свят.“

Както е добре известно през 2017 г. Клаус Швабтриумфално заяви, че е успял, (забележете термина, който той използва to penetrate), да „проникне“ в кабинета на министър-председателя Джъстин Трюдо поради факта, че много от неговите министри са били членове на програмата на WEF (Световният икономически форум) за млади глобални лидери.

“Бях на прием за премиера Трюдо и знам, че половината от кабинета му или дори повече от половината от кабинета му всъщност са млади глобални лидери“.

Нещо повече, Трюдо, поне на мен доколкото ми е известно,бе единственият лидер на Запад, който не се притесни да използва термина „зануляване“, за да опише канадската пандемична политика (в реч на ООН през ноември 2020 г).

Действително в това отношение Клаус Шваб се оказа прав. Трюдо действително оправда доверието на Световния Икономически Форум, не само повтаряйки буквално WEF “talking points” (опорните точки), но по-важно прилагайки ги в действие, което естествено не остана скрито за широката общественост в Канада.

Бездомници в Канада, просяци, бедност

По време на пандемията средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%.

По време на пандемията, както вече писах по-рано, средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%. Малките и средни бизнеси бяха принудени да поемат колективно 135 милиарда долара дълг, тоест средно 170 000 долара за бизнес.

Така – цената на “зануляването“ бе 213 000 фалити!

В Канада, в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство

Този феномен предизвика безпрецедентно социално, а и здравословно отражение – в страната 1 на всеки 20 канадци (6%) е имал самоубийствени нагласи. Малко контекст – две годни по рано, през 2018, в унисон с WEF политиката на ултра-либерализъм, леките наркотици, като марихуана и канабис бяха легализирани. Успоредно с това особено, при така нареченото поколение Z се породи една своеобразна култура, водеща не само до зависимост (до 24 часа доставка онлайн), но далеч по-опасното чувство за гарантирана съдебна безнаказаност (в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство).

Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани

Вместо достъпът до наркотици да бъде ограничен, особено в контекста на чудовищната опиоидната криза в Канада, където всеки ден шестнадесет канадци са хоспитализирани поради свръхдоза (отравяне) с опиоиди, а само в град Ванкувър 6, предимно млади хора, умират от свръхдоза, правителството на Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани, което накара някои политически некоректни наблюдатели да дефинират тази политика като геноцид срещу младите.

Проф. Ивайло Груев

Проф. Ивайло Груев, Преподавател в Университета в Отава, Канада

Безнаказаността, за което споменах, се дължи също така и на един нов закон, влязъл в сила по същото време. Либерализиране на съдебната система, т. нар “catch and release”, тоест освобождаване под гаранция, превърнало се в де факто в “revolving door” – “въртяща се врата“. В разговорен превод това означава арестуване и (моментално) освобождаване,(!) като задължава полицията и съдиите да следват “принципа на сдържаност“. Тази безпрецедентна по своята логика абсурдна политика, според правителството е трябвало да реши проблема със свръхпредставянето в предварителния арест на уязвими групи като коренното население, бездомните,наркозависимите и не на последно място ЛГБТ общността.

Post Views: 3

ФОКУС

Москва и Техеран направиха своя избор

Published

2 days ago

January 20, 2025

Autor

Днес в Кремъл ще бъде подписано Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и Иран: президентите Владимир Путин и Масуд Пезешкиан ще завършат три години работа по историческия документ.

Защо исторически?

Защото наистина извежда отношенията между двете страни на ниво, безпрецедентно в историята на нашите връзки.

И тази история датира от повече от четири века и половина и е богата на различни събития – откакто сме съседи (в Каспийско море), те имат много измерения. Търговия и война, вражда и приятелство, подчинение на влияние и идеологическа борба, но взаимен интерес и зле прикрита симпатия един към друг, дори през годините на конфронтация, останаха постоянни.

Двете велики сили-цивилизации претърпяха възход и упадък както във вътрешните си работи, така и в отношенията си, но останаха съседи, заинтересовани един от друг. Но почти през всичките тези векове ние живеехме в свят, в който глобалните правила се определяха от Запада или по-скоро от англосаксонците – и това остави сериозен отпечатък върху нашите отношения.

По времето, когато започнаха нашите връзки, величието на древен Иран вече беше нещо от миналото, а Русия, напротив, беше поела по пътя на своя възход. Последната руско-иранска война приключи преди почти два века, но още тогава Иран попадна в сферата на влияние на Великобритания, която се опитваше да попречи на руснаците да достигнат Индийския океан.

И въпреки че Москва никога не е имала планове да завладее Персия, това нямаше значение за Лондон – те безкрайно се страхуваха от попадането на древната страна в руската орбита, виждайки това като заплаха за техните индийски владения (в Лондон постепенно започнаха да вярват в собствения си мит за плановете на руската армия за поход към Индия).

В резултат на това Иран беше разделен на британска и руска зона на влияние, южна и северна – и остана в това положение до средата на миналия век. Москва като цяло беше доволна от тази ситуация, но за гордостта на иранците ограниченият суверенитет и чуждото влияние бяха обидни.

След Втората световна война западното влияние в Иран става преобладаващо и шахът, който поддържа добри отношения със СССР, провежда политика на западнизиране на местния живот. Завърши с ислямската революция – и създаването на уникална система на теократична власт в комбинация с изборните институции на президентско-парламентарна република.

Новият Иран не само скъса със Запада – той се превърна в последователен идеологически и геополитически противник на цялата глобализация, изградена от англосаксонците. През първото десетилетие от съществуването на ислямската република СССР все още беше жив – и отношението към атеистичните комунисти с техния износ на революция (без значение, че това в много отношения не беше така) в Техеран беше враждебно и предпазливо.

Изоставянето на комунистическата идеология след разпадането на Съюза премахна идеологическата пречка пред руско-иранските отношения, но тук Русия се оказа в плен на залога си за сближаване със Запада (и в още по-голяма степен, приемането на западноцентричното геополитическото мислене на нашия елит).

Москва искаше да развие връзки с Техеран, но с поглед към Запада, превръщайки руско-иранските връзки в разменна монета или дори в заложник в играта си с англосаксонците. Всичко това не допринесе за нарастването на доверието към нас сред иранския елит, част от който, позовавайки се на историята, смяташе Русия за същата империалистическа държава като западните сили (въпреки че това беше несправедливо по отношение на Русия дори за 19 век).

През десетите години на нашия век започнаха сериозни промени: Русия, отдалечавайки се от Запада, започна да гледа на Иран като на стратегически партньор, преставайки да обръща внимание на западната пропаганда за страната като част от „оста на злото“. Сближаването беше улеснено от съвместните военни действия на двете страни в Сирия и решаващата роля на Русия в сключването на т. нар. ядрена сделка за иранската ядрена програма.

Двете страни се доближиха до напълно независимото определяне на отношенията и координацията на политиките си на световната сцена: нивото на доверие се повиши, личните връзки се засилиха и последните илюзии за възможността да се договорят поне за относителна нормализация на отношенията със Запада изчезнаха.

След февруари 2022 г. Русия се оказа в положението на супер-Иран: броят на санкциите срещу нашата страна многократно надхвърли иранското ниво. Ислямската република живее под американските санкции повече от четиридесет години и въпреки щетите, които нанасят, изгради свой модел на функциониране.

Опитът да се изтръгне Русия от световната икономика означава не само, че ще трябва да следваме отчасти иранския път, но по-важното е, че етапът на демонтаж на съществуващия световен ред е започнал. Мащабът на санкциите, наложени срещу Русия, показа, че компромис със Запада не може да бъде постигнат, което означава, че Иран, Русия, всички останали санкционирани страни, Китай и Индия са заинтересовани от изграждането на паралелен, алтернативен търговски и финансов механизъм.

Започна процесът на демонтаж на западния световен ред, англосаксонския модел на глобализация – и Русия и Иран са знаменосци в него.

Този процес няма да бъде нито бърз, нито лесен, особено след като е съчетан с геополитически земетресения по света, особено в Близкия изток, който е толкова важен за Иран. И двете страни обаче са направили избор в полза на изграждането на нов световен ред.

И укрепването на двустранното сътрудничество (а то засяга различни области – от военно-промишлени до транспортни и логистични), както и взаимодействието както по регионални, така и по международни въпроси е само материално укрепване на тази историческа стъпка. Русия и Иран вървят заедно към обща цел и сега никой не може да ги отклони от този път.