БЛОГ
Цялата истина за гастарбайтерския живот в Германия, през погледа на един българин
Нито в завода за месо, нито в хамалските бригади в Хамбург и Хановер, не е видял впрегнат на работа сириец или афганистанец. „Не знаеш ли език, в чужбина не те броят за жив. Дори краставите кучета са на по-голямо уважение. Така е в цяла Западна Европа, без изключения, нека тези, които се канят да си търсят късмета, без да имат ценз и квалификация, добре да го знаят. Социалните благини са за мигрантите от Близкия Изток и Африка. Българите обаче трябва сами да се оправят, защото страната ни е пълноправен член на ЕС и за нас пазарите на труда са отворени. И до там.“
Така започва разговорът ни с българин, който наскоро се е завърнал от Германия. Той сам ни потърси, след като прочел в Зора. „Никога повече работа в Норвегия! Ужасяващ разказ на нашенец, който още е в ада“.
Вярвам на всяка дума в този материал, защото съм преживял подобен ад в Германия, казва Георги Колев от Варна. През пролетта на миналата година той и семейството му тръгнали за Хановер, подведени от други българи, че там ги чакат високи заплати, платени осигуровки, безплатна квартира и детски надбавки за двете им деца.
Жена ми тъкмо беше останала без работа, очаквах и мен да ме съкратят, а кой знае какви спасителни варианти нямахме. Бяхме спестили някой лев и решихме, че по-рисковано ще бъде да останем в България, докато тези спестявания се стопят. Сметнахме, че без да се лишаваме от нищо, бихме могли да издържим в Германия два месеца. Достатъчно време, ако работата се окаже блъф, да си намерим друга, разказва Колев.
В предварителните разговори с фирмата посредник му обяснили, че незнанието на немски език не е пречка, тъй като работата била куриерска. И по-точно – хамалска. Казали му, че при желание от негова страна, може да запише курс за изучаване на език на място, но ще трябва той да си поеме разноските. Успокоили го, че ще получава достатъчно много, за да си го позволи.
Така Георги, съпругата му и двете им деца се натоварили в семейния „Фиат“ и потеглили към бленувана Германия, където него го чакала заплата от 2 500 евро на месец като куриер в Хановер, а нея, като камериерка на почасова работа в хотел в Реда-Виденбрюк – 1 500 евро.
Първата им спирка била в Реда-Виденбрюк, където щели да оставят на квартира жената с двете деца. Още там се оказало, че свободни бройки за камериерки във въпросния хотел няма и, че предварителната информация от България се оказала подвеждаща.
„Към тоя момент не бяхме притеснени, защото имахме пари, а и моята работа изглеждаше сигурна. Предплатихме наем за 4 месеца напред и аз тръгнах за Хановер заедно с още един българин, който беше подлъган по същата схема. Нищо от това, което ни беше обещано, не отговаряше на истината. Вместо обещаните 2 500 евро се оказа, че ще ни се плаща по 50 евроцента на доставен пакет на адрес. Квартирата, която ни беше осигурена от фирмата, беше апартамент с две стаи и кухня, с по 6 легла на два етажа във всяка стая.Общо 12 души в стая, натъпкани като сардели! Съквартирантите ни бяха основно руснаци, имаше и двама поляци. Смрадта в тая кочина още ме преследва“, разказва Колев.
Въпросната куриерска фирма имала политика да наема като подизпълнители по-малки фирми, собственост на руснаци, иранци, турци и българи, които да разработват отделните райони в града. Тези малки фирми от своя страна сключвали договори с посредници, които да набират бригади от съответната държава.
Българите отговаряха за квартал „Лаатцен“ в Хановер, казва Георги Колев. Той и приятелят му от Варна разнасяли мебели около седмица, в очакване, че ще подпишат договор за работа. Това изобщо не станало. Българският посредник им обяснил, че дейността в Хановер била спаднала драстично, затова дори не можел да им плати за изработените часове. Но ги насочил към сродна фирма в Хамбург, която спешно търсила кадри.
„Същото райониране на града го има и в Хамбург. Там връзката ни беше българин от Гоце Делчев, който има 4 автомобила и наема хора от България да му ги карат. Той от своя страна има полулегална договорка с иранска фирма, която държи два квартала. На въпросният „бизнесмен“ дори не му се налагаше да идва често в Германия, печалбите от наема на колите си ги въртеше от България“, продължава с изповедта си Колев.
Двамата варненци минали през 3-дневен курс на обучение при друг българин, който отговарял за набирането на работна ръка. След което им бил връчен стар „Форд“ от 1991 г., с бургаска регистрация, без немски документи. Автомобилът бил толкова разсипан, че като загаснел, се налагало да го теглят, за да тръгне пак. Това спирало процеса на работа, накрая иранската фирма, която държала бизнеса в Хамбург, се отказала да ползва услугите на нашенеца от Гоце Делчев. И двамата злополучни българи отново се оказали на улицата.
Тъй като парите, с които били тръгнали от България, вече били съвсем на свършване, те започнали отчаяно да търсят изход. Чули от хора в тяхното положение, че се търсят общи работници в месопреработвателния завод „Тьонис“ в град Реда-Виденбрюк, където били съпругата и децата на Георги Колев. Насочили ги към поредния посредник, който веднага им обещал, че ще уреди да ги наемат.
Така започнал третият етап от митарството на гастарбайтерите.
„Българите и румънците там са най-ниското стъпало, допускат ги само в цеха за транжиране. Дори не бях чувал за този ужас, докато не влязох в него. Първо, всеки ден трябваше да навличаме 12-килограмови ризници, да надяваме метални ръкавици, покрити с два пласта от някаква специална материя и така, като космонавти, изкарвахме между 10 и 12 часа на смяна. Никой от нас не смееше да си ползва почивките, защото само си представете как се навличат тези доспехи и как се свалят. Отделно бяхме под голям стрес заради сандъчетата с инструменти, които зачисляваха към всеки новопристигнал в завода. Ако нещо изчезне, глобата беше 300 евро. А кражби често ставаха, затова хората внимаваха да не се разсейват“, спомня си варненецът.
Дневната норма за транжиране на телешко трупно месо била 360 тона на смяна. “От металните ръкавици и тежките инструменти за 4 месеца блъскане си докарах реактивен артрит на ръцете, отделно още съм в тежък психо стрес”, казва Георги.
Заплащането било между 9 и 14 евро на час, което устройвало донякъде част от хората. Нечовешките условия на труд и напрежението обаче принуждавали много от тях да напускат. На тяхно място обаче веднага се намирали нови работници. „Там се наемат основно хора от бившия соц лагер, за предпочитане са такива като мен, които не знаят немски език. Удобни сме, защото се предполага, че няма да тръгнем да си търсим правата, нито пък да предизвикаме евентуална проверка. Знаят, че на този, на когото не му изнася, ще се махне и веднага друг ще го смени.“
Общежитието наподобявало условията на „квартирата“ в Хановер. Апартаментите били с по три стаи, като във всяка имало по 5 легла. С обща баня и една тоалетна.
„Адът да беше слязъл на земята, сякаш щеше да изглежда по-приветлив. Наркотици, алкохол, черна борса – такова беше ежедневието извън завода. За да издържат, повечето от гастарбайтерите се напиваха след смяна до безпаметност, за да могат изобщо да поспят няколко часа до следващата смяна. Виждал съм мъже, които пиеха, докато припаднат и като дойдат на себе си, продължаваха да пият, докато пак припаднат. Тези, които вече бяха изкарали една година работа в този завод, приличаха на развалини, в тях не беше останало почти нищо човешко“, потръпва при спомена Георги Колев.
Мъжът разказва, че бизнесът с посредниците за работа и тук вървял с пълна сила. Българинът, който в Хамбург насочил двамата варненци към месопреработвателния завод, дошъл на втората седмица, след като вече били наети, да иска от тях по 300 евро, задето им „помогнал“.
Друг нашенец пък доставял от България майстори електроженисти. За всяка „глава“ прибирал по 24 евро на час, а на работниците плащал по 13 евро. Разликата от 9 евро задържал като комисионна за „услугата“. „И той като останалите си подбираше от България хора, които имат професионален опит, но не знаят нито немски, нито английски, за да си траят и да си налягат парцалите“, казва Георги.
„Оставете какво пишат по форумите разни хора, че в чужбина от чешмите тече мед и масло. Истината е, че голяма част от гастарбайтерите работят неофициално. Поне тези, които не знаят език. С цената на нечовешки усилия и робски труд успяват криво-ляво да вържат двата края, но се обричат да водят получовешки живот. Да, на някои им проработва късметът да ги забележат и оценят, да се устроят прилично и да водят достоен живот, но масата не е от тях“, категоричен е Георги Колев, който вместо да спести пари, се е прибрал в България със задължения към роднини и приятели.
В момента той работи на две места в родния си град, но казва, че тук умората не го съсипва така, както в чуждата държава, която го е отхвърлила по една единствена причина – че не говори езика й.
В края на разговора ни Георги се сеща за нещо важно. Нито в завода за месо, нито в хамалските бригади в Хамбург и Хановер, не е видял впрегнат на работа сириец или афганистанец: „Те са със специален статут, настанени са в самостоятелни фамилни къщички в предградията, държавата им плаща на човек по 600 евро на месец и по още 180 евро за всяко дете. Така че на тези „бежанци“ не им се налага блъскат, за да оцеляват. А двойният стандарт към чужденците в Германия бе последната капка отрова, която ме отказа от мечти за работа там. Завинаги.“
БЛОГ
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
Наскоро се запознах с жена от Украйна. Когато войната започна, тя избяга в Европа.
След известно време тя се премести в Русия, тъй като имаше семейство тук.
Тя обичаше Украйна.
Имаше малко украинско знаме на гърба на телефона си. Което беше доста странно да се види в Русия. Когато излязохме на кафе, тя изглеждаше тъжна.
“Какво не е наред?” попитах.
И тя ми каза как предишната вечер е получила десетки съобщения от украинските власти.
Опитва се да я вербува. Предложиха й пари. Да снимам неща в Русия. Знаеха, че е украинка.
Но тя им каза, че не иска да има нищо общо с войната.
И затова я заплашиха вместо това. Имаха адреса й.
„Майната му на Украйна“. – каза тя горчиво.
“Никога няма да се върна.” Чувстваше се предадена от страната си.
Тя беше хубаво момиче. Която просто искаше да живее живота си.
Тя обичаше Украйна.
Но те я заплашиха.
В своите самоубийствени опити да спечелят война, която не може да бъде спечелена, украинските власти отблъснаха милиони свои хора, които никога няма да се върнат у дома.
Когато дойде мирът.
Спечелване на това доверие от милионите, които са избягали.
Страхувайки се от консистенция или арест.
Ще бъде едно от най-големите им предизвикателства.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
БЛОГ
Новата съпруга на бившия ми съпруг неочаквано се свърза с мен – това, което написа, ме накара да пребледнея
Новата съпруга на бившия ми съпруг неочаквано се свърза с мен – това, което написа, ме накара да пребледнея
Казват, че отмъщението е ястие, което се сервира най-добре студено, но когато новата съпруга на бившия ми съпруг се свърза с мен, се оказах уловен в мрежа от отчаяние и тайни. Мислех, че съм оставила болката от миналото зад гърба си, но нейната молба за помощ отвори стари рани и ме поведе по пътя, който никога не съм очаквала.
Преди пет години животът ми се разпадна най-неочаквано. Бях омъжена за Кевин, чаровен и успешен бизнесмен. Всичко изглеждаше идеално или поне така си мислех до деня, в който той случайно изпрати съобщение на мен вместо на любовницата си.
Този текст разби света ми. — Мразя я, Джес. се четеше. „Мразя Бриджит с всяка фибра от съществото си. Тя дори не може да ми даде бебе.”
Да, той говореше за мен. Аз не мога да имам деца, нещо, което той знаеше преди да се оженим. Усетих как кръвта се оттича от лицето ми, докато четях тези думи отново и отново. Мъжът, когото обичах, мъжът, когото мислех, че ме обича, ми беше изневерявал и ми беше обиден за нещо извън моя контрол.
Разбира се, не можах да му простя и решихме да се разделим. По времето, когато разводът ни беше финализиран, Кевин беше изградил доста добро портфолио: компания, три търговски имота и красива къща край езерото.
В селището получих половината от всичко, включително апартамента и къщата на езерото. На всичкото отгоре станах мълчалив съдружник в неговата компания, получавайки връщания два пъти годишно.
Вероятно е смятал, че това е начин да облекчи вината си. Излишно е да казвам, че нямах нужда да работя повече, но обичах кариерата си твърде много, за да спра.
Скоро след това той се ожени за Джесика, жената, с която ми изневери. Опитах се да продължа напред, блокирайки всякакви новини за тях. Така беше до преди месец. Една вечер неочаквано получих съобщение от непознат номер.
„Здрасти. Това е Джес. Новата жена на Кевин. Трябва ми помощта ти. Умолявам те. Моля отговори. Само ти можеш да ме спасиш.”
Взрях се в телефона си, сърцето ми биеше. Съобщенията й изглеждаха толкова отчаяни, че реших да отговоря.
„Какво искаш?“ Написах обратно.
„Моля, запознай се с мен. утре И Кевин не трябва да знае“, отговори тя почти веднага.
На следващия ден се озовах да седя в тих ъгъл на Стивънс Пойнт, изпитвайки едновременно любопитство и дискомфорт. Джес влезе с бледо и уморено лице. Тя ме забеляза и забърза, оглеждайки се нервно.
— Благодаря ти, че дойде, Бриджит — каза тя и бързо седна. „Не знаех към кого друг да се обърна.“
„Какво става?“ — попитах, опитвайки се да поддържам гласа си спокоен.
Тя си пое дълбоко въздух. „Бременна съм с бебето на Кевин.“
Повдигнах вежди, изненадано, но не напълно шокирано. „И?“
Очите й се напълниха със сълзи. „Кевин не иска бебето. Той ми каза, че трябва да се отърва от него. Казва, че разводът му е струвал твърде много пари и в момента не може да си позволи дете.”
Усетих вълна от гняв и съжаление. Това момиче, което беше изиграло роля в краха на брака ми, сега седеше пред мен, отчаяно и уплашено.
„Съжалявам, но какво очакваш да направя по въпроса?“ – попитах аз, искрено объркана.
„Моля те, умолявам те“, каза тя с пречупен глас. „Може би, ако върнеш част от парите, които си получила от бракоразводното споразумение, той ще промени решението си. Не знам какво друго да направя.”
Бях зашеметена. Това беше последното нещо, което очаквах. „Джес, не е толкова просто. И мисля, че си забравила, че той ме изостави заради теб.
Тя ме погледна, а по лицето й се стичаха сълзи. „Моля те, Бриджит. Помогни ми.“
— Ще си помисля — казах накрая. — Но не мога да обещая нищо.
Джес кимна с леко облекчение. „Много благодаря.“
Излязох от този ресторант със замаян ум. Докато карах към вкъщи, не можех да се отърся от мисълта: Кевин я манипулира точно както беше правил с мен години наред.
Тя беше сляпа за това и не можех да я оставя да страда по същия начин, както аз. Въпреки болката, която ми причини, изпитах странна нужда да я защитя. И още повече, исках да дам на Кевин истински урок.
Обадих се на Джес на следващия ден.
„Хей, Бриджит е. Мислих за твоята ситуация и искам да ти помогна.”
„О, благодаря ти, Бриджит!“ — възкликна тя, а облекчението й се усети в телефона.
„Но не по начина, по който ти искаш“, продължих аз. „Знам, че ще разбие сърцето ти, но Кевин не те обича. Ако беше така, нямаше да те моли да се отървеш от бебето. Не става въпрос за парите, Джес; става въпрос за неговите приоритети. Така че, ако той те кара да избираш, поне направи мъдър избор.”
„Бриджит, аз… не знам какво да кажа“, каза Джес, гласът й се разкъсваше между приглушени ридания. „Но ти си права. Не мога да позволя нещо да се случи на бебето ми. Моля, кажи ми какво имаш предвид.
„Перфектно. Мисля, че трябва временно да се преместиш в къщата ми на езерото, докато уредим нещата. Безопасно е и Кевин няма да знае къде си.”
Тя се поколеба. „Сигурна ли си?“
— Да — уверих я. „Това е най-добрият начин да защитиш себе си и бебето. Довери ми се за това.“
След дълга пауза тя се съгласи. „Добре, ще го направя. Благодаря ти много, Бриджит.”
Няколко дни по-късно Джес се премести в къщата на езерото. Беше сюрреалистично да я видя там, но знаех, че е правилното нещо.
След като тя се настани, се свързах с моя адвокат г-н Фийлдс и очертах плана си. „Трябва да напишем писмо за Кевин. Време е нещата да изглеждат сериозни.”
Г-н Фийлдс кимна с лека усмивка на лицето си. „Това е солиден план. Определено ще привлече вниманието му.“
Ето какво се казва в писмото:
Уважаеми г-н Кевин Майкълсън,
Пиша ви от името на моя клиент, г-жа Джесика Сандърс, относно нейната текуща ситуация и предстоящи действия. С настоящото писмо официално Ви уведомяваме за следното:
Г-жа Сандърс се е изнесла от семейното жилище и започва бракоразводно дело срещу вас.
Всички опити за директен контакт с нея ще се считат за тормоз и ще доведат до незабавни правни действия.
Освен това, моля, имайте предвид, че ако оспорите развода или се опитате да сплашите или манипулирате г-жа Сандърс по какъвто и да е начин, ние няма да имаме друг избор, освен да разкрием вашите искания за прекъсване на бременността й пред обществеността. Подобни действия несъмнено ще имат тежки последици за вашата лична и професионална репутация.
Призоваваме ви да вземете предвид сериозността на тази ситуация и да сътрудничите напълно, за да осигурите приятелско разрешаване.
На Ваше разположение,
Г-н Ричард Фийлдс
Полета и сътрудници.
Няколко дни по-късно Кевин получи писмото. Както се очакваше, той веднага ми се обади, бесен.
„Бриджит, какво, по дяволите, става? Къде е Джес? Защо си замесена?“ – извика той в слушалката.
Поех си дълбоко дъх, запазвайки гласа си спокоен. — Знам всичко, Кевин. И Джес е в безопасност. Твоите заплахи и манипулации вече нямат власт над нея.
От другата страна настъпи тишина, после тихо ръмжене. — Мислиш ли, че можеш просто да я отнемеш от мен?
— Няма да я отведа, Кевин. Тя си тръгва, защото иска. И ако се опиташ да оспориш развода или да я преследваш, добре, тогава знаеш какво ще се случи.
Последва дълго мълчание, преди той да затвори. Знаех, че го раздразних, но това беше само началото. Следващата част от плана ми беше да го ударя там, където боли най-много: портфейла му.
Отново се срещнах с г-н Фийлдс. „Трябва да започнем одит на компанията на Кевин“, казах му. „От известно време подозирам финансови нередности и е време да ги извадим на светло.“
Г-н Фийлдс кимна, очите му блестяха от решителност. „Ще се заемем веднага.“
Одитът предизвика огромен смут в бизнеса на Кевин. Активите му бяха временно замразени, а вниманието на инвеститори и партньори беше всичко друго, но не и положително. Кевин ми се обади отново, този път с различен тон.
„Бриджит, това отиде твърде далеч“, каза той, звучейки отчаяно. „Ти ме съсипваш.“
Изпитах пристъп на задоволство, но запазих гласа си спокоен. „Ти сам си причини това, Кевин. Може би следващия път ще помислиш два пъти, преди да манипулираш и нараниш хората.”
Междувременно помогнах на Джес да подаде молба за развод и й осигурих страхотен адвокат, известен с това, че защитава правата на жените. Започнахме кампания за събиране на подкрепа от групи за правата на жените, подчертавайки нейната история за манипулация и контрол. Медиите подхванаха това и образът на Кевин получи сериозен удар.
Една вечер с Джес седяхме край езерото и гледахме залеза. „Не мога да повярвам колко много се промени животът ми за толкова кратко време“, каза тя, гласът й изпълнен със смесица от облекчение и тъга.
„Ти си по-силна, отколкото си мислиш, Джес“, отвърнах аз. „И ние правим правилното нещо за себе си и за твоето бебе.“
Няколко седмици по-късно пристигнаха резултатите от одита, разкриващи значителни финансови нарушения в компанията на Кевин. Новината се разпространи като горски пожар и животът му започна да се разпада. Бизнесът му беше в хаос, репутацията му беше унищожена и сега той беше изправен пред скъп развод.
Джес, от друга страна, намери своята опора и приятелството ни процъфтя. Тя запази бебето и аз бях до нея, за да я подкрепям във всяка крачка.
Един ден, докато седяхме във всекидневната, тя се обърна към мен, очите й бяха пълни с благодарност. „Не знам какво щях да правя без теб, Бриджит. Ти беше моята скала.”
Усмихнах се, усещайки топлина, каквато не бях усещала от много време. „Ние, жените, трябва да се държим заедно“, казах аз. „И понякога кармата просто се нуждае от малко тласък.“
Кевин научи това по трудния начин. Той загуби всичко: бизнеса си, репутацията си и контрола над Джес. Междувременно открих чувство на край и удовлетворение от мисълта, че справедливостта е въздадена.
Виждате ли, животът има забавен начин да завърти пълен кръг и в крайна сметка това, което се случва, наистина се случва.
БЛОГ
Вие, другарко Корнелия Нинова, не обелвате и думичка за Делян Пеевски, а сте наясно, че Борисов се къпи в медиен комфорт благодарение и на неговите медии
Как искате народът да Ви последва, другарко Нинова?
БСП кани премиера Бойко Борисов на заседание в парламента – да посочи кои са депутатите-наркотрафиканти в действащото НС и да обясни – кой от народните представители и как е купувал на изборите гласовете на затворниците, които са лишени от правото на глас.
Това бе съобщено преди минути на пресконференция на социалистическата партия от Корнелия Нинова, написа Стоян Тончев на страницата си във Фейсбук, докато вървеше пресконференцията на БСП.
След нейното приключване журналистът от Поморие, който стана жертва на политическа поръчка в началото на 2016 г. и оживя по чудо, изригна с директно обръщение към председателя на БСП Корнелия Нинова:
„Нинова каза, че държавата се управлява от членове на групировките и мутри. Да не би някой това да не го знае?
И да си съдере задника БСП, ако не се захване с кметовете на ГЕРБ, ще го издуха отново и на следващите парламентарни избори, както и на местните.
Другарко Корнелия Нинова, главният прокурор Цацаров няма да Ви помогне да спечелите изборите, нито подчинените му прокурори. Той няма да се изправи срещу Борисов, Пеевски и сие, нито ще разследва приватизационните сделки свързани с тях. Още по-малко корупционните! Но знаете ли, другарко Корнелия Нинова, ГЕРБ са готови да жертват издигнати от тях кметове, както и прокуратурата да ги вкара в съда с обвинения, но за това се иска мощен обществен натиск.
Вие, другарко Корнелия Нинова, не обелвате и думичка за Делян Пеевски, а сте наясно, че Борисов се къпи в медиен комфорт благодарение и на неговите медии. Мълчите, другарко Корнелия Нинова, и за кметовете на ГЕРБ (които са и на ДПС, общи са им). Как искате тогава народът да Ви повярва и да Ви последва?
И да повторя за последно в този коментар, като за дебили: Другарко Корнелия Нинова, ако БСП не започне да говори от парламентарната трибуна за зулумите на кметовете на управляващата партия, на парламентарните избори отново ще сте втора гъдулка, а може и да сте трета! Гласовете винаги тръгват от превърнатите във феодални владения общини, където гласът ви от много години не се чува.
На хората им омръзна, другарко Корнелия Нинова, от кръчмарските ви свади с Борисов!“ – завършва Стоян Тончев.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
Метресите във властта
-
EXPRESS TV4 months ago
Бесен скандал между Тошко Йорданов и невежата но нагла Лора Крумова разтресе ефира!
-
EXPRESS TV4 months ago
Превземане. Кои са хората на Пеевски в ГЕРБ и БСП, и има ли КОЙ да го спре. Говори Татяна Дончева
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Главчев изпраща Български войски във фашистка Украйна да убиват руснаци
-
БЪЛГАРИЯ5 months ago
Поредните истерични брътвежи на Пеевски
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
За какво ни е ООН, не върши никаква работа, “Генералния секретар”, не вършеща нищо мижитурка
-
АКТУАЛНО3 months ago
„Такива големи загуби немците отдавна не са имали“: Цяла бригада изчезна. Развръзката е близо
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Патологичния мафиот Борисов отново драпа за президент