ФОКУС

Ще ви ликвидирам

Published

1 year ago

December 22, 2023

Autor

Братя Найденови: Божков се разтрепери и заяви – ще ви ликвидирам

Хазартният бизнес в България от години следва две неписани аксиоми – работи се без медиен шум и не се влиза в конфликт с Васил Божков. И двете бяха нарушени в края на миналата година. Тогава стана ясно, че след 26 години партньорство братята Цветомир и Боян Найденови и баща им Стефан се опитват да се разделят с Божков. Не особено приятелски, ако се съди по поредица анонимни и неприятни публикации за семейството и последвалите интервюта на Цветомир Найденов.

Това пише медиа в свой анализ по темата за разрива в отношенията между братята Цветомир и Боян Найденови и Васил Божков. Официалният повод за шумния хазартен развод според Найденови е заплаха за убийство, отправена им от доскорошния бизнес партньор. Както обаче често става и при истинските разводи, в историята най-вероятно е замесен и трети. Хазартът е силно регулиран от държавата бизнес и ако някой иска да го пренарежда, трябва да има подкрепа от възможно най-високо ниво. В една от версиите за случилото се на първоначален етап в историята участва собственикът на “Нова телевизия” и “Лудогорец” Кирил Домусчиев. Подобна подкрепа от близък до властта би обяснила неочакваната увереност на братята Найденови да скочат срещу Васил Божков.

Раздялата на голям бизнес между доскорошните партньори е сигурен факт, но за разлика от войната Пеевски – Цветан Василев тук едва ли държавата ще е склонна да жертва едната страна. По принцип институциите, които имат отношение към случая – прокуратурата, финансовото министерство и комисията по хазарта, са напълно достатъчни, за да се смени разпределението на силите на този пазар. Но и козовете на Васил Божков не са малко – той може да изкара на протест хиляди фенове на “Левски”, да спре огромните рекламни суми за близката до властта “Нова тв”, както и да изкара на загуба свързваната с Пеевски “Лафка”, която е един от основните дистрибутори на “Национална лотария”.

Вероятно това е и причината действията на държавните органи, които имат отношение към случая, до момента да са по-скоро предпазливи. Срещу Божков са внесени няколко сигнала в различни институции, като преди Коледа Специализираната прокуратура обяви, че е започнала разследване, а финансовият министър Горанов обеща проверка дали лотариите на Божков са спестили данъци. Покрай публичните “престрелки” стана ясно, че двете частни лотарии, в които мажоритарен собственик е Божков, години наред са плащали по-ниски държавни такси и така са си спестили стотици милиони левове. Засега обаче изглежда, че управляващите не са решили какво точно да предприемат и по-скоро тупат топката.

Липсата на остра реакция – агресивни действия на прокуратурата и комисията по хазарта, показва, че може да се е случило и нещо по-особено – братята Найденови да са имали подкрепата от близък до властта играч в началото на своята офанзива, но после да са я загубили.

Залог за стотици милиони

Досега семейство Найденови са попадали във фокуса на медиите рядко и най-вече в контекста на “Еврофутбол”, където имат дял от около 17% и където до лятото на 2019 г. Боян Найденов е един от управителите. Причината донякъде е, че се смяташе, че съдружниците в хазартните фирми на Божков действат като един организъм под неговата шапка – във всички дружества той държи поне 51% лично или през приближени лица. Освен това по разказ и на Найденови, и на други хора от сектора силното влияние на Божков върху ресорния регулатор – Държавната комисия по хазарта (ДКХ), през годините му осигурява лост за натиск върху останалите играчи на пазара и му гарантира почти монополно положение в някои сегменти, като например лотариите с билетчета (т. нар. моментни лотарии) и офлайн залаганията.

Затова и сега раздялата е толкова драматична – силните и неоспорими дори и от политиците (спомнете си неуспешния опит в парламента да се ограничи рекламата на лотариите) позиции на Божков в този сектор за известно време изглеждаха разклатени.

Залогът не е малък – по различни оценки хазартният бранш завърта годишни обороти между 2 и 3 млрд. лв. В сектора обаче по-важен е показателят GGR (Gross Gaming Revenue) – приходи от продажби, след като се изплатят печалбите от залози, а те възлизат на стотици милиони левове. Точна оценка на сумата няма, но в интервю за “Медиапул” преди време изпълнителният директор на компанията, която стои зад “Национална лотария” Димитър Ганев обяви, че само това дружество печели по 100 млн. лв. годишно. Заетите в хазарта са хиляди, а секторът е и един от големите спонсори в спорта и рекламодател в медии. Найденови например са основен спонсор на футболното първенство (Efbet лига), на “Лудогорец” и твърдят, че изливат около 25 млн. лв. на година в българския спорт. “Национална лотария” пък години наред е най-големият рекламодател в “Нова тв”, като там според източници от пазара става въпрос за суми от около 20 млн. лв. годишно. Много спортни сайтове също разчитат на пари от сектора. Накратко – публичното разместване на пластове, собственост и влияние в хазартния сектор в момента може да има пряко или косвено отражение и върху други бизнеси и затова се следи с особен интерес.

Сблъсъкът

Конфликтът между Найденови и Божков по разказ на братята (другата страна засега запазва медийно мълчание) избухва през лятото на миналата година. Те твърдят, че на 12 юни той заплашва тях и Кирил Домусчиев “с убийство”. Цветомир Найденов твърди, че на тази дата той, брат му и баща им са имали среща с Божков, на която той им иска да му прехвърлят мажоритарен дял от целия си бизнес или да му плащат по 10 млн. лв. на година като вид такса спокойствие. “Каза, че не се държим партньорски спрямо него. Тогава аз го попитах защо зад гърба ни е наел помещението на бившата дискотека Night Flight в София, тъй като ние бяхме пред подписване на договор за него за игрална зала. Тогава той побесня. Разтрепери се. Каза: чувам, че искате да правите бизнес с Домусчиев. Да не мислите, че ще стоя така да ви гледам. Ще ви ликвидирам вас и Киро като Манол Велев, Тони Наумов и Йордан Динов. Нямаме запис от този разговор, но той има”, твърди Цветомир Найденов пред медиа.

Той допълва, че след случката се е срещнал с брата на Кирил Домусчиев Георги и му е разказал за заплахата. Изпратихме и въпроси до Васил Божков, но той не отговори на тях. Кирил Домусчиев също не пожела да коментира.

Според Найденови през годините Божков многократно им е искал да му прехвърлят дялове от създадени от тях фирми – или под заплаха да не получат лиценз от ДХК, или с обещания за общи бизнес партньорства, без да инвестира собствени средства. “Това му е един от методите – създава ти проблем и ти в един момент се съгласяваш на условията му срещу помощ”, твърди Боян Найденов. Заплахата за убийство обаче за братята е преляла чашата и след 12 юни решават, че искат да се разделят с Божков. Междувременно, пак по техни думи, той изпраща в дружествата, които са общи с него и през които оперират десетина зали, спецпрокуратура и данъчни. В определени медии (“Труд”, “24 часа”, “Уикенд”) започват да се появяват неподписани публикации за Цеките (прякора на баща им), представящи ги в не особено добра светлина, като включително твърдят, че срещу Efbet има разследвания в други държави (невярно като информация), а баща им е бивш сътрудник на ДС (което е факт).

Междувременно братята твърдят, че са засилили мерките за сигурност на тях и семейството си, наели са си адвокатска кантора и са изградили “цялостна стратегия как да се отбраняват”. В началото на декември, по думите им, входират в Главна и Специализирана прокуратура три сигнала срещу Васил Божков – за заплаха за убийство, за изнудване и за данъчна измама. Те посочват, че са изпратили сигналите и до няколко чужди посолства, като това за данъчната измама е и на вниманието на Министерството на финансите, НАП и на Комисията за защита на конкуренцията.

Стига се и до няколкото медийни интервюта на Цветомир Найденов, в които той представя тяхното виждане за конфликта и разказва за неплатените хазартни такси от частните лотарии на Божков. “Публичността е нашият вид застраховка… Развръзката (от конфликта – бел. ред.) е юридическа раздяла с Божков в компаниите, в които имаме обща собственост”, казва Найденов. През октомври му предлагат срещу дела си в “Еврофутбол” (малко под 17%) да получат дяловете си в 10 игрални зали, в които в момента имат обща собственост. Засега няма постигнато съгласие.

Поводът

Според една от версиите за конфликта повод за него е станал рекламният бюджет на “Национална лотария” в “Нова телевизия”. Според различни източници на “Капитал” през последните години парите на хазартната компания в медията правят разликата между печалба и загуба на цялата медийна група. В първите години на лотарията бюджетът е над 30 млн. лв. Около старта на процедурата по продажба на “Нова телевизия” обаче компанията на Божков спира целия си бюджет. Едно от обясненията за това е, че бизнесменът е имал интерес да купи медийната група и е спрял парите, за да намали цената й. В крайна сметка компанията беше купена от Кирил Домусчиев, и то за доста високата цена 185 млн. eвро. Над половината от сделката беше финансирана с банкови кредити.

След оттеглянето на бюджета на “Национална лотария” обаче новите собственици се оказаха с практически губеща компания, без възможност тя сама да изплаща кредитите, които са обезпечени с активи от други бизнеси на Домусчиев. Започнаха опити приходната част от баланса на “Нова” да се подобри. Един от тях беше акцията на ГДБОП срещу кабелните оператори през юни миналата дали декларират реалните си абонати и съответно плащат авторски права на телевизиите. Вторият и много по-сериозен опит беше за връщането на рекламния бюджет на “Национална лотария” в “Нова телевизия”. Според различни източници в него са участвали както Домусчиев, така и неявният му съдружник Пеевски. Двамата очевидно са били убедителни, защото Васил Божков в крайна сметка се съгласява да върне съществена част от бюджета. Това обаче не става веднага и по време на “преговорите” Домусчиев използва аргумента, че ако Божков не се съгласи, той ще направи конкурентна лотария.

Според източник някъде по това време въпросът е бил обсъждан и с братята Найденови, с които той се познава покрай футболното първенство. Същият източник твърди, че тогава започва публичната част от конфликта. Дали обаче братята Найденови продължават да играят заедно с Кирил Домусчиев е един от ключовите въпроси в тази история. Източник на твърди, че това вече не е така и собствениците на Ефбет са оставени сами. Те също отричат този сюжет да е свързан със собственика на “Нова”.

“Не познаваме Пеевски, Борисов, Доган, Нинова, Тръмп, Путин. Нито сме се чували, нито сме си разменяли мейли”, казва Цветомир Найденов и допълва: “Никога не сме планирали хазартен бизнес с братя Домусчиеви.” “Когато сме се виждали с братя Домсучиеви, темите са “Ефбет лига”, “Лудогорец” и “ЦСКА 1948”, твърди Найденов. Той си обяснява заплахата за убийство на Божков с факта, че “вече сме толкова големи и самостоятелни, че не може да ни заграби”.

Семейството казва, че в плановете им е да направят офлайн компания за залагания в България сами. На практика тя би била директен конкурент на “Еврофутбол”. Твърдят и че не са търсели подкрепа от никого, преди да започнат да се еманципират от Божков. “Когато си 30 години в хазарта, нямаш нужда от никого”, заявява Боян Найденов.

Пасът на държавата

Последната дума в този спор обаче може да се окаже тази на държавата. Ден след като медиа съобщи, че властите проверяват сигнал за несъбрани 250 млн. лв. от хазартни такси от най-голямата частна лотария – “Национална лотария”, финансовият министър Горанов заяви, че е започнала проверка.

“Имаме сигнал, че Комисията по хазарта през годините така е определила начина на организиране на игрите на един от операторите, че това води до спестяване на таксата по Закона за хазарта. Тези твърдения трябва да бъдат проверени. Голям обем информация получихме и Агенцията държавна финансова инспекция ще провери дейността на Комисията по хазарта. Чакам резултатите”, заяви Горанов пред bTV. На теория, ако проверката на АДФИ покаже, че има нарушение, може да се стигне до отнемане на лиценза на частните лотарии. Тънкият момент е, че това ще повдигне и въпроса за отговорността, която трябва да понесат и всички ръководни кадри в хазартния регулатор от 2015 г. насам.

На 20 декември пък Специализираната прокуратура обяви, че след получен сигнал е образувала досъдебно производство “за извършено през декември 2017 г. в София престъпление” за изнудване. Прокуратурата е поискала справки от ДКХ за налагани принудителни административни мерки на “Ефбет” ООД (общо дружество на Божков с Найденови, което на практика няма дейност), “Еврофутбол”, “Ефбет партнерс”, “Нове холдинг”, и “Еврофутбол лимитед” (настоящo Brobet Limited, собственост на Найденови, но за година в миналото дял в него има и Божков). От Министерство на финансите пък е изискана информация за извършвани данъчни ревизии и проверки на същите дружества, както и за “евентуално влезли в сила ревизионни актове и за проведени принудителни изпълнения за събиране на публични вземания”.

Фактът, че има някакво движение след сигналите на Найденови, обаче съвсем не означава, че държавата е решила какво да прави с казуса. Според източници от управляващите едно от колебанията е дали държавата да не забрани частните лотарии и да остави тази дейност само за тотото. Това няма да е прецедент – в повечето държави от ЕС държавата е монополист на пазара на лотарии, те са оправдани с някаква цел (като в България подкрепата на спорта), а създаването на частни дружества не е разрешено. Най-вероятно обаче това ще остане само идея. Засега по-скоро изглежда, че управляващите нямат намерение да инициират разместване на пластове в този сектор.

Стефан Найденов и синовете му Цветомир и Боян са едни от най-големите собственици на хазартен бизнес, но през всички години са стояли встрани от медиите. Разводът с партньора им Васил Божков ги накара да говорят публично. Ето и бизнес историята, разказана от двамата братя.

Фамилията започва хазартен бизнес още преди 30 години, днес основното им дружество е в Малта (Brobet Limited) – и работи под бранда Efbet, но имат и близо 80 игрални зали, като към днешна дата по техни данни годишният им бизнес е около 120 млн. евро (брутни постъпления от залози минус изплатени печалби). През тези години чест партньор в дружествата им e Божков. Първото им начинание е компания за спортни залози и игрални зали от есента на 1990 г. Три години по-късно, в навечерието на първата хазартна регулация в България, започват да търсят партньор – канят първо Илия Павлов, после Александър Найденов, който е собственик на “Олинеза”, но след липса на интерес се обръщат към Васил Божков, тогава техен конкурент с казино на границата с Гърция и с план за сходен нов бизнес. Той приема, става основен собственик в “Еврофутбол” с 60%, а фамилията си задържа 40%. Найденови твърдят, че са търсили партньор не заради позиции в държавата, а за финансиране и по-бърз растеж на бизнеса, които Божков обещал, но не осигурил.

През 2002 г. пропорционално те продават 49% от “Еврофутбол” на гръцката “Интралот” на Сократис Кокалис.

Другият им съвместен бизнес с Божков е “Евробет” (при създаването Найденови държат 32%, после покрай “Лотария България” към 2006 г. е свит на 12%, а седем години по-късно изцяло излизат), която също е продадена на Кокалис по същия модел през 2016 г.

Последните години основният бизнес на Найденови е онлайн платформата за спортни залагания и игрални зали под бранда Efbet. Първо за интернет бизнеса през 2002 г. е бил поканен и Божков, той не е проявил интерес. Фамилията стартира самостоятелно през 2004 г., но десетина години по-късно Божков придобива контрол от 60% над малтийското дружество за онлайн залози. Найденови днес наричат това влизане рекет и твърдят, че пари не са получили, а устните уговорки с Божков (за възвръщане на инвестицията на Найденови от цялата печалба, за нова съвместна лотария и за нова обща фирма за наземни спортни залагания) не са спазени. “През 2016 г. Малтийската хазартна комисия ни каза, че Божков не може да участва в дружество с хазартен лиценз в страната, защото не отговаря на изискванията им”, казва днес Цветомир Найденов. Така малтийското дружество отново става фамилна собственост. Днес Найденови казват, че основният им бизнес е от български клиенти, но работят и на съседни пазари и планират експанзия в много страни в Европа, а в бъдеще смятат да се върнат и в офлайн спортни залагания.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 2

Related Topics:featured trending българия кражба скандал фокус

Up Next

„Кои институции да сезирам, когато ме рекетира „върхът на държавата“?

Don't Miss

Войната в Газа произведе първите спешни случаи за “Върховния съд” на Мета

ФОКУС

Битката за бъдещето започва – истинска кървава война по света

Published

2 days ago

January 21, 2025

Autor

Алекс Крайнер: Битката за бъдещето започва – истинска кървава война на глобално ниво – ден след встъпването на Тръмп

В анализ, публикуван в ZeroHedge, пазарният анализатор и мениджър на хедж фондове Алекс Крайнер разглежда драматичните предсказания на Стив Банън, бивш политически стратег на Доналд Тръмп и водещ на популярното предаване „War Room“ за близкото бъдеще. В разговор, проведен по Zoom, Банън очертава апокалиптична визия за предстоящите дни на света, като поставя в центъра на дебата мащабен конфликт, който ще започне веднага след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като 47-ми президент на САЩ.

„Дните на буря започват“ – Предстоящата битка според Банън

Стив Банън: „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп.Той вещае буквално апокалиптична война между Дълбоката държава и новата американска власт”

Банън, който е известен със своите остри коментари и директен стил, започва разговора с прогноза, която е едновременно тревожна и вдъхновяваща. „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп. „Това няма да бъде просто поредната политическа промяна. Това ще бъде нападение, което ще промени света завинаги.“

Банън подчертава, че врагът в тази битка не са външни сили като Китай, Русия или Иран, както може да се предположи. Според него истинската заплаха идва отвътре, т.е. в САЩ – от „техните“, т.е. глобалният елит, който контролира най-мощната империя в света. „Тези хора няма да се откажат от властта си доброволно. Те ще се борят до смърт,“ заявява Банън и добавя, че тази битка не е просто политически конфликт, а борба за оцеляване. „Ако Тръмп и екипът му не успеят, те ще ги унищожат – до последния човек,“ предупреждава той.

Исторически уроци: Жертвите на свободата

Подписалите декларацията за независимост на САЩ. Петима са хванати от британците и измъчвани до смърт. Останалите са разорени, членове на семействата им са избити

За да илюстрира мащаба и значението на тази борба, Банън прави паралел с подписалите Декларацията за независимост през 1776 година, с което се откъсват от Британската империя. Той ги описва като смели и решителни мъже, които са били готови да жертват всичко за свободата. „Тези хора не бяха просто бунтовници. Те бяха заможни, образовани мъже, които разбираха рисковете. Ако бъдат хванати, щяха да бъдат обесени или измъчвани до смърт,“ посочва той. Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко – домове, имущество и дори своите семейства. „Тези мъже се жертваха за независимостта, точно както хората около Тръмп са готови да се борят срещу най-могъщите сили на света,“ подчертава той.

Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко и предупреждава, че това ще очаква и екипа на Доналд Тръмп, ако се провали

„От 56-те подписали (Декларацията за независимост), 24 са били юристи и съдии, 11 са били заможни търговци, 9 са били фермери и големи земевладелци. Подписвайки Декларацията за независимост, те са предизвикали гнева на (Британската) империята, знаейки, че ако бъдат заловени, наказанието им ще бъде смърт. Петима от тях наистина са хванати от британците като предатели и измъчвани до смърт. Дванадесет от тях са имали домове, които са разграбени и изгорени. Двама загубват синовете си (убити), а на още двама синовете си заловени и хвърлени в затвора. Картер Бракстън, богат търговец, видял как всичките му кораби бяха потопени от британския флот. За да изплати дълговете си, той бил принуден да продаде имотите си и умира в мизерия. Други преминаха през мъчителни изпитания и загубиха всичко. На много от тях семействата им са избити.“

Невидимите врагове и глобалният авторитаризъм

Банън не е единственият, който изразява опасения за бъдещето на света. В разговора участва и Кристин Андерсън, член на Европейския парламент и представител на германската партия AfD. Тя обръща внимание на тревожната тенденция към авторитаризъм в Европа. „Властите в Германия, Великобритания и Франция вече не се крият. Те открито приемат авторитарни мерки,“ заявява евродепутатката Андерсън.

Според нея в Германия изборите скоро могат да бъдат отменени, а социалните медии ще бъдат подложени на строга цензура. Андерсон посочва също така новия климатичен закон във Великобритания, който според нея ще постави икономиката на страната в изключително тежка ситуация. „Това е част от по-голям план за ограничаване на свободата и налагане на контрол върху населението,“ добавя тя.

Рисковете за САЩ и Европа: хаос и насилие

Банън е категоричен, че не само САЩ, но и Европа я чака саботаж, тероризъм и разруха: Това е само началото. Истинската битка започва сега

Банън предупреждава, че борбата срещу глобалния елит няма да бъде лесна и че може да доведе до хаос и насилие. „Ще видим саботаж, убийства, тероризъм и разрушения. Това няма да бъде просто политическа битка – това ще бъде истинска война,“ казва той. Според него както в САЩ, така и в Европа, хората ще станат свидетели на мащабни кризи, които ще поставят основите на новия световен ред. „Това е само началото. Истинската битка започва сега,“ категоричен е Банън.

Банън напомня и личната цена, която е платил за убежденията си и защото е бил в екипа на Тръмп: Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация

Личната цена на борбата

Банън споделя и своите лични преживявания, като подчертава цената, която плаща за своите убеждения. „Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация,“ казва той. Той подчертава, че хората, които стоят зад Тръмп, също са готови да платят висока цена, защото разбират залозите в тази битка. „Това не е просто борба за власт. Това е борба за бъдещето на човечеството,“ заявява Банън.

Съдбата на света в баланс

Алекс Крайнер завършва анализа си с мрачна, но и с вдъхновяваща нотка. Според него това, което предстои, ще бъде една от най-значимите битки в историята на човечеството. „Това е война, която няма да се води само с оръжия, но със сигурност ще бъде една от най-важните в световната история,“ пише Крайнер.

Той подчертава, че тази борба няма да бъде само за САЩ или Европа, а за целия свят. „Силите, които контролират тази империя, няма да се предадат без бой. Но онези, които се борят за свобода, са решени да направят всичко възможно, за да победят,“ заключава той.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 3

ФОКУС

Защо бе отстранен Джъстин Трюдо?

Published

2 days ago

January 21, 2025

Autor

Проф. Ивайло Груев: Канада, “The Great Reset”. Защо Джъстин Трюдо бе отстранен? Възможен ли е разпад на страната?

„Всъщност изпитвам известно възхищение към Китай, защото тяхната диктатура им позволи да обърнат икономиката в правилната посока.“ Джъстин Трюдо.

Ако пътят към ада е постлан с добри намерения, то, вече, бившият министър председател на Канада Джъстин Трюдо, както иронично отбеляза един канадски журналист, със сигурност, би трябвало да е собственик на асфалтова компания. Той обеща помирение, каквото и да означава това, с коренното население, драматично увеличаване на размера на средната класа, и разбира се основното в неговата стратегия – справяне с измененията на климата. Така бе трасирано бъдещето на Канада по провъзгласените от него “лъчезарни пътища“. Нещо наподобяващо на МАГА на Тръмп, естествено със специфичен канадски привкус.

Джъстин Трюдо, премиер на Канада

Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени

Неговите опоненти от Консервативната партия изказаха основателни опасения. Въпреки външността и безспорния чар като на незабравимия Ален Делон (в младежките му години приликата е очевидна), всъщност Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени. Те трудно биха се възприели като сериозни акредитации за квалификациите наминистър председател на втората по големина страна в света и една от водещите страни на Г 7.

Разбира се фамилията Трюдо продължава да резонира в съзнанието на Канадското общество. По-възрастните гласоподавателите усетиха, по-скоро припознаха с небезвестна доза носталгия, екзалтацията от годините на Трюдо баща и решиха да му дадат шанс. Казвайки си в крайна сметка защо пък не.

Избирането на Джъстин Трюдо беше опит за възстановяване на визията на Пиер Елиът Трюдо за една прогресивна, двуезична, мултикултурна, и най-вече справедлива и щедра социална Канада, завистта на света и в най-силния имиграционен “магнит“. Но за разлика от картезианската прецизност и интелектуална елегантност на Трюдо-баща, това което Джъстин Трюдо предложи бе един младежки ентусиазъм, гарниран с безспорен “fun“, особено за представители на нежния пол. Тоест канадците решиха без особено да се замислят да спонсорират епизод №2 на феномена, наречен, Трюдомания.

След десетилетие ориентираното основно към бизнеса консервативно правителство на Стивън Харпър, 2007-2015, чиято, да си признаем откровено, харизма бе толкова жизнена колкото на снежен човек през месец април изненадващото представяне на Трюдо-младши се възприекато глътка свеж въздух в монотония и безцветен политически живот на страната.

Едва на 36 години Трюдо бе избран в Парламента представлявайки работнически квартал на Монреал. Само няколко години по-късно през 2015 г. бе вече избран за лидер на Либералната партия. Тази победа бебезпрецедентна в дългогодишната традиция на Либералната партия: бивш гимназиален учител, без всякакъв политически опит и с доста лековата биография (освен фамилното си име, разбира се) успя да издигне Либерална партия, от трето място през 2011 г. (най-лошото й представяне в историята), до първо място, буквално следвайки стъпките на баща си.

Без съмнение, както и се очакваше, Трюдо-младши се наслади на един продължителен “меден месец“. За известен период той дори бе коронясан за “дарлингът“ на световните (включително Европейски) медии. Причините? Прекалено млад по установените стандарти за политик от такъв ранг, чаровен и перфектно двуезичен (в неговия случай; френският и английският са майчини езици, за разлика от мнозинството англоезични политици, които говорят на силно развален, а понякога на неразбираем френски) и на всичкото отгоре потомствен политически аристократ.

Трюдо легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Първите успехи на правителството на Трюдо бяха свързани с намаляване на детската бедност, увеличаване на данъците за богатите и намаляване на данъците за средната класа. Както и опити за подобряване на живота на коренното население на Канада, чийто жизнен стандарт по-скоро принадлежи на страна от Третия, ако не и от Четвъртия свят и е с право източник на национален позор.

Той легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Днес Канада е дълбоко деморализирана, силно поляризирана, особено разочарована от 9-те години управление на Трюдо, чиято популярност стигна до катастрофалните 16%, най-ниският регистриран спад на министър-председател в историята на страната.

Причина за това бе, нека така да го наречем, “иновативният“ начин на управление. Лозунгите за единство, благосъстояние и просперитет на средната класа, както и съхранението на национална идентичност на базата на мултикултурализма, останаха в, употребявайки енигматичния термин, небитието. Оказа се, както на времето съветваше Макиавели, че политиките имат своята дуалистична същност, особено по време на предизборните кампании. Но с една съществена уговорка. Тези политики, бяха много грижливо калибрирани, целейки да задоволят специфични, конкретни групи гласоподаватели. Обществото бе разделено на социални клъстъри, всеки със своите специфични обещания. Било то на енергичната радикално повлияна от ултра либерализма генерация Х, (легализиране на марихуана, а и в последствие на твърдите наркотици) или пенсионери, (Old Age Security – пенсии) или социално маргинали (индексиране на социалните помощи).

Незабелязано, т.н. “социален контракт“ бе заменен с логиката на маркетинг стратегия за печелене на избори. В България, както е широко известно, този процес е доведен до съвършенство. Както и се очакваше тази изборна еквилибристика до неизбежното фрагментиране на канадското общество на малко печеливши и на губещи т.е. всички останали. Тъй като екипът на Трюдо беше наистина професионален в стратегическото прилагане на микротаргетирането на избирателите, то Либералната партия се нуждаеше само от една трета от националния вот. Звучи познато? Естествено за стратезите на Либералната Партия на първо време тази дълбинна фрагментация се оказа без особено значение.

Не съм убеден, че Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг)

Проблемът е, че Джъстин Трюдо, така и не успя да влезе, фигуративно казано, в обувките на своя баща. Трюдо баща бе политикът, който остави на Канада набор от институции и най-важното идеали, създавайки Хартата на правата и свободите, тоест Конституцията – основата на националното съзнание и самочувствие на съвременна, модерна Канада. Не съм убеден, че синът му Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг). Какво имам предвид:

Човекът на Давос

Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“

Трудно бихме си обяснили изключителното поляризиранеи катастрофалния спад на популярността на традиционно доминиращата политическа сила, Либералната партия, ако не повдигнем завесата зад прякора на Трюдо “Човекът на Давос“. Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“ Да си припомним неговите пророчески думи: “The pandemic represents a rare but narrow window of opportunity to reflect, reimagine, and reset our world“ “Пандемията представлява рядък, но тесен прозорец от възможности за размисъл, преосмисляне и за нулиране на нашия свят.“

Както е добре известно през 2017 г. Клаус Швабтриумфално заяви, че е успял, (забележете термина, който той използва to penetrate), да „проникне“ в кабинета на министър-председателя Джъстин Трюдо поради факта, че много от неговите министри са били членове на програмата на WEF (Световният икономически форум) за млади глобални лидери.

“Бях на прием за премиера Трюдо и знам, че половината от кабинета му или дори повече от половината от кабинета му всъщност са млади глобални лидери“.

Нещо повече, Трюдо, поне на мен доколкото ми е известно,бе единственият лидер на Запад, който не се притесни да използва термина „зануляване“, за да опише канадската пандемична политика (в реч на ООН през ноември 2020 г).

Действително в това отношение Клаус Шваб се оказа прав. Трюдо действително оправда доверието на Световния Икономически Форум, не само повтаряйки буквално WEF “talking points” (опорните точки), но по-важно прилагайки ги в действие, което естествено не остана скрито за широката общественост в Канада.

Бездомници в Канада, просяци, бедност

По време на пандемията средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%.

По време на пандемията, както вече писах по-рано, средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%. Малките и средни бизнеси бяха принудени да поемат колективно 135 милиарда долара дълг, тоест средно 170 000 долара за бизнес.

Така – цената на “зануляването“ бе 213 000 фалити!

В Канада, в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство

Този феномен предизвика безпрецедентно социално, а и здравословно отражение – в страната 1 на всеки 20 канадци (6%) е имал самоубийствени нагласи. Малко контекст – две годни по рано, през 2018, в унисон с WEF политиката на ултра-либерализъм, леките наркотици, като марихуана и канабис бяха легализирани. Успоредно с това особено, при така нареченото поколение Z се породи една своеобразна култура, водеща не само до зависимост (до 24 часа доставка онлайн), но далеч по-опасното чувство за гарантирана съдебна безнаказаност (в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство).

Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани

Вместо достъпът до наркотици да бъде ограничен, особено в контекста на чудовищната опиоидната криза в Канада, където всеки ден шестнадесет канадци са хоспитализирани поради свръхдоза (отравяне) с опиоиди, а само в град Ванкувър 6, предимно млади хора, умират от свръхдоза, правителството на Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани, което накара някои политически некоректни наблюдатели да дефинират тази политика като геноцид срещу младите.

Проф. Ивайло Груев

Проф. Ивайло Груев, Преподавател в Университета в Отава, Канада

Безнаказаността, за което споменах, се дължи също така и на един нов закон, влязъл в сила по същото време. Либерализиране на съдебната система, т. нар “catch and release”, тоест освобождаване под гаранция, превърнало се в де факто в “revolving door” – “въртяща се врата“. В разговорен превод това означава арестуване и (моментално) освобождаване,(!) като задължава полицията и съдиите да следват “принципа на сдържаност“. Тази безпрецедентна по своята логика абсурдна политика, според правителството е трябвало да реши проблема със свръхпредставянето в предварителния арест на уязвими групи като коренното население, бездомните,наркозависимите и не на последно място ЛГБТ общността.

Post Views: 3

ФОКУС

Москва и Техеран направиха своя избор

Published

2 days ago

January 20, 2025

Autor

Днес в Кремъл ще бъде подписано Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и Иран: президентите Владимир Путин и Масуд Пезешкиан ще завършат три години работа по историческия документ.

Защо исторически?

Защото наистина извежда отношенията между двете страни на ниво, безпрецедентно в историята на нашите връзки.

И тази история датира от повече от четири века и половина и е богата на различни събития – откакто сме съседи (в Каспийско море), те имат много измерения. Търговия и война, вражда и приятелство, подчинение на влияние и идеологическа борба, но взаимен интерес и зле прикрита симпатия един към друг, дори през годините на конфронтация, останаха постоянни.

Двете велики сили-цивилизации претърпяха възход и упадък както във вътрешните си работи, така и в отношенията си, но останаха съседи, заинтересовани един от друг. Но почти през всичките тези векове ние живеехме в свят, в който глобалните правила се определяха от Запада или по-скоро от англосаксонците – и това остави сериозен отпечатък върху нашите отношения.

По времето, когато започнаха нашите връзки, величието на древен Иран вече беше нещо от миналото, а Русия, напротив, беше поела по пътя на своя възход. Последната руско-иранска война приключи преди почти два века, но още тогава Иран попадна в сферата на влияние на Великобритания, която се опитваше да попречи на руснаците да достигнат Индийския океан.

И въпреки че Москва никога не е имала планове да завладее Персия, това нямаше значение за Лондон – те безкрайно се страхуваха от попадането на древната страна в руската орбита, виждайки това като заплаха за техните индийски владения (в Лондон постепенно започнаха да вярват в собствения си мит за плановете на руската армия за поход към Индия).

В резултат на това Иран беше разделен на британска и руска зона на влияние, южна и северна – и остана в това положение до средата на миналия век. Москва като цяло беше доволна от тази ситуация, но за гордостта на иранците ограниченият суверенитет и чуждото влияние бяха обидни.

След Втората световна война западното влияние в Иран става преобладаващо и шахът, който поддържа добри отношения със СССР, провежда политика на западнизиране на местния живот. Завърши с ислямската революция – и създаването на уникална система на теократична власт в комбинация с изборните институции на президентско-парламентарна република.

Новият Иран не само скъса със Запада – той се превърна в последователен идеологически и геополитически противник на цялата глобализация, изградена от англосаксонците. През първото десетилетие от съществуването на ислямската република СССР все още беше жив – и отношението към атеистичните комунисти с техния износ на революция (без значение, че това в много отношения не беше така) в Техеран беше враждебно и предпазливо.

Изоставянето на комунистическата идеология след разпадането на Съюза премахна идеологическата пречка пред руско-иранските отношения, но тук Русия се оказа в плен на залога си за сближаване със Запада (и в още по-голяма степен, приемането на западноцентричното геополитическото мислене на нашия елит).

Москва искаше да развие връзки с Техеран, но с поглед към Запада, превръщайки руско-иранските връзки в разменна монета или дори в заложник в играта си с англосаксонците. Всичко това не допринесе за нарастването на доверието към нас сред иранския елит, част от който, позовавайки се на историята, смяташе Русия за същата империалистическа държава като западните сили (въпреки че това беше несправедливо по отношение на Русия дори за 19 век).

През десетите години на нашия век започнаха сериозни промени: Русия, отдалечавайки се от Запада, започна да гледа на Иран като на стратегически партньор, преставайки да обръща внимание на западната пропаганда за страната като част от „оста на злото“. Сближаването беше улеснено от съвместните военни действия на двете страни в Сирия и решаващата роля на Русия в сключването на т. нар. ядрена сделка за иранската ядрена програма.

Двете страни се доближиха до напълно независимото определяне на отношенията и координацията на политиките си на световната сцена: нивото на доверие се повиши, личните връзки се засилиха и последните илюзии за възможността да се договорят поне за относителна нормализация на отношенията със Запада изчезнаха.

След февруари 2022 г. Русия се оказа в положението на супер-Иран: броят на санкциите срещу нашата страна многократно надхвърли иранското ниво. Ислямската република живее под американските санкции повече от четиридесет години и въпреки щетите, които нанасят, изгради свой модел на функциониране.

Опитът да се изтръгне Русия от световната икономика означава не само, че ще трябва да следваме отчасти иранския път, но по-важното е, че етапът на демонтаж на съществуващия световен ред е започнал. Мащабът на санкциите, наложени срещу Русия, показа, че компромис със Запада не може да бъде постигнат, което означава, че Иран, Русия, всички останали санкционирани страни, Китай и Индия са заинтересовани от изграждането на паралелен, алтернативен търговски и финансов механизъм.

Започна процесът на демонтаж на западния световен ред, англосаксонския модел на глобализация – и Русия и Иран са знаменосци в него.

Този процес няма да бъде нито бърз, нито лесен, особено след като е съчетан с геополитически земетресения по света, особено в Близкия изток, който е толкова важен за Иран. И двете страни обаче са направили избор в полза на изграждането на нов световен ред.

И укрепването на двустранното сътрудничество (а то засяга различни области – от военно-промишлени до транспортни и логистични), както и взаимодействието както по регионални, така и по международни въпроси е само материално укрепване на тази историческа стъпка. Русия и Иран вървят заедно към обща цел и сега никой не може да ги отклони от този път.