ПАРИ
Кой ще даде на г-жа Гинка Върбакова парите за ЧЕЗ?
Милиони българи продължават да плащат сметките си за ток на ЧЕЗ-България, вместо на г-жа Гинка Върбакова. Бизнесдамата от Пазарджик се нуждае от солидно финансиране. Кой ли ще ѝ даде толкова много пари? И срещу какво?
Представете си, че прясно заквасена фирма с 50 000 лева капитал е предпочетена за купувач на утвърден бизнес с годишен оборот от 1,8 милиарда лева, собственост на една от най-големите компании в света. Какво си мислите най-напред: а) кой стои зад “сламения” купувач; б) кой оказва натиск сделката да се случи; в) кой ще изтръска пачки с милиони, които да кредитират кандидата.
Всичко това се случва в две държави-членки на Европейския съюз – Чехия и България. Ако кандидат-купувачът беше офшорна фирма, зад която стои голяма и утвърдена международна компания, нямаше да има притеснения. Но случаят не е такъв. Българката Гинка Върбакова иска да ѝ повярваме, че има нюха на Уорън Бъфет и неговата кредитабилност.
Какво точно се случва?
Краят на ноември настъпи, а най-голямото електроразпределително дружество в България все още е собственост на чешката държавна компания. И неговите около 3 милиона потребители все още плащат сметките си за ток на ЧЕЗ-България, а не на “Инерком България”, еднолична собственост на г-жа Гинка Върбакова. Въпреки че на 23 февруари 2018 “Инерком” и ЧЕЗ подписаха в Прага предварителен договор, с който “Инерком” се задължи да плати след девет месеца (тоест, в края на ноември) над 320 милиона евро за активите в България. В потвърждение на намеренията си българското дружество, създадено с 50 000 лева капитал, е платило 5 милиона евро.
Декември е, от “Инерком” не са извадили и цент повече, сделката е спряна от българската Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), а на провелите се на 27 ноември общи събрания акционерите на „ЧЕЗ Електро България“ и „ЧЕЗ Разпределение България“ отказаха да отстранят членове на надзорните съвети и на тяхно място да вкарат Гинка Върбакова и свързани с нея хора.
Чешката държавна компания притежава по 67% от двете дружества и макар промените в надзора да бяха включени в дневния ред по нейно предложение, в крайна сметка те бяха спрени. Независимо че щяха да станат факт само ако КЗК разреши сделката и бъде платена цялата сума по нея. Но делото по жалбата на “Инерком България” срещу решението на КЗК е насрочено от Върховния административен съд (ВАС) за 14 май 2019 година.
Две са предпоставките за реализирането на сделката: решението на ВАС да е в полза на “Инерком” и да се намерят големи банки с утвърдена репутация, които да финансират сделката само срещу активите на “Инерком” и благонадеждността на бизнесдамата Гинка Върбакова. Вече е известно, че условията на договора не позволяват на купувача да залага активи на ЧЕЗ срещу отпускане на заеми.
В толкова големи сделки заемът обикновено е синдикиран – тоест, отпуска се от няколко кредитора. Няма как да си представим, че ще се намерят банки с репутация, които да отпуснат милионни кредити на бизнесмени, оперирали досега паркинг в Пазарджик и фотоволтаични централи с обща мощност 23 MW. При това близо една четвърт от стойността на сделката трябва да дойде от самоучастие – тоест, средства на “Инерком”.
За сравнение: през 2016 година фармацевтичната компания на Кирил Домусчиев “Хювефарма” купи активите на конкурента си Zoetis в САЩ за 145,63 милиона евро, осигурени чрез синдикиран заем от общо 12 банки. Сделката бе за три производствени фабрики в САЩ и формули за ветеринарномедицински препарати и хранителни добавки за животни, продавани в цял свят.
И ако няколко български банки могат да съберат сума от 5 милиона евро, колкото са платени по предварителния договор, за да отпуснат над 200 милиона, зад купувача трябва да стои държава, сериозен залог или собственик на петролно находище. В противен случай държавната Национална електрическа компания eдва ли щеше да получи 250 милиона евро синдикиран заем през 2009 за АЕЦ “Белене” (изхарчени главно за хидровъзела “Цанков камък”), срещу които заложи енергийни мрежи.
“По време на преговорите (протекли през 2017 – б.а.) договорихме подкрепа за нашето участие в сделката от страна на голяма международна банка с висок кредитен рейтинг”. Това казва Гинка Върбакова в първото си интервю за българска медия – държавната БТА. В следващите ѝ изявления – пред камери, депутати и журналисти, това повече не бе потвърдено. Г-жа Върбакова дори не иска да говори за финансирането и изцяло предоставя думата на консултанта – българската инвестиционна фирма Mane Capital.
Казаното до момента от представители на тази компания е, че финансирането ще се състои от 20-30 процента самоучастие и дългово финансиране, “предоставено от една или множество големи и известни международни банки”. За обезпечения няма да се ползват активи на нито едно от придобиващите дружества – иначе е необходимо разрешение от КЕВР. Коя ли ще е водещата банка? Да не дойде от Ямайка…
По парите ще ги познаем
Произходът на парите е от значение, когато става въпрос за толкова важна енергийна инфраструктура, а не за мол, вдигнат от руско-грузински партньорства. И работата на лидерите на две държави-членки на ЕС е да я гарантират чрез проверки на институциите в тези две страни. Защото изборът на купувач за българските активи на ЧЕЗ много напомня на избора на купувач за Дипломатическия клуб в Бояна.
Никому неизвестната фирма “Ексклузив уеб дизайн” от Стара Загора, с 3 лева начален капитал, 1000 лева активи и дейност, свързана с уеб дизайн и реклама, спечели търга за един от най-ценните държавни имоти в София. Година по-късно “сламените хора” продадоха имота на действителния собственик.
Понякога човек просто трябва да познава правилните хора. Или да има правилните съученици. Да вземем например чешкия премиер Андрей Бабиш. През 1978 година, по време на тоталитарния режим, Бабиш започва работа във външнотърговската компания “Петримекс”, в началото на 1990-те оглавява дъщерната ѝ “Агроферт”, а по-късно поема контрола ѝ. Агрохимическият холдинг “Агроферт” стои в основата на богатството му от 3,5 милиарда долара, а на въпрос как го е натрупал, Бабиш отговаря така: с помощта на съученици от Швейцария.
Гинка Върбакова няма съученици от Швейцария. В бизнеса е важно какво предлагаш, колко си надежден и какъв потенциал имаш, казва тя. Така си е – да видим как големите банки ще оценят потенциала ѝ. По парите ще ги познаем.
ПАРИ
Еконт вдигна цените на куриерските услуги, КЗП започва проверка
От 1 август 2026 г. „Еконт“ въведе нови цени за основните си куриерски услуги. Най-често изпращаните колети поскъпват с 8%, а при тежките, обемните и нестандартните пратки увеличението достига 11%.
Празниции сезонни събития
Във връзка с промяната Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) обяви, че ще сезира Комисията за защита на потребителите (КЗП), която ще провери дали поскъпването е обосновано с реални икономически фактори. От КРС уточняват, че „Еконт“ е уведомила институцията за новите тарифи, но не е била длъжна да представя доказателства за причините при самото уведомяване.
От куриерската компания обясняват, че основната им тарифа не е променяна повече от година, а увеличението се дължи на по-високите разходи за труд, инфлацията и нарасналите разходи, свързани с въглеродните емисии при транспорта.

Въпреки по-високите цени, без промяна остават таксите за наложен платеж и обявена стойност, както и отстъпките при използване на Еконтомат.
Успоредно с новите тарифи „Еконт“ прекрати и част от услугите, включени в универсалната пощенска услуга, но това не засяга основните куриерски услуги, които компанията продължава да предлага.
Проверката на КЗП предстои да установи дали увеличението на цените е подкрепено с обективни икономически причини.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
И BMW започва да уволнява стотици хиляди … започва с 8000 работни места!
BMW започва да уволнява стотици хиляди … започва с 8000 работни места!
Големите съкращения на работни места засегнаха и BMW. Автомобилният производител планира да съкрати около 8000 работни места по целия свят. Очаква се по-голямата част от тях да бъдат в Германия. Съкращенията ще бъдат постигнати чрез програма за доброволно прекратяване на трудовите отношения. Тази информация е получена от Германската пресагенция (dpa) от източници в компанията.
Около 40 000 служители в Германия ще получат предложение, почти половината от работната сила в страната. Планирано е програмата да започне през октомври и да продължи до края на 2027 г. Ще бъдат засегнати служителите извън прякото производство, предимно в администрацията, научноизследователската и развойна дейност, планирането и управлението.

Централата в Мюнхен може да се окаже особено силно засегната. Освен корпоративната централа, там се намират големи части от центъра за научноизследователска и иновационна дейност.
Обезщетенията за прекратяване на трудовия договор ще струват на BMW милиони
Размерът на обезщетенията за прекратяване на трудовите отношения ще се базира на доходите и трудовия стаж. BMW очевидно планира да отдели трицифрена сума в милиони евро за тази цел само през тази година. Все още не е ясно, колко ще бъде добавена през следващата година. Главният изпълнителен директор на BMW Милан Неделкович (57) и председателят на работническия съвет Мартин Кимих ще представят плановете, договорени с работническия съвет, на заседание на компанията днес. Първоначално компанията отказа да коментира конкретните цифри за съкращенията на работни места.
BMW вече не може да изпревари кризата
Мерките за намаляване на разходите всъщност бяха предвидени преди време. Неделкович пое ръководния пост от Оливер Ципсе през май. Само месец по-късно BMW шокира своите инвеститори и служители със значително предупреждение относно печалбата. Очаква се продажбите и печалбите за 2026 г. да намалеят от по-рано очакваното.
Това означава, че кризата в германската автомобилна индустрия вече е достигнала и до BMW. Дълго време базираната в Мюнхен компания преживяваше спада по-добре от Volkswagen, Mercedes, Audi или Porsche. Но BMW също страда от слабия бизнес в Китай, нарастващия ценови натиск, американските вносни мита и високите разходи за разработка. Дори преди новата програма за намаляване на разходите, работната сила вече бе намалена. В рамките на една година глобалната работна сила е намаляла с приблизително 2000 служители.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Ще удвои ли златото цената си?
В последните години цената на златото расте постоянно. От 2020 година до днес тя е стигнала от 1585 долара за унция до актуални малко над 4000 долара. Хората и банките предпочитат да влагат средствата си в благородния метал, за да ги защитят от инфлацията. А повишеното търсене естествено се отразява на цената.
Икономистите на Дойче банк са установили, че централните банки по цял свят интензивно купуват злато – става дума за финансови институции от Китай, Русия, Индия, Турция, както и от бързоразвиващите се страни. Затова до 2031 година златото може да достигне и цена от 8000 долара за унция – т.е. двойно повече от сега.
Новият играч: криптовалутите
Преди обаче да се погледне напред, трябва да се направи анализ как изобщо се стигна до сегашното положение или – как настъпи треската за злато от последните години. Финансовият експерт Франк Шаленбергер посочва причините пред ДВ: “Опасенията от спад в лихвите и слабият американски долар, интензивните покупки на емисионните банки, както и високото търсене на монети и кюлчета”.

Шаленбергер изтъква, че в момента има и един относително нов участник на пазара: криптовалутите. Те стават “все по-важна група клиенти, тъй като също диверсифицират активите си включително чрез покупки на злато. Ако подемът на тези валути продължи, това би могло да доведе и до още по-голямо повишаване на цената на златото”.
Михаел Хсю, анализатор на Дойче банк, дели клиентите на “еластични” и “нееластични” и смята, че вторите, например емисионните банки, изтласкват първите – частни лица, например купувачите на бижута. Именно стабилното търсене е “ключовият фактор за високата цена на златото в периода от 2021 до 2025 година”, убеден е той.
Финансовият анализатор към DZ Bank Томас Кулп на свой ред посочва пред ДВ, че през последните години златото поскъпва най-вече заради натрупването на геополитически несигурности. “Аспектът на златото като сигурно пристанище, от една страна, и статутът му на гарант на независимостта от друга са най-важните стимулатори на търсенето.”
Дали пристанището още е сигурно?
Златото открай време се смята за надежден начин за гарантиране на сигурността на парите. То не може да се умножава и зависи от спекулациите, но във всеки случай е по-сигурно от криенето на пари под дюшека. Но дали златото остава сигурно пристанище и днес?
Не, казва Франк Шаленбергер. Идеята не е добра в големи мащаби, но пък не бива да се пренебрегва като гаранция. „Дял от пет или десет процента в портфолиото определено не е лоша идея, защото така може да се намали неговата волатилност (колебанията в ценовите равнища – б.ред.).

Михаел Хсю от Дойче банк не споделя това мнение – според него банките купуват злато в големи мащаби именно като начин за запазване на стойността. “Основните причини, поради които централните банки включват злато в портфолиото си, са диверсификацията, защитата от геополитически рискове и опазването от инфлацията”, посочва той.
Становището на Томас Кулп е: “Златото е и ще остане ултимативното сигурно пристанище. Жълтият благороден метал се търси най-много в несигурни фази или във времена на криза”. Но това невинаги е валидно, тъй като “цената на моменти може да преживее сериозни колебания и вложителите винаги трябва да го имат предвид”.
Поглед към кристалната топка
Правенето на прогнози винаги е свързано с определен риск, включително когато става дума за икономическите развития. Във връзка с цената на златото Франк Шаленбергер споделя, че за момента не вижда толкова силни импулси, които да доведат до удвояването ѝ в следващите пет години от сегашното и без това относително високо ниво.
Михаел Хсю пък очаква възстановяване на златните резерви на централните банки при нарастване на геополитическата несигурност както по време на Студената война.
Новите несигурни времена доведоха да завръщане към долната граница на диапазона от периода преди 1990 година, т.е. до дял на златото от 40 процента в резервите на централните банки. „Ако валутните резерви на икономиките на развиващите се страни паднат от осем на пет трилиона долара, това може и да отговаря на номинална цена на златото от 8000 евро за унция.”
Анализаторът на DZ Bank Томас Кулп е по-сдържан, но не крие, че не вижда тъмни облаци на хоризонта. „Основните фактори, определящи търсенето, остават непроменени. Затова дългосрочната ни прогноза за цената на златото е положителна.”
Автор: Дирк Кауфман
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ВОЙНА5 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
ИМОТИ6 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
КОНСПИРАЦИЯ6 months agoРАДЕВ РАЗКРИ: ПЕЕВСКИ АМЕРИКАНСКИ АГЕНТ-ПРЕДАТЕЛ!
-
ЗАКОН5 months agoПризоваха Йотова да уволни предателя Гюров, а той да бъде съден







