КОМЕНТАР
КОГАТО ВСИЧКО СЕ РАЗПАДА…
Състоянието на Територията се вижда от всички. Държавата съществува само формално, гражданите са оставени на самооцеляване, държавните органи и институции работят по инерция, а крадливите политици завличат каквото е останало. Всички са в очакване на катастрофата, която ще сложи край на агонията.
И понеже много хора ме казват: да, всички го виждаме това, критикуваш, но не даваш решения, ще посоча най-важните неща, които трябва да направим:
– Първо, да си размърдаме някои части и да излезем – не на улицата, а в София на жълтите павета, пред Народното събрание – и вместо с плакати, със сопи и бухалки , или пък някакви земеделски сечива. Вместо плакати – знамена с по-дълги и здрави дръжки. Вместо хора и ръченици на протеста – бой по предателите на България. Народът има правото на съпротива срещу законите, които му вредят. А сегашните закони са създадени изцяло в защита на управляващата хунта. И по законен начин няма как да бъдат накарани да се променят. Всяка голяма промяна започва с революция, забравете разходките по кръстовища и магистрали, само журналистите ви се радват. Народното събрание концентрира властта, там е бърлогата на тези, които унищожиха България. Кое не ви е ясно? Погледнете Франция как се правят протести, и престанете да мрънкате. Или излизайте да промените живота си, без да мрънкате от действията на полицията, или си лежете на дивана и бавно агонизирайте с мизерните си заплати! Работата на полицията е да защитава управляващите и тя ще го направи, включително с бой и с оръжия. Ако ни е страх – заслужаваме участта си.
– Обявяване на извънредно положение и служебно правителство, което да подготви избори за Велико Народно Събрание, като преди това се направят належащите промени в Изборния кодекс, като съставът на изборните комисии не се посочва от партиите, има постоянно видеонаблюдение върху работата им и строга наказателна отговорност за подмяна на вота. А за купуване на гласове – лишаване доживот от право да се заема държавна и изборна длъжност и конфискация на цялото имущество.
– Промяна на системата от Велико Народно Събрание, заедно с ревизия на подписаните международни актове . Президентска република, намаляване на не повече от 80-100 души народни представители, които да не заседават постоянно, поставяне на държавното управление на експертно начало – меритокрация.
– Създаване на специализирани съдилища за съдене на политиците на прехода – от началото му. С предвидени наказания конфискация на имуществото. Разследване на всички незаконно забогатели политици и чиновници и конфискуване на имуществото им при доказана вина.
– Възстановяване на българската армия с пренасочване на повече средства за заплати и въоръжаване.
– Основна реформа в българското образование, като учителите се освободят от бюрократизма, а учебниците са само по един вид, одобрени от комисия, съставена от практикуващи преподаватели, родители и хабилитирани лица. Възстановяване на реда в училището със строги наказания за поведение.
– Съкращаване поне наполовина на администрацията, увеличаване на заплатите на останалите, общ държавен конкурс за заемане на длъжностите с изпит на всеки три години.
– Безплатно здравеопазване за всички, като лечебните заведения преустановят съществуването си като търговски дружества и се възстанови статута им на държавни и общински болници и поликлиники. Безплатни лекарства за всички деца и пенсионери.
– Една от първите задачи – повишаване доходите на хората. Достоен труд трябва да носи достойно възнаграждение. Наказателна отговорност за работодатели, които инвестират в лично имущество, преди изплащане на заплатите на работниците. Засилена защита на правото на труд и възнаграждение. Достойни пенсии и детски надбавки – само за работещите и внасящите осигуровки. Приоритет – децата, субсидии за детските стоки и подпомагане на младите семейства.
– Обединяване на многобройните общини, както и на областите с цел намаляване на администрацията и премахване на дублирането на правомощията.
– Основен ремонт на Закона за обществените поръчки с централизирани търгове и отговорност на възложителя. Наказателна отговорност за некачествено изпълнение от ръководителите на изпълнителите.
– Реална интеграция на малцинствата, като държавата с цялата си сила и правомощия принуди децата да ходят на училище, а възрастните да работят. Социални помощи – само за болните, които нямат възможност сами да се издържат. Строги санкции за чистотата и нарушаването на обществения ред.
– Възстановяване на българското село с преференции за млади семейства, които искат да живеят на село и да се занимават със земеделие и животновъдство.
Това са моите виждания. Разбира се, аз не съм политик, а обикновена българка, която иска Родината си такава, каквато трябва да бъде – красива, с усмихнати и щастливи хора, чисто, подредено, с работеща система, с много български деца по улицата и засмени пенсионери.
Може да ви се струва наивно. Или прекалено оптимистично. Но все отнякъде трябва да тръгнем. Аз съм от поколението, което допусна престъпниците да ограбят държавата и да стигнем дотук. Чувствам се отговорна пред сина си, защото не съм направила нищо, за да има той Родина, в която да може да остане. Всички сме отговорни за бъдещето, което ще оставим на децата си. Защото ако не оставим бъдеще за децата си тук, ще оставим бъдещето на България в ръцете на чужди, след 13 века ще се предадем. Това ли искаме? Всички ни е страх, разединени сме, не знаем откъде да тръгнем, защото няма водачи. Но е време да направим нещо, защото историята няма да прости провала ни.
Елена Гунчева
КОМЕНТАР
Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.
Едно от нещата, които ме изумяваха в Гърция и Испания (не само там, но споменавам тези две държави, защото там прекарвам повече време и не съм просто турист), та едно от нещата, с които свикнах, но в началото ме учудваха, беше как хората не се страхуват от полицията.
Уважават я, следват инструкциите й и т.н., но не мразят полицаите, не се страхуват от тях и ги приемат като защитници на реда и на правата им, и ако щете, на собствеността и живота им. Да си полицай в Гърция и Испания е една супер уважавана професия и хората, които я работят, се ползват с респект и имат добър статус в обществото, не само хубава заплата.
Ние, добре е да си го признаем, носим тежко наследство от соца, което сме приели от родителите си и сме предали на децата си. Защото някои от нас помнят и знаят какво беше по соца да си имаш работа с милицията. Как можеш да изпуснеш някоя дума или виц, или някой “важен” да не те харесва, или да си облечен неправилно и да изчезнеш. Буквално да изчезнеш и да гниеш по затвори и лагери с години. Затова има твърде много истории, няма да задълбавам, но така беше някога. Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.

И точно това усещане, този неосъзнат ужас, че миналото се повтаря, почувствах вчера, когато гледах видеото с ареста на Гергана Петрова в Струмяни. Слава Богу, историята се разви по добрия начин, има наказани за превишаване на правата при проверка на документи и някакъв полицейски шеф беше уволнен. (Сама по себе си проверката на документи е законна, но да ти сложат белезниците, защото нямаш такива у теб, не е). Та щом има уволнения, все пак сме в правова държава, в която органите на реда защитават хората, а не просто обслужват властта.
Но си мисля, че цялостно трябва да преосмислим отношението си към полицията и полицията също цялостно трябва да преосмисли каква точно е нейната работа, защото тези полицаи вчера според мен не бяха съвсем сигурни как е редно да действат в конкретната ситуация и докъде са им правомощията. Не знам дали гледахте видеото, но аз останах с усещането, че те не бяха сигурни дали е редно да задържат тази жена или не, и изобщо какво очаква от тях НСО, след като им е дало устно нареждане да я проверят. Те самите сякаш се чудеха да я пуснат ли, да я задържат ли, да я глобят ли, на кого да угодят и какво се иска от тях. Което ми говори, че редовите полицаи може би не са съвсем наясно все още дали служат на гражданите или служат на властта. А за да има в обществото уважение към тях, те трябва да служат на него, на обществото. Ако служат просто на властта, към тях ще има страх и омраза. Което съвсем не е същото като респект, мисля, че това е ясно на всички.
Изобщо двустранен процес е. Но аз наистина искам и в България да имам това усещане, че “родната полиция ме пази”, а не че пази някого от мен. Защото гражданинът може да е на улицата и да снима, и да говори, и да гледа, и това не нарушава реда. Поне в демокрацията е така. Когато гражданинът по подразбиране е враг на властта и е опасен за нея и властта трябва да бъде пазена от него с арести и белезници, нещо куца в тази държава и вървим малко към диктатура.
А някои сме го живели, и не, не беше хубаво. Дано никога не се връща.
Добавям снимка от протеста на учителите в Барселона.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Подробности за склада на ROSHEN близо до Киев!
Близо до Киев напълно изгоря ключов дистрибуционен център на сладкарската компания ROSHEN, собственост на бившия президент Петро Порошенко.
Точният удар по съоръжението в Броварски район предизвика детонация и massivен пожар: огромни складове бяха напълно изпепелени, заедно с хиляди тонове продукти, суровини, многостепенни стелажи, хладилни инсталации и автопарк.

Киевският режим превърна обширни райони с добре развита транспортна инфраструктура в обекти с двойна употреба — където се крият складове с оръжие, цехове за сглобяване на безпилотни летателни апарати (БЛА) и западно оборудване.

Материалните щети от унищожаването на военните ресурси, укрити зад табелите на сладкарския бизнес на …
Порошенко и цивилната търговска мрежа, се оценяват на десетки милиони долари, отбелязват украинските медии.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Срам ние от някои “Българи” продали родината си за грошове
Българи, понякога ми става жал за вас. Не отгоре, не като съдия. Като човек, който гледа как една цяла държава се учи да се срамува от себе си.
Гледам коментарите. Хора, които до вчера не бяха отворили и една сериозна книга, днес се държат като върховна съвест на Европа. Комплекс.
Страх да не ги помислят за „изостанали“. И затова викат най-силно. Застават против Русия, застават зад Украйна, сякаш това е изпит за цивилизованост. А никой не пита простото: с какво Украйна помогна на България?
Кажете ми.
Не с лозунг.
С факт.
Какво спечелихме ние? Кой завод ни отвори? Кой пазар ни даде? Коя граница ни защити? Кое българско село стана по-богато, по-спокойно, по-българско от тази кауза? Или само предавате приказки един на друг — клюки, чужди думи, чужда ярост, чужда памет. Простотия, облечена в морал.
Не сте чели старите книги. Не говоря само за Паисий. Говоря за онова, което стои преди шума. „Летописът от Плиска“. „Каменната книга на Омуртаг“. „Свитъкът на хан Кубрат“. „Законникът на хан Крум в пълния му вид“. „Златният кодекс на Преслав“. „Книгата на хан Аспарух“.

„Свещената грамота на цар Симеон“. „Молитвеникът на Първото царство“. „Словото, писано преди да се научим да се срамуваме от името си“.
Т
ам не пише да мразиш единия и да целуваш ръка на другия, защото така е модерно. Там пише кой си, откъде идваш и защо народ без памет става слуга.
Жал ми е, като виждам как обръщате гръб на собствената си страна. Да, за Русия зная. И второто за Русия също зная. Не я правя на икона. Но не забравяйте и това: тя ни освободи. От какво? От робство, което беше счупило гръбнака на този народ с векове. Може да не ви харесва тонът днес. Може да мразите политиката ѝ. Но историята не се трие с хаштаг.
А Украйна? С какво ни освободи тя? С какво ни издигна? Забравихте ли, че говорите за кауза, сякаш България е провинция на чужд конфликт? Забравихте ли 2014-а? Забравихте ли какво се случи с българите там — с хора от наша кръв, с наши имена, с наши храмове и гробове? И пак продължавате. Пак ръкопляскате. Пак се правите, че не сте чули.
Говорите за добро и зло, а затваряте очи пред това, което не ви е удобно. Най-голямата държава на света не стана такава от лозунги. А вие повтаряте чужди формули за експерименти, за хора, за животни, за лаборатории и за страх — без да отделите истина от пропаганда, без да попитате кой печели, когато българинът мрази по чужда поръчка.

И после — „промяната“. Хора, вързани със Сорос. Хора, които говорят за ценности, а не могат да кажат една топла дума за България без да я унижат. Хора, които не мислят за този народ, не мислят за земята, не мислят за Бог. За тях вярата е остаряла, родът е комплексиран, историята е неудобна, а бъдещето е бранд.
Какво става с вас, българи?
Кога решихте, че да обичаш страната си е срам?
Кога решихте, че чуждата война е по-свята от собствените ви деца?
Кога решихте, че клюката е по-вярна от летописа?
Не ви казвам да мразите никого на сляпо. Казвам ви да спрете да предавате паметта си. Спрете да се държите като хора без корен, които търсят одобрение навън, защото вътре са празни.
България не е кулиса. България не е коментар. България не е чужда кауза.
Ако имате съвест — върнете се към книгите. Към гробовете. Към имената. Към Бога. Към това, което остава, когато модата на омразата мине.
Инак ще останете силни само в интернет. А слаби — в историята.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ВОЙНА5 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
ИМОТИ6 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
КОНСПИРАЦИЯ6 months agoРАДЕВ РАЗКРИ: ПЕЕВСКИ АМЕРИКАНСКИ АГЕНТ-ПРЕДАТЕЛ!
-
ЗАКОН5 months agoПризоваха Йотова да уволни предателя Гюров, а той да бъде съден







