АНАЛИЗИ

Долу Ленин или как правните мислители на ГЪРБ са на път да направят Деня на чекиста празник и у нас

Published

6 years ago

December 18, 2018

Autor

1917-а, Петербург. Стар декабрист лежи, внучката му гледа през прозореца.– Женя, какво става? Какъв е този шум навън?
– Революция, дядо!
– Така ли? А кои са? Какво искат? За какво се борят? – вълнува се старият революционер.
– Болшевики, дядо! Искат равенство! Борят се да няма богати!
– Странно! И ние едно време се борехме за равенство, но искахме да няма бедни…
Когато болшевиките преобръщат социалното устройство с главата надолу, този анекдот се превръща в самата реалност. Банките са национализирани, частната търговия е забранена, а върху търговците е ударено позорното клеймо „спекуланти“. През декември 1917 г. Ленин вече публично призовава за „борба на живот и смърт срещу богатите“. Заможните семейства са принудени да споделят жилищата си с бедните и често дори се местят в стаята на прислугата. По улиците някогашните аристократи метат тротоарите или продават кибрит, за да свържат някак двата края.
В това време политическата милиция в лицето на Чрезвичайната комисия взема заложници, докато не си платят данъците. Сетне и направо пристъпва към екзекуцията им, за да не създават излишни проблеми. Прословутият Ф. Е. Дзержински дори обяснява: „ЧК не е разследваща комисия, съд или трибунал. Тя е бойна структура на вътрешния фронт на гражданската война. Тя не съди, а нанася удари. Не прощава, а разрушава.“ И наистина, постепенно царската съдебна система изчезва и на нейно място се появяват болшевишките народни съдилища, където селските тълпи се захващат да измислят закони…
Сто години по-късно мечтата на чекистите е на път да се осъществи в целия си блясък. При това не в Русия, където на 20 декември все още се отбелязва Денят на чекиста, а в една членка на ЕС, чиито управляващи се кълнат в ценностите на демокрацията и принципите на пазарната икономика. Дотолкова искрено, види се, че чак внесоха проект, в който се предлага проверките за конфискация да могат да продължават… вечно.
Разбира се, целта на мероприятието е повече от прозрачна -проверяваните да живеят в непрестанен ужас, че всеки момент вездесъщата КПКОНПИ ще запорира имуществото им. Отгоре на всичко проектът беше внесен от председателя на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов само дни след тълкувателното решение на ВКС, че няма как да има процедура по гражданска конфискация, ако проверяваният е оправдан или разследването срещу него е прекратено. Излизайки с мотива за „необяснимото богатство“, правните мислители от ГЕРБ не просто настояха за подобен абсурд, ами по същество възродиха идеите на Феликс Едмундович за бойната структура, която не прощава, а разрушава. И даже нещо повече, доколкото в ръцете на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество ще бъде концентрирана такава власт, каквато някогашните чекисти не са и сънували.
В превод това ще рече, че срещу всеки може да започне процес по конфискация, стига прокуратурата да му повдигне някакво обвинение. Същевременно се допуска широк кръг от възможни престъпления, но и да не бъдете осъден, тормозът ще продължи, тъй като проверките на КПКОНПИ няма да са обвързани с конкретни срокове. Точно обратното – вие оставате заподозрян, докато някой ужким се опитва да доказва вината ви, така че да ви държи „на каишка“ пет, десет, двайсет години, а защо не и до края на живота ви. Което, впрочем, е чудесно средство за разправа с политически противници и изобщо с несъгласните и недоволните от методите на управление, чийто болшевишки привкус става все по-натрапчив.
Ако идеята се осъществи, не би трябвало да има съмнение, че институционалната машина за репресии (по „Капитал“) ще заработи на пълни обороти. На практика с нея се задраскват и изхвърлят в кошчето няколко основополагащи правни принципа накуп, като се започне от презумпцията за невиновност, мине се през защитата на частната собственост и се стигне до давността. За сметка на това обаче явно ще се действа на принципа, формулиран от Георги Димитров през януари 1945 г.: „И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля!“. Неслучайно с тази прословута негова заръка от Москва до ръководството на Българска работническа партия (комунисти) в София започват процесите на Народния съд, върху който е оказвана пряка политическа намеса. „Народните“ съдии и обвинители са предлагани от съответните комитети на Отечествения фронт, а присъдите на централните състави са решавани директно от Политбюро на БРП (к), неизменно включвайки и конфискация на имуществото. Така новата власт се сдобива и със сериозен ресурс, смачквайки икономически и финансово по-предприемчивите и успелите, защото „процесите трябва да послужат за тяхното превъзпитание“, както диктува Димитров от Москва.
Е, надали походът на дивото правосъдие ще добие чак такива размери, но е факт, че се прави крачка тъкмо в тази посока. Тезата за отнемане на имущество дори ако притежателят му е оправдан от съда, е сама по себе си отрицание на правосъдието, а развиването й от председателя на КПКОНПИ, градирало в синхрон с внасянето на проект от страна на управляващото мнозинство, издава смущаващ манталитет. Като добавим към офанзивата и натискът върху председателя на ВКС, чиято гражданска колегия имаше неблагоразумието да прояви несъгласие с втрещяващото хрумване, работата става зловеща. А припомним ли си медийните нечистотии, които се изляха върху Лозан Панов, последвани от призовка да се яви на разпит в същата КПКОНПИ по започналата срещу него проверка, аналогиите с ЧК и „народните комитети“ никак даже няма да изглеждат пресилени.
Съвсем логично, накрая и съдийската колегия на Висшия съдебен съвет задейства така жадуваната процедура по отстраняването на Панов, предавайки го на Инспектората на ВСС, който трябва да установи дали е накърнил независимостта на съдебната власт или… да. При това, забележете, с проверка на решение на апелативния спецсъд, каквато шефът на ВКС има правото да разпореди, и най-вече проверка, установила нарушение на закона от страна на въпросния апелативен спецсъд! Потресаващ парадокс, който обаче свидетелства за състоянието на съдебната ни система, та на човек му идва да възкликне като онази възрастна селянка, видяла за пръв път камила в Московския зоопарк: „О, божичко, вижте какво са направили болшевиките на този кон“…
Близко до ума е, че има пряка връзка между напъхването на правосъдието в уродливия костюм на извънредното законодателство и предстоящите избори за Европейски парламент и преди всичко за местна власт. По този начин над държавата се налага тотален контрол, така че изборът пред всеки бизнесмен, да речем, ще е или да „подкрепи“ когото трябва, или да си има сериозни неприятности с „проверяващите органи“. Тъй като те винаги могат да открият нещо нередно, ако ще и да си изряден, далеч по-здравословно е да се снишаваш и да слушкаш, че даже чат-пат да манифестираш срещу опозицията, вместо да предизвикваш гнева на Железния Феликс. И нямам предвид само шефа на КПКОНПИ, който иначе си позволява да заплашва народните представители, указвайки им как да гласуват с подхвърляния от рода: „По това ще разберем кой има от какво да се притеснява и ще си направим извода“ и „Всички трябва да покажат кой застава зад нас, зад гражданската конфискация и борбата с корупцията”. Доколкото Пламен Георгиев говори за „нас“, т.е. от името на управляващите, той само свежда предупреждението да имаме предвид какво ни чака, ако решим нещо да се мръщим и мрънкаме в знак на несъгласие с меко казано авторитарния стил на управление. Ще те смачкамЕ, казва той, и сочи – ето, и шефът на ВКС не е недосегаем, и народните представители не са защитени. Кютай си и трепери, да не видиш зор, защото здравата ръка е и дълга. „Тя не съди, а нанася удари“, в резултат на което можем да те изкараме не само престъпник с „необяснимо богатство“, а направо двугърба камила…
„Сега е моментът за национализация, държавата да изземе нетрудовите доходи на буржоазията. Народът трябва да стане собственик на фабрики и юзини, мелници и молове, яхти и банки. Да се изготви петилетен план, който да изпълним за четири години“. Такива смешки се родиха още през март 2010 г., когато се роди хрумването за данък „лукс“, а премиерът Борисов обяви: „Пипаме големите заплати, големите имоти, за да може по време на криза солидарно да понесем тежестта“. За малко да си помислим, че наближава 9 септември, пък той бил предвиден да се случи осем години по-късно. И, за съжаление, не като шега, а като съвсем реална заплаха за натиск, рекет и разправа. Защото намерението е точно такова, повтарям, не и въздаването на справедливост за незаконно забогателите, каквото е невъзможно с погазването на правото.
Ей, като стана дума за смешки и преди да са започнали да арестуват за вицове, да ви разкажа друг анекдот от 1917-а:
Търговецът Яков паднал в реката, а не можел да плува. Двама чекисти чули виковете му за помощ и дотичали, но щом видели, че е спекулант, отказали да го извадят.
-Помогнете ми, не мога да плувам! – дерял се Яков с цяло гърло.
-Ами тогава ще се удавиш! – хилели се чекистите.
Не щеш ли, спекулантът се провикнал със сетните си сили:
-Долу Ленин! Долу Владимир Илич!
И вече нямало как – чекистите се хвърлили, за да го… арестуват.
Та понякога едно „Долу Ленин!“ може да ви свърши работа, това искам да кажа. Номерът обаче е да знаете кога да извикате, а ми се струва, че този момент е не след като, а преди цялата държава да падне в реката. Много, много преди някой да се e поставил над съд и закони. Над всякакви правила и принципи, по милиционерски грубо, разпореждайки се не просто с жилището ви, а с вашия живот. Ако не друго, да извикаш „Долу Ленин!“, поне е форма на себеуважение, нали така?

Post Views: 4

АНАЛИЗИ

Битката на Тръмп е да спаси Америка

Published

3 hours ago

January 27, 2025

Autor

Пол Крейг Робъртс: Битката на Тръмп е да спаси Америка от изгадения от либералите Содом и Гомор

Бившият заместник-министър на финансите на САЩ по времето на Рейгън и уважаван анализатор Пол Крейг Робъртс разглежда последния изпълнителен указ на Доналд Тръмп като стъпка в правилната посока.

Според Робъртс, този указ, който улеснява уволнението на висши държавни служители, е крайно необходим инструмент за борба с политизираната бюрокрация във Вашингтон.

Бюрокрацията като пречка пред президентските политики

Робъртс припомня опита си като заместник-министър на финансите по времето на администрацията на Роналд Рейгън. Тогава той се е сблъскал с демотивиращата реалност на държавната администрация. Например, за да уволни един некомпетентен и системно пиян служител, Робъртс е трябвало да отдели цяла година за формални процедури и доказателства пред специална комисия. В крайна сметка, вместо да се занимава с проблема, той е решил да премести този служител в друг отдел.

Този опит, според Робъртс, илюстрира колко трудно е за президента и неговия екип да прилагат политики, когато се сблъскват с непокорна и политизирана администрация.

Политизацията на федералните институции

при управлението на Джо Байдън федералните институции, включително Министерството на правосъдието и ФБР, са били трансформирани в политически оръжия срещу републиканците и администрацията на Тръмп

Робъртс отбелязва, че при управлението на Джо Байдън федералните институции, включително Министерството на правосъдието и ФБР, са били трансформирани в политически оръжия срещу републиканците и администрацията на Тръмп. Тази политизация е превърнала бюрокрацията в активен противник на президента, вместо в инструмент за изпълнение на неговите политики.

Според Робъртс, последният указ на Тръмп е опит да се премахне това наследство. С него се съкращават процедурите за уволнение на висши държавни служители, които саботират президентските инициативи.

Реакцията на Демократическата партия

Конгресменът от Демократическата партия Джери Конъли веднага е реагирал срещу указа на Тръмп, като е предложил законопроект, наречен „Закон за спасяване на държавната служба“. Според Робъртс, това е пореден опит на институционализираното статукво да попречи на президента да упражнява властта си и да прилага политиките, за които е избран от народа.

Робъртс твърди, че демократите искат да унищожат основите на западната цивилизация, като налагат радикални идеи за равенство, сексуална идентичност и историческа вина.

Робъртс обвинява Демократическата партия и либералното движение, че използват бюрокрацията и културния марксизъм като инструменти за подриване на традиционните американски ценности. Той твърди, че демократите искат да унищожат основите на западната цивилизация, като налагат радикални идеи за равенство, сексуална идентичност и историческа вина.

Културен марксизъм и разрушение на обществото

Анализаторът посочва, че демократите и техните поддръжници от „Уоук“ движението се стремяха да трансформират Америка в нещо, което той нарича „Содом и Гомор“. Според него тази идеология цели:

– Легитимиране на всички форми на сексуални предпочитания, включително педофилия.
– Наказване на хетеросексуални мъже за техния интерес към жени.
– Промиване на съзнанието на младите хора с идеята, че те са родени в „грешно тяло“ или са наследници на историческа вина заради своята раса.

Робъртс подчертава, че това разрушение на обществото служи на управляващия елит, тъй като отслабва съпротивителните сили на обществото и го прави по-лесно за контролиране.

Битката за бъдещето на Америка

Робъртс вижда действията на Тръмп като част от много по-голяма битка – битката за спасяване на Америка от културен и политически упадък.

Робъртс вижда действията на Тръмп като част от много по-голяма битка – битката за спасяване на Америка от културен и политически упадък. Той отбелязва, че Тръмп е изправен срещу мощно статукво, което контролира всички основни институции в страната, включително медиите, университетите и съдебната система.

Според Робъртс, успехът на тази битка зависи от осъзнаването, интелигентността и ангажираността на американския народ. Ако Тръмп и неговите поддръжници не успеят да спечелят тази борба, Робъртс предупреждава, че Америка ще бъде безвъзвратно изгубена.

Пол Крейг Робъртс представя последните действия на Тръмп като опит за възстановяване на демокрацията и президентската власт в САЩ. Той обаче предупреждава, че успехът зависи от способността на американския народ да се противопостави на културния марксизъм и политическото статукво. Според него, ако тази борба бъде загубена, последствията ще бъдат катастрофални както за Америка, така и за западната цивилизация.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 12

АНАЛИЗИ

„Особените отношения“ между САЩ и Великобритания стигат нови върхове на напрежение

Published

5 days ago

January 22, 2025

Autor

Дудаков: „Особените отношения“ между САЩ и Великобритания стигат нови върхове на напрежение: Малек Дудаков анализира как „особените отношения“ между САЩ и Великобритания преминават на границата на абсурда.

Британската полиция започва да арестува шофьори на Tesla Cybertruck, тъй като тези автомобили не са сертифицирани за безопасност на територията на Обединеното кралство. Според анализатора, настройката на Илън Мъск към британските власти прави сертификацията на тези електромобили малко вероятна.

Дудаков отбелязва, че британските лейбъристи, оглавявани от Киър Стармър, опитват да „отмъстят“ на Мъск, който е един от най-богатите хора в света, въпреки че Tesla е най-популярната марка електромобили в страната

Дудаков отбелязва, че британските лейбъристи, оглавявани от Киър Стармър, опитват да „отмъстят“ на Мъск, който е един от най-богатите хора в света, въпреки че Tesla е най-популярната марка електромобили в страната. Мъск обаче не отстъпва и подготвя план за сваляне на правителството на Стармър, целейки предсрочни избори.

В същото време Стармър, отбелязва Дудаков, отчаяно се опитва да демонстрира увереност, обещавайки десет години управление, въпреки че рейтингите на лейбъристите падат рязко.

Ситуацията във Великобритания се влошава – икономическа рецесия, дългова криза и конфликти с администрацията на Тръмп допълнително подкопават позицията на кабинета

Ситуацията във Великобритания се влошава – икономическа рецесия, дългова криза и конфликти с администрацията на Тръмп допълнително подкопават позицията на кабинета. Рейтингите сочат, че лейбъристите се плъзгат към трето място, докато Найджъл Фараж, подкрепян от републиканците в САЩ, се утвърждава като най-популярния британски политик.

Според Дудаков, администрацията на Тръмп използва конфликта с лейбъристите, за да оказва натиск върху британското лоби. Дори преговорите за връщане на островите Чагос на Мавриций са блокирани от екипа на Тръмп. За 2025 година, прогнозира Дудаков, бъдещето на лейбъристите изглежда мрачно.

На протест в подкрепа на демократическата кауза във Вашингтон се събират само 50 000 души, в сравнение с половин милион на „Женския марш“ през 2017 г.

Провалът на демократите в организирането на протести срещу Тръмп

Дудаков обръща внимание и на слабата мобилизация на демократите в САЩ след изборите. На протест в подкрепа на демократическата кауза във Вашингтон се събират само 50 000 души, в сравнение с половин милион на „Женския марш“ през 2017 г. В останалите градове на страната протестите също са слабо посетени. Причините за това, отбелязва анализаторът, са вътрешни конфликти, корупционни скандали и загуба на доверие сред избирателите.

Поражението на вицепрезидента Камала Харис на изборите допълнително демотивира демократите

Поражението на вицепрезидента Камала Харис на изборите допълнително демотивира демократите. Те вече не успяват да привлекат подкрепа дори за теми като расова справедливост и борба с климатичните промени, които преди бяха популярни. В същото време Доналд Тръмп използва тази ситуация, за да засили собствената си подкрепа сред избирателите.

Дудаков предполага, че демократите ще опитат да организират нови протести, свързани с депортацията на нелегални мигранти, но популярността на подобни политики сред обществото (87% одобрение) прави протестите малко вероятни. Все пак, предупреждава той, демократите ще се опитат да намерят нова тема за мобилизация.

Очакванията към инаугурацията на Тръмп и бъдещата политика на САЩ
САЩ се готвят за инаугурацията на Доналд Тръмп като 47-и президент, а екипът му обещава незабавни действия. Дудаков посочва, че се планират мащабни рейдове срещу нелегалните мигранти в градове като Чикаго и Ню Йорк, което вече води до „самодепортации“ – мигрантите напускат страната сами, пише Дудаков по темата.

Една от най-горещите теми е забраната на TikTok в САЩ, която предизвиква недоволство сред младите хора. Тръмп обещава временно да отмени решението

Една от най-горещите теми е забраната на TikTok в САЩ, която предизвиква недоволство сред младите хора. Тръмп обещава временно да отмени решението и да започне преговори за продажба на американското подразделение на платформата – потенциален купувач е Илън Мъск. Забраната обаче носи негативи за демократите, тъй като допълнително намалява подкрепата сред младите избиратели.

Илон Мъск и Вивек Рамасвами имат за цел да режат разходите направени от демократите. Без съмнение ще ударят техните програми и раздути щатове

В същото време отделни щати като Айова и Ню Хемпшир планират да последват примера на Тръмп, като въведат икономии и съкратят бюрокрацията. На федерално ниво Илън Мъск и Вивек Рамасвами ще играят ключови роли в реформите. Демократите, от своя страна, ще саботират политиките на Тръмп, задълбочавайки разделението между „червената“ и „синята“ Америка.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 5

АНАЛИЗИ

“Да направим Гренландия отново велика”: Законопроектът за покупката на острова е готов

Published

1 week ago

January 17, 2025

Autor

„Да направим Гренландия отново велика“: Законопроектът за покупката на острова е готов. Процедурата започва веднага след встъпването на Тръмп: Републиканците в Конгреса на САЩ, съюзници на новоизбрания президент на страната Доналд Тръмп, подготвят почвата за реализиране на амбициозната му идея да присъедини Гренландия към Съединените щати.”

Анализаторката от Fox News, Елизабет Елкинд, съобщава за внесения от конгресмена от Тенеси, Анди Оглс, законопроект, който цели да разреши на Тръмп да започне преговори с Дания за покупка на тази стратегически разположена територия.

Идеята зад законопроекта

Гренландия, макар и географски разположена в близост до Северна Америка, има дългогодишни културни и геополитически връзки с Европа. Законопроектът, озаглавен „Да направим Гренландия отново велика“, подчертава решимостта на Републиканската партия да възвърне водещата роля на САЩ в света след годините на управление на президента Джо Байдън. Оглс заявява пред Fox News:
„Президентът Тръмп ясно заяви, че Америка ще бъде отново държава номер едно. Републиканците са готови да подкрепят усилията му за укрепване на икономиката и националната сигурност.“

Процедура за покупка

Законопроектът предвижда президентът да започне преговори с Дания веднага след инаугурацията си.

В този смисъл, процедурата ще бъде извършена изключително бързо и без време за губене

Законопроектът предвижда президентът да започне преговори с Дания веднага след инаугурацията си. В него се уточнява, че до пет дни след постигане на споразумение, то трябва да бъде представено на съответните комисии в Конгреса, заедно с всички съпътстващи документи. Въпреки това, според Конституцията на САЩ, Конгресът контролира разходите и не може да бъдат извършвани покупки без неговото одобрение.

Подкрепата за проекта

Анди Оглс е подкрепен от десет свои колеги от Републиканската партия, включително конгресмени от щатите Ню Йорк, Тексас, Флорида и Алабама. Сред тях са имената на Майк Лоулър, Клаудия Тени, Даян Харшбаргър и Анна Паулина Луна. Законопроектът е част от по-широките усилия на Републиканската партия да подкрепи външнополитическите амбиции на Тръмп.

Стратегическо значение на Гренландия

Идеята за придобиването на Гренландия не е нова за Доналд Тръмп. Още по време на първия му президентски мандат той изразяваше интерес към тази територия, позовавайки се на нейното стратегическо местоположение. Близостта на Гренландия до Русия (по-близо отколкото САЩ, бел. ред.), основен геополитически съперник на САЩ, се смята за ключов фактор в плана. Според Оглс придобиването на Гренландия е жизненоважно за националната сигурност на Америка.

Възможности за икономическо и военно влияние

Тръмп не изключва използването на икономически и военен натиск за реализиране на този план

Тръмп не изключва използването на икономически и военен натиск за реализиране на този план. Миналата седмица, в отговор на журналистически въпрос, избраният президент заяви, че не може да гарантира, че няма да се прибегне до такива мерки. Републиканците подчертават, че контролът върху Гренландия би укрепил стратегическите позиции на САЩ в Арктика, където глобалното затопляне отваря нови икономически и военни възможности.

Гренландците чакат с нетърпение да станат американци. pic.twitter.com/2QhxRoqKdA

— The Sofia Times (@thesofiatimes) January 13, 2025

Синът на Тръмп в Гренландия

Доналд Тръмп-младши наскоро посети Гренландия, уж по лични причини, но визитата му беше възприета като дипломатически сигнал. Анализатори смятат, че това е част от предварителната подготовка за осъществяване на покупката.

Други външнополитически амбиции

Панамският канал

Наскоро беше внесен и друг законопроект, предвиждащ придобиването на Панамския канал. Предишна версия на документа посочваше символичната цена от 1 долар

Законопроектът за Гренландия не е единственият подобен ход от страна на републиканците. Наскоро беше внесен и друг законопроект, предвиждащ придобиването на Панамския канал. Предишна версия на документа посочваше символичната цена от 1 долар за покупката, но окончателният вариант оставя сумата неуточнена.

Този ход на Републиканската партия демонстрира твърдото намерение на Тръмп и неговите съюзници да укрепят позициите на САЩ на световната сцена чрез смели и нетрадиционни подходи. Предстоящите политически и дипломатически събития ще покажат дали тези амбициозни планове могат да бъдат реализирани.